Комедия от грешки

ПЪРВА СЦЕНА

Зала в двореца на Княза.

Влизат Князът, Егеон, Тъмничар, Стражи и Свита.

ЕГЕОН

Добре, Солин, присъдата издай —

да сложи тя на мъките ми край!

КНЯЗЪТ

Мълчи, търговецо от Сиракуза2!

Не ще ме трогнеш ти: не съм наклонен

заради теб закона да престъпя —

гневът от туй, че князът ви жестоко

суровия си указ подпечата

с кръвта на наши най-добри търговци,

задето нямали пари за откуп,

гаси в очите ми искрата милост!

Когато между мирните ефесци3

и твоите съграждани крамолни

възникнаха нестихващите разпри,

събрания в Ефес и Сиракуза

тържествено решиха двата града

търговските си връзки да прекъснат,

и то така, че щом ефесец дойде

във Сиракуза да продава стока

или, напротив, някой сиракузец

яви се на ефеското тържище,

виновниците да се умъртвяват

и стоките им взимат, ако те

не заплатят хиляда марки4 глоба.

А твойта стока, щедро оценена,

не струва даже сто и ти законно,

търговецо, обречен си на смърт.

ЕГЕОН

Благодаря. При залез най-подир

след толкоз мъки ще залеза в мир!

КНЯЗЪТ

Добре, да чуем по каква причина

от Сиракуза си дошъл в Ефес!

ЕГЕОН

О, тягостна задача: да описвам

неописуемите си неволи!

Но за да знай света, че съм загинал

от нравствен порив, не от низка корист,

ще ти разкажа, колкото сълзите

ми позволят: роден съм в Сиракуза

и за жена венчан бях, със която

взаимно щастие си бихме дали,

ако не беше черната ни орис.

Не знаех скръб, имотът ни растеше

от сделки и пътувания чести

до Епидамн5, дорде смъртта на моя

представител остави безнадзорни

товарите ми там и ме изтръгна

от нежните прегръдки на жена ми,

която след шестмесечна раздяла,

припадаща под сладостното бреме

на пола си, доплава в този град

при мен и там благополучно стана

щастлива майка на двамина сина,

така еднакви, че не бе възможно

един от друг да бъдат различени.

И случи се, че в този същи дом

и в същи час едно семейство бедно

доби, и то близначета момченца,

прилични също тъй едно на друго,

и аз откупих ги, за да направя

от тях слуги на своите синове.

Жена ми, горда с рожбите си, почна

да настоява да се върнем вкъщи

и аз склоних, макар и неохотно.

Прибързано, уви! Че само левга6

успяхме да преплаваме, когато

покорната на ветровете бездна

ни даде вече първата поличба

за туй, че ни очакваха беди.

Надеждата след туй не трая дълго,

защото в страшната дрезгавина,

която се цедеше от небето,

душите ни изпълниха се само

с увереност за неотсрочна гибел.

И аз я бих прегърнал със готовност,

ако риданията на жена ми

пред висналата върху нас опасност

и сърцераздирателният плач

на малките, пищящи, без да знаят

защо пищят сред общата уплаха,

не бяха ме накарали поне

отлагане на края да подиря.

И ето какво стана: екипажът,

отплавал с лодката, ни бе оставил

на произвол в потъващия кораб;

жена ми взе едно от двете наши

близначета и заедно с едно

от двете чужди го завърза здраво

за ствола на една запасна мачта;

и аз за нея вързах двете други,

подир което двама, без за миг

децата да изпускаме от поглед,

се вързахме и ний за двата края

на мачтата; и с гребени от пяна

течението мощно ни понесе,

тъй както ни се стори, към Коринт7.

След време слънцето, глава подало,

разсея парите, които бяха

донесли толкоз бедствия за нас;

милувката му топла укроти

талазите, морето стана тихо

и ний съгледахме на хоризонта

два кораба, към нас летящи бързо

от Епидавър8 и откъм Коринт,

но тъкмо… О, да казвам ли докрай?

Дотука чу — нататък отгадай!

КНЯЗЪТ

Не, продължавай! Без да ти прощавам,

все пак аз мога да те съжаля.

ЕГЕОН

Да бяха като теб и боговете,

не бих ги назовавал безсърдечни!

Но още десет левги ни деляха

от двата кораба, когато с трясък

скала зъбата мачтата ни храсна

и като сламка скърши я на две,

откъсвайки съпруга от съпруг,

и то така, че всекиму се случи

на нещо да се радва, че го има,

по нещо да тъгува, че го няма.

Отломъкът, със който бе жена ми,

по-лек на тежест — ала не на мъка! —

от вятъра по-бързо бе отнесен

и аз съгледах отдалече как

коринтските рибари изкачиха

на палубата тримата. А нас

прибра ни епидавърският кораб

и щом моряците узнаха кой съм,

положиха веднага много грижи

за свойте гости-корабокрушенци

и плячката опитаха да вземат

от кораба рибарски, но за жалост

по-бавни се оказаха и скоро

поеха курс обратен към дома си.

Сега ти знаеш как откъснат бях

от щастието си и жив останах,

за да разказвам скърби и тегла!

КНЯЗЪТ

Във името на тези, за които

сега тъжиш, подробно разправи ми:

какво се случи след това със тях?

ЕГЕОН

Навършил осемнадесет години,

спасеният със мене син реши

да дири брата си и ме замоли

да пусна с него роба му, защото

и той бе също тъй без брат останал

и както господаря си приел бе

във знак на спомен братовото име.

Тъй втората си обич уж да върна,

и първата изгубих. Пет лета

из Гърция къде ли не пътувах,

кръстосах Азия на шир и длъж

и, връщайки се по брега към къщи,

отбих се най-подире тук, в Ефес,

макар без вяра, тъй, за да съм дирил

навсякъде, където има хора.

И тъй, печално, моя жизнен разказ

ще свърши. А щастливо бих умрял,

да знаех, че децата ми са живи!

КНЯЗЪТ

Злочести Егеоне, тежко бреме

съдбата е стоварила връз теб!

Повярвай ми, че ако да не беше

срещу закона, клетвата, честта ми —

неща, които никой княз не може

да стъпче с крак, дори и да го иска, —

духът ми сам би станал твой защитник!

И въпреки че си осъден вече

и че уронвам моето достойнство

да връщам произнесена присъда,

за теб една отстъпка ще направя:

търговецо, дарявам ти възможност

до вечерта спасение да дириш —

приятели в града ни потърси,

назаем взимай или пък проси,

но сумата сбери да се откупиш,

че инак те очаква вярна смърт.

Води го, тъмничарю!

ТЪМНИЧАРЯТ

Тръгвай с мен!

ЕГЕОН

Защо ми е таз милост, сам не зная

най-много с малко да отложа края!

ВТОРА СЦЕНА

На пазарния площад.

Влизат Антифол от Сиракуза, Дромио от Сиракуза и Първи търговец.

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

…Та казвайте, че сте от Епидамн,

защото инак ще ви вземат всичко,

Един търговец сиракузки, който

бе заловен и нямаше с какво

да се откупи, днеска ще умре

по залез слънце. Ето ви парите,

които вий ми бяхте поверили.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Носи ги, Дромио, в „Кентавра“9, гдето

отседнали сме. И ме чакай там.

Понеже има време до обяд,

ще опозная малко този град,

пазара му и нравите във него;

след туй ще хапна и ще си отспя —

усещам се преуморен от пътя.

Вземи и беж!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Друг чувствал би сърбеж

дословно да ги вземе и побегне!

Излиза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Добро момче, което много често,

когато тегнат ми тъги и грижи,

ме разведрява с весели шеги.

Какво ще кажете, да се разходим

и да обядваме след туй в „Кентавра“?

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

Поканиха ме други, със които

надявам се да сключа едра сделка,

и много съжалявам, но към пет

могъл бих да ви срещна на пазара

и цяла вечер да остана с вас.

Сега ще извинявате, но бързам.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Довиждане! До срещата ни аз

града ще поразгледам без компас.

ПЪРВИ ТЪРГОВЕЦ

Приятно забавление тогава!

Излиза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Тоз, който пожелава ми забава,

ми пожелава нещо невъзможно —

приличам аз на капката, която

е скочила в морето, уж да дири

там друга капка, а наместо туй,

сама се е загубила във него:

за да намеря своите брат и майка,

самичък аз потънах във безброя

на хората….

Влиза Дромио от Ефес.

Но ето че пристига

рожденният ми ден10 във плът и кръв

Защо се връщаш тук и толкоз рано?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Как рано? Аз пък мисля, че е късно!

Кокошката се развари, прасето

на шиша прегоря, часът удари

дванайсет, а хазяйката — един

…на мен, ей тук! А пламна тя, защото

сте отговяли вън; а пък на нас

да постим допълнително се пада,

за да спасим душата ви от ада!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Не дрънкай, а кажи: онез пари,

които дадох ти, къде ги скри?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Кой, оня грош от миналата сряда?

Платих го на седларя, който стегна

юздечката за коня на жена ви.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Сега не съм настроен за шеги!

Парите де са? И не го усуквай!

Как тук, в чужбина, толкоз едра сума

На произвол оставил си, глупако!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Шегите, господарю, отложете

до обеда. Не дойдете ли с мен,

за ваште лични дългове жена ви

на рабош моя дирник ще направи!

Аз мисля, че и без слуги нарочни

часовникът на вашия корем

би трябвало към къщи да ви тласка,

ако е верен моя!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Стига казах!

Пази шегите си за друго време!

Къде остави златото те питам!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Аз — злато? Не разбирам, господарю!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Негоднико, дали ще чуя как

заръчаното си изпълнил? Чакам!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Заръчано ми беше, господарю,

за обед да ви викна у дома ви

във къщата под Феникса11, където

жена ви и сестра й ви очакват.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Ей, робе, християнин да не съм

ако не пукна празната ти тиква,

задето продължава да глупее,

когато мен не ми е до шеги!

Хилядата ми марки, питам, где са?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Маркирвана е тиквата ми често

от вашата ръка и таз гърбина

хазайката маркирвала е също,

но сбора общ от всичките ви марки

не вярвам да е стигнал до хиляда,

макар че пак не ще ви е приятно

да ви ги върна всичките обратно!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Хазайка? Ти си луд! Каква хазайка!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Жена ви! Тази същата, която,

задето закъснявате, се мръщи

и каза ми да ви докарам вкъщи!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А, продължаваш да се гавриш с мен

и след като ти казах да престанеш?

Сега ще видиш ти!

Бие го.

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Ай, ай, ще гледам!

Щом вие плюете си на ръцете,

то аз пък ще си плюя на петите!

Излиза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Тоз глупав Дромио се е оставил

да го ограбят! Чувал съм, че тука,

когато им попаднел чужденец,

вълшебници пленя вал и духа му,

мошеници му мамели очите,

магьосници го правели да съхне;

че всяка улица в града гъмжала

от вещици, лъжци и шарлатани12.

Ако е тъй, ще тръгна час по-скоро!

А пък сега по-бързо към „Кентавра“!

След този странен разговор не знам

ще си намеря ли парите там!

Излиза.