Лице в лице

За компютрите

Този предговор е за онези, които са далеч от компютърната терминология и практика, но които имат право на същото невероятно удоволствие, което изпитах аз при прочитането на тази книга.

Няма да описвам от какви блокове се състои компютърът и още по-малко как работи той, защото всичко необходимо се научава от текста. Има една сфера на приложение на съвременните персонални компютри, все още не особено популярна в България, за която искам да разкажа. Противно на добилото гражданственост впечатление, че компютрите се използват за пресмятания (нали това означава името им), още от началото те са били използвани предимно за така наречената „текстообработка“ (въвеждане на текст, проверка на правописа, форматиране на материала — шрифтове, разрядка, полета, отстъпи) или „предпечатна обработка“ (интегриране с графични обекти, общо макетиране, подаване във вид, използван от съвременните наборни автомати). Напоследък обаче (последните 10-ина години) се наблюдава значителен интерес към използването на компютрите като средство за комуникация. Може би след компютърната революция ще има и комуникационна такава, а нищо чудно тя вече тихо, незабелязано, но неумолимо да е започнала. За какво по-точно става дума? За това, че можете да си купите модем (устройство за свързване на компютър към телефонна линия), да го монтирате между телефонната розетка и компютъра, да изберете с помощта на една от множеството достъпни програми за комуникация определен телефонен номер и да се докоснете до море, океан или по-скоро цяла вселена от разнообразна информация. Това е възможно благодарение съществуването на интегрирани услуги, предлагани без прекъсване от обединени по невидим за потребителя начин в огромна мрежа компютри. Има много мрежи (не съм убеден, че това е правилното понятие), но най-известни между тях са „Интернет“ (наричана „мрежа от мрежи“, към която са абонирани няколко милиона компютъра), „Компусърв“, „Америка он-лайн“, „Продиджи“ и още много, много други. Получавате достъп до неща като: борсови котировки, валутни курсове, изпращане и получаване на електронна поща, обмен на програми… колебах се дали да дам по-конкретен пример, но не издържах на изкушението. „Компусърв“ например е разпределила достъпа до услугите си тематично в следните основни категории: „Получаване на помощ“ (хардуер, софтуер, езици за програмиране, електронни книги и други), „Осъществяване на комуникация“, „Новости“ (новини, прогнози за времето, спортна информация), „Пътешествия“ (туристически услуги), „Електронен пазар“, „Инвестиции“ (финансов пазар, информация за промишлеността, информация за компании, брокерска дейност), „Бизнес“ (мениджмънт и справочна информация), „Групи“ (за тях по-долу), „факти и справки“, „Забавления и игри“.

Понеже горната категоризация не дава достатъчно информация, ще приведа с малки съкращения отделните форуми (или „рубрики“, както някои се опитват да ги назоват в България) в категорията „Групи“ (поемете дъх!): риби и аквариуми; изобразително изкуство; автомобили; астрономия; нумизматика, филателия и колекционерство; комикси; битова електроника; кулинария; приложни занаяти; инвалиди; храни и вина; градинарство; генеалогия; здраве и поддържане на физическа форма; секс; литература; военна тематика; моделиране; музика; природа; домашни животни; фотография; религия; научна фантастика; шоу-бизнес.

В основата на книгата е заложен фактът, че освен големите мрежи или интерактивните („он-лайн“) системи, съществува необозримо количество от така наречените BBS (Bulletin Board Systems, за които неотдавна се опитаха да предложат неприемливо дословния превод „електронни табла за обяви“), базиращи се най-често на единствен компютър и поддържани от малка групичка ентусиасти или най-често от едно лице, носещо внушителната титла „системен оператор“. Тези BBS предоставят по правило безплатна среда за общуване и на Запад в тях са изживели компютърния си пубертет много деца. В по-голямата си част те са напълно почтени в намеренията си и освен че подпомагат разпространяването на програми за свободна употреба, дават отговори на технически проблеми и внасят малкия си принос за сдружаването на компютърните потребители по света. Има обаче и една немалка част, която създава впечатлението, че си е поставила съвсем други цели. Без много обяснения, ще ви предложа превод на коментарите към заглавията на някои файлове, включени в рубриката „Анархия“ на един американски BBS (цитирам по електронната книга на Брус Стърлинг „Тhе Насker Сrасk-down. Law and Disorder ~оп the Еl~есkrоniс Frontier“ („Разгромът на хакерите. Закон и безпорядък на електронната граница“): „Наръчник на анархиста“, „Играчките на анархиста“, „Антимодемни оръжия“, „Как да си направим атомна бомба“, „Как се правят бомби“, „Нещата, които правят БУМ“, „Хлорната бомба“, „Електронният терор“, „Експлозиви. Първа, част“, „Кражбите — колко лесно“, „Бомба във фенерче“, „Експлозиви с домашни средства“, „Техника на взлома“, „Бомби в писма“, „Как се отварят ключалки“, „Ключалки на куфарчета“, „Напалм у дома“, „Забавления с нитроглицерин“, „Бомба в парче тръба“, „Формули с калиеви съединения“, „Тактика на отмъщението“, „Ракети за забавление“, „Как се контрабандира“.

За интересуващите се от българските BBS ще кажа, че повече информация за техните телефони, работно време и параметри на обмен може да се намери в списание „РС & MAC World“.

За превода

Дължа някои обяснения и оправдания пред онези, които естествено ще намерят купища недостатъци.

Лице в лице е първата изцяло преведена и публикувана художествена книга на компютърна тема в България. Този жанр ще става все по-популярен и това е напълно естествено като се има предвид широкото разпространение на компютрите. Засега обаче, изключвайки всичко свързано с роботите, произведенията на тази тема не са чак толкова много. Тук влиза „киберпънка“ с основен представител Уилям Гибсън и двата му забележителни романа „Neuromancer“ (за който знам, че е преведен, но не може да намери издател) и своеобразното му продължение „Count Zerо“. В тях широко се експлоатира т. нар. Виртуална реалност и те са истинско изпитание за който и да е преводач. Те също са трилъри, но фантастични, и следователно попадат в малко по-различна категория. Не е възможно да пропусна и великолепния документален отчет на Клиф Стол „Сuсkoo’s Egg“, в които той описва как след дългогодишни преследвания из мрежите разкрива компютърен престъпник, опитал се да открадне военна информация от САЩ. Ще спомена и не така известния роман „Nо Admission“ на Робърт Уиндър, в който с доста технически подробности се разказва за компютърна злоупотреба, довела до открадването на милиони долари от нюйоркския финансов пазар. Накрая, но съвсем не на последно място, отново ще спомена вече цитираната книга на Брус Стърлинг (който между впрочем също е един от авторите на киберпънк произведения), която се чете със затаен дъх.

Който и да преведе някоя от тези книги, ще има недоволни. Всъщност ще има повече недоволни, отколкото доволни, защото всички, които разбират нещо от компютри, ще търсят и сигурно ще намерят по-удачни варианти на преводаческите решения.

В какво е проблемът?

Първо, написаната на английски книга, предназначена за средно интелигентния английски говорящ читател, макар и натъпкана с английска компютърна терминология, му е интуитивно понятна най-малкото заради трикратно използваната по-горе дума.

Второ, нашият бит не е така наситен с компютри, че да обуслови една естествено възникнала компютърна грамотност, която би предполагала и ежедневното използване на малко по-друг език — ако не същия, поне близък до този в такива книги.

И трето, в нашия език напълно отсъства такова нещо като български компютърен жаргон. Това е вярно даже при чисто техническата терминология: не е възможно вместо „интерфейс“ да се преведе „съчленение“ (както бе предложил някой — нека не споменаваме имена — преди години), не мога да напиша „дай ми гъвкавия запомнящ магнитен диск“, вместо „я подай дискетата“, не виждам с какво мога да заместя „компилатор“ (сигурно с „транслатор“), не съм убеден, че някой използва „печатащо устройство“ за „принтер“, нямам представа какво да кажа вместо BIOS (Basic Input Output System), затруднява ме споменатият BBS, убеден съм, че не бива да превеждам „модем“, „скенер“, а и защо да го правя, след като вече сме се примирили с такива невъзможни за отхвърляне чуждици като „байт“ и „файл“. Дори широко навлезлият в бита ни компакт-диск предлага проблеми: музикалният компакт-диск на английски е просто CD, ако на него има записани програми, му казват CD-ROM, и най-сетне устройството, в което дискът се слага за възпроизвеждане, е известно като CD-player. Е, не върви да напишеш „Той сложи програмен компакт-диск в устройството за възпроизвеждане“, след като на английски фразата е много по-стегната.

Какво тогава да се прави с истинския жаргон, в който се използват думи като freaker (на всичко отгоре и phreaker), hacker, cracker, lamer, twerp, wannabe, codez още много други, някои обяснени по неизползваем за превод начин в периодично актуализирания речник JARGON.TXT (използвах неговата изкопирана от „Интернет“ версия 3.0.0 от 1993 година), и други, отсъстващи от всякакви справочни издания? Да, мога да сменя lamer с далеч по-неизразителното „некадърник“, но не виждам какво да направя с останалите. Принудих се да оставя странно звучащото дори за хора, свикнали да не се запъват от „хардуер“ и „софтуер“, словосъчетание „мийтуер“ (meatwear) (виж в книгата), което сигурно ще подразни мнозина, но ще бъде ясно за всяка американска бабичка.

Искам да помоля евентуалните си критици, преди да дават съвети, първо да помнят, че жаргон се превежда с жаргон, защото иначе книгата става друга (това не е като да заобиколиш fack с изтърканото „майната му“ или възклицанието Shit с „Дявол да го вземе!“).

Ще завърша като кажа, че се съгласих да преведа тази книга, първо, защото много ми хареса в оригинал, второ, защото представлява едно чудесно предизвикателство за преводача и трето, защото се надявам тя да проправи пътя (може би благодарение и на многото ми бележки под линия) и за други такива.

Дано само да са толкова хубави като Лице в лице.

Иван Златарски

Беше заспала дълбоко, когато неканеният гост тихо проникна в мъртвите часове между полунощ и заранта.

Жената живееше сама. На метър и половина от мястото, където спеше, се намираше малка ниша, която използваше като офис, макар персоналният компютър и лазерният принтер да заемаха по-голямата част от бюрото.

Откъм компютъра се долавяше специфичният звук на бързото въртене на плочите, запечатани в твърдия диск, към който се наслагваше лекото бръмчене на малкия охлаждащ вентилатор.

Съединителен кабел свързваше модема1 на компютъра с телефонната розетка. Точно тук проникна натрапникът.

В 2:00 след полунощ телефонно повикване осъществи безшумна връзка с компютъра. Жената така и не усети нищо. Не че се бе случило кой знае какво: една малка червена лампичка, индицираща обръщение към твърдия диск, примигна няколко пъти и се чу приглушено изщракване.

Някой използваше компютъра. Някой — на много мили от това място — се бе пресегнал като с ръка и бе поел контрол над него. Жената продължаваше да спи.

Още преди време тя бе приела присърце идеята, заложена в компютъра. Не се бе и опитвала да си обясни чудото, което той представляваше. Беше открила за себе си, че може да го използва за много задачи: водене на кореспонденция, анализ на диетата, контрол на разходите, изплащане на сметките.

А между другото му бе поверила и някои от най-съкровените си тайни, някои най-интимни подробности от живота си. Бяха съхранени на твърдия диск и тя вярваше, че са защитени от чужд поглед.

Тайнственият гост се захвана за работа именно от това място. Прегледа набързо справочника на диска и започна да копира избрани файлове. Образно казано, лакомо започна да поглъща тайните й.

Дискът леко бръмчеше и едва чуто прещракваше.

След около петнайсет минути всичко стихна. Връзката беше прекъсната.

Жената спеше, без да знае, че е изнасилена… В най-истинския смисъл на думата.

(Защото не е знаела за предпазващото аспиринче, което се стиска с колене. Виктор от http://bezmonitor.com :-))