Кръвта на боговете

ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ

Никой писател не е предал по-великолепно от Уилям Шек­спир погребалната реч на Марк Антоний, макар че в пиесата липсва подробността с восъчната кукла, а такава наистина е имало. Вярно е, че разбунтувалата се тълпа подпалила сградата на Сената за втори път, по време на импровизираното кремиране на тялото на Цезар. Николай Дамаскин твърди, че убийците му са били 80, докато историкът от I век Светоний говори за 60. Плутарх споменава 23 рани, което предполага съществува­нето на основна група и други, които не са нанесли удари. Из­вестни са имената на деветнайсет от тези основни заговорници - Гай Касий Лонгин, Марк Брут, Публий Каска (който всъщ­ност нанесъл първия удар), Гай Каска, Тулий Цимбер, Гай Требоний (който отклонил вниманието на Марк Антоний по време на убийството), Луций Минуций Базилус, Рубрий Руга, Марк Фавоний, Марк Спурий, Децим Юний Брут Албин, Ссрвий Сулпиций Галба, Квинт Лигарий, Луций Пела, Секстий Назон, Понтий Аквила, Турулий, Хортензий и Буколиан.

За онези, които се интересуват от подробности, имотите и имуществото на Публий Каска били продадени на търг по­край проскрипциите; сред вещите имало и една маса, купена от богат римлянин и след това откарана в едно провинциално градче на юг Помпей. Краката е лъвски глави на масата се запазили в пепелта на изригналия Везувий и могат да се видят и до днес; върху тях все още е изписано името на първоначал­ния собственик.

Макар да го представих малко по-възрастен, за да се впише в хронологията на предишните книги, Октавиан е бил на около деветнайсет по време на убийството на Цезар през 44 г. пр. н.е. Научил новината в Гърция/Албания и се върнал в Брундизиум (дн. Бриндизи) с кораб. Когато стигнал до Рим и научил за оси­новяването си от Цезар, сменил името си на Гай Юлий Цезар Октавиан, макар че малко след това изоставил последното си име и никога повече не го използвал.

Завещанието на Цезар било написано на по-ранен етап от живота му, макар да не е известно кога точно. Вярно е. че е оставил ио 300 сестерции на всеки гражданин общата сума възлизала на около 150 милиона сребърни монети, както и огромната градина на бреговете на Тибър. Въпреки това след всички дарения Октавиан получил около три четвърти от състоянието му. Макар завещанието да е било депозирано в храма на Веста, както е описано и тук, то всъщност е било прочетено публично от последния тъст на Цезар, Луций Калпурний.

Най-важната част от гова завещание е, че го нарича Октавиан син на Цезар и по този начин автоматично го из­стрелва до положение, което никога не би могло да се купи с пари и имоти. Заедно с осиновяването вървяла и „клиентела­та“ - десетки хиляди граждани, войници и знатни семейства, положили клетва пред Цезар. Тази връзка няма съвременен еквивалент и е по-близка до феодалните или родовите отно­шения, отколкото до деловите връзки. Спокойно може да се твърди, че без това наследство Октавиан не би могъл да оце­лее в римската политика.

Преди връзката си с Клеопат ра Марк Антоний е имал доста деца, повечето от които са останали неизвестни за историята. От Фулвия е имал двама синове - Марк Антоний Антил и Юл Антоний. Промених името на втория на Павел, тъй като Юл е твърде близко до Юлий. Името Антил всъщност е прозви­ще. По-късно той бил изпратен при Октавиан с огромна сума и предложение за мир, но Октавиан задържал златото и го върнал при баща му.

Подобно на Юл Антоний, смених името на Децим Брут на Децим Юний, тъй като не исках да стават обърквания с две ед­накви имена. Убиецът на Цезар всъщност е бил далечен роднина на Марк Брут. Вярно е, че той е получил район в Северна Италия като награда за участието си в покушението. Вярно е също, че Марк Антоний решил да се разправи с него с легионите от Брун- дизиум и че Октавиан бил натоварен със задачата да го спре. Каква ирония само - враговете на Октавиан да му наредят да спре човека, който бил най-голям поддръжник на Цезар!

Бележка за страхливостта. Напоследък стана модно Октавиан да се представя като някакъв слабак. В дейст вител­ност той не е бил нито слаб, нито страхливец. Има исторически сведения как е влязъл невъоръжен в неприятелски лагер, за да говори на разбунтували се легионери - като тялото на послед­ния, дръзнал да излезе насреща му, лежало на земята пред него. Вярно е, че в моменти на силен стрес е получавал ст ранни при­падъци. Някои съвременни автори предполагат, че е страдал от астма или воднянка, макар че римският историк Светоний го описва в подобни моменти като изпаднал в дълбок сън и безчувствен, което изобщо не съответства на тези заболявания. Като се има предвид, че редица представители на рода са стра­дали от епилепсия, твърде е вероятно и той да е получавал подобни пристъпи, които го оставяли напълно безпомощен. Вра­говете му определено злорадствали при подобни случаи, но във всеки друг аспект от живота си той показвал невероятен кураж. След изгубения ден, през който не бил на себе си, той застанал начело на легионите в битката при Филипи. В друг случай не отстъпил от мястото си по време на бунтове, докато около него летели стрели и камъни. Веднъж пръв минал по един нестаби­лен мост и бил зле наранен, когато той се срутил. С две думи, твърденията, че Октавиан е бил страхливец, са безпочвени.

Смъртта на консулите Хирций и Панса по време на кампа­нията срещу Марк Антоний е била добре дошла за Октавиан. Опростих събитията, които всъщност са се разиграли по време на две големи битки в рамките на една седмица. Панса паднал в първата, а Хирций във втората, като така Октавиан останал единствен командващ. Няма сведения, че Октавиан е заговор- ничил с Марк Антоний. макар да предполагам, че това не озна­чава, че не е имало заговор. Това е един от онези исторически моменти, при които изходът би могъл да се сметне за прекалено щастлив, без някой да го е иодбутнал в нужната посока. Окта­виан не е участвал в първата битка, но се е сражавал лично във втората, с което си осигурил римските орли.

След като признал властта на Сената и приел поста пропре- тор (еквивалент на губернатор на провинция), Октавиан се ока­зал единствен командваш осем легиона. След бил ката плъзна­ли интересни слухове. Минало известно време, преди Панса да умре от раните си, поради което някои твърдели, че бил от­ровен отличния си лекар по нареждане на Октавиан. Говорело се дори, че Октавиан лично премахнал Хирций, макар че това почти със сигурност не е вярно.

Докато пребивавал в Атина, Брут бил редовен патрон на философски дебати и дискусии, подобно на мнозина други римляни в Гърция преди него. Малката сцена с тренировката е измислица, макар че гой наистина е бил в много добра фор­ма при Филипи и несъмнено е тренирал редовно. Детайлът с по-бързия съперник е малко известна истина за стрелците ог американския Запад, която не се сдържах да не включа. Онзи. който извади пръв револвера, предизвиква несъзнателна реак­ция на опитния противник, който действа по-плавно и с по-голяма скорост. Звучи противно на интуицията, но и японските специалисти по кендо потвърждават, че инстинкгивната реак­ция след хиляди часове тренировки често е по-бърза от удара, нанасян след контролирано решение.

Относно монетите: Брут и Касий наистина са секли монети след убийството на Цезар. Най-прочути са монетите с главата на Брут от едната страна и думите Eid Маr на реверса, с два кинжала около кепето на освободен роб. Други свързват Брут с думите „свобода“ и „победа“ ранен пример на пропаганда в епоха преди масовите комуникации.

Относно, построяването на флота: Агрипа е построил тай­ния си флот при Авернското езеро, недалеч от съвременния Неапол. Езерото е удобно с това, че се намира само на една миля от морето и горе-долу на същото ниво. Римските земемери си свършили отлично работата, но цялото начинание било сравнително дребно в сравнение с построяването на акведукт с дължина стотици мили или прокарването на път през хиляди мили. Като се има предвид, че 25 000 души с лопати, работещи на Панамския канал, са били в състояние да прех­върлят 760 000 кубични метра пръст на ден, каналът на Агри­па би могъл да се изкопае само за три-четири дни or хиляда души. И като добавим усложненията като шлюзовете на кана­ла, които да удържат водата на езерото, един месец изглежда разумен срок за изграждането на съоръжението.

Катапултите с куки, известни като харпакеи или „грабите­ли“, наистина са съществували, макар да не е съвсем ясно как­во са представлявали. Описанието на въртящите се бронзови основи, подобни на лаг ери, идва ог подобен проект на езерото Генцано край Рим, от чието дъно през 30-те години на мина­лия век били извадени римски кораби. В Генцано римляните прокопали тунел от езерото до морето. Преди екскурзията си до Италия не знаех, че древните са имали лагери. Находката определено си заслужава да се види.

С подобни нововъведения и въпреки че е имал насреща си много по-многоброен противник, Агрипа е успял да унищожи римския флот под командването на Секст Помпен. Това е един от онези ключови моменти в историята, в които един човек е повлиял на цялото бъдеще на държавата. И въпреки това съби­тието си остава почти неизвестно днес.

Понякога с оглед на повествованието се налага да променя основния ход на историята. През по-голямата част от книгата се придържах към нея, но свързаните със Секст Помпей събития са се разиграли след Филипи, а не преди, както съм ги представил гук. Октавиан се съгласил на среща в морето за не­успешни мирни преговори, на която адмиралът Менас предло­жил да отсече котвата на кораба и да го остави да се носи неу­правляем, като по този начин предаде Рим на Секст. Секст вече бил дал думата си, че ще сключи примирие. Той бил ужасно ядосан на Менас, но не заради предложението, а защото не го е направил, без да му казва така не биха могли да го обвинят в клетвопрестъпничество.

Втората съпруга на Брут, прелестната Порция Катона, е била интересна личност. Според историческите сведения тя случай­но научила, че съпругът й замисля покушение срещу Юлий Це­зар. Порция била много млада и прочута с красотата си. Брут казал, че не може да довери подобна тайна на жена, и за да докаже верността си, тя наранила бедрото си с нож, като тър­пяла болката и треската цял ден, преди да му покаже какво е направила. След това той й се доверявал. Когато заминал за Атина, Брут я оставил в Рим, а не я взел със себе си, както пиша тук. Вместо да представям отношенията им с писма, предпоче­тох да я пратя в Гърция при съпруга й. Макар да не е ясно как точно, Порция се самоубила след смъртта на Брут при Филипи.

За поетите. Странно е съвпадението, че двамата най-извест­ни поети на римския свят, Квинт Хораций Флак и Публий Вер­гилий Марон, са се познавали. Историята понякога ни изне­надва с куп велики имена в рамките на едно и също поколение, какъвто е случаят с Микеланджело и Да Винчи, които са сс по­знавали и са си съперничели в една по-късна епоха.

Благородният приятел на Октавиан Меценат е привличал поети в широкия си кръг от познати. Той е познавал добре Вер­гилий; и двамата били млади, под трийсетте. Първата среша на Хораций с Брут била в Атина и той участвал в битката при Филипи, макар че бил принуден да избяга в настъпилия хаос.

Филипи наистина бил основан от Филип Македонски като укрепено селище срещу тракийските племена. Днес градът е в развалини, но е бил възстановяван най-малко два пъти само през управлението на Август. По време на битките е предста­влявал укрепена твърдина върху голям хълм до благо, което Касий смятал за непреодолимо, особено след като хората му построили дървени палисади покрай бреговете му.

Преди да рухне напълно. Октавиан успял да даде нареж­дане да бъде отнесен до Филипи на носилка. Намирал се е в лагера, когато започнала непланираната атака. Легионите на Брут се втурнали напред без заповед, след като дни наред тър­пели нападенията на конниците. Тук сгъстих събитията, тъй каго сблъсъците продължили много дни, без да се случи нищо особено.

Докато Марк Антоний превеждал легионите си през блатата и превземал лагера на Касий, легионите на Брут овладели него­вия лагер но Октавиан го нямало там. Не знаем къде точно е отишъл, но се твърди, че се е скрил в някакво блато, а блатото в района на Филипи е само едно. Агрипа и Меценат почти със сигурност са били с него.

През първия ден битката била абсолютно хаотична, огромни части се разминавали на слабата светлина и не знаели дали са обкръжени от приятели, или от врагове. Вярно е, че Касий си помислил, че ще го заловят, и помолил слугата си Пиндар да го убие. Когато Тициний се върнал с новината, че приближа­ващите конници са на тяхна страна, Касий вече бил мъртъв и Брут останал единствен командващ на легионите срещу Марк Ангоний и Цезар.

Октавиан се възстановил досталъчно, за да участва в бит­ката от 23 октомври 42 г. пр. н.е., когато Брут извел сам леги­оните си в равнината. Силите на цезарианците се сражавали храбро, може би с желанието да си върнат за поражението от предишния сблъсък. Октавиан и Марк Антоний действали доб­ре заедно. Те разбили легионите на противника и Марк Анто­ний повел преследването на Брут, който се оттеглил в горите над Филипи с остатъците от четири легиона.

Именно Марк Антоний обкръжил изтощения противник. Брут научил, че хората му смятат да се предадат, и на след­ващата сутрин се сбогувал с другарите си и се пронизал с меча си.

Марк Антоний се отнесъл към тялото му с уважение, като го покрил със собственото си наметало. Когато дошъл да види Брут, Октавиан наредил да отсекат главата му, за да бъде хвър­лена в краката на статуята на Цезар.

Вярно е, че след Филипи Октавиан екзекутирал много плен­ници, в това число почти всички останали живи Освободители. Накрая получил своето отмъщение. Преминал през болести и катастрофи, неуспехи и предателства, за да стане консул и триумвир начело на Рим.

Марк Антоний заминал на изток, за да възстанови и да ут­върди римската власт в провинциите, докарани до банкрут от подготовката на Касий за войната. Именно Антоний поставил на трона на Юдея цар Ирод, известен с избиването на младен­ците, когато се опитвал да попречи на предсказанието за раж­дането на Христос.

Всеизвестно е, че Марк Антоний се срещнал с Клеопатра, когато тя пристигнала в Tapс с царския си кораб с пурпурни платна и сребърни гребла. По онова време тя била в началото на трийсетте и все още била прочута с красотата и ума си. Твърди се, че за срещата е римлянина се облякла като Афродита. Пос­ледвалата връзка щяла да бъде голямата любов в живота на Ан­тоний. Когато годините на спорове и напрежение между Анто­ний и Октавиан най-сетне довели до конфликт през 31 г; пр. н.е., Марк Антоний изгубил морското сражение при Акциум и оше едно при Александрия. Двамата с Клеопатра се самоубили, кога­то станало ясно, че поражението им е пълно. Синът й от Юлий Цезар, Птоломей Цезарион, бил убит в Александрия по заповед на Октавиан. Тогава той бил едва седемнайсетгодишен.

Октавиан управлявал десетилетия наред като Август Цезар титла, означаваща „благороден“ или „възвишен“. Той бил пър­вият въвел Рим в златния век на разширяването на империята до смъртта си през 14 г. През целия си дълъг живот Октавиан нито веднъж не се нарекъл император - тази титла започнала да се използва едва от приемника му Тиберий. Дългото управ­ление на Октавиан било точно това, коего било нужно на Рим, за да се консолидира след десетилетията граждански войни. Съвсем правомерно може да се твърди, че наследството на Ок­тавиан е Римската империя и че неговият период на стабилно управление е спасил Рим от унищожение и хаос. Именно бла­годарение на Август и Юлий Рим просъществувал по-дълго ог всяка друга империя в историята и името Цезар се превърнало във владетелска титла.

Като автор на исторически романи обичам да пътувам до страните, за които пиша, стига да имам тази възможност. Но наред с това се нуждая от най-добрите истории, за да науча подробностите. Наред с историите на Плутарх и Дион Касий, много съм задължен на Антъни Еверит за великолепната му книга „Август животът на първия римски император“. Пре­поръчвам я на всеки, който се интересува от този период. Бла­годаря много и на Шийла Броутън, която положи огромен труд, за да състави списък на убийците на Цезар.

Напълно възможно е да се напишат още две или три книги за управлението на Август Цезар и онези след него. Има още много истории за разказване. Замисълът на този роман обаче бе да представи събитията непосредствено след покушението и съдбата на онези, които на мартенските иди на 44 г. пр. н.е. на­ръгали Юлий Цезар на стъпалата на театъра на Помпей. Нито един от тях не умрял от естествена смърт.