Мис Каприз

Молитвата й беше интензивна и силна, вярата й - породена от отчаянието - мигновена и безгранична. Бог щеше да й отвърне. Бог трябваше да й отвърне. Чакаше пратеника да се появи в бяла роба и с ангелски глас да й посочи пътя в живота.

- Научих урока си, Боже. Наистина. Никога повече няма да съм разглезена и себична.

Тя чакаше със стиснати очи, по прашните й бузи се стичаха сълзи. Чакаше пратеникът да се появи и в ума й започна да се оформя образ, първоначално мъглив, но все по-отчетлив. Напрегна се да надникне и в най-тъмните кътчета на съзнанието си, напрегна се, за да съзре пратеника. Напрегна се и видя...

Скарлет О’Хара.

Видя Скарлет, лежаща в прахта, силуета й на фона на хълм - разбира се, цялата картина оцветена с техниколор¹⁸. Скарлет, която плаче: „Бог е мой свидетел, никога вече няма да гладувам“.

Франческа се задави със сълзите си и в гърдите й се надигна истеричен смях. Тя се отпусна на пети и бавно позволи на смеха да я погълне. Колко типично - помисли си. - И колко подходящо. Другите хора се молят и получават светкавици и ангели.

Тя получаваше Скарлет О’Хара.

Изправи се и тръгна, без да знае накъде отива. Просто се движеше. Прахта полепваше като пудра по сандалите й и се наслояваше между пръстите й. Почувства нещо в задния си джоб, бръкна да види какво е и намери монета от двайсет и пет цента. Взря се в монетата в ръката си. Сама, в чужда страна, без дом, вероятно бременна, стоеше насред някакъв тексаски път само с дрехите на гърба си, двайсет и пет цента в ръка и с видението за Скарлет О’Хара в главата.

Започна да я завладява странна еуфория - дързост, усещане за безкрайни възможности. Това беше Америка, страната на неограничените възможности. Тя бе уморена от себе си, уморена от това, в което се бе превърнала, готова да започне наново. И в цялата история на цивилизацията беше ли получавал някой подобна възможност за започване наново, каквато имаше тя точно в този момент?

Дъщерята на Блек Джак погледна към монетата в ръката си, претегли за момент тежестта й и обмисли бъдещето си. Ако това щеше да е ново начало, не трябваше да носи никакъв багаж от миналото. Без да си даде шанс да размисли, тя замахна и хвърли монетата надалеч.