Ликът на Черната Палмира

СЕДМА ГЛАВА

Същата вечер, когато всичко се поуспокои, екипът на Лайк се отправи към Киев. Лариса Наримановна, заедно с напълно психясалия Джовани, отлетя отделно, разбира се. Ираклий също отлетя: той беше силен маг, вторият по сила Тъмен в Украйна сред онези, които работеха с Патрула.

Но на колегията на Инквизицията поканиха само първите.

А Арик Турлянски остана. Защото и той беше поканен на колегията на Инквизицията, но — напълно закономерно — никой не се учуди на това.

В стаята на Ираклий (след като беше добросъвестно почистена от камериерките), се самонастани Завулон. Той извика Лайк при себе си по много оригинален метод: удари няколко пъти с юмрук по стената, тъй като стаите им бяха съседни, а Различните не се оплакваха от лош слух.

Току-що беше минало полунощ; в този момент с Черните се занимаваше Инквизицията, която буквално наводни Санкт-Петербург. Тъмните Различни бяха отпратени, като заинтересована страна. Впрочем, и Светлите също. След доста изнурителния сблъсък в центъра на Марсово поле Лайк с удоволствие поспа няколко часа. Би поспал и още, но точно тогава почука по стената московският му колега.

Шереметиев влезе в стаята на Завулон без да чука — нали го викаха!

— Здравей, Артур — измърмори Лайк.

— Нали вече се видяхме? — престорено се учуди Завулон. Той знаеше какво ще отвърне Лайк: „Аз спах, за мен вече е утре“.

Лайк отговори точно така.

— А пък аз не спах… Между другото, — Завулон придърпа с крак един стол, вдигна си краката с ожулени обувки върху него и завъртя глава, сякаш се оглеждаше, — кой е поставял защитата? Ти ли?

— Аз.

— Кога ще се научиш да запушваш всички дупки?

— А има ли дупки? — недоверчиво се поинтересува Лайк.

— По въздуха, на шестия слой има енергетичен дисбаланс. Ето тук и ето тук. — Завулон посочи с цигарата къде точно — до прозореца и под закачалката. — Всеки сополанко с бяло зрение…

— Ами опитай — посъветва го ехидно Лайк.

Завулон подозрително присви очи.

— Хм… — съобщи той след няколко секунди. — Наистина. Как го направи?

— Какво значение има — изсмя се Лайк. — Просто така, внезапно озарение. Бялото зрение е достъпно не само по въздуха. Също и в земята. Е, наистина, инверсно и в пълзяща фаза. Търсачите на вода го използват.

— Наистина ли? — учуди се Завулон. — Не знаех!

— Това е, защото съвсем си разпуснал своите вещици, няма кой да работи в земята. Никаква теоретична подготовка, само архаизми с остроумия — и досега наричат артефактите „чудесии“.

— А „Касагар Гарсара“26 кой е написал, ще ми припомниш ли? А? Вещиците? А чии вещици? — моментално изравни резултатът Завулон.

Лайк въздъхна дълбоко.

— Добре, сядай… — махна с ръка Завулон, ръсейки пепел по килима. — Питай…

— По-добре разкажи всичко сам. — Лайк с удоволствие се строполи в креслото, извади цигара, опипа дрехите си, но не намери запалка. Затова въздъхна, каза: „А…“ — и запали от огънчето, което се появи на дланта му.

— Добре — съгласи се неочаквано Завулон. Лайк беше свикнал, че от московския колега не можеш да измъкнеш нито дума. През това време Завулон започна:

— Общо взето, точно след като ви изпратих в Москва, ми се натресоха двама плащоносци от Прага. Демек, диспозицията на силите е променена, информацията за Черните е малко поостаряла. Те, виждаш ли, решили, че не съм изпратил теб, а някакви младоци. И се започна…

— А защо не ми каза после? — мрачно се поинтересува Лайк.

— Забраниха ми. Решиха да оставят групата ти „as is“27 и да наблюдават. Когато ситуацията, от една страна, се проясни, а от друга — стана критична… Е, ти сам видя.

— Както винаги — измърмори Лайк. — Колко пъти си ме пращал в най-горещата точка, а? На сляпо, без информация?

— Много. — Завулон равнодушно помръдна брадичката си. — Но ти си от онези, които винаги се измъкват. А останалите… останалите не се броят.

— Ти може и да не ги броиш. А аз?

— Ако не успяват да се измъкнат, тогава не струват нищо. И не им е мястото до теб. Между другото, този ваш… хибрид между турци и поляци. Как е? Имам предвид, планиран ли е преход във висшата лига?

— Отлично! Расте. Всъщност отначало мислех да проведа тази операция като негова квалификация. Е, и втория да понатисна, Шведа. Онзи, яхтсменът.

— Доколкото разбирам, останалите са безперспективни? Е, без да броим върколака.

— Един току-що се е излюпил… Знаеш ли я тази историйка? „О, господи“ — радостно казало пиленцето, излюпвайки се в този най-хубав от световете по Лайбниц. „Пфу, по дяволите“ — казало същото пиленце, залюпвайки се назад по Шопенхауер. Та така, на втория му е време да се залюпва назад. По Шопенхауер.

Завулон се усмихна.

— Жесток си ти, Лайк… Жесток…

— А какво мога да направя?

— Прав си, нищо. Днес цялата колегия се опита да пречупи твоя одесчанин. Поотделно и вкупом. Не се поддава! Той наистина ли обича тази вещица?

— Нима не видя? Там, на Марсовото?

— Е, знам ли… — Завулон изкриви лице. — Може да се натяга пред началството. Сам по себе си рискът не значи нищо.

— Само не ми казвай, че си пропуснал емоционалния фон. Няма да ти повярвам.

— Мда-а. Е, общо взето, Инквизицията гледа през пръсти на неговото изпълнение. А и всъщност той не е направил нищо, противоречащо на Договора. Момичето е потенциална Велика. Хесер, естествено, настоява за изпълнение на първоначалните задачи, тоест за поголовно развъплъщаване, но Совината Глава и Хена му дърпат юздите. Мисля, че няма да развъплътят и момичетата. И правилно, трябва да ги изучаваме, а не да ги развъплъщаваме.

— А менторите?

— Ами няма ментори! Нито следа от тях. Плащоносците обходиха всичко наоколо, чак до Разлива стигнаха. Олтара от дома на „Фонтанка“ го разглобиха на корпускули — нищо! Горелката от Марсово поле огледаха — обикновена газова горелка, нито следа от магия. На едно от момичетата за проба дадоха един вещерски амулет, едва не събори стената. В смисъл — никакви навици за работа със стандартни амулети. При останалите — същата история. Главната е малко по-добре, успява да направи нещо по интуиция, но това…

Завулон леко помръдна с пръсти, подчертавайки несъпоставимостта между уменията на Тамара и силата, с която се разпореждаше като на шега съвсем неотдавна.

— Хм… Но ако силата им не е от амулети, и не е от сумрака — тогава откъде е? — попита с недоумение Лайк, обръщайки се или към вратата на балкона, или към завесата пред нея. Във всеки случай, гледаше някъде натам.

— Совината Глава е позеленял от яд. Явно е разчитал да си попълни съкровищницата. Вместо това — нъцки! — Завулон изхриптя странно, което очевидно трябваше да означава злорад смях и погледна часовника си. — Скоро трябва да тръгваме.

— Къде ще заседават? — попита Лайк и се прозя.

— Ами тук, на осемнайсетия етаж на Рижкия.

— Виж ти! — изуми се Лайк. — А аз обичам да пия там кафе сутрин. Гледката… нищо, че е Питер, пак е красиво.

— На Совината Глава също му хареса. Между другото, за кафето: може би вече трябва да тръгваме? Така или иначе ще ходим в Рижкия корпус.

— Не възразявам.

Двамата магове бавно се надигнаха от креслата, излязоха от стаята (като при това не отвориха вратата — мързеше ги да търсят ключовете) и се отправиха към бара на „Съветски“.

В определения час Лайк и Завулон се качиха в хола на осемнайсетия етаж, на който две от стените бяха само стъкла. Вероятно тук е имало някакво мероприятие, защото до стените имаше множество боклуци като листовки, баджове, вестници, програми и дори нечий тъмносин пуловер с малък надпис отляво:

По леките остатъчни следи от магия беше лесно да се разбере, че хотелският персонал не беше почистил стаята и се е наложило да го направи някой Различен, най-вероятно от Инквизицията. Не с ръце, разбира се.

Арик и Тамара седяха на столовете, където обикновено настаняват свидетелите. Това беше добър знак. Впрочем, Лайк изобщо не се съмняваше в успешния за Тъмните изход от заседанието.

Лайк и Завулон тъкмо си бяха намерили места за сядане, когато иззвъня пристигащият асансьор. Влязоха Пресветлият Хесер, фон Киссел и необикновено сериозният наблюдател Солодовник. Сериозността на наблюдателя беше напълно разбираема: рядко се случва на дребосъци като него (или по-точно — изобщо не се случва) да присъстват на заседанията на Трибунала, при това в присъствието почти само на Велики магове.

Лайк можеше да гарантира за присъствието на петима Велики, ако включеше и отдавна отказалия се от активна работа Совина Глава. Но Великият си остава Велик, дори когато стане инквизитор. Вчера на Марсово поле действаха още четирима Велики, но в момента не присъстваха в залата. Дори сламеномустакатият шеф на Дневния Патрул на Минск, вчерашният Велик Дракон (който на времето беше изплюскал доста овце и друг добитък от стадата на ливонските епископи Мейнхард, Бертхолд и Алберт Рижки) отпътува, макар че обикновено присъстваше на подобни заседания. Останалите просто пристигнаха, свършиха си работата и се върнаха у дома. Обстановката се стабилизира, сега бе време местните да оправят бъркотията, така че защо да кибичат на скучно заседание, посветено на проблемите в абсолютно чужд за тях регион?

От инквизиторите Лайк познаваше и вампира Витезслав от Прага, завеждащ източния сектор, и наскоро обучения маг на име Максим, който се беше развихрил в Москва преди няколко години и беше известен като Дивака. Оказа се, че наистина е дивак, нерегистриран маг. Ръгаше с дървен кинжал тъмни дребосъци. Какви ли не истории се случваха на прага между реалността и сумрака… Е, разбира се, Лайк познаваше и наблюдателя Хена. Старият върколак, приличащ на невъзмутима китайска статуетка, седеше до Совината Глава и се усмихваше загадъчно.

Скоро се появи бледият като спирохета вещер, шефът на питерския Дневен Патрул, а почти веднага след него — слаб маг, шеф на Нощния. И двамата бяха съпровождани (или конвоирани?) от инквизитори с нисък ранг. Тъкмо се настаниха, когато Витезслав се спогледа със Совината Глава и стана:

— Започваме!

Останалите също станаха на крака.

Две минути изминаха в ритуално четене на Договора: „Ние сме Различни, ние служим на различни сили, но в сумрака няма разлика между отсъствието на тъмнина и отсъствието на светлина. Нашата борба може да унищожи света…“ — и т.н. По принцип всичко беше наред, Договорът затова е Договор, за да се зачита и да се изпълняват неговите наредби. Ето, Солодовник от усърдие чак беше опулил очи. Но когато участваш в такива заседания не за десети, не за двайсети, и дори не за хиляден път, постепенно привикваш и цялата тържественост изчезва без следа.

Когато произнесоха „Времето ще реши вместо нас“, присъстващите (повечето от тях — с облекчение) се настаниха по местата си.

Лайк очакваше, че, както обикновено, един от инквизиторите, изпълняващ длъжността на върховен съдия, ще прочете задачите от дневния ред, но вместо това заговори Совината Глава. Разбира се, той не стана — ставаха само свидетелите при разпит и обвиняемите. Е, и нещастните гости на такива заседания обикновено също се изправяха на крака. Старата гвардия обикновено говореше седнала.

— Като се има предвид необичайността на разглежданото дело и неговата изключителна важност за знанията на Различните като цяло, колегията на Трибунала сметна за необходимо да призове независим съдия — изскърца Совината Глава без всякаква интонация. — Старите магове, естествено, го познават. Моля!

Витезслав услужливо отвори отдавна окачения портал и от червеникавата мъгла в хола пристъпи нисък Различен със сухо, сякаш проядено от морските ветрове лице. Той беше облечен със старомодни панталони, риза с къси ръкави, шапка на карета и приличаше на добре запазен пенсионер от времето на брежневския застой. Липсваше му само пазарската чанта с кефир в ръка.

Лайк неволно се опули. Определено днешното заседание заплашваше да бие всички рекорди по Велики!

— Представям ви Великия Шиндже, Съдията на Мъртвите, и смирено го моля да председателства на днешното заседание. Именно заседание, а не съд… Пресветли Хесер, можете да не протестирате, протестът ви се отхвърля предварително.

Шиндже, вечният неутрал от Харков, просто кимна на присъстващите, после се обърна към Хена и с уважение се поклони. Хена, разбира се, също се надигна и също наведе почтително глава. С това ритуалът приключи.

— Витезслав, продължи, ако обичаш — каза Совината Глава и застина, опулил очи. Именно заради този си навик да стои неподвижно, без да мига, някога бе получил прякора си.

— Благодаря. — Вампирът хвърли око на бележките си. — Тема на днешното заседание е искът на Нощния Патрул в град Москва, Русия, към Дневния Патрул на град Санкт-Петербург, Русия — съобщи вампирът. — Предмет на иска е дейността на нерегистрирана секта от нерегистрирани Тъмни на територията на Санкт-Петербург и Ленинградска област, а така също и престъпната небрежност на Дневния Патрул в град Санкт-Петербург, които не са открили своевременно тази секта и не са предприели никакви действия за спиране дейността на сектата. Резултатите от тази дейност са смъртни случаи сред Светлите Различни, многобройни смъртни случаи сред хората, принасяне на човешки жертви и извършване на редица магически обреди, несъвместими с изискванията на Договора. По правилник сега би трябвало да започнем с разпит на свидетелите, но предвид това, че днес не сме на съд, а на информативно заседание, и отчитайки, че от момента на подаване на иска Инквизицията проведе собствено разследване и неговите резултати коренно промениха разбирането за текущата ситуация, предлагам първо да изслушаме доклада на следователите, а после да предложим на ищеца да формулира своите претенции отново. Пресветли Хесер?

— Не възразявам — измърмори той. В гласа му се усещаше лека напрегнатост — какви, по дяволите, нови обстоятелства?

— Максим, ако обичаш!

Думата взе бившия московски Дивак.

— В момента на подаване на иска в Санкт-Петербург наистина съществуваше слабо централизирана организация на самопроизволно инициирани Различни. Тъй като инициацията е преминала без стандартното въздействие на инициирани по обичайния начин Различни, и тъй като причините й не са напълно ясни, механизмът за трансформация на човешката същност в същност на Различен е сработил по доста необичаен начин. Създава се впечатлението, че, след като е започната, трансформацията не е доведена до край. Казано формално, споменатите сектанти не са пълноценни Различни, а само потенциални, на стадия или на замразена, или на невероятно проточена във времето инициация. Съответно никой от тях няма възможност да използва магия от висш порядък и не може напълно да влезе в сумрака. Като следствие, тези полу-Различни представляват енергетична опасност само за слабите Различни, които в Санкт-Петербург са не само мнозинство, а огромно мнозинство, и за хората.

В момента на започване на разследването ситуацията рязко се промени. Над двайсет от споменатите сектанти, всичките — жени на възраст между тринайсет и трийсет и четири години, все пак завършиха инициацията си. Съдейки по всичко, инициацията е протекла и е завършила нестандартно, понеже методите на работа на споменатите сектанти с магическата енергия коренно се различават от традиционните, а самият източник на енергия остава напълно неизяснен. Първо се разработваше хипотезата за откриване от сектантите на заровени артефакти с голяма сила, може би дори ментор-артефакти, които при използване са способни да повишат с една-две степени нивото на притежателя си, но в крайна сметка тази хипотеза се оказа несъстоятелна. Първо, нито един артефакт не е открит на територията на Санкт-Петербург и Ленинградска област, и второ, завършилите инициация сектанти нямат дори начални магически знания и елементарни навици за работа със стандартни артефакти. Разработваха се още две версии по търсене на алтернативни начини за акумулиране на магическа енергия. Резултатът е нулев и по двете версии. Източникът, от който сектантите са черпили енергия, в настоящия момент остава неизяснен, а поради липсата на каквато и да е теоретична подготовка, самите сектанти все още не могат да обяснят нищо.

Въпреки, че не успя да открие източника на магическа енергия, следователската група все пак успя да направи определени изводи относно нейния характер и природа. Тя не е аналогична на свободната енергия в сумрака, без значение кой слой разглеждаме, нито е аналогична на акумулираната енергия в артефактите и другите носители. Черната енергия, както се договорихме да я наричаме, най-много прилича на управляващи работни потоци, самопроизволно променящи мощността, плътността си и обекта на приложение. С други думи, създава се впечатление, че споменатите сектанти са само ретранслатори, а енергията се манипулира от някой друг. В този случай става напълно ясно защо не можем да открием източника — такъв просто няма. Има някаква същност, която манипулира със свободна или освобождава акумулирана енергия, като при това не прилага работните потоци непосредствено върху обекта на въздействие, а ги транслира към сектантите. Именно това е причината за неконтролируемите изблици на гняв на трима от членовете на киевската група под троен патронаж — влиянието на променената черна енергия.

За младшите колеги, страдащи от особена впечатлителност, пояснявам допълнително: ако смятате, че в Санкт-Петербург се е появил Различен с изключителна сила и управлява останалите Различни както си иска, бързам да ви успокоя: това не е вярно. Органичните същества, към които, без всякакво съмнение, се включват и всички Различни, без изключение, променят енергията по друг начин.

Максим погледна с лека ирония към Солодовник и двамата питерци, след това — към Арик Турлянски и приятелката му. Само че първите трима наистина се бяха напрегнали, а Арик изобщо не беше променил физиономията си, за което Лайк постави дебел плюс във въображаемото му лично досие.

Инквизиторът-следовател завърши речта си със следните думи:

— По такъв начин, ние бяхме принудени да направим извод, че сме се сблъскали с непознато явление на природата и сумрака.

Препоръки на следователската група към Европейското Бюро на Инквизицията: да се запазят всички сектанти и да им се проведе обучение по теория и практика на съвременната магия според техните наклонности и естествени показатели. Да се изпрати следователска група в Санкт-Петербург, а така също и група със специално предназначение, способна да се намеси адекватно в случай на непредвидени обстоятелства. На всички Различни се препоръчва да напуснат Санкт-Петербург или да останат след подписване на декларация за приемане на риска.

Благодаря за вниманието.

Максим кимна с достойнство към Совината Глава (той дори не трепна), към съдиите, лично към Шиндже и едновременно към всички присъстващи.

— Имате думата, Пресветли Хесер! — произнесе Витезслав.

Светлият маг очевидно беше успял да оцени чутото и вече прекрасно съзнаваше, че е глупаво и наивно да се надява на изпълнение на първоначалните изисквания за развъплъщаване на Черните.

— Благодаря ви, господин следовател, вашият доклад беше много интересен и познавателен. — Хесер сдържано изръкопляска. — Особено онази част, в която се говореше за същността и характеристиките на магическата енергия, наречена „черна“, и страшния източник на управляваща сила. Мисля, че старите магове ще го оценят и ще се посмеят от сърце.

— Не се превземай, Хесер — без да мърда и сякаш без дори да си отваря устата, каза Совината Глава. Сега той ужасно приличаше на стоп-кадър от руския „Мечо Пух“ — очакваш, че веселото мече всеки момент ще мръдне. Но не, застинало е, гледа в една точка…

— Правилно ли разбрах, че вече е решено да се откаже развъплъщаването на това вещерско сборище?

— Не, защо? — тихо възрази Совината Глава и най-накрая промени позата си. — Тогава защо да ви събираме? Просто щяхме да ви уведомим. Нашата цел е ищецът да осъзнае безусловната необходимост от такава постъпка.

— Да-да, знам. — Хесер кимна няколко пъти. — Изобщо, харесва ми това заседание. Секретарят е Тъмен…

— Секретарят е инквизитор — със скърцащ глас го поправи Совината Глава.

— …в миналото — Тъмен маг — продължи Хесер. — Говорителят е вампир. Председател на съда е Великият Шиндже, Сянка на Мрака. В залата са само Тъмни, няма дори проблясък. Разглеждаме дело за трийсет Тъмни… Какво има да се обсъжда? Според мен сега е времето да се възползвам от правото на безпристрастност.

— Правото на безпристрастност го олицетворявам аз — тихо каза Шиндже и погледна Хесер в очите.

От този поглед дори Пресветлият Хесер се присви.

— Искам да кажа, че Тъмните трябва да бъдат съдени от Светъл. Дори и от бивш Светъл.

— Аз вече много отдавна не служа нито на Тъмнината, нито на Светлината, нито на Равновесието, и ти прекрасно знаеш това, Хесер. Аз отдавна вече никому не служа, дори на себе си. Служенето е участ за търсещите.

Гласът на Шиндже беше равен и сякаш беше лишен от ниски и високи честоти, като древен магнетофонен запис.

— Тъмните не трябва да бъдат съдени от Светъл, защото той неизбежно ще е предубеден. Тъмните не трябва да бъдат съдени от Тъмен, защото той също ще бъде предубеден. Вместо да решаваш кой кого да съди, по-добре помисли: а трябва ли изобщо да ги съдиш? Искаш да развъплътиш тези момичета? Тогава развъплъти и онези хлапета, които преди бяха Черни! Всичките седемдесетима човека. Какво ще кажеш, Хесер? Сега те са обикновени хора — така реши съдбата. Дори и да ги развъплътиш — с какво това ще помогне на загиналите Различни и загиналите хора?

— С нищо. — Хесер се мръщеше все по-силно. Много ясно — биеха го на негова територия, и то с неговото оръжие. — Всъщност аз още не съм искал развъплъщаване.

— Тогава за какво говорим?

— Говорим за това — оживи се Хесер, — че Тъмните получават почти трийсет чародейки, потенциално способни да излязат извън категориите, а една от тях е потенциална Велика.

— Прекрасно, вече започна да се пазариш. — Около очите на Шиндже се появиха тънки бръчици. — Какво пък… Думите ти са разумни. Дункел, ще ви се наложи да разрешите на Светлите няколко извънредни едностранни намеси от високи нива. Нека ги брои Хесер, сигурен съм, че Великият Светъл маг няма да е толкова нагъл, че да иска повече, отколкото биха постигнали тази група деца. А що се отнася до Великата… Вече имаш Велика, Хесер. При това с перспективи. Ти ли ще ми се оплакваш?

Хесер унило разпери ръце. Но, колкото и да е странно, премълча.

— Дункел, ти чу решението ми. Тъй като тук вече не се предвижда нищо важно, аз си отивам — каза Шиндже.

Старият Различен стана и се обърна към Витезслав. Той почтително отвори пред него портал, зад който се виждаше обикновена стая, обаче обгърната с червеникава мъгла.

— Да съдиш живите е далеч по-лесно, отколкото да съдиш мъртвите — измърмори Шиндже, влизайки в портала. — На живите винаги им трябва нещо…

По време на цялото заседание Сянката на Мрака нито веднъж не използва магия.

— И така — върна се към задълженията си Витезслав, — Пресветли Хесер, ако обичате, изложете позицията на Нощния Патрул на Москва в светлината на всичко… ъ-ъ… гореизказано.

Хесер помисли за секунда, спогледа се с фон Киссел и отвърна:

— Е, ако съдът утвърди предложението на Великия Шиндже… какво пък… вероятно ще оттеглим иска.

— „Вероятно“, или ще го оттеглите?

— Ще го оттеглим.

— Така да бъде — провъзгласи един от съдиите-инквизитори и удари с призрачното чукче по призрачната подставка.

— Само че… — обади се Совината Глава, заличавайки напълно официалния тон на събранието. — Хесер… Наистина, не прекалявай с въздействията. Първо ниво — не повече от две. И установи времеви интервали, после ще проверя.

— Благодаря, много сте добри — измърмори Хесер. — Имам едно изискване. Тези, — той гнусливо кимна с глава към междинната зала, където момичетата на Тамара очакваха участта си, — не бива да се обучават на едно място. Разпределете ги, по една в град…

— По три — незабавно възрази Завулон, окончателно превеждайки дискусията към плоскостта на баналното пазарене между страните, отдавна и подробно познато на по-опитните. — Помисли за стреса, Пресветли Хесер, на който ще са подложени тези нещастни деца в света на Различните — съвсем сами, без приятели и близки! Би трябвало да те вълнуват тези неща.

— Тези „деца“ скоро ще си покажат зъбките — мрачно отвърна Хесер. — Едни ще започнат да пият кръв, други — да урочасват… Но както и да е, доколкото разбрах, ще се договорим по две в град.

— Договаряме се — кимна Завулон. — Но това не се отнася до главната, нея ще я обучаваме където пожелаем. Колега Дункел?

— Не възразявам — махна с ръка Совината Глава.

В този момент и Лайк реши да не пропусне своето:

— Уважаем съд, уважаема Инквизиция! Бързам да обърна вашето внимание на твърде бедственото положение с притока на нови сили в украинските Патрули — имам предвид Дневните Патрули, разбира се! Не много отдавнашната катастрофа, случила се в Чернобил през осемдесет и шеста, вече има своите последици. Вече се раждат четирийсет пъти по-малко Различни…

— Накратко, Лайк — прекъсна излиянията му Совината Глава. — Какво искаш?

— Предимството на право на обучение в украинските Патрули днес бяха блестящо защитени…

— Десет човека — резюмира Совината Глава.

— Не са ли много за Украйна? — почеса се по слепоочието Завулон. — Дори няма кой да ги обучава.

— Благодарение на тебе — измърмори Лайк. — Всички ги избиха.

— Добре — предаде се Завулон. — Мракът да е с теб, дори преподаватели ще ти отделя.

— Между другото, така и така сме се събрали, имам един организационен въпрос. — Лайк дори стана, което отдавна не му се бе случвало на такива заседания. — Аристарх Турлянски, шефът на Дневния Патрул на Черноморието, по напълно понятни причини го отзовавам в Киев. На негово място възнамерявам да назнача Тъмния маг от второ ниво, неизвестен за повечето присъстващи под името Швед, за което ви поставям в известност. Извинете за тавтологията…

— Брех, че го каза! — впечатли се Завулон. — Направо като Бисмарк в най-добрите му години, дори тавтологията е изящна. Накратко, ти намекваш, че бъдещата Велика също ще иде в Киев?

— Няма да ги разделяме, я. — Лайк с театрален жест посочи към Арик и Тамара. — Още повече, че… техните взаимоотношения всъщност предотвратиха касапницата на Марсово поле.

— През първите години — може — съгласи се Завулон, гледайки в пода. — После ще видим.

Усещаше се, че се съгласява насила.

— От мен това е всичко — припряно обяви Лайк и седна.

— Прекрасно — обобщи Витезслав. — Последната точка от днешния дневен ред: оценка дейността на особената група под троен патронаж, съставена от Различни от Киев и други украински градове.

— Да се признае за успешна, какво има да се оценява — сви рамене Завулон. — Поработиха както обикновено.

— Светлите имат ли претенции към групата?

Хесер тъжно се усмихна.

— Светлите винаги имат претенции към Тъмните…

— А към групата? — меланхолично го прекъсна Совината Глава.

— Не — каза с отвращение Хесер. — Групата действаше, както обикновено, нагло и цинично, но според нас не е нарушавала Договора.

— Прието — повторно удари с чукчето съдията, давайки думата на Витезслав.

— С това днешният дневен ред е изчерпан. Напомням ви, че на утрешното заседание ще бъде разгледана и оценена дейността на Нощния и Дневния Патрул в Санкт-Петербург за последните десет години. Колеги кадровици, подгответе, ако обичате, всичко необходимо за регистрацията на новоинициираните Различни Тъмни.

Едва сега Арик си позволи да се отпусне и да се усмихне на Лайк.

И едва след това целуна Тамара.

Очаквайки асансьора, Арик гледаше през прозореца. Съвсем наблизо се простираше нощният град. Хилядите човешки аури се сливаха в единно равно светене; Арик си помисли, че досега никога не е гледал нощните градове от високо и не е знаел, че е толкова красиво. Или може би е красиво защото оттук не се вижда мръсотията?

Голямото може да се види само отдалеч. И обикновено то изглежда чисто и спретнато.

На сутринта Лайк нареди на Арик и Тамара да отлитат за Киев, а самият той изчезна нанякъде, както обикновено. Разбраха се да се срещнат на следващия ден. Във „Виктория“, разбира се.