Маскарад

ГЛАВА 38

Оливър откара Скайлър у дома. И двамата бяха разтърсени от случилото се. Катастрофалното събитие ги накара да забравят неловкото чувство, което се бе промъкнало между тях след случката в хотела. Нещата помежду им бяха както преди и Скайлър беше доволна, че отново може да разчита на приятеля си.

Щом пристигнаха, Хати се засуети около тях и превърза главата на Скайлър и брадичката на Оливър. Вярната помощница им направи горещ шоколад и ги зави с кашмирени одеяла до камината.

- Къде е Лорънс? - попита Скайлър и си взе бисквитка от подноса, който Хати им донесе.

- Хукна нанякъде преди броени минути. Имал някаква спешна среща. Каза да се погрижа за теб, щом се прибереш. Да извадя аптечката. Май е разбрал, че нещо се с случило. Щом Хати излезе стаята, Оливър попита:

- Мислиш ли, че е бил среброкръвен? - вдигна рамене.

- Сигурно - сви рамене Скайлър. - Това е единственото обяснение. Но има нещо, което не се връзва. Лорънс каза, че среброкръвните ловуват сами. Издебват жертвите си, докато са сами, без кучетата си. А това нападение стана на публично място с много свидетели.

- Мислиш ли, че е мъртва?

- Кой, Блис ли? Не. Чарлс Форс каза, че е жива.

Все още не можеше да повярва. Момичето имаше две прободни рани на врата си, подът около нея беше облян в кръв.

- Не... Имах предвид г-жа Дюпон.

- Не знам - потръпна Скайлър.

Сторило й се беше, че е мъртва, а и беше дочула членове на Конклава да обсъждат ситуацията, събрани около тялото.

Пълна консумация... Не е възможно... Но цялата й кръв е източена... което означава... мъртва... Душата и... Точно Привила!... Потресаващо е наистина...

Бе дошла линейката на д-р Пат и лекарите бяха отнесли Блис с кислородна маска на лицето. Баща й не се отделяше от нея. Но втората носилка, на която лежеше Присила Дюпон, беше покрита с бял чаршаф. А това можеше да значи само едно...

Скайлър се примъкна до Оливър и двамата се облегнаха на краката на канапето. Тя отпусна глава на рамото му и затвори очи, а той я прегърна и я придърпа към себе си. Поне можеха да се утешат един друг.

Лорънс се прибра малко преди зори и завари Скайлър и Оливър сгушени на килима до канапето.

- И двамата трябваше да сте в леглата по това време. Особено ти, Скайлър. Да оцелееш след нападение на среброкръвен не е малко.

Скайлър разтърка очи, а Оливър се прозя.

- Не, още не. Трябва да разберем какво се е случило - настоя тя. - Двамата бяхме там.

Лорънс седна на кожения стол пред тях и сви краката си.

- Да, мога само да се радвам, че не сте пострадали повече.

- То не преследваше нас - каза Скайлър.

- И слава богу - отвърна Лорънс.

Извади една пура и отряза върха й, което подсказа на Скайлър, че се кани да им разкаже всичко, или поне толкова, колкото сам знаеше.

- Какво ти е разправяла Корделия за Кроатан? - попита Лорънс, след като дръпна от пурата си.

- Че това е някаква древна опасност, която се е превърнала в мит. Последната известна атака била преди четиристотин години - отвърна Скайлър. - В Плимут.

- Да. Роаноук беше най-кървавата им и съкрушителна победа. Завладяха цялото селище. Значи не ти е разказала за Венеция, Барселона или Кьолн.

Скайлър вдигна въпросително вежди.

- Това, което не се споменава или най-малкото се прикрива, е, че след така наречения им разгром в Рим среброкръвните се завръщат в началото на всеки век, за да се хранят с млади синьокръвни. Опитвахме се да покажем на Конклава тази последователност. Но годините след Роаноук бяха твърде спокойни и в Новия свят имаше само един случай на нападение.

- Тук, в Америка ли? - възкликна Скайлър. Корделия не беше споменавала нищо подобно.

- Да.

Лорънс извади една дебела папка, обгорена по краищата, и я подаде на Скайлър.

- Това са документите, над които работеше Присила Дюпон. Канеше се да представи пред Комитета някои доказателства, които ние с Корделия им изложихме преди много време.

Скайлър отвори папката и отвътре изпаднаха няколко изрезки от вестници. Двамата с Оливър ги разгледаха.

- Коя е Маги Станфорд?

- Синьокръвна, която изчезна. Нямахме представа, че е била затворена в лудница. Червенокръвните доктори си мислели, че страда от психическо разстройство, но нейният случай всъщност е доказателство за среброкръвна поквара. Тя беше тяхна жертва.

Понеже така и не я откриха, ние с Корделия разбрахме, че зад това стоят среброкръвни, но не можахме да го докажем. Тогава решихме да се разделим, за да продължа разследването без знанието на Комитета. Присила ми каза, че е намерила нещо в архивите, което може да хвърли светлина върху случая, но аз вече съм виждал тези документи. В тях няма нищо ново.

На Скайлър й направи впечатление колко хубаво е момичето от изрезките.

- Какво стана след изчезването на Маги? - попита тя.

- Нищо. Среброкръвните отново потънаха в сенките. И така до миналата година, когато умря Аги Карондолет. След нея бяха убити още четирима синьокръвни, които бяха в началото на своята трансформация. От Роаноук не е имало толкова жертви. Това значи, че те стават все по-силни, по-уверени. Но най-притеснителна е смъртта на Присила. Тя показва, че могат да победят и вампир в разцвета на силите му. Тяхната мощ расте и те стават все по-агресивни.

Комитетът трябва да осъзнае опасността. Не можем да стоим и да чакаме, докато Принцът на среброкръвните ни унищожава един по един.

- Наистина ли мислиш, че Луцифер се е върнал? - попита Скайлър.

Лорънс не отговори. Пурата му малко по малко изгаряше, пепелта в края растеше и накрая падна и прогори малка дупка в старинния килим.

- О, по дяволите - възкликна той, като я видя. - Корделия никога няма да ми го прости. Никога не ми позволява да пуша в дневната.

- Дядо, не отговори на въпроса ми - каза Скайлър остро.

- Може би няма нужда - заяви Оливър нервно.

От тези приказки за Луцифер и среброкръвните му призляваше. Взе да съжалява за горещия шоколад и последната пета бисквитка.

- Само най-могъщият от среброкръвните може да причини подобно разрушение на такова защитено място - каза най-после Лорънс.

- Защитено?

- Хранилището на историята е една от най-сигурните ни крепости. Навсякъде има стражи, както и заклинания, които да го пазят от нашествие, да държат Покварата далеч. Това е зловещ знак за всички нас. Показва, че защитата ни не е устояла.

- Какво мислиш да правиш? - попита Скайлър.

- Единственото, което мога. Ще призова за бял вот. Време е Михаил да бъде предизвикан.