Махабхарата (Велико сказание за потомците на Бхарата (откъси))

ПРОЛОГ

Джанмеджая каза:

Разказвай ми, мъдрецо, и пей за древна слава. Започнеш ли, певецо, реди, недей престава, защото тая песен душата ми услажда, но жажда не насища, а ражда нова жажда.

Вейшампаян каза:

Добре, ще ти разкажа великата поема, защото, който с дело подобно се наема

и който слуша, влиза във царството на Брама.

Награда по-голяма от тая нийде няма

„Махабхарата“ редом със ведите се смята за книга най-достойна за четене и свята.

Човека наставлява — търчейки след полезни неща, да не попадне духът му в тъмни бездни.

Извежда го на пътя, към божа прошка водещ, дори да е извършил убийство на зародиш.

С поуките си тая поема величава душата най-жестока дори очовечава.

И никой пълководец, жадувайки победи, войските си не може на походи поведе,

преди „Махабхарата“ покорно да изслуша. А инак побеждава в морето и на суша.

Богатство тя донася, предпазва от беди, и средство е жена ти момче да ти роди.

Ще трябва да я слуша с усърдие голямо наследникът на трона, а също и жена му.

Разказана отколе, разказва се отново, и бъдните ще слушат премъдрото й слово.

Че който я разказва и слуша я, томува синът се подчинява, слугата му слугува.

На тоя мъж грехът му прощава се изцяло,

па бил извършен с думи, със мисъл или с тяло.

Разказвай или слушай сказанието наше, та болката и даже смъртта не ще те плаши.

Мъдрецът го създаде чрез него да прослави изпълнения с доблест и сила род Пандави.

И както Хималая богата е с елмази, и както океанът на дъното си пази

съкровища от перли, така „Махабхарата“ с елмазите на много легенди е богата.

Дори и не изцяло, а част да изредите от нея, благословът достига до дедите.

Мъдрецът Бяс я писа през цели три години, за ден единствен даже не спря да си почине.

Каквото има в тая велика епопея,

и другаде го има. Каквото няма в нея,

приятелю, да знаеш, че никъде го няма. Изслушай я, та равен стани на бога Брама.