Комедия от грешки

ПЪРВА СЦЕНА

Улица пред манастир.

Влизат Втори търговец и Анджело.

АНДЖЕЛО

Простете ми, задето ви забавих,

но дадох му верижката, кълна се,

макар и той без срам да го отрича.

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

А за какъв го имат във града?

АНДЖЕЛО

О, той се радва на почтено име,

доверие и обич безгранични,

каквито няма друг. На честна дума

от всекиго получил би пари,

за да закупи всичката ми стока!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

По-тихо! Някой иде! Точно той е!…

Влизат Антифол и Дромио от Сиракуза.

АНДЖЕЛО

…И то с верижката ми на врата,

която уж не беше получавал!

Елате, да му кажа две-три думи!…

Синьоре, аз съм крайно удивен,

че вий — при туй с такъв позор за вас —

поискахте да ме опозорите,

като отрекохте да сте получил

верижката, която — както виждам —

сега открито носите на шия!

Освен скандала, тъжбата, затвора

вий ощетихте този мой приятел,

комуто спорът между нас попречи

платна да вдигне и отплава днеска.

Признавате ли, че от мене взехте

верижката, която е на вас?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Разбира се! Кога съм го отричал?

АНДЖЕЛО

Отрекохте го и дори под клетва!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А кой лъжата ви ще потвърди?

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

Не е лъжа то! Аз те чух, ти знаеш!

Не те е срам, безчестник! Жалко, дето

такива ходят между честни хора!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Ти, който ме нападаш, си безчестник!

Ще ти докажа свойта чест веднага,

ако държиш на думите си още!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

Държа, безчестнико! Измъквай меч!

Двамата изваждат мечове.

Влизат Адриана, Лучиана, Леката жена и други.

АДРИАНА

О, спрете се! Недейте! Той е луд!

Вземете му оръжието! Боже!

Вържете и слугата му! Веднага

откарайте и двамата във къщи!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Закъсахме я! Бърже, господарю!

Това е манастир! Веднага вътре!

Излиза към манастира заедно с Антифол от Сиракуза.

Влиза Емилия.

ЕМИЛИЯ

По-тихо, хора! Обяснете кротко:

защо се блъскате, какво ви трябва?

АДРИАНА

Мъжът ми полудя и влезе вътре!

АНДЖЕЛО

Усещах аз, че нещо се е смахнал!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

И аз не трябваше да вадя меч!

ЕМИЛИЯ

А откога е обладан от Злия?

АДРИАНА

От седмица е тих, странящ и мрачен,

съвсем по друг от оня, който беше,

но днес едва потайната му болест

избухна в миг с невероятен гняв!

ЕМИЛИЯ

Да е загубил стока по море,

погребал скъп приятел или кривнал

към някаква любов неразрешена —

което става, щом съпругът дава

на погледа си прекалена волност, —

как мислите, коя от тез беди

могла е да се случи на мъжа ви?

АДРИАНА

Не зная… никоя… освен ако

е третата. Наистина, отскоро

усещам, че влече го вън от къщи.

ЕМИЛИЯ

Не сте ли го упреквали за туй?

АДРИАНА

Упреквала съм го!

ЕМИЛИЯ

Навярно меко!

АДРИАНА

О, не! Понякога и доста остро!

ЕМИЛИЯ

Но насаме!

АДРИАНА

Не, също и пред чужди!

ЕМИЛИЯ

Но рядко сигур?

АДРИАНА

Не, напротив, често!

От укори по този повод аз в

леглото му не давах да подремне,

на масата му пречех да похапне,

когато бивахме сами, корях го

открито за греха му, а пред хора

намеквах за печалния си дял!…

ЕМИЛИЯ

И той естествено е полудял!

Езикът на ревнивката отравя

по-сигурно от зъб на бясно куче!

Съня му ти прогонила си с хленч

и той от туй се е умопобъркал.

Признаваш, че храната му била

подправяна с натяквания люти —

такива ястия: се смилат мъчно

и носят треска, а нима и тя

не е едно избухване на лудост?

Признаваш, че си пречела с раздори

на забавленията му и даже

разстройвала си сладкия му отдих —

какво си мислела, че ще пожънеш,

освен припадъци меланхолични

от скръб и от потиснатост — роднини

на отчаянието безнадеждно,

а по петите им — рояк недъзи?

С разстроени покой, храна, забава

и звяра, дето звяр е, полудява —

и не от друго, а от ревността ти

разсъдъкът на твоя мъж си пати!

ЛУЧИАНА

Тя меко го упрекваше, а той

държеше се ужасно грубо! Сестро,

защо търпиш тез укори неправи?

АДРИАНА

Защото тази тук така направи,

че сам езикът мой ме укори!…

Да влезем вътре, граждани добри!

ЕМИЛИЯ

В тоз дом е забранено да се влиза!

АДРИАНА

Тогаз кажете да го изведат!

ЕМИЛИЯ

Не, той подири прием тук,

при нас и ний ще го закриляме,

додето или успея да го изцеря,

или в успеха си загубя вяра.

АДРИАНА

Аз трябва да наглеждам своя мъж,

да бдя над него и да го лекувам!

Това е моя работа и аз

не искам пълномощнички за нея —

пуснете ме да си го взема вкъщи!

ЕМИЛИЯ

Не настоявай! Няма да го пусна,

додето не опитам всички билки,

балсами, извлеци, свети молитви,

за да ти върна оздравял съпруга!

Туй спада към светия ми обет

и дълг е на смирения ни орден.

Върви и остави мъжа си тук!

АДРИАНА

Не, нийде няма да вървя и няма

да го оставя тук! Не ви прилича

на званието да делите тъй

съпруга от съпруг!

ЕМИЛИЯ

Върви си, жено!

Излиза.

ЛУЧИАНА

При княза да отидем! Тръгвай с мен!

АДРИАНА

Да, аз в нозете му ще се простра

и ще остана тъй, дорде изпрося

да дойде лично и освободи

съпруга ми от тая свята майка!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

Часът е пет. Със свитата си князът

оттука сам ще мине подир малко

на път към долината на смъртта,

отвъд блатата манастирски, дето

се изпълняват страшните присъди.

АНДЖЕЛО

Защо отива там?

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

За да присъства,

когато сиракузкият търговец,

попаднал по неволя във града ни,

задето с туй е нарушил закона,

ще бъде публично обезглавен.

АНДЖЕЛО

Пристигат! Да отидем с тях и ние!

ЛУЧИАНА

Коленичи на пътя му! По-бързо!

Влизат Князът със Свитата си, Егеон — гологлав, Палачът и Стражи.

КНЯЗЪТ

Оповестете за последен път,

че ако някой заплати дълга му,

ще го помилвам тутакси и с радост!

АДРИАНА

О, княже! Прося вашата намеса

срещу игуменката!

КНЯЗЪТ

Тази тук?

Една жена, тъй свята и набожна,

не би могла да ти направи зло!

АДРИАНА

Изслушай ме, о, княже! Антифол,

комуто аз по твой съвет предадох

властта над себе си и всичко свое

днес бе обхванат от ужасна лудост:

из улиците презглава се втурнал —

със своя роб, и той умопобъркан! —

нахлувал в чужди къщи и задигал

верижки, пръстени, изобщо всичко,

което бясът в него си харесвал!

Веднъж го хванах, пратих го във къщи

и тръгнах из града, за да заглаждам

щетите от позорното му буйство,

но той — с какво усилие, не знам —

от стражите успял да се изтръгне,

със роба си изскочи пак отнейде

и двамата със мечове в ръка

нахвърлиха се бясно върху нас

и гониха ни, докато можахме

да викнем хора и със тяхна помощ

да ги обезвредим; но те тогава

се скриха в таз обител и когато

ний рекохме подире им да влезем,

игуменката нас не щя да пусне,

а тях, напротив, задържа във нея.

Затуй те моля, княже, нареди й

да изведе мъжа ми, та да мога

да си го взема вкъщи и лекувам!

КНЯЗЪТ

Мъжът ти ми спаси живота в бой

и затова, когато ти избра го

за господар на своето легло,

аз помня, дума княжеска ти дадох,

най-щедро с добрини да го обсипя…

Почукайте на входа и учтиво

извикайте игуменката тук!

На място искам да реша въпроса.

Влиза Слуга.

СЛУГАТА

Спасявайте се, господарко! Мъж ви

и Дромио успяха да разкъсат

въжетата си, изпобиха всички,

завързаха лечителя за стол

и почнаха да му горят брадата

и щом тя пламнеше, да я заливат

с ведра помия! Господарят кротко

го учи да търпи, а пък слугата

със ножици подстригва му тила

като на шут! Веднага изпратете

на помощ някого, защото инак

тез двама луди ще го умъртвят!

АДРИАНА

Мълчи, глупако! Те са тука вътре —

това, което казваш, е лъжа!

СЛУГАТА

Не е, кълна се! Дъх не съм поел,

откак свидетел бях на този ужас!

Мъжът ви се озърташе за вас

и викаше, че само да ви пипнел,

щял с въглен да ви изгори лицето

и загрози завинаги… А! Чуйте!

Пристигат! Бягайте! Не стойте тук!

КНЯЗЪТ

Не бойте се!… Двамина с алебарди!

АДРИАНА

Да, мъж ми е! Свидетели сте всички,

че из града той движи се невидим:

току-що скри се вътре в манастира,

и ей го пак отвънка, по вълшебство,

необяснимо за човешки ум!

Влизат Антифол и Дромио от Ефес.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

О, дай ми справедливост, светли княже,

задето някога във люта битка

закрих те с тялото си и получих

дълбоки рани! Зарад тази кръв,

за теб пролята, дай ми справедливост!

ЕГЕОН

Дали от страх предсмъртен помрачен съм,

или това са моят Антифол

и Дромио!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

О, дай ми справедливост

и строго тая тука накажи!

Ти даде ми я за съпруга вярна,

а тя опозори ме пред града!

Неописуемо е просто злото,

което ми нанесе тя за ден!

КНЯЗЪТ

Разказвай и ще срещнеш справедливост!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Днес тя не ме допусна във дома ми,

развратници за да гощава в него!

КНЯЗЪТ

Ужасен грях! Така ли беше, жено?

АДРИАНА

Не, княже, не! Днес той обядва вкъщи

със мене и със моята сестра!

Лъжа е туй, което ви разказва!

ЛУЧИАНА

Да бъда сляпа денем, зряща нощем,

ако не казва истина сестра ми!

АНДЖЕЛО (настрани)

Лъжесвидетелка! В това поне

безумецът ги обвинява с право!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Аз знам добре какво говоря, княже!

Не съм с разсъдък, замъглен от вино,

ни заслепен от гняв, макар че злото,

извършено над мен, би разгневило

дори мъдрец: жената тук пред вас

днес вкъщи не ме пусна да обядвам

и би го потвърдил златарят тук —

ако не беше в заговор със нея,

защото той присъства на кавгата;

след туй го пратих да ми донесе

една верижка в „Таралежа“, дето

отидох да обядвам с Балтазар,

ала понеже той не се яви,

аз тръгнах да го диря и го срещнах

на улицата с тоз търговец тук;

пред него той — лъжецът му с лъжец! —

закле се, че ми бил предал в ръцете

верижката, която — господ вижда! —

не ми е и показвал; и накара

един съдебен пристав да постави

ръка на рамото ми; подчиних се

и у дома слугата си изпратих,

да донесе дукати за залога,

но той забави се и аз измолих

от пристава да дойде с мен до вкъщи;

на път за там се сблъсках със жена си

и с нейната сестра, повели хайка

от съучастници и между тях

един, на име Мърш, със вид на скелет,

очи вдълбани и страни изпити,

знахар, хитрец, измамник, шарлатан,

лъжлив гадател, изгладнял магьосник,

възкръснал труп! И таз отрепка жалка —

нахална при това! — има лице

(доколкото го имаше изобщо!)

да се престори, че ме уж лекува,

и вперен в мен, с ръка на моя пулс,

развика се, че бил съм обладан

от демоните. Шайката тогава

се хвърли върху мен и моя роб,

завърза ни и ни затвори в мрака

и влагата на къщния ми зимник;

но аз прегризах със зъби въжето

и тук дотичах, княже, за да искам

възмездие за страшния позор,

със който бе окаляна честта ми!

АНДЖЕЛО

Аз, княже, потвърждавам само туй,

че той обядва вън от своя дом,

понеже не го пуснаха във него.

КНЯЗЪТ

А как стои с верижката въпроса:

той взе ли я от тебе или не?

АНДЖЕЛО

Да, взе я! Като тичаше насам,

тук всички я видяха на врата му!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

И тез уши те чуха да признаваш,

че си я взел, макар преди това

да се кълнеше, че не си я виждал!

Нали затуй извиках те на бой

и ти се скри във този манастир,

отдето по магия си изскочил!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Аз никога не съм се крил във него,

вий никога на бой не сте ме викал,

аз никаква верижка не съм взимал —

туй всичко е лъжа от край до край!

КНЯЗЪТ

Какъв заплетен случай! Сякаш всички

сте пили еликсира на Цирцея23!

Ако е влязъл там, защо е тука?

Ако е луд, защо говори умно?…

Ти казваш ми, че бил обядвал вкъщи,

ала златарят те опровергава.

Да чуем роба… Ти какво ще кажеш?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Той яде с тая тука в „Таралежа“!

ЛЕКАТА ЖЕНА

И ми задигна ето този пръстен!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Това признавам. Пръстенът е неин.

КНЯЗЪТ

Видя ли го да влиза в манастира?

ЛЕКАТА ЖЕНА

Тъй ясно, както виждам ваша милост!

КНЯЗЪТ

Извикайте игуменката! Всички

или бълнувате, или сте луди!

Един от свитата влиза в манастира.

ЕГЕОН

Благоволи да ме изслушаш, княже!

Аз мисля, че открих приятел,

който ще ме спаси, като плати за мен!

КНЯЗЪТ

Приказвай, сиракузецо!

ЕГЕОН

Простете,

не е ли името ви Антифол,

и тоз не е ли Дромио, ваш роб,

към вас отдавна свързан с трайни връзки?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Да, аз съм Дромио. Бях роб и свързан,

но господаря връзките прегриза,

така че роб съм, но освободен!

ЕГЕОН

Нима не си припомняте за мен?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Не, вие ни припомняте за нас,

когато тъй ни мъкнеха с въжето.

И вас ли ви лекува доктор Мърш?

ЕГЕОН

Защо ме гледаш с този поглед чужд?

Спомни си, ти отлично ме познаваш!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

За първи път в живота си ви виждам!

ЕГЕОН

Скръбта, изглежда, ме е променила

и Времето, откак се разделихме,

изписало е с непознати букви

лицето ми. Но вслушай се, нима

не можеш да си спомниш и гласа ми?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

И него — не.

ЕГЕОН

А ти?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

И аз не мога.

ЕГЕОН

Аз казвам ти, че ти добре го помниш!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Пък аз ви казвам, че не помня нищо,

но щом вий знаете какво да помня…

ЕГЕОН

Гласа ми да забравят! О, тегло,

нима за тез години — всичко седем! —

ти тъй разцепи и продра звука

на този мой език, че да не може

под дрезгавите ноти на скръбта

едничкият ми син да го познае?

Макар да трупа старост преспи сняг

над туй насечено от мъки чело

и да смразява съдовете кръвни

студът на непознати ветрове,

все пак в нощта на този мой живот

живее памет; гаснещите лампи

под тези вежди още хвърлят лъч;

ушите глъхнещи долавят звуци

и всякое от тези сетива

свидетелства пред мен — не, не, не бъркам! —

че ти си син ми, моят Антифол!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Баща си аз изобщо не съм виждал.

ЕГЕОН

Нима не помниш как във Сиракуза

се разделихме с тебе! Само седем

години са изтекли! Или син ми

срамува се в беда да ме познае?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

И князът, и останалите тук

ще потвърдят, че туй не е така.

Аз даже не съм стъпвал в Сиракуза!

КНЯЗЪТ

Това е вярно. Негов покровител

от двадесет години, аз не помня

той нявга да бивал във града ви.

От страх и старост, явно, ти бълнуваш!

Влиза Емилия с Антифол и Дромио от Сиракуза.

ЕМИЛИЯ

Един човек обиден водя, княже!

Всички се обръщат към нея.

АДРИАНА

О, боже мой, омъжена за двама!

КНЯЗЪТ

Единият е истински навярно,

а другият е неговият дух!

И същото е и със тез двамина!

Но кой е живият и кой — духът?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Аз Дромио съм — този е лъжлив!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Аз Дромио съм — този е фалшив!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Баща ми ли си ти или духът му?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

О, стари господарю, кой ви върза?

ЕМИЛИЯ

Не зная кой, но аз ще го отвържа

и, връщайки на него свободата,

на себе си съпруга ще възвърна!

Кажи, не се ли казваш Егеон?

Не беше ли Емилия жена ти?

Тя две близначета не ти ли даде?

Ако се казваш Егеон, ела

при своята Емилия!

ЕГЕОН

Не спя ли?

Емилия, ако си ти, кажи:

къде е син ми, който беше с тебе?

ЕМИЛИЯ

Спаси ни корабът от Епидамн —

мен, него и едното от онези

близначета, които бяхме взели;

но после зли рибари от Коринт

дечицата от мене отделиха;

със Антифол и Дромио не зная

до днес какво е станало, а туй,

което с мен е станало, ти виждаш!

КНЯЗЪТ

И цялата история се свързва:

тез двама Антифоловци, тез двама

еднакви Дромиовци, тази буря,

разбила кораба им… Да, това са

баща и майка на тез две деца,

намерили се във града ни!… Вярно,

навремето ти дойде от Коринт.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Не, аз пристигнах днес от Сиракуза!

КНЯЗЪТ

О, боже! Разделете се за малко —

човек не може да ви разпознае!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Аз, аз съм от Коринт!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

И аз съм с него!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Спаси ни от Коринт и тук доведе

прочутият ефески пълководец,

достойният ти чичо Менафон.

АДРИАНА

Но кой обядва днеска с мене?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Аз.

АДРИАНА

И вий не сте мой мъж?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Твърдя, че не!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

И аз туй казвам, въпреки че тя

на всяка дума викаше ми „мъжо“,

а нейната пленителна сестрица

упорстваше да ме нарича „зетко“…

Към Лучиана.

А туй, в което аз упорствах, вярвам,

ще стане правда, ако всичко тука

не се окаже сън или вълшебство!

АНДЖЕЛО

А взехте ли от мене таз верижка?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Да, вие ми я дадохте, не споря.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

А вий за нея задържахте мен!

АНДЖЕЛО

Да, много е възможно, не отричам!

АДРИАНА

По Дромио аз пратих ви пари,

но май че той не ви ги е донесъл?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

По мене — не!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Получих аз кесия

по моя Дромио! Сега е ясно,

ний бъркали сме своите слуги,

слугите също бъркали са нас

и туй е породило куп от грешки!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Аз внасям тез дукати за баща ни.

КНЯЗЪТ

Задръжте ги — той вече е помилван!

ЛЕКАТА ЖЕНА

Вий дайте си ми пръстена на мен!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Вземете го със мойта благодарност!

ЕМИЛИЯ

Благоволете, о, пресветли княже,

да влезете във моя дом, където

ще чуете с подробности за всички

премеждия на нашия живот!

Вий, граждани, със нещо ощетени

през този ден на луда бъркотия,

елате — ще останете доволни.

От тридесет и три години страдам

в родилни мъки и едва сега

олеква ми, чада на мойта плът!

Вий, княже светли, ти, съпруже мили,

вий, рожби скъпи, вий, родени с тях,

елате на кръщение сега,

за радост подир толкова тъга!

КНЯЗЪТ

С охота! И дори ще бъда кръстник!

Излизат всички освен двете двойки близнаци.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Да смъкна ли багажа, господарю?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

За кой багаж говориш? Не разбирам!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

За вашия, от кораба! Кой друг?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Той бърка!… Аз съм твоят господар.

Не бързай, за багажа има време!

Порадвай се на брат си, прегърни го!

Двамата Антифоловци излизат.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Да сме наясно: тлъстата готвачка,

която в кухнята ме угощава,

на теб ще е жена, а не на мен!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Не, ти не си ми брат, а огледало! —

Като те гледам, просто се харесвам!

Да влизаме — кръщавката ни чака!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Добре, минавай! По-голям си, братко

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

А, по-голям! Ти, ти минавай, батко!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ще теглим жребий. Но сега ти пръв!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Не, жребият ни нека е такъв:

Едновременно родени,

да вървим от днес така,

аз до тебе, ти до мене,

весело, ръка в ръка!

Излизат.