Кръвта на боговете

ЕПИЛОГ

Марк Антоний стоеше на пристанището на Tape. Бризът по­духваше откъм водата и гой изглеждаше страхотно в излъсканата си броня. Едва не се разсмя на нервността си, докато гле­даше към устието на реката заедно със стотиците първенци на римския град. Никой от тях не беше предвидил, че египетската царица ще дойде лично, но огромният й кораб беше забелязан още преди дни.

Той впери поглед в гигантския кораб, който бавно прибли­жаваше пристанището. Описанието му определено не беше преувеличено. Греблата блестяха ослепително на слънцето, тъй като бяха обковани със сребро. Пурпурните платна, които улавяха вятъра и намаляваха тежкия труд на робите на долна- та палуба, трептяха. Марк Антоний се усмихна. Възможно бе всичко това да е представление пъстроцветно великолепие, в сравнение с коего римското пристанище изглеждаше сиво и невзрачно.

Следеше е наслаждение спектакъла. Корабът приближи кея, разнесоха се команди на непознат език, греблата бяха прибра­ни и екипажът хвърли от носа и кърмата въжета на чакащите пристанищни работници. Марк Антоний се вгледа в жената на палубата беше се излегнала под балдахин насред море разно­цветни възглавници. Дъхът му секна, когато се изправи с пъргавината на танцьорка. Погледът й се плъзна по очакващото я множество и се сиря върху него. Определено не беше случай­но. че се беше облякла като Афродита, с оголени рамене. Бле­дорозовата тъкан се съчетаваше възхитително със загорялата й кожа и Марк Антоний си спомни за гръцкия й произход, който личеше в черните къдрици, прибрани с помощта на мънички златни миди. За момент завидя на Юлий.

Каза си, че не бива да забравя, че тя е съвладетелка на Египет заедно със сина си. Именно Клеопатра бе водила пре­говорите с настроения срещу нея двор, когато Цезар беше дошъл в земите й. Именно заради нея Кипър отново принад­лежеше на Египет, а не на Рим. Корабът й беше минал покрай острова на път към Tapс и Марк Антоний се запита дали тя си е помислила за Юлий и дали е показала владението си на сина му.

Спуснаха дървена рампа и на нея с песен излязоха десет прекрасни жени. Дванайсет черни войници сс строиха като почетна стража на кея; изглеждаха великолепно с тъмната си кожа, контрастираща с бронята от полиран бронз.

Царицата на Египет мина през всички тях, каго насочваше момчето си с ръка, поставена на рамото му. Марк Антоний гле­даше като омагьосан как се приближават към него. Жените вър­вяха от двете й страни и тя се движеше в такт с песента.

Марк Антоний прочисти гърлото си и изпъчи гърди. Та той беше римски триумвир!

Тя застана пред него и го погледна в очите.

- Чувала съм за теб, Марк Антоний каза Клеопатра с ус­мивка. Казаха ми, че си добър човек.

Марк Антоний усети, че сс изчервява, и кимна.

- Ти си... добре дошла в Tape, твое величество. Не очаквах подобна чест.

Тя сякаш не мигна нито веднъж, докато слушаше, макар че усмивката й стана по-широка. „Богове, още е прекрасна“, по­мисли си Марк Антоний. Изпиваше я с очи и не искаше да от­късне поглед от нея.

- Да ти представя сина си. Птолемей Цезар.

Момчето пристъпи напред, все така с ръката й върху рамото му. Беше тъмнокосо и сериозно, макар и само на шест годи­ни. Изгледа свирепо Марк Антоний, макар да му се наложи да вдигне глава. Изобщо не изглеждаше впечатлено.

- Наричаме го Цезарион, малкия Цезар - каза Клеопатра. Марк Антоний долови обичта в гласа й. Знам, че си познавал баща му.

- Да - отвърна Марк Антоний, загледан в лицето на момче­то. Той беше най-великият човек, когото съм познавал.

Клеопатра леко наклони глава, докато го слушаше. Цялото й внимание бе съсредоточено върху едрия римлянин, който я посрещаше в земите си. Усмихна се още по-широко, когато чу искреността в гласа му.

- Знам, че Цезарион би искал да научи повече за баща си, Марк Антоний, стига да желаеш да му разкажеш.

Протегна му ръка и Марк Антоний я пое официално и по­веде царицата от пристанището, излизайки от транса, който го беше обхванал, откакто тя бе стъпила на кея.

- За мен ще е удоволствие каза той. Историята е чудесна.