Мечо Пух

Глава осма,в която Кристофър Робин води една екседиция на Северния полюс

Един хубав ден Пух се дотътри сред Гората, за да види дали приятелят му Кристофър Робин се интересува изобщо от Мечки. Тази сутрин по време на закуската (проста закуска — една-две медени питки, леко намазани с мармалад) той изведнъж съчини нова песен. Започваше така:

Като стигна дотук, той си почеса главата и си помисли: „Чудесно начало за една песен, но какъв да бъде вторият стих?“ Изпя три пъти „Хей!“ — но това не му помогна. „Може би ще е по-добре — помисли той, — ако изпея:

Изпя го… но не вървеше.

„Ами ако изпея първия стих два пъти много бързо, може би ще се окаже, че пея третия и четвъртия стих, преди да съм помислил за тях, и така ще стане Хубава Песен. Хайде!“

Пух беше толкова доволен от тази песничка, че я пя през целия път до сред Гората.

„Ако продължавам да я пея — мислеше си той, — ще стане време да получа нещо малко… и тогава последният стих няма да е верен!“ И започна да си го тананика без думи.

Кристофър Робин седеше пред вратата на къщичката си и си обуваше Големите Ботуши. Щом видя Големите Ботуши, Пух вече знаеше, че ще има Приключение, затова бързо избърса меда от нослето си с опакото на лапата, приглади кожуха си колкото можеше по-добре, за да изглежда Готов на Всичко.

— Добро утро, Кристофър Робин — извика той.

— Здравей, Пух Мечо! Не мога да обуя тези ботуши!

— А, лошо!

— Ще бъдеш ли така добър да ме подпираш отзад, защото трябва да ги дърпам толкова силно, че падам по гръб.

Пух седна зад него, заби пети в земята и здраво се облегна на гърба му. И Кристофър Робин се облегна здраво на неговия. И тегли… и тегли… докато ги нахлузи.

— И това стана! — каза Пух. — Сега какво ще правим?

— Всички отиваме на една Експедиция — каза Кристофър Робин, като стана и се отърсваше. — Благодаря ти, Пух!

— На Екседиция ли отиваме? — каза жадно Пух. — Досега май не съм ходил на такова място. Къде е Екседицията?

— Експедиция, глупаво Мече! Има едно „пе“ по средата!

— О! — каза Пух. — Зная.

Всъщност не знаеше.

— Ще откриваме Северния Полюс.

— О! — каза Пух. — Какво е Северният Полюс?

— Нещо, което се открива! — каза Кристофър Робин безгрижно, но не много уверен.

— О! Разбрах! — каза Пух. — Нужни ли са мечки за откриването?

— Ами да! И Зайо, и Кенга, и всички вие! Това е Експедиция: да се наредят всички в дълга редица! Ти по-добре иди им кажи да се приготвят, докато прегледам дали ми е в ред пушката. Всички да носим Провизии.

— Да носим какво?

— Неща за ядене.

— О! — извика Мечо радостно. — Пък аз мислех, че каза Провизии! Отивам да им кажа.

И той хукна нататък.

Най-напред срещна Зайо.

— Здравей, Зайо — каза той, — ти ли си?

— Да кажем, че не съм — каза Зайо, — да видим какво ще стане тогава!

— Има съобщение за теб.

— Ще му го предам!

— Всички отиваме на Екседиция с Кристофър Робин.

— Какво е то, когато си вече там?

— Нещо като лодка, мисля — каза Пух.

— О! Такова нещо, значи!

— Да. И ще открием Полюс ли, Колюс ли… Каквото и да е, ще го откриваме!

— Ние ли? — каза Зайо.

— Да. И трябва да си вземем Про — неща за ядене, в случай че ни се прииска да ядем. Сега отивам при Прасчо. А ти ще кажеш на Кенга, нали?

Той остави Зайо и забърза към Прасчови.

Прасчо седеше на земята пред вратата на къщата си и весело духаше едно глухарче, за да узнае „дали това ще се случи тази година… догодина… някога или никога!“ И тъкмо разбра, че „няма да се случи никога“, и се мъчеше да си спомни какво нямаше да се случи, като се надяваше, че е било нещо неприятно, когато Пух пристигна.

— О, Прасчо — каза Пух възбуден, — отиваме всички на Екседиция с неща за ядене, за да открием нещо!

— Какво да открием? — тревожно попита Прасчо.

— Ами… нещо!

— Да не е нещо свирепо?

— Кристофър Робин не спомена за свирепо. Каза само, че има едно „пе“ по средата.

— Аз се боя само от зъбите им. Но щом Кристофър Робин идва с нас, от нищо не ме е страх.

Скоро всички бяха готови сред Гората и Експедицията тръгна. Начело вървяха Кристофър Робин и Зайо, следваха — Прасчо и Пух, после Кенга с Ру в джоба си и Бухала, след тях — Ийори и най-накрая — една дълга редица от приятелите и роднините на Зайо.

— Не съм ги канил — обясняваше небрежно Зайо. — Сами дойдоха. Винаги правят така! Могат да вървят накрая, зад Ийори.

— Искам да кажа — каза Ийори, — че те ме безпокоят. Не съм искал да дойда на тази Ексе… както Пух го каза. Дойдох, защото настоявахте! И ето ме тук, на края на тази Ексе… тази, за която говорим. Тогава нека бъда на края! Но ако винаги, когато искам да седна да си почина малко, ще трябва първо да разчиствам мястото от дузина и половина дребни приятели и роднини — тогава това не е никакво Ексе… или каквото и да е, а просто — Страшна Олелия! Това искам да кажа.

— Разбирам какво иска да каже Ийори — каза Бухала — и ако ме питате…

— Не питам никого! — каза Ийори. — Аз само казвам на всички: можем да търсим Северен Полюс, можем да играем на „Ринги-ринги-рае!“ На мен ми е все едно!

Чу се вик откъм началото на редицата:

— Хайде, идвайте! — викаше Кристофър Робин.

— Идвайте! — извикаха Пух и Прасчо.

— Идвайте! — извика Бухала.

— Тръгваме вече — каза Зайо. — Трябва да вървя! — И той избърза към началото на редицата при Кристофър Робин.

— Съгласен! Тръгваме!! — каза Ийори. — Само не ме Обвинявайте После!

Така тръгнаха да откриват Полюса. И както вървяха, си бъбреха всички за това-онова, с изключение на Пух, който съчиняваше песен.

— Това е първият куплет — каза той на Прасчо, когато беше вече готов.

— Първият куплет на какво?

— На моята песен.

— Коя песен?

— Тази!

— Коя тази!

— Е добре! Ако искаш — ще я чуеш!

— А откъде знаеш, че искам да я чуя?

Пух не можа да отговори на този въпрос, затова запя:

— Шшт! — каза Кристофър Робин, като се обърна към Пух. — Наближаваме едно Опасно Място!

— Шшт! — каза Пух, обръщайки се бързо към Прасчо.

— Шшт! — каза Прасчо на Кенга.

— Шшт! — каза Кенга на Бухала, докато Ру си каза само няколко пъти тихичко: „шшт!“

— Шшт! — каза Бухала на Ийори.

— Шшт! — каза Ийори с ужасен глас на всички Зайови приятели и роднини и „шшт!“ казаха те бързо един на друг по продължение на цялата редица, докато стигна до последния. А последният и най-малък Зайов приятел и роднина беше толкова смутен от това, че цялата Екседиция му каза „шшт!“, че зарови глава в една пукнатина в земята и остана там цели два дни, докато опасността мина, и тогава с голяма бързина се върна в къщи и си заживя тихо и мирно с леля си завинаги. Името му беше Алекзандър Бръмбар.

Стигнаха до един поток, който се извиваше и блъскаше между високи скалисти брегове, и Кристофър Робин изведнъж видя колко е опасно това място.

— Тъкмо място — обясни той — за Засада!

— Какво е засадено там? — пошепна Пух на Прасчо. — Да не би да е хвойна?

— Драги Пух — каза Бухала надменно, — нима не знаеш какво значи Засада?

— Бухале — каза Прасчо, като го гледаше свирепо, — това, което ми пошепна Пух, е частен разговор и нямаш право…

— Засада — каза Бухала — е един вид Изненада.

— Такава е и хвойната понякога — каза Пух.

— Засада, както се канех да обясня на Пух, е един вид Изненада.

— Ако някой неочаквано връхлети отгоре ти, това е Засада — каза Бухала.

— Засада, Пух, е когато някой връхлети отгоре ти — обясни Прасчо.

Пух, който сега знаеше какво е Засада, каза, че и хвойната веднъж го връхлетяла най-неочаквано, когато той паднал от едно дърво и трябвало после цели шест дни да се чисти от бодлите й.

— Ние не говорим за хвойна! — каза Бухала малко раздразнен.

— Но аз говоря! — каза Пух.

Сега те предпазливо се катереха нагоре по брега на потока, стъпвайки от скала на скала, и след малко стигнаха до едно място, където бреговете се разширяваха от двете страни в хубаво обрасли с трева полянки. Щом ги видя, Кристофър Робин извика: „Стой!“, и всички седнаха да си почиват.

— Мисля — каза Кристофър Робин, — че сега трябва да си изядем всичките Провизии, за да не ни тежат по пътя.

— Какво всичко да си изядем? — попита Пух.

— Всичко, което носим — каза Прасчо и се зае със закуската си.

— Това е добра идея — каза Пух и се зае със своята.

— Всеки ли е взел храна? — попита Кристофър Робин с пълна уста.

— Всички освен мен! — каза Ийори. — Както Винаги! — Той ги огледа наред с обичайния си меланхоличен поглед: — Надяваме се, че никой от вас не е седнал случайно върху магарешки бодил?

— Струва ми се, че аз! — каза Пух. — Ох! — Той се изправи и се огледа отзад. — Да, аз! Така си и мислех!

— Благодаря ти, Пух, щом вече не ти е нужен! — Ийори дойде до мястото, откъдето току-що стана Пух, и започна да яде. — Повреждат се, като сядаш отгоре им! — продължи Ийори, като ги изгледа, дъвчейки. — Не са вече Сочни! Запомнете това всички! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!

Щом се нахрани, Кристофър Робин пошепна нещо на Зайо и Зайо каза:

— Да, да! Разбира се! — И двамата се отдалечиха нагоре край потока.

— Не искам другите да чуят — каза Кристофър Робин.

— Не трябва — каза Зайо важно.

— Виж какво, Зайо… чудя се дали… Само това… нали знаеш Как изглежда Северният Полюс?

— Ами… — каза Зайо, като си гладеше мустаците. — Щом ме питаш…

— Знаех по-рано, ама сега нещо съм го позабравил — каза Кристофър Робин нехайно.

— Смешно — каза Зайо, — ама и аз нещо съм го позабравил, при все че някога го знаех.

— Смятам, че е кол, забит в земята.

— Сигурно е кол — каза Зайо. — Щом му викат полюс-колюс, той е кол! И тогава смятам, че ще бъде забит в земята. Няма къде другаде да бъде забит.

— Да. Така мисля и аз.

— Важното е — каза Зайо, — на кое място е забит!

Те се върнаха при другите. Прасчо се беше изтегнал по гръб и кротичко хъркаше. Ру си миеше лицето и лапичките в Потока, докато Кенга гордо обясняваше на всички, че за първи път той сам си мие лицето.

Бухала разказваше на Кенга Интересен Анекдот, пълен с дълги думи, като Енциклопедия и Рододендрон, който Кенга не слушаше.

— Не съм съгласен с цялото това миене — роптаеше Ийори, — особено с тези безсмислени модерни глупости: Миене Зад ушите! Какво мислиш ти, Пух?

— Хм — каза Пух, — мисля, че…

Но ние никога няма да узнаем какво е мислил Пух, защото неочаквано се чу писъкът на Ру, изпляскване и силният тревожен вик на Кенга.

— Ето ти миене — каза Ийори.

— Ру падна във водата! — извика Зайо и заедно с Кристофър Робин се затичаха на помощ.

— Гледайте ме как плувам! — пискаше Ру от средата на потока, понесен от бързея към следващия вир.

— Добре ли си, Ру, миличък! — викаше Кенга тревожно.

— Да — писна Ру, — гледайте ме как плув… — и следващият бързей го отнесе към по-долното вирче.

Всеки се стараеше да помогне.

Прасчо — внезапно събуден — подскачаше на брега и квичеше: „О! О! Аз казвах…“

Бухала обясняваше, че при Случайно и Продължително Потапяне Важното е да си държиш Главата Над Водата…

Кенга подскачаше по брега и питаше: „Сигурен ли си, че се чувстваш добре, Ру, миличък?“

Ру отговаряше, в който и вир да се намираше в момента: „Гледайте ме как плувам!“

Ийори беше се обърнал и бе потопил опашката си в първия вир, в който беше паднал Ру, и тихичко си мърмореше с гръб към Инцидента: „Ето ти тебе миене! Но хвани се за опашката ми, мъничък Ру, и всичко ще бъде наред!“

И Кристофър Робин, и Зайо дотичаха бързо, подминаха Ийори и викаха на другите пред тях…

— Не бой се, Ру! Идвам! — извика Кристофър Робин.

— Препречете с нещо потока по-долу, хей, някой от вас! — крещеше Зайо.

Пух вече беше взел нещо. Две вирчета по-долу от Ру той стоеше с един дълъг прът в лапите, Кенга дотича, взе другия край на пръта и го препречиха през потока. Ру, който продължаваше да вика гордо: „Гледайте ме как плувам!“, беше довлечен до пръта и се покатери на него.

— Видяхте ли как плувах? — пискаше Ру възбуден, докато Кенга му се караше и го бършеше. — Пух, видя ли ме как плувах? Това се казва плуване! Като моето! Зайо, видя ли какво правех? Плувах! Кристофър Робин, видя ли…

Но Кристофър Робин не слушаше. Той гледаше Пух.

— Пух — каза той, — къде намери този кол?

Пух погледна кола в лапите си:

— Просто го намерих — каза той. — Помислих, че може да бъде полезен, и го взех.

— Мечо Пух — Каза Кристофър Робин тържествено. — Експедицията завърши! Ти намери Северния Полюс!!!

— О! — каза Пух.

Ийори още седеше с потопена опашка, когато всички дойдоха при него.

— Някой да каже на Ру да побърза! — каза той. — Опашката ми започна да замръзва! Не бих искал да го споменавам, но го споменах. Не се оплаквам, но така е: опашката ми замръзва!

— Ето ме! — изписка Ру.

— О, ето те значи!

— Видя ли ме как плувах?

Ийори си извади опашката от водата и започна да я тръска.

— Както и предполагах! — каза той. — Съвсем безчувствена е! Вкочанясала е! Това е то: Вкочанясала! Но щом никой не се тревожи, смятам — всичко е наред!

— Бедният стар Ийори! Аз ще ти я изсуша! — каза Кристофър Робин и като извади носната си кърпичка, започна да я разтрива.

— Благодаря ти, Кристофър Робин! Ти си, изглежда, единственият, който разбира от опашки. Те не мислят! Това е, което се случва с някои от тези, другите. Нямат въображение. За тях опашката не е опашка, а просто едно Парче Повече отзад!

— Не обръщай внимание, Ийори — каза Кристофър Робин, като разтриваше усилено опашката, — така по-добре ли е?

— Взех да я чувствам пак като опашка. Става пак моя, ако разбираш какво искам да кажа.

— Хей, Ийори… — каза Пух, като дойде при тях с Полюса в лапите си.

— Благодаря ти, Пух, за вниманието, но едва ли ще може да ми послужи преди ден-два.

— Какво да ти послужи?

— Това, за което говорим.

— Аз не приказвам за нищо — каза Пух объркан.

— Пак моя грешка! Мислех, че каза колко съжаляваш, че опашката ми е вкочанясала, и можеш ли да направиш нещо, за да помогнеш.

— Не — каза Пух. — Не съм го казал! — И след като помисли малко, съчувствено добави: — Може би някой друг го е казал!

— Тогава благодари му от мое име, щом го видиш!

Пух погледна смутен Кристофър Робин.

— Пух откри Северния Полюс — каза Кристофър Робин. — Не е ли чудесно това?

Пух скромно погледна надолу.

— Това ли е то? — попита Ийори.

— Да — каза Кристофър Робин.

— Това ли искахме да открием?

— Да! — каза Пух.

— О! — каза Ийори. — Да… Все пак не валя!

Те забиха кола в земята и Кристофър Робин привърза към него дъсчица с надпис:

И се върнаха по домовете си. Мисля, но не съм напълно сигурен, че на Ру му направиха гореща баня и веднага го сложиха в леглото.

И Пух отиде у дома си и много горд от това, което беше направил, подкрепи силите си с нещо малко…