Мис Каприз

1

Когато за първи път поставиха Франческа в обятията на майка й, Клоуи Серитела Дей избухна в сълзи и настоя, че сестрите в частната лондонска болница, където беше родила, са загубили нейното бебе. Всеки малоумник би могъл да види, че не е възможно това грозно малко създание с безформена глава и подути клепачи да е излязло от нейното изящно тяло.

Тъй като нямаше никакъв съпруг наоколо, за да успокои истеричната Клоуи, се наложи сестрите да й обясняват, че повечето новородени в първите няколко дни не са в най-добрата си форма. Клоуи им нареди да отнесат грозната самозванка и да не се връщат, докато не намерят собственото й скъпоценно дете. После освежи грима си и посрещна посетителите си - сред тях беше една френска филмова звезда, секретарката на Британското министерство на вътрешните работи и Салвадор Дали - със сълзлив разказ за ужасната трагедия, която я беше сполетяла. Посетителите, отдавна привикнали към драмите на красивата Клоуи, едва-едва потупаха ръката й и обещаха да се погрижат. В пристъп на великодушие Дали обяви, че ще нарисува сюрреалистична версия на въпросното новородено като подарък за кръщенето му, но милостиво изгуби интерес към проекта и вместо това изпрати посребрени бокали за събитието.

Измина седмица. В деня, в който трябваше да я изпишат от болницата, сестрите помогнаха на Клоуи да облече свободно падаща рокля без ръкави на „Балмен“ с широк муселинен колан. След това я поведоха към една инвалидна количка и положиха отхвърленото бебе в ръцете й. Изминалото време почти не бе подобрило външния вид на детето, но в мига, в който погледна надолу към вързопчето в ръцете си, Клоуи преживя една от светкавичните промени в настроението си. Взирайки се в петнистото лице, тя обяви на всеослушание, че красотата на третото поколение Серитела е подсигурена. Никой не възрази, което щеше да е проява на много лошо възпитание, и както се оказа, това бе напълно уместно, защото само след няколко месеца Клоуи доказа правотата си.

Чувствителността на Клоуи по въпросите на женската красота се коренеше в собственото й детство. Като момиче тя беше закръглена, с допълнителен пласт мазнина, натрупан около талията, и бузи, изкривяващи деликатните черти на лицето й. Не беше достатъчно пълна, за да минава за дебела в очите на света, а само колкото да се чувства грозна, особено в сравнение с елегантната си стилна майка, известната модистка от италиански произход Нита Серитела. И едва през 1947 година, лятото, когато Клоуи навърши дванайсет, за първи път й казаха, че е красива.

Беше си у дома за кратка ваканция от пансиона в Швейцария, където прекара по-голямата част от детството си, и седеше възможно най-незабележимо с пълните си бедра на позлатения стол в ъгъла на елегантния салон на майка си, който се намираше на Рю дьо ла Пе. Наблюдаваше с презрение и завист как Нита, тънка като молив, облечена в силно втален черен костюм с огромни малинови сатенени ревери, разговаря с елегантно облечените клиенти. Майка й носеше синьо-черната си коса подстригана късо, така че да пада върху бледата й кожа на лявата буза в огромна запетайка, а вратът й, като от картина на Модиляни, бе подчертан от огърлица с черни перли. Перлите заедно със съдържанието на малкия стенен сейф в спалнята й бяха подарени от нейните обожатели - преуспели мъже, които бяха щастливи да купуват бижута на жена, която можеше да си ги купи и сама. Един от тези мъже беше бащата на Клоуи, макар че Нита открито заявяваше, че не си спомня кой точно е, тъй като никога не е обмисляла да се омъжи за него.

Привлекателната блондинка, която бе ангажирала цялото внимание на Нита в салона този следобед, говореше испански, а приказките й бяха изненадващо простовати за човек, който бе привлякъл толкова много световно внимание точно през лятото на 1947 година. Клоуи следеше разговора с половин ухо и изучаваше кльощавите манекенки, които позираха в центъра на салона с последните творби на Нита. Защо не можеше да е слаба и самоуверена като тях? Защо не можеше да изглежда точно като майка си, особено като имаше същата черна коса и зелени очи? Ако беше красива, мислеше си Клоуи, може би майка й щеше да спре да я гледа с отвращение. За стотен път реши да се откаже от сладкото, така че да спечели одобрението й - и за стотен път почувства неприятното присвиване в стомаха, което й напомняше, че няма толкова силна воля. Сравнена с всепоглъщащата сила на характера на майка си, Клоуи се чувстваше като лебедово пухче за пудра.

Блондинката неочаквано вдигна поглед от скицата, която изучаваше, и без предупреждение бистрите й кафяви очи се спряха на Клоуи. Тя отбеляза със странния си груб испански:

- Един ден малката ще стане голяма хубавица. Много прилича на теб.

Нита погледна Клоуи със зле прикрито презрение.

- Не виждам абсолютно никаква прилика, Señora. И тя никога няма да бъде красива, ако не се научи да възпира вилицата си.

Клиентката на Нита повдигна ръката си, отрупана с няколко крещящи пръстена, и помаха на Клоуи.

- Ела тук, querida². Ела и дай на Евита целувка.

За момент Клоуи не помръдна, докато се опитваше да смели това, което бе казала жената. После се надигна колебливо от стола и прекоси салона, болезнено осъзнаваща дундестите си прасци, които се подаваха изпод ръба на памучната й лятна рокля. Когато стигна до жената, тя се наведе надолу и положи стеснителна, но въпреки това благодарна целувка върху леко ухаещата буза на Евита Перон.

- Фашистка кучка! - изсъска по-късно Нита Серитела, когато първата дама на Аржентина си тръгна през предната врата на салона. Мушна абаносовото цигаре между устните си, но рязко го отдръпна, оставяйки пурпурно петно в края му. -Потръпвам, когато я докосвам! Всички знаят, че няма и един нацист в Европа, който да не може да намери убежище при Перон и дружките му в Аржентина.

Спомените за германската окупация на Париж все още бяха пресни в паметта на Нита и тя изпитваше единствено презрение към симпатизантите на нацистите. От друга страна обаче, беше практична жена и Клоуи знаеше, че майка й не вижда смисъл да праща парите на Ева Перон, без значение колко безчестно бяха спечелени, на авеню „Монтен“, където властваше модна къща „Диор“.

След тази случка Клоуи започна да изрязва снимките на Ева Перон от вестниците и да ги лепи в албум с червени корици. В моментите, когато критиките на Нита ставаха особено хапливи, тя гледаше снимките и оставяше по някое случайно шоколадово петно по страниците, докато си спомняше как Евита Перон й бе казала, че някой ден ще стане голяма красавица.

През зимата, когато беше на четиринайсет, мазнините й чудодейно се стопиха заедно с апетита й за сладко и легендарните кости на Серитела най-сетне се очертаха ясно. Тя започна да прекарва часове, взряна в огледалото, омагьосана от елегантния и слаб образ в него. Сега, каза си, всичко ще бъде различно. Откакто се помнеше, се чувстваше отхвърлена в училище, но сега неочаквано се оказа част от вътрешния кръг. Не разбираше, че другите момичета са по-привлечени от новооткритата й самоувереност, отколкото от петдесет и шест сантиметровата талия. За Клоуи Серитела красотата означаваше приемане.

Нита изглеждаше доволна от отслабването й, така че, когато Клоуи се върна за лятната ваканция у дома в Париж, събра кураж да покаже на майка си няколко скици на рокли по неин дизайн с надеждата някой ден самата тя да стане модистка. Нита сложи рисунките на работната си маса, запали цигара и направи дисекция на всяка от тях с критичното око, което й бе донесло дизайнерската слава.

- Тази линия е нелепа. А пропорциите тук са напълно сбъркани. Виждаш ли как си съсипала тази с твърде много детайли? Къде ти е усетът, Клоуи? Къде ти е вкусът?

Клоуи сграбчи скиците и никога повече не повтори опита си.

Когато се върна в училище, се посвети на това, да стане по-красива, по-остроумна и по-популярна от всеки друг, решена никой да не заподозре, че непохватното дебело момиче все още живее в нея. Научи се да драматизира и най-тривиалното събитие в живота си с преувеличени жестове и екстравагантни въздишки и така всичко, което правеше, изглеждаше по-важно от онова, което останалите вършеха. Постепенно дори най-обикновеното събитие в живота на Клоуи Серитела се изпълваше с драма.

На шестнайсет отдаде девствеността си на брата на своя приятелка в градинската беседка срещу езерото Люцерн. Преживяването беше неловко и неудобно, но сексът накара Клоуи да се чувства елегантна. Тя бързо реши да го направи отново с някой по-опитен.

През пролетта на 1953 година, когато Клоуи беше на осемнайсет, Нита неочаквано почина от спукан апендикс. Клоуи беше зашеметена и смълчана по време на погребението на майка си, твърде вцепенена, за да разбере, че дълбочината на мъката й извира не толкова от смъртта, колкото от чувството, че никога не е имала майка. В ужаса си да остане сама, тя се озова в леглото на много по-възрастен от нея богат полски граф. Той й осигури временно убежище от страховете и шест месеца по-късно й помогна да продаде салона на Нита на зашеметяващо висока цена.

В края на краищата графът се върна при жена си и Клоуи устрои живота си с наследството. Беше млада, богата, без семейство и бързо започна да привлича бездейни младежи, които се заплитаха като позлатени нишки в тъканта на международното общество. Клоуи стана нещо като колекционерка, прелиташе от един на друг в търсене на мъжа, който да й даде безусловната любов, която никога не беше получила от майка си, мъжа, който щеше да я накара да спре да се чувства като нещастно дебело момиче.

Джонатан Дей, или Блек Джак, нахлу в живота й от срещуположната страна на рулетката в един хазартен клуб на Бъркли Скуеър. Дей беше получил прякора си Блек Джак не заради външния си вид, а заради склонността си към хазарта. На двайсет и пет вече беше унищожил три високоскоростни спортни коли и значителен брой жени. Той беше порочно красив американски плейбой от Чикаго, с кестенява коса, която падаше на немирни къдрици по челото му, и закачлив мустак. В много отношения не се различаваше от другите млади хедонисти, които съставяха голяма част от живота на Клоуи. Пиеше джин, носеше изискано ушити костюми и сменяше игралното поле всеки сезон. Но другите мъже не притежаваха склонността му към безразсъдност и способността му да рискува всичко -дори състоянието, което бе наследил от Американските железници - с едно-единствено завъртане на рулетката.

Напълно съзнаваща погледа му върху себе си, докато рулетката се въртеше, Клоуи наблюдаваше как малкото топче от слонова кост преминава от червено към черно и обратно, преди най-накрая да се установи на 17 черно. Тя си позволи да погледне нагоре и откри, че Джонатан Дей се взира в нея през масата. Усмивката накъдри мустака му. Тя също му се усмихна, уверена, че изглежда в най-добрия си вид в сребристосивата рокля на „Жак Фат“ от сатен и тюл, която подчертаваше тъмната й коса, бледността на кожата й и зелените дълбини на очите й.

- Изглежда, тази вечер не може да изгубиш - каза му тя. -Винаги ли имаш такъв късмет?

- Не винаги - отвърна той. - А ти?

- Аз? - Тя изпусна една от своите дълги драматични въздишки. - Тази вечер губя във всичко. Je suis misérable³. Никога нямам късмет.

Той извади цигара от сребърна табакера, докато очите му обхождаха арогантно тялото й.

- Разбира се, че имаш. Нали срещна мен. Тази вечер ще те заведа у дома.

Клоуи беше заинтригувана и възбудена от дързостта му и ръката й инстинктивно стисна ръба на масата за подкрепа. Почувства се така, сякаш потъмнелите му сиви очи прогаряха роклята й и се впиваха в най-съкровените кътчета на тялото й. Без да може да определи точно какво различава Блек Джак от останалите, тя усети, че само най-изключителната жена може да спечели сърцето на този мъж с върховна самоувереност и ако тя се окажеше тази жена, можеше завинаги да спре да се тревожи за дебелото момиченце в себе си.

Но колкото и да го желаеше, Клоуи се въздържа. През изминалата от смъртта на майка й година тя бе започнала да разбира мъжете по-добре, отколкото себе си. Беше наблюдавала безразсъдния блясък в очите им, докато топчето тракаше из отделенията на рулетката, и подозираше, че Блек Джак няма да оцени високо нещо, което е придобил твърде лесно.

- Съжалявам - отвърна тя хладно. - Имам други планове. -И преди да успее да й отговори, хвана чантичката си и напусна помещението.

Той се обади по телефона на следващия ден, но тя бе наредила на икономката си да каже, че я няма. Забеляза го в друг хазартен клуб седмица по-късно и след като му позволи един мъчителен поглед към себе си, се измъкна, преди да успее да я приближи. Дните минаваха и тя откри, че не може да мисли за друго, освен за младия плейбой от Чикаго. Той позвъни още веднъж и тя отново отклони разговора. По-късно същата нощ го видя в театъра и го дари само с кимване и полуусмивка, преди да се настани в ложата си.

Третия път, когато позвъни, тя прие разговора, но се престори, че не помни кой е. Той се изсмя сухо и й каза:

- Идвам при теб след половин час, Клоуи Серитела. Ако не си готова, няма да се видим повече.

- Половин час? Не е възможно... - Но той вече беше затворил.

Ръката й се разтрепери, докато поставяше слушалката на вилката. Пред очите й се мярна въртящата се рулетка, топчето от слонова кост, преминаващо от червено на черно, от черно на червено в играта, която играеха заедно. С треперещи ръце облече тясна бяла вълнена рокля с маншети от оцелот, после добави малка шапка с воал от прозрачен тюл. Отвори сама вратата точно половин час по-късно.

Той я поведе на разходка със спортната си червена кола „Изота-Фраскини“, която сам подкара с изумителна скорост по улиците на Найтсбридж, като управляваше кормилото само с пръстите на дясната си ръка. Тя се взираше в него с периферното си зрение, наслаждаваше се на къдриците на кестенявата му коса, които падаха толкова безгрижно над челото, както и на факта, че той е американец с гореща кръв, а не някакъв предсказуем европеец.

Най-накрая спряха пред един усамотен ресторант, където Блек Джак докосваше ръката й всеки път когато тя посегнеше към виното си. Клоуи изгаряше от желание по него. Под напрегнатия поглед на неспокойните му сребристи очи се чувстваше неустоимо красива и слаба не само външно, но и вътрешно. Всичко в него раздвижваше чувствата й - начинът, по който вървеше, звукът на гласа му, миризмата на тютюн в дъха му. Джак Дей беше върховният трофей, последното потвърждение на собствената й красота.

Когато напуснаха ресторанта, той я притисна към дънера на един чинар и я целуна, съблазнително, порочно. Пъхна ръката си зад нея и я плъзна по дупето й.

- Желая те - промърмори в устата й.

Тялото й беше толкова изпълнено с желание, че изпита истинска болка да не му се отдаде.

- Твърде бърз си за мен, Джак. Трябва ми време.

Той се разсмя и щипна брадичката й, сякаш изпитваше особено удоволствие от начина, по който го разиграва. После стисна гърдите й точно когато една възрастна двойка излизаше от ресторанта и поглеждаше към тях. По пътя към дома я забавляваше с вицове и не каза нищо за повторна среща.

Когато два дни по-късно икономката й обяви, че Джак я търси по телефона, Клоуи поклати глава и отказа да приеме разговора. После изтича в стаята си и изпадна в пристъп на плач от страх, че го отблъсква твърде силно и рискува той да загуби интерес. Следващия път когато го видя, на откриване на галерия, на ръката му висеше някаква червенокоса танцьорка. Клоуи се престори, че не забелязва.

На следващия следобед той се появи на вратата й и я заведе на разходка из провинцията. Тя заяви, че е ангажирана и не може да вечеря с него.

Хазартната им игра продължи и Клоуи не можеше да мисли за нищо друго. Когато Джак не беше с нея, тя го призоваваше във въображението си - неуморните движения, безгрижните къдрици, закачливия мустак. Едва можеше да мисли от плътното влажно напрежение, което задушаваше тялото й, но все още отблъскваше сексуалните му аванси.

Той я провокираше жестоко, като проследяваше формата на ухото й с устни и шепнеше:

- Не мисля, че си подходящата жена за мен.

В отговор тя обвиваше с ръка врата му.

- Не мисля, че си достатъчно богат за мен.

Топчето от слонова кост тракаше по рулетката, червено -черно, черно - червено... И Клоуи знаеше, че скоро ще спре.

- Тази вечер - каза Джак, когато вдигна телефона. - Бъди готова за мен в полунощ.

- Полунощ? Не ставай смешен, скъпи. Това е невъзможно.

- Полунощ или никога, Клоуи. Играта свърши.

Тази нощ тя облече черен кадифен костюм е кристални копчета над копринена блуза в цвят шампанско. Очите й проблеснаха ярко насреща й от огледалото, докато решеше тъмната си коса и подвиваше краищата й навътре. Блек Джак Дей се появи издокаран в смокинг на прага й точно в дванайсет. При вида му вътрешностите й се втечниха като парфюмирания лосион, който беше нанесла върху кожата си. Вместо към изота-фраскини, той я поведе към даймлер с нает шофьор и обяви, че отиват в „Хародс“.

Тя се разсмя.

- Не е ли малко късно за пазаруване в полунощ?

Той не каза нищо, а само се усмихна, докато се настаняваше на меките кожени седалки, и започна да говори за понито, което мисли да купи от Ага Хан. Не след дълго даймлерът отби край зелено-златния вход на „Хародс“. Клоуи погледна приглушеното осветление, което се виждаше през вратите на празния магазин.

- Изглежда, „Хародс“ не е отворен, Джак, дори и за теб.

- Ще видим, мила.

Шофьорът им отвори задната врата и Джак й помогна да слезе от колата.

За нейно изумление, иззад стъклената врата на магазина се появи портиер в ливрея и след като хвърли няколко бързи погледа дали някой на улицата не ги гледа, отключи вратата, за да влязат.

- Добре дошли в „Хародс“, господин Дей.

Тя погледна отворената врата с изумление. Дори Блек Джак Дей не можеше просто да си позволи да влезе в най-известния универсален магазин на света много след края на работното време и без присъствието на продавачи. Когато не помръдна, Джак я побутна напред с решителен натиск върху кръста й. Веднага щом влязоха, портиерът направи най-изумителното нещо - докосна шапката си, излезе на улицата и заключи след тях. Тя не можеше да повярва на очите си и погледна Джак неразбиращо.

- Рулетката беше особено щедра е мен, откакто те срещнах, мила. Помислих си, че едно частно пазаруване може да ти хареса.

- Но магазинът е затворен. Не виждам никакви служители.

- Още по-добре.

Тя настоя за обяснение, но той не каза почти нищо освен това, че е уредил лично - и както беше сигурна доста незаконно - споразумение е няколко от по-новите и по-безскрупулни служители на „Хародс“.

- Няма ли хора, които работят тук през нощта? Почистващ персонал? Охрана?

- Твърде много въпроси задаваш, мила. За какво са ти парите, ако не можеш да си купиш удоволствие? Нека видим какво ще привлече окото ти тази вечер. - Той взе един златист и един сребрист шал от Стойката и ги надипли около кадифената яка на сакото й.

- Джак, не мога да ги взема просто така!

- Спокойно, мила. Магазинът ще бъде щедро компенсиран. А сега, ще ме отегчаваш ли с тревогите ти, или ще се забавляваме?

Клоуи не можеше да повярва на случващото се. Не се виждаха продавачи, нито уредници, нито пазачи. Наистина ли големият универсален магазин беше неин? Погледна към шала около врата си и изпусна задъхано възклицание. Той посочи с ръка изобилието от елегантни стоки.

- Давай. Вземи си нещо.

С безразсъден кикот тя се протегна и издърпа една чантичка е пайети, а после метна плетената дръжка през рамо.

- Много хубаво - каза той.

Тя обви ръце около врата му.

- Ти със сигурност си най-вълнуващият мъж на света, Джак Дей! Обожавам те!

Дланите му пропълзяха надолу по талията й към извивката на дупето и придърпаха хълбоците й плътно към неговите.

- А ти си най-вълнуващата жена. Не можех да позволя да консумираме любовната си афера на някакво обикновено място, нали?

Черно-червено... червено-черно... Твърдостта, притисната към корема й, не й позволи да интрепретира погрешно думите му и тя почувства как в нея се надига едновременно жега и студ. Играта щеше да свърши тук... в „Хародс“. Само Джак Дей можеше да измисли нещо толкова скандално. Мисълта за това завъртя главата й като червено-черното колело.

Той издърпа чантата от рамото й, махна черното й сако и ги увеси на една стойка за копринени чадъри с дръжки от палисандрово дърво. После свали сакото на смокинга си и го постави до нейното, така че остана само по бяла риза с плисиран нагръдник с лъскави черни ръкавели. Тънкият му кръст беше пристегнат с пояс.

- Ще ги вземем по-късно - обяви той, като постави отново един шал на раменете й. - Хайде да направим изследователска експедиция.

Заведе я в известната зала за храни на „Хародс“, с огромните мраморни тезгяхи и изрисуван таван.

- Гладна ли си? - попита я, като й поднесе сребърна кутия с шоколади от рафта.

- За теб - отвърна тя.

Устата му зад мустаците се изви. Махна капака на кутията, взе един бонбон от тъмен шоколад и го захапа от едната страна, така че от вътрешността му да се процеди малко кремообразен черешов ликьор. Бързо го притисна към устните й и започна да го плъзга навътре-навън, така че част от пълнежа да остане в устата й. После го пъхна в своята и наведе глава, за да я целуне. Когато устните й се отвориха, сладки и лепнещи от ликьора, той избута шоколадовата черупка напред с език, Клоуи погълна бонбона със стон и тялото й стана течно и безформено като сърцевината му.

След като той най-сетне се отдръпна, избра бутилка шампанско, махна тапата и я наведе първо към нейните, а после и към своите устни.

- За най-скандалната жена в Лондон - каза, наведе се напред и облиза последното петънце от шоколада, останало в ъгълчето на устата й.

Прекосиха първия етаж, взеха чифт ръкавици, букет копринени теменуги и ръчно изрисувана кутия за бижута и ги поставиха на купчина, която да вземат по-късно. Накрая стигнаха до отдела за парфюми и замайващата смес от най-изисканите аромати на света заля Клоуи, но този път уханието им не бе накърнено от тълпите хора, изпълващи пространството между щандовете през деня.

Когато стигнаха до средата, той пусна ръката й и се обърна да я погледне. Започна да разкопчава блузата й и тя почувства странна смесица от възбуда и притеснение. Въпреки факта, че магазинът беше празен, те все пак бяха в центъра на „Хародс“.

- Джак, аз...

- Не се дръж като дете, Клоуи. Следвай примера ми.

Потръпна от вълнение, когато той избута сатенената материя на блузата й, за да разкрие дантеления й сутиен с цвят на слонова кост. Издърпа една опакована в целофан кутия с „Джой“ от откритата стъклена витрина и разопакова парфюма.

- Облегни се на щанда - каза й с копринен глас. - Сложи ръце на ръба.

Тя изпълни инструкциите му, отслабена от напрегнатостта в сребристите му очи. Той извади запушалката от гърлото на шишето и я плъзна под дантеления ръб на сутиена й. Клоуи си пое рязко въздух, когато Джак потърка студения край по зърното й.

- Хубаво е, нали? - промърмори Джак с нисък и дрезгав глас.

Тя кимна, неспособна да говори. Той постави запушалката в шишенцето, взе втора капка парфюм и я плъзна от другата страна на сутиена, за да докосне другото й зърно. Клоуи усещаше как плътта й набъбва под бавното кръгово движение на стъклото и когато жегата започна да се натрупва вътре в нея, красивото безразсъдно лице на Джак сякаш заплува пред очите й.

Той плъзна запушалката надолу и тя почувства ръката му да се мушва под ръба на полата й и бавно да се издига по чорапите.

- Разтвори крака - прошепна Джак.

Тя стисна края на щанда с ръце и изпълни молбата му. Джак плъзна запушалката нагоре по едното й бедро, над ръба на чорапите и по голата й кожа, като описваше бавни кръгове до самия край на бикините й. Клоуи изстена и отвори краката си по-широко.

Той се разсмя коварно и извади ръката си изпод полата й.

- Не още, мила. Още не.

Двамата продължиха из притихналия магазин, вървяха от един отдел към друг почти без да разговарят. Той погали гърдите й, когато забоде една антична арменска игла на яката на блузата й, потърка дупето й през полата, докато плъзгаше гребен с дръжка от чисто сребро през косата й. Тя пробва един колан от крокодилска кожа и чифт обувки със заострени върхове. В отдела за бижута той махна перлените й обеци и ги замени със златни клипсове, оградени от дузини малки диаманти. Когато Клоуи възрази срещу това разточителство, той се изсмя.

- Това е само едно завъртане на рулетката, мила. Само едно.

Намери яка от пера на бяло марабу и след като я бутна към една мраморна колона, смъкна блузата по раменете й.

- Твърде много приличаш на ученичка - заяви и се протегна да махне сутиена й. Копринената материя се плъзна от пръстите му на килима и тя застана пред него гола до кръста.

Имаше големи, пълни гърди, увенчани с плоски зърна, големи колкото монета от петдесет цента, втвърдени и набъбнали от възбуда. Джак повдигна всяка от гърдите й в ръце. Харесваше й да се показва пред него и застана напълно неподвижна, хладината от колоната приятно докосваше горещия й гръб. Той защипа зърната й и тя ахна. Джак се разсмя, хвана меката яка и я уви около голите й рамене, така че да я покрие. После бавно започна да дърпа краищата напред-назад.

- Джак... - Тя искаше да я вземе там. Искаше да се плъзне надолу по колоната, да отвори крака и да го поеме в себе си.

- Развих неочакван копнеж за малко „Джой“ - прошепна й Джак. Отмести шала на една страна, покри голямото й зърно с уста и започна да го смуче настойчиво.

Тя потрепери, когато жегата изпълни всяка частица от нея, изгори вътрешните й органи, попари кожата й.

- Моля те... - промърмори. - О, моля те... не ме измъчвай повече.

Той се отдръпна от нея, неспокойните му очи припламваха игриво.

- Още мъничко, мила. Още не съм се наиграл. Мисля, че трябва да идем при кожите.

И после с полуусмивка, която й показа, че знае точно колко далеч я е отвел, той намести яката върху гърдите й, като драсна леко едното й зърно с нокът, докато наместваше краищата.

- Не искам да гледам кожи - каза тя. - Искам...

Но той я поведе към асансьора, който ловко задвижи с лостовете, сякаш го правеше всеки ден. Докато пътуваше нагоре с него, голите й гърди бяха покрити само с белите пера на марабуто.

Когато стигнаха, Джак сякаш забрави за нея. Отиваше от стелаж на стелаж, разглеждаше палтата и шаловете по тях, докато накрая избра дълго до земята палто от руски рис. Космите бяха дълги и дебели, сребристобели на цвят. Той огледа за момент палтото и после се обърна към нея.

- Свали си полата.

Пръстите й се запънаха на страничния цип и за момент тя си помисли, че ще трябва да го помоли за помощ. Но после закопчалката се предаде, Клоуи плъзна полата заедно с подплатата надолу по бедрата си и я прекрачи. Краищата на яката падаха до горната част на дантеленият й жартиерен колан.

- Бикините. Свали и бикините.

Дъхът й излизаше на къси, тихи хрипове, докато изпълняваше молбата му, и накрая остана само по жартиери и чорапи. Без да й казва, сама махна боата и я пусна на земята, като леко изпъна рамене назад, така че Джак да пирува с гледката на гърдите й, узрели и набъбнали, и на лоното й, покрито с тъмни копринени косъмчета, очертани от бялата дантела на жартиерите.

Тръгна към нея, протегнал великолепното палто в ръце, а тъмните му очи проблясваха като лъскавите му ръкавели.

- За да избереш подходящата кожа, трябва да я почувстваш със своята собствена... с гърдите си... - Гласът му беше тих и мек като кожата на риса, която спускаше възбуждащо по тялото й. - С гърдите... с корема и с дупето... с вътрешността на бедрата...

Тя се протегна към палтото и притисна кожата до своята.

- Моля те... Измъчваш ме. Моля те, спри...

Той се отдръпна отново, но този път само за да махне ръкавелите от ризата си. Клоуи го гледаше как се съблича, а сърцето й биеше в гърлото от желание. Той застана пред нея гол, взе палтото от ръцете й и го положи с козината нагоре върху ниския подиум в центъра на помещението. После стъпи върху него и я издърпа при себе си.

Докосването на голата му кожа до нейната запали възбудата й толкова силно, че тя почти забрави да диша. Той прокара ръцете си по тялото й, после я обърна така, че да гледа към изложбеното пространство. Премести се леко зад нея и започна да гали гърдите й, сякаш я възбуждаше за невидима публика, която ги наблюдаваше мълчаливо в тъмния салон. Ръката му се спусна по корема й и покрай бедрата. Тя почувства пениса му да се втвърдява до бедрото й. Ръката му се намести между краката й и от докосването му жегата в нея се натрупа, в тялото й запулсира безкраен копнеж за освобождение.

Джак я положи върху меката дебела кожа и погали бедрата й, като ги разтвори и се намести между тях. Тя обърна бузата си към меката козина и изви хълбоци, отдаде му се изцяло в центъра на салона, върху подиума, специално проектиран да излага най-доброто от „Хародс“.

Той погледна часовника си.

- В момента охраната би трябвало да идва на работа. Чудя се колко ли време ще им е нужно да ни проследят дотук. - И после проникна в нея.

Отне й момент да осъзнае думите му. Изпусна дрезгаво възклицание, когато разбра какво е направил.

- Господи! Планирал си да стане така, нали?

Той замачка гърдите й с ръце и проникна по-дълбоко.

- Разбира се.

Огънят в тялото й и ужасът от разкриването им се сляха в разтърсваща експлозия от чувства. Докато оргазмът я помиташе, тя захапа рамото му.

- Копеле...

Той се разсмя и свърши със силно, шумно стенание.

Едва успяха да избягат от охраната. Облечен само с най-необходимото, Джак хвърли палтото от рис върху голата Клоуи и я повлече по стълбите. Докато босите й крака летяха по стъпалата, безразсъдният му смях отекваше в ушите й. Преди да напуснат магазина, той хвърли бикините й върху една стъклена витрина заедно с визитната си картичка.

На следващия ден Клоуи получи бележка, че майка му е болна и временно трябва да се върне в Чикаго. Докато го чакаше, тя живееше в агонията на разбърканите си емоции -гняв заради риска, на който я беше изложил, възбуда от вълнението, което й беше дарил, и силен страх, че няма да се върне. Изминаха четири седмици, после пет. Тя се опита да му позвъни, но връзката беше толкова лоша, че не успяваха дори да я разберат. Изнизаха се два месеца. Клоуи се убеди, че Джак не я обича. Той беше авантюрист, търсач на силни усещания. Беше видял дебеланата в нея и не искаше да имат нищо общо.

Десет седмици след нощта в „Хародс“ той се появи толкова внезапно, колкото беше изчезнал.

- Здравей, мила - каза, застанал на входната врата на къщата й с кашмирено палто, безгрижно наметнато на раменете му. - Липсваше ми.

Тя се хвърли в прегръдките му, хлипаща от облекчение, че отново го вижда.

- Джак... Джак... Скъпи мой.

Той прокара палеца си по долната й устна, после я целуна. Тя дръпна ръцете си и силно го зашлеви през лицето.

- Бременна съм, копеле такова!

За нейна изненада, Джак незабавно се съгласи да се ожени за нея и те се бракосъчетаха три дни по-късно в провинциалното имение на неин приятел. Докато стоеше до красивия младоженец пред импровизирания градински олтар, Клоуи знаеше, че е най-щастливата жена на света. Блек Джак Дей можеше да се ожени за всяка, но беше избрал нея. С изминаването на седмиците тя решително игнорираше слуха, че докато е бил в Чикаго, семейството му го е лишило от наследство. Вместо това си фантазираше за бебето. Колко прелестно щеше да е да разполага с цялата любов на двама души, съпруг и дете.

Месец по-късно Джак изчезна заедно с десет хиляди паунда от една от сметките на Клоуи. Когато се появи отново шест седмици по-късно, тя го простреля в рамото с немски люгер. Последва кратко одобряване, докато Джак не влезе в поредния късметлийски цикъл в хазартните клубове и не изчезна отново.

В Деня на свети Валентин на 1955 година. Фортуна завинаги изостави Блек Джак Дей на едно коварно мокро шосе между Ница и Монте Карло. Топчето от слонова кост падна за последен път в отделението си и рулетката спря завинаги.

2

Един от бившите любовници на овдовялата Клоуи изпрати ролс-ройс „Силвър Клауд“, който да я прибере у дома след раждането на дъщеря й. Разположена удобно на кожените седалки, тя се взираше в повитото в меки пелени бебе, което беше заченато толкова драматично насред „Хародс“, и прокара пръст по нежната му буза.

- Моя красива малка Франческа - промърмори тя. - Няма да ти трябва баща или баба. Няма да ти е нужен никой освен мен. Ще ти дам всичко на света.

За нещастие на дъщерята на Блек Джак, Клоуи направи точно това.

През 1961 година, когато Франческа беше на шест години, а Клоуи на двайсет и шест, двете позираха за британския „Вог“. В лявата част на страницата бе поместена популярната черно-бяла фотография на Нита, облечена в рокля от циганската й колекция, а отдясно бяха Клоуи и Франческа. Майката и дъщерята позираха на фона на бял екран и двете облечени в черно. Белият фон, бледността на кожите им и черните кадифени плащове с качулки правеха фотографията етюд на контраста. Единственият друг цвят идваше от четирите акцента пронизително зелено - незабравимите очи на Серитела, които оживяваха страницата и проблясваха като великолепни бижута.

След като вълненията от фотографията преминаха, повечето критични читатели отбелязаха, че обаятелните черти на Клоуи не са толкова екзотични като тези на майка й. Но дори най-критичните сред тях не можеха да намерят недостатък в момиченцето. То изглеждаше като въплъщение на идеалното дете, с блажена усмивка и ангелска неземна красота, която се излъчваше от овала на малкото му лице. Само фотографът, който направи снимката, бе на различно мнение. Той имаше два малки белега, двойка бели резки на ръката си, на мястото, където се бяха забили острите малки резци на Франческа.

- Не, не, мила. - Клоуи смъмри Франческа, когато ухапа фотографа. - Не трябва да хапеш този мил човек. - Тя размаха към дъщеря си дългия си нокът, лакиран в абаносовочерно.

Франческа погледна непокорно майка си. Искаше да си е у дома и да си играе с новия куклен театър, а не да я снима някакъв грозен мъж, който само й казваше да не мърда. Тя забоде върха на едната си блестяща черна кожена обувка в белия екран и разтърси кестенявите си къдрици, за да ги освободи от ограничението на черната кадифена качулка. Майка й беше обещала специално пътуване до „Мадам Тюсо“, ако се държеше добре, а Франческа обичаше восъчните фигури. Дори така обаче, не беше абсолютно сигурна, че е сключила най-добрата сделка. Обичаше също и Сен Тропе.

След като утеши фотографа за наранената му ръка, Клоуи се протегна, за да пристегне косата на дъщеря си, и после дръпна ръка с неочаквано изскимтяване, защото получи същото отношение.

- Непослушно момиче! - изстена тя, вдигайки ръка към устата си, за да засмуче раната.

Очите на Франческа незабавно се напълниха със сълзи и Клоуи се вбеси на себе си, че беше реагирала толкова остро. Тя бързо придърпа дъщеря си в прегръдка.

- Няма значение - изгука й. - Клоуи не е ядосана, скъпа. Лоша мама. Ще ти купим хубава нова кукла на връщане у дома.

Франческа се притисна силно в ръцете на любящата си майка и погледна към фотографа през гъстите сенки на миглите си. После му се изплези.

Този следобед беше първият, но съвсем не и последният път, когато Клоуи усети върху себе си жилото на мъничките остри зъби на Франческа. Но дори след напускането на три бавачки тя отказваше да признае, че дъщеря й има проблем с хапането. Франческа беше просто много буйна, а Клоуи нямаше намерение да си спечели омразата й, като прави проблем от нещо толкова тривиално. Терорът на Франческа можеше да продължи необезпокояван, ако на свой ред едно друго дете не я беше ухапало след спречкване за люлката в парка. Когато Франческа откри, че това преживяване е болезнено, хапането спря. Тя не беше умишлено жестока, просто искаше да постигне своето.

Клоуи купи къща в стил „Кралица Ана“ на Ъпър Гросвенър Стрийт, недалеч от американското посолство и източния край на Хайд Парк. Висока четири етажа, но широка не повече от десетина метра, тясната постройка беше реставрирана през 30-те години на XX век от Сири Моъм, съпругата на Съмърсет Моъм и една от най-известните дизайнерки на времето си. Виещата се стълба водеше от приземния етаж към приемната и покрай портрета на Клоуи и Франческа, сниман от Сесил Бийтън. Коралови колони от изкуствен мрамор ограждаха входа към приемната, в която беше разположена стилна смесица от френски и италиански произведения на изкуството, както и няколко стола „Адам“ и колекция от венециански огледала. На горния етаж беше спалнята на Франческа, декорирана като част от замъка на Спящата красавица. Тук Франческа царуваше, като принцеса над земите си, сред дантелените завеси, окичени с розички от розова коприна, и леглото с балдахин.

От време на време даваше приеми в приказната си стая и сервираше подсладен чай в дрезденски порцелан за дъщерята на една приятелка на Клоуи.

- Аз съм принцеса Аврора - обяви тя веднъж на Клара Милингфорд, като изящно заметна кестенявите си къдрици, които заедно с безразсъдството бе наследила от Блек Джак Дей. - А ти си една от добрите жени от селото, дошла на посещение при мен.

Клара, единствената дъщеря на виконт Алсуърт, нямаше намерение да бъде някаква си жена от селото, докато високомерната Франческа Дей се преструва на благородничка. Тя остави третата си лимонова бисквита и възкликна:

- Аз искам да съм принцеса Аврора!

Предложението толкова силно удиви Франческа, че се разсмя, прозвуча като сребърно малко звънче.

- Не ставай глупава, скъпа Клара. Ти имаш големи лунички. Не че луничките ти не са симпатични, разбира се, но със сигурност не и за принцеса Аврора, която е най-известната красавица на земята. Аз ще съм принцеса Аврора, а ти може да си кралицата.

Франческа сметна, че компромисът й е израз на висша справедливост, и беше безкрайно разочарована, когато Клара, също като толкова много други момиченца, които идваха да си играят с нея, не се върна повече. Тяхното изчезване я озадачаваше. Не споделяше ли всичките си красиви играчки с тях? Не им ли позволяваше да играят в красивата й спалня?

Клоуи пренебрегваше всички признаци, че детето й започва ужасно да се разглезва. Франческа беше нейното бебче, ангел, идеалното й малко момиченце. Тя наемаше най-либералните възпитатели, купуваше най-новите кукли, най-съвременните игри, суетеше се около нея, глезеше я и й позволяваше да прави всичко, което поиска, стига да не я застрашава. Неочакваната смърт вече беше надигнала грозната си глава два пъти в живота на Клоуи и мисълта, че нещо може да се случи на скъпоценното й дете, смразяваше кръвта й. Франческа беше нейната котва, единствената емоционална привързаност, която можеше да поддържа в безцелния си живот. Понякога лежеше в леглото си, неспособна да заспи, с лепнеща от студена пот кожа, и си представяше ужасите, които можеха да сполетят малкото й момиче, прокълнато да има баща с безразсъден характер. Виждаше как Франческа скача в плувния басейн и повече не изплува, как пада от ски лифта, как къса мускул на крака си, докато танцува балет, как обезобразява лицето си при инцидент с колело. Не можеше да се отърси от ужасния страх, че нещо страшно се спотайва зад гърба й, готово да сграбчи дъщеря й. Искаше й се да постави Франческа в памук и да я заключи далеч, в красив копринен замък, където нищо никога нямаше да я нарани.

- Не! - пищеше тя, когато Франческа се отскубваше от нея и се втурваше по тротоара в преследване на гълъб. - Върни се! Не тичай така!

- Но аз искам да тичам - протестираше Франческа. - Вятърът свири в ушите ми.

Клоуи клякаше до нея и протягаше ръце.

- Бягането разрошва косата и кара лицето да почервенява. Хората няма да те обичат, ако не си красива. - Тя държеше здраво Франческа за ръцете, докато изричаше тази най-ужасна заплаха, както другите майки използваха Торбалан, за да сплашват децата си.

Понякога Франческа се противеше, тайно се премяташе или се люлееше на някой клон, докато бавачката й не внимаваше. Но тези пакости винаги излизаха наяве и нейната привързана към удоволствията майка, която никога не й отказваше нищо, която никога не я порицаваше дори за най-безобразното поведение, обезумяваше толкова, че плашеше Франческа.

- Можеше да се убиеш! - крещеше й тя и сочеше петното от трева върху жълтата ленена рокля или мръсотията, размазана на бузата й. - Виж колко грозна изглеждаш! Колко ужасна! Никой не обича грозни малки момиченца! - После започваше да плаче толкова сърцераздирателно, че Франческа се ужасяваше. След няколко подобни притеснителни епизода тя научи урока си: в живота всичко й беше разрешено, стига да изглежда красива, докато го прави.

Двете водеха елегантен бохемски живот, осигурен от наследството на Клоуи, както и от щедростта на върволицата от мъже, преминаващи през живота й по същия начин, както някога бащите им бяха преминавали през този на Нита. В международните елитарни кръгове скандалният вкус на Клоуи и разточителните й навици допринасяха за нейната репутация на забавна компания и изкусна домакиня, човек, на когото винаги може да се разчита да оживи и най-скучното събитие. Именно Клоуи наложи тенденцията последните две седмици на февруари да се прекарват по извитите плажове на Рио де Жанейро; Клоуи развесели мудните часове в Довил, когато гостите се отегчаваха от полото, като организира сложен лов на съкровища, който изпрати всички да се надпреварват из френската провинция в малки коли в преследване на плешиви свещеници, нешлифовани изумруди или идеално изстудени бутилки „Шовал Блан“; Клоуи настоя една Коледа да изоставят Сейнт Мориц в полза на една мавританска вила в Алгарве, където се забавляваха с група смешни безпътни рок звезди и безкраен запас от хашиш.

Клоуи вземаше дъщеря си със себе си доста често, заедно с бавачката и настоящия възпитател в небрежното й образование. Те обикновено я държаха отделена от възрастните през деня, но понякога нощем Клоуи я представяше на отегчената компания, сякаш детето беше някакъв особено хитър коз.

- Ето я и нея! - обяви Клоуи един от тези пъти, докато извеждаше Франческа на откритата палуба на „Кристина“, яхтата на Аристотел Онасис, закотвена за през нощта близо до Тринидад. Просторният участък край кърмата беше покрит със зелен балдахин, а гостите се бяха излегнали в удобни кресла в края на една мозаечна репродукция на критския Минотавър, инкрустирана в токовото дърво. Мозайката беше служила като подиум за танци едва преди час и по-късно щеше да бъде снижена с девет фута и напълнена с вода за всички, които искат да поплуват преди сън.

- Ела тук, моя красива принцесо - каза Онасис с протегнати ръце. - Ела и дай на чичо Ари целувка.

Франческа потърка сънливо очи, за да пропъди съня, и пристъпи напред, подобна на изящна кукла. Идеалната й малка уста бе извита като лъка на Купидон, а зелените й очи се отваряха и затваряха, сякаш клепачите й бяха леко натежали. Диплите от белгийска дантела на деколтето на дългата й бяла нощница се развяваха от нощния бриз, босите й крака се подаваха изпод подгъва, разкривайки ноктите й, лакирани в нежнорозов цвят. Въпреки факта, че беше само на девет и бе събудена в два сутринта, сетивата й постепенно се изостриха. През целия ден беше изоставена на грижите на персонала и сега беше нетърпелива да прегърне шанса си да завладее вниманието на възрастните. Може би, ако тази вечер беше особено добра, щяха да й позволят да остане с тях на следващия ден.

С клюноподобния си нос и малките очи, покрити дори през нощта със злокобни плътни черни очила, Онасис я плашеше, но тя покорно пристъпи в прегръдката му. Предишната нощ той й беше дал красива огърлица, оформена като морска звезда, и тя не искаше да рискува да пожертва другите подаръци, които можеше да й даде.

Докато Онасис я повдигаше в скута си, тя погледна към Клоуи, която се бе сгушила в настоящия си любовник, Джанкарло Моранди, италианския пилот от Формула 1. Франческа знаеше всичко за любовниците, защото Клоуи й го беше обяснила. Любовниците бяха очарователни мъже, които се грижеха за жените и ги караха да се чувстват красиви. Франческа нямаше търпение да порасне достатъчно, за да има собствен любовник. Не Джанкарло обаче. Понякога той излизаше с други жени и тогава майка й плачеше. Вместо това Франческа искаше любовник, който да й чете книги и да я води на цирк, да пуши лула, като някои от мъжете, които бе виждала да вървят със своите малки момиченца по Серпантината.

- Внимание! - Клоуи се изправи и плесна с ръце над главата си като фламенко танцьорките, които Франческа видя да танцуват последния път, когато бяха в Торемолинос. – Сега моята красива дъщеря ще ви илюстрира колко бездънно невежи селяндури сте всички. - Изявлението й беше посрещнато с иронични подвиквания и Франческа чу как Онасис се изкиска в ухото й.

Клоуи отново се притисна до Джанкарло и потри крака си, обут в тесен бял панталон в прасеца му, докато накланяше глава по посока на Франческа.

- Не им обръщай внимание, сладка моя - обяви високо тя. -Те са боклуци от най-лош вид. Не мога да разбера защо се занимавам с тях. - Клоуи посочи към една ниска махагонова масичка. - Образовай ги, ако обичаш, Франческа. Никой освен чичо ти Ари не притежава и най-слаба изтънченост.

Франческа се плъзна от коляното на Онасис и тръгна към масата. Усещаше погледите на всички върху себе си и умишлено удължи мига, като правеше бавни крачки, държеше раменете си изпънати назад и се преструваше, че е мъничка принцеса на път за трона. Когато стигна до масата и видя шестте малки обкантени със злато порцеланови купички, се усмихна и отметна косата от лицето си. Коленичи на килимчето пред масата и огледа замислено купите.

Съдържанието им грееше върху белия порцелан, шест купчинки блестящ влажен хайвер в различни отсенки на червеното, сивото и бежовото. Ръката й докосна крайната купа, която съдържаше голям куп перлено червени яйца.

- Сьомгов хайвер - каза тя, като го отмести. - Не струва. Истинският хайвер идва само от есетрите в Каспийско море.

Онасис се разсмя и една от филмовите звезди изръкопляска. Франческа бързо се разпореди с другите две купи.

- Това са хайвери от пинагорови риби, така че няма да се занимаваме и с тях.

Декораторът се наведе към Клоуи.

- Как я обучи, с кърмата или чрез осмоза? - поинтересува се той.

Клоуи го погледна лошо.

- С кърмата, разбира се.

- Какви славни гърди са това, cara⁴. - Джанкарло прокара длан над предната част на бюстието на Клоуи.

- Това е белуга - обяви Франческа, която не беше доволна, че вниманието се отклонява от нея, особено след като беше прекарала целия ден с възпитателката, която все мърмореше ужасни неща само защото тя отказваше да учи скучната й таблица за умножение. Положи крайчеца на пръста си в края на централната купа. - Ще забележите, че хайверът на белугата има най-големи зърна. - Премести ръката си към следващата купа. - Това е севруга. Цветът е същият, но зрънцата са по-малки. А това е есетра, най-любимият ми вид. Яйцата са големи почти колкото на белугата, но цветът е по-златист.

Чу задоволителен хоров смях, смесен с ръкопляскания, и после всички започнаха да поздравяват Клоуи за умното й дете. Първоначално Франческа се усмихваше на комплиментите, но после щастието й започна да гасне, когато осъзна, че всички гледат Клоуи вместо нея. Защо майка й получаваше цялото внимание, когато тя беше изпълнила номера? Очевидно възрастните никога нямаше да й позволят да остане на палубата с тях през деня. Разгневена и объркана, Франческа скочи на крака и помете с ръка масата, като запрати порцелановите купи и хайвера по полираната тикова палуба на Аристотел Онасис.

- Франческа! - възкликна Клоуи. - Какво не е наред, скъпа моя?

Онасис се мръщеше и мърмореше нещо на гръцки, което звучеше смътно заплашително на Франческа. Тя нацупи долната си устна и се опита да измисли как да замаже грешката си. Предполагаше се малкият проблем с променливото й настроение да е тайна - нещо, което не биваше да се показва пред приятелите на Клоуи при никакви обстоятелства.

- Съжалявам, мами - каза тя. - Стана, без да искам.

- Разбира се, мила - отвърна Клоуи. - Всички знаят това.

Недоволното изражение на Онасис обаче не изчезна и Франческа знаеше, че са необходими по-енергични действия. С драматичен вик на болка тя побягна през палубата към него и се вкопчи в скута му.

- Извинявай, чичо Ари - изхлипа, а очите й незабавно се напълниха със сълзи, един от най-добрите й трикове. - Стана случайно, наистина! - Сълзите закапаха от долните й клепачи и се затъркаляха по бузите, докато тя се концентрираше да не потрепне под погледа на черните слънчеви очила. - Обичам те, чичо Ари - въздъхна тя, насочвайки пълната сила на жалното си, обляно в сълзи лице нагоре в изражение, което бе усвоила от един стар филм с Шърли Темпъл. - Обичам те и бих искала да си ми татко.

Онасис се изкикоти и каза, че се надява никога да не я среща на масата за залагания.

След като освободиха Франческа, тя се върна в апартамента си, преминавайки край детската стая, където се провеждаха уроците й през деня на една яркожълта маса, разположена пред парижки стенопис, нарисуван от Лудвиг Бемелманс. Стенописът я караше да се чувства така, сякаш живее в някоя от книгите на Маделин - само че с по-хубави дрехи, разбира се. Стаята беше проектирана за двете деца на Онасис, но тъй като те не бяха на борда, беше изцяло на разположение на Франческа. Макар че беше красиво място, тя всъщност предпочиташе бара, където веднъж дневно й беше разрешено да пие джинджифилова лимонада, сервирана в чаша за шампанско заедно с хартиено чадърче и коктейлна черешка.

Всеки път когато седнеше на бара, тя пиеше бавно, за да удължи удоволствието, докато се взираше надолу през стъклената маса в осветен морски пейзаж с малки корабчета, които се движеха с магнити. Поставките за краката на барстоловете бяха изработени от полирани китови кости, които тя едва достигаше с върховете на ръчно изработените си италиански сандали, а тапицерията им беше копринено мека под бедрата й. Помнеше как един път майка й бе изпищяла радостно, защото чичо Ари й беше казал, че седят върху краекожието на китов член. Франческа също се беше разсмяла и бе казала на чичо Ари, че е глупав, защото сигурно бе имал предвид слонски хобот.

На „Кристина“ имаше девет апартамента, всеки от които с изящно украсена дневна и спалня, както и с баня от розов мрамор, която Клоуи обяви за „толкова разкошна, че е на границата на натруфена“. Всеки апартамент беше наречен на различен гръцки остров, чиято форма бе очертана в медальон от златни листа, закачен на вратата. Сър Уинстън Чърчил и жена му Клементин, чести посетители на яхтата, вече се бяха оттеглили за сън в своя апартамент „Корфу“. Франческа го подмина, после потърси очертанията на един конкретен остров, Лесбос.

Клоуи се бе разсмяла, когато ги настаниха в Лесбос, и каза на Франческа, че няколко дузини мъже определено не биха се съгласили с този избор. Когато Франческа я попита защо, майка й отвърна, че е твърде малка, за да разбере.

Франческа мразеше, когато Клоуи отговаряше така на въпросите й, затова скри синия пластмасов контейнер с мембраната против забременяване на майка си, за който Клоуи сама й бе казала, че е най-ценното й притежание, макар Франческа да не разбираше защо. Не й го върна, не и докато Джанкарло Моранди не я измъкна от уроците, когато Клоуи не ги гледаше, и не я заплаши, че ще я изхвърли през борда и ще остави акулите да изядат очите й, ако не му каже какво е направила с нея. Франческа мразеше Джанкарло Моранди и се опитваше да стои далеч от него.

Точно когато стигна до „Лесбос“, чу вратата на „Родос“ да се отваря. Погледна натам и видя Еван Вариън да върви по коридора, усмихна му се, разкривайки красивите си прави зъби, и две трапчинки украсиха бузите й.

- Здравей, принцесо - каза той с дълбокия си тембър, който използваше за двойния агент от контраразузнаването Джон Булет в наскоро пуснатия феноменално успешен шпионски филм или когато се въплъщаваше в Хамлет в „Дъ Олд Вик“. Въпреки че беше син на ирландска учителка и уелски зидар, Вариън имаше острите черти на английски аристократ и небрежната дълга фризура на оксфордски преподавател. Носеше поло в лавандулов цвят с широк цветен шал и бял ленен панталон. Но най-важното за Франческа беше, че имаше лула - великолепна кафява бащинска лула с шарено дървено гнездо. -Не е ли малко късно да си будна? - попита я той.

- Винаги стоя до късно - отвърна му тя, като леко тръсна къдриците си с цялата важност, която можеше да си придаде. -Само бебетата си лягат рано.

- О, разбирам. А ти със сигурност не си бебе. Предполагам, че се промъкваш, за да се срещнеш с някой обожател, нали?

- Не, глупчо. Мама ме събуди, за да направя номера с хайвера.

- А, да, номерът с хайвера. - Той притисна тютюна в гнездото на лулата с палеца си. - Сложи ли ти превръзка за сляп тест, или беше обикновена демонстрация?

- Обикновена. Не ме моли да правя номера с превръзката, защото последния път започнах да се давя. - Видя, че той се приготвя да отмине, затова действа бързо. - Не мислиш ли, че мама изглежда страшно хубава тази вечер?

- Твоята майка винаги изглежда хубава. - Той заслони клечка кибрит с дланта си и я поднесе към лулата.

- Сесил Бийтън казва, че тя е една от най-красивите жени в Европа. Фигурата й е почти идеална и разбира се, е великолепна домакиня. - Франческа потърси пример, който да го впечатли. - Знаеш ли, че мама правеше къри, преди който и да е друг да си помисли за това?

- Легендарен удар, принцесо, но преди да се напрегнеш още повече във възхваляването на достойнствата й, не забравяй, че ние двамата се презираме.

- Ами! Тя ще те хареса, ако й кажа. Мама винаги прави каквото искам.

- Забелязал съм - отвърна той сухо. - Дори и да успееш да промениш мнението на майка си обаче, което доста ме съмнява, няма да промениш моето, така че се опасявам, че ще трябва да хвърлиш мрежата си за баща някъде другаде. Трябва да ти кажа, че дори мисълта да съм постоянно окован за неврозите на Клоуи ме кара да потръпвам.

Тази вечер на Франческа не й вървеше в нищо и тя каза кисело:

- Страхувам се, че тя ще се омъжи за Джанкарло и ако го направи, ще е по твоя вина! Той е отвратително лайно и аз го мразя.

- Боже, Франческа, използваш ужасен език за дете. Клоуи трябва да те напляска.

В очите й се събраха буреносни облаци.

- Това е зверско! Мисля, че ти също си лайно!

Вариън подръпна крачолите на панталона си, за да не ги намачка, като клекна до нея.

- Франческа, херувим мой, трябва да се смяташ за щастливка, че не съм ти баща, защото, ако бях, щях да те заключа в някой тъмен гардероб и да те оставя там, докато се мумифицираш.

Истински сълзи запариха в очите на Франческа.

- Мразя те - изплака тя и го ритна силно в пищяла.

Вариън скочи с вик.

Вратата на „Корфу“ се отвори рязко.

- Твърде много ли иска един стар човек просто да го оставят да спи спокойно! - Ръмженето на сър Уинстън Чърчил изпълни коридора. - Можете ли да си гледате работата някъде другаде, господин Вариън? А вие, госпожичке, веднага отивайте в леглото или ще отменя утрешната ни игра на карти!

Франческа се затича към „Лесбос“, без да възрази и думичка. Ако не можеше да има баща, поне можеше да има дядо.

С течение на годините романтичните връзки на Клоуи станаха толкова заплетени, че дори Франческа прие факта, че майка й никога няма да остане с един мъж достатъчно дълго време, че да се омъжи за него. Тя се насили да възприема липсата на баща като предимство. Имаше достатъчно възрастни в живота й, с които да се справя, и със сигурност не се нуждаеше от още един, който да й казва какво трябва или не трябва да прави, особено когато започна да привлича вниманието на юношите. Те се препъваха винаги когато се озовеше близо до тях, а гласовете им изневеряваха, когато се опитваха да я заговорят. Тя им се усмихваше нежно и коварно, за да се изчервят, и упражняваше всички номера на флиртуването, които използваше и Клоуи - звънкия смях, изящното накланяне на главата, косите погледи. Всеки от тях работеше.

Ерата на Водолея намери своята принцеса. Момичешките дрехи на Франческа отстъпиха пред рокли с индийски шалове и многоцветни мъниста, нанизани на копринени върви. Накъдри косата си, продупчи ушите си и се гримираше професионално, за да уголеми очите си, докато сякаш не започваха да запълват цялото й лице. Върхът на главата й едва достигаше веждите на майка й, когато за голямо свое разочарование спря да расте. Но за разлика от Клоуи, която все още пазеше останките от закръгленото дете дълбоко в себе си, Франческа никога не бе имала причина да се съмнява в собствената си красота. Тя просто съществуваше, това бе всичко - като въздуха, светлината и водата. Точно като Мери Куонт, за бога! Докато стане на седемнайсет, дъщерята на Блек Джак Дей вече беше легенда.

Еван Вариън се появи отново в живота й една вечер в „Анабел“. Тя и момчето, с което беше на среща, си тръгваха, за да отидат до „Бялата кула“ за баклава и тъкмо минаваха край стъкленото отделение, което отделяше дискотеката от трапезарията на „Анабел“. Дори в модната атмосфера на най-популярния клуб в Лондон пурпурният кадифен ансамбъл от сако с подплънки на раменете и панталон на Франческа предизвикваше доста внимание, тъй като беше забравила да сложи блуза под отвореното сако с дълбоко У-образно деколте и седемнайсетгодишните й гърди изпъкваха съблазнително под мястото, където реверите се събираха. Ефектът ставаше още по-изкусител ен заради късата й прическа ала Туиги, с която изглеждаше като най-еротичното момче в Лондон.

- И това ако не е моята малка принцеса. - Звучният глас прокънтя в идеални тонове, модулирани така, че да бъдат чути и в най-далечните кътчета на Националния театър. - Изглежда, е пораснала и готова да завладее света.

Като се изключеха шпионските филми за Булет, Франческа не беше виждала Еван Вариън от години. Сега, докато се завърташе с лице към него, се почувства, все едно се сблъсква с образа му от екрана. Той носеше същия костюм от „Савил Роу“, който му стоеше безупречно, същата бледосиня риза и ръчно изработени италиански обувки. От последната им среща на борда на „Кристина“ слепоочията му бяха посребрели и сега косата му беше консервативно подстригана от професионалист.

Кавалерът й за вечерта, един баронет, който тъкмо се беше прибрал от „Итън“, неочаквано започна да изглежда млад като теле сукалче.

- Здравей, Еван - каза тя и се усмихна на Вариън едновременно високомерно и пленително.

Той пренебрегна очевидното нетърпение на русата красавица, увиснала на ръката му, докато изучаваше пурпурния кадифен костюм на Франческа.

- Малката Франческа. Последния път, когато те видях, не носеше толкова много дрехи. Доколкото си спомням, беше по нощница.

Други момичета може би щяха да се изчервят, но те не притежаваха бездънната самоувереност на Франческа.

- Наистина ли? Забравила съм. Забавно е, че ти си спомняш. - И после, понеже вече беше решила да привлече зрялото внимание на изтънчения Еван Вариън, тя кимна на придружителя си и му позволи да я отведе.

Вариън й позвъни на следващия ден и я покани да вечерят заедно.

- В никакъв случай - изпищя Клоуи, като скочи от лотосовата поза по средата на килима в приемната, където се отдаваше на медитация два пъти дневно, освен в понеделник, когато си епилираше краката. - Еван е с двайсет години по-възрастен от теб и е печално известен плейбой. За бога, той вече е имал четири съпруги! Категорично забранявам да се забъркваш с него.

Франческа въздъхна и се протегна.

- Извинявай, мамо, но това е свършен факт. Той ме срази.

- Бъди разумна, скъпа. Достатъчно е стар, за да ти е баща.

- Бил ли ти е любовник?

- Разбира се, че не. Знаеш, че двамата не се разбирахме.

- Тогава не знам какви възражения би могла да имаш.

Клоуи я молеше и убеждаваше, но Франческа не я послуша.

Беше уморена да я третират като дете. Беше готова за истинско приключение - сексуално приключение.

Няколко месеца по-рано беше направила страхотно изпълнение, като настоя Клоуи да я заведе на лекар, за да й изпише противозачатъчни хапчета. Първоначално Клоуи се възпротиви, но бързо промени решението си, когато се натъкна на Франческа, впита в страстна прегръдка с млад мъж, който бе пъхнал ръце под полата й. Оттогава всяка сутрин едно такова хапче се появяваше със закуската на Франческа, за да бъде церемониално погълнато.

Франческа не беше казала на никого, че до този момент от хапчетата нямаше полза, нито пък бе позволила на някой да забележи, че девствеността й я притеснява. Всичките й приятели говореха толкова хладнокръвно за сексуалните си преживявания, че тя бе ужасена, че могат да открият лъжите й за нейните собствени. Ако някой разбереше какво абсолютно дете беше, тя бе сигурна, че ще да загуби позициите си като най-модния член на лондонската младежка сцена.

С упорита решителност сведе сексуалността си просто до въпрос на социална позиция. Така беше по-лесно, тъй като социалната позиция бе нещо, което разбираше, докато самотата вследствие на ненормалното й детство и болезнената нужда от дълбока връзка с друго човешко същество само я смущаваше.

Въпреки решимостта си да изгуби своята девственост, обаче Франческа се сблъска с неочаквано препятствие. Беше прекарала толкова голяма част от живота си с възрастни, че не се чувстваше удобно с връстниците си, дори с онези обожаващи я момчета, които я следваха навсякъде като кучета. Разбираше, че за да прави секс, трябва да има известно доверие на партньора си, а не можеше да си представи да вярва на тези незрели момчета. Когато съзря Еван Вариън в „Анабел“, отговорът на дилемата й стана очевиден. Кой щеше да я преведе по-добре през тези крехки последни порти към зрелостта от най-опитния мъж на света? Не направи никаква връзка между това, че избра Еван да е първият й любовник, и предишния й избор да й е баща.

И така, пренебрегвайки протестите на Клоуи, Франческа прие поканата на Еван за вечеря в „Мирабел“ през следващия уикенд. Седнаха на маса близо до един от малките парници със свежите цветя на ресторанта и си поръчаха агнешко, пълнено телешко и трюфели. Той докосваше пръстите й, накланяше глава с внимание, когато тя говореше, и й казваше, че е най-красивата жена в заведението. Франческа обмисли този доста изтъркан комплимент, но той я изпълни с доволство, особено след като екзотичната Бианка Джагър гризеше някакъв омар пред една от покритите с гоблени стени в другия край на салона. След вечерята отидоха в „Лейт“, за да хапнат силен лимонов мус и желирани ягоди, и после в кенсингтънския дом на Вариън, където той й изсвири една мазурка на Шопен на рояла във всекидневната и я целуна незабравимо. И все пак, когато се опита да я поведе нагоре по стълбите към спалнята си, тя се дръпна.

- Може би друг път - каза безгрижно. - Не съм в настроение. -Ней хрумна да му каже, че би й харесало много повече, ако той просто я прегърне или погали косата й, или й позволи да се сгуши до него. Вариън не хареса отказа й, но тя оправи настроението му с дръзка усмивка, която обещаваше бъдещи удоволствия.

Две седмици по-късно Франческа се насили да се изкачи с него по извитото двойно стълбище край пейзажа от Констабъл и една отоманка, да мине през сводестия вход и да влезе в пищно украсената спалня в стил „Луи XIV“.

- Много си сочна - каза й той, излизайки от дрешника си в кафяво-син копринен халат със сложно изписан монограм ЛЗ на джобчето, очевидно костюм, който бе придобил от последния си филм. Приближи се към нея с протегната ръка да погали гърдите й над хавлията, с която се беше увила, след като се беше съблякла в банята. - Красота като гръд на гълъбица, нежна като утрото и сладка като майчино мляко - изрецитира Еван.

- Това от Шекспир ли е? - попита Франческа нервно. Щеше й се да не си бе слагал толкова силен одеколон.

Той поклати глава.

- Това е от „Сълзите на мъртъвците“, точно след като промушвам сърцето на руския шпионин с писалката. - Прокара пръсти по извивката на врата й. - Може би сега е време да отидеш в леглото.

Франческа не искаше да прави нищо подобно - дори не беше сигурна, че харесва Еван Вариън - но беше стигнала твърде далеч, за да се откаже, без да се унижи, така че изпълни молбата му. Матракът изскърца, когато легна на него. Защо матракът му скърцаше? Защо стаята беше толкова студена?

Без предупреждение, Еван падна върху нея. Притеснена, тя се опита да го отблъсне, но той мърмореше нещо в ухото й, докато се бореше с хавлията.

- О... спри! Еван...

- Моля те, скъпа, прави каквото ти кажа...

- Махни се от мен! - В гърдите й забушува паника. Тя заблъска рамото му, когато хавлията започна да се свлича.

Той отново измърмори нещо, но в паниката си тя чу само част от думите.

- ...ме възбужда - прошепна той и разтвори халата си.

- Чудовище! Махай се! Остави ме. - Докато крещеше, тя сви ръце в юмруци и започна да го налага по гърба.

Той разтвори краката й с коленете си.

- ...само веднъж и ще спра. Наречи ме по име само веднъж.

- Еван!

- Не! - В нея се отъркваше някаква ужасна твърдост. - Наречи ме... Булет.

- Булет?

В мига, в който думата се отрони от устните й, той проникна в нея. Франческа изпищя, когато я заля остра, гореща болка, и после, преди да успее да изкрещи втори път, той започна да трепери.

- Свиня такава - изхлипа тя истерично, удряше гърба му и се опитваше да го ритне с прикованите си крака. - Ужасна мръсна свиня. - Със сила, която не подозираше, че притежава, тя най-накрая го изблъска от себе си и скочи от леглото, повличайки покривалото, за да скрие голото си покорено тяло. -Ще накарам да те арестуват - изплака, докато сълзите се стичаха по бузите й. - Ще те накажат за това, проклет перверзник.

- Перверзник? - Той загърна халата си и стана от леглото, гърдите му все още се повдигаха тежко. - Не бих избързвал с определенията, Франческа - каза хладно. - Ако ти не беше толкова посредствена любовница, нищо подобно нямаше да се случи.

- Посредствена! - Обвинението я порази толкова много, че почти забрави за пулсиращата болка между краката и отвратителната лепкавост по бедрата си. - Посредствена? Ти ме нападна!

Той завърза колана си и я погледна враждебно.

- Колко ще се забавляват всички, когато им кажа, че красивата Франческа Дей е фригидна.

- Не съм фригидна!

- Разбира се, че си фригидна. Любил съм се със стотици жени, а ти си първата, която се оплаква. - Той тръгна към позлатения комод и си взе лулата. - Боже, Франческа, ако само знаех, че си такава ужасна смотанячка, нямаше да се занимавам с теб.

Франческа избяга в банята, намъкна дрехите си и изхвърча от къщата. Принуди се да потисне осъзнаването, че е била изнасилена. Беше се случило ужасно недоразумение и тя просто щеше да го забрави. Все пак тя беше Франческа Серитела Дей. Не можеше да й се случи нищо наистина ужасно.