Крахът на титаните

Исторически личности

На тези страници се появяват няколко истински личности, а читателите понякога ме питат как прокарвам граница между историята и фикцията. Основателен въпрос. Ето отговора.

В някои случаи, например когато сър Едуард Грей се обръща към Камарата на общините, моите измислени герои стават свидетели на събитие, което се е случило наистина. Думите на сър Едуард в този роман кореспондират със записаното в парламентарните протоколи — с изключение на това, че посъкратих речта, без да загубя нещо важно, надявам се.

Понякога истинска личност отива на измислено място, както е с посещението на Уинстън Чърчил в Тай Гуин. В този случай се постарах да се уверя, че не е било необичайно за него да посещава провинциални имения и че спокойно може да е бил на подобно посещение по споменатото време.

Когато истинските хора разговарят с моите измислени герои, те обикновено казват неща, които действително са казали в някакъв момент. Обяснението, което Лойд Джордж дава на Фиц на нежеланието си да депортира Лев Каменев, се основава на една негова паметна записка, цитирана в биографията му от Питър Роуланд.

Правилото ми е следното: или дадена сцена се е случила, или би могла да се случи; или тези думи са били използвани, или биха могли да се използват. И ако намеря основание сцената или думите да не са възможни в истинския живот — например в момента тази личност се е намирала в друга страна — тогава ги пропускам.