Луната

Момчето бе спряло да плаче.

Лежеше със затворени очи в тясното легло, лицето му бе бяло като алабастрова маска на лунната светлина. От време на време цялото му тяло се разтърсваше конвулсивно.

То вкопчи пръсти в краищата на завивките и ги придърпа плътно нагоре до брадичката си. Някаква ужасяваща тежест отвътре притегляше тялото му надолу, от което кръвта му се превръщаше във вода — товарът бе изчезнал, но чувството го бе оставило напълно изтощено и немощно.

Момчето бе лежало там дълго. Не беше в състояние да определи колко часа бяха изминали, тъй като последните три дни му се бяха сторили безкрайни. Баща му бе забранил отново да става от леглото, затова лежеше там търпеливо, понасяйки загубата, изплашено от новото усещане за самота.

Докато нещо го накара да отвори отново възпалените си от плач очи.

Фигурата стоеше до долния край на леглото и му се усмихваше. То почувства нейната топлота. Връхлетя го мимолетно усещане за стопяване на самотата. Но това бе невъзможно. Баща му бе казал, че е невъзможно.

— Ти… не може да си… — рече то и слабият му треперещ глас прониза нощната тишина. — Той казва, че ти не може да… не може да си…

Усещането за безизходица отново го завладя.

Уплашено, момчето насочи поглед към нещо друго в помещението — очите му втренчено гледаха в ъгъла на тавана, сякаш внезапно бе усетило нечие чуждо присъствие, на наблюдател, когото самото то не можеше да види. Мигът свърши, когато по коридора се чу шум от приближаващи стъпки. То откъсна очи от тавана, сега в тях за първи път се четеше истински ужас. Жената си бе отишла.

В рамката на вратата се появи полюшващата се сянка на мъж.

Бащата на момчето се запрепъва към леглото. Дъхът на алкохол бе станал вече неотменима част от него, също като постоянната враждебност, изписана върху лицето му.

— Аз те предупредих — каза мъжът. В думите му, наред с гнева, прозвучаха и нотки на вина. — Никога! Никога повече… — Приближи с вдигната ръка и момчето се сви под завивките.

Навън, на фона на гъстия черен мрак, ярко светеше жълтият диск на луната.