Комедия от грешки

ПЪРВА СЦЕНА

В дома на Антифол от Ефес.

Влизат Адриана и Лучиана.

АДРИАНА

Тук трябваше да бъдат досега —

ни вест от мъж, ни сянка от слуга!

А пък часът е вече два, Лучиана!

ЛУЧИАНА

Търговец някой го е задържал

и той останал е на обед с него.

Не се гневи! Да хапнем с тебе двете!

Съпругът уж е цар на свойта воля,

но времето и нему заповядва

кога да тръгва или да се връща.

Затуй търпение, ти казвам, сестро!

АДРИАНА

Защо навън да ходи все мъжът?

ЛУЧИАНА

Защото вън делата го държат!

АДРИАНА

Пък аз, като изляза вън, ругае!

ЛУЧИАНА

Ще го търпиш — той твоята юзда е!

АДРИАНА

С юзда се управлява само конят!

ЛУЧИАНА

А разюзданите с камшик се гонят!

В небето, по земята, под водата

навред предели има свободата

и женските при всички божи твари

покорни са пред своите мъжкари.

На нашите мъже пък естеството

стои далеч над тяхното, защото

човекът, ум и дух получил в дар,

създаден е да бъде господар,

за своя гордост и за божа слава,

над всичко, дето хвърка, ходи, плава —

а ний на тез мъже сме крехки самки

и трябва да сме волни… в техни рамки!

АДРИАНА

Какво тогава твоя милост чака?

ЛУЧИАНА

Боя се от несгодите на брака.

АДРИАНА

Но инак би търпяла мъжки гнет?

ЛУЧИАНА

Щом любя, ще привиквам отнапред.

АДРИАНА

А почне ли съпругът ти да кръшка?

ЛУЧИАНА

Ще чакам кротко ласката му мъжка.

АДРИАНА

Добър съвет, но неизползван, жалко!

На чужди гръб са сто тояги малко.

Когато някого бедата бие,

„Недей да плачеш!“ — казваме му ние,

а струпа ли се злото върху нас,

сами ревем със сълзи и на глас.

Търпение ми препоръчваш ти,

понеже лош съпруг не те гнети,

но нека теб налегне мойта мъка,

ще спомниш свойта лека препоръка!

ЛУЧИАНА

Добре, но първо трябва ми съпруг…

Мъжът ти иде — ей го роба тук!

Влиза Дромио от Ефес.

АДРИАНА

Намери ли мъжа ми? Где е той?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Намерих си белята. Тук е. Ей я!

АДРИАНА

Извика ли го? Каза ли ти нещо?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Да, каза и във двете ми уши,

но толкоз силно, че ме оглуши!

АДРИАНА

Да беше искал да ти го повтори!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

А, той ми го повтори толкоз пъти,

че мозъкът от туй ми се размъти!

АДРИАНА

Ще дойде или не? Това кажи!

Май пет пари не дава за жена си!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Жена ли? Той ме взе и наруга!

АДРИАНА

Той взел те на рога? Рогат мъжът ми?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Това не зная, но ругае страшно!

Съвсем е луд! Аз викам да се връща,

той иска някакви хиляда марки!

„Обяд е!“ — викам му. „Парите!“ — вика.

„Елате!“ — викам му. „Парите!“ — вика.

„Часът е…“ — викам му. „Парите!“ — вика.

„Прасето…“ — викам му. „Парите!“ — вика.

„Жена ви…“ — викам. „Майната й!“ — вика. —

„Каква жена? Не я познавам даже!“

АДРИАНА

Кой каза тъй?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Той каза тъй! И още:

„Аз — вика, — нямам ни жена, ни дом!“

И туй не ми го вля в ума полека,

а взе, че ми го трупна наведнаж

върху гърбината — със други думи,

опуха ме по всички правила!

АДРИАНА

Върви, върви и доведи го тук!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

За днес му ядох тежкия юмрук.

Пратете, моля ви се, някой друг!

АДРИАНА

Върви и ми докарай моя мъж,

че ще ти пукна тиквата надлъж!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

А пък мъжът ви, както удря яко,

ще ми я пукне втори път напряко —

така че ще ме кръстите добре!

АДРИАНА

Прави, дърдорко, както заповядах!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Нима тъй кръгъл съм като глупак,

та двама вий подритвате ме с крак?

Ако съм топка, искам да предложа

поне да ме зашиете във кожа!

Излиза.

ЛУЧИАНА

Пфу, този гняв съвсем не ти прилича!

АДРИАНА

Да, той по разни фусти ще ми тича,

докато аз сама ще чакам с дни!

Без кръв ако са моите страни,

не съм ли все заради него бледа?

Досадна му е моята беседа —

а как човек да бъде духовит,

като го слушат с образ от гранит?

По разни модни рокли се влече —

защо не вземе мен да облече?

Къде е този недостатък мой,

за който да не е виновен той?

Един-единствен негов поглед мил

набързо моя чар би възкресил,

но той ломи плета като елен,

за да пасе в леса, далеч от мен!

ЛУЧИАНА

Пъди тез мисли! Не бъди ревнива!

АДРИАНА

А как търпят се грубости такива?

Във този миг на друга вятър прави —

ако не беше тъй, защо се бави?

Една верижка бе ми обещал,

но, вярвай, нямаше да ми е жал,

че я забравя, ако виждам само,

че не забравя нещо по-голямо!

И накитът, най-скъпо украсен,

престава да е хубав някой ден;

цененото за трайността си злато

и то накрай изтърква се, когато

се пипа много. Ах, мъжът не бива

с поквара своя блясък да убива,

о, Антифоле! Но какво да правя?

Понеже, все едно, не му се нравя,

плачът ми нека ме дозагрози

и да умра, удавена в сълзи!

ЛУЧИАНА

От женска ревност, боже, упази!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

На площада.

Влиза Антифол от Сиракуза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Оказа се, че Дромио е скътал

на сигурно парите ми в „Кентавра“

и тръгнал да ме дири. Чудно нещо,

по моите сметки и по туй, което

хазаинът ми каза, няма как

да съм се срещнал с него на пазара!

Ха, ей го тук!

Влиза Дромио от Сиракуза.

Е, как сме, ваша милост?

Смехът дали ви мина, или още

гърбината сърби ви за пердах?

Не знаеш за „Кентавра“, а? Не помниш

да съм ти давал марки? А жена ми

ме викала за обед, тъй ли беше?

И съм живял под феникса? Бе теб

какво ти беше хрумнало тогава?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Защо? Какво? Кога съм казвал тъй?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Сега! Тук точно! Няма четвърт час!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Не съм ви виждал, откогато вие

ме пратихте с парите към „Кентавра“!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Негоднико, ей тука ти отрече

да си ги взел и дълго ми разправя

за някакви си гозби, дом, съпруга —

с последствия, които помниш, вярвам!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Добре е, господарю, че сте весел,

но не разбирам вашата шега.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А, значи, тъй? Ще ти платя тогава!

На, дръж това! Вземи в прибавка туй!

Бие го.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Достатъчно е! Капарото стига!

И после, за какво ми го броите?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Понеже често се шегувам с теб,

ти, робе, ми се качваш на главата

и ми досаждаш, ето за какво!

Мушиците, щом слънцето се смее,

да си бръмчат, но в облак щом се мръщи,

да се завират в дупките си! Ясно?

Преди да се шегуваш, проверявай

дали съм в настроение, че инак

ей тъй ще те почеша по тила,

задето ти е толкоз твърд ината!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Твърдината ми, господарю, не заслужава да бъде така бомбардирана нито в тил, нито фронтално! Ще ми я разрушите и ще трябва мозъка таквозинка да си го изгребвам по плочите! Моля ви, защо ме биете?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Не знаеш ли защо?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Знам само, че ям бой!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

И питаш защо!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Да, господарю! Защо? Отде накъде?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

„Защо“ те бия, вярвам, го съзнаваш,

а пък „отде“ и „накъде“ го чувстваш!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Боже, колко е зле човек бой да яде,

без да знае „защо“, ни „отде накъде“!

Благодаря за подаръка, господарю!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

За какъв подарък?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ами този — дадохте ми нещо за нищо!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Бъди спокоен, друг път ще ти дам пък нищо за нещо! Я кажи, не е ли време за обяд?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Не още, господарю. С говеждото трябва да се направи това, което току-що се случи с мене.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Тоест?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Да се накисне и да се очука.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Ясно. Значи е сухо и жилаво като тебе.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Точно тъй, господарю! И бих ви посъветвал да не го ядете.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Защо?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Защото ще станете от него избухлив и не стига че веднъж се накиснах, но току-виж, и втори път ме очукате!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Стига, казах! Знай да се шегуваш на място. За всяко нещо си има време.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Готов съм да ви опровергая, докато не сте станали избухлив.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Как например?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

С пример, по-блестящ от лъскавата тиква на Времето13.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Да го чуем този пример!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Който страда от косопад, например, няма време да си върне косата.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Аз пък съм чувал, че за това има средства.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ако човек има средства да си купи перука…

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А защо този старик Време е към нас такъв скъперник на косми, когато ги има тъй много в природата?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Защото ги раздава главно на животните. На човека, каквото му взема от косата, дава му го в ум.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Но има мнозина, на които косата им е повече от ума.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Да, но те пък често си я скубят сами.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Защо?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ами и аз им се чудя!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Как и ти?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Така, по две причини.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Кажи ги, де!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Първата е, че е трябвало навреме да си опичат ума по оная част, та да не си скубят косата после; а втората е, че щом веднъж са сбъркали, няма смисъл да си я скубят, защото тя сама ще им окапе. И все пак и те са имали право.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Защо?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Пак по две причини, и то здрави.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

То пък едно здраве!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Искам да кажа, явни.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Ех, че явни!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Добре — сигурни.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

И кои са те?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Първо, че после човек пести от подстригване, и, второ, че не му падат косми в яденето.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Добре, но ти трябваше да ми докажеш, че не за всяко нещо си има време.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

И го доказах: човек няма време да си върне косата, когато му е окапала.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Но не ми обясни защо точно няма време.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Сега ще го направя. Работата е, че Времето, докато свят светува, ще коси с косата си косите на хората, защото само е без коса и се коси, че те не са лиси като него!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Знаех си, че ще ме залисаш с глупости!… Чакай, кой ни маха там?

Влизат Адриана и Лучиана.

АДРИАНА

Да, Антифоле, гледай ме студено!

Знам, друга нежността ти е привлякла,

не ти е нужна вече Адриана!

А някога през час ми се кълнеше,

че няма хубав лик за твоя поглед,

че няма допир мек за твоите пръсти,

че няма мила реч за твоя слух,

че няма сладък хляб за твоя вкус,

освен когато аз те гледам, милвам,

беседвам с теб и ястия ти готвя!

Как стана, о, съпруже мой, как стана,

та тъй от себе си се отчужди;

да, да, от себе си, защото аз съм

преплетена, неотделима част

от теб, и то във най-доброто твое.

Не се дели, съпруже мой, от мене,

защото туй е невъзможно, както

да капнеш капка в бездната пенлива

и след това оттам да я извадиш

несмесена, без липса, ни прибавка!

О, как дълбоко би те наранило,

да би узнал, че съм била развратна,

че тази плът, на тебе посветена,

от блудството била е осквернена!

Да беше тъй, не би ли ме отритнал

и плюл по мене в ярост, и одрал

челото ми, жигосано с клеймото

на улична жена, и с гняв изтръгнал

халката от неверния ми пръст,

за да я смачкаш и разчупиш ядно

с тържествените думи на развода?

Да, би го сторил! Е, тогаз стори го!

Петното на покварата е в мене,

кръвта ми е отровена от похот,

защото, ако с тебе сме едно

и ти ме мамиш, твоята зараза

проникнала е в мене и ме прави

развратница!… Или бъди ми верен,

та двама да вървим до сетен ден,

аз — непорочна, ти — неопетнен!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Ако на мен говорите, аз нямам

честта да се познавам с вас, госпожо.

В Ефес пристигнах току-що и чужд съм

за този град, тъй както за речта ви,

в която, колкото да се старах,

ей богу, нито дума не разбрах.

ЛУЧИАНА

Как много сте се променили, зетко!

Така да се глумите над сестра ми!

Тя прати Дромио да ви извика…

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Как? Дромио?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Мен?

АДРИАНА

Теб! И ти ни каза,

че господарят ти те бил набил

и за жена и дом не щял да знае!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Говорил ли си, драги, с тази дама

и ако да, какво целите двама?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Аз, господарю? Първи път я виждам!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Обеснико, лъготиш! На пазара

не ми ли ти предаде нейни думи?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

В живота си не съм говорил с нея!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А откъде ни знае имената?

Навярно има ясновидски дар?

АДРИАНА

Не прави чест на моя господар

във глупава комедия такава

слугите срещу мен да подстрекава!

И тъй скърбя, че ми обръщаш гръб,

не удвоявай тази моя скръб

с презрението си! Ах, тоз ръкав

недей отдръпва! Ти си брястът здрав,

аз — немощна лоза, снага извила,

от твойта мощ за да получи сила;

а виж, кои семейството ни тровят?

Орлови нокти, мъх, безплоден повет,

засмукали те във прегръдка глуха,

за да цъфтят от твоята разруха!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА (настрани)

На мен говори! Дявол! Да не съм

съпруга взел пиян или насън?

Или сега сънувам го това?

Тук нещо лъже наште сетива.

Но що е то? Дорде не го разкрия,

ще си мълча сред таз неразбория!

ЛУЧИАНА

Ти бягай вкъщи! Масата сложете!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

О, господи, прости ми греховете!

Далеч от мен! Махни се, сатана!

Това е караконджовска страна

и туй са — сигурен съм — два вампира!

Човек не бива да им се опира,

защото могат, ако се ядосат,

да го нащипят и таласъмосат!

ЛУЧИАНА

Хей, Дромио, какво там дрънкаш, мърдай!

Ти, бавен охлюв, плужек, червей, търтей!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Я вижте ме, не съм ли променен?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Отвътре сигур. Същото е с мен!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Не, външно друг съм!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Същ си бе, човек!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Направиха ме тези на шебек!

ЛУЧИАНА

По-скоро на магаре!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ами да —

тя как веднага кой съм отгада?

И аз да я позная тогава бих могъл,

ако не бях получил магарешки акъл!

АДРИАНА

Достатъчно! Не, аз не съм дете

да им подсмърчам тук, докато те

на смях ме взимат!… Антифоле мой,

да тръгваме!… А ти, на входа стой!…

О, скъпи ми, сред гозби и вина

ще ти простя за не една вина…

Ти, Дромио, щом дирят господаря,

ще казваш, че обядва на пазаря.

И гледай някой да не си пострада!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Къде съм? На земята? В рая? В ада?

Насън? Наяве? Здрав или пък луд?

Изобщо кой съм? Целия съм в смут!

Ще казвам туй, което казват те,

пък нека става там, каквото ще!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Та аз отвън да пазя вас двамина?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

И то добре, че яка ти гърби на!

ЛУЧИАНА

Побързай, зетко! Гозбата изстина!

Излизат.