Лабиринтът

В знак на признателност

Докато пишех „Лабиринтът“, мнозина приятели и колеги ме подкрепяха, съветваха ме и ми помагаха. От само себе си се разбира, че всички грешки и във фактите, и в тълкуването им са само и единствено мои.

Агентът ми Марк Лукас беше неотразим през цялото време и не само ми оказваше невероятна редакторска помощ, но и ме засипваше с жълти стикери. Признателна съм и на всички в „Ел Ей Дабъл Ю“ за усърдната работа, както и на хората в „Ай Ел Ей“, особено на Ники Кенеди, който беше самото олицетворение на търпеливостта и допринесе работата над книгата да бъде толкова увлекателна.

Имах щастието да работя в „Орион“ с Кейт Милс, чийто лек редакторски подход, оправност и внимателно отношение превърнаха писането на книгата в такова забавно начинание, и с Жонвиев Пег, бих искала да благодаря и на Малкълм Едуардс и Сюзан Лам, които дадоха началния тласък, да не говорим пък за усърдната работа, въодушевлението и енергията на екипите от отдел „Маркетинг, реклама и продажби“, особено на Виктория Сингър, Ема Ноубъл и Джо Карпентър.

Боб Елиот и Боб Кларк от Оръжейния клуб на Чичестър ми предоставиха любопитни съвети и сведения за огнестрелните оръжия, а професор Антъни Мос — за военното изкуство през средновековието.

Доктор Мишел Браун, завеждаща отдел „Ръкописи с цветни илюстрации“ към Британската библиотека в Лондон, ми набави безценни сведения за средновековните ръкописи и пергаменти и за книгоиздаването през тринайсети век, доктор Джонатан Филипс, старши лектор по средновековна история в Лондонския университет, беше така любезен да прочете ръкописа и да даде отлични съвети. Признателна съм и на всички от библиотеката на Тулуза и Националния център по история на катарите в Каркасон, които ми съдействаха.

Бих искала да благодаря и на всички, работили заедно с нас по изготвянето на сайта www.mosselabyrinth.co.uk, който се опира на историческото изследване и на писането на „Лабиринтът“ през последните две години, особено на Нат Прайс и Йон Хьодорал.

Много признателна съм на приятелите си за търпението, което проявиха към отколешната ми пристрастеност към катарите и преданията за Граала. В Каркасон искам да благодаря най-вече на Ив и Лидия Гюйо за дълбоките им познания за окситанската музика и поезия и за това, че ме запознаха с много писатели и композитори, чиито творби са ме вдъхновявали, а също на Пиер и Шантал Санчес за дългогодишната им подкрепа и приятелство. В Англия ще спомена Джейн Грегъри, чието въодушевление навремето беше толкова важно, Мария Райт за това, че е най-вече велика учителка, а също Джон Евънс, Лусинда Монтефиоре, Робърт Дай, Сара Мансъл, Тим Букей, Али Перото, Малкълм Уилс, Кейт и Боб Хингстън и Робърт и Мария Пули.

И най-вече съм признателна на семейството си. Свекърва ми Роузи Търнър не само ни запозна първа с Каркасон, но докато пишех книгата, ми осигуряваше всекидневна помощ и подкрепа, беше до мен в степен, каквато не се изисква от обичайните задължения. Ще спомена с любов и признателност баща си и майка си — Ричард и Барбара Мос, за това, че винаги са се гордеели с мен, и сестрите си Каролайн Матюс и Бет Хъксли, както и съпруга й Марк за огромната им подкрепа.

И най-важното, признателна съм на любимите си деца Марта и Феликс за неотклонната им подкрепа и вяра. Марта бе неуморно въодушевена и положително настроена, постоянно ми вдъхваше смелост и нито веднъж не се усъмни, че все някога ще напиша книгата! Феликс не само споделя страстта ми към средновековната история, но ми обясни и някои тънкости за средновековните оръжия и обсада и направи много умни предложения! Просто не знам как да им благодаря!

И накрая Грег. Неговата любов и подкрепа, да не говорим за интелектуалната, практическата и редакторската помощ, бяха в основата на всичко. Както винаги е било и ще бъде.