Любов

В знак на признателност

На турски «dost» означава «приятел». Не мога да изразя колко съм задължена и признателна на приятелите навсякъде: в Истанбул, Амстердам, Берлин и Лондон. Мнозина вдъхновиха тази книга с разказите и мълчанието си. Благодарна съм на литературната си агентка Марли Рюсоф, която вярваше в мен още от първия ден и с третото си око винаги ме е виждала така, сякаш съм прозрачна. Благодаря на скъпия Майкъл Радулеску, че не спира да ме подкрепя и да вярва в мен, а също, че просто е наблизо, когато имам нужда от помощ. Задължена съм на редактора си Пол Словак за големия му и ценен принос и душевна мъдрост, а също за важните предложения, докато ръкописът пътуваше между Истанбул и Ню Йорк.

Дължа особена благодарност на суфистите навред по света, на онези, с които вече съм се запознала, а също на тези от тях, с които ми предстои да се срещна — те вероятно носят различни имена и паспорти, но притежават в еднаква степен изумителната способност да виждат нещата от два различни ъгъла, техния и на другите. Благодаря ви, скъпи Зейнеп, Емир, Ханде и Бейза, за времето, търпението, приятелството и ценния принос. Сърдечно благодаря и на Меркан Деде за великодушното му сърце и невероятното приятелство.

Накрая благодаря на Ейюп и децата си, задето показаха на мен, номадската душа, че е възможно да се установиш на едно място и пак да бъдеш свободен. Не мога да ви опиша колко много дължи на вас тази книга.

Източници

Докато пишех романа, ми беше изключително полезно да прочета «Маснави» на Е А. Никълсън и «Автобиография на Шамс от Тебриз» на Уилям Читик. Дължа много на трудовете на Уилям Читик, Коулман Баркс, Идрис Шах, Кабир Хелмински, Камий Хелмински, Рефик Алган, Франклин Д. Луис и Анмари Шимел.