Мечти за земята и небето

VI

27. Мисли на един чудак за вредата от въздуха и за възможността да се живее в празно пространство: неговите мечти за особен род разумни същества, които живеят без атмосфера. Оказа се, че моят чудак ненавижда и въздуха.

— Въздухът пречи на бързите движения — горещеше се той, както обикновено. — Въздухът унищожава движението!

— В среда без тежест въздухът е истинско наказание!

— Без въздух там аз бих могъл с едно отблъскване да прелетя милион версти; а при наличието на въздух, първо, съм принуден да възобновявам движението с постоянни отблъсквания, като изразходвам сили пропорционално на изминатия път или на времето; второ, ако скоростта на разсичане на въздуха трябва да бъде голяма, малката загуба на енергия при малките скорости извънредно бързо нараства и става непоносимо бреме.

Така например при увеличаване на скоростта 10 пъти работата за разсичане на въздуха за единица време нараства 1000 пъти; при стократно увеличаване на скоростта работата нараства 1 000 000 пъти. В абсолютно празно пространство обаче веднъж придобитата от тялото скорост, колкото и да е голяма, се запазва завинаги без каквото и да е било изразходване на енергия.

Наистина освен триенето са известни и други сили, които забавят движението. Това са електричната и механичната индукция. Например влиянието на Луната създава на Земята приливите и отливите, които забавят денонощното въртене на Земята [17]; именно това наричам механична индукция. Но при обикновени условия нейното влияние е съвсем незабележимо.

— Ти казваше — продължи той, — че движението на екваториалния влак със скорост 8 версти в секунда е невъзможно поради съпротивлението на въздуха, поради което е невъзможно и унищожаването на тежестта във вагоните на този влак…

— Изтъквах — възразих аз — съпротивлението на въздуха като една от главните причини, които правят тези скорости невъзможни, но това не значи, че не съществуват други препятствия…

— Почакай, позволи ми да се доизкажа…, представи си, че на Земята няма атмосфера и че нашата планета е гладка. Защо тогава да не съществува влак със скорост, която унищожава тежестта поради центробежната сила?

— Щом като сме придали на влака такава скорост — въодушевяваше се той, без да ни даде възможност да прибавим дори дума, — самият влак би загубил тежестта си и би престанал да упражнява налягане върху почвата и да се докосва до нея — ще се носи вечно около Земята, както прави това Луната, която никога не се уморява и осигурява за своите пътници чудни условия — среда, лишена от тежест!

— Всичко това е прекрасно — казвахме ние, — но ти малко се увлече; Земята не е гладка, на нея има океани, атмосфера и нито хората, нито растенията могат да живеят без тях…

— Имам пред вид не само Земята. Подразбирам изобщо планетите и живите същества, които биха могли да ги обитават. Например на астероидите и на Луната няма въздух и вода, повърхността им може да бъде изравнена или поне може да бъде изравнен пътят, необходим за придаването на бързо движение на влаковете; живите същества там може би са се приспособили да живеят в безвъздушно пространство… Нима не виждаме, че навсякъде и при всякакви обстоятелства на Земята има живот: и във водата — морска и сладка, и във въздуха, и в почвата, и по височините, и на топло, и на студено, и в безводните пустини, и в морските дълбочини при страшно налягане, и в планините при сравнително малко налягане!… Трябва да се съгласите — продължаваше той, — че макар за живите същества да е нужен кислород, и разреждането му до крайна степен не играе решаваща роля — не изключва живота. Така например, разтворен в реките, той не е по-плътен от 1/140 от плътността на атмосферата; и това е достатъчно за поддържане на живота! Но съвсем не е трудно такава плътност и съответно такова налягане да бъдат запазени в затворени тънки съдове.

— Да си представим стъклено кълбо, което има диаметър няколко сажена и е снабдено със здрава предпазна мрежа от стоманена тел. Или нека да си представим стоманено кълбо с много по-големи размери с непрекъсната редица отвори, затворени херметически с чисти и прозрачни стъклени плочки.

Да сложим там малко почва, растения, кислород, въглерод, азот, влага и всички условия за съществуването на живи същества ще бъдат налице.

Това кълбо заедно с цялото си съдържание се носи в абсолютен вакуум, без да среща ни най-малко съпротивление, като астероид и като него, когато се движи бързо, губи относителната си тежест, която поради това не може да го разбие на части или да го смачка. Единствената ни грижа е да задържим незначителното налягане на газовете.

— Това е прекалено изкуствено, неустойчиво — това не е природата…

— Нали и очилата не са природата, а вие ги носите… Колкото по-далеч отива човекът по пътя на прогреса, толкова повече естественото се заменя с изкуственото!…

— Не! Ти докажи, че организми могат да живеят във вакуум без твоите сфери, където те живеят така свободно и естествено, както рибите във водата!

— Така да бъде!… Какво е нужно за тях? — Топлина! Тя се получава от Слънцето; степента на интензивността й няма голямо значение, а освен това отчасти зависи от околните условия. Например, когато Слънцето е в зенита над върховете на Хималаите, тези върхове са по-близо до Слънцето, отколкото подножието на планината, но с температурата е тъкмо обратното — на върховете тя е по-ниска, отколкото на нивото на океана.

Едно и също тяло се нагрява в съвсем различна степен в зависимост от това, как е разположено спрямо Слънцето и как е оцветено; тук и атмосферата няма никакво значение.

— Какво още е нужно за животните? — Движение! То се получава от същото Слънце, защото енергията на лъчите му не е малка; всеки квадратен метър повърхност, перпендикулярна спрямо направлението им и на разстоянието на Земята, получава 2–3 конски сили, заменящи непрекъснатата работа на 20–30 души (на един квадратен аршин — 10 души); ако използуваме само 1/20 част от тази физическа работа, като я превърнем в механична с помощта на особени мотори (което може да бъде направено и на Земята), тогава тя би била предостатъчна за едно човекоподобно същество; а в среда без тежест и тя е излишна.

— Освен това за животните са необходими кислород и храна за процесите на мисленето, растежа и мускулната дейност — развиваше той своята линия, — кислородът може да се образува от химическата работа на слънчевите лъчи и в самото тяло на животното или в специални придатъци, както се образува от въглеродния двуокис на въздуха в зелените части на растението.

Въглеродният двуокис на животното, вместо да се разсейва в атмосферата, ще остава в него и ще представлява материал за образуване на кислород и на нови запаси от въглерод.

Химическата дейност на Слънцето изобщо, както и в растенията, ще бъде много разнообразна и сложна и ще достави на животните всичко необходимо за живота им.

И така в тези чудни същества животното и растението ще се сливат в едно цяло и затова такова същество би могло да бъде наречено животно-растение. Известно е, че нещо подобно има и в света на земните организми. [18]

— Но храносмилателните, дихателните и другите отделяния на нашето въображаемо животно-растение не се губят, а напълно се преработват при участието на слънчевата светлина в храна и кислород, които отново постъпват за изхранване на съществото, като извършват вечен кръговрат и никога не се изчерпват.

Тук няма нищо невъзможно! Нима не виждаме същото, но в голям мащаб на повърхността на земното кълбо! Нима едни и същи материали не се използуват вечно за жизнения процес на растенията, животните и самия човек?!

Слънцето работи, но материалът си е един и същ и не се изчерпва. Защо не искате да допуснете в малък вид това, което вече съществува в голям?…

— Допускаме! Не се горещи, само обясни по какъв начин твоите същества няма да изсъхнат като мумии…

— Много просто: кожата им е покрита със стъкловиден слой, достатъчно мек и тънък, но абсолютно непроницаем за газовете, течностите и другите летливи вещества. Този слой предпазва животните от всякакви материални загуби.

По тялото им няма никакви външни отвори; кръговратът на газовете, течностите и разтворените твърди тела се извършва вътре в живото същество, а не посредством външната среда. Повърхността на тялото заедно с неголеми криловидни придатъци, осветени от Слънцето, представлява лаборатория за приготвяне на сила и живот. Ако в среда с тежест такива придатъци не могат да бъдат обременителни, то в пространството, свободно от нея, те са незабележими и при повърхност от няколко хиляди квадратни метра…

— Спри! А как твоите животни-растения ще общуват помежду си, как ще си разменят идеи без въздух? Нали етерът не предава звуковите трептения.

— Първо — не се смути той, — звуковите вибрации могат да се предават от едно същество до друго по проводник, нещо като жица, и в такъв случай по-малко ще отслабват на разстояние, отколкото когато се движат в течна или газообразна среда; второ, нима ние обменяме мисли само с помощта на звука, гласа? А книгите и писмата?! Нещо подобно, но много по-съвършено и естествено им служи за съобщаване; на видно място на тялото през прозрачен капак като в камера обскура се редуват живи картини, които следват мислите на съществото и ги изразяват точно; това зависи от прилива на подкожни течности с различни цветове в извънредно тънките съдове, които рисуват бързо променящите се и лесни за разбиране картини.