Крахът на аферата „Фау“

Солидно покровителство

Не е изминал и един месец от бомбардировката на «Пенемюнде», когато Браун е извикан от Химлер.

— Немският народ очаква «оръжието чудо» — започва направо райхсфюрерът от SS. — Не се съмнявам, че и вие също бързате. Но генералите от вермахта са мудни. Говорих с фюрера и поемам делото…

В отделни моменти кръглите очила на Хенрих Химлер хвърлят остри снопове светлина право в лицето на барона, това го дразни, но той продължава да слуша чинно…

От пролетта на 1943 г. Химлер много внимателно започва да следи как вървят разработките. През юни той води на острова специалиста Мацува от изследователския, ракетен център на SS, за да координират програмите. Но Химлер не скрива желанието си да обедини под своя закрила всички разработки на ракетното оръжие. И той прави първия ход през септември 1943 г. — строителството на ракетните заводи е възложено на бригаденфюрера от SS Ханс Камлер, началник на строителния отдел на главното стопанско-административно управление на SS…

Браун слуша тихия, но зареден с ярост глас на Химлер и си спомня за подозрението, с което Дорнбергер се отнасяше към зачестилите визити на Химлер. Значи Валтер е предугаждал намеренията на райхсфюрера и се е страхувал като човек на вермахта, защото всяка смяна на ръководството обикновено е съпроводена с жертви. Той наистина е имал право да се опасява, поне ако се съди от последните събития.

През септември възложиха на Дорнбергер да отговаря за формирането и обучението на ракетните подразделения. Камлер го обвини в некадърност и в саботаж. И защо? За да му заеме мястото.

Браун разбираше, че скоро ще се раздели със своя стар приятел. В края на краищата на него му е все едно кой ще го ръководи — армията или SS — важното е фюрерът да получи неговата ракета. Той беше започнал да разработва и свръх далекобоен вариант А–9/А–10 по проекта «Америка». Двустепенна ракета с разстояние на стрелбата поне 4000 километра! Той искаше да достигне до 10 000 километра, за да обстрелва Ню Йорк. (Това е един проект на Херман Оберт, разработен преди две години по поръчка на Браун.) Важното бе да помогне на своя фюрер в тези тежки за него дни.

Браун няма над какво да размисля. Той просто само се осведомява.

— Ще разпръснем ракетния център по такъв начин, че англичаните да не могат да го открият — продължава Химлер. — Ще реорганизираме системата за производство на ракетно оръжие…

Браун непрекъснато кима с глава утвърдително.

В този августовски следобед на 1943 г. той получава званието щурмбанфюрер от SS. Серийното производство на неговата Фау–2 е поето от специален щаб, командуван от групенфюрера от SS Камлер.

Лабораториите се пренасят в Кохел и в Гармиш-Партенкирхен. Полигонът за Фау–2 — в Близна, Полша. Серийното производство под ръководството на Ото Рудолф се поема в подземния завод до Нордхаузен в Тюрингия. «Пенемюнде» ще доставя само опитни образци.

Шахтите за подземния завод, изровени в планината Конщайн, се запълват с техника и затворници от концлагера «Дора-Мителбау». Много по-късно от признанията на спасилите се по чудо ще станат известни всички зверства. Ще има и процес… Всеки концлагерист е нарамил одеяло, за което е завързана паница за ядене, която му служи и за възглавница. Там работят, за да отбият трудовата си повинност и 9 хиляди немски работници…

Браун получава от Химлер есесовския полигон «Хайделагер», разположен в междуречието на Висла, Вислока и Вислоки.

Стартовите площадки строят 200 души концлагеристи — евреи от Франция, Белгия и Холандия. Когато циментовите площадки са готови, есесовците ги изтребват до един, за да не разкрият тайната на фашисткото оръжие.

За да проведе експеримент при условия, близки до реалните Браун разпорежда да се нанесе удар върху полското село Сарнаки около река Буг. Есесовците разгонват жителите му.

Ракетите Фау–2 стартират от Близна и летят 300 километра на север. От голямата серия само една ракета се взривява на 200 метра от Сарнаки, убит е един мъж, ранена една жена.

Точно тогава Химлер казва успокоително на Браун:

— И все пак Лондон не е Сарнаки, той има диаметър 50 километра. Ние непременно ще го улучим!…

Инспекцията

Декември 1943 година.

Предградията на Париж, селището Майсон Лафит. Стара масивна постройка. В един от просторните й холове при строга външна охрана се провежда първото служебно събиране на група офицери.

— Господа, както ви е известно, на 1 декември 1943 г. бе подписана директива за сформиране на 65-и армейски корпус със специално предназначение, на който аз имам честта да съм командир — казва тържествено генерал-лейтенантът от артилерията Хайнеман. — Корпусът има задача с оръжието Фау–1 и Фау–2 да нанася удари по английските градове. Нашият щаб се командува от полковника от ВВС Валтер и е подчинен непосредствено на главнокомандуващия войските ни на Запад…

(Корпусът на Хайнеман включва 155-и зенитен полк Фау–1 с командир познатия ни вече полковник Вахтел, 91-во артилерийско командуване Фау–2 с началник бригадния генерал Метц и подразделение свръх далекобойна артилерия Фау–3, която фигурира само за камуфлаж.)

Първото съвещание завършва традиционно с указания на командира на корпуса, които засягат подготовката на личния състав и на позициите.

Хайнеман инспектира стартовите позиции във Франция.

(От август 1943 г. Вахтел тренира разчетите за бойна работа с Фау–1. Очаква се, че офанзивата ще започне от средата на декември. Всеки ден е трябвало да се изстрелват по 6 самолета снаряда. Но скоро запасите свършват и подготовката боксува. През октомври той натоварва личния състав на шест батареи и по железопътната линия от остров Узедом те пристигат на подготвените позиции във Франция.

На 12 ноември Вахтел получава секретно съобщение от главното командуване: «Уведомяваме ви, че няма да получите предварително планираните 5000 Фау–1 на месец. Обещаното количество вероятно ще постъпва след юни 1944 г. Дотогава се задоволете само с 1500 броя на месец.»)

След като изслушва доклада за състоянието на нещата, Хайнеман пита Вахтел:

— Господин полковник, вие доволен ли сте от позициите?

— Хер генерал, подготвените стартови позиции са непригодни поради нарушения при тяхното строителство режим на секретност, високата им уязвимост от въздуха и лошата маскировка — отговаря директно Вахтел.

(Конструкторът на Фау–1 Герхард Физелер още в началото предвижда неговото творение да се изстрелва от самолет. Но после се убеждава, че за да се постигне внезапен масиран удар, е по-добре, ако стартират от земята.)

— Какво предлагате, полковник? — продължава Хайнеман.

— Строителството на позициите да продължи.

— Не ви разбирам?

— Така противникът ще остане в заблуждение. На нас ни обещаха нови, опростен тип стартови устройства, които ние с изключителни мерки за маскировка скоро ще подготвим…

Хайнеман се запознава и със стартовите позиции за Фау–2. Някои от тях са открит, други закрит тип. Той не одобрява системата за тилово снабдяване.

— Ракетите ще постъпват от седем стационарни, четири полеви и шест промеждутъчни бази, които сега се строят — обяснява Метц. — Втечненият кислород ще се съхранява в склад, спиртът — в две тилови бази…

— Генерал Метц, много сте се пръснали — казва му Хайнеман.

— Хер генерал, това е много добре, ако унищожат един от складовете, ние ще имаме в готовност другите.

— Тъкмо обратното, разпръснатите ви комуникации са изключително уязвими от въздушно нападение…

Метц се затруднява да спори със своя началник. Той дори се обърква.

(През декември 1943 г. се уточнява, че ще се води огън всеки ден от 64 стартови позиции в продължение на 10 часа при темп два самолета снаряда за един час…)

Конструкцията на Фау–2 още не е напълно готова. Браун не изпълнява обещанието си, ракетите му се взривяват във въздуха. Само 10–20 процента от стартовете са успешни. Тръгват слухове, че А–4 е само един мираж. А Хитлер бил обещал, че първите Фау–2 ще падат над Лондон на 20 октомври 1943 г.

През лятото на 1943 г. и Фау–1 показват много дефекти, но работата там върви по-добре и през септември същата година те са пуснати в серийно производство.

Крайбрежието на Франция е превърнато в стартова площадка. Но липсват ракети!

Още нещо не е готово, а генералите предлагат с Фау–1 да се атакуват пристанищата, където активно се подготвя предстоящият десант на противника. Специалистите пресмятат, че ако се отчита разсейването на ракетите, за да се постигне някакъв осезаем ефект, ще трябва всеки месец да се произвеждат по 30 хиляди Фау–1!

В края на 1943 г. Хайнеман, Вахтел и Метц вече окончателно знаят, че Фау–1 и Фау–2 няма да се използуват за сриване на десанта на англо-американците. Ударите на «възмездието» ще се нанасят само по гъстонаселените райони на Англия.

Хубавелката

В една късна ноемврийска вечер на 1943 г. черната служебна бентли отново връща началника на отдела за научно-техническо разузнаване от британските военновъздушни сили в големия Лондон. Двигателят ръмжи монотонно. От време на време изникват насрещни светлини, които бързат да отминат натам, където вероятно очакват срочно донесение или заповед…

Доктор Джонс отново бе прекрачил прага на мрачния манастир от тринадесети век, за да се убеди в акуратната работа на служителите на едно от най-важните подразделения на въздушното фоторазузнаване, дислоцирано в Мендменхъм.

«И колко е хубава онази, младичката дешифровчица Констанция Бебингтън-Смит, старши лейтенант Бебс, както я наричат колежките» — си каза Джонс и се усмихна.

Джоне разбира, че след бомбардировката на «Пенемюнде» германците няма да се откажат от ракетите. Но не му беше още ясно с колко и какви ракети те се готвят да бомбардират Лондон.

Преди бомбардировката сигурен агент му съобщава, че немците разработват усилено самолет снаряд. А по-късно помощникът му Чарлз Френк му докладва:

— Сър, на датския остров Бронхолм в Балтийско море е паднал крилат летателен апарат. Ето и скицата, която получихме от наш агент.

Доктор Джонс се вглежда в рисунката и не може да сдържи изненадата си:

— Та това е съвършено ново. Виж ти, безпилотен самолет! И какво ли означава знакът на опашката V–83?

— Вероятно «Фергелтунгсвафе» («оръжие на възмездието»), образец 83.

— Може би, може би… Ще се съгласите, че в случая това не е съществено само ако цифрата не ни подсказва, че има и други модели от този апарат.

— Сър, в записките си нашият агент предполага, че тази играчка с дължина 6 метра и размах на крилата също 6 метра може да носи 500 килограма тринитротолуол. Ето тук в предната си част. В модела, намерен на острова, е имало само пълнеж от бетон.

— А този продълговат цилиндър, който стърчи отгоре, вероятно е самият двигател… Странен двигател, нали!

— Използува се реактивният принцип. В цилиндъра се впръсква гориво, запалва се и се изтласква през задния отвор.

— И нищо ли повече?

— Нищо повече, сър… Ако махнем настрана паниката, която предизвика тази скица!

— Така ли?

— Самият министър на вътрешните работи сър Морисън, казват, размахвал копие от рисунката пред изплашените лица на членовете на комитета на отбраната.

— Забавно!

— Може би защото на всичко отгоре той им се развикал. Предупредил ги, че ако оттам започнат да изстрелват всеки час по една подобна играчка срещу Лондон, за един месец според неговите изчисления щели да загинат най-малко 100 хиляди души… Слисани, шефовете приели неговото предложение плановете за евакуация на населението да се преразгледат отново.

— Чарлз, няма ли да е полезно ние да подредим отново нещата и да стигнем до някакъв приемлив извод, защото, боя се, скоро ще потрябваме…

След няколко дни доктор Джонс и помощникът му събират всички получени до този момент сведения и ги подлагат на строг научен анализ.

— Какво допълнително имаме? — пита Джонс.

— Ескадрила бомбардировачи Хе–111 извършва пробни пускове на малки безпилотни самолети снаряди… Военновъздушното аташе в Швейцария съобщи, че фирмата «Физелер» се готви да произвежда безпилотни самолети… В шифрограма на немските ВВС се казва: «Английски агент е хванат в момент, когато е разузнавал огневи позиции на „оръжието на възмездието“». Абверът смята, че англичаните искат да ги бомбардират… Според агентурни съобщения от Белгия и Северна Франция на разстояние 15–30 километра от крайбрежието се подготвят стартови позиции за ново оръжие… В съобщение от радиоподслушването се казва: «Двете радиолокационни роти, които обслужват „Пенемюнде“, преди всяко изстрелване на летателен апарат получават заповед „Наблюдавай!“…»

— Чарлз, като съпоставим характеристиките на техните радари, лесно можем да стигнем до извода, че оръжието лети на височина от 300 до 600 метра и развива скорост около 650 километра в час… Но това не е балистична ракета. Това е именно този самолет снаряд!… Значи те все пак разработват два вида бойни летателни средства… Кое от тях е в по-напреднала фаза, а?

— Искате да кажете, сър…

— Досещате се, нали, Чарлз?

— Но ако ние не знаем толкова много за балистичната ракета, това не означава, че…

— Напротив, ние знаехме за нея много повече. Но по всичко личи, че безпилотните самолети първи ще атакуват Лондон. Но вие не казахте всичко, Чарлз. Там имаше, струва ми се, едно донесение за странностите в местността Буа Каре.

(Въпросът и в разузнаването, и в правителството се върти все около балистичната ракета. Лорд Чаруел продължава да изразява своето несъгласие с твърдението, че е възможно тя да се движи от течно гориво. Някой си инженер А. Лабок обаче смесва керосин и течен кислород и получава убедителни резултати. Възможността за получаване на течно гориво е потвърдена опитно. Лорд Чаруел се инати, но се съгласява въпросът за Фау–2 да бъде преразгледан. На една от фотоснимките тя изглежда като вретеновидно тяло с дължина 14 метра, диаметър 1.3 метра и стабилизатори.

Комисия от дванадесет видни специалисти, назначена от Чърчил, стига до единно мнение, че са възможни няколко варианта балистични ракети с мощност на бойния заряд от 1 до 20 тона взривно вещество.)

Чарлз Френк се върна към набъбналата папка и изрови оттам един документ, в който се казваше, че в Буа Каре се строи на пръв поглед ненужна никому в тази гора продълговата бетонна площадка, чиято ос обаче сочи Лондон! В малките здания, разположени в съседство с площадката, липсват каквито и да са метални предмети, което подсказва на Джонс, че е възможно оттук да стартират апарати, които имат магнитна система за насочване, недопускаща външно влияние… На аерофотоснимката, направени по-късно, се виждат две съоръжения с дължина близо сто метра, които наподобяват трамплин за скокове със ски, наричат ги «ски-бази».

— Чарлз, представете си, че ние имаме нова снимка на «Пенемюнде» и там открием подобни «ски-бази»?

— Сър, ние ще направим напълно обоснован извод, че те са предназначени за безпилотните самолети — смее се помощникът му.

— И ще затворим кръга, нали?

— Но «Пенемюнде» сега представлява гигантски строеж. Немците не го изоставиха, напротив, усилено го възстановяват. В тези условия е малко трудно, да не кажа невъзможно, от въздуха ние да открием, в достатъчна степен на достоверност някакви си стартови позиции. Ще загубим много време… Но аз имам предложение.

— Слушам ви, Чарлз.

— В донесението си Амниарикс ни споменаваше за Земпин, малко градче на 15 километра от «Пенемюнде». Там има радиолокационна станция.

— Искате да кажете, че ако Амниарикс е точна, бихме могли да се надяваме, че в Земпин ще можем да открием експериментални стартови площадки… Чудесно хрумване, Чарлз! Действайте…

На 28 ноември помощникът на доктор Джонс се втурва в кабинета с няколко снимки на Земпин и «Пенемюнде». Без особен труд на тях те разпознават «ски-базите».

— Чарлз, значи огневите позиции по крайбрежието на Ламанш са предназначени за безпилотни самолети!…

Въздушното и агентурното разузнаване откриват още площадки подобен тип, които са на разстояние до 300 километра от Лондон.

Англо-американската авиация нанася силни удари по заводите, които по данни на разузнаването участвуват в производството на «оръжието на възмездието».

Пред английския кабинет Чаруел отново заявява: «Историята с ракетите е отвличаща маневра, немците упорито крият нещо друго!» Отново се пораждат спорове.

На новите снимки са дешифрирани около 20 строителни площадки по френското крайбрежие от Шербур до Кале. На тях ясно личи бетонна пътека, чиято ос заканително сочи Лондон!

Джонс настоятелно твърди, че това не са стартови позиции за ракети, които се издигат вертикално, а по-скоро за безпилотни самолети. Но уви, това е само негово предположение!

Чърчил, силно обезпокоен, губи търпение и извиква министъра на авиационната промишленост Крипс.

— Установете най-после имат ли отношение обектите, които се строят във Франция, към новото оръжие на немците и заплашва ли ни то? И по-бързо? Чакам да ми доложите лично вие.

Каква картина се разкрива пред комисията на Крипс? Площадките тип «ски-бази» продължават да се строят. За половин месец те са станали три пъти повече. На една от по-старите снимки Бабингтън Смит е открила малък самолет с право крило, без пилотска кабина, но не са му обърнали внимание…

През това време на Чърчил му докладват, че заводът за тежка вода в Норвегия е възстановен и бълва нови порции за немците. Значи Хитлер работи над атомното оръжие! И може наистина да го блъфира с тези странни приготовления за изстрелване на ракети. Той излиза извън кожата си, вдига телефона и звъни в министерството на авиацията:

— Не можете ли да им подскажете по-убедително да не се доближават до тежката вода?

Съединения от 8-а бомбардировъчна американска авиационна дивизия изсипват порядъчно количество бомби върху електроцентралата и завода за електролиза. По агентурни данни унищожени са 54 килограма от така скъпоценната за атомната програма на фашистите тежка вода.

На 18 ноември 1943 г. Чърчил свиква заседание на военния кабинет. На него той казва: «Джентълмени, няма съмнение, че опасността от ракетни удари е реалност. Нека лично заместник-началник щабът на ВВС, маршалът от авиацията Ботомли да направи всичко възможно това оръжие да бъде надеждно разузнато и да се обезсили замисълът на немците да ни бомбардират с него…»

Тази вечер доктор Джонс имаше стопроцентови доказателства за връзката между «ски-базите» и малките безпилотни самолети.

Бяха фотографирани «Пенемюнде», Земпин, Циновице.

До бетонната пътека Бебс отново, но вече по-ясно видя малък самолет с къси прави крила… Веригата се затвори. Същите «ски-бази» са открити в Буа Каре и други места по Северна Франция. Без съмнение срещу Лондон се готви ракетна атака. Безпилотните самолети ще се изстрелват от «ски-базите», разположени по крайбрежието на Франция.

Доктор Джонс беше доволен. Най-после призракът, който го преследваше след онова страшно «писмо от Осло», добиваше реални очертания.

«Хубавата Бебс — се размекна Джонс. — Каква изумителна съобразителност в тази надарена от самата природа с интелигентност жена, която…»

Спирачките изскърцаха и прекъснаха мислите му. Бяха пристигнали… Бебс остана там, в графство Беркшир, на четиридесет километра западно от Лондон.

До деня «Д»

— Чарлз, вие сигурно обърнахте внимание на последните донесения от Полша? — казва Джонс на своя помощник.

— Да, сър.

— Какво излиза, ние им нанесохме съкрушителен удар, а те решиха и се пренасят по-далеч от нас.

(Полските партизани вече разполагат с фотокопие от топографската карта на новия полигон, с всички стартови позиции, лаборатории, железопътни линии, системата за охрана. Те вече знаят, че балистичната ракета може да лети на разстояние 300 километра.

Ежи Хмелевски заминава със своята група в района, където се очакват попаденията. Там започва невидим двубой между специалните немски групи и партизаните, подкрепяни от местните селяни. Всеки гледа да изпълни заповедта, да събере по възможност повече парчета, пръснали се около взрива, до последното винтче.

Нелегалната варшавска лаборатория акуратно възстановява двигателя на Фау–2, системата за управление. Фирменият знак на всеки детайл се записва и се изпраща с шифрограма на съюзническата авиация.)

— Какво ще кажете, нека да помолим нашите приятели поляците да ни доставят поне една цяла ракета — казва с усмивка Джонс.

— Идеята е чудесна, ще подготвя съобщението — отвръща Чарлз Френк.

(Чърчил внимателно проучва докладите на разузнаването. Прехваната е радиограма, с която се нарежда заводът за тежка вода в Норвегия да се демонтира и да се пренесе в Германия.

Премиерът веднага нарежда транспортните средства, заети с тази дейност, да бъдат унищожени по пътя.

Той съпоставя два доклада с различни дати. В по-стария, на заместник-началник щаба на ВВС, маршала от авиацията Ботомли, когото натовари да ръководи разузнаването на ракетите и планирането на контрадействията, се казва: «Анализът на сведенията потвърждава, че позициите „ски-бази“ са предназначени за изстрелване на безпилотни самолети. Стартовите устройства на позициите в района на Па дьо Кале и Сома-Сена са ориентирани към Лондон, а на позициите в района на Шербур — към Бристол.»

А в по-новия разузнаването твърди, че «ски-базите» не са стартови позиции, а складове за около 2000 самолети снаряда. Предполага се, че целият боекомплект ще се изстреля за 24 часа!

«Каква неакуратност!» — си казва премиерът и решава, че най-близката опасност все пак си остават «летящите бомби» и тези загадъчни «ски-бази», независимо дали са складове или стартови позиции. И той заповядва незабавно да се бомбардират!

От 5 декември 1943 г. в продължение на 6 месеца върху предполагаемите стартови позиции за крилати ракети се изсипват хиляди бомби.

На 31 декември доктор Джонс получава донесение: «Вахтел от Дулан се премести в Крея, на 60 километра до Париж. Досега не са се появявали английски разузнавателни самолети, което за немците е верен признак, че предислокацията не е забелязана. Очакват се гости — Гьоринг или Хитлер. Амниарикс»)

— Чарлз, според вас кога немците ще бъдат в състояние да изстрелят първия самолет снаряд срещу нас?

— Сър, мисля, че това те не може да го сторят до края на февруари. А ако им попречим, и до средата на март.

— Мнението ви съвпада и с моите предположения. Значи отделът смята, че до март 1944 г. ние няма от какво да се страхуваме. А дотогава нека за това помислят в Генералния щаб…

Неуспехът и надеждите

Курт Дибнер е един от най-активните ръководители на германския «Проект У». В началото на 1944 г. той решава да създаде оръжието на «абсолютното превъзходство» без уран 235 и без плутоний.

Точно преди десет години заедно с Ърнст Ръдърфорд и Олифън той открива термоядрената реакция — реакцията на ядрения синтез, — при който от два атома тежък водород деутерий се получава един атом хелий плюс почти толкова енергия, колкото се отделя при делението на атома на урана 235 или плутоний, ако не и повече.

Тази начална теория стои в основата на съвременните водородни бомби. Та Дибнер всъщност е искал да получи водородна бомба!

Взима парафин, в който част от атомите на обикновения водород са заменени с атоми на деутерий. Вкарва го в метални цилиндри и сфери, обгражда го с тротил и го взривява. Тротилът детонира и свива парафина. Той е очаквал, че от колосалното налягане и температура ще последва силен термоядрен взрив. Каква наивност може да се загнезди дори в ума на един доста прочут физик! Примитивните бомби, разбира се, се разрушават.

Интересно е дали сам Дибнер не е разбрал, че за подобна реакция са необходими милиони градуси температура, които тротилът в никакъв случай не може да му ги осигури.

Въпреки неуспехите хитлеристите продължават да мечтаят за «свръхоръжието». Щом то не е получено, Гьобелс използува блъфа, за да повдигне духа на нацията и да сплаши противника, а Хитлер живее с надеждата за ракетното «оръжие чудо»…

Заповед за масиран удар

16 май 1944 година.

Генерал Хайнеман получава заповед на главното командуване за бойно използуване на «оръжието на възмездието».

(Хитлер очаква да получи балистичната ракета в края на януари 1944 г. Но произвежданото количество Фау–2 не го задоволява. Какво са за него 50–100 ракети на месец…

Недостатъчни са запасите и от Фау–1 — всичко 1500 броя.

Фюрерът е раздразнен, нарича ракетчиците безделници, които само лапат големи пари.

Подземният завод край Нордхаузен вече произвежда серийно Фау–1.

Пропагандата на Гьобелс заплашва с «оръжието на възмездието», а то все още не се появява над Лондон.

Хитлер бърза. На Източния фронт до края на 1943 г. са разгромени 118 немски дивизии. През пролетта на 1944 г. Съветската армия изгонва немците от Крим, освобождава Одеса, навлиза в Румъния. От Запад надвисва заплаха от десант.

В началото на март генерал Хайнеман докладва, че полковник Вахтел е готов да нанесе удари с Фау–1. Подготвени са опростени стартови позиции. Сглобяемите рами се съхраняват в складове. По сигнал те само за 6–8 денонощия могат да се подготвят за изстрелване на Фау–1. Осем полеви склада побират 2000 Фау–1, а френските пещери могат да поберат и три хиляди. Готови са и позициите за Фау–2…

Всичко е готово, но го няма необходимото количество оръжие.

Браун продължава да търси причините за преждевременното взривяване на Фау–2. Чак през март става ясно, че спиртът изтича от разхлабващите се вследствие вибрациите съединения и облива горещия двигател, възпламенява се…)

В очакване на необходимото количество самолети снаряди и ракети Хайнеман внимателно изучава постъпилата най-после бойна заповед, в която се казва: «Главна цел Лондон. Готовност за нанасяне на внезапен нощен удар с Фау–1 средата на юни… Огънят да се съгласува с обстрела на далекобойната артилерия и действията на бомбардировъчната авиация. Впоследствие Фау–1 да се изстрелват методично през определени интервали предимно нощем и при лоши метеорологични условия…»

Грижите на професора

Тиха майска вечер на 1944 г. Доктор Джонс върви бавно по мокрите лондонски павета с вид на човек, който току-що е пуснал своя булдог и е останал сам с мислите си. Покрай него минават шумни групи от онези здрави момчета, облечени в дрехи с цвета на маслинени листа. Те току-що са прекосили Атлантика, за да се включат в експедиционния корпус от близо три милиона живи бойни единици. Откакто се появяват на острова, на шега се говори, че кралството се задържа на повърхността на водата благодарение на аеростатите. На британските острови товарът, който пристига отвъд океана — от танковете до иглите за шиене, — скоро ще надхвърли 16 милиона тона.

Професорът неусетно тръгва но «Даунинг стрийт». Погледът му се спира на добре познатото му здание, номер 10. Без да иска, той забавя крачката си. С какво го привлича сега тази малка сграда, облицована с червени тухлички? Пред оградата от прави метални прътове стои неизменният полицай с тумбеста шапка. «Полицаите в Англия ги избират по ръст — си казва Джонс и се усмихва.

— Даже и да ми сложеха отгоре високата шапка, не бих могъл да се надявам на подобна служба. Не съм пораснал достатъчно. А властта не може да гледа отдолу.»

Тъмните отвори на прозорците от втория етаж с плътно спуснати пердета сякаш се взират в него. Той вдига яката на шлифера си и ускорява крачките. «Премиерът е сигурно в подземието. Иначе прозорците му щяха да светят. Дали той някога ще си признае, че много дълго време с вързани очи си е играел на криеница с Хитлер?»

Спомня си как неговият помощник Чарлз Френк му каза веднъж: «Сър, сигурно напоследък нямате време за поезия. Ще ви направя една услуга. Попадна ми един много интересен стих от Ковънтри Патмора: „Той мислеше, че аз съм заспал, и всичко в съня ще изтърпя. Или мислеше, че аз мисля, че той е мислел, че аз спя!“»

Джонс не го пита какъв е поводът, за да му цитира този каламбур. Чарлз обича да се шегува. Може би тогава е искал да му намекне за деликатните му отношения с лорд Чаруел които отново се противи на версията немците да имат «що-годе прилични ракети», а може би нещо друго. Та самите те търсят вече над четири години истината, която е под носа им…

Айзенхауер идва от Африка на 14 януари, за да поеме функциите на върховен главнокомандуващ войските на десанта. Идва и веднага се създава шум… Някакъв генерал-лейтенант от авиацията на един коктейл екзалтиран оповестява, че операцията «Оверлорд» ще започне на 15 юни. Айзенхауер го разжалва в чин полковник и го връща обратно в САЩ… Тия американци, дай им големи приказки. А се поддават на паниката, която настъпва в края на 1943 г., след като неговата служба открива десетките стартови позиции за немските Фау по френското крайбрежие. С какво настървение настояват съюзническата авиация да ги бомбардира веднага. Той е доволен: американците сериозно се предпазват от евентуалните удари на оръжието, за което е предупредил.

И все пак, и все пак датата за деберкирапето наближава, а той не може да даде отговор на въпроса, кога немците ще са в състояние да пуснат първия самолет снаряд и по какви цели? Службата му има успех. Германското тайно оръжие е признато за реалност. След продължителни спорове става ясно, че самолетите снаряди и балистичните ракети не са блъф, а оръжие, което противникът ще използува срещу Англия. Но какви са очакваните мащаби, кога ще започне употребата му?

Тези въпроси остават да висят в коридорите и кабинетите на разузнавателните отдели. Нито службата на Джонс, нито обединеният разузнавателен комитет могат да отговорят директно на тях.

За всеки случай авиацията продължава да нанася удари срещу обектите, свързани с немското тайно оръжие. «Ски-базите» буквално се засипват от бомби. Ръководството на Генералния щаб заявява, че до края на април ще бъдат унищожени всички стартови площадки. Но след всяка бомбардировка Джонс се убеждава, че хитлеристите възстановяват с голяма упоритост позициите тип «ски-бази». (Тази грешка, това недоглеждане ще му струва скъпо. Той не е схванал, че немското контраразузнаване води игра. Рачетчиците разполагат с нови стартови устройства, а тези, по които английската авиация си хаби бомбите, няма да бъдат използувани. «Ски-базите» се оказват само едни складове. Радостта му от съобщението, че стартовите площадки за самолетите снаряди са почти унищожени и че опасността е ликвидирана, скоро ще помръкне.)

Един факт не дава спокойствие на доктор Джонс. Дешифраторите виждат на новите снимки, че немците разполагат с нов тип стартови устройства…

— Как вървят работите с «голямата ракета»? — го пита Чърчил.

— Сър, не допусках, че немците ще са така разточителни, особено сега, когато им е необходима авиация.

— Така ли смятате?

— Балистичната ракета е изключително скъпо оръжие. А работата, която тя може да свърши, е напълно във възможностите на къде-къде по-евтините безпилотни самолети снаряди или на авиобомбите… Но не мислете, че германците ще се лишат от възможността да имат Фау–2. Тя им е необходима за престиж, за кураж ако щете.

— Не ви разбирам, професоре.

— Създаването на Фау–2 не е продиктувано от военна необходимост. Там нещата са по-други. Немците обичат да се перчат. Това е в кръвта им. Ето ни, вижте ние летим на височина 70 мили!

— Странни разсъждения. Излиза, че ние напразно се страхуваме.

— Сър, съвсем не исках това да кажа. Балистичната ракета дори като оръжие на тщеславието на «най-съвършената раса» най-вероятно ще се появи и ще ни създаде куп неприятности. Та тя е неотразимо оръжие. Особено затруднена ще бъде борбата с една летяща ракета, да не кажа невъзможна…

Чърчил се предпазва да приеме изцяло това схващане, още повече че доктор Джонс можеше да не се окаже прав в своята прогноза за ефективността на Фау–2. В бойната й част би могло да се вложи някакъв много по-мощен заряд… Това силно безпокои Чърчил. Той изпита състояние на несигурност, на недоверие, на страх дори… Постоянно се интересува от немската атомна програма. Джон Андерсен, министър, който отговаря за ядрените изследвания, му казва:

— Всички данни, които постъпват от Германия, за щастие говорят, че в тази област немците не работят с особено напрежение.

— Отсъствието на данни още не значи, че там не се работи — го апострофира Чърчил. Той знае как протича историята с ракетите, над които разузнаването се трепе вече четири години.

— Сами можете да се убедите например с ракетното им оръжие. Та ние толкова много знаем за него.

— Искате да кажете, толкова малко — казва сърдито премиерът. — Но физиката е по-деликатна сфера.

— Каквито и хитрости да използуват, не е възможни те да скрият каквато и да е нова техника, за която ще изразходват милиони марки. Според нашите физици, за да се развърне атомна промишленост, ще бъде необходимо да се построят десетки нови предприятия, ще се преустрои работата на много други. Това движение не може да не се забележи от нас. Още повече че по своите мащаби тази дейност превъзхожда усилията за създаване на ракети и крилати летателни средства от безпилотен тип…

Чърчил приема разсъжденията на своя министър резервирано. Твърде горчив е примерът с разузнаването на ракетите. Ето защо той многократно иска да му докладват строи ли се в Германия завод за тежка вода. Неговите научни съветници го уверяват, че след като немците не могат да получат тежката вода от Норвегия, те не са способни да предприемат нищо…

Доктор Джонс докладва, че след бомбардировката на «Пенемюнде» немците продължават експериментите с балистичните ракети, но вече на полска територия. Той има и данни от полските патриоти.

(Една ракета пада в блато и не се взривява. Немците не я откриват, но я намират партизаните. Варшавската лаборатория изпраща анализите си на доктор Джонс. Той настоява да му се достави изделието. Партизаните чакат самолета, а доктор Джонс — изхода от операцията — кога най-после ще зърне оръжието, което му струва толкова грижи…)

Планът «Дайвър» за защита от немското секретно оръжие задължава службата на доктор Джонс да предупреди за началото на масиран ракетен удар най-малко тридесет дни предварително. Това бе голяма грижа за шефа на отдела за научно-техническо разузнаване на британската авиация, която заедно с останалите въпроси не му дава спокойствие през последните дни.

Тази вечер след обичайната разходка той не се връща както обикновено в своя кабинет…

Джентълменът грубиянин

16 май 1944 година.

Кабинетът на Чърчил. Премиерът в присъствие на лорд Чаруел беседва с датския физик Нилс Бор…

(След Сталинградската битка сред учените се разпространява едно искане създаването на атомната бомба да бъде прекратено. Пръв подема тази инициатива Нилс Бор. Дания е окупирана, но той продължава да ръководи Института по теоретична физика в Копенхагенския университет. Датската полиция го предупреждава, че немците искат да го арестуват. Той бяга с лодка в Швеция.

«Интелиджънс сървис» го вкарва в бомбовия люк на самолет «Москито» и го прехвърля в Англия. Физикът е бил обречен — ако го прехванат немски изтребители, пилотът е трябвало да натисне само един бутон, за да се отвори люкът над морето…)

— Господин министър-председател, считам за свой дълг да настоявам пред вас за съдействие атомните изследвания, свързани с военни цели, да се контролират от представители на международната общественост, без да се игнорира Съветският съюз.

Чърчил прави многозначителна физиономия. Припряно и някак смутено, с тих неясен глас излага своите мисли ученият.

— Представете си, че вие сте на мястото на руснаците и един ден узнаете, че съюзниците тайно от вас разработват някакво оръжие, как бихте реагирали?… Надявам се, че у тях също ще надделее обидата и дори убеждението, че вие ги заплашвате, макар и косвено… Те ще се оттеглят от коалицията… Това е най-малкото, което ще направят… Ето защо, за да оцелее човечеството…

— Не разбирам! — го прекъсва грубо Чърчил. Лорд Чаруел се опитва да помогне.

— Може би колегата Бор иска да каже, че ние си създаваме изкуствено нови врагове.

— Може би — сопва се Чърчил, — но това не може да бъде следствие на едно или друго оръжие.

— Колегата Бор иска да каже, че това би станало, ако и другата страна се сдобие с подобно оръжие — се опитва да поясни Чаруел.

— Нелепи предположения. И откъде сте сигурни, че тъкмо това иска да каже уважаемият Нилс Бор? — още по-раздразнено реагира Чърчил…

През тези дни той е изключително зает с една мисъл — какво ще стане с десанта, който отдавна се подготвя. Този, види се, твърде безплоден и неперспективен разговор го дразни. И защо сега този тука не се заеме със своята наука, а е седнал да му дава съвети в област, където очевидно е късоглед?

Разговорът преминава в препирня между Чърчил и неговия съветник Чаруел, който явно симпатизира на Бор. Те на моменти сякаш забравят за именития учен. Като използува една от паузите, той казва:

— И все пак, сър, не подценявайте възможностите на съветските ми колеги. Те са в състояние сами, без ничия помощ да си създадат атомна бомба. Законите на физиката са еднакво валидни и тук, и там.

Чърчил не издържа, става. Това е типичен грубиянски маниер, усвоен от него в Долната камара на Парламента. С това половинчасовата аудиенция приключва. Когато Бор си излиза, премиерът се обръща към Чаруел.

— За какъв дявол ми го натрапвате този… с такава голяма глава? Нека си говори за физиката. Политиката не е за всеки, най-малко за такива като него…

Бор продължава мисията си. На 26 август той е приет от Рузвелт. Но усилията и там са безуспешни.

На 18 септември 1944 г. заедно с Чърчил американският президент, подписвайки един секретен документ се договаря на никого да не се предоставя никаква информация по атомния въпрос. Те решават, щом бъде готова атомната бомба, да бъде използувана срещу Япония… А що се отнася до професор Бор, дейността му да бъде разследвана, а да се провери не се ли поставя той в услуга на руснаците.)