Комедия от грешки

ПЪРВА СЦЕНА

Пред дома на Антифол от Ефес.

Влизат Антифол от Ефес, Дромио от Ефес, Анджело и Балтазар.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Простете майстор Анджело, понеже

жена ми мрънка, като закъснея,

пред нея потвърдете, че съм бил

в дюкяна ви за златната верижка,

която утре ще й донесете.

Но този роб нахално настоява,

че бил ме срещнал ужким на пазара

и че дори аз бил съм го пердашил

заради някакви хиляда марки,

отричайки се от жена и дом.

Какво дърдориш бе, пияна твар!

Какви са тези врели-некипели?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Разправяйте си вие — аз свойто си го знам

и мога, ако трябва, и документ да дам.

Да беше лист гърбът ми, а пък мастило — боят,

самичък бихте казал: „Да, почеркът е моят.“

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Ах ти, магаре недно!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Ха, да, магаре бедно,

което да се бие вий смятате за редно.

Настрани.

Но мисля, че едва ли щях толкоз да се мъча,

веднъж ако ми бяхте опитали от къча!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Мой драги Балтазаре, недейте тъй се мръщи.

Ще бъде по вкуса ви гощавката във къщи.

БАЛТАЗАР

Любезността е важна — вред гозбите са същи.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

О, не! На гола маса не могат ви нахрани

и петдесет чинии с любезности отбрани!

БАЛТАЗАР

И грубиянът може да нагости чудесно!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Но да гощаваш с думи е все таки по-лесно!

БАЛТАЗАР

Не, пир е туй, което край гозбите се казва!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

При домакин-скъперник и гостенин със язва!

Не знам дали обядът у нас ще ви насити,

но моят дом ви среща с обятия открити…

Затворено, когато си идва господарят?

Я, Дромио, викни им веднага да отварят!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Цедилия, Розина, Мария, Джени, Мод!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА (отвътре)

Кютук и половина! Глупак! Дръвник! Идиот!

Я махай се от входа! Кой тука те докара

на градските бардаци да правиш инвентара!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Я, нов вратар са взели! Ти кой си бе, селяко?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Тоз, който ей сегинка ще те натупа яко!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Хазаинът е вънка! Отваряй, кучи сине!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Тогаз да си отива, че може да настине!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Кой там отвътре дрънка? Я бърже отворете!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Защо да ви отварям, вий първо обяснете!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

За обед бе, говедо! За обед бе, глупак!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

За днес е вече късно. Елате утре пак!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Бе кой нахалник дързък пред моя дом държи ме?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Вратарят му — по служба — и Дромио — по име!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Разбойнико, туй име и този пост са мои —

с едното сбирах присмех, а с другото — побои.

Да беше ги откраднал от тази сутрин, драги,

с тях вече би отнесъл една торба тояги!

ЛЮС (отвътре)

Кой вдига шум?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Люс, бъчво! Люс, тлъсто! Отвори!

ЛЮС

Веднага, но ще трябва да чакаш до зори!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Да знаеш какво нещо съм хванал във ръка?

ЛЮС

Каквото да си хванал, подръж си го така!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Отлично, Люс — понеже разбрах те, че си Люс!

Чудесно му го каза и получаваш плюс!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Ах, ти, мръсницо лойна! Ах, кухненска мадама,

дали ще ми отвориш?

ЛЮС

Нали ти казах…

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

…Няма!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Елате, господарю, да понатиснем двама!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Отваряй ма, пачавро!

ЛЮС

Как не!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Ха тъй! С юмрука!

ЛЮС

Боли го много бука!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Мръснико, ти стой тука,

ще ти покажа скоро кого ще го боли!

ЛЮС

А в пранги да те стегнат, приятно е, нали?

Появява се Адриана, скрита за Антйфол от Ефес и другите с него.

АДРИАНА

Каква е тази глъчка? Кой вдига толкоз врява?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Изглежда, че не липсват безделници тъдява!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Жена! Къде се маеш?… Сега ще им покажа!

АДРИАНА

Жена ти ли? Безделник! Я, сбирай си багажа!

Излиза.

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

О, щом на господаря такъв позор се случи,

то мен ще ме натикат направо в задник кучи!

АНДЖЕЛО

А спорим за любезност и за храната вкусна?

БАЛТАЗАР

Когато госпожата изобщо не ни пусна!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Туй всичко, господарю, ужасно ви излага —

поканили сме гости, а ги държим на прага!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Е, да, но сам усещаш, че вятърът студен е.

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Студен е! А да бяхте облечен като мене?

Как може мъж, когото обяд на топло чака,

така да се остави, отвън да зъботрака!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Така е! Дай ми нещо, да счупя тез врати!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Главата ще ти счупя, тогаз ще видиш ти!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Чупи език — след малко ще ти го залепят!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

А ти оттук чупи се! Поемай! Прав ти път!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Той, пътят ни, е тука! Мръсник, отваряй бърже!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Когато колът цъфне и плод гредата върже!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Донес ми кол, ти казвам!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Веднага!… И тогаз

за тебе ще настъпи предреченият час:

ний двамата със кола щом цъфнем зад вратата,

ти пръв плодът ще бъдеш, завързал на гредата!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Бе кол ли, лост ли, давай го насам!

БАЛТАЗАР

Приятелю, гнева си овладейте!

Недейте тъй! По този начин вие

самичък обявявате война

на почитта, с която обкръжен сте,

и правите съмнения да никнат

в честта неопетнена на жена ви!

Не бързайте: и трезвият й разум,

и скромният й нрав, и възрастта й

свидетелстват, че тука има тайна,

която, щом до края се разкрие,

ще обясни защо днес бяхте вие

посрещнат със залостени врати.

Послушайте ме — нека да похапнем

при „Тигъра“, а после се върнете

и без кавги узнайте от жена си

подбудите на странния й прием;

защото, ако вие настоите

да влезете със взлом във своя дом

посред бял ден, ще плъпнат из града ни

сплетни от тези, дето послесмъртно

във гроба ви ще влязат да живеят,

а знайте: клеветата се множи

чрез нови поколения лъжи

и наемателка е тя такава,

че дето се намести, там остава!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Склонихте ме. Ще тръгна с вас. И даже,

макар невесело да съм настроен,

ще бъда весел, честна дума давам!

Едно девойче палаво познавам,

схватливо, мило, със език игрив,

и нищо ако нямате против,

при него ще ви заведа да хапнем.

Жена ми — честно слово, без причина —

за него постоянно ме упреква.

Да, там ще идем!… Анджело, вий вижте,

ако верижката ви е готова,

донесте я в дома под „Таралежа“ —

тя там живее. Ще я дам на нея,

за да ядосам със това жена си.

Като не щат да ни отворят тука,

на друго място трябва да се чука!

АНДЖЕЛО

Добра шега. Ще ви я донеса.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Дано не ми излезе през носа!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

Пак там.

Влизат Лучиана и Антифол от Сиракуза.

ЛУЧИАНА

Как може, зетко, толкоз ранен скреж

сърдечния ви кълн да изненада?

Нима ще рухне още във строеж

на любовта ви хубавата сграда?

Ако сте взел сестра ми за пари,

платете й за тях сърдечно мито,

и ако страст към друга ви гори,

то срещайте се с нея по на скрито!

Когато погледът ви издаде,

с език веднага всичко замажете —

да крият своя срам кога, къде

било е толкоз трудно за мъжете?

Под образ благ, с държане на светец

покривайте си тайните провали!

Мишкувайте, но тихо! Кой крадец

обича със успехи да се хвали?

О, двоен грях: за тайното легло

мъжът във къщи явно да говори!

Без първи срам ако не е могло,

жена си не срамете с този втори!

Лъжете ни! Затуй сме и жени.

Какво по-скромно от молба такава:

щом дали сте ръката си встрани,

поне да ви докосваме ръкава!

Върнете се при моята сестра

и с нежни имена я назовете —

преструвката лъжа е, но добра,

спокойствие щом носи в домовете!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Коя сте вий, красавице, не знам,

отде ме знаете, недоумявам,

но явно е, че пратена сте нам

от небеса, които не познавам!

О, научете земния си раб,

какво да мисли и какво да прави,

та с разума си грешен, плитък, слаб

да вникне в лабиринта на речта ви!

Къде ме води тя и за какво?

Ако дарена сте с неземна сила,

от мен сторете друго същество

и ще ви слушам аз, девицо мила!

Но ако аз съм аз, то знам тогаз,

че вашата сестра жена не ми е,

че нямам дълг към нея, а към вас,

защото моя ум пленихте вие!

Сирено дивна, не, не ме мами

в сълзите на сестра ти да се давя!

Към теб, към теб от твърдите земи

със радост мореходът се отправя,

за да потъне в сребърната глъб

посред въртоп от къдрици-талази,

узнал със вик на щастие и скръб,

че няма смърт, по-хубава от тази!

ЛУЧИАНА

Какво? Какво? Та вий сте полудял!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Не, бях „полу“, мой дял, но с теб съм цял!

ЛУЧИАНА

Грешат, изглежда, вашите очи!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Слепят ги, слънце, твоите лъчи!

ЛУЧИАНА

Където трябва гледайте, не в мен!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

И, значи, в мрак да тъна нощ и ден?

ЛУЧИАНА

Сестра ми — мрак?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А пък сестра й — зрак!

Недей ме дръж далеч от своя праг!

ЛУЧИАНА

Но вий сте мъж на моята сестра!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Не, твой съм аз! О, ядка най-добра

от мен самия, неразривна част

от тез очи, от туй сърце във страст,

храна за мен, небе за мен, което

единствено аз искам от небето!

ЛУЧИАНА

Тез пориви, ако не са измами,

би трябвало да бъдат за сестра ми!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Тогаз бъди сестра си! Все едно,

ти аз си, аз съм ти, в едно звено!

Свободни сме — вземи ме за съпруг!

ЛУЧИАНА

Ще доведа сестра си. Стойте тук!

Излиза.

Влиза Дромио от Сиракуза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Хей, Дромио! Къде си хукнал?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Познавате ли ме, господарю? Кажете, аз Дромио ли съм? Аз ли съм вашият роб? Аз „аз“ ли съм?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Ти си Дромио. Ти си моят роб. Ти си „ти“.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Не може да бъде! Аз съм магаре! Аз съм заробен от жена! Аз не съм „аз“!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Как „заробен“? Как не си ти?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Така! Не съм аз и съм извън себе си от това, че не съм аз! Тя ме извади от кожата. Предявява права над мен и със своите апетити ме гони по петите!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Какви права над теб?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Такива, каквито вие имате над коня си! Тя иска да ме има просто като животно, искам да кажа, не че мен ме иска за животно, ами че сама ме иска животински!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Коя е тя?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Една много уважавана дама, защото, който й види размерите, сваля шапка и казва: „Моите уважения!“ Тлъста мръвка ви казвам, само че пред тази мръвка аз съм мравка!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Хайде бе!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ами да! Работата е съвсем дебела, защото тя е готвачка на дома и е тъй натъпкана с лой, че за нищо друго не я бива, освен да си излея свещ от нея и да се измъкна тайно при собствената й светлина! Гарантирам ви, че с маста от дрипите й човек може да се грее цяла зима в Полша! Ако доживее до Страшния съд, тя ще гори поне седмица, след като угасне целият род человечески!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Какъв й е цветът на кожата?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Черна е като обувката ми, само че не е толкоз чиста. Защото тя така се поти в лицето, че ако тръгнеш по него, можеш да затънеш до глезен!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Това с малко вода се оправя!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ами! Такава си е по природа! Нея и потоп не може да я измие!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А как се казва?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Люс е на име — гръд като виме! А пък от ханш до ханш има цял Ламанш!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Значи е доста широчка!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Колкото и височка! Валчеста е като земното кълбо! И по нея могат да се намерят всичките страни!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Тогава къде е нейната Ирландия?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

На дирландията й, господарю! По калта си личи!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А Шотландия?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Тази грапава земя? По дланите й!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А Франция тогава къде е?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Където е болестта й, господарю. На челото, което се е надигнало срещу косата й и иска да си разшири плешивата територия за нейна сметка14.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А къде е Англия?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Дирих по нея бели зъбери15, но тя няма в устата си ни зъбер, ни зъб! Тази страна трябва да й се намира на гушата, защото между нея и Франция течаха едни такива солени ръкави!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А Испания?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Виж, нея не можах да видя, но почувствах горещия й дъх!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А къде са й Америка, Индиите?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

На носа й! Той е целият обсипан с рубини, сапфири, топази, господ да те пази! Тези съкровища просто се надвесват към знойното дихание на Испания, която праща към тях велики армади16 да пълнят трюмове под ноздрите й!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А Белгия и Холандските низини?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Толкоз ниско не съм се ровил, господарю. Но това чудовище, тази тлъста вещица изяви претенции върху мен, нарече ме Дромио, закле се, че съм бил сгоден за нея, и така точно описа всичките ми белези — петното на рамото ми, голямата бенка на врата ми, брадавицата под мишницата ми, че аз се уплаших и търтих да бягам като от магьосница! И да не бе душата ми добре въоръжена, на пале би ме сторила, да й въртя ръжена17!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Изтичай до пристанището! Стига

следа да има от попътен полъх,

не ще ни свари мракът в таз бърлога!

Ако за път се готви някой кораб,

лети насам — ще бъда на пазара!

Щом тука сме познати на всеки непознат,

с платна или с лопати далеч от този град!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ще хукна аз от свойта годеница,

тъй както бяга пътник от стръвница!

Излиза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Тоз град е пълен само с чародейки

и крайно време е да го напусна!

Оназ, която ме зове съпруг,

не бих я взел за нищо на света,

ала сестра й с чудната си хубост,

чаровен глас, движения омайни,

за малко щеше да ме убеди

да стана сам към себе си изменник.

Но аз уши, сирено, ще запуша,

страстта ми твойта песен да не слуша!

Влиза Анджело, носещ верижка.

АНДЖЕЛО

Почтени Антифоле!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Вие кой сте?

АНДЖЕЛО

Не се сърдете! Ето я, готова!

Забавих се, додето я завърша,

но вече ви я носех в „Таралежа“.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Отлично, но какво да правя с нея?

АНДЖЕЛО

Каквото искате, нали за вас е!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Кога съм я поръчвал?

АНДЖЕЛО

Не веднъж,

не дваж, не триж, а сто пъти най-малко!

Вървете и зарадвайте жена си —

довечера ще мина за парите.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Вземете ги сега, че току-виж,

останали сте после с пръст в устата!

АНДЖЕЛО

Шегувате се! Здраве ви желая!

Излиза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Голяма каша, но едно аз зная:

това, че на земята никой няма

да се откаже от такава яма!

Във този град живеят си благато,

щом тикат ти по улиците злато…

Но где е тоя? Би било добре

да сме от час в откритото море!

Излиза.