Ловци на растения (Приключения сред Хималаите)

Глава IIIГАСПАР, ОСАРУ И ФРИЦ

С английския кораб ловецът на растения стигна до Калкута, а собствените му здрави крака го отнесоха до подножието на Хималаите. Дотам той би могъл да стигне по много други начини, тъй като едва ли в друга страна на света има толкова различни средства за пътуване, колкото в Индия. Слонове, камили, коне, мулета, магарета, понита7, биволи, волове, зебута8, якове9 и мъже — всички могат да послужат за пренасяне на пътника от едно място до друго. Дори и кучета, кози и овци биват използвани като товарни животни.

Ако Карл Линден беше правителствен пратеник или ако беше на служба при някой големец, той навярно би пътувал много по-разкошно — в широко седло с балдахин върху гърба на някой слон или в някоя ориенталска носилка, придружен от няколко носачи и цяла дузина кули10, готови да му прислужват. Но Карл Линден не можеше да пилее парите си по такъв глупав начин. Той не разполагаше с обществени нари, а със средствата на едно частно предприятие, а те бяха доста ограничени. Но това не значеше, че той нямаше да изпълни възложената му задача. Не една многочислена експедиция, състояща се от охолни надменни мъже, е тръгвала на път без оглед на парични разходи и загуби и — уви! — се е връщала, без да постигне желаната цел. „Многото готвачи развалят гозбата“ — казва една стара поговорка, която с право може да бъде спомената, когато се говори за изследователски експедиции. И наистина въпрос е дали предприетите по частен път инициативи не са допринесли повече за географските открития, отколкото шумните демонстрации на разни правителства. Във всеки случай съвсем ясно е, че изследователските експедиции, на които дължим по-голямата част от нашите познания за земното кълбо, са именно експедициите, екипирани с най-малко средства. За пример мога да ви посоча проучването и топографирането11 на северните брегове на Америка. След като бяха изразходвани огромни суми и пожертвай животът на мнозина храбри мъже, това проучване беше извършено най-после от екипажа на една обикновена лодка, изпратена от компанията „Хъдзънов залив“, и то със средства, които не биха стигнали на никоя от нашите пищни арктически експедиции дори за седмица.

Бих могъл да посоча и евтиния начин, по който американците изследват своя огромен континент. Напоследък те изпратиха един служител сам-самичък да с е спусне до Амазонка и да проучи обширното й корито от Андите до Атлантически океан. Задачата беше изпълнена и един обстоен доклад бе представен на американското правителство и на света; разходите за това бяха само неколкостотин долара. А една английска научна експедиция с подобна задача би ни коствала няколко хиляди лири и навярно направените разноски биха били по-големи от резултатите.

Положението на нашия ловец на растения беше като това на американския изследовател. Той нямаше нито скъпа екипировка, нито тълпа мързеливци да го съпровожда, а стигна пеш до Хималаите и твърде бе решил пеш да се изкачи по необятните склонове и да прекоси неравните долини.

Но Карл Линден не беше сам. Съвсем не! Съпровождаше го лице, което му беше по-мило от всички хора на света — неговият единствен брат. Да, едрият младеж до него е брат му Гаспар, който намери Карл в изгнание и сега споделя трудностите и опасностите на неговата експедиция. На ръст те не се различават много един от друг, при все че Гаспар е с две години по-млад. Но Гаспар не беше губил сили в много учене. Никога не бе стоял затворен между градски или университетски стени, а току-що бе напуснал родните си хълмове и неговото здраво тяло и червени бузи представляват пълна противоположност на нежното тяло и бледото лице на студента.

Облеклото им отговаря на техния външен вид. Дрехите на Карл са по-тъмни, както подобава на учен; на главата си носи забранената „Хекерова шапка“12. Облеклото на Гаспар е по-ярко — облечен е в зелена тиролска куртка, зелена шапка с високо островърхо дъно, сини кадифени панталони и ботуши Блюхер13.

И двамата носят пушки с обикновените ловджийски снаряжения. Гаспаровата пушка е гладкоцевна, двуцевка, а Карловата — къса винтовка, модел, известен под името „Швейцарски ловец“. Гаспар е истински ловец и при все че още е момче, той често бе проследявал някоя дива коза по нейните шеметно високи пътеки из родните си планини. Той не е много образован, тъй като малко е ходил на училище, но в ловджийското изкуство е твърде опитен и сръчен. Храбър и весел момък е Гаспар, неуморим и леко подвижен; Карл не би могъл да си намери в цяла Индия по-добър помощник.

Но има още една личност в групата на ловеца на растения — водачът Осару. Описанието на Осару би изпълнило цели страници и той заслужава такова о писание, но ние ще го оставим да бъде опознат чрез делата му. Достатъчно е да споменем, че Осару е индус, с приятна външност, с мургав цвят на кожата, с големи хубави очи и буйна черна коса — отличителен белег за хората от неговата раса. Той принадлежи към кастата „шикари“, което ще рече „ловец“ и е такъв не само по име, но и в действителност е един от прочутите „могъщи ловци“ в провинцията, където е роден. Името му е добре известно надлъж и нашир.

Дрехите и снаряжението на Осару са коренно различни от тези на неговите спътници. Памучно наметало, широки панталони, сандали, ален пояс около кръста, пъстра чалма на главата, леко копие в ръка, бамбуков лък, колчан със стрели на гърба, дълъг нож, пъхнат в пояса, окачена през рамо кожена торба, пълна с всевъзможни принадлежности, които на пръв поглед приличаха на лъскави играчки. Такъв беше външният вид на нашия шикари.

Осару никога не беше се качвал на величествените Хималаи. Той бе жител на горещите равнини, ловец от джунглите и при все това ботаникът го нае за водач. Но не толкова като водач, който би им помагал да намират пътя, а като човек, който познаваше обичаите в тази част на света и умееше да води домакинство под открито небе. Като такъв Осару беше незаменим.

А за Осару тази експедиция беше добре дошла. От далечните равнини той неведнъж се бе взирал в гигантските Хималаи, неведнъж бе наблюдавал техните куполи и върхове с бляскаво белите одежди на вечния сняг и често бе пожелавал да отиде на лов из тях. Но при все че бе живял близо до чудно високите върхове и ги бе наблюдавал през целия си живот, той не бе имал досега такъв удобен случай. Затова с радост прие предложението на младия ботаник и стана ловец и водач на експедицията.

В тяхната компания имаше още един ловджия, не по-малък любител на лова от Осару или Гаспар. Това бе едно четириного същество, високо колкото мастиф14. Но тъмнокафявият цвят на неговата кожа, както и дългите му увиснали уши показваха, че то принадлежи към друга порода — тази на ловджийските копои. Наистина това беше прекрасно гонче, чиито здрави челюсти бяха поваляли на земята не един сур елен и баварски глиган. Фриц действително бе рядко куче, ценено и уважавано от своя господар. А този господар беше Гаспар. Той не би го дал и за най-добрия слон в цяла Индия.