Книгата на Хаде

15.

На следващата сутрин мелодията на песента от „Бъфи, убийцата на вампири“58 я събуди. Намръщи се и разтърка очи, които все още бяха мокри от риданията й. Погледна вдясно от себе си и на нощното шкафче забеляза един айфон, който звънеше. „Обажда се Дана“.

Мелодията беше много подходяща.

Чий беше този телефон? Айлийн го взе и се обади.

— Да?

— Добро утро — каза Дана от другата страна.

— Здравей — протегна се и веднага се сети за брат й. — Там ли е Калеб?

Дана замълча за няколко секунди.

— Не. Няма го.

— Къде мога да го открия?

— Искаш да го видиш ли? — попита тя обнадеждена.

— Искам да говоря с него.

— Ела тази вечер в Бирмингам и ще го видиш. Сега е нощта на слънцестоенето.

— А какво да правя с моите приятели?

— Доведи ги. По-добре да са с нас, отколкото сами.

— Безопасно ли е?

— През тази нощ нищо няма да е безопасно, Айлийн.

— Ясно… — Замисли се. — Благодаря за роклите. Колко ти дължа?

— Нищо. Това е подарък от Калеб.

— Трябва да му ги платя, Дана — отговори Айлийн, развълнувана от жеста на ванира. — Тези дрехи са много скъпи.

— Ако наистина искаш да му благодариш, виж се с него в Бирмингам. Ела тази вечер.

— А мобилният телефон? Мой ли е? Мога ли да сменя мелодията за входящо повикване?

Дана се засмя.

— Да. В него са записани всички телефони на членовете на клана и на хората, които познаваме и ни помагат понякога. За каквото и да е, обаждаш им се и те ще са готови да жертват живота си за теб.

— Какви добри хора — прошепна тя унило, отиде до прозореца и натисна бутона, за да се отворят щорите. Денят в Лондон беше много мъглив. Както обикновено. — Добре. Тази вечер ще се видим. Къде?

— В Куинс Армс. В центъра на Бирмингам. Там ще бъде нашият караул. Някои берсерки също ще дойдат с нас.

— И какво предполагате, че ще се случи тази нощ?

— Това, което се случва преди слънцестоене и пълнолуние. Битка и преследване, скъпа.

Айлийн почувства как нещо в нея се събужда. Нещо силно, предизвикателно и жадно за адреналин.

— На свечеряване, нали?

— Да. Сигурно ли е, че Калеб ще дойде?

— Да. Ще дойде.

Сутринта мина бързо. Тримата закусиха заедно. Смяха се на коментарите на Рут за закуските на англичаните, богати на мазнини и стимулиращи високото кръвно налягане. Айлийн заобиколи въпросите за Микаил, доколкото можа. Съчини сама необходимото, за да обясни ролите на Калеб и Дана във фирмата. Габриел не преставаше да я гледа с нещо средно между възхищение и учудване.

Айлийн знаеше, че той забелязва нещо различно в нея, нещо, което Рут, като жена, не долавяше. Но Ас я беше предупредил за реакцията, която тя щеше да предизвиква у противоположния пол.

Мария, тайно от Рут и Габриел, я представи на останалата част от прислугата. Шофьорът се казваше Игор, беше чернокож, висок около два метра и също толкова широк. Две момчета се занимаваха с градините и басейните. Имаше още три жени. Всичките бяха с дълги бели коси и много си приличаха. Прислугата беше малко странна, но й хареса. Само седем души за цяла къща, в която имаше много работа.

— Колко ви плащаше баща ми? — обърна се Айлийн към Мария.

— Достатъчно, госпожице.

— Тук има много работа, Мария. Аз ще ви увелича заплатата.

— Момиче. — Тя постави ръка на гърба й. — Ние живеем тук с теб. Ти ни даваш подслон и те уверявам, че ни плащаш много, много добре. Всичко, което правим, го правим с удоволствие и радост.

Мария беше очарователна. Великанът Игор беше от онези хора с внушително тяло, но със сърце на малко дете. Веднага й стана симпатичен. Трите жени я гледаха и се усмихваха, но говореха малко. Мария й каза, че са били монахини в манастир.

— Няма ли мъж до теб, Мария? — беше учудена, защото жената още беше красива. — Може би съпруг?

— Съпругът ми почина, дете — каза тя, с поглед, пълен с тъга.

— Много съжалявам — извини се Айлийн, но все още не можеше да проумее защо не е намерила някого.

Същата сутрин помоли новия си шофьор да ги разходи из Лондон. Видяха Хайд Парк, Биг Бен, Уестминстър и завършиха при футболния клуб „Арсенал“, по изрична молба на Габриел.

След това обядваха с Игор в един японски ресторант, където установиха, че Габриел се справя ужасно с пръчиците за суши.

— Значи… — посочи Габриел, докато се бореше с парче суши — тази вечер отиваме в Бирмингам?

— Да. — Айлийн се изкашля. — Уговорих се с Дана, Калеб и техните приятели. Ще се запознаете. Както момичетата, така и момчетата са изключително привлекателни.

— Аз съм съгласна, щом приличат на опасния брюнет Калеб — каза Рут чистосърдечно, докато се смееше на несръчността на Габриел.

Опасен брюнет? Да, безспорно, помисли си Айлийн.

— Айлийн — каза Габриел и вдигна вежда, — говори ли вече с университета за работната ти позиция? Запозна ли се с тях?

Айлийн преглътна ориза в устата си и неспокойно се покашля.

— Нямах време. — Нито щеше да има. Как щеше да започне работа с екип педагози и възпитатели, когато вече не беше човешко същество?

— Твоят баща фашист ли не ти позволи? — попита Рут и отпи от чашата с диетична кока-кола. — Наистина, Айлийн, трябва да го спреш по някакъв начин.

Колко искаше да може да разкаже всичко на любимите си приятели. Какво щеше да стане, ако им кажеше, че е смесица между върколак и вампир?

— Да — прошепна тя. — Ще се справя с него.

Продължиха да разговарят за времето в Лондон, за дните, които нейните приятели щяха да прекарат там, за отлагащата се за момента работа в областта на педагогиката… за всички неща, за които можеха да си говорят трима души, които се познават отдавна. Прекараха деня в разговори.

Когато се стъмни, Игор ги отведе с колата към „Куин Армс“. Айлийн беше облякла лилава рокля на „Мошино“59, която стигаше три пръста под задните й части, закопчаваше се на тила и разкриваше раменете й. Габриел беше отбелязал, че не е много ясно дали това е рокля, или малко по-дълга блуза. Рут обаче я окуражи да направи ревю на входа на къщата. Беше обута с черни сандали с кожени ленти около прасците, в римски стил, и открити пръсти. Бяха на ток, но не висок. Искаше да й е удобно, но същевременно да е много секси. Битка и преследване, беше казала Дана.

Беше взела едно черно сако за вечерта. Със сигурност щеше да захладнее, както обикновено в Англия.

Колата ги остави пред една сграда зад ъгъла на улицата. На партера постройката беше облицована със зелено дърво и декорирана с бели колони. Горната част беше от червеникави английски тухли, а прозорците бяха бели. На една табела пишеше „Мичълс и Бъглърс“.

Айлийн наметна сакото. Улиците бяха пълни с млади хора, жадни за празнуване. Много от тях пиеха бира пред пъбовете и бърбореха оживено.

Айлийн си помисли, че англичаните изглеждат много по-цивилизовани в своята страна, отколкото когато изкарваха отпуската си под слънцето на Барселона. Там наистина полудяваха.

Дана излезе от пъба и ги поздрави. Айлийн облече сакото си и отметна чантата зад гърба си.

— Влизайте — каза Дана и я погледна одобрително. — По дяволите, Айлийн, изглеждаш впечатляващо.

— Всички… ли сте тук? — попита Айлийн.

— Да, всички.

Айлийн влезе последна. Мъжете я оглеждаха и я поздравяваха.

— Внимание, Калеб — каза Каал, когато я видя да влиза, и се засмя.

Калеб се беше облегнал на стената и пиеше бира. Когато видя Айлийн, му приседна. Тя беше поразрошила малко косата си, която подчертаваше изящните черти на лицето. Роклята й беше в тон с лилавите й очи. Стройните й дълги крака бяха кулминацията на нейната женственост и караха всеки мъж да копнее да бъде обвит от тях. Роклята, която самият той беше купил по интернет, беше самото предизвикателство. Стисна халбата и пожела никога да не беше поръчвал тази рокля. Мъжете я поглъщаха с очи, а жените я гледаха с възхищение. А той искаше да я разтърси, да я укори, че го провокира по такъв начин, а след това да разкъса роклята й.

Айлийн не обърна внимание на всички хвалебствия, които чу след себе си, и се насочи към масата. Погледът й се спря върху Калеб и двете русокоси жени, които седяха до него. Две прекрасни скандинавки. Ванири. Ако се вгледаше човек в тях, можеше да види как малките им кучешки зъби се подават под горната устна. Калеб седеше спокоен, а ръцете му бяха подпрени на облегалките на столовете на момичетата. Като завоевател.

Айлийн го изгледа предизвикателно и му се усмихва студено. Какво правеше с тях? Прииска й се да заудря русите жени, а след това да отреже топките на Калеб. Откъде извираше този разяждащ гняв? Трябваше да се овладее.

— Добре че дойдохме — каза Рут, като раздразнено гледаше назад. — Цяла глутница иска да се нахвърли върху Ейлийн.

Айлийн погледна Калеб. Усети, че той се почувства неудобно и този коментар го раздразни.

Защо реагираше така? Очевидно харесваше руси жени, замисли се гневна и разочарована. Почувства как стрелите на ревността пробождат стомаха й.

— Извинявай, красавице — каза едно момче зад нея.

Айлийн се обърна. Когато видя момчето, ококори очи от изненада и се усмихна широко.

— Боб?

Той върна усмивката и я целуна по бузата. Айлийн веднага се напрегна. Боб беше пил, а на нея не й харесваше друг мъж да я доближава толкова. С развитите си сетива веднага разбра, че Боб не вижда в нея просто приятелка.

— Какво правиш тук? — попита го тя.

— Излязохме да пийнем с моите… приятели. А ти?

— Ами… както виждаш, най-накрая открих приятелите си в Улвърхамптън. Излязохме…

Като се доближи до нея, той се наведе и зашепна в ухото й:

— Не ми се обади. Предполагам, че си изгубила листчето с телефонния ми номер.

Айлийн си спомни, че Боб й беше дал телефона си. Вероятно листчето беше останало в дънките, които й беше дала Дана.

— Не съм те забравила. Просто…

В този момент Боб вдигна поглед към нещо над главата й. Айлийн се обърна и видя Калеб, с потъмнял поглед и стиснати устни.

— Вземи. — Калеб даде пет лири на Боб. — Парите, които си й дал назаем. В крайна сметка, не й се е наложило да ги използва. Сега вече не ти дължи нищо. Така че отдръпни се от нея и престани да се лигавиш.

Боб вдигна вежди предизвикателно.

Айлийн изгледа Калеб втренчено. Как смееше? Той я хвана безцеремонно за лакътя и я подкани да излезе от пъба. Всички ванири го последваха.

— Пусни ме, нахална свиня.

Калеб не я слушаше. Не й обръщаше внимание. След като излязоха на улицата, я обърна рязко и я изгледа от горе до долу.

Рут и Габриел се спогледаха изненадано. Тази ситуация беше много бурна. Несъмнено ставаха свидетели на някакъв спор, но не знаеха нито как, нито защо беше започнал.

Айлийн започваше да се ядосва и дишаше учестено. Гърдите й бързо се повдигаха и спускаха.

— Защо направи това? Той ми помогна, когато… — опита да се отскубне от ръката му, — нищо не съм ти споменавала за Боб. Откъде знае, че…?

— Дядо ти ми разказа. Изобщо не ме интересува, Айлийн. Върви. — И я бутна леко.

Айлийн никога не се беше чувствала толкова засрамена и най-лошото беше, че нямаше защо да се срамува. Освен това преди малко той се наслаждаваше на вниманието на двете руси жени. Но беше скочил светкавично, когато я видя да говори с Боб. А сега искаше да я води някъде. И дума да не става.

— И дума да не става, чудовище — погледна го разплакана.

Калеб почувства пробождане, когато отново чу тези думи от устата й. Влажна и сочна уста.

— Слушай, ти… — Боб се появи сред събралото се множество на улицата. — Защо не я пуснеш? Тя не иска да дойде с теб.

— Драма, драма — прошепна Рут, развълнувана от събитията. — Удивителна принцеса между един играч на ръгби и мъж, който прилича на някой от Безсмъртните60. Ейлийн, ти си истинска сърцеразбивачка.

Боб хвана Калеб за рамото и Каал и Мену веднага се нахвърлиха върху него.

— И през ум да не ти минава, хлапе — каза Мену и поклати глава. — За твое добро.

Боб се обърна към Калеб.

— Значи имаш бавачки… Да не си момиченце?

— Боб, остави го — каза му Айлийн и постави ръка на гърдите му. Калеб беше много силен и можеше да го нарани.

В същия миг Калеб изръмжа, хвана ръката й и я дръпна от него. Стомахът му се свиваше, когато неговата cáraid докосваше друг мъж.

— Не го докосвай, Айлийн.

Айлийн стисна устни и почувства, че гневът се надига в нея и унищожава и последните остатъци от самоконтрола й.

— Остави ме на мира, Калеб. Ще отида с когото пожелая — извика и стисна юмруци.

Калеб я хвана за ръката и я дръпна.

— Брат ти има силно развито чувство за притежание, не мислиш ли? — обърна се Габриел към Дана.

Тя нацупи устни. Боб беше пречка в нейния план. Предполагаше се, че Айлийн ще пламне от ревност, когато види Калеб с Мина и Лона, и тогава кръвта й на берсерк ще я накара да го изтръгне от тях. После, след грандиозен скандал, ванирската й кръв щеше да я подтикне към него. Тор беше постъпил така с Хаде и беше подействало. Но този Боб усложни нещата.

— Знаеш ли какво? Ти си истински кучи син — каза му мислено Айлийн, докато се бореше с него. Както обикновено, не й отговори.

След това всичко се случи твърде бързо. Боб се спусна след тях, сграбчи Калеб и го просна на земята. Айлийн се дръпна уплашено. Калеб изръмжа от болка и започна да кашля.

Мену и Каал хванаха Боб. Рут и Габриел изтичаха и застанаха до Айлийн. Дана отиде да помогне на Калеб, който се опитваше да си поеме дъх.

Събра се цяла тълпа и изведнъж се разнесоха ужасни викове. Тела излетяха от прозорците на пъба и се строполиха безжизнени на улицата. Два звяра, нечовешки същества, изтичаха на четири крака и с ръмжене оголиха окървавените си зъби.

— Върколаци — изкрещя Мену.

Каал и Мену се затичаха след зверовете. Прелитаха над колите и прескачаха главите на минувачите. Трима много бледи и слаби мъже се приближиха до Айлийн. Косите и очите им бяха черни. Студените им безизразни лица изгледаха предизвикателно Дана. Хората бягаха полудели във всички посоки.

Дана беше бърза като светлината, със самурайско движение извади ножа си и го заби в гърлото на единия. Прониза гръкляна му. Вампирът падна на колене, стиснал зеещата рана, и се загърчи. Един от другите двама я хвана откъм гърба и тогава Габриел го удари с една от дъските, които бяха изхвърчали от пъба. Вампирът се обърна към Габриел и само с поглед го запрати във въздуха. Падна върху предното стъкло на един червен фолксваген и алармата веднага зави. Габриел погледна вампира и видя как онзи губи злокобния блясък в очите си. Сведе поглед към гърдите му и видя, че Дана е забила ножа си в сърцето му. В момента, в който се строполи на земята, тялото се самозапали.

— Дано изгниеш в Ада! — извика Дана.

Рут беше вцепенена. Другият вампир се усмихна на Айлийн и след това погледна към нея. Рут не разбра как се случи, но се озова в ръцете на вампира, а шията й беше открита и извита назад.

— Не, Рут… — изкрещя Айлийн.

Тя се спусна като вихър, сграбчи вампира за косите и го хвърли във въздуха. Впечатлена от силата си, тя погледна ръцете си. Изглеждаха също толкова крехки, както винаги, но вътрешно вече не беше такава. Беше хибрид.

Рут излезе от ступора и се огледа изненадано наоколо.

— Какво стана?

— Не се отделяй от мен — каза й Айлийн.

Застана пред Рут и погледна към небето. Идваха и други, още много. Но тогава забеляза група момчета, които тичаха към тях. Бяха берсерки, водени от Ноа и Адам. Застанаха до тях и ги заобиколиха като човешки щит.

— Приближават се — каза им тя, като гледаше небето.

Скоро пет вампира се приземиха на краката си и ги заобиколиха. Един от тях се отдели и се загледа в Калеб, който все още стоеше на колене и наблюдаваше безсилен какво се случва. Два върколака се спуснаха към Дана, която се бореше с тях, доколкото можеше.

— Айлийн, брат ми — изкрещя тя с уплашено лице. Калеб беше беззащитен.

Двете руси жени му помогнаха да се изправи, но един върколак се приближи зад тях и те се хвърлиха върху него, като оставиха Калеб отново сам.

Той губеше съзнание и почти не обръщаше внимание на случващото се.

Берсерките нападнаха вампирите. Каал и Мену стигнаха навреме, за да хванат още три вампира, които бяха дошли току-що. Сякаш валяха от небето.

Мену избегна един удар с юмрук, наведе се, за да се предпази от ритник, насочен към лицето му, и когато отново се изправи, разкъса с юмрук гърдите на вампира. Хвана безжизненото му тяло и го хвърли върху върколаците, с които се бореше Дана. Мену се спусна към единия и разтвори челюстите му с ръце, докато ги откачи и разцепи черепа му.

С Дана се изгледаха втренчено. Мену извади ножа от ботуша си и с един скок парализира другия върколак, който се хвърляше отново към нея. Отряза главата му с ножа. Отново я погледна.

— Не трябваше да си тук, Дана.

— О, я да мълчиш!

Айлийн беше ужасена от това, което виждаше. Тези същества бяха бездушни зверове. Знаеха само да нараняват, да нападат хората и да унищожават всичко, което се изпречеше на пътя им. Без да откъсва поглед от случващото се, тя прескочи берсерките и се притече на помощ на Калеб, който вече се беше изправил.

Но вампирът, който беше хвърлила във въздуха, изведнъж й препречи пътя. Хвана я за врата и я повдигна от земята.

— Идваш с мен, красавице — каза той. Показваше кучешките си зъби и провлачваше думите така, че Айлийн се сви от погнуса.

— Пусни я веднага.

Калеб беше прав и го гледаше. Лицето му беше изтощено, но очите бяха изпълнени с решителност.

— Виж ти, виж ти… Кой бил тук — каза вампирът.

— Пусни я, или ще те разпоря.

Айлийн се изви и удари вампира по лицето с токчето си. Той я пусна и извика от болка. Тя падна по гръб. На бузата на вампира зееше рана, от която течеше гъста черна кръв.

— Кучка… ще… — Той се наведе над нея.

Не успя да продължи. Калеб го сграбчи за врата и заби ножа си в сърцето му.

Айлийн се дръпна уплашена, когато тялото на вампира започна да гори.

— Остави ме — чу се викът на Рут.

Един върколак беше разкъсал тениската й и оставил грозна драскотина на корема й.

Калеб изтича към нея. Застана между озъбения върколак и бледото крехко тяло на Рут. Рамото, гърдите и врата на Калеб бяха разкъсани и кървяха. Той падна на колене на земята и се строполи по очи. Преди това успя да протегне ръка и да разпори гърдите на върколака.

— Не… — Айлийн изтича към него със сълзи в очите.

Дана току-що беше убила друг върколак, който беше нападнал един скитник. Коленичи до тялото на брат си. Рут клекна и обгърна коленете си.

— Бори се, Калеб… — Сините очи на Дана бяха пълни със сълзи. — Мену…

Мену изтича при тях.

— Моля те, Мену, моля те… Калеб е много зле, трябва да се направи нещо. — Погледна го, сякаш той можеше да стори чудо.

Мену изпсува и метна Калеб на гърба си. Засили се и изчезна в небето.

Група берсерки и ванири се притекоха на помощ и вампирите започнаха де се оттеглят. Но никой от тях не се измъкна жив. Ванирите ги догониха в небето и след малко заваляха горящи тела.

— Къде го водят? — попита Айлийн отчаяно и се изправи.

— Чуй ме. — Дана я хвана за раменете и я разтърси, за да я погледне. Тонът й беше суров. — Калеб е в това състояние заради теб. Чуваш ли? Безсилен е по твоя вина.

— Какво говориш? — Тя се опита да се отскубне от нея.

— Когато те отвлече, той все още не знаеше коя си ти. Никой не знаеше, Айлийн. Беше намислил, след като преспи с теб, да те трансформира. Искаше да обмени кръв с теб, за да те превърне във ванир като нас. Но не го направи. Не го направи, защото разбра, че си невинна. Даде ти възможност да живееш, да продължиш да водиш нормалния си живот. Остави те да избираш. Сега също те оставя да избираш. След като спа с теб и пи от кръвта ти, Калеб откри, че ти си неговата cáraid.

Айлийн пребледня. Сълзите се стичаха по бузите й. Устните й трепереха и не преставаше да клати отрицателно глава.

— Знаеш ли, други ванири биха те подчинили. Не биха те оставили да избираш, защото техният живот зависи от теб. Но той не постъпи така, защото искаше неговата половинка да му прости и след това да отиде при него по собствено желание. После се остави да го бичуват и да го ранят смъртоносно. Изстрада болката от отхвърлянето от неговата cáraid! Когато ванирът отпие от кръвта на своята cáraid, тя се превръща в негова жизнена енергия и трябва да поема от нея всеки ден. Ако неговата cáraid го отблъсне, Айлийн — за да се увери, че Айлийн я слуша, Дана я хвана за брадичката, — ванирът се превръща в смъртен и умира след няколко дни, ако не реши да се храни от човешки същества и така да се превърне в прокълнат вампир. Раните на Калеб са смъртоносни, вече няма сили, защото му отказваш тялото си, защото не го приемаш. Брат ми умира заради теб и най-лошото е, че мисли, че го е заслужил. Той е воин, Айлийн. Бори се срещу злото, срещу това, което ти видя тази нощ. Сгреши, да. Но не е чудовище. Спаси твоята приятелка и вероятно сега умира, защото иска да те спаси от себе си. Помогни ми, Айлийн. Спаси го, моля те — прошепна тъжно. — Той се нуждае от спасение. А ти имаш нужда от него.

— Дана… — прегърна я силно и избухна в плач. — Не искам да му се случи нещо. Аз ли съм неговата cáraid?

— Да, Айлийн — отдръпна се и обхвана с ръце лицето й. — И той е твоята половинка. Кажи ми… кой е любимият ти вкус?

— Манго — прошепна тя объркана.

— Той ухае на манго, нали? — попита я и избърса сълзите й. — Изпитваш ли нужда да го видиш? Изпитваш ли нужда да го докоснеш? Да говориш с него мислено?

— Господи, да… — призна тя, наведе глава и се разтърси от ридания.

— Гладът, който те мъчи от момента на твоята трансформация, ще изчезне, когато опиташ от него. Отиди при него, Айлийн. Помогни му. Спаси го. Моля те, Айлийн… не искам да изгубя брат си. Той е много ценен за нас и е единственото ми семейство. Освен това не го правиш заради мен. Направи го заради себе си. Ако го оставиш да умре, никой няма да може да те допълва като него. Никога.

Айлийн почувства ужасен страх. Страх от това да му се отдаде. Страх от това да не го направи. Страх от това да го изгуби. Страх от това да го притежава. Погледна към небето и въздъхна дълбоко. Огледа се наоколо и видя хаоса. Беше се провела битка между смъртни и безсмъртни. Цялата земя беше покрита с локви кръв. Пъбовете бяха опустошени, колите — очукани. Видя Габриел, които се беше хванал за главата, напълно объркан. Рут, в шок, беше прегърнала силното тяло на Адам, който я скриваше с ръцете си.

— Дана… ще се погрижиш ли за приятелите ми? Какво ще стане с хората, които видяха какво се случи?

— Не се притеснявай. Твоите приятели ще са добре, както и останалите — увери я тя. — Ще им внушим други преживявания, които да запомнят. Побързай да намериш Калеб — настоя тя и се запъти към шокираните минувачи.

— Каал — извика Айлийн, — ще ме заведеш ли?

Каал погледна Дана, после Айлийн.

— Разбира се — каза и я хвана през кръста.

След миг вече летяха.

— Значи вече си взела решение? — попита я той и я погледна в очите. — Ще спасиш моя приятел?

— Няма да го оставя да умре, ако това питаш — отвърна тя решително.

— Нямаш представа какво означава връзката с ванир, нали? Мила, подготви се — усмихна се хищно, като Калеб. — Нищо вече няма да е същото за теб. И това безразличие, което се преструваш, че чувстваш, ще изчезне.

Айлийн погледна напред.

— Да се подготви той, защото преди това ще трябва да ме изслуша.

Разбира се, че щеше да я изслуша. Тя щеше да направи онова, което й говореше съвестта, щеше да го спаси, но след това той трябваше да й обясни много неща. А и трябваше да е луд, ако смяташе, че може да се държи така и да я унижава, както беше направил тази нощ.

— Да. Истинска амазонка за Калеб — започна да вие от радост Каал.

Зави я с якето си и полетяха още по-бързо.