Къде е президентът?

ГЛАВА 127

— Господин председател — каза водещият заседанието, — президентът на Съединените щати!

Членовете на Камарата и Сената посрещнаха мен и екипа ми на крака при влизането ни в залата. Винаги с удоволствие говорех на общото събрание на Конгреса. Докато вървях по пътеката, се наслаждавах дори повече от обикновено на светлината на прожекторите и на размяната на любезности. Преди седмица това беше последното място, на което бих предположил, че ще се озова тази вечер. И последните хора, с които очаквах да се ръкувам на подиума, бяха вицепрезидентът и председателят Роудс.

Изправих се пред Конгреса, текстът на екрана ми беше готов и си позволих за миг да попия случващото се. Възможността, която имах в този момент. Оцеляването на нашата нация.

„Успяхме — помислих си. — А щом успяхме в това, няма нещо, което да не можем да направим.“

ГЛАВА 128

Госпожо вицепрезидент, господин председател, членове на Конгреса, сънародници, миналата вечер всеотдаен екип от служители в американската администрация, с помощта на близки съюзници и един смел човек, който не е гражданин на нашата страна, осуетиха най-опасната кибератака, насочвана срещу Съединените щати или която и да е друга страна.

Ако атаката беше успяла, тя щеше да порази нашата армия, да заличи всичките ни финансови и други архиви, да прекъсне електроснабдяването, да съсипе водоснабдяването и системите за пречистване на вода, да повреди мобилните ни телефони и да нанесе още много поражения. Вероятните последствия от нападението щяха да включват многобройни жертви, увреждането на здравето на милиони американци на всякаква възраст, икономически срив, по-мащабен от този по време на Голямата депресия, жестока анархия по улиците на малки и големи населени места из страната. Последствията щяха да се разпрострат по света. За възстановяването щяха да са необходими години, повече от десетилетие щеше да ни отнеме да изградим наново нашата икономика, политика и отбрана.

Сега знаем, че човекът, който е организирал и насочил атаката към нас, е бил Сулиман Синдурук, турски терорист, който обаче не е бил вярващ. Направил го е за огромна сума пари и очевидно заради тръпката да навреди на Съединените щати. Парите са били осигурени от сравнителна малка част много заможни саудитски принцове, лишени от влияние върху настоящото правителство. Решили да се възползват от отсъствието на Америка от световната сцена, за да свалят саудитския крал и да установят модерен технократски халифат, с помощта на науката и технологията да върнат на мюсюлманския свят влиянието и мощта, които е имал преди хиляда години.

За жалост в историята има още един злодей: Русия. В събота поканих руския президент, германския канцлер и израелския министър-председател в оперативна база недалеч оттук, във Вирджиния, заради доказаните им способности в осигуряване на киберсигурност, а що се отнася до Русия — в кибернападенията. Дойдоха немският канцлер и израелският министър-председател, подкрепиха ни и помогнаха. Всички американци дължат на Германия и Израел огромна благодарност.

Руският президент не дойде, но изпрати министър-председателя си в знак на съпричастност. Вече знаем какво са направили, за да подпомогнат нападението, и причината да го направят. За начало, те са знаели много по-рано за нападението и не ни казаха дори когато попитах. След това са помогнали на саудитските принцове да запазят в тайна самоличността си и са осигурили превеждането на сумата, която Сулиман е поискал, за да приведе заговора в действие, дори са ангажирали наемници и наемен убиец, които да го подкрепят. Искали са да използват нашата слабост, за да ни довършат не с ядрени оръжия, а да ни осакатят достатъчно, че да могат да засилят мъртвата хватка над своите съседи и да подсигурят влиянието си във всеки друг район в света. Когато си тръгваше в събота вечер, казах на министър-председателя какво подозираме, и го уверих, че отговорът ни ще бъде подобаващ. Вчера предприех първата стъпка — екстрадирах руския посланик и всички служители в Руското посолство в Съединените щати. Втората стъпка е да се уверя, че целият свят знае, че никак не ги бива като посредници в мръсни сделки.

Саудитците са осведомени за плана. Разправят се с предателите.

А Сулиман, вярващ или невярващ, се е явил пред Създателя си.

В събота нищо от това не беше сигурно. Защото през последните трескави часове, докато се надпреварвахме с часовника, щабът ни беше атакуван от добре обучени професионални убийци. Това беше третото нападение, откакто напуснах Белия дом, за да се занимая с този проблем. Много от нападателите бяха убити, но и двама смели агенти от Тайните служби изгубиха живота си, за да ме защитят и да спасят страната ни, когато над мен и над нея бе надвиснала опасност. Те са герои.

Живота си изгуби и друг човек — забележителна млада жена. Тя е създала с блестящия си ум кибербомбата, но подкрепена от младия човек, който я е обичал, е решила, че не може да допусне подобна трагедия да се случи наистина. Двамата напуснаха Сулиман и предприеха необичайни действия, за да ни предупредят и да предотвратят нападението, докато с всички сили се мъчеха да избягат от гнева и дългата ръка на Сулиман. Оцеля само младежът. Ако човечността у тях не се беше пробудила навреме, вероятно щеше да се стигне до съвсем различен резултат, а не до този, който сега празнуваме.

По находчив, заобиколен начин жената първа се свърза с нас, даде ни достатъчно информация за плана, за да приемем думите й насериозно и да разберем, че само тя и нейният партньор могат да спрат нападението. В замяна искаха да не ги преследват и да се завърнат безпрепятствено в родината й.

Партньорът й, който беше изключително подозрителен към нашето правителство, е дошъл тук по друг път, след това се свърза с нас, за да каже, че двамата ще сключат сделка само с мен, и поиска да се срещна с него на четири очи на пълно с хора обществено място.

Ето затова президентът беше в неизвестност.

Залогът беше твърде висок, затова реших да предприема изключително рискована, почти фатална стъпка, като отида на тази среща предрешен и сам. Продължавам да вярвам, че това беше правилното решение, но се моля никога повече да няма кризи, които да принудят друг президент да пристъпи към подобен ход.

Последните два дни бяха изключително наситени със събития. Когато можем, ще разкрием повече подробности. Все още има неизяснени въпроси, които трябва да намерят своя отговор, и свързани със сигурността проблеми, които трябва да се обмислят.

Докато ме нямаше, пресата подхвана сериозно — и съвсем основателно — въпроса къде съм. Защо съм изчезнал? Какво правя? Преди това се бях съгласил да се явя пред комисията на Камарата, която трябваше да вземе решение дали да започне процедура по отстраняването ми от поста. Съветниците ми бяха против това мое решение.

Във вакуума, който оставих, се разрази истински пожар от предположения. Приятелски настроените медии предполагаха, че съм изчезнал, защото умирам от моето заболяване или защото съм получил срив заради натоварването в работата, падането на рейтинга ми и все още прясната рана от смъртта на моята съпруга. Недотам приятелски настроените медии веднага се насочиха към по-мрачни сценарии: избягал съм с много пари в тайни сметки, предал съм страната си на най-известния терорист в света и на страната, която цели да разруши нашата демокрация.

Истината е, че предизвиках тези реакции, като не разкрих пред друг, освен пред бившия началник на моя кабинет, какво правя и защо. Не казах дори на вицепрезидента Бранд, която щеше да ме наследи, ако бях умрял снощи.

Не казах и на водачите на представените в Конгреса партии, защото им нямах доверие, че ще запазят наученото в тайна. Ако историята се беше разчула, това щеше да създаде паника сред народа и да подкопае усилията ни да спрем нападението. Още по-лошо, подозирахме, че има предател в тесния кръг от хора, които бяха наясно, че над нас е надвиснала опасност. Освен бившия началник на моя кабинет и мен, само седем души, сред които и вицепрезидентът Бранд, знаеха за нея. До момента, в който се наложи да тръгна, не бяхме научили кой е този човек, затова оставих в неведение дори вицепрезидента.

След като напуснах Белия дом, председателят на Камарата се свързал с нея, за да каже, че разполага с гласовете, нужни да ме отстранят, но се нуждае от още няколко гласа, за да получи необходимото мнозинство от две трети за обвинението към мен в Сената. Помолил я да помогне при събирането на тези гласове, казал, че не се интересува дали тя ще стане президент, защото с моето отстраняване ще получи контрол над Камарата на представителите и законодателната власт за дълго време.

Вицепрезидентът отказал, за което ще й бъда вечно благодарен.

Казвам това не за да подновя отдавнашната си вражда с председателя, а за да изясня положението и да поставим ново начало. Трябваше да се борим заедно срещу тази заплаха, независимо от партийните интереси.

Нашата демокрация не може да оцелее при настоящия стремеж към разделение, екстремизъм и кипящо озлобление. Днес в Америка живеем според принципа „ние срещу тях“. Политиката е кървав спорт, няма две мнения по въпроса. Вследствие на това желанието ни да вярваме в най-лошото за всеки извън собствения кръг се засилва, а нашата способност да разрешаваме проблемите и да се възползваме от възможностите намалява.

Можем да работим по-добре. Трябва честно да приемаме различията. Трябват ни разпалени обсъждания. Здравословният скептицизъм е полезен. Той ни спасява от прекалената наивност и прекаления цинизъм. Но е невъзможно да запазим демокрацията, ако изворът на доверие пресъхне напълно.

Свободите, постановени от Закона за правата, и балансирането на Конституцията са имали за цел да предотвратят раните, които самите ние си нанасяме. Но както показва дългата ни история, написаните думи трябва да бъдат прилагани от хора, натоварени да им вдъхват живот във всяка нова епоха. По този начин афроамериканците от роби са се превърнали в свободни граждани и са поели по дългия път към равенството — път, за който знаем, че все още не е извървян. Същата история може да бъде разказана и за правата на жените, на работниците, на имигрантите, на хората в неравностойно положение, за борбата да се защитят религиозните свободи и да се гарантира равенство на хората без оглед на тяхната сексуална ориентация или полова идентичност.

Това са тежки битки, водени върху несигурен, променлив терен. Всеки напредък е предизвиквал силна реакция от онези, чиито интереси и вярвания са били застрашени.

Днес промените се случват невероятно бързо и в среда, наситена с толкова много истинска и фалшива информация, че нашата идентичност е поставена на изпитание.

Какво означава да бъдеш американец днес? Това е въпрос, който ще намери своя отговор, ако се върнем към онова, благодарение на което сме стигнали дотук: разширяването на кръга от възможности, засилването на значението на свободата и укрепването на връзките в общността. Свиването на „тях“ и разширяването на „нас“. Никой не бива да бъде загърбван, изоставян, изключван.

Трябва да се върнем към тази мисия. И да го направим едновременно с енергия и смирение, със съзнанието, че времето лети и силата ни не е самоцел, а средство за постигане на по-благородни и необходими цели.

Американската мечта се сбъдва, когато човечността е по-важна от различията в интересите и когато заедно създаваме безкрайни възможности.

Това е Америка, за която си струва да се борим, за която дори си струва да умрем. И още по-важно, това е Америка, за която си струва да живеем и да работим.

Не съм предал страната си и не съм отстъпил от клетвата си да я защитавам и пазя, когато изчезнах, за да се боря срещу онова, което нарекохме „Тъмните векове“, по същата причина, поради която не я предадох, когато ме изтезаваха като пленник по време на войната в Ирак. Не го направих, защото не можех. Твърде силно обичам страната си и искам Съединените щати да бъде свободна, процъфтяваща, мирна и сигурна страна и с всяко следващо поколение да става по-добро място.

Казвам тези думи не за да се хваля. Вярвам, че повечето от вас, ако бяхте на мое място, щяхте да направите същото. Надявам се, че у нас има достатъчно вяра, за да поставим ново начало.

Сънародници, американци, току-що се спасихме от най-голямата опасност, с която сме се сблъсквали от Втората световна война насам. Америка получи втори шанс. Не бива да го пропиляваме. И само обединени можем да се възползваме максимално от тази възможност.

Вярвам, че трябва да започнем с реформирането и защитаването на нашите избори. Всеки, който може да гласува, трябва да го направи без излишни неудобства, без да се страхува, че ще бъде изваден от избирателните списъци, че машините за гласуване няма да преброят вярно гласа му, защото са станали жертва на хакерска атака за пет или шест минути. И навсякъде, където е възможно, избирателните области трябва да се определят от надпартийни органи, за да представляват по-цялостно различията в мненията и интересите, които са едно от най-големите богатства на нашата нация.

Помислете колко различно ще бъде, ако представляваме по-широк спектър от мнения и интереси. Ще се научим да се слушаме повече и да се клеветим по-малко. Това ще ни помогне да изградим доверието, необходимо да открием по-обща основа. На тази основа може да включим провинциална Америка, хората от градските райони с нисък стандарт, индианските общности в модерната икономика: с достъпен интернет и чиста вода за всички домакинства; с по-равномерно разпределение на работните места в страната; с данъчно законодателство, което поощрява вложенията в непопулярни области и се грижи едрите бизнесмени и предприемачи да помагат на всеки, не само на себе си.

Можем да постигнем истинска имиграционна реформа с по-голяма сигурност на границите, без да ги затваряме за онези, които идват тук в търсене на безопасност или по-добро бъдеще за себе си и семействата си. Раждаемостта в страната ни едва покрива необходимия минимум. Нуждаем се от двойно повече мечтатели и работници, от професионалисти и предприемачи, които създават нови предприятия.

Можем да създадем програми за обучение и подкрепа за полицията и водачите на общностите, за да предотвратим смъртта на невинни граждани, да увеличим сигурността на служителите на реда и да намалим престъпността. Да приемем закони за притежаването и използването на оръжия, с които те няма да попадат в грешни ръце, с които ще намалим почти невъобразимия брой масови убийства и все пак ще защитим правото за притежаване на оръжие за лов, спортна стрелба и самозащита.

Можем да проведем истински дебат за промяна на климата. Кой предлага най-добрите идеи за намаляването на заплахата по най-бързия начин, като същевременно създава най-много нови предприятия и ценни работни места? С навлизащата в индустрията автоматизация и изкуствен интелект ще имаме още по-голяма нужда от тях.

Можем да направим толкова много, за да преодолеем високата смъртност от опиати, да премахнем свързаната с тях стигма, да образоваме множеството хора, които продължават да не разбират, че рискуват живота си, приемайки ги, и да се уверим, че всеки американец има достъп до приемливо като цена и ефикасно лечение.

Можем да реорганизираме разходите си за отбрана, за да отразяват огромната и постоянно разрастваща се заплаха от кибератаки, така че да разполагаме с най-добрата защита. Имаме авторитета да убедим другите държави да ни сътрудничат в ограничаването на опасностите, преди да се изправим пред нов апокалипсис. Следващия път няма да имаме късмета да разполагаме с двама млади чужденци, които да ни се притекат на помощ.

Помислете колко удовлетворяващо ще бъде, ако всички отиваме на работа с въпроса: „На кого можем да помогнем днес и как да го направим?“, вместо с „На кого мога да навредя и колко ще изкарам от стореното?“.

Основателите на нашата страна са ни оставали един завет за вечни времена: да създадем по-съвършен съюз. Дали са ни управление, което е достатъчно стабилно, за да запази нашите свободи, и достатъчно гъвкаво, за да посрещне изпитанията на новото време. Тези два дара ни помогнаха да извървим дълъг път. Трябва да престанем да ги приемаме за даденост, дори да ги излагаме на риск, заради мимолетна изгода. До вчера повечето наши рани, включително пропуските в киберотбраната, бяха наше дело.

Слава богу, че все още имаме бъдеще, пълно с възможности, а не сме принудени да си проправяме пътя през руини.

Дължим го на нашите деца, на себе си и на милиардите достойни хора по света, които все още искат от нас да бъдем вдъхновение, пример и приятел, който използва по най-добрия начин този втори шанс.

Нека тази вечер бъде запомнена с тържеството над избегнатото бедствие и повторния обет да посветим нашия живот, нашите съдби и нашата чест на създаването на нашия съвършен съюз.

Бог да благослови Съединените американски щати и всички, които ги приемат за свой дом.

Благодаря ви. Спокойна нощ.