Кръстоносецът

Епилог

Сирия, Дамаск, пролетта на 1274 година

Лейди Ив Жерве седеше сама във вътрешния двор на покоите си. Ароматът на безброй цветя изпълваше въздуха. Ив се взираше замислено към пакетчето в скута си. То беше цялото на петна, изцапано и изтрито от дългото пътуване. Разказали й бяха, че е минало през много ръце, че пратеници са си го предавали един на друг, после и поклонници. Накрая един местен християнин го получил на пристанището и го донесъл на брат Томас, който побърза да го предаде на Маджида.

Докато развързваше шнура с треперещи пръсти, Ив трескаво размисляше дали писмото й носи добри или лоши вести. После въздъхна дълбоко, вдигна пергамента към мъждивата светлина на единствения фенер и започна да чете.

Писмото беше от Лейла и то на английски, с красиво закръглени, правилно изписани думи. Очите на Ив се напълниха с горещи сълзи, от устата й се отрони тежка въздишка. Толкова мъчително беше да прочете за коварството и жестокостта на първородния си син Роджър и да научи за смъртта му. Ала много скоро тъгата отстъпи място на тиха радост. По-нататък Лейла разказваше за живота си и от думите й лъхаха щастие и покой.

Рицарят Ги дьо Варен беше обещал на лейди Ив да отведе дъщеря й в Англия и да се погрижи за сигурността й. И беше удържал на думата си. Двамата живееха щастливо в родния му дом, дъщеря й имаше достоен и любящ съпруг. Той беше осъществил дори съкровената мечта на красивата си съпруга и й беше обзавел собствена болница.

Ив помилва пергамента, сякаш искаше да усети върху него нежната ръка на дъщеря си. Лейла беше дала живот на близначета, Ив и Уилям, родени миналото лято. Освен това имаше доведен син от първия брак на мъжа си и както личеше от писмото, обичаше малкия Никълъс като свое собствено дете. Щастлива и доволна, Лейла беше намерила истинската си родина в любовта на мъжа си.

— Всичко стана според Божията воля — промълви тихо Ив, разкъса писмото на малки парченца и ги посипа в бързото поточе, което течеше през градината. После се приведе, откъсна една от големите рози, които цъфтяха край пейката, и вдъхна дълбоко сладкия й аромат. Потънала в мечтания, тя не чу стъпките зад гърба си. Обърна се едва когато някой ласкаво докосна рамото и.

— За какво сте се замислили, Ив? Не чухте ли, че ви викам?

Тя вдигна глава и лицето й се озари от усмивка.

— Мислех колко съм щастлива с вас, съпруже мой — отговори искрено тя. Не се разкайваше, че въпреки голямата любов, която я свързваше със Синджар Ал-Азис, беше скрила нещо от него. Мъжът й и до днес беше убеден, че Лейла се е смилила над кръстоносеца и му е помогнала да избяга от Дамаск. Или поне така твърдеше той. Може би подозираше нещо, но не разпитваше съпругата си. Никога не я попита за онази нощ и сигурно нямаше да го направи и занапред. Заради това Ив го обичаше още повече.

— Вие сте цялото ми щастие, скъпа Ив. Да влезем вътре. Вече е нощ.

Розата се изплъзна от ръката на Ив и падна във водата. Завъртя се няколко пъти и бързите води на поточето я понесоха към голямата река.