Комедия от грешки

ПЪРВА СЦЕНА

На улицата.

Влизат Втори търговец, Анджело и Пристав.

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

Вий знаете, че заема ви дадох

на Петдесетница и оттогава

не съм ви го припомнял, но сега

към Персия ще трябва да отплавам

и тез пари ми трябват. Затова

върнете ми ги незабавно, инак

ще ви предам в ръцете на властта!

АНДЖЕЛО

Повярвайте ми, точно тази сума

дължи ми Антифол. Една верижка

му връчих току-що; във пет часа

парите си за нея ще получа.

Елате с мен до тях и аз веднага

ще ви платя дълга си до стотинка.

Влизат Антифол от Ефес и Дромио от Ефес.

ПРИСТАВЪТ

Спестихте си труда — той сам пристига.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Додето аз отскоча до златаря,

върви и ми купи едно въже,

та да нашибам хубаво жена си

и нейните помощници, задето

затвориха вратите пред носа ми!

Но ето го златаря! Бягай бързо,

купи въжето и донес го вкъщи!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Ще избера едно таквоз въже,

да разберат как пъдят се мъже!

Илиза.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

На майстор да повярваш! Обещахте

верижката да донесете там,

а нито дар видя се, ни златар.

Или боял сте се, че тя ще свърже

по-здраво мене с онова девойче?

АНДЖЕЛО

Добра шега, но, моля ви се, ето,

това е тук за златото в карати,

това за качеството, а това пък

за изработката. Понеже сборът

е с три дуката18 в повече от туй,

което аз дължа на господина,

ще ви замоля да му го платите —

той чака своя дълг, за да отплава!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

В момента нямам толкова пари,

а трябва нещо във града да свърша.

Идете със търговеца във къщи,

верижката предайте на жена ми —

и тя ще ви плати; а вероятно

и аз ще ви заваря у дома.

АНДЖЕЛО

Тогава поднесете й я сам!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Не е изключено да се забавя.

АНДЖЕЛО

Добре тогаз. У вас е тя, нали?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Защо у мен? У вас е и без нея

не ще получите пари от къщи.

АНДЖЕЛО

Не, моля, престанете със шегите

и дайте ми я да я отнеса!

И вятърът, и приливът очакват

заемодавеца ми — и така

виновен съм, че толкоз го забавих.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Вий искате да заличите с него

това, че не дойдохте в „Таралежа“,

и вместо аз добре да ви посмъмря,

налитате на крамоли самичък.

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

По-бързо, моля! Губя скъпо време!

АНДЖЕЛО

На, вижте само как ме е притиснал!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Верижката занесте на жена ми

и тя веднага ще ви я плати!

АНДЖЕЛО

Но вие знаете, че ви я връчих!

Върнете ми я да я занеса

или писмо ми дайте до жена си!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Аз казах, стига толкоз! Извадете

верижката! Желая да я видя!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

Аз нямам време повече да чакам!

Кажете ми дали ще ми платите,

или да искам да го задържат!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Кой? Аз на вас? Какво да ви платя?

АНДЖЕЛО

Това, което длъжен сте на мен!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Защо? За неполучена верижка?

АНДЖЕЛО

Отлично знаете, че ви я дадох!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Не сте! И ме обиждате отгоре!

АНДЖЕЛО

Вий мен обиждате и при това

уронвате търговското ми име!

ВТОРИ ТЪРГОВЕЦ

Ей, пристава, веднага го задръж!

ПРИСТАВЪТ

Задържам ви във името на княза!

АНДЖЕЛО

Това е тежък удар за честта ми!

Платете ми дълга си или казвам

на пристава да задържи и вас!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Да плащам неполученото? Не!

Опитай се, безумецо! Кажи му!

АНДЖЕЛО

Вземи си таксата и го задръж!

Не бих простил на родния си брат

такава страшна публична обида!

ПРИСТАВЪТ

Задържам ви! Сам знаете защо.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Додето се откупя, ще лежа,

но туй ще ти излезе толкоз скъпо,

че всичко във дюкяна ти, златарю,

едва ще стигне, за да ми платиш!

АНДЖЕЛО

Закони още има във града ни

и те позора ви ще заклеймят!

Влиза Дромио от Сиракуза.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

На кея господарю, има кораб

от Епидамн, готов и чакащ само

да се качи стопанинът на борда,

за да отплава! Вече натоварих

багажа ни и купих във прибавка

масло, балсам и нещо за душата.

Попътен вятър духа, всички чакат

единствено стопанина и вас!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Ти луд ли си? Изглежда вятър духа

в главата ти! Какъв е този кораб,

за който седнал си да бръщолевиш!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Тоз, който пратихте ме да подиря,

за да отплаваме по-бързо с него!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Глупако, аз те пратих за въже

и помниш, вярвам, за какво ми беше!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Вий може би сте мислил за въжето

и затова тъй бързахте за кораб!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

По тоз въпрос ще поговорим друг път

и ще науча твоите уши

да слушат по-внимателно гласа ми!

Сега върви при Адриана бързо,

тоз ключ предай й и кажи, от скрина —

тоз, който е под турското килимче —

да ти даде кесията с дукати.

Кажи й, че погрешно задържан съм

и те ми трябват, за да се откупя!…

Е, приставе, да тръгваме тогаз!

Втори търговец, Анджело, Антифол от Ефес и Приставът излизат.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

При Адриана? Значи, дето днеска

обядвахме и дето ме очаква

онази тенджера любвеобилна,

за чийто кръст ръцете ми са къси!

Но службата е служба и — уви! —

слугата, дето кажат, там върви!

Излиза.

ВТОРА СЦЕНА

В дома на Антифол от Ефес.

Влизат Адриана и Лучиана.

АДРИАНА

Дали наистина или на смях

направи опит да те съблазни?

Какъв бе той? Нахален или плах?

С безкръвни или пламнали страни?

И святкаха ли в неговите взори

пламтящите сърдечни метеори?

ЛУЧИАНА

„Над мене — каза, — няма тя права!“

АДРИАНА

Не ми ги дава — прав е във това!

ЛУЧИАНА

Закле се, че бил тука чужденец!

АДРИАНА

И прав е пак, макар да е лъжец!

ЛУЧИАНА

За теб припомних му!

АДРИАНА

А той? А той?

ЛУЧИАНА

Той каза, че до гроб ще бъде мой!

АДРИАНА

С какво опита да те очарова?

ЛУЧИАНА

С учтивост и внимание такова,

че ако беше честен, аз едва ли…

Той чара и речта ми тъй разхвали!

АДРИАНА

О, вий сте разговаряли?

ЛУЧИАНА

Сестричко!

АДРИАНА

Не се сърди! Езикът иска всичко

да каже на тоз никаквец, на тоз

съсухрен старец, дребен, с пъпчест нос,

прегърбен, сбръчкан, груб и невежлив,

скъперник плиткоумен, тъп и див,

с език на роб и вкус на кочияш,

отвън отблъскващ, а отвътре — дваж!

ЛУЧИАНА

Че тъй кажи! То всичко в ред било:

кой плаче по загубеното зло?

АДРИАНА

Е, да, но аз портрет му правя точно

обратен, за пред чуждите очи —

така калугеричката нарочно

далече от гнездото си цвърчи.

Със хулна реч обсипа го езика,

но вътре в мен сърцето ми го вика!

Влиза Дромио от Сиракуза.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Кесия! Бързо! В скрина! Тук! На мене!

ЛУЧИАНА

Защо си се задъхал?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

От търчене!

АДРИАНА

Къде е господаря ти, кажи!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Навярно вече в пъкъла лежи!

Един зъл дух, един чер бяс го хвана,

едно сърце, затворено в стомана,

един от тези дяволи, вампири,

пристегнати във кожени мундири,

които дружелюбно потупват те по рамо,

но с тебе се разхождат, ако пред тях си само,

и душат, дебнат, хващат и вкарват без пощада

нещастните длъжници във ад, по-лош от ада.

АДРИАНА

Какво, какво излиза?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Че сигур е в пандиза!

АДРИАНА

Как? Моят мъж в затвора? А по каква причина?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Такава, в униформа. Парите са във скрина!

АДРИАНА

Сестрице, донеси ги!

Лучиана излиза.

О, тази вест ме смая!

И за какво е длъжен, бих искала да зная!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

За някаква верижка.

АДРИАНА

За толкоз дребно в съд?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

По-едрата верига за после му гласят!

Звъни, нима не чухте?

АДРИАНА

Веригата?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Часът!

Току-що беше два, а чуйте, бие: дин!

АДРИАНА

Как може: „беше два, а после бий един“?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Така — във бяг обратен готов е да удари

дори старикът Време, щом срещнат го джандари!

АДРИАНА

Но времето не е на никого длъжник!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Напротив, то дължи ни за всеки литнал миг:

като платец фалирал то само обещава,

но никому не връща ни щастие, ни слава,

и няма нищо чудно, че види ли стражар,

назад веднага драсва такъв разбойник стар!

Влиза отново Лучиана с кесия.

АДРИАНА

Занес парите, Дромио, веднага

и своя господар освободи!…

Уплаха и утеха, сестро драга,

си дават среща в моите гърди.

Излизат.

ТРЕТА СЦЕНА

На площада.

Влиза Антифол от Сиракуза.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Невероятно нещо! Всеки срещнат

ме поздравява и зове на име,

като че ли приятели сме първи:

един пари ми дава, друг ме кани

на гости вкъщи, трети ми изказва

признателност за някакви услуги,

четвърти ми продава със отстъпка!

Един шивач току-що ми показа

коприна, купена за мен нарочно,

и туй не стига, но ми взе и мярка!

Това са призраци! Тоз град, изглежда,

е пълен със лапландски чародейци19!

Влиза Дромио от Сиракуза.

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Господарю, ей ви златото, за което ме пратихте. Къде се дяна оня новоиздокаран Адам20?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Какво е това злато? За какъв Адам дрънкаш?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Не за оня, който пазел рая, а за този, дето варди дранголника; за този, дето е облечен в кожата на гойното теле, заклано за блудния син; за този архангел, който вървеше зад вас и — за разлика от оня, дето измъкна Петра от тъмницата — искаше да натика ваша милост в нея!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Не разбирам за кого говориш!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Че какво има за разбиране! Питам за този, който се разхожда из улиците в кожен калъф като контрабас и аз се ловя с вас на бас и на контрабас, че отлично ме разбирате! Казвам за този, който дава възможност на уморените да си отдъхнат за известно време; който предлага иа бездомните безплатна квартира с небе на квадратчета; който пей дава да извърши с тоягата си повече подвизи, отколкото най-храбрият мавър е извършвал със своя боздуган!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Но и ти ми досаждаш с глупостите си! Казвай, има ли кораб, готов за отплаване? Ще можем ли да тръгнем скоро?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ами нали преди час ви казах, че бързоходният кораб „Веднага“ вече вдига котва, но приставът се намеси и вие останахте за тежката гемия „Почакай“. Дръжте си кесията със златни ангели-пазители21!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

И той се е побъркал като мене!

Отвсякъде обгръщат ме заблуди!

Небе, прати ни някой херувим!

Влиза Леката жена.

ЛЕКАТА ЖЕНА

Здравейте, мой любезни Антифоле!

Изглежда, сте намерили златаря —

това ли е верижката за мен?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Назад! Далеч от мене, Сатана!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ама вие, господарю, я знаете на име?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Това е самият дявол!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Ами, дявол! Тя е нещо много по-страшно! Това е на дявола майка му, която се е престорила сега на леко момиче: всички моми, щом ги пипнеш, затова викат: „Майко моя!“, защото са до една леки като нея и сестри на лукавия! Тези дяволици ни се представят за ангели: ангелите са светли; светлината иде от огъня; огънят пари; ergo22, човек може да получи лошо парене от тези добри ангели! Не я оставяйте да припари до вас, господарю!

ЛЕКАТА ЖЕНА

Вие и слугата ви сте, изглежда, в добро настроение. Ще влезете ли вкъщи да си дохапнете?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Господарю, ако ви е сготвила супа, имате ли подходяща лъжица?

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Каква подходяща, Дромио?

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Дълга, каква! Нали казват: „Ядеш ли с дявола, готви дълга лъжица!“

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Назад, зъл дух! Недей ме съблазнява!

Ти вещица си като всички тука,

заклинам те, отивай си! Назад!

ЛЕКАТА ЖЕНА

Върнете пръстена ми, който днеска

на обед взехте ми, или за него

ми дайте обещаната верижка,

и тутакси оставям ви на мира!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Бях чувал, че магьосниците взимат

парче от нокът, косъм, капка кръв,

игла, фуркет, костилка от череша,

но тая тук налита на верижки!

Недейте й я дава! Честна дума,

за гушите ще ни завърже с нея!

ЛЕКАТА ЖЕНА

Едно от двете трябва да дадете —

не може да ме мамите така!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Махни се, призрак!… Дромио, насам!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Търсете други балами, мадам!

Излиза след Антифол от Сиракуза.

ЛЕКАТА ЖЕНА

Не, този Антифол е полудял —

безумните му думи го доказват!

Верижка уж ми обеща и взе

за спомен пръстена ми, който струва

четирисе дуката, а сега

останах без верижка и без пръстен!

Побъркал се е явно. То се вижда

не само от държането му тука,

но и от туй, че — както днес на обед

самичък ми разказа — бил намерил

затворени вратите на дома си:

жена му им е теглила ключа,

навярно зарад неговите буйства.

Но аз какво да сторя? Зная, зная!

У тях ще ида и ще й разкажа,

че в миг на лудост е нахлул във къщи,

изтръгнал пръстена ми и избягал!

Да му простя? Ами! И таз добра!

Четирисе дуката са пара!

Излиза.

ЧЕТВЪРТА СЦЕНА

Пак там.

Влизат Антифол от Ефес и Приставът.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Не бой се, драги, няма да побягна,

ще ти оставя в залог толкоз злато,

за колкото е искът на златаря.

Жена ми днес бе станала накриво

и ще й трябва време да повярва,

че аз съм арестуван тук, в Ефес —

затуй и робът ми го няма още.

Влиза Дромио от Ефес с въже е ръка.

А, ето го! Гаранцията иде!…

Донесе ли, каквото ти поръчах?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Да, ей го тук! Хем гъвкаво, хем здраво!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Ами парите?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

С тях го заплатих!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Глупак! Въже за петстотин дуката!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Ще купя и за толкоз, ако щете!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Я ти кажи: какво ти бях поръчал?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Да купя хубаво въже за бой.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Да, точно тъй! Сега ще го опитам!

Бие го.

ПРИСТАВЪТ

Моля, бъдете по-търпелив!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

И таз добра! Аз ям пердаха,

а той вика на него да търпи!

ПРИСТАВЪТ

Ти, сдържай си езика!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

А той защо не си сдържа ръцете?

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Ах ти, кучи сине! Ах ти, говедо безчувствено!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Де да бях безчувствен! Тогава нямаше да чувствам боя!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Точно тъй! Ти като магаретата само към боя си чувствителен!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Ами да! Магаре съм и ушите ми го доказват, защото са ми станали дълги от дърпане! Слугувам му от деня на раждането си досега и за награда съм видял от него само бой и бой! Когато ми е студено — сгрява ме с бой; когато ми е горещо — разхлажда ме с бой; буди ме пак с бой, когато спя; и когато поседна, пак с бой ме изправя; с бой ме извежда навън, като излизам, и с бой ме вкарва, когато се връщам! Не, аз боя си го нося с мене си, както циганинът — торбата си, и знам, като осакатея от бой и тръгна да прося, пак с бой ще ме срещат по портите!

Влизат Адриана, Лучиана, Леката жена и Доктор Мърш.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

А, слава богу! Ето я жена ми!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Господарке, respicere finem! Помнете за края, тоест помнете, че другият край на това въже е за вас!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

А, още дърдориш!

Бие го.

ЛЕКАТА ЖЕНА

Какво ще кажете? Не е ли луд?

АДРИАНА

Да, този гневен пристъп го доказва.

Любезни доктор Мърш, прочут сте вие

със свойто заклинателско изкуство —

разсъдъка върнете на мъжа ми,

каквото искате, ще ви платя!

ЛУЧИАНА

Как гледа диво, като обладан!

ЛЕКАТА ЖЕНА

И как трепери в бесовски припадък!

ДОКТОР МЪРШ

Спокойно, моля! Дайте си ръката

да ви измеря пулса.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Ей я тук!

Удря го.

ДОКТОР МЪРШ

О, Велзевул, заселил се в тогова,

пред святата молитва отстъпи!

Върни се в пъкъла си, Сатана,

заклинам те във силите небесни!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Млък, старче изкуфяло! Аз съм здрав!

АДРИАНА

О, де да беше тъй, измъчван дух!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

А ти, мръснице, тези ли ти бяха

на обед сътрапезниците? Тоз ли

слабак със минзухарено лице

във къщата ми плюскал е и пил,

когато, в подъл заговор със вас,

залостените порти на дома ми

държаха господаря си отвън?

АДРИАНА

Съпруже мой, небето е свидетел,

че вие си обядвахте във къщи,

където, ако бяхте си останал,

не бихте се така опозорил!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Обядвал вкъщи?… Ти какво ще кажеш?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Разбира се, не сте обядвал вкъщи!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

А портата заключена ли беше?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Естествено, заключена със ключ!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

А тя не ме ли нагруби отвътре?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

И още как, добре ви нагруби!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Готвачката не се ли смя над мене?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Кълна се, смя се, лойната весталка!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

И аз не си ли тръгнах разгневен?

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Съвсем безспорно, туй личи по мен!

Нещастните ми кокали го помнят!

АДРИАНА

Но той го затвърдява в лудостта му!

ДОКТОР МЪРШ

Обратно. Съгласявайки се с него,

беса му той смекчава постепенно.

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Ти в заговор си влязла със златаря!

АДРИАНА

Кой, аз? Не ви ли пратих аз парите

по Дромио, за да ви отърве!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Пари? По мен? Прощавайте, от вас

не съм получил пукната пара!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Ти беше ли във къщи за дукати?

АДРИАНА

Да, беше и веднага му ги дадох!

ЛУЧИАНА

И аз ще потвърдя, че той ги взе!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

А господ и въжарят от пазара

ще кажат, че бях пратен за въже!

ДОКТОР МЪРШ

И двамата са в плен на черни сили,

доказва го мъртвешкият им цвят!

Да се завържат и държат на тъмно!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Ти, ти, защо заключи ми вратата?…

А ти къде парите ми си дянал?

АДРИАНА

Врата не съм заключвала, съпруже!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Пари не съм получил, господарю!

Но вярно е, че киснахме отвън.

АДРИАНА

Две думи каза и лъжа са двете!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Не той, ти лъжеш, яма за мъжете,

събрала цяла глутница развратна,

за да се гавриш над мъжа си с нея!

Но аз ще ти извадя с тези нокти

лъжливите очички, дето искат

да наблюдават с радост моя срам!

АДРИАНА

Вържете го! Недейте го изпуска!

ДОКТОР МЪРШ

На помощ, хора! Дяволът упорства!

Влизат неколцина Граждани, които се опитват да завържат съпротивляващия се Антифол.

ЛУЧИАНА

Горкият! Как е бледен и измъчен!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Ще ме убият! Приставе, нали съм

твой пленник? Как така ще ги оставиш

да ме отмъкнат?

ПРИСТАВЪТ

Той е в моя власт

и вие нямате права над него!

ДОКТОР МЪРШ

И тоз вържете! Той е също луд!

Завързват и Дромио.

АДРИАНА

Как смееш ти, глупако в униформа!

Нима ще позволиш един нещастник

да нанесе на себе си вреда?

ПРИСТАВЪТ

На мен е поверен — ако избяга,

ще трябва сам да заплатя дълга му.

АДРИАНА

Щом толкоз те е страх от отговорност,

води ме при кредитора му бърже

и аз дълга му ще платя пред тебе!…

Водете, доктор Мърш, мъжа ми вкъщи!

О, господи! О, свръхнещастен ден!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

О, свръхнещастна кучко!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Господарю, заради вас ме вързаха и мене!

АНТИФОЛ ОТ ЕФЕС

Мълчи, че току-виж съм побеснял!

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

Че побеснейте! Тъй поне ще има

причина да сте вързани за бяс!

Пенете се, хапете, лайте с мен!

ЛУЧИАНА

О, как лудеят! Господи, помилуй!

АДРИАНА

Вий тръгвайте! Ти, сестро, с мен ела!…

Доктор Мърш и Гражданите излизат, водейки Антифол от Ефес и Дромио от Ефес.

А кой поиска да го задържиш?

ПРИСТАВЪТ

Златарят Анджело.

АДРИАНА

А колко точно

дуката е дългът?

ПРИСТАВЪТ

Той каза: двеста.

АДРИАНА

А за какво му ги дължи, да знаеш?

ПРИСТАВЪТ

За някаква верижка по поръчка.

АДРИАНА

Аз знам за нея. Той не я е взел!

ЛЕКАТА ЖЕНА

Не много след като мъжът ви бясно

се втурна в моя дом и ми задигна

тоз пръстен, който носеше сега,

видях го със верижката на шия!

АДРИАНА

Но аз не съм я виждала все пак.

Я, приставе, води ме при златаря —

желая да разнищя всичко туй!

Влизат Антифол от Сиракуза, с изваден меч, и Дромио от Сиракуза.

ЛУЧИАНА

Отвързали са се! О, боже мой!

АДРИАНА

Въоръжен! Вържете ги! На помощ!

ПРИСТАВЪТ

Ще ни избият! Бягайте след мен!

Избягват всички освен Антифол и Дромио.

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Магьосници са, щом самички бягат!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Таз, дето уж й бяхте мъж, и тя!…

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

Върви, отнес на кораба багажа!

Ще съм спокоен чак щом вдигнем котва!

ДРОМИО ОТ СИРАКУЗА

Нека да пренощуваме тук! Сигурен съм, че нищо няма да ни направят! Нали ги видяхте: говорят ни любезно, тикат ни злато в ръцете. Мен ако ме питате, те са много мил народ и да не беше тази планина от пощръкляла плът, дето иска да се жени за мене, май бих се решил да се заселя тук и дори сам да стана магьосник!

АНТИФОЛ ОТ СИРАКУЗА

А аз не бих, града да ми дадат!

Затуй носи багажа и — на път!

Излизат.