Лунен ловец

Двайсет и втора глава

Разполагах с няколко минути, когато пристигнах у Кармине. Първо се отбих до банката. Бях забравил куфарчето от Вегас и трябваше да се върна вкъщи. Знаех, че куфарчето няма да мине през охраната, затова пъхнах книжата в плик, като си сложих ръкавици да запазя всички отпечатъци невредими, и го оставих в багажника. Охраната ме посрещна на вратата. Предадох им арсенала си — „Зиг Зауера“ и „Колта“. Извадих от джоба си пачка банкноти и също им ги дадох. Играем само с пари в брой. Никакви чекове. Никакъв кредит.

Въпреки всичко ме обискираха и прекараха детектор за метали по тялото ми. Става дума за много пари, затова мога да се примиря с някои неудобства. Надникнаха и в плика, без да го докосват и без да четат съдържанието. Щом свършиха с проверката, връчиха ми поднос с чипове. Обикновени пластмасови чипове, каквито можете да си купите в магазините за преоценени стоки, но стойността им е много по-висока от пет, десет или двайсет и пет цента. Става дума за пет, десет или сто долара.

Кармине има страхотна къща. Прилича на ранчо, застроено безразборно на обширна разгърната площ, с отделна стая за покер, където можем да се изолираме от света. За каквото и забавление се сетите, ще го намерите у Кармине. Пиене, пушене, хазарт, в каквото количество и колкото често ви се иска. Но никакъв секс и никакви наркотици. Поне не и когато играем карти. Партията покер е само за мъже и дрогата е забранена.

Петимата играем всеки месец. Аз, Кармине Леоне, Джоуи „Змията“ Карасюк, Айра Хилиард и не на последно място Луис — произнася се „Луи“ — Периконе. Петимата израснахме заедно сред Фамилията.

Правилото е следното: пристигаш, плащаш на охраната мизата от десет хиляди долара плюс хилядарка на всеки като хонорар. Охраната винаги е една и съща и няма никакви изненади. Хонорарът, получен от всеки от нас, ги прави неутрални. Обискират те, дават ти чиповете и пазят оръжието ти. Играем, докато остане един победител, който винаги прибира петдесет бона. Или си вътре, или забогатяваш. Може да се случи играта да продължи няколко дни.

Когато ме въведоха, Кармине стоеше до бара и си приготвяше питие. Той мирише на уиски, пури и скорошен секс. Кармине винаги мирише на скорошен секс. Днес в частност миришеше на Линда.

Беше ми необходимо известно време да намеря нещо, което да мирише като Линда. Когато го открих, ми стана смешно. Мирише на sarracenia rubra. Не разбирам много от ботаника, но щом помирисах една в малък цветарски магазин на изток, го проверих. Растението е насекомоядно, като венерината мухоловка, но цветовете ухаят на рози. Точно като нея, без грешка. Сладка и смъртоносна.

— Здравей, Тони! Радвам се, че успя! — Кармине изви вежди към обемистия плик в ръцете ми.

— За нищо на света не бих пропуснал. Разполагаш ли с минутка? Трябва да поговорим.

Той кимна и направи жест да го последвам отзад. По пътя поздравих счетоводителя Айра и Луи, който се занимава с охрана като Вини. Айра мирише на прясно нарязан лимон с нюанс на черешови бонбони за кашлица. Луи ми напомня пустинята. Суха и песъчлива.

Кармине затвори вратата зад мен, щом се озовахме в малката конферентна зала зад бара. Настани се пред масата и ме покани да седна.

— Какво има?

Изражението му бе сериозно. Надушвах гнева му. Бях съчетал „играта“ с работата.

Разказах му цялата история във Вегас колкото можах по-бързо. Облегна се и цялото му тяло говореше, че ме слуша внимателно. Не ме прекъсна нито веднъж; просто чакаше да свърша. Разкопчах белезниците от куфарчето и му го подадох. Продиктувах му комбинацията, защото изобщо не мислех да използвам куфарчето отново. Отвори го и надникна вътре.

Наблюдавах лицето му. Миризмата се промени: загриженост, гняв, откровена ярост.

— Някаква идея кой се е раздрънкал?

Докато разглеждаше книжата, аз отново седнах и кръстосах ръце на гърдите си. Поклатих глава.

— Никаква. Опасявам се, че съм този, който носи лошите вести. Те искаха да решиш, че съм аз.

Миризмата му се замъгли — твърде много усещания, за да ги разбера. Затвори куфарчето решително и го заключи.

— Ще имам грижата — рече той безизразно. — Никак не ми харесва да го кажа, но се радвам, че ми го донесе. Днес нищо не може да се направи, но ще задвижа машината. Ти продължавай да си гледаш работата и си пази гърба.

— Правя го. Осведоми ме, когато разбереш нещо. Имам нужда от информация — гласът ми беше студен и безизразен. Не обичам да ме притискат в ъгъла.

Кармине кимна само веднъж.

— Да вървим да играем. Ще ми помогне да мисля.

Джоуи Змията пристигна тъкмо когато се върнахме на масата. Може и да има друга миризма, но винаги се усещаше само тази на мехлема за разтриване „Викс“. Не разбирам защо го употребява в такива количества, но евкалиптът надделява над всичко останало.

Кармине бе домакин и затова раздаде пръв. След това раздаванията се редуват по посока на часовниковата стрелка. Бяха минали шест раздавания, когато телефонът иззвъня. Кармине се извърна и нареди с поглед на един от охраната да го вдигне. Не прекъсна разговора на останалите. Обсъждахме положението в Близкия изток. Разговорите за работа бяха забранени. Само спорт и текущи събития.

Реших да се обадя на Линда, за да видя как са нещата при нея и Сю. Поисках телефон от седящия наблизо бодигард. Изчаках известно време и тъкмо бях готов да затворя, тя вдигна и промърмори накъсано:

— Ох, момент, настъпих нещо с новите си обувки. Само за момент. — Отново дочух движение.

— Хайде, Линда — в гласа ми прозвуча отчаяние. — Намери удобно място.

Говорех високо, защото телефонът не бе до ухото й. Повторих думите няколко пъти. Най-после получих отговор:

— Всичко е наред. Влязох в лимузината. Както и да е, ето какво стана. Дойдох тук и Сю беше готова, но не съвсем подходящо облечена, разбираш ли? Всичко, което има, е развлечено делово облекло.

Размахах ръка с надеждата, че ще ускори темпото. Никога не можеш да накараш Линда да направи нещо по-бързо, отколкото е решила. Пък и не е сигурно дали ти се иска да го направи. Като набере скорост е като фучащ товарен влак.

— Обаче косата й е прекрасна, Тони! Трябва да я видиш вдигната, както й я нагласих!

— Линда… — казах умолително. — Ние тук играем!

Тя съобрази.

— А, да, извинявай. Както и да е, обясних й, че дрехите трябва да заминат! Наложи се да й преровя гардероба и после да срежа една копринена блуза с ножицата. Но й намерихме нещо за случая. Трябва да я видиш, Тони. Толкова е секси! Ще побърка пичовете в клубовете.

Присвих очи и тонът ми стана безизразен. Виждал съм версиите на Линда за „секси“.

— Не съм сигурен, че ми харесва това, което чувам.

Въздъхна раздразнено.

— О, престани! Ще ходим по клубове на Кармине. Няма дори надежда някой да ни закачи.

Бях принуден да се съглася с нея. Кармине си пада ревнив. Всички го знаят. Никой не би пожелал да си навлече такава беля.

— Е, какъв е проблемът?

— А, да! Както и да е, тъкмо се готвехме да тръгнем и — леле! Ето ти я майка й. Вещица директно от ада!

Въздъхнах. Бях вбесен. Не бях прав. Линда е фучащ товарен влак, теглен от безброй локомотиви.

— Хайде бе! Все пак, Линда, побързай, моля те! Трябва да се връщам.

Почти бях в състояние да видя утешителните й жестове.

— Добре. Та, както и да е, тъкмо щяхме да тръгваме, когато входната врата се отваря и влиза едно сладко семейство юпита. Татко, мама и две изчадия — за момент тя се спря и въздъхна. — Всъщност това беше гадно. Децата са сладки. Обаче родителите им са идиоти. Майка им е сестра на Сю.

Точно така. Като че ли не го знаех.

— Нахвърлиха се върху Сю с обяснението, че милото мамче е обещала Сю да гледа децата, защото на сестричката били причинени толкова неудобства миналата седмица, каквото и да означава това.

Завъртях очи.

— Със Сю ходихме във Вегас — без позволение.

Настъпи пауза, преди изпълненият й с недоверие глас да изрече:

— Сигурно се шегуваш. Надявам се да е така.

— Опасявам се, че е истина.

Дочух как бавно издиша.

— Доо-бре, щом е така. Та стигнахме дотам, че мама и сестричката се нахвърлят върху Сю. Проблемът е, че тя иска да се откаже. Казва, че се чувства виновна.

Свих рамене.

— Нищо чудно. Затова ходи при Джон Корбин.

Долових усмивката в гласа на Линда.

— Синчето Джон? Без майтап? Не съм го виждала от сто години. Как е той?

Погледнах с копнеж към масата за покер. Започваше още една ръка без мен.

— Не се отклонявай от темата, Линда. Искам Сю да излезе тази вечер. Някакви идеи?

— Ами всъщност имам идея, но Кармине ме отряза. Ако го придумаш да склони, ще сме свободни.

Точно в този миг Кармине ме погледна, сякаш бе дочул думите на Линда.

— Давай нататък.

— Тази вечер ни пазят Майк и Джери. Знаеш, че Майк е луд за деца. Има четири, а петото е на път. Мрази да ходи по клубове, но Кармине го заставя, защото е едър и изглежда страшен. Никакви лудории тази вечер, Тони. Ще ходим само в клубове на Кармине. Честна дума. — Представих си я вдигнала ръка за „честна дума“ като момиченце скаут.

— Е, и какво? Да не би да предлагаш Майк да гледа децата? Защо просто не теглиш една на родителите и да тръгнете?

— Едно е да се каже, друго — да се направи. В лимузината сме. Новата играчка на Кармине — моделът е от тази година. Другата кола ни е блокирала. Ще трябва да им угодим или да ги изблъскаме от алеята. На Кармине това никак няма да му хареса.

Трябваше да се съглася. Бог знае каква бе застраховката на такъв звяр.

— Вече го питах, Тони. Искам да кажа, питах Майк. Би предпочел да остане тук с изчадията, отколкото да дойде с нас. Кармине заяви, че няма да плати на Майк, ако си играе на бавачка. Предложих на Сю и тя се съгласи да му плати. Не мисля обаче, че това е нейно задължение. Имам предвид, не е като да е обещала, че ще ги гледа, и е забравила. Някой друг е поел ангажимента от нейно име. Не е честно. Децата вече обожават Майк. Знаеш как добре се справя с тях. Вече са подхванали някаква игра в съседната стая, докато ние уредим въпроса. Ти какво мислиш? Кармине ще се съгласи, ако ти поемеш разноските, макар аз да считам, че родителите трябва да го направят. Ще се опитам да ги натисна. Но Кармине ще иска твоето мнение.

Замислих се за момент и почувствах Сю в мига, в който си я представих. Сърдита и обидена. Толкова силно й се искаше да се позабавлява. Харесваше Линда, но едновременно изпитваше чувство за вина, макар да си даваше сметка, че няма основание. Това реши нещата, отдалечих слушалката от ухото си, без да прикривам мембраната.

— Ехо! Кармине!

Извърна се на повика ми. Видях какви карти държи. Ако никой нямаше фул, по-висок от дама, щеше да обере пода. Зарадвах се, че не участвам в това раздаване. Купчината беше доста голяма, основно от сини чипове.

Леко повдигна брадичка в знак, че ме е чул.

— Ще дам кинтите на Майк, ако одобриш идеята на Линда. Какво ще кажеш? Моето момиче се нуждае от излизане. Цялото й семейство са задници.

Той тихичко изпръхтя.

— Хайде, Кармине, кажи? Знаеш, че Майк предпочита да остане с децата. Ще платя хонорара му.

Пръстите му забарабаниха по масата.

— Въпросът не е само в това, Тони. Просто не съм сигурен дали искам момичетата да излизат, когато само Джери ги охранява.

Знаех, че от известно време насам има проблеми с Джери. Да не би положението да се е влошило? Дали не излагах Сю на опасност?

Долових остротата в тона си:

— Така ли? Защо?

Поклати бързо глава няколко пъти. Опитваше да се отърси от лошото предчувствие. Миришеше едновременно на гняв и тревога. Похлупи картите си на масата, докато размишляваше.

— Знаеш ли какво повишение искаше той?

Кармине обикновено не възпира хората, които се стремят да се издигнат. Погледна ме пронизващо.

— Искаше твоята работа.

Вдигнах вежди. Дори не подозирах, че Джери се интересува от този вид дейност.

— Казах му, че всичко, което вършиш за мен, ме задоволява и не се нуждая от двама души. Вече не. Просто няма работа. Той разбира, че не може да започне самостоятелно без моята подкрепа, но не е доволен — сви рамене. — Е, предполагам, че не е настъпил краят на света. Никога не би се осмелил да стори зло на момичетата. Знае какво го чака после.

Помисли още малко, докато държах телефона встрани от тялото си. Чувах, че Линда се опитва да привлече вниманието ми. Притиснах слушалката плътно до бедрото си, за да заглуша думите й.

— Майк получи увеличение миналата година. Ще можеш ли да си го позволиш?

Назова цифрата. Подсвирнах.

— Май ще се наложи да спечеля тази вечер.

— Значи ще платиш? В брой?

Пресегнах се към купчината чипове, със съжаление подбрах повечето от сините и ги прибавих към неговата купчина.

— Разбрахме ли се?

Направи гримаса, но кимна неохотно. Бях готов да вдигна слушалката до ухото си, когато той внезапно щракна с пръсти. Изпъна малкия си пръст във въздуха и лекичко го разклати.

— Чакай. Кажи им да минат първо през Карлин. Оттам могат да вземат Джак. Да, така вече става.

Усмихна се едва доловимо и се върна към играта, без да промълви и дума повече. Миризмата му незабавно се успокои. Вече не се безпокоеше. Реакцията му уталожи собствените ми страхове.

— Чу ли, Линда? — запитах я аз.

— Благодаря, Тони! Ще направя всичко възможно Сю да прекара страхотна вечер. — За момент замълча и добави: — Знаеш ли, че й викат Сузи? Звучи като куклата Барби. Да ти се доповръща!

— Ами такова й е името.

— Така ли? По дяволите, когато ти е известно, че някой не харесва името си, а тя директно го заяви пред тях, трябва да го наричаш както иска. Мамка му, може да иска да й викат „Кармен Миранда“ и те трябва да уважават избора й, нали?

Не можех да не се съглася.

— Пък и майка й! Божичко, тази жена ме кара да скърцам със зъби! Взе да се оплаква колко безпомощна се чувства в инвалидната количка — тонът на Линда бе огорчен и саркастичен.

Изплюх думите с гняв:

— Преструва се!

— Няма значение! Моята майка също е в инвалидна количка! Но се справя отлично.

Мамка му! Беше права. Бях го забравил. Едно време си мислех, че Лизел може да ми стане тъща. Тя е страхотна жена и има невероятен хъс за живот. Линда го е наследила от нея.

— Помниш ли, получи се толкова нелепо — добави Линда с гняв и печал. — Напи се и падна по стълбите. Гръбнакът й бе много зле натрошен. Надолу от кръста е парализирана. Никога вече няма да може да ходи — думите й прозвучаха безизразно, но аз познавам Линда. Плачеше й се, когато се сетеше за майка си.

— Как се справя?

Тонът й стана твърд. Представих си как предизвикателно повдига брадичка.

— Майка ми не си пада по лежането. Бедите просто се случват. Кармине й купи от онези моторизирани инвалидни колички. Нали ги знаеш, които имат копчета и можеш да се движиш наоколо? Фучи из къщата си като вихрушка. Захранва се от слънчеви батерии. Майка ми настоява да живее сама. Дори сама си пазарува, като тегли малка количка. Миналия месец ходи на Хаваите с приятелките си. Направили така, че облегалката да може да се сваля назад. — За миг смехът на Линда прозвуча дрезгаво. — Танцувала лимбо и спечелила състезанието! Получила награда и всичко както си му е редът. Но според мен са й позволили да спечели.

Присъединих се към смеха й. Беше толкова типично за Лизел.

— Добре се справя.

— Затова не изпитвам никакво съчувствие към някого, който дори не се опитва.

— Каза ли й го? — усмивката ми бе широка цял километър.

— Очи в очи! Но не ми спечели приятели. Освен може би Сю. О! Забравих да ти кажа. Майка ми ме помоли да попитам дали Кармине не би й купил една от онези инвалидни колички с подвижните колела. Иска да участва в състезания! Можеш ли да си представиш? Стопи тлъстините в горната част на ръцете си, докато беше в обикновената количка, и не иска да се отпуска — гласът й бе изпълнен с радост и гордост.

Разсмях се.

— Виж, трябва да се връщам, преди да развалят настроението на Сю и да й съсипят вечерта. Ще се чуем по-късно! Предай на Кармине страстна целувка от мен! Страхотен е!

— Какво ще кажеш да… — но тя вече беше затворила.

Изключих телефона и го върнах на бодигарда.

— Всичко ли е тип-топ? — попита Айра, когато се върнах на мястото си. Беше започнала нова игра, а пред Джоуи се мъдреше огромна купчина чипове. По дяволите! Беше извадил по-силни карти от Кармине. Кимнах.

— Да. — Обърнах се към Кармине: — Линда каза да ти предам страстна целувка. По устните ли я искаш?

Погледна ме и направи гримаса, като че ли се целуваше. Широкото му лице светна в усмивка и той посегна към колана си.

— Да, пиленце, ще ти покажа какво да целунеш. Дай тук муцунка!