Лице в мрака

5

Когато се прибра, Дик бе посрещнат от помощника си Стийл и първият му въпрос бе:

— Знаете ли нещо за роднините на Дора Елтън?

— Нима тя има роднини? — отвърна Стийл.

— Навярно Слик знае нещо. Казах му да дойде в шест часа. Между другото, идентифицирахте ли трупа?

— Не, но ако се съди по обувките му и торбичката му за тютюн, сигурно е чужденец — вероятно от Южна Африка. Трябва да е пристигнал с „Булавио“ или „Болморъл Касъл“. Питахте ли човека от Богнър за огърлицата?

— Да, но той твърди, че се е скарал с Елтън и не знае намеренията му. Домът на Елтън обаче е под наблюдение, нали? Добре, преди девет без четвърт тази вечер може би нищо няма да се случи. Вероятно тогава от Кързън Стрийт ще бъде изнесена огърлицата и аз лично ще я проследя, защото много държа да заловя петия — чуждестранния — член на известната банда на Дора Елтън. След това ще хвана най-накрая и нея самата.

— А защо не Бъни? — запита Стийл.

— О, той наистина е смел, но неговата смелост не е такава, каквато е необходима, за да се разхожда човек с крадена стока из Лондон, когато знае, че цялата полиция я търси. Това не е за Бъни! Навярно жена му ще опита. — Дик погледна часовника и промълви: — Пристигнала е преди половин час. Бих искал да знам …

В този миг се появи Слик Смит, както винаги облечен безукорно, господар на себе си и с безгрижно изражение. Стийл му кимна, усмихвайки се, и напусна стаята.

— Добре, че дойдохте, Слик! — рече Шенън. — Имахте право: огърлицата бе открадната и ми се струва, че Елтън е замесен в тази работа.

Слик повдигна учуден вежди.

— Наистина ли? О, господи!

— Какво знаете за госпожа Елтън? — попита Дик и му подаде бутилката с уиски.

— Очарователна дама — много очарователна! По-рано бе храбро момиче, но лоша актриса. Трябва да се е омъжила за Елтън, за да направи от него по-добър човек. Ето на какво са способни тези жени!

— Има ли сестра? — запита Дик нервно.

Смит изпразни чашата си.

— Ако има, бог да й е на помощ! — бе всичко, което каза той.

Междувременно Одри бе прекарала четвърт час на гара Виктория и прочела внимателно съобщенията за ограбването на съпругата на някакъв американски банкер, докато напразно чакаше Дора. Накрая помоли за напътствия един, изглежда, всезнаещ полицай и се качи на препоръчания от него автобус, който я откара на Кързън Стрийт. Отвори й млада и слабичка домашна прислужница.

— Госпожа Елтън е заета — каза тя. — Да не идвате случайно от Севиля?

— Не, идвам от Съсекс — отвърна Одри. — Предайте, моля, на госпожа Елтън, че сестра й е тук.

Момичето я заведе в студена малка всекидневна и я остави там сама. Одри се успокои, като си каза, че писмото, с което съобщаваше на Дора за пристигането, сигурно се е загубило. Сестрите не бяха особено близки. Дора бе започнала да играе на сцената и малко преди смъртта на майка им се бе омъжила, както изглежда, „добре“. Винаги е била давана за пример на Одри и макар да бе зарязала напълно майка си, тя си остана до края пример за съвършенство.

Внезапно вратата се отвори и в стаята влезе млада жена. Бе по-висока и по-руса от Одри и почти толкова хубава, въпреки че устата й бе малко по-груба и в очите й не се забелязваше нито следа от живия хумор на Одри.

— Миличка, откъде, за бога, пристигаш? — попита тя съвсем объркана, като вяло протегна покрита с пръстени ръка и после докосна с устни бузата на Одри.

— Не получи ли писмото ми, Дора?

— Не… Ама че си пораснала, рожбо!

— Да, човек расте… Продадох къщата.

Дора я изгледа с широко отворени очи.

— Но защо?

— Тя отдавна вече не ми принадлежеше — бе отрупана с ипотеки.

— И сега идваш тук? Това е много глупаво! Няма как да те прибера при мен.

— О, само ако мога да преспя няколко дни тук, Дора, докато си намеря работа.

Дора се разхождаше напред-назад с набръчкано чело. Носеше елегантна дневна рокля, чиято цена би осигурила на сестра й удобно жилище за цял месец, а перлената й огърлица и диамантените обеци представляваха малко състояние.

— Имам гости на чай — рече тя, — а после давам малка вечеря днес. Какво да правя с теб, така, както си облечена! По-добре иди сега в някой хотел, купи си хубави дрехи и ела пак в понеделник.

— Това ще струва повече пари, отколкото имам — отговори спокойно Одри.

Дора сви устни.

— Добре, изчакай тогава тук, ще говоря с Мартин!

Одри я проследи с усмивка. Отново бе старата Дора! По друг начин не си я бе и представяла. Почака доста, преди Дора да се върне с променено, изкуствено приятелско изражение.

— Мартин смята, че можеш да останеш — каза тя и заведе сестра си два етажа по-горе в уютна стая за гости. — Тук, в Лондон, нямаш никакви други познати, нали? — запита тя, като запали осветлението.

— Не — рече Одри. — Каква прекрасна стая!

— Преди малко бях доста груба, съкровище мое — продължи Дора и сложи ръка на рамото на Одри. — Но не ми се сърдиш, нали? Ти обеща на мама, че ще направиш за мен всичко, каквото можеш.

— Знаеш, че ще го направя — отвърна Одри развълнувано.

Дора я погали по ръката и каза радостно:

— Гостите ни вече си тръгват. Ако желаеш, след малко ще те заведа да се запознаеш с господин Станфорд и с Мартин.

Когато Дора се върна в гостната, мъжът й рече:

— Не знам дали не бе по-добре да я пратим в хотел.

Тя се засмя.

— Цял следобед си блъскате главите над това, как да доставя пратката на Пиер. Никой от вас не трябва да се излага на опасността да бъде заловен с огърлицата!

— По-тихо, глупачко! — изръмжа през зъби Елтън.

— Изслушай я! — помоли го Големия Станфорд. — Мога да си представя какво имаш предвид. Кой трябва да отнесе огърлицата?

— Кой ли? Скъпата ми сестричка, разбира се — отговори хладно Дора.