Кръвна линия

Бележки от автора — истина или измислица

Добрият играч на покер се опитва никога да не показва картите си. Предпочита да ги държи до гърдите си и прави всичко, за да скрие дали има печеливша ръка, или блъфира. Същото прави и авторът — замазва границата между истина и измислица. Аз обаче обичам в края на всеки свой роман да излизам на чисто, да поставям картите на масата и да разкривам кое е вярно и кое — не.

Разбира се, ще направя същото и сега, но този път реших да се поуча от доктор Лиза Къмингс, според която „доказателството е в пудинга“. И затова освен прокарването на граница между истината и измислицата смятам да поукрася послеслова с връзки към клипове и уебстраници. Така читателите ще могат да видят с очите си какво стои зад събитията в тази книга.

Но първо едно предупреждение, особено за клиповете: ако тръгнете по този път, няма да можете да заличите от паметта си някои от нещата, които ще видите. Имайте го предвид.

В основата на тази книга лежат серия руски експерименти върху кучета от 40-те години на миналия век. Опитите били предшественици на първата машина сърце — бял дроб, но архивните филми показват неща, които могат да хвърлят в смут любителите на кучетата.

Тъй като говорим за кучета, нека не забравяме истинските герои — военните кучета. Всичко в тази книга, от щурмовите бронежилетки К9 до скоковете с парашути, е истинско. Незаменим ресурс в тази област беше „Кучетата на войната“ от Лиза Рогак. Наред с това прекарахме и малко време, гледайки през очите на Каин. Опитах се да бъда точен по отношение на начина, по който кучетата възприемат света, с помощта на един наистина фантастичен източник — „В кожата на кучето“ от Александра Хороуиц.

Част от действието се развива в Сомалия и сред сомалийските пирати. Историята, поведението и реалността в тази страна са такива, каквито са описани в книгата. Малко след като написах сцените в Сомалия, свързани със спасяването на президентската дъщеря при съвместната операция на Сигма и тюлените, реалността се оказа по-зрелищна и от измислицата. През януари 2012 г. американка и датчанин бяха освободени от плен след дръзка операция на Шести екип на тюлените, макар да не ми се вярва спасената да е била дъщеря на президента.

Романът засяга и темата за децата войници. Колкото и да е тъжно, детайлите са верни. Проучванията ми до голяма степен се основават на „Дългият път — спомени на момче войник“ от Ишмаел Бах, с когото успях да проведа кратка среща и разговор.

АИП и други лаборатории по целия свят наистина работят в областта на невророботиката. В този роман е описано свързване на неврони от мозъчната кора с малки роботи. Докъде сме стигнали в тази посока? Прегледайте клиповете от различни университети по света и преценете сами.

Далеч по–притеснителни са рояците роботи, които работят заедно, за да постигнат някаква цел. Например заличаването на човечеството.

В романа включвам и чудовищните четириноги. Ако искате да видите подобно нещо в начални стадии на разработка, ето един проект на АИП за механичен гепард. Щастливи сънища!

В романа се говори за престъпленията, свързани с трафик на органи и затварянето на хора, които се „берат“ за печалба. Повечето от ужасяващите детайли са от изключително увлекателната и просвещаваща книга на Скот Гарни „Червеният пазар“.

Забележителното е, че всички научни аспекти, свързани с най-новите технологии и теории относно дълголетието, се основават на реални факти. Много от идеите за романа са почерпени от четене, слушане и гледане на Реймънд Кърцвейл. Просто потърсете името му в Гугъл и ще бъдете поразени.

Освен това съм задължен на Обри дьо Грей и книгата му (в съавторство с Майкъл Рей) „Край на стареенето — открития в областта на подмладяването, които могат да спрат стареенето на човека в наше време“. Историята със седемте основни причини за стареенето е взета направо от тази книга.

Много ми хареса и погледът на Джонатан Уайнър по темата в книгата му „Отдавна на този свят“.

Друг учен, чийто труд се споменава в романа, е Себастиан Сън и изследванията му в Масачузетския технологичен институт върху конектомите, изграждането на синаптична карта на човешкия мозък.

В книгата споменавам и за създаването на виртуален мозък неврон по неврон. Този проект е съвсем реален, нарича се „Син мозък“ и се провежда в института „Брейн Майнд“ към Политехниката в Лозана, Швейцария (ако гледате първия клип за роботите на рояци, ще видите какво са постигнали).

И накрая, възможна ли е тройна спирала на ДНК? Да. Екип от Копенхагенския университет дори създаде подобен комплекс. И в „Сайънтифик Америкън“ излезе чудесна статия по темата, озаглавена „Нова молекула на живота“ (декември 2008), в която се разказва колко мощен инструмент може да бъде ПНК не само за удължаване на живота, но и за рестартирането на човечеството.

Една от отправните точки в създаването на този роман беше стряскащо точната преценка за продължителността на човешкия живот в Библията. В Битие се казва в пряк текст, че човек може да живее най-много 120 години. През 1961 г. д-р Ленард Хейфлик стигна до абсолютно същия резултат от проучванията си в областта на генетиката, теломерите и клетъчното делене. Съвпадение ли е това? Не зная, но определено беше интересно семе, от което да се появи ако не дървото на живота, то поне роман.

Историята за жезъла на св. Патрик и връзката му с безсмъртието и Исус Христос е легенда, която наистина съществува.

Споменавам и други исторически и митологични елементи, свързани с дървото на живота — от Библията до Епос за Гилгамеш и индийските веди. Всички тези примери се основават на първоизточниците си, както и връзките с Потопа. Но в действителност аз едва се докосвам до тези теми. За повече подробности прегледайте „Отново безсмъртни — тайните на древните“ от Уолтър Паркс. Масонското изображение на тримата мъже със сплетени ръце и триглавите змии също е истинско, макар да се съмнявам, че Кръвната линия има нещо общо с него.

Така отново се връщаме до основния въпрос, който повдигнах на тези страници — наистина ли има безсмъртни, които вече крачат сред нас?

Моето мнение: и още как.