Мечо Пух

Глава пета,в която Прасчо среща Муслон

Един ден, когато Кристофър Робин, Мечо Пух и Прасчо разговаряха, Кристофър Робин преглътна залъка, който дъвчеше с удоволствие, и каза небрежно:

— Днес видях Муслон, Прасчо.

— Какво правеше той? — попита Прасчо.

— Подскачаше си наоколо — каза Кристофър Робин. — Не вярвам да ме е забелязал.

— Веднъж и аз видях един — поне мисля, че го видях, но може би не е бил той — каза Прасчо.

— И аз — каза Пух, като се чудеше как ли изглежда Муслона.

— Не се срещат често — каза небрежно Кристофър Робин.

— Не сега — каза Прасчо.

— Не по това време на годината — каза Пух.

После заговориха за друго… докато стана време за Пух и Прасчо да си вървят у дома.

Отначало, докато се спъваха по пътечката край Голямата Гора, те двамата почти не си говореха. Но когато стигнаха до поточето и си помогнаха един на друг да го преминат, стъпвайки от камък на камък, и когато пак можеха да вървят един до друг, започнаха приятелски разговор за това-онова, Прасчо каза:

— Знаеш ли какво искам да ти кажа, Пух?

— Точно това мислех и аз, Прасчо.

— От друга страна, Пух, не трябва да забравяме…

— Правилно, Прасчо, макар че в момента съм забравил.

Когато стигнаха до Шестте Елички, Пух се огледа — да не би някой да чуе — и каза с много тържествен глас:

— Прасчо, реших нещо!

— Какво си решил, Пух?

— Реших да хвана един Муслон!

Докато казваше това, Пух кимна няколко пъти и очакваше Прасчо да попита „Как?“ или „Пух, ще можеш ли?“, или нещо такова, за да му помогне. Но Прасчо мълчеше. Работата беше там, че на Прасчо му се искаше самият той да се бе сетил пръв.

— Ще го хвана — каза Пух, като почака още малко — чрез капан. И този капан трябва да бъде Хитър Капан. Затова трябва да ми помогнеш, Прасчо!

— Пух — каза Прасчо, чувствайки се отново щастлив, — ще ти помогна! — И после попита: — Как ще го направим?

— Там е работата: как?

Тогава седнаха да обмислят.

Първата идея на Пух беше да изкопаят Много Дълбока Дупка и Муслона, като мине, да падне в Дупката и…

— Защо? — попита Прасчо.

— Какво защо? — каза Пух.

— Защо ще падне вътре?

Пух се почеса по носа с лапата си и каза, че Муслона може би ще се разхожда наоколо, ще си тананика някоя песничка и ще поглежда към небето, за да види дали ще вали — така няма да забележи Много Дълбоката Дупка, преди да хлътне наполовина в нея, когато ще бъде вече твърде късно!

Прасчо каза, че това е Много Добър Капан, но представи си, че вече вали! Пух пак си почеса носа и призна, че не бе помислил за това. Ала след малко изведнъж целият светна и каза, че ако вече вали, Муслона ще погледне към небето, за да види дали ще се проясни, и така няма да види Много Дълбоката Дупка, преди да хлътне наполовина вътре… а тогава ще бъде вече твърде късно!

Прасчо каза, че след като и тази точка от плана му е обяснена, той мисли, че това е един Хитър Капан! Пух се почувства много горд, като чу това, и почна да счита, че Муслона е почти хванат. Но имаше да се решава и друго: къде да изкопаят Много Дълбоката Дупка.

Прасчо каза, че най-доброто място ще бъде някъде близо до Муслона, за да падне веднага в нея още при първата крачка.

— Но тогава той ще ни види, когато я копаем! — каза Пух.

— Няма, щом ще гледа към небето!

— Ще Подозира — каза Пух, — ако му се случи да погледне надолу. — Той мисли дълго и после прибави тъжно: — Не било толкова лесно, колкото го мислех! Изглежда, затова така рядко хващат Муслони.

— Сигурно — каза Прасчо.

Въздъхнаха и станаха. И като измъкнаха по няколко тръна от задниците си, пак седнаха. През цялото време Пух си повтаряше: „Ако само можех да измисля нещо!“ Той беше сигурен, че един Много Голям Ум може да хване един Муслон, ако се досети как да го направи.

— Представи си — каза той на Прасчо, — че ти искаш да ме хванеш. Как ще го направиш?

— Теб? Ето как: ще направя Капан и ще сложа Гърне с Мед в Капана. Ти ще го подушиш и сам ще влезеш при него, и…

— И ще отида при него — каза Пух възбуден, — само че внимателно, за да не се нараня, ще отида при Гърнето с Мед, най-напред ще го оближа по края, като че ли уж няма повече в него, после ще се отдръпна, ще помисля малко, тогава ще се върна при Гърнето и ще започна да ближа от средата. И тогава…

— Остави сега това! Важното е, че ти ще си вътре и аз ще мога да те хвана. Сега да помислим Какво обичат Муслоните. Аз мисля — жълъди, нали? Ще сложим много… хей, събуди се, Пух!

Пух, който се беше унесъл в сладостни мечти, се стресна и каза, че Мед е много по-примамливо от Жълъди.

Прасчо не мислеше така.

И тъкмо щяха да започнат да спорят, когато Прасчо се сети, че ако поставят жълъди в Капана, ще трябва той да даде от своите, а ако сложат мед, тогава Пух ще трябва да даде от своя, затова каза „Добре, тогава мед!“ точно когато Пух се сети за същото и се канеше да каже: „Добре! Тогава жълъди!“

— Мед! — повтори Прасчо замислен, като че ли беше вече решено. — Аз ще я изкопая, докато ти донесеш меда!

— Много добре — каза Пух и тръгна с тежки крачки.

Щом стигна в къщи, той отиде при долапа, покачи се на стол и свали голямо гърне от най-горната полица. На гърнето пишеше МЕТ, но за да бъде сигурен, той свали книжното капаче и погледна вътре: изглеждаше като същински мед! „Но не можеш да бъдеш сигурен — каза си той, — спомням си, чичо беше ми казвал, че е виждал сирене със същия цвят!“ Затова пъхна в гърнето езика си и близна дълбоко.

— Да — каза Пух, — това е! Никакво съмнение — мед… бих казал до дъното на гърнето. Освен ако… някой не е сложил сирене на дъното, за да се пошегува. Може би е по-добре да опитам малко по-надълбоко… в случай че… в случай че Муслона не обича сирене… като мен… ох — въздъхна той дълбоко, — имах право, мед… чак до дъното!

Щом се увери в това, Пух занесе гърнето при Прасчо. Прасчо погледна от дъното на своята Много Дълбока Дупка и каза:

— Донесе ли?

— Да, но гърнето не е пълно — каза Пух и го подхвърли долу на Прасчо.

Прасчо го улови, надникна в него и каза:

— Не е! Само това ли ти е останало?

И Пух каза:

— Да.

Защото беше така.

Тогава Прасчо постави гърнето на дъното на Дупката, изкатери се горе и заедно си тръгнаха за дома.

— Е, хайде лека нощ, Пух — каза Прасчо, когато стигнаха до къщата на Мечето. — Утре в шест сутринта ще се срещнем при Шестте Елички, за да видим колко Муслона са паднали в нашия Капан.

— Добре! В шест часа, Прасчо! Ще вземеш ли въже?

— Не. Защо ти е въже?

— За да ги закараме в къщи.

— О! Мислех, че Муслоните ще тръгнат сами, щом им подсвирнеш.

— Някои тръгват, но някои не щат. С Муслоните никога не знаеш какво може да ти се случи! Е, хайде лека нощ!

— Лека нощ!

И Прасчо продължи за дома си Пазете Гор… докато Пух се готвеше да си ляга.

Няколко часа по-късно, когато нощта взе да си отива, мечето се събуди внезапно от някакво премаляване. Такова премаляване то бе имало и преди и вече знаеше какво означава това — беше гладно.

Пух отиде до долапа, качи се на стол, посегна към най-горната полица и нищо не напипа.

— Чудно — помисли той. — Знам, че имах гърне с мед там! Пълно гърне с мед най-горе и на него пишеше МЕТ, за да знам, че е пълно с мед. Много чудно!

Пух започна да се върти насам-натам, като се чудеше къде се е дянало гърнето, и си мърмореше…

Нещо такова:

Три пъти вече си беше измърморил това с напевен глас, когато изведнъж си спомни: оставил бе гърнето в Хитрия Капан, за да улови Муслон.

— Жалко! — каза Пух. — Това е от желанието ми да бъда щедър към Муслоните! — И се върна в леглото си.

Но не можа да заспи. Колкото по се мъчеше да заспи, толкова по не можеше. Започна да Брои Агнета, което понякога много помага за заспиване, но като не успя, започна да брои Муслони.

Още по-зле! Защото всеки Муслон, който Пух отброяваше, отиваше право при едно негово гърне с мед и изяждаше меда до дъно. Известно време Пух полежа нещастен, но когато 577-ят Муслон се облизваше и казваше: „Чудесен мед! Не помня да съм ял по-вкусен мед!“, той не изтрая, скочи от леглото, изтича навън и забърза право към Шестте Елички.

Слънцето си беше още в леглото, но слабата светлина по небето над Голямата Гора като че ли известяваше, че то вече се събужда и скоро ще изрита завивките си.

В здрача Шестте Елички изглеждаха мрачни и самотни. Много Дълбоката Дупка — още по-дълбока, а гърнето с Меда на дъното — тайнствена, неясна форма и нищо повече. Но когато Пух се приближи, неговият нос му обади, че това наистина е мед, и езикът му започна лакомо да облизва муцуната, готов за меда.

— Жалко! — каза Пух, като пъхна муцуната си в гърнето. — Му слона го е изял!

После помисли малко и каза:

— О, не! Забравих! Аз го изядох!

Наистина той беше изял почти всичко. Имаше съвсем малко на дъното на гърнето. Пух напъха главата си вътре и започна да ближе…

Постепенно Прасчо се събуди. Щом се разсъни съвсем, той си каза:

— Ох!

После си каза храбро:

— Да!

И после още по-храбро:

— Точно така!…

Но не се чувстваше много храбър, защото думата, която се въртеше наистина постоянно в главата му, беше „Муслони“.

Какъв ли е Муслона?

Дали е кръвожаден?

Идва ли, щом му подсвирнеш? И как идва?

Обича ли прасенца?

И ако обича прасенца, какви точно?

Да предположим, че е кръвожаден и обича прасенца, би ли направил изключение за Прасе, което има дядо Пазете Гордон?

Прасчо не можеше да си отговори на тези въпроси, а щеше да види първия си Муслон само след около час! Разбира се, заедно с Пух и това е много по-приятно, но представи си, че Муслоните обичат еднакво Прасета и Мечета? Не е ли по-добре да каже, че го боли главата и че не може да отиде до Шестте Елички тази сутрин? Ами ако денят е хубав и в Капана няма никакви Муслони, а той ще трябва да лежи цяла сутрин и да си губи времето напразно? Какво да направи?

Тогава му дойде Умна Идея в главата: ще отиде тихичко до Шестте Елички, предпазливо ще надникне в Капана, за да види има ли Муслон там. Ако има — ще се върне в леглото си, а ако няма — няма!

И така той отиде. Отначало мислеше, че няма да има Муслон в Капана, а после взе да мисли, че ще има. И колкото по наближаваше, толкова по-сигурен ставаше, че ще има, защото можеше вече да го чува как муслонее на дъното.

— Олеле! Олеле! Олеле! — квикна си Прасчо и му се искаше да побегне, но веднъж дошъл толкова близо, той реши да види как изглежда Муслона. Промъкна се до Капана и надникна вътре…

През това време на дъното Мечо Пух се мъчеше да измъкне главата си от гърнето. И колкото я клатеше, толкова повече главата му се напъхваше навътре.

— Ами сега? — викна той в гърнето.

И:

— О, помощоо… ощ!

А най-често:

— Ох!

Той се мъчеше да блъсне гърнето в нещо, но понеже не виждаше — не успяваше да се блъсне; тогава се опита да се изкатери вън от Капана, но като не виждаше нищо друго освен гърнето — и то една съвсем малка част от него, — не успяваше да си намери пътя. Най-после Пух си вдигна главата заедно с гърнето и изрева от Мъка и Отчаяние.

Точно в този момент Прасчо надникна в Капана.

— Помощ! Помооо-ощ! — изквича Прасчо. — Муслон! Ужасен Муслон!!!

И той хукна назад колкото му държаха краката, като продължаваше да квичи:

— Помощ! Помооо… ощ!! Служасен Мон!!!

— … мощ!… мощ!… Жасен Муслон!!!

— …ощ!… ощ!! Мослен Ужасон!!!

Прасчо продължаваше да квичи като побеснял и да тича чак до къщата на Кристофър Робин.

— Какво се е случило, Прасчо? — каза Кристофър Робин, като ставаше от леглото.

— … Мощ! — изквича Прасчо така задъхан, че звуковете едва излизаха от гърлото му. — Мус… Мусл… Слон!!

— Къде?

— Там! — изквича Прасчо, като посочи с крачето си.

— Как изглежда?

— Като… Като… Има най-голямата глава, която си виждал някога! Грамадно нещо, като… като Нищо! Огромно! Като… Е, като… и аз не знам… като гигантско Голямо Нищо! Като гърне!

— Добре — каза Кристофър Робин, като си нахлузваше обувките. — Отивам да го видя. Ела!

Прасчо не се страхуваше, щом беше с него, и те отидоха.

— Аз вече го чувам, а ти?… — квикна Прасчо възбуден, когато наближиха.

— И аз чувам нещо! — квикна Прасчо.

Това „нещо“ беше Пух, който си блъскаше главата с гърнето в един корен.

— Ето — квикна Прасчо. — Нали е ужасно? — И той се притисна до ръката на своя приятел.

Изведнъж Кристофър Робин започна да се смее и се смя… и се смя… и се смя… и се смя… и докато той продължаваше да се смее — „Трясс!“ — главата на Муслона се блъсна в корена, гърнето се Разби и се показа главата на Пух.

Тогава Прасчо разбра какво Глупаво Прасенце е и така се засрами, че побягна в къщи и си легна с главоболие. А Кристофър Робин и Пух отидоха да закусят заедно.

— О, Мечо — каза Кристофър Робин, — да знаеш как те обичам!

— И аз — каза Пух.