Кръвна линия

Епилог

Приклекнало е на скалата, грее се на слънцето, зарежда слънчевите си батерии.

Ослушва се за опасност, но чува единствено падаща върху скалите вода и крясъци на крилати създания. Оглежда се за движение, но вижда единствено полюшваща се трева и трептящи листа. Търси топлина, но открива единствено нагорещени камъни.

И докато слънчевата светлина утолява глада и му възвръща силите, то се връща назад и си спомня.

Как хорът на другите, с които бе свързано, постепенно утихва, за да замре завинаги.

Тишината го оглушаваше.

И в нея то научи ново правило.

КРАЙ.

Знае, че след като се зареди напълно, трябва да продължи. Да спре означава КРАЙ.

То не иска това.

Надига се на мощните си крака с вид на бутала, закривените нокти потракват по камъка. Връща се обратно при плътните сенки на гората, където малцина ще го видят.

Само е.

Ще се научи на нови неща и ще се адаптира.

Защото трябва да оцелее.