Кръстоносецът

Тринадесета глава

— Толкова се радвам да ви видя отново жив и здрав, Дьо Варен, и то тук, в Англия. Кълна се в Сейнт Джордж и в Светия кръст!

— Аз също, сир — отговори кратко Ги дьо Варен.

Той стоеше в един ъгъл, защото цяла тълпа забързани шивачи се суетеше около едрия, снажен Едуард Плантадженет.

Принцът стоеше насред спалнята си с разперени ръце и се чувстваше не на мястото си. Четирима от най-добрите лондонски майстори довършваха червената копринена туника и дългата пурпурна мантия, които щеше да носи при утрешната коронация. Едуард обичаше разкоша и величието и затова стоеше търпеливо, докато шивачите приготвят облеклото му. Но чакането беше прекалено дълго за всеки мъж, бил той и бъдещият крал на Англия.

— И цялата тази невероятна история — продължи принцът, стараейки се да не забелязва суетнята на шивачите, да не чува усърдния им шепот. — Много ми е мъчно за добрия Реджиналд и останалите. Дължа ви голяма благодарност, че взехте участие в онова злощастно пратеничество, и много съжалявам, че то отне няколко човешки живота.

— Нали посланието ви стигна до монголския хан, сир, въпреки мъртвите. Добрите връзки с великия хан са от голямо значение за нас, особено ако тръгнем в нов кръстоносен поход към Светите земи.

— Това е вярно. И все пак, само Бог знае кога ще се случи това. В Англия ме чакат много по-неотложни дела. — Той помълча малко и изгледа изпитателно шивачите. — Скоро ли ще свършите, господа?

Мъжете потвърдиха с безброй дълбоки поклони, увериха го, че им остава още съвсем малко, и Едуард се обърна с въздишка към верния си рицар: — Налейте ми чаша вино, приятелю. Гърлото ми пресъхна.

Ги избухна в смях и изпълни желанието му.

— Мислете за утре, сир. Утре е голям ден за цяла Англия. Началото на ново регентство, на нова епоха. Гордея се, че съм до вас и ви служа.

— А аз имам нужда от хора като вас, Ги. Хора, на които мога да се доверя. Толкова съм щастлив, че управителят на Дамаск с цялата му орда мамелюци и с непристъпната им крепост не е успял да ви удържи. Вие сте истински герой, приятелю. Никой до днес не е успял да се изплъзне от лапите на Мавдуд.

Дьо Варен се приведе напред и опря лакти на масата.

— Никога няма да забравя как се почувствах, когато ми казаха, че пратеникът с искането за откуп е бил убит.

— Точно това не ми дава мира — прекъсна го принц Едуард и смръщи чело. — Не вярвам, че обикновени улични разбойници биха се осмелили да нападнат един пратеник на управителя. Местните християни също не биха извършили такова позорно дело. Подушвам предателство, Ги. Може би нападателят е бил заинтересован писмото с иска за откуп да не попадне в моите ръце. Всеки човек има врагове, все едно познава ли ги или не. Има достатъчно кръстоносци, които си бяха създали лоша слава в Дамаск с набезите си. Възможно е да е някой от тях.

— Може би — отговори мрачно Ги. — Но няма как да го докажем.

— Не сте прав. Оглеждайте се внимателно през следващите дни. Много може да се научи от един поглед, от една дума, казана в подходящо време, от таен шепот.

Междувременно шивачите бяха свършили работата си и хофмайсторът почтително уведоми принца за края на пробата.

— Време беше — усмихна се Едуард Плантадженет.

После похвали изкуството на майсторите и ги освободи с благосклонно кимване.

Докато принцът се преобличаше, Ги дьо Варен продължи да размишлява и изпразни чашата си с вино. И той подушваше предателство. Беше се опитал да прогони тази мисъл, но тя не го оставяше. Познаваше играта на случайността и знаеше на какво е способна тя. Вдигна глава, когато отвън долетяха звънък смях и шум от весели женски гласове. Стисна здраво сребърната чаша и сведе глава.

Лейла. Така копнееше да я види. Толкова му липсваше. Мислите му непрестанно бяха заети с нея, дори тук, в компанията на кронпринца. Едуард Плантадженет беше повикал приятеля си веднага след като се чу, че Дьо Варен е пристигнал в Уестминстър. Струваше му се, че е минала цяла вечност, откакто не е виждал Лейла. Никога преди това не си беше представял какво сладко мъчение е да обичаш. И въпреки трудностите нямаше да замени тази любов за нищо на света, дори за всички богатства на арабските султани.

Какво ли правеше сега Лейла? Къде я бяха настанили? Дали се разхождаше из палата или си почиваше в палатката на Роджър Жерве след дългото и опасно пътуване? Тъй като нямаше достатъчно място, много гости бяха разпънали разкошните си палатки в парка на Уестминстър. Дали мислеше за него? И как се чувстваше под грижите на негодния си брат?

— Елате и седнете при мен, Ги — покани го принц Едуард, облечен в късо палто от бяло кадифе, извезано със златни лилии. Слугите побързаха да преместят два високи стола до камината. — Трябва да ми разкажете повече за възхитителната лейди Лейла Жерве.

Ги дьо Варен се усмихна почти смутено, когато седна срещу принца и протегна дългите си крака към огъня. Жарта тлееше, от време на време се чуваше тихо изпращяване.

— Четете мислите ми, сър. Тъкмо се питах какво ли прави младата лейди.

— Това е много сериозен признак. — Едуард Плантадженет вдигна високо тъмните си вежди и измери приятеля си със странна усмивка. — Струва ми се, че не мога да си спомня дори една дама, която е била удостоена с подобна чест от ваша страна, Ги. След смъртта на първата ви жена дамите от двора се надпреварваха да ви ухажват. Доста сърца разбихте, да не говорим за безбройните красиви селянки, които са изгубили добродетелта си в постелята ви.

— Вие ме изкарвате по-черен от дявола, сир!

— Напротив Ги, вие сте един разкаял се грешник. Мисля, че съм преценил правилно нещата и вашият обичан Филип ще благодари от все сърце на Бога, че безбожният му брат най-после е сложил край на разпътния си живот.

Ги дьо Варен разклати виното в чашата си и се загледа замислено в догарящия огън.

— Надявам се да се окажете прав. Друг въпрос е обаче колко време ще мине, докато наистина се стигне дотам.

— Така е, след като сте си избрали за съпруга именно Лейла Жерве. Как си играе с нас съдбата… — Едуард Плантадженет помълча малко, после попита: — Какво стана, когато я предадохте на брат й?

— Нищо неочаквано. Намерих го лесно. Когато се появихме, тъкмо се упражняваше с хората си в бой с копия.

— Сигурно се готви за големия турнир. Вероятно вече брои на ум конете и снаряженията, които ще завоюва, след като хвърли безброй противници от седлата.

— Роджър никога не ме е побеждавал — отговори мрачно Ги дьо Варен.

— Нито пък вие. Винаги сте се разделяли без победител, като равностойни противници. Никога не съм виждал такова нещо.

Старият Ранулф ви е обучил отлично, трябва да му се признае.

Принц Едуард се намести удобно на стола си и махна на слугата да напълни чашите.

— Това е друга история. Прощавайте, Ги, прекъснах ви. Продължавайте да разказвате!

Щом слугата се отдалечи с дълбок поклон, Ги заговори отново:

— Разбира се, отначало Роджър ме изгледа, сякаш беше видял призрак. Ала бързо се овладя и дори не изкриви лице, когато му представих лейди Лейла като негова сестра. Веднага се прояви като истински рицар, обсипа я със загрижени въпроси, благодари ми, заповяда да й доведат кон и я отведе. Заяви й, че веднага ще я повери на грижите на лейди Мод и ще й даде възможност да си отпочине от дългия път.

Ги не спомена, че на сбогуване Лейла не го беше удостоила дори с поглед. Споменът беше твърде болезнен. Тя сигурно се радваше, че най-после се е отървала от него. О, Лейла…

— Хм. Ако желаете, ще задържим лейди Лейла в Лондон като придворна дама на съпругата ми — предложи с усмивка принцът. — Така ще имате възможност да я виждате често, освен това ще бъде на сигурно място. Ако посмеете да се появите в Жерве Касъл, Роджър със сигурност ще ви покаже вратата.

— Много ви благодаря за добротата, сир, но това само ще забави изясняването на нещата. Докато е в двора, той ще играе ролята на любещия брат и Лейла няма да има възможност да види в него безсърдечния и студенокръвен егоист, които мисли само как да си напълни джобовете и изобщо не е загрижен за нея.

— Добре. Ако мога да ви помогна с нещо, трябва само да ми кажете. Уважавам желанието на покойния ми баща да живее в мир с всички свои врагове, но това още не означава, че ще търпя около себе си предатели. До края на живота си няма да забравя дните, които прекарах в затвора на Кенилуърт.

Двамата се умълчаха, лицата им се затвориха. Ала когато вратата се отвори шумно и в стаята нахлу красива млада жена, скочиха от столовете си и прогониха мрачните мисли. Жената се обърна към Ги дьо Варен със сияеща усмивка:

— Много се радвам да ви видя в Уестминстър, благородни лорд Дьо Варен. Придворните ми госпожици направо са обезумели от радост, че най-красивият и най-смел рицар на Англия се е завърнал жив и здрав от Светите земи. Да знаете, че сега сте най-желаният мъж в цялото кралство!

Без да се смущава от присъствието на приятеля си, Едуард прегърна жена си и впи устни в нейните.

— Беше, мила, беше. Вашите дами ще си изплачат очите, защото този смел воин се е върнал от Сирия влюбен до уши.

— Ваша светлост. — Ги дьо Варен се поклони почтително.

Всеки в Англия знаеше, че бракът между престолонаследника и лейди Елеонор е бил сключен от любов.

Лейди Елеонор избухна в смях.

— Така ли е наистина? Значи няма да имам възможност да уредя брака ви? И коя е щастливката?

— Лейди Лейла Жерве.

— Жерве? — Елеонор Плантадженет погледна изумено съпруга си, после се обърна отново към Ги дьо Варен. — Нима е роднина…

— Точно така — потвърди принцът и се изсмя безрадостно. — Намерил я е в Дамаск, представяш ли си?

Тържественият сигнал на тромпетите възвести влизането на гостите за тържествената вечеря. Принц Едуард подаде ръка на красивата си съпруга.

— Да вървим, любов моя. Умирам от глад, а и гостите не бива да ни чакат. Ела да ги поздравим.

— Но аз трябва да узная повече за тази тайнствена красавица — възпротиви се с усмивка лейди Елеонор.

— Разбира се, че ще узнаете — увери я тържествено принцът.

— Приятелят ми Ги дьо Варен ще седне от дясната ви страна и ще ви разкаже всичко. Трябва веднага да ни покажете лейди Лейла Жерве, когато се появи в залата, чувате ли, Ги!

Рицарят се поклони и закрачи с дълги крачки след кралската двойка. Мисълта, че ще види Лейла на вечерята, го окриляше. Това беше началото на безкрайни тържества по случай предстоящата коронация.

— Оказвате ми висока чест, сир — отговори учтиво той, но мислите му бяха заети с появата на Лейла. Беше сигурен, че ще прочете по очите й как се чувства в новата обстановка. Дано само негодникът Роджър скоро покажеше истинското си лице!

— Най-горещото ми желание е да се забавлявате колкото се може по-добре, мила сестро. Коронацията на краля е събитие, единствено по рода си. Ще поговорим отново за молбата ви, щом се приберем у дома, обещавам ви. Сега обаче е време да вървим. Не бива да закъсняваме за празничната вечеря.

Когато видя за първи път брат си, Лейла остана безкрайно изненадана. Двамата никак не си приличаха. Роджър беше едър, представителен мъж с тъмнокестенява коса, пронизващи сини очи и мрачно лице. Красив мъж, но толкова затворен. Вероятно приличаше на баща им, макар че лейди Ив не й бе разказала почти нищо за него. Последните му думи я разтревожиха.

— Не разбирам защо трябва да ви придружа чак до Уелс. Това е само загуба на скъпоценно време. Знаете, че желая да се върна колкото се може по-скоро в Дамаск. Скоро времето ще се смени и това допълнително ще затрудни пътуването. Пристигането ми в Англия се дължи единствено на заблудата на мама.

Лейди Мод побърза да се намеси в разговора и улови ръката на Лейла.

— Не мислите ли, че би било хубаво да посетите дома на предците си, преди да ни напуснете отново? А до зимата има още много време. След като сте предприели това дълго, изморително пътуване, най-добре е да опознаете Англия, преди да си заминете обратно.

Лейла измери с поглед снаха си, красива руса жена, и се запита харесва ли я или не. Мод проявяваше трогателна загриженост и въпреки това Лейла се чувстваше неудобно в нейно присъствие. Не можеше да каже какво я кара да бъде постоянно нащрек. Може би недоверието й нямаше никакви основания. Може би…

— Мод е права — отсече рязко Роджър Жерве, но побърза да се усмихне. — В края на краищата човек не всеки ден открива, че има сестра, за която не е знаел нищо. Много приличате на мама, Лейла. Когато родителите ни заминаха за Светите земи, бях деветгодишен и ги помня добре. Много ми липсваха. А сега, след толкова години, узнавам, че мама е още жива и живее щастливо в онази далечна страна. И, което е още по-приятно, че имам такава красива сестра. — Той се покашля. — Моля ви, Лейла, позволете ни да се насладим на присъствието ви, макар и само за кратко време.

Лейла въздъхна тихо и отмести поглед от брат си към съпругата му. Започваше да вярва, че Ги дьо Варен нарочно не й е казал истината за Роджър. Той съвсем нямаше вид на предател и негодник, какъвто го беше описал рицарят.

От самото начало Роджър се прояви като изпълнен с разбиране и внимание, истински роден брат. Изслуша я търпеливо и не отклони веднага желанието й да се върне в Сирия, както беше предсказал Ги дьо Варен. После дори я увери, че няма нищо против тя да се върне в Дамаск. Така везните се бяха наклонили по-скоро в негова полза, отколкото в полза на Ги дьо Варен. Понякога й се струваше, че отново започва да го мрази. А и беше любопитна да види Жерве Касъл, старото фамилно имение на родителите си. Когато се върнеше в Дамаск, щеше да разкаже на майка си за това посещение и да я зарадва.

— Е, добре — съгласи се най-после тя и се усмихна. — Няколко седмици не са от толкова голямо значение.

— Отлично — отговори бързо Роджър, а лейди Мод изглеждаше приятно изненадана. Лейла не забеляза тайния поглед, който двамата си размениха. Повече я занимаваше неудобната рокля, която слугините на лейди Мод набързо бяха ушили за нея. — Розовата коприна подчертаваше всяка извивка на стройното й тяло, беше твърде тънка и тя се чувстваше почти гола.

— Няма ли да нося поне наметка? — попита плахо тя.

— В никакъв случай — възрази усмихнато Мод. — Наметката само ще развали въздействието на тоалета. Изглеждате възхитително, скъпа Лейла, с тази разпусната черна коса и скромната сребърна диадема в косата. Ние се гордеем с вашата красота и искаме всички да ни завиждат.

Това вече прозвуча твърде излиятелно, твърде сърдечно, прекалено въодушевено. Ала не й остана време за по-нататъшни размишления, защото Мод улови ръката й и я изведе от палатката. Роджър Жерве ги последва. Отвън ги чакаха васалите му.

Безброй хора вървяха бързо към Уестминстър в този час на бързо падащ мрак. Чуваха се весели смехове, познатите се поздравяваха сърдечно, разменяха си шеги. Лицата на всички грееха от радост. Скоро и Лейла се зарази от шумната суетня.

Скоро стигнаха до огромната сграда, обляна от светлината на безброй факли. Господата с мъка проправяха път за дамите през гъстата тълпа и Лейла усети как в сърцето й се надигна радостна възбуда. Лакеите им посочиха местата на дългите маси. Роджър седна отдясно на сестра си, един от рицарите му зае място от лявата й страна.

Какво друго й оставаше, освен да се отдаде с цялото си сърце на веселия празник, след като беше уверена, че само след няколко седмици ще види отново любимия си Дамаск?

Скоро всички дами и господа от двора, църковните първенци и другите гости от заможните слоеве на населението насядаха на дървени пейки по продължение на богато украсените маси и зачакаха началото на празничната вечеря. Прислужниците се бяха наредили покрай стените. В края на огромната зала беше издигната естрада, която се виждаше отвсякъде.

— Господи! — Лейла спря да диша. Ги дьо Варен седеше почти в средата на голямата маса, поставена върху естрадата. Радостта й изведнъж отлетя.

Целият този празник й се струваше странен и недействителен. Тя беше в Англия и седеше редом с брат си, наречен от Ги негодник и предател. А там горе мъжът, който бе отнел честта й, седеше най-спокойно и разговаряше с най-красивата жена, която някога бе виждала.

Изтерзана от ревност, тя най-после се осмели да попита:

— Коя е онази дама?

Никога преди не беше изпитвала това чувство и сега се възмути от себе си. Имаше чувството, че някой дълбае в гърдите й, и това я правеше потисната и нещастна. Рефайе също беше любовница на Ги, но към нея не бе изпитала такава омраза. Защо сега ревнуваше от една непозната?

— Елеонор Кастилска, съпругата на Едуард Плантадженет — отговори Роджър Жерве. — Утре ще бъде кралица на Англия.

Лейла усети как бузите й пламват от срам. Разбира се, това беше кралицата. Каква глупачка беше да не го забележи веднага! Освен това изобщо не я засягаше кой кой е. Защо да се вълнува? Въпреки това усети безгранично облекчение.

— До нея седи принц Едуард. Мъжът от дясната й страна ви е добре познат, макар че аз бих предпочел някой друг рицар да ви беше придружил до Англия.

Лейла наостри уши. Омразата в гласа на брат й беше недвусмислена, омраза гореше и в стоманеносините му очи. Вероятно Ги дьо Варен все пак беше казал истината. Отново я обзе несигурност, но тя побърза да я прогони. Какво я засягаше дълбоката враждебност между двамата мъже?

Един слуга прекъсна размишленията й, като поднесе вода и чисти ленени кърпи. Гостите измиха ръцете си. Лейла се огледа и си спомни, че Роджър не й е представил брадатия рицар, който се бе настанил до нея. Сякаш беше прочел мислите й, брат й се извини за пропуска и посочи усмихнато малко по-възрастния от него мъж:

— Лейла, представям ти сър Балдуин Д’Ювил, един от най-верните ми рицари.

Лейла загуби ума и дума. Балдуин Д’Ювил, любовникът на Кристин дьо Варен! Той носеше вина за смъртта на една нещастна жена. На пръв поглед изглеждаше красив, макар и малко странен, но в никакъв случай не приличаше на мъж, заради когото една жена би извършила самоубийство.

— Лейди Лейла — проговори с дълбок глас сър Балдуин. — Възхитен съм.

— Благородни рицарю — отговори тихо Лейла и се изчерви до корена на косите под дръзкия поглед на мъжа, който сигурно знаеше, че тя е осведомена за позорните му дела.

— Д’Ювил се завърна само преди няколко дни от Светите места — обясни Роджър Жерве. — Половин дузина мои васали се биха с неверниците под моя флаг. За съжаление аз бях възпрепятстван от неотложни дела в Уелс и не можах да взема участие в кръстоносния поход.

Странно, Ги дьо Варен никога не беше споменавал, че хора от свитата на брат й са били в Сирия. Ала Лейла побърза да отхвърли тази мисъл. Тя нямаше нищо общо с нея. Замълча и сведе глава, защото сър Балдуин продължаваше да я смущава с вторачения си поглед.

Скоро слугите започнаха да поднасят вечерята. Лейла често поглеждаше към естрадата, където Ги все още разговаряше оживено с Елеонор Кастилска. Какво ли й обясняваше толкова дълго?

Изведнъж настъпи тишина, оживените разговори заглъхнаха. Един едър епископ в яркочервени одежди и митра на главата, който седеше на кралската маса, се надигна и произнесе кратка молитва. Лейла сведе глава като всички други, за да спази церемониала, но и за да не гледа повече към Ги дьо Варен. Не знаеше дали я е забелязал и можеше само да се надява, че е така.

„Попитай сърцето си“ — предупреждаваше я вътрешният глас. Стресната от тази неочаквана мисъл, тя затвори очи и се опита да се моли, докато епископът говореше. Едва след заключителното „Амин“, повторено от безброй гласове, в залата отново стана шумно и весело. Поднесоха огромни плата с разни видове месо, печено, задушено и сурово, и видът му развали апетита на Лейла. Тя беше свикнала с много по-подбрани ястия и намираше гъстия сос и начина, по който се хранеха повечето гости, направо отблъскващ. Само при мисълта, че й предстоят още много такива вечери, я изпълни с отвращение. Как можеше да се яде по толкова варварски начин?

Слава Богу, много скоро щеше да напусне тази страна с грубите й нрави. Щеше да се върне в скъпия на сърцето й Дамаск и да се посвети на любимата си професия. Щеше да се радва на обичайното си обкръжение, да общува с изискани и добре възпитани хора. Потънала в мечтания, Лейла не забеляза, че изведнъж Роджър и сър Балдуин скочиха на крака.

— Желаете ли нещо, Дьо Варен? — Гневният глас на брат й я стресна до смърт. Когато вдигна поглед, тя установи, че Ги дьо Варен е застанал точно зад нея. Как можа да забрави какъв красив мъж беше той? Погледът й не можеше да се откъсне от едрата фигура в тъмносини одежди и блестящи черни ботуши. На гърдите му висеше златен медальон. Той стоеше толкова близо до нея, че засенчваше всичко наоколо. В залата бяха само тя и той.

— Милейди — поздрави учтиво Ги. Когато се обърна към Роджър Жерве, топлината изчезна от погледа му. — Лорд Жерве, лейди Елеонор желае да придружа сестра ви до кралската маса. Принцесата би искала да се запознае лично с благородната дама. Не се тревожете, скоро ще ви я върна.

Лейла проследи внимателно как брат й направи крачка напред и ръката му се плъзна към окачения на колана меч. Ги дьо Варен го надвишаваше с цяла глава. И от двамата се излъчваше леден студ. Лейла ги оприличи на двама древни титани, които се подготвят за решителната битка.

— Не се тревожа за нищо, Дьо Варен, още по-малко, когато става въпрос за вас — отговори несдържано Роджър. — Ако сестра ми трябва да бъде представена на лейди Елеонор, аз съм този, който ще я придружи до естрадата. Разбрахте ли ме?

— Очевидно господата се затрудняват да постигнат разбирателство?

Принц Едуард се беше приближил незабелязано. Лейла сведе глава и спря да диша.

— Лорд Дьо Варен, лорд Жерве — продължи спокойно бъдещият крал, — поведението ви събуди любопитството на гостите ми и се боя, че яденето ще изстине. Сложете край на тази малка кавга. Скоро ни предстои турнир и тогава всички ще могат да залагат на изхода от битката помежду ви. Уверявам ви, че ще имате стотици въодушевени зрители.

— Да, ваше височество — отговори глухо Роджър.

— Както желаете, сир — изрече хладно Дьо Варен.

— Много добре. — Принц Едуард се обърна към Лейла и я измери от глава до пети. В погледа му обаче нямаше похот, той беше изпълнен единствено с неприкрито възхищение. Точно така я гледаше и Ги дьо Варен. — Разбрах, че съпругата ми желае да се запознае с вас, милейди — промълви меко той и й предложи ръката си. Макар че трепереше с цялото си тяло, Лейла се опря на лакътя му и се надигна. Следващият въпрос я смути още повече. — Името ви е Лейла, нали? — попита меко Едуард.

Тя кимна, неспособна да каже нито дума. Вълнението отнемаше дъха й. В огромната зала цареше пълна тишина. Също като преди благословията на епископа. Само че този път главите не бяха сведени, а всички погледи бяха устремени към тях. Пламтящите й бузи светеха като розовия цвят на одеждата й.

— Красиво име за красива жена — отбеляза с усмивка Едуард и хвърли бегъл поглед през рамо към Роджър Жерве. — Седнете спокойно на мястото си, лорд Жерве, и наредете на хората си да направят същото. Мисля, че имам право лично да отведа красивата ви сестра на своята маса.

— Разбира се, ваше височество.

Без да се занимава повече с Роджър Жерве, принцът допълни:

— Вие вървете напред, Дьо Варен.

Лейла втренчи поглед в широкия гръб на рицаря, който крачеше с големи крачки към естрадата. Не смееше да погледне наляво или надясно, но усещаше, че всички я зяпат открито. Когато разговорите се възобновиха, отначало усети облекчение. Но след малко установи, че полугласните забележки са изцяло по неин адрес.

— Виждали ли сте някога такава великолепна коса? Блести като коприна.

— Всеки мъж би дал мило и драго да се увие в нея. Как бих искал аз да бъда този мъж…

— Вече съм чувал за тази дама. Един от рицарите на Роджър Жерве разказваше, че била отгледана в Дамаск, в харем!

— Само си представи какво е там. Слабините ми започват да парят, като си помисля за цялата тази великолепна женска плът, мека и покорна, излегната полугола по възглавниците. Сигурно човек трябва просто да посегне и да я вземе.

Никога досега Лейла не се беше чувствала толкова унизена, толкова засрамена. Дали тези варвари вярваха в това, което говореха? Нима смятаха, че харемът е нещо като публичен дом? Сигурно нямаха представа, че той е част от добре подредения живот на мюсюлманите. Изведнъж тя усети как принц Едуард внимателно положи ръка върху нейната. Вдигна очи към него и прочете в погледа му учудваща доброта.

— Прощавайте за грубите думи на поданиците ми, милейди — проговори той толкова тихо, че само тя да го чуе. — Аз също взех участие в последния кръстоносен поход, за да се бия с неверниците. Но се върнах тук с твърдата убеденост, че имаме много да научим от тези хора. И моят живот беше спасен от арабското лечителско изкуство, така както вашето ни върна жив и здрав Ги дьо Варен.

Лейла беше толкова объркана, че не можа да му отговори. А нямаше и време за това, защото вече се изкачваха по стъпалата към естрадата. Тя не се възпротиви, когато Ги зае мястото на принца до нея и улови ръката й. При това нежно докосване по тялото й пробягаха сладостни тръпки. Без да каже дума, рицарят я поведе към мястото на лейди Елеонор.

— Каква съвършена красота — проговори с усмивка бъдещата кралица, надигна се и сърдечно взе ръцете на Лейла в своите. — О, Ги, вече разбирам защо горите от желание да я направите своя съпру…

Принц Едуард, който се беше приближил по обичая си безшумно, се изкашля високо и пошепна в ухото на жена си:

— Не споменавайте повече за това, мила моя. Има още много неща за уреждане.

— Прощавайте, Ги. Забравих.

Лейла веднага забеляза умолителния поглед, който кралицата хвърли към Ги, изпълнената с копнеж усмивка, с която той й отговори. Не разбираше за какво става дума. Какво не беше още уредено? Дали говореха за…?

Лейла се изправи гордо, несигурността й отстъпи място на несдържано възмущение. Най-после проумя, че Ги е разказал на височайшата двойка всичко, случило се между двама им. Безсрамник, как е посмял? Сигурно им е казал и за нощта във Франция, и за разговора в Кентърбъри. Защото още първите думи на дамата издадоха, че тя смята женитбата им за нещо решено. Много скоро щеше да разбере, че се лъже.

Изведнъж тя си пожела да слезе от тази естрада и да се скрие някъде по-далеч. Въпреки това остана на мястото си, за да си спести обидните забележки и да предпази брат си от още унижения. Не й беше убягнал изисканият начин, по който принц Едуард и Ги дьо Варен бяха потъпкали достойнството му. Само да знаеше защо го правеха…

— За мен е чест да ви бъда представена, Ваше височество — проговори тихо тя, стараейки се гласът й да звучи любезно.

— Радвам се да се запозная с вас, мила моя — отвърна сърдечно лейди Елеонор. — И се надявам, че в бъдеще ще се виждаме често и ще станем добри приятелки.

— Това би било прекрасно, Ваше височество — продължи външно спокойна Лейла, макар че сърцето й се беше качило в гърлото. — Ала се боя, че обстоятелствата няма да го позволят.

— За какви обстоятелства говорите? — осведоми се Ги и вдигна високо вежди.

— Много скоро ще потегля обратно за Дамаск, лорд Дьо Варен. Днес разговарях с брат си по този въпрос и всичко е уредено.

На естрадата се възцари тишина.

Най-после всичко беше ясно. Най-после Ги знаеше, че тя ще напусне Англия и ще се върне в родината си. Битката помежду им щеше да свърши. Вече нямаше смисъл да се говори за тази невъзможна женитба. Лейла хвърли плах поглед към лицето му. Чертите му сякаш бяха от камък, изразът в сините очи корав и недостъпен. Тя побърза да обърне глава. Странно. Сега, след като всичко беше решено, след като беше наложила волята си, тя не можеше да тържествува. Усещаше само умора и безкрайна несигурност, които не й позволяваха да се радва на победата.

— Простете — изрече глухо Ги дьо Варен и стисна ръката на Лейла в желязната си десница. После прибави над главата й, сякаш имаше до себе си упорито дете: — Мисля, че е време да отведа дамата на мястото й.

— Разбира се, приятелю — съгласи се с готовност принц Едуард. Съпругата му само леко склони глава и се извърна със засегнато изражение.

— Причинявате ми болка — изсъска Лейла, когато Ги я поведе с бързи крачки през залата. Всъщност, можеше да се каже, че направо я теглеше. Междувременно бяха поднесли второто ястие и повечето гости бяха престанали да обръщат внимание на кралската маса. Почти никой не проследи с поглед странната двойка.

— Винаги ли сте така неучтива към хората, които ви посрещат с искрена сърдечност? — попита в отговор рицарят. — Една кралица ви предложи приятелството си, а вие го отблъснахте.

— Не съм имала намерение да засегна лейди Елеонор. Просто казах истината.

— Вие сте сляпа, лейди Лейла, сляпа за действителното положение на нещата. Струва ми се, че просто не желаете да го видите. Чакате истината да ви удари в лицето, но може би дори и тогава няма да я признаете. Смятам ви за умна жена, но намирам, че играете прекалено добре ролята на глупачката.

Лейла много искаше да се защити срещу тези несправедливи обвинения, но вече бяха близо до масата на брат й и тя предпочете да премълчи. Горящият от омраза поглед на Роджър издаваше, че е проследил внимателно случилото се на кралската маса. Лейди Мод също изглеждаше сърдита. Студенината, която се излъчваше от двамата, я накара да потрепери. Леденото им мълчание беше насочено не към Ги дьо Варен, а към самата нея. Все пак тя не можеше да си обясни защо са толкова гневни.

— Бъдете постоянно нащрек, милейди — пошепна в ухото й Ги дьо Варен. — Влязохте в едно змийско гнездо и ако позволите да ви ухапят, дори аз няма да мога да сторя нищо за спасението ви. Моля се на Бога да ни спести този смъртоносен удар. Не забравяйте какво ви казах в Кентърбъри.

Той се обърна към брат й и проговори хладно:

— Лорд Жерве, красивата ви сестра омагьоса целия двор.

— Забелязах — отговори кратко Роджър, без да откъсва поглед от пламтящите бузи на сестра си.

— Лейди Жерве, желая ви приятна вечер. — Ги дьо Варен се отдалечи с гордо вдигната глава и Лейла се загледа след него като упоена. Обърна глава едва когато брат й докосна ръката й.

— Не се доближавайте повече до този човек, Лейла. Знайте, че е мой смъртен неприятел, и нека това ви бъде достатъчно. Това го прави и ваш противник.

Коравият му глас я накара да изтръпне от вътрешен студ. Ала по лицето й не пролича нищо. Отговорът й прозвуча равнодушно:

— Такова е и моето намерение, Роджър.