Тук употребявам и метрични и руски мерки. Приблизително километрите означават версти, метрите — полусажени (1,4 аршина), милиметрите — полулинии (1 линия — 2,5 милиметра), хектарът е равен приблизително на една десетина, квадратният километър — на сто десетини, грамът представлява от до 1/5 до 1/4 част от золотника (стара руска мярка за тегло, равна на 4,26 г — бел.прев.) тонът — 60 пуда. Други метрични мерки, струва ми се, не употребявам. — Бел.авт.
Но земната маса с течна само под кората, а по-дълбоко страшното налягане възпрепятствува разтопяването й въпреки чудовищната температура. Механиците-астрономи също считат, че общо взето, земното кълбо е твърдо тяло. — Бел.авт.
Планетата Агата има диаметър, не по-голям от 6 километра. — Бел.авт.
Макар и Юпитер да свети, той свети много слабо и неговото светене наподобява на действуващ земен вулкан, само че е по-грандиозно. — Бел.авт.
Ако спътникът на слънцето (т.е. на звездата) е много голям, не е успял още да изстине и затова свети като слънце: тази система се нарича двойна звезда; има и многократни или сложни звезди. — Бел.авт.
Освен грамадните — светещите. — Бел.авт.
Че това петно не е разреден газ — родоначалникът на слънцата и планетите, — се вижда от характерния за него спектър, който се различава от спектъра на газа и е свойствен само за нажежените твърди тела и звезди. — Бел.авт.
Скобите с многоточия тук и по-нататък означават пропуск в текста. — Бел.рус.ред.
Пуд — руска мярка за тегло, равна на 16,3 килограма. — Бел.прев.
Най-остроумният от тях принадлежи на Лесаж, 1818 г. — Бел.авт.
Най-точните опити са направени от Кавендиш за привличането на сферите и от Маскелин — за привличането на планините. Известен е и опитът на Ери в рудниците. — Бел.рус.ред.
Золотник — стара руска мярка за тегло, равна на 4,26 грама — Бел.прев.
Аршин — стара руска мярка за дължина, равна на 71 сантиметра. — Бел.прев.
Агата. — Бел.авт.
И при неправилна форма на съда течността ще може да се ограничи от повърхността на ротационния параболоид. Предполагайки равномерно въртене, пълна тишина наоколо, липса на сътресения, вертикалност на оста на въртене, ще получим прекрасен рефлектор, или вдлъбнато огледало. Като употребим живак, не можем ли да го използуваме за направата на рефлекторния телескоп на Нютон? Огледалото може да бъде с големи размери, но е неудобно поради постоянното си хоризонтално положение. — Бел.авт.
Сами можете да се убедите въз верността на казаното. Вземете чаша вода, кокоше лице и сол. Потопете яйцето във водата и слагайте в чашата с вода сол до момента, когато яйцето започне да се издига от дъното към повърхността на водата. Тогава прибавете малко вода, за да бъде яйцето в равновесие навсякъде в съда, т.е. за да не се издига нагоре и да не се спуска на дъното, когато е на средна височина. Сега удряйте смело чашата в масата толкова силно, колкото позволява здравината на стъклото — яйцето в чашата няма да помръдне. Без вода и при най-слаби удари яйцето ще се счупи моментално. Тези опити съм описал в IV том на трудовете на «Московское общество любителей естествознания» от 1891 г. — Бел.авт.
Може би то също толкова се ускорява вследствие свиването на Земята от охлаждане. — Бел.авт.
Зелени зрънца хлорофил са намерени в радиолариите — малки едноклетъчни животни, живеещи в огромни количества на морската повърхност; хлорофил е намерен и в сравнително големи животни — в хидрата, гъбата, медузата (с форма на камбана), актинията и др. Ролята, която играе хлорофилът, е да преработва с помощта на слънчевите лъчи въглеродния двуокис, отделян от животното, в кислород и водород, необходими за неговото хранене и дишане. Теоретично такова същество може без външен кислород и външна храна. Учените считат, че зелената част на тези същества представлява съвсем особен организъм, така че в този случай те виждат само пример на тясно съжителство, или симбиоза. — Бел.авт.
Когато нашият чудак изказа тази мисъл, още не бяха открити извънредно малките планети — с диаметър до 6 версти. По такъв начин той беше предусетил това откритие. Когато нашите уреди и методи се усъвършенствуват, без съмнение ще бъдат открити още по-малки планети — истински небесни лилипути. — Бел.авт.
Но силата и на тази светлина е поне 20 хиляди пъти по-голяма от силата на светене на нашата Луна, когато е при най-благоприятни условия. — Бел.авт.
Физиология на Лебон. «Хранене и начини на хранене». — Бел.авт.
Вероятно с колонии стилонихии. — Бел.авт.
Мопа и Делфеб. Първият направил опити с колония стилонихии, а вторият предложил обяснение на резултатите, получени от първия. — Бел.авт.
Такива планетоиди се забелязват много трудно и само с помощта на гигантски телескопи. Най-лесно се откриват с помощта на фотографии. Така безспорно е потвърдено откриването на планетоидите Агата, Филагория и Еригона. Първият от тях с с диаметър, не по-голям от 6–7 версти. — Бел.авт.
Планетата е по-далеч от Слънцето, отколкото Земята и затова енергията на лъчите му е 3 пъти по-малка. — Бел.авт.
Вершок — стара руска мярка за дължина, равна на 4,4 сантиметра. — Бел.прев.
Някои астероиди са по-малки, други по-големи. Първите са около 220, последните — около 130. Ето например диаметрите на астероидите в километри, като предполагаме, че имат сферична форма: Агата — 7, Хестия — 25, Аталанта — 30, Виргиния — 32, Левкотея — 37, Темида — 52, Полимния, Фокея, Парфенопа и Помона — около 60, Евтерпа, Лютеция, Талия и Прозерпина — около 67 и т.н., след това идват редица малки планети, които нарастват доста плавно. Като съдим по плавността нагоре на тази редица, можем да мислим, че също така плавно тя върви и надолу — че съществуват невидими поради своя малък обем астероиди. Масите им изобщо са неизвестни; формата им е много неправилна, нещо, което не само че се допуска от теорията на привличането, но и непосредствено произтича от извънредно голямата променливост на блясъка им или на отразената от тях слънчева светлина. — Бел.авт.
Щоф — мярка за течности, равна на 1,5 литра — Бел.прев.
Известни са ми астероиди с по-малки размери, а именно: Веста — 435 километра, Церера — 367, Палада — 255, Евномия — 187, Юнона — 172 и т.н. По какъв начин нашият чудак се е намерил на планета с диаметър 600 километра, при това с пръстен, много по-голям от планетата? Дали не е объркал той нашето Слънце с някое друго? В нашата планетна система такъв астероид не може да не бъде забелязан от астрономите. — Бел.авт.
На Палада и Церера Шрьотер забелязал атмосфери с огромна височина, които превишавали 3 пъти диаметрите на планетите. Дали той не е видял пръстените на астероидите, съставени от множество малки частици с празнини между тях, поради което те му се сторили полупрозрачни като течности или като спиците на бързо въртящо се колело?! Излиза, че диаметърът на този пръстен е 7 пъти по-голям от диаметъра на планетата; тези размери не са далеч от сравнителните размери на пръстените, описани от нашия чудак. Пък и самите астероиди не са ли дискове, обитавани от съществата на нашия разказвач и образувани от тях изкуствено? Нали плътностите и масите на планетоидите не са известни на астрономите! — Бел.авт.
Хванете една котка за гърба й и я дръжте хоризонтално нагоре с лапичките. Дайте й възможност да се успокои и си дръпнете бързо ръцете, за да може тя да падне съвсем неочаквано. Ще видите, че животното, след като направи във въздуха половин оборот, ще падне направо на краката си. Но как можа котката да се преобърне без опора? Работата е там, че има опора, но не се вижда, защото се намира вътре в животното: това са неговите коремни органи и тяхното съдържание; по желание на животното те могат да се завъртат на една или друга страна с помощта на вътрешни мускули. — Бел.авт.
Впрочем времето за завъртане на допиращите се сфери не зависи от големините и разстоянията до центровете им. — Бел.авт.
Значи големи, колкото Агата. — Бел.авт.
Всички известни засега астероиди са 350. От тях 220 имат диаметър, по-малък от 50 версти, 100 планетоида — от 50 до 90 версти, 30 — от 90 до 180 версти и най-после Веста, Церера и Палада — значително по-голям; най-голяма е Веста — нейният диаметър достига 406 версти. — Бел.авт.
Антиподи — тук обитатели на две диаметрално противоположни точки от повърхността на планета. — Бел.прев.
Диаметърът на Сириус е 14 пъти по-голям от слънчевия. — Бел.авт.
Според хипотезата на Боскович, приета с незначителни поправки от великия Фарадей, материята се състои от центрове на сили, от математически точки, свързани помежду си чрез привличането и отблъскването, законът на които за молекулни разстояния не е известен. А щом това е така, нищо не пречи на материята безкрайно да се уплътнява. Но това уплътняване може да бъде неизчерпаем източник на енергия, отделяна от слънцата във вид на топлина и светлина. Например дълго време водата се считаше несвиваема, но какво се оказа? Според Калиет водата се свива пропорционално на налягането, както газът, само че 20–30 пъти по-слабо от въздух, сгъстен до плътността на водата. Правени са опити до 705 атмосфери. Няма никакво основание за приемане на ограничено свиване на телата. Свиват се и твърдите тела (Бьоканан). Налягането в центъра на Слънцето би трябвало да уплътни стоманата 600 пъти. — Бел.авт.
Сравнително незначителната сила на сцепление на материята (слепване и т.н.) тук не се взема под внимание. — Бел.авт.
Ако допуснем, че средно всеки хектар (десетина) от земната повърхност дава за една година 2 тона (120 пуда) зърнени храни, захар и други хранителни вещества, ще се окаже, че се използува само 1/5000 част от слънчевата енергия. — Бел.авт.
С течение на времето всяка механична и химична работа на Слънцето се превръща в топлина. Само тук-там се натрупват торфища и други подобни, които представляват потенциална слънчева енергия. По-рано тези запаси са се натрупвали много по-интензивно и са образували мощни пластове от каменни въглища. — Бел.авт.
Фут — мярка за дължина, равна на 30,5 см. — Бел.прев.
Или планетоидът Агата, за който се предполага, че има кълбовидна форма и средната плътност на Земята (5 1/2). — Бел.авт.