Мис Каприз

22

Той се прилепи към стената и стисна в юмрук джобното ножче. Задържа палеца си близо до механизма за отваряне. Не искаше да убива. Не намираше удоволствие в проливането на човешка кръв, особено на кръвта на жени, но винаги идваше време, когато това ставаше необходимо. Наклони глава настрани и чу звука, който очакваше, тихия звън на отварящия се асансьор. След като жената излезете от него, стъпките й щяха да потънат в дебелия килим в цвят пъпеш, затова той започна да брои тихичко - всеки мускул на тялото му се напрегна, готов за действие.

Прокара палеца си по механизма на ножчето, не достатъчно силно, че да го отвори, а само за успокоение. Градът беше джунгла за него, а той беше ягуар - силен, тих хищник, който знаеше какво да прави.

Никой не помнеше името, с което се беше родил - времето и жестокостите го бяха изтрили. Сега светът го познаваше само като Лашър.

Лашър Велики.

Продължи да брои, вече беше пресметнал времето, необходимо на жената да стигне завоя по коридора, където той се беше прилепил до мекия тапет. Долови лекия аромат на парфюма й. Приготви се за скок. Тя беше красива, известна... и скоро щеше да е мъртва!

Кръвожаден рев се откъсна от гърлото му, когато се хвърли напред.

Тя изпищя и препъвайки се, отстъпи назад, изпусна чантата си. Той натисна механизма на джобното си ножче с едната ръка, а с другата намести очилата на носа си и погледна към нея.

- Ти си мъртва, Чайна Колт! - усмихна се заплашително Лашър Велики.

- А ти си задник, Тиодор Дей! - Холи Грейс Бодин се наведе да го удари по дъното на камуфлажния му панталон, после се хвана за гърдите през якето. - Честна дума, Теди, следващия път, когато направиш това, ще използвам това ножче срещу теб!

Теди, чието айкю бе сто и седемдесет, измерено от специален детски екип в бившето му училище в модно предградие на Лос Анджелис, не й повярва и за секунда. Но за да се застрахова, я прегърна охотно, тъй като обичаше Холи Грейс почти колкото майка си.

- Епизодът снощи беше страхотен, Холи Грейс. Харесва ми как използваш нунчакото. Ще ме научиш ли? - Всеки вторник вечер му беше разрешено да гледа „Чайна Колт“, макар че майка му смяташе, че в сериала има твърде много насилие за Впечатлително деветгодишно дете като него. - Виж новото ми джобно ножче, Холи Грейс. Мама ми го купи от „Чайнатаун“ миналата седмица.

Холи Грейс взе ножчето от ръката му, огледа го и после прокара края му по кестенявата коса, която висеше права и на клечки над бледото чело на момчето.

- Повече ми прилича на джобен гребен, приятелче.

Теди я погледна отвратено и си взе оръжието. Бутна нагоре по носа си черната пластмасова рамка на очилата си и разроши кичурите, които тя току-що беше сресала.

- Ела да видиш стаята ми. Имам нов тапет с космически кораб. - Без да поглежда назад, той се втурна по коридора, маратонките му сякаш летяха, от едната му страна се поклащаше манерка, тениската му с Рамбо бе запасана в камуфлажния панталон, който беше здраво затегнат с колан, точно както му харесваше.

Холи Грейс погледна след него и се усмихна. Боже, обичаше това хлапе. Той й беше помогнал да се справи с ужасната болка заради Дани, която смяташе, че никога няма да преодолее. Но сега, докато го гледаше да изчезва, в нея се промъкна друга болка. Беше декември 1986 година. Бе навършила трийсет и седем преди два месеца. Как беше допуснала да стане на трийсет и седем, без да има друго дете?

Докато се навеждаше, за да вземе изпуснатата си чанта, си припомни адския четвърти юли, когато Теди се роди. Климатикът в областната болница не работеше и в стаята, в която сложиха Франческа, вече имаше други пет пищящи, потни жени. Франческа лежеше на тясното легло с мъртвешки бледо лице, кожата й беше лепкава от пот и мълчаливо понасяше контракциите, които разтърсваха дребното й тяло. В този момент Холи Грейс взе решение да остане до нея. Никоя жена не трябваше да роди бебето си сама, особено жена, която беше толкова решена да не моли за помощ.

През останалата част от следобеда и вечерта Холи Грейс бършеше кожата на Франческа с влажни, хладни кърпи. Държеше ръката й и отказа да си тръгне, когато я откараха с количка в родилната зала. Най-сетне, в края на този безконечен четвърти юли, точно преди полунощ, се роди Тиодор Дей. Двете жени се взираха в малкото набръчкано бебе и се усмихваха една на друга. В този момент между тях се зароди връзка на обич и приятелство, която бе продължила почти десет години.

Уважението на Холи Грейс към Франческа растеше бавно през годините, докато накрая не можеше да се сети за друг човек, когото да уважава повече. За жена, която бе започнала живота си с повече от достоен дял от дефекти в характера, Франческа беше постигнала всичко, което си бе поставила за цел. Беше си проправила път от малкото радио до местната телевизия, като постепенно се преместваше от по-малките към по-големите медии, докато накрая стигна до Лос Анджелис, където сутрешният й блок най-накрая бе привлякъл вниманието на голяма телевизионна компания. Сега тя беше звездата на нюйоркското токшоу „Франческа днес“, което се излъчваше в сряда вечер и за последните две години бележеше непрестанно покачване на зрителския рейтинг (беше изяло Нилсен с парцалите).

Зрителите бързо се влюбиха в необичайния стил на интервюиране на Франческа, който, доколкото Холи Грейс можеше да прецени, се базираше почти изцяло на пълната липса на журналистическа безпристрастност. Въпреки поразителната си красота и останките от британския акцент, тя някак съумяваше да напомня на зрителите за тях самите. Другите - Барбара Уолтърс, Фил Донахю, дори Опра Уинфри - винаги се контролираха. Франческа, като милиони от съгражданите си, никога не го правеше. Тя просто се хвърляше в мелето и правеше всичко по силите си да се задържи на повърхността, в резултат на което беше най-спонтанният телевизионен интервюиращ, който американците бяха виждали от години.

Гласът на Теди се разнесе из апартамента:

- Побързай, Холи Грейс!

- Идвам, идвам. - В мислите си се пренесе по времето, когато Теди беше на шест месеца. Тя беше отишла в Далас, кьдето Франческа тъкмо бе приела работа в една от местните радиостанции. Макар че се чуваха по телефона, това беше първият път, в който се виждаха след раждането. Франческа поздрави Холи Грейс в новия си апартамент с радостен писък, придружен от шумна целувка по бузата. После гордо й връчи гърчещото се пакетче. Когато Холи Грейс погледна надолу към малкото личице на бебето, всякакви съмнения, които още може би се таяха в ума й за бащата на детето, се изпариха. Дори в най-разюзданите си фантазии не можеше да си представи, че великолепният й съпруг можеше да има нещо общо с детето в ръцете й. Теди беше прелестен и Холи Грейс го обикна незабавно и от все сърце, но просто беше най-грозното бебе, което някога бе виждала. Със сигурност изобщо не приличаше на Дани. Който и да беше бащата на това грозничко малко създание, не можеше да е Дали Бодин.

Изминалите години бяха подобрили до известна степен външността на Теди. Главата му бе добре оформена, но мъничко голяма за тялото му. Имаше кестенява коса, тънка, мека и права, веждите и миглите му бяха много бледи, почти невидими, а скулите му бяха огромни. Понякога, когато обърнеше главата си по определен начин, Холи Грейс сякаш виждаше какво ще е лицето му като зрял мъж - силно, отличително, привлекателно. Но докато израснеше до това лице, дори собствената му майка не правеше грешката да се хвали с външността му.

- Хайде, Холи Грейс! - Главата на Теди се подаде от бялата входна врата. - Размърдай се!

- Ще те размърдам аз! - изръмжа тя, но се забърза. Докато влизаше в коридора, съблече пухеното си яке и оправи ръкавите на снежнобелия си анцуг, чиито крачоли бяха натъпкани в чифт италиански ботуши, украсени с бронзови кожени цветя. Отличителната й руса коса падаше по раменете, цветът й сега бе подчертан от модни бледосребристи кичури. Беше гримирана само с лек тъмнокафяв туш за мигли и малко руж. Реши, че фините бръчици, които бяха започнали да се оформят в ъгълчетата на очите й, са признак за характер. Освен това днес беше почивният й ден и нямаше търпение да се разкрасява.

Дневната в апартамента на Франческа имаше бледожълти стени, прасковени панели и изящен килим на „Хериц“ със син акцент. Памучно-копринена дамаска с десен на английска градина придаваше на помещението точно онзи вид елегантност и скандален лукс, който „Дом и градина“ обичаха да представят на гланцираните си страници. Само дето Франческа отказваше да отглежда детето си като на витрина и доста небрежно саботираше подредбата на дизайнера си. Пейзажът на Хюбърт Робърт над камината от италиански мрамор бе отстъпил място на яркочервен динозавър, изпълнен с пастели и нагласен в пищна рамка (Тиодор Дей, ранният му период). Един италиански скрин от седемнайсети век бе избутан встрани, за да освободи място за любимия оранжев винилов пуф на Теди, а на самия скрин бе поставен Мики-Маусовият телефон, който Теди и Холи Грейс бяха подарили на Франческа за трийсет и първия й рожден ден.

Холи Грейс пристъпи в дневната, пусна чантата си върху един брой на „Ню Йорк Таймс“ и помаха на Консуело, испанката, която се грижеше великолепно за Теди, но оставяше всички съдове за миене на Франческа. Когато се извърна, забеляза момиче, което се бе свило на дивана, четейки списание. Момичето беше на шестнайсет или седемнайсет, с лошо изрусена коса и избеляваща синина на бузата. Холи Грейс спря на място, а после се обърна към Теди с разпален шепот:

- Майка ти пак го направи, нали?

- Мама каза да ти предам да не я плашиш.

- Така става, като отида до Калифорния за три седмици. -Холи Грейс грабна Теди за ръката и го дръпна към стаята му, далеч от ушите на момичето. Веднага щом затвори вратата, тя възкликна разстроено: - По дяволите, мислех, че ще говориш с нея! Не мога да повярвам, че отново го е направила.

Теди тръгна към кутията за обувки, в която държеше колекцията си от марки, и се заигра с капака.

- Казва се Деби и е доста приятна. Но социалните вече й намериха приемно семейство, така че си тръгва след няколко дни.

- Теди, това момиче е проститутка. Вероятно има следи от игли по ръцете си. - Той започна да издува и да прибира бузите си, навик, който показваше нежеланието му да говори за нещо. Холи Грейс изръмжа ядосано. - Виж, скъпи, защо веднага не ми позвъни в Ел Ей? Знам, че си само на девет, но гениалното ти айкю върви с някои отговорности и една от тях е да се опитваш майка ти да не загуби връзка с реалността. Знаеш, че тя няма и капка здрав разум по отношение на неща като приютяване на бегълци, забъркали се със сводници. Води се от сърцето си, вместо от разума.

- Харесвам Деби - каза упорито Теди.

- Ти харесваше и онази Дженифър, а тя открадна петдесет долара от касичката ти, преди да избяга.

- Остави ми бележка, че ще ги върне, освен това само тя е открадвала нещо.

Холи Грейс видя, че губи битката.

- Поне трябваше да ми звъннеш.

Теди вдигна капака на кутията с колекцията си и го постави на главата си, решително слагайки край на разговора. Холи Грейс въздъхна. Понякога Теди беше чувствителен, а понякога действаше точно като Франческа.

Половин час по-късно тя и Теди си проправяха път през задръстените улици към Гринич Вилидж. Докато чакаха на един светофар, Холи Грейс си помисли за мускулестия нападател от „Ню Йорк Рейнджърс“, с когото имаше среща за вечеря. Беше сигурна, че ще е страхотен в леглото, но фактът, че не можеше да се възползва от това, я потисна. Този СПИН я вбесяваше. Точно когато жените най-накрая бяха получили сексуално освобождение, тази ужасна болест бе сложила край на забавлението. Навремето се наслаждаваше на безразборните си връзки. След като любовниците й покажеха най-добрите си номера, ги изритваше, преди да са започнали да очакват от нея да им прави закуска. Който и да беше казал, че сексът с непознати е унизителен, трябва да е бил човек, който обича да приготвя закуски. Тя решително отхвърли упорития образ на един тъмнокос мъж, на когото с удоволствие би приготвяла закуска. Тази връзка беше временна лудост от нейна страна - катастрофален случай на беснеещи хормони, които бяха замъглили разсъдъка й.

Холи Грейс натисна клаксона, когато светофарът превключи и глупакът в додж дейтъна я засече, като почти удари калника на чисто новия й мерцедес. Струваше й се, че СПИН-ът е засегнал всеки по някакъв начин. Дори бившият й съпруг остана моногамен през последната година. Тя се намръщи, все още разстроена заради него. Със сигурност напоследък нямаше нищо против моногамията, но за жалост, Дали я практикуваше с жена, на име Бамби.

- Холи Грейс? - обади се Теди и погледна към нея откъм пасажерското място. - Мислиш ли, че е правилно един учител да пише двойка на дете, защото то не е изпълнило един тъп научен проект в класа за надарени, както се предполага, че е трябвало да направи?

- Това не ми звучи като теоретичен въпрос - отвърна сухо Холи Грейс.

- Какво означава това?

- Означава, че е трябвало да си направиш проекта.

- Този беше тъп - намръщи се Теди. - Защо някой би искал да се разхожда наоколо, да убива буболечки и да ги окачва на дъска с карфици? Не мислиш ли, че е тъпо?

Холи Грейс започваше да схваща. Въпреки увлечението на Теди по военните игри и запълването на всеки лист хартия, който му попаднеше в ръцете, с рисунки на пистолети и ножове, от които капеше кръв, в сърцето си детето беше пацифист. Веднъж го беше видяла да носи паяк през седемнайсетте етажа до долу, за да го пусне на улицата.

- Говори ли с майка си за това?

- Да. Тя позвъни на учителката и я помоли да нарисувам буболечките, а не да ги убивам, но госпожица Пиърсън каза „не“, накрая се скараха и тя затвори. Мама не харесва госпожица Пиърсън. Смята, че ни товари твърде много. Накрая мама каза, че тя ще ми убие буболечките.

Холи Грейс завъртя очи при представата Франческа да убива нещо. Ако някаква гадинка трябваше да бъде убита, тя много добре знаеше на кого накрая щеше да му се наложи да свърши работата.

- Тогава това решава проблема ти, нали?

Теди я погледна с наранено достойнство.

- Да не ме смяташ за кръгъл идиот? Каква разлика има за буболечките дали аз, или тя ще ги убие? Накрая те пак ще са мъртви заради мен.

Холи Грейс го погледна и се усмихна. Наистина обичаше това дете, о, да!

Старомодната модернизирана къща на Наоми Яфе Танака Пърлман се намираше на малка павирана уличка в Гринич Вилидж със запазени нюйоркски стари улични фенери. Зелените капаци и белите тухли на къщата бяха обвити от голите клонки на глициния. Наоми бе купила имота с част от печалбата от рекламната си агенция, която бе основала преди четири години. Живееше тук с втория си съпруг, Бенджамин Р. Пърлман, професор по политология в Колумбийския университет. Според Холи Грейс бракът им бе сключен в рая на радикалните левичари. Даваха пари за всяка измислена кауза, която им се изпречеше на пътя, организираха коктейли за хора, които искаха да взривят във въздуха ЦРУ, и за развлечение работеха в кухня за бедни веднъж седмично. И все пак Холи Грейс трябваше да признае, че Наоми никога не бе изглеждала по-щастлива. Тя самата й беше казала, че за първи път в живота си се чувства като пълнокръвен човек.

Наоми ги въведе в уютната си всекидневна, като се поклащаше повече, отколкото Холи Грейс смяташе, че е нормално за петия месец от бременността. Мразеше изгарящата завист, която я пробождаше всеки път щом видеше клатушкането на Наоми, но не можеше да се сдържи, въпреки че тя й беше добра приятелка още от времето на „Дързък“. Всеки път когато погледнеше към нея, не можеше да не си помисли, че ако и тя не забременее скоро, е вероятно да пропусне завинаги шанса да има дете.

- ...така че тя ще ме скъса по природознание - заключи Теди откъм кухнята, където двамата с Наоми бяха отишли за разхладителни напитки.

- Но това е варварско - отвърна Наоми. Блендерът зажужа за няколко секунди и после се изключи. - ...Мисля, че трябва да подадеш жалба. Това със сигурност е в нарушение на гражданските ти права. Ще говоря с Бен.

- Няма нужда - каза Теди. - Мама вече ми докара достатъчно неприятности с учителката.

Миг по-късно те се появиха откъм кухнята. Теди носеше бутилка фреш с газирана вода, а Наоми държеше ягодово дайкири за Холи Грейс.

- Чу ли за странния проект с убийство на насекоми в училището на Теди? - попита тя. - Ако бях на мястото на Франческа, щях да ги съдя. Наистина.

Холи Грейс отпи от дайкирито.

- Мисля, че в момента Франческа има някои по-важни неща на главата.

Наоми се усмихна, после погледна към Теди, който беше изчезнал в спалнята, за да вземе шаха на Бен.

- Мислиш ли, че ще го направи? - прошепна.

- Трудно е да се каже. Когато видиш Франческа да лази по пода, облечена с джинси, и да се хили с Теди като глупачка, изглежда направо невъзможно. Но когато някой я притесни и на лицето й се изпише онова високомерно изражение, просто знаеш, че някой от предците й е имал синя кръв, и тогава решаваш, че е абсолютно възможно.

Наоми седна до масичката за кафе, като кръстоса крака и заприлича на бременен Буда.

- По принцип съм против монархията, но трябва да призная, че принцеса Франческа Серитела Дей Бранкузи звучи наистина страхотно.

Теди се върна с шаха и започна да го подрежда на масичката.

- Този път се концентрирай, Наоми. Побеждавам те почти толкова лесно, колкото и мама.

Всички подскочиха, когато откъм входната врата се разнесоха три силни удара.

- О, боже! - възкликна Наоми и се вторачи загрижено в Холи Грейс. - Познавам само един човек, който чука така.

- Да не си посмяла да го пуснеш, докато съм тук! - Холи Грейс се надигна рязко и разля от дайкирито върху белия си анцуг.

- Джери! - изпищя Теди и се втурна към вратата.

- Не отваряй! - извика Холи Грейс след него. - Теди, недей!

Но беше твърде късно. В живота на Теди Дей нямаше много мъже и той не изпускаше шанса да се срещне с някого от тях. Преди Холи Грейс да успее да го спре, той отвори вратата.

- Здрасти, Теди! - извика Джери Яфе, като му подаде ръка. - К’во става, мой човек?

Теди плясна дланта му.

- Хей, Джери! Не съм те виждал от две седмици. Къде беше?

- В съда, дечко. Защитавах едни хора, които бяха повредили ядрената централа в Шоръм.

- Спечели ли?

- Може да се каже, че резултатът е равен.

Джери никога не съжали за решението, което бе взел преди десет години в Мексико - да се върне в Щатите, да се изправи срещу ченгетата и изфабрикуваното им обвинение за търговия с наркотици и след като името му бе изчистено, да завърши право. Беше видял как лидерите на Движението един по един сменят посоката - душата на Елдридж Кливър вече принадлежеше на Исус, Джери Рубин се бе отдал на капитализма, а Боби Сийл продаваше сосове за барбекю. Аби Хофман все още се държеше, но се бе отдал на екологични каузи и така оставаше само Джери Яфе, последният от радикалите от 60-те, който да насочва вниманието на света от стоманените машини за спагети и дизайнерските пици към опасността от ядрена зима. Джери вярваше от все сърце, че отговорността за бъдещето лежи на неговите плещи и колкото по-тежка бе отговорността, толкова по-шутовски се държеше.

След като целуна Наоми за поздрав, той се наведе и заговори на корема й:

- Слушай, бебе, аз съм чичо Джери. Светът е гаден. Затова стой там вътре възможно най-дълго.

Теди сметна това за неописуемо смешно и се затъркаля по пода, пищейки високо. Това привлече вниманието на всички възрастни към него и те се разсмяха високо, докато той не спря да е сладък и стана просто досаден. Наоми изповядваше схващането, че децата трябва да се оставят да се изразяват, така че не го смъмри, а Холи Грейс, която не споделяше тези теории, беше твърде разсеяна от вида на внушителните рамене на Джери, изпъващи шевовете на якето му, за да го нахока.

Малко след след като се дипломира, Джери се бе отказал от афро прическата, но все още носеше косата си дълга на гърба, така че тъмните му къдрици, сега леко прошарени със сиво, падаха над яката. Под коженото яке бе с обичайното си работно облекло - торбест панталон в цвят каки и износен памучен пуловер. На яката на якето бе закачена антиядрена значка. Устните му бяха все така пълни и чувствени, а черните му фанатични очи горяха. Точно тези очи бяха покорили Холи Грейс Бодин преди година, когато на един от купоните на Наоми двамата с Джери се бяха озовали в усамотена ниша.

Холи Грейс все още не можеше да си обясни какво я беше накарало да се влюби в Джери Яфе. Със сигурност не бяха политическите му възгледи. Тя искрено вярваше в необходимостта от силната военна мощ на САЩ, позиция, която го влудяваше. Двамата яростно спореха на политически въпроси, а след това се любеха невероятно страстно. Джери, който имаше малко задръжки в обществото, в спалнята имаше още по-малко.

Но привличането й към него не беше само сексуално. Той беше спортен тип, колкото и тя самата. По време на трите месеца на връзката им, заедно бяха вземали уроци по гмуркане, бяха правили планински преходи, дори опитаха безмоторно летене. Животът с него беше като непрестанно приключение. Тя обичаше оживлението, което той предизвикваше около себе си. Обичаше страстта и ревността му, насладата, с която ядеше храната си, невъздържания му смях, безсрамната му сантименталност. Веднъж, когато влезе в стаята, го завари да плаче на телевизионна реклама на „Кодак“ и когато му се подигра за това, той дори не направи опит да се оправдае. Беше започнала да обича дори мъжкия му шовинизъм. За разлика от Дали, който въпреки момчешките си маниери беше най-освободеният мъж, когото познаваше, идеята за отношенията между мъжете и жените, която изповядваше Джери, бе здраво вкоренена в петдесетте. И винаги изглеждаше объркан, когато тя го конфронтираше с това, и много унил, че той - любимецът на радикалите - изглежда, не можеше да разбере един от базисните принципи на цялата социална революция.

- Здравей, Холи Грейс - каза той и се приближи до нея.

Тя се наведе, за да остави лепкавата си чаша на масичката, и се опита да го изгледа така, сякаш не успява съвсем да си спомни името му.

- О, здрасти, Джери.

Стратегията й не проработи. Той се приближи, стегнатото му тяло напредваше с решителност, която предизвика в нея тръпка на страх.

- Да не си посмял да ме докоснеш, комунистически терорист - предупреди го тя, като изпъна ръка, сякаш държеше разпятие, с което може да го прогони.

Той заобиколи масичката.

- Сериозна съм, Джери.

- От какво се страхуваш, мила?

- Страхувам?! - сопна се тя. - Аз? Да се страхувам от теб? Само в мечтите ти, ляв комуняга такъв.

- Боже, Холи Грейс, какъв език. - Той спря пред нея и без да се обръща, каза на сестра си: - Наоми, можете ли двамата с Теди да си намерите някаква работа в кухнята за няколко минути?

- Да не си посмяла да излезеш, Наоми! - нареди Холи Грейс.

- Съжалявам, Холи Грейс, но напрежението не е добро за бременните. Хайде, Теди. Да идем да си направим пуканки.

Холи Грейс си пое дълбоко въздух. Този път нямаше да позволи на Джери да я баламосва. Аферата им беше продължила три месеца и той се бе възползвал от нея през цялото време. Докато тя се влюбваше, той просто използваше известността й като средство да вкара името си във вестниците, така че да популяризира антиядрената си дейност. Холи Грейс не можеше да повярва каква загубенячка е била. Старите радикали не се променяха. Те просто завършваха право и научаваха нови номера.

Джери се протегна да я погали, но физическият контакт с него обикновено замъгляваше мисълта й, така че тя отскочи настрани, преди да я е докоснал.

- Дръж си ръцете далеч, момко. - Последните няколко месеца беше оцеляла без него доста успешно и нямаше да позволи отново да бъде впримчена. Беше твърде стара, за да умира два пъти в една година от разбито сърце.

- Не мислиш ли, че раздялата ни продължи достатъчно дълго? - попита той. - Липсваш ми.

Тя му хвърли най-студения си поглед.

- Какво става? Не те дават по телевизията, след като вече не сме двойка? - Някога обичаше начина, по който тъмните къдрици падаха по гърба му. Помнеше усещането им – меки и копринени. Увиваше ги около пръстите си, докосваше ги с устни.

- Не започвай пак с това, Холи Грейс.

- Никой ли не иска да излъчва речите ти по вечерните новини, откакто скъсахме? - продължи злобно тя. - Ти наистина използва връзката ни докрай, нали? Докато аз се захласвах по теб като пълен идиот, ти изпращаше съобщения до медиите.

- Наистина започваш да ме вбесяваш. Обичам те, Холи Грейс. Обичам те повече, отколкото съм обичал някого през целия си живот. Нещата между нас вървяха добре.

Отново го правеше. Отново разбиваше сърцето й.

- Единственото добро нещо беше сексът - каза тя разпалено.

- Между нас имаше дяволски повече от секс!

- Като например? Не харесвам приятелите ти и със сигурност не харесвам политическите ти възгледи. Освен това знаеш, че мразя евреи.

Джери изръмжа и се тръшна на дивана.

- О, боже, отново се започва.

- Аз съм заклет антисемит. Наистина, Джери. Аз съм от Тексас. Мразя евреи, мразя черни и мисля, че всички гейове трябва да отидат в затвора. Какво бъдеще бих могла да имам с комуняга като теб?

- Ти не мразиш евреите - каза с разумен тон Джери, сякаш говореше на дете. - Преди три години подписа петицията за правата на хомосексуалистите, която беше публикувана във всеки вестник в Ню Йорк, а през следващата година пресата подробно отрази аферата ти с един уайдрисийвър от „Питсбърг Стишгьрс“.

- Но кожата му беше доста светла - възрази Холи Грейс. -И винаги гласуваше за републиканците.

Джери бавно се изправи от дивана, изражението му беше едновременно разтревожено и нежно.

- Виж, скъпа, не мога да се откажа от политическите си възгледи дори заради теб. Знам, че не одобряваш подхода ми...

- Всички леви сте толкова лицемерни - изсъска тя. - Третирате всеки, който не е съгласен с идеите ви, като подпалвач на войни. Е, имам новина за теб, друже. Никой с всичкия си не обича да живее с ядрени оръжия, но не всеки мисли, че е страхотна идея да изхвърлим ракетите си, докато Съветският съюз все още седи на цяла планина от своите собствени.

- Не мислиш ли, че Съюзът...

- Не те слушам. - Тя грабна чантата си и извика Теди. Дали беше прав всеки път когато й казваше, че парите не могат да купят щастие. Тя беше на трийсет и седем и искаше да се задоми. Искаше бебе, докато все още можеше да има, искаше съпруг, който да я обича такава, каквато е, а не заради публичността, която можеше да му осигури.

- Холи Грейс, моля те...

- Върви на майната си.

- По дяволите! - Сграбчи я, придърпа я в прегръдките си и притисна устните си към нейните в жест, който беше колкото целувка, толкова и начин да потисне желанието си да я разтърси, докато зъбите й затракат. Бяха еднакво високи, а Холи Грейс ежедневно тренираше, така че Джери трябваше да приложи доста сила, за да притисне ръцете й отстрани. Тя най-накрая спря да се бори, така че я завладя с устата си, както искаше, както тя харесваше. Устните й се разтвориха достатъчно и той успя да пъхне език между тях.

- Хайде, скъпа - прошепна, - обичай ме.

И тя го направи, само за момент, преди да осъзнае какво става. Когато Джери почувства как тя се вцепенява, незабавно плъзна устни по врата й, където я засмука и захапа.

- Отново го направи - изстена тя, извърна се от него и се хвана за врата.

Нарочно й беше оставил смучка и дори не се извини.

- Всеки път когато я погледнеш, искам да си спомняш, че отхвърляш най-хубавото нещо, което се е случвало и на двама ни.

Холи Грейс го изгледа бясно, после се извърна към Теди, който тъкмо се беше появил с Наоми.

- Вземи си палтото и кажи „довиждане“ на Наоми.

- Но, Холи Грейс... - запротестира той.

- Веднага! - Тя напъха Теди в палтото му, грабна своето и го избута през вратата, без да поглежда назад.

Докато излизаха, Джери избягваше недоволството в очите на сестра си, като се престори, че изучава една метална скулптура над камината. Макар че беше на четиресет и две, не обичаше да е по-зрелият в една връзка. Беше свикнал с жени, които го глезеха, които се съгласяваха с мнението му, които му чистеха апартамента. Не си бе имал работа с докачливи тексаски красавици, които можеха да пият повече от него и които му се надсмиваха, ако ги помолеше да пуснат пералнята. Обичаше Холи Грейс толкова много, че сякаш част от него си бе отишла заедно с нея. Какво щеше да прави сега? Не можеше да отрече, че се бе възползвал от публичността на връзката им. Беше инстинктивно - както правеше всичко. През последните няколко години медиите игнорираха и най-сполучливите му усилия да привлече внимание към каузата, а не му беше в стила да обръща гръб на безплатното внимание. Защо Холи Грейс не можеше да разбере, че това няма нищо общо с любовта му към нея - той просто сграбчваше възможността, която му се предлагаше, както винаги бе правил.

Сестра му мина покрай него и той още веднъж се наведе към корема й.

- Говори чичо Джери. Ако си момче, пази си топките, защото има около един милион жени, които чакат да ти ги кръцнат.

- Не се шегувай с това, Джери - каза Наоми и седна в едно от креслата.

Устата му се изви.

- Защо не? Трябва да признаеш, че цялата история с Холи Грейс е дяволски забавна.

- Наистина се дъниш - отвърна му тя.

- Невъзможно е да се спори с някого, който не мисли логично - възрази той войнствено. - Тя дяволски добре знае, че я обичам и че не е само заради известността й.

-Тя иска бебе, Джери - каза тихо Наоми.

Той се вцепени.

- Холи Грейс само си мисли, че иска бебе.

- Такова говедо си. Всеки път когато сте заедно, и двамата непрекъснато спорите за политическите си различия и кой кого използва. Бих искала да чуя поне веднъж някой от вас да признае, че основната причина, поради която не се разбирате, е, че тя отчаяно иска да има дете, а ти все още не си пораснал достатъчно, че да бъдеш баща.

Той се обърна към сестра си.

- Това няма нищо общо с порастването. Отказвам да създам дете в свят, над който е надвиснала атомна гъба.

Тя го погледна тъжно с ръка, притисната към кръглия й корем.

- Кой си мислиш, че заблуждаваш, Джери? Страх те е да бъдеш баща. Страх те е, че ще се провалиш също толкова катастрофално със собственото ти дете, както татко с теб, мир на душата му.

Джери не каза нищо, но нямаше да позволи на Наоми да види сълзите в очите му, затова се обърна и излезе от къщата.

23

Франческа се усмихваше в камерите, докато началната музика на „Франческа днес“ отшумяваше и шоуто започваше.

- Здравейте! Надявам се, че сте приготвили пуканките и сте свършили със спешната работа в тоалетната, защото ви гарантирам, че няма да искате да мръднете от местата си, след като видите четиримата ни млади гости тази вечер. - Обърна глава към червената светлина, която се бе появила до втора камера. - Тази вечер излъчваме последното ни предаване от серията за британските благородници. Както знаете, откакто Лойдохме във Великобритания, печелим одобрението ви, но и търпим критика, дори аз няма да се преструвам, че предаването от миналата седмица не беше ужасно отегчително, но тази вечер сме отново на висота.

С периферното си зрение видя, че продуцентът й Нейтън Хърд бе сложил ръце на кръста си, сигурен знак, че е недоволен. Мразеше, когато тя признаваше в ефир, че някое от предаванията им не е чудесно, но известният й кралски гост последния път беше непоносимо скучен и дори най-наглите й въпроси, не го бяха оживили. За жалост, тогава, за разлика от сега, излъчваха на живо, така че нямаха възможност да преправят каквото и да било.

- Тази вечер на гости са ми четирима привлекателни младежи, които са деца на известни благородници от Великобритания. Чудили ли сте се някога какво е да израснеш, осъзнавайки, че животът ти вече е предначертан? Бунтуват ли се младите благородници? Нека ги попитаме.

Франческа представи четиримата си гости, които се бяха настанили удобно в елегантното студио, което наподобяваше нюйоркското студио на предаването. После се обърна към единственото дете на един от най-известните британски херцози.

- Лейди Джейн, обмисляли ли сте някога да пренебрегнете семейната традиция и да избягате с шофьора?

Лейди Джейн се разсмя, после се изчерви и Франческа разбра, че днешното шоу ще пожъне небивал успех.

Два часа по-късно, когато записът беше свършил, а младите й гости бяха отговаряли достатъчно оживено, за да й осигурят висок рейтинг, Франческа слезе от таксито и влезе в „Конът“. Повечето американци мислеха, че най-добрият лондонски хотел е „Кларидж“, но като човек, който не обичаше много да пътува, Франческа смяташе, че по-добрият избор е мъничкият „Конът“, който имаше само деветдесет стаи, най-доброто обслужване на света и тук съществуваше минимален шанс да налети на някоя рок звезда в коридора.

Слабото й тяло беше обгърнато от брадичката до средата на прасеца с елегантно палто от черен руски самур, подчертан от чифт крушовидни четирикаратови диамантени обеци, които проблясваха през развятата й от вятъра кестенява коса. Лобито на хотела с ориенталски килими и облицовани в тъмно дърво стени беше топло и приветливо след влажните декемврийски улици на Мейфеър. Шестте етажа бяха опасани с великолепни вити стълби, покрити с килим, прикрепен на място с месингови елементи. Полираните махагонови перила блестяха. Макар че беше изтощена от забързаната седмица, тя се усмихна на портиера. Главата на всеки мъж във фоайето се обърна след нея, докато се качваше в малкия асансьор до рецепцията, но Франческа не забеляза.

Под елегантността на самура и скъпия блясък на обеците дрехите й бяха откровено простовати. Беше сменила по-консервативното си телевизионно облекло с дрехите, които носеше в студиото сутринта - тесен черен кожен панталон с твърде голям малинов пуловер с апликация на мече. Беше комбинация, която Теди харесваше особено много, тъй като пухкавите мечета и кожените мотоциклетни аксесоари му бяха сред любимите неща. Тя често ги носеше, когато излизаха заедно да пазаруват.

Въпреки изтощението си, мисълта за Теди накара Франческа да се усмихне. Липсваше й толкова много. Беше ужасно да е разделена от детето си, толкова ужасно, че сериозно обмисляше да разреди работния си график, когато през пролетта настъпеше време да преподпише договора си. Какъв беше смисълът да има дете, когато не можеше да прекарва повече време с него? Воалът на депресията, който висеше над нея от месеци, се спусна по-ниско. Напоследък беше доста раздразнителна, сигурен признак, че работи твърде много. Но мразеше да забавя темпото, когато нещата вървяха толкова добре.

Излезе от асансьора, погледна часовника си и направи бърза сметка. Вчера Холи Грейс беше завела Теди в къщата на Наоми, а днес трябваше да отидат в Морския музей на Южната улица. Може би щеше да го хване, преди да тръгнат. Намръщи се, когато си спомни, че Холи Грейс й беше казала, че Далас Бодин пристига в Ню Йорк. Дори след всички изминали години мисълта за Дали и Теди в един и същи град я изнервяше. Не, че се страхуваше, че той може да го разпознае. В Теди нямаше нищо, което да напомни на Дали за него самия. Просто не й харесваше мисълта, че Дали има нещо общо с нейния син.

Закачи самура на облицована с коприна закачалка и го прибра в гардероба. После поръча разговор до Ню Йорк. За нейно удоволствие, телефона вдигна Теди.

- Домът на Дей. Тиодор на телефона.

Очите на Франческа се овлажниха само при звука на гласа му.

- Здравей, скъпи.

- Мамо! Познай какво, мамо! Вчера отидохме при Наоми и Джери се появи, и двамата с Холи Грейс пак се скараха. Днес ще ме води в Морския музей, а после ще отидем в апартамента й и ще си поръчаме китайско. А нали знаеш моя приятел Джейсън...

Франческа се усмихна и се заслуша в бърборенето на Теди. Когато той най-накрая спря, за да си поеме дъх, тя каза:

- Липсваш ми, скъпи. След няколко дни ще съм си вкъщи и тогава с теб ще имаме цели две седмици за ваканция в Мексико. Ще си прекараме страхотно. - Щеше да е първата й истинска почивка, откакто беше подписала договора си с телевизията, и двамата я чакаха с нетърпение от месеци.

- Този път ще плуваме ли в океана?

- Аз ще се потопя - отстъпи тя.

Той нададе презрително мъжко изсумтяване.

- Поне до кръста.

- Ще отстъпя до коленете, но не повече.

- Истинско пиле си, мамо - каза той мрачно. - Много по-голямо от мен.

- Абсолютно си прав за това.

- Учиш ли за изпита си за гражданство? - попита той. - Последния път, когато ти зададох въпрос от теста, обърка цялата част с приемането на поправките.

- Ще уча в самолета - обеща тя. Кандидатстването за американско гражданство беше нещо, което отлагаше вече твърде дълго. Все беше много заета, графикът й бе претоварен, докато един ден осъзна, че живее в САЩ от десет години, а никога не е гласувала. Почувства се засрамена и с помощта на Теди започна дългата процедура още същата седмица.

- Обичам те много, скъпи - каза тя.

- Аз също.

- Ще бъдеш ли особено мил с Холи Грейс тази вечер? Не очаквам да разбереш, но тя се разстройва от срещите с Джери.

- Не разбирам защо. Джери е готин.

Франческа беше твърде мъдра, за да се опита да обясни отношенията между мъжете и жените на едно деветгодишно момче, особено на такова, което смята, че всички момичета са смотанячки.

- Просто бъди много мил с нея, сладурче - каза му тя.

Когато затвори телефона, се съблече и започна да се приготвя за вечерта си с принц Стефан Марко Бранкузи. Уви се в копринена роба и тръгна към облицованата с плочки баня, където край просторната вана имаше опаковка от любимия й сапун заедно с обичайната марка американски шампоан. „Конът“ си поставяше за цел да научи хигиенните навици на клиентите си заедно с вестниците, които четат, как предпочитат кафето си сутрин и в случая с Франческа, факта, че Теди събира капачки от бутилки. Когато освобождаваше стаята си, за нея винаги имаше колекция от необичайни капачки от европейска бира, опаковани спретнато на рецепцията. Сърце не й даваше да им каже, че представата на Теди за колекциониране се базираше повече на количеството, а не на качеството, и че в момента „Пепси“ води пред „Кока-Кола“ с 394.

Отпусна се в топлата вода и когато кожата й свикна с температурата, се облегна и затвори очи. Боже, колко беше уморена. Имаше толкова голяма нужда от почивка. Един малък глас започна да й натяква колко още мисли да продължава така - да оставя детето си, за да лети през целия свят час по час, да присъства на безкрайни оперативки, да преглежда купчини книги всяка нощ, преди да заспи. Напоследък Холи Грейс и Наоми прекарваха повече време с Теди от нея.

Мислите за Холи Грейс се завъртяха в главата й и накрая стигнаха до Далас Бодин.

Срещата й с него се бе случила толкова отдавна, че вече й се струваше просто като биологичен инцидент, че именно той бе станал баща на Теди. Не той го бе родил или се бе лишавал от дамски чорапи, за да плати ортопедичните бебешки обувки, нито не беше спал от тревоги как ще отгледа дете, чието айкю е с цели четиресет точки над неговото. Франческа, а не Дали Бодин бе отговорна за човека, в който се превръщаше Теди. Без значение колко настояваше Холи Грейс, тя отказваше да допусне Дали дори в най-малкото ъгълче от живота си.

- О, хайде, Франси, минаха десет години - беше се оплакала тя последния път. Обядваха в наскоро открития ресторант „Аврора“ на Четиресет и осма източна улица. - След две седмици Дали ще пристигне в Ню Йорк, за да коментира по телевизията голф турнира. Какво ще кажеш да посмекчиш правилата си и за разнообразие да ми позволиш да заведа Теди при него? През годините синът ти е слушал толкова много за Дали, а и Дали е любопитен, след като съм му проглушила ушите за него.

- Категорично не! - Франческа набучи хапка от патешкото на вилицата си и пробута извинението, което пазеше за този случай, единственото, което Холи Грейс, изглежда, приемаше. - Времето с Дали беше най-унизителният период в живота ми и отказвам да си припомням дори най-незначителното нещо. Никога повече няма да си позволя да контактувам с него, а това означава да държа и Теди настрана. Знаеш как се чувствам, Холи Грейс, и си ми обещала да не ме притискаш.

Холи Грейс очевидно беше разгневена.

- Франси, това момче ще стане гей, ако не му позволиш да се среща е повече представители на мъжкия пол.

- Ти си най-добрият баща, което едно момче може да има -отвърна Франческа сухо, едновременно раздразнена и привързана към жената, която бе преминала заедно е нея през толкова много.

Холи Грейс реши да приеме забележката й сериозно.

- Със сигурност не успях да постигна успех със спортната му кариера. - Тя се загледа мрачно към глобусите, висящи над бара. - Кълна се в Бога, Франси, по-схванат е в краката дори и от теб.

Франческа знаеше, че се държи твърде отбранително, като станеше дума за липсата на баща на Теди, но не можа да се сдържи.

- Опитах се, нали? Ти ме караше да му хвърлям топки, когато беше на четири години.

- Не беше ли това велик момент в историята на бейзбола? - отвърна Холи Грейс с унищожителен сарказъм. - Хелън Келър хвърля, а малкият Стиви Уондър хваща. Вие двамата сте най-некоординираните...

- Ти самата не се справи по-добре. Той падна от онзи ужасен кон, когато го заведе на езда, и си счупи пръста още първия път когато му хвърли топка.

- Това е една от причините, поради която искам да се срещне с Дали. Сега, когато Теди е вече малко по-голям, той може би ще има някои идеи какво да правим с него. - Холи Грейс отдели стръкче кресон от ронливото парче печен костур и го засмука замислено. - Не знам... може би е заради гените. По дяволите, ако Дали наистина му беше баща, нямаше да имаме такъв проблем. Спортната координация е програмирана в гените на Бодин.

Да бе, помисли си Франческа с крива усмивка, докато насапунисваше ръцете си и после разнасяше пяната върху краката си. Понякога се чудеше как тези чудесни, капризни хромозоми бяха създали нейния син. Знаеше, че Холи Грейс е разочарована, че Теди не изглежда по-добре, но Франческа винаги бе смятала сладкото му обикновено лице за дар. Никога нямаше да му се налага да разчита на красотата си, за да се справя с живота. Щеше да използва мозъка си, куража си и сладкото си сантиментално сърце.

Водата във ваната започваше да изстива и тя осъзна, че има едва двайсет минути преди шофьорът да дойде да я заведе на яхтата на Стефан за вечеря. Макар че беше уморена, очакваше е нетърпение да прекара вечерта е него. След месеци разговори по телефона и само няколко бързи срещи, тя усещаше, че вече е време да задълбочат връзката си. За жалост, четиринайсетчасовият й работен ден, откакто бе дошла в Лондон, не й беше оставил никакво време за сексуални развлечения. Но след като и последното шоу беше записано, всичко, което й предстоеше за утре, бе да се изправи пред няколко забележителности за туристическите кадри, които планираха да излъчат в края на предаванията. Беше решила, че преди да излети за Ню Йорк, двамата със Стефан ще прекарат поне две нощи заедно.

Въпреки че времето я притискаше, взе сапуна и разсеяно го прокара по гърдите си. Те изтръпнаха и й напомниха колко доволна ще е да сложи край на цяла година самоналожен живот без секс. Не че го беше планирала, просто, изглежда, беше психологически непригодна за несериозни връзки. Холи Грейс може и да оплакваше залеза на безразборния секс, но независимо от това, колко много й го натякваше здравото й тяло, Франческа смяташе секса без чувства за скучен и неловък.

Преди две години тя почти се беше омъжила за харизматичен млад конгресмен от Калифорния. Той беше красив, успешен и чудесен в леглото. Но полудяваше всеки път когато тя доведеше вкъщи някоя от бегълките и почти никога не се смееше на шегите й, така че най-накрая Франческа спря да се вижда с него. Принц Стефан Марко Бранкузи беше първият мъж, с когото се срещаше оттогава и който я вълнуваше достатъчно, че да го допусне в леглото си.

Бяха се запознали преди няколко месеца, когато тя го интервюира за шоуто си. Сметна го за очарователен и интелигентен, а скоро той се доказа и като добър приятел. Но дали това бе любов, чудеше се тя. Или просто се опитваше да намери изход от неудовлетворението, което изпитваше от живота си.

Отърси се от меланхоличното си настроение, избърса се и облече халата си. Завърза колана и отиде до огледалото, където се гримира сръчно, без да губи излишно време. Грижеше се за външния си вид, защото част от работата й беше да изглежда добре, но когато хората бълнуваха за сериозните й зелени очи, деликатните й скули и блестящата кестенява коса, Франческа

откриваше, че се отдръпва. Болезненият опит я беше научил, че да си роден с лице като нейното носи повече спънки, отколкото предимства. Силата на характера идваше от усилената работа, не от гъстите мигли.

Дрехите обаче бяха друго нещо.

Разгледа четирите вечерни облекла, които беше взела със себе си, отхвърли сребристата „Камали“ и съблазнителната „Дона Карън“ и вместо това избра рокля без презрамки от черна коприна на „Джани Версаче“. Дрехата оголваше раменете й, пристягаше кръста и после падаше на ефирни воали до средата на прасеца. Облече се бързо, взе чантичката си и се протегна за самура. Когато пръстите й докоснаха меката яка, се поколеба, догця й се Стефан да не й беше подарявал палтото. Но той толкова се разстрои, когато първоначално отказа да го приеме, че най-накрая се предаде. И все пак не й харесваше представата за всички тези малки животни, убити, за да може да е облечена модерно. Също така разточителността на подаръка обиждаше самоувереността й.

Със стиснати от упорство челюсти замени палтото с огненочервен шал. После за първи път през тази вечер наистина се огледа. Рокля „Версаче“, крушовидни диамантени обеци, черни чорапи, напръскани с мънички лъскави перлички, елегантни италиански обувки на висок ток - все луксозни неща, които сама си беше купила. В ъгълчетата на устата й се промъкна усмивка, когато уви шала около голите си рамене и се отправи към асансьора.

Бог да благослови Америка.

24

- Продаваш се, това е - каза Скийт на Дали, който се мръщеше към врата на таксиметровия шофьор, докато таксито бавно пълзеше по Пето Авеню. - Опитваш се да го представиш като нещо хубаво, говориш за нови възможности и разширяване на хоризонтите, но това, което правиш, е, че се продаваш.

- Това, което правя, е да съм реалист - отвърна Дали с раздразнение. - Ако не беше такъв невежа, щеше да разбереш, че това е шансът на живота ми. - Да се вози в кола, шофирана от друг, винаги предизвикваше лошо настроение у Дали, но да е в задръстване в Манхатън, а мъжът зад волана да говори само фарси, го правеше напълно непригоден за човешка компания.

Двамата със Скийт бяха прекарали последните два часа в елегантен ресторант, където бяха обядвали с важна клечка от телевизията. Искаха Дали да подпише ексклузивен петгодишен договор като коментатор на голф турнири. Той беше коментирал няколко такива предавания за тях преди година, докато се възстановяваше от фрактура на китката, и зрителите бяха толкова очаровани, че шефовете незабавно го погнаха. Дали имаше същото шегаджийско, непочтително отношение в ефир като Лий Тревино и Дейв Map, които бяха най-забавните коментатори в момента. Но както един от вицепрезидентите на телевизионната компания беше отбелязал пред третата си жена, той беше дяволски по-красив и от двамата.

За случая Дали беше направил компромис в облеклото си и бе облякъл официален син костюм, допълнен с порядъчна копринена червено-кафява вратовръзка, вързана над бледосинята му риза. Скийт обаче се придържаше към сакото от рипсено кадифе и тясна вратовръзка, която бе спечелил преди години от състезание по хвърляне на монети в аквариум със златни рибки.

- Продаваш таланта, който Бог ти е дарил - настоя упорито той.

Дали го погледна сърдито.

- Ти си проклет лицемер. Откакто се помня, все ми пробутваш разни холивудски търсачи на таланти и се опитваш да ме накараш да позирам за долнопробни снимки, облечен само в бандаж, а сега, когато получавам предложение с малко достойнство, се възмущаваш.

- Онези предложения нямаше да ти попречат да играеш голф. По дяволите, Дали, нямаше да пропуснеш и един-единствен турнир, ако извън сезона беше участвал като гост в сериала „Корабът на мечтите“, а сега говорим за нещо напълно различно. Става дума за това, да седиш в коментаторската кабинка и да пускаш шегички за розовите ризи на Грег Норман, докато Норман прави история. Става дума за края на професионалната ти кариера! Не чух някой от телевизионните шефове да казва, че ще си коментатор само в свободните си дни, както прави Никлаус или някой от другите големи играчи. Те искат да си там през цялото време. Като коментатор, Дали, не на игрището.

Това беше една от най-дългите речи, които Дали беше чувал Скийт да произнася, и за момент количеството думи не пропусна целта си. Но после Скийт промърмори нещо под нос, което го подразни почти непоносимо. Той успя да сдържи гнева си само защото знаеше, че последните няколко голф сезона почти бяха разбили сърцето на Скийт Купър.

Всичко беше започнало преди няколко години, когато се прибираха към дома от някакъв бар в Уичита Фолс и почти беше прегазил един тийнейджър с колело. Беше се отказал от незаконните фармацевтични средства в края на 70-те, но продължи приятелството си с бутилката до онази нощ.

Момчето имаше само счупено ребро, а ченгето се отнесе много по-меко с Дали, отколкото заслужаваше, но той беше толкова разтърсен, че отказа алкохола веднага след това. Не беше лесно, което му даде да разбере колко много се е заблуждавал относно пиенето. Може и никога да не успееше да спечели „Мастърс“ или да завърши в класацията на „Ю Ес Класик“, но проклет да бъде, ако убиеше дете заради това, че е пил твърде много.

За негова изненада, отказването на алкохола незабавно подобри играта му и следващия месец завърши трети на „Боб Хоуп“, и то пред телевизионните камери. Скийт беше толкова щастлив, че почти се разплака. Тази нощ Дали подслуша разговора му с Холи Грейс по телефона.

- Знаех си, че може да го направи - перчеше се Скийт. -Само гледай, Холи Грейс. Той ще е един от големите. Сега всичко ще се подреди за нашето момче.

Но не се подреди, поне все още не. И точно това разкъсваше сърцето на Скийт. Веднъж или два пъти на сезон Дали завършваше втори или трети на някой от големите турнири, но за всички вече беше повече от очевидно, че на трийсет и седем най-добрите му години бяха зад гърба му и големите шампионати никога нямаше да са негови.

- Ти си сръчен - каза Скийт, като се взираше през тъмния прозорец на таксито. - Сръчен си и имаш талант, но нещо в теб ти пречи да станеш истински шампион. Просто искам да разбера какво е то.

Дали знаеше, но нямаше да му каже.

- Слушай сега, Скийт Купър. Всички разбират, че да гледаш голф по телевизията е толкова интересно, колкото и да гледаш как някой спи. Тези телевизионни босове са готови да ми платят доста забележителна сума, за да освежавам техните излъчвания, и не виждам защо трябва да отхвърлям щедростта им.

- Тези телевизионни босове носят модерни парфюми - изръмжа Скийт, сякаш това обясняваше всичко. - И откога те е грижа толкова за парите?

- Откакто погледнах календара и видях, че съм на трийсет и седем, ето откога. - Дали се наведе напред и рязко почука по стъклото, което ги разделяше от шофьора. - Хей, ти! Пусни ме да сляза на следващата пресечка.

- Къде си мислиш, че отиваш?

- Отивам да видя Холи Грейс, ето къде. И отивам сам.

- Това няма да ти помогне. Тя ще ти каже същото като мен.

Дали отвори вратата, изскочи от колата пред магазина на „Картие“ и... стъпи право в купчина кучешки лайна. „Така ми се пада - помисли си той, - задето ядох обяд, който струва повече от годишния бюджет на страна от Третия свят.“

Без да го е грижа за вниманието на няколко минаващи покрай него жени, той започна да стърже подметката на обувката си в тротоара. Точно тогава Мечката се приближи иззад него, насред „Мидтаун“.

По-добре подпиши, докато още те искат - каза му той. -Още колко ще продължаваш да се самозалъгваш?

Не се самозалъгвам. Дали тръгна по Пето Авеню към апартамента на Холи Грейс.

Мечката остана с него, като клатеше голямата си руса глава с отвращение.

Мислеше си, че като откажеш пиячката, ще си гарантираш пътовете, нали, момче? Мислеше, че е толкова просто. Защо не кажеш на стария Скийт какво наистина ти пречи? Защо веднага не му кажеш, че нямаш кураж да си шампион?

Дали ускори крачка в опит да се откъсне от Мечката в тълпата. Но той беше упорит. Беше се задържал дълго и нямаше намерение да се разкара.

Холи Грейс живееше в „Мюзиъм Тауър“, луксозна сграда с апартаменти, построена над Музея за модерно изкуство, заради което обичаше да казва, че спи върху някои от най-великите художници на света. Портиерът разпозна Дали и го пусна в апартамента на Холи Грейс да я изчака. Дали не я беше виждал от няколко месеца, но се чуваха често по телефона и обсъждаха повечето неща, които се случваха в живота им.

Апартаментът не беше обзаведен по вкуса на Дали - имаше твърде много бели мебели, столове с необичайни форми, които не пасваха на дългурестото му тяло, и абстрактно изкуство, което му напомняше за пяна в басейн. Свали палтото и вратовръзката си, после си пусна касетата „Роден в САЩ“. Превъртя до песента „Област Дарлингтън“, която по негово мнение беше една от десетте най-велики американски песни на всички времена. Докато Брус пееше за приключенията си с Уейн, Дали бродеше из просторния хол и накрая спря пред пианото на Холи Грейс. От последния път, когато беше идвал тук, тя бе добавила няколко снимки в сребърни рамки към колекцията си, която винаги стоеше отгоре. Забеляза няколко нейни снимки с майка й, две снимки на себе си, няколко кадъра на тях двамата заедно и фотография на Дани, която бяха направили в Сиърс през 1969 година.

Пръстите на Дали се сключиха около рамката. Кръглото лице на Дани с широко отворените очи му се усмихваше насреща с мъничко мехурче слюнка, замръзнало завинаги на долната му устна. Ако Дани беше жив, щеше да е на осемнайсет години. Дали не можеше да си го представи. Не можеше да си представи Дали на осемнайсет, висок колкото него, рус и добре сложен, красив като майка си. В ума му Дани завинаги щеше да остане бебе, което тича към двайсетгодишния си баща с пълен памперс, пада на колене и протяга дундести ръце, в израз на пълно доверие.

Дали остави снимката и отклони поглед. След всичките тези години болката беше все още там, не толкова остра може би, но все пак съществуваше. Разсея се, като разгледа снимката на Франческа, облечена с яркочервени шорти, усмихваща се палаво срещу фотоапарата. Беше се покачила на голяма скала, отмахваше косата от лицето си с една ръка и придържаше дундесто детенце между краката си с другата. Усмихна се.

Изглеждаше щастлива на тази снимка. Времето, прекарано с Франческа, беше хубаво.

Кой би си помислил, че Мис Каприз ще постигне такъв успех? Беше се справила чисто сама, знаеше го от Холи Грейс. Беше отгледала дете без ничия помощ и беше направила кариера. Разбира се още преди десет години в нея имаше нещо специално - решителност, начина, по който се втурваше в живота с главата напред и преследваше онова, което иска, без никаква мисъл за последствията. За част от секундата през ума му проблесна мисълта, че Франческа живееше на пълни обороти, докато той креташе едва-едва.

Представата не му хареса и превъртя касетата, за да се разсее. После отиде в кухнята и отвори хладилника - пренебрегна „Милър Лайт“, който обичаше Холи Грейс, и си избра „Доктор Пепър“. Винаги беше оценявал факта, че Франческа бе честна с Холи Грейс по въпроса за бащата на бебето си. Напълно естествено бе да се зачуди дали не е негово, а Франческа би могла с лекота да му пробута бебето на Ники. Но тя не го беше направила и той я уважаваше за това.

Отвори „Доктор Пепър“, върна се при пианото и потърси друга снимка на сина на Франческа, но намери само тази. Беше забелязал, че всеки път когато в някоя статия за Франческа се споменеше детето й, то винаги се представяше като продукт на нещастен ранен брак - толкова нещастен, че Франческа бе отказала да даде на сина си бащиното му име. Доколкото на Дали му бе известно, той, Холи Грейс и Скийт бяха единствените хора, които знаеха, че този брак не е съществувал, но те достатъчно уважаваха постигнатото от Франческа, за да не го споменават никога.

Неочакваното приятелство, което се бе зародило между Холи Грейс и Франческа, изглеждаше на Дали като едно от най-интересните неща, които животът понякога поднася, и той неведнъж бе споменавал на Холи Грейс, че би искал да се отбие някой път, когато двете са заедно, за да види как вървят нещата между тях.

- Просто не мога да си ви представя. Всичко, което ми хрумва, е как ти говориш ли, говориш за последната игра на „Каубойс“, а Франси дрънка за „Гучи“ и се любува на себе си в огледалото.

- Тя не е такава, Дали - му бе отвърнала Холи Грейс. - Искам да кажа, говори и за обувки, но не само.

- Изглежда ми като ирония на съдбата, че някой като нея отглежда момче. Обзалагам се, че расте странно.

Холи Грейс не хареса коментара му, така че той спря да я дразни, но се досети, че и тя се тревожи за същото. Явно детето бе мамино синче.

Дали превърташе „Роден в САЩ“ за трети път, когато чу ключа да се завърта в ключалката на входната врата. Холи Грейс се провикна:

- Здрасти, Дали. Портиерът каза, че си тук. Очаквах те чак утре.

- Плановете ми се промениха. По дяволите, Холи Грейс, домът ти ми прилича на лекарски кабинет.

Холи Грейс имаше странно изражение на лицето, докато вървеше към него, а русата й коса бе затъкната в яката на палтото.

- Точно това винаги ми казва и Франческа. Честно, Дали, това е зловещо. Понякога от вас двамата тръпки ме побиват.

- Това пък защо?

Тя хвърли чантата си на белия кожен диван.

- Няма да повярваш, но имате странни сходства. Искам да кажа, ние с теб сме си лика-прилика, нали? Приличаме си на външен вид, говорим по сходен начин. Имаме еднакви интереси - спорт, секс, коли.

- Имаш ли нещо конкретно предвид с тези приказки, защото започвам да огладнявам.

- Разбира се, че имам. Ти и Франческа не харесвате еднакви неща. Тя има слабост към дрехите, градския живот, знаменитостите. Стомахът й се бунтува, ако види някой да се поти, а политическите й разбирания стават все по-либерални с времето, предполагам, защото е емигрантка. - Холи Грейс подпря хълбока си на гърба на дивана и го погледна замислено. - Ти, от друга страна, не се интересуваш от модерни неща и залиташ толкова надясно в политическия спектър, че си направо краен. Двама души не може да са по-различни от вас двамата.

- Предполагам, че това е доста меко казано. - Касетата на Спрингстийн отново бе стигнала до „Област Дарлингтън“ и Дали тактуваше в ритъм с върха на обувките си, докато чакаше Холи Грейс да се изкаже.

- Само дето вие си приличате по много странен начин. Първото нещо, което тя каза, когато видя жилището ми, беше, че й прилича на лекарски кабинет. И, Дали, това момиче определено те бие в приютяването на бездомници. Първо бяха котките. После започна и с кучета, което беше интересно, защото се страхува от тях до смърт. Накрая започна да приютява хора -тийнейджърки на четиринайсет-петнайсет години, които са избягали от къщи и се продават по улиците.

- Без майтап? - Дали най-сетне бе започнал да изглежда заинтересуван. - Какво прави с тях, след като ги... - Спря насред изречението, когато Холи Грейс съблече палтото си и видя смучката на врата й. - Хей, какво е това? Прилича ми на смучка.

- Не искам да говоря за това. - Тя сви рамене, за да прикрие белега, и избяга в кухнята.

Той я последва.

- По дяволите, не съм виждал такова нещо от години. Помня, когато аз самият ти ги правех. - Той се подпря на вратата. -Искаш ли да ми разкажеш?

- Само ще започнеш да крещиш.

Дали изсумтя недоволно.

- Джери Яфе. Отново си се виждала със стария комуняга.

- Той не е комуняга. - Холи Грейс си взе „Милър Лайт“ от хладилника. - Само защото не си съгласен с политическите възгледи на някой, не означава, че трябва да го наричаш комуняга. Освен това ти не си и наполовина толкова консервативен, колкото се опитваш да се представиш пред хората.

- Политическите ми възгледи нямат нищо общо. Просто не искам да те виждам отново наранена, скъпа.

Холи Грейс отклони разговора, като изви устата си в сладникава усмивка.

- Като говорим за стари любовници, как е Бамби? Научи ли се да чете клюкарските списания, без да си мърда устните?

- О, хайде, Холи Грейс...

Тя го изгледа с отвращение.

- Кълна се в бога, че никога нямаше да ти дам развод, ако знаех, че ще се хванеш с жена, чието име завършва на „и“.

- Свърши ли вече? - Дразнеше се, когато тя му натякваше за Бамби, макар че сам признаваше, че момичето не блести особено в редиците на любовните му завоевания. И все пак нямаше нужда Холи Грейс да му го натяква. - За твое сведение, Бамби ще се омъжва след две седмици и се мести в Оклахома, така че в момента й търся заместничка.

- Интервюираш ли вече кандидатки?

- Само си държа очите отворени.

Двамата чуха в ключалката да се завърта ключ и после откъм антрето прозвуча детски глас, висок и задъхан:

- Хей, Холи Грейс, успях! Изкачих всяко стъпало!

- Браво! - извика тя разсеяно. И после ахна. - По дяволите, Франси ще ме убие. Това е Теди, малкото й синче. Откакто се преместиха в Ню Йорк, все ме кара да обещавам, че няма да позволя на двама ви да се срещнете.

Дали се обиди.

- Аз не съм похитител на деца. Какво си мисли, че ще му направя? Ще го отвлека?

- Тя просто е засрамена.

Отговорът на Холи Грейс не означаваше нищо за Дали, но преди да успее да я разпита, момчето нахлу в кухнята, кестенявата му коса беше зализана, а на рамото на тениската му с Рамбо имаше малка дупка.

- Познай какво намерих на стълбите? Наистина много хубав болт. Може ли някой път отново да отидем до Морския музей? Много е подреден и... - Теди замлъкна, когато забеляза Дали да стои отстрани с една ръка върху плота, а другата леко подпряна на хълбока му. - Леле... - Устата му се отвори и затвори като на златна рибка.

- Теди, това е единственият и неповторим Далас Бодин -каза Холи Грейс. - Изглежда, най-накрая успяхте да се видите.

Дали се усмихна на момчето и протегна ръка.

- Здрасти, Теди. Чувал съм много за теб.

- Леле - повтори Теди с разширени от страхопочитание очи. - О, леле... - А после се втурна напред, за да стисне дланта на Дали, но преди да го достигне, се спря, защото забрави коя ръка трябва да протегне за поздрав.

Дали го спаси, като се наведе, грабна дясната му ръка и я разтърси.

- Холи Грейс ми каза, че сте приятели.

- Гледали сме те да играеш по телевизията милион пъти -заобяснява ентусиазирано Теди. - Холи Грейс ми е разказала всичко за голфа.

- Е, това е много хубаво. - Момчето наистина не изглежда добре, помисли си Дали, развеселен от изражението му - сякаш току-що се е озовало в компанията на Бог. Тъй като майка му беше ослепително красива, старият Ники трябваше да е бил доста грозен.

Твърде развълнуван, за да стои мирно, Теди местеше тежестта си от единия крак на другия, а очите му не се отлепяха от лицето на Дали. Очилата му се плъзнаха надолу по носа и той посегна, за да ги избута нагоре, но беше твърде разсеян от присъствието на идола си, за да обърне внимание на това, което прави, и бутна рамките накриво с палеца си. Очилата се наклониха към едното око и после паднаха.

- Опа... - каза Дали и се наведе да ги вдигне.

Теди също се протегна, така че и двамата се оказаха клекнали. Главите им се доближиха една до друга, малката кестенява до по-голямата руса. Дали първи достигна очилата и ги протегна към Теди. Лицата им бяха съвсем близо, на не повече от трийсетина сантиметра едно от друго. Дали дори почувства дъха на момчето върху бузата си.

От стереоуредбата в хола се носеше гласът на Брус, който пееше, че е подпален, а някакъв нож прорязва душата му. И за един малък отрязък от време, докато той пееше за ножове и долини, всичко все още беше наред в света на Дали Бодин. А после, в следващия миг, докато дъхът на Теди галеше бузата му, огънят се разпали и го погълна.

- Божичко!

Теди погледна Дали озадачено и после сложи очилата си.

Ръката на Дали се стрелна и грабна китката на Теди, от което детето трепна.

Холи Грейс осъзна, че нещо не е наред, и се вцепени при гледката на Дали, който се взираше смразяващо в лицето на момчето.

- Дали?

Но той не я чу. За него времето беше спряло своя ход. Беше се върнал назад през годините, отново беше дете, дете, което се взираше в гневното лице на Джейси Бодин.

Само дето лицето не беше голямо и застрашително, е небръснати бузи и стиснати зъби.

Лицето беше малко. Лицето беше детско.

Принц Стефан Марко Бранкузи беше купил яхтата си „Егейска звезда“ от един саудитски шейх. Докато Франческа се качваше на борда и поздравяваше капитана й, тя изпита неловкото усещане, че времето й се изплъзва, че отново е на девет години и се качва на „Кристина“, яхтата на Онасис, а на борда я чакат купи хайвер и глупави хора с твърде много свободно време и нищо значимо, което да правят с него.

Потрепери, но това може и да беше заради влажната декемврийска нощ. Самурът определено щеше да е по-подходящ за това време. Един стюард я поведе през палубата към приветствените светлини на фоайето. Когато пристъпи в разкошното помещение, Негово Кралско Височество принц Стефан Марко Бранкузи се приближи и я целуна леко по бузата.

Стефан имаше изискана външност, характерна за толкова много европейски аристократи - слаби, издължени черти, остър нос, изваяни устни. Лицето му би изглеждало страховито, ако не беше вечната му усмивка. Въпреки имиджа си на плейбой, той имаше старомодни маниери, които Франческа намираше за привлекателни. Също така работеше усилено и за последните двайсет години беше успял да превърне мъничката си затънтена държава в модерен курорт, който съперничеше на Монако с разкошните си развлечения. Сега имаше нужда от своя собствена Грейс Кели, за да завърши постиженията си, и не пазеше в тайна факта, че е избрал Франческа за тази роля.

Дрехите му бяха стилни и скъпи - сивкав блейзър, леко обточен с прасковено, тъмен панталон, копринена риза, разкопчана на врата. Пое ръката й и я поведе към махагоновия бар, където ги чакаха две кристални чаши, оформени като лалета.

- Прости ми, че не Лойдох да те взема лично, но програмата ми днес беше зверска.

- Моята също - отвърна тя и потръпна в шала си. - Не мога да ти опиша с какво нетърпение чакам да заведа Теди в Мексико. Две седмици, през които няма да правя нищо друго, освен да изтупвам пясъка от краката си. - Тя взе чашата с шампанско и се настани на единия барстол. Плъзна ръка по меката кожа и още веднъж мислите й се отнесоха към „Кристина“.

- Защо вместо това не доведеш Теди тук, на борда? Няма ли да предпочетеш да плаваш две седмици из гръцките острови?

Предложението беше изкусително, но Стефан много прибързваше. Освен това нещо в нея се противеше на представата да гледа как Теди обикаля палубите на „Егейска звезда“.

- Съжалявам, но се опасявам, че няма как толкова краткосрочно да променя плановете ми. Може би друг път.

Стефан се намръщи, но не я притисна. Направи жест към гравираната стъклена купа, пълна с малки златистокафяви топченца.

- Хайвер? Ако не обичаш от есетра, ще помоля да донесат от белуга.

- Не! - Възклицанието й беше толкова остро, че Стефан я погледна изненадано. Тя му се усмихна неуверено. - Съжалявам. Аз... аз не обичам хайвер.

- Божичко, скъпа, тази вечер изглеждаш изнервена. Нещо не е наред ли?

- Малко съм уморена. - Тя се усмихна и се пошегува. Не след дълго двамата потънаха в безтрижен разговор, който им се удаваше с лекота. Вечеряха със сърцевини от артишок, поръсени с пикантен сос от черни маслини и каперси, последвани от резени пилешко, мариновани в лайм, кориандър и хвойна. Когато пристигнаха малиновите шарлоти в джинджифилов крем англез, тя беше толкова преяла, че успя да преглътне само няколко хапки. Докато седеше, окъпана в светлината на свещите и обичта на Стефан, помисли колко много се наслаждава. Защо просто не му кажеше, че би се омъжила за него? Каква жена с всичкия си можеше да устои на представата да бъде принцеса? Въпреки цялата й високо ценена независимост, тя работеше твърде много и прекарваше доста време далеч от сина си. Обичаше кариерата си, но започваше да осъзнава, че иска повече от живота. И все пак бракът ли беше онова, от което се нуждаеше?

- Слушаш ли ме, скъпа? Това не е най-окуражителният отговор, който можеш да получиш на предложение за женитба.

- О, боже, съжалявам. Опасявам се, че се бях отнесла. - Тя се усмихна извинително. - Трябва ми още малко време, Стефан. Ако трябва да съм честна, не съм съвсем сигурна колко добре ще се отразиш на характера ми.

Той я погледна, озадачен.

- Какво любопитно изказване. Какво имаш предвид?

Нямаше как да му обясни, че се страхува, че след няколко години в неговата компания, можеше да се върне точно там, откъдето беше тръгнала - да се оглежда с часове и да прави трагедия от обеления си лак. Наведе се напред и го целуна, като захапа устната му с малките си остри зъби и го разсея от въпроса. Виното беше сгряло кръвта й, а неговото внимание разби бариерите, които беше издигнала около себе си. Тялото й беше младо и здраво. Защо му позволяваше да вехне като старо листо? Тя отново докосна устните му със своите.

- Какво ще кажеш за един друг вид предложение?

В очите му проблесна смесица между забавление и желание.

- Предполагам, че зависи от неговото естество.

Тя му се усмихна съблазнително.

- Заведи ме в спалнята си и ще ти покажа.

Той взе ръката й, целуна крайчетата на пръстите й с толкова изтънчен и елегантен жест, сякаш я водеше на бал. Докато вървяха по коридора, тя осъзна, че е леко замаяна от алкохола и смеха, което беше толкова приятно, че ако не се познаваше по-добре, докато стигнат до пищната кабина, можеше да повярва, че наистина е влюбена. И все пак беше минало толкова много време, откакто не я беше прегръщал мъж, че си позволи да се преструва.

Стефан я целуна, първо нежно, а после по-страстно, мърмореше думи на чужд език в ухото й, което я възбуждаше. Ръцете му се придвижиха към закопчалките на роклята й.

- Само ако знаеш откога чакам да те видя гола - промърмори той. Смъкна горната част на роклята й и зарови лице в гърдите й, които се надигаха над дантеления край на сутиена. -Като топли праскови - промълви. - Пълни, вкусни и ароматни. Ще изсмуча всяка сладка капка от сока им.

Франческа сметна думите му за малко банални, но тялото й не беше толкова придирчиво като ума и тя усети как кожата й се затопля. Обхвана главата му с ръце и изви гръбнак. Устните му се спуснаха по-надолу, заровиха се под дантелата и затърсиха зърното й.

- Ето - каза той, когато го откри. - О, да...

Да. Франческа ахна, почувствала допира му, а после и сладостното захапване.

- Моя скъпа Франческа... - Той засмука по-силно и коленете й започнаха да се подкосяват.

И тогава телефонът иззвъня.

- Малоумници! - Стефан изруга на непознат език. - Знаят, че не бива да ме притесняват тук.

Но създалата се атмосфера отлетя и Франческа изстина. Неочаквано се почувства засрамена, че е готова да прави секс с мъж, когото обича съвсем малко. Какво не беше наред с нея, защо не можеше да се влюби в него? Защо продължаваше да придава толкова голямо значение на секса?

Телефонът продължи да звъни. Той го грабна и излая нещо в слушалката, послуша за момент, после й я подаде, очевидно раздразнен.

- За теб. Спешно е.

Тя избълва проклятие, което си беше чисто английско, решена да скалпира Нейтън Хърд за това. Без значение каква беше кризата, продуцентът й нямаше право да я прекъсва тази вечер.

- Нейтън, ще те... - Стефан изтропа с тежката кристална гарафа за бренди по плота и тя запуши с пръст другото си ухо, за да заглуши шума. - Какво? Не те чувам.

- Холи Грейс е, Франси.

Франческа незабавно застана нащрек.

- Холи Грейс, добре ли си?

- Не съвсем. Ако не си седнала, по-добре го направи.

Франческа се отпусна в края на леглото, а при странно смирения тон на Холи Грейс в нея започна да се натрупва тревога.

- Какво става? - попита тя. - Болна ли си? Да не е станало нещо с Джери?

Мърморенето на Стефан затихна, когато чу тревожните нотки в гласа й, и той застана до нея.

- Не, Франси, нищо подобно. - Холи Грейс направи пауза. - Става дума за Теди.

- Теди? - Франческа почувства пристъп на първичен страх, сърцето й се разтуптя лудешки.

Думите на Холи Грейс полетяха.

- Изчезна. Тази вечер, не много след като го заведох вкъщи.

Първичен ужас обгърна тялото на Франческа с такава сила, че всичките й сетива блокираха. В ума й незабавно проблесна поредица от грозни картини от предаванията, които беше правила, и тя почувства как се олюлява на границата на безсъзнанието.

- Франси - продължи Холи Грейс, - мисля, че Дали го е отвлякъл.

Първото й чувство беше изтръпващ прилив на облекчение. Мрачните визии за плитък гроб и малко обезобразено тяло отстъпиха, но после се появиха други картини, които почти я задушиха.

- О, боже, Франси, съжалявам. - Думите на Холи Грейс излизаха накъсано. - Не знам какво точно се случи. Те се срещнаха случайно в апартамента ми днес и после Дали се появил у вас около час след като оставих Теди и казал на Консуело, че аз съм го изпратила да го вземе, за да прекара нощта при мен. Разбира се, тя знае кой е той, така че не се притеснила. Дали накарал Теди да си приготви багажа и оттогава никой не ги е виждал. Звънях навсякъде. Напуснал е хотела, Скийт не знае нищичко. Тази седмица двамата трябвало да отидат във Флорида за някакъв турнир.

Франческа почувства как стомахът й се разбунтува. Защо му беше на Дали да отвлича Теди? Можеше да измисли само една причина, но това беше невъзможно. Никой не знаеше истината, не беше казвала на абсолютно никого. И все пак не можеше да се сети за друго. В нея се натрупа горчива ярост. Как можеше Дали да направи нещо толкова варварско?

- Франси, там ли си?

- Да - прошепна Франческа.

- Трябва да те питам нещо. - Последва дълга пауза и Франческа се приготви за това, което знаеше, че предстои. - Франси, трябва да те попитам защо Дали би постъпил така. Случи се нещо странно, когато видя Теди. Какво става?

- Аз... не знам.

- Франси...

- Не знам, Холи Грейс! - възкликна Франческа. - Не знам. --Гласът й омекна. - Ти го разбираш по-добре от всеки друг. Има ли някаква вероятност Дали да нарани Теди?

- Разбира се, че не. - После се поколеба. - Поне не физически. Не мога да кажа какво ще причини на психиката му, тъй като ти не ми казваш за какво става дума.

- Сега ще затворя и още тази вечер ще се опитам да хвана самолет за Ню Йорк. - Франческа искаше да звучи енергично и твърдо, но гласът й трепереше. - Ще звъннеш ли на всички, които мислиш, че може да знаят къде е Дали? Но бъди внимателна какво казваш. И каквото и да правиш, не позволявай вестниците да научат. Моля те, Холи Грейс, не искам Теди да се появи в клюкарските рубрики. Ще се прибера възможно най-бързо.

- Франси, трябва да ми кажеш какво става.

- Холи Грейс, обичам те... наистина. - После тя затвори.

Докато прекосяваше Атлантика същата нощ, Франческа се взираше невиждащо в непроницаемата тъмнина през прозореца. Разяждаха я страх и вина. За всичко беше виновна тя. Ако си беше вкъщи, можеше да предотврати случилото се. Каква майка беше да позволява на други хора да отглеждат детето й? Всички дяволи на майчината вина забиха дълбоко зъби в плътта й.

Ами ако се беше случило нещо ужасно? Опита се да си внуши, че без значение какво е открил, Дали никога не би наранил Теди - поне онзи Дали, когото познаваше отпреди десет години. Но после си спомни предаванията, които бе правила за бивши съпрузи, отвличащи собствените си деца и изчезващи с тях за години. Но със сигурност някой толкова известен като Дали не би могъл да направи това, нали? И отново се опитваше да разплете загадката за това, как Дали бе открил, че Теди е негов син - защото това беше единственото обяснение, което имаше за отвличането - само че отговорът й се изплъзваше.

Къде ли беше Теди в момента? Беше ли уплашен? Какво му беше казал Дали? Беше чувала достатъчно истории от Холи Грейс, за да знае, че когато се разгневи, той е непредсказуем -дори опасен. Но без значение колко се е променил през годините, не можеше да повярва, че би наранил едно малко момче.

Какво можеше да причини на нея обаче, беше отделен въпрос.

25

Теди се взираше в гърба на Дали, докато двамата стояха на опашка в „Макдоналдс“ на шосе 81. Искаше му се да има риза на червено-черни карета като неговата, както и широк кожен колан и джинси със скъсан джоб. Майка му изхвърляше неговите веднага щом на тях се появеше и най-малката дупчица на коляното, точно когато започваха да стават меки и удобни. Теди се взря надолу към кожените си маратонки и после към протритите кафяви каубойски ботуши на Дали. Реши да включи каубойските ботуши в коледния си списък.

Докато Дали вземаше таблата и вървеше към една маса в дъното на заведението, Теди ситнеше зад него, а малките му крака правеха бързи крачки в опит да поддържа темпото. Първоначално, когато се отправиха от Манхатън към Ню Джърси, Теди се опита да зададе на Дали няколко въпроса за това, дали има каубойска шапка и язди ли кон, но Дали не беше от приказливите. Накрая момчето млъкна, макар че имаше милион неща, които искаше да знае.

Откакто Теди се помнеше, Холи Грейс му разказваше истории за Дали Бодин и Скийт Купър - как са се срещнали на пътя, когато Дали бил само на петнайсет, след като избягал от злия Джейси Бодин, и как двамата пътували из Щатите и се обзалагали с богатите момчета по голф клубовете. Разказваше му за кръчмарските сбивания, за голф игрите с лява ръка и за чудодейните победи на осемнайсета дупка, измъкнати от лапите на сигурния разгром. В съзнанието му историите на Холи Грейс се бяха смесили с комиксите за Спайдърмен и Междузвездни войни и легендите, които четеше в училище за Дивия запад. Откакто се преместиха в Ню Йорк, Теди бе умолявал майка си да му позволи да се срещне с Дали, когато идва да види Холи Грейс, но тя винаги имаше някакво извинение. И сега, когато срещата им най-сетне се бе състояла, Теди знаеше, че това трябва да е най-вълнуващият ден в живота му.

Само дето искаше да се върне вкъщи, защото нещата не бяха такива, каквито си ги представяше.

Теди разопакова хамбургера и повдигна горното хлебче. По него имаше кетчуп. Захлупи го обратно. Неочаквано Дали се размърда на стола си и погледна през масата право в лицето му. Взираше се в него, без да казва и дума. Теди започна да се изнервя, сякаш беше направил нещо нередно. В представите му Дали плясваше дланта му, както правеше Джери Яфе. Казваше: „Здрасти, партньоре, изглеждаш ми като човек, който ще ни хареса да е до нас със Скийт, когато нещата загрубеят“. В мечтите му Дали го харесваше много повече.

Теди се протегна за колата си и после се престори, че изучава една рекламна табела. Струваше му се странно, че Дали го отвеждаше толкова далеч, за да се срещне с майка му - дори не знаеше, че те двамата се познават. Но щом Холи Грейс беше дала разрешението си, той предполагаше, че всичко е наред. И все пак му се щеше майка му да е с него в този момент.

Дали проговори толкова рязко, че Теди подскочи.

- Винаги ли носиш тези очила?

- Невинаги. - Теди ги свали, сгъна ги внимателно и ги сложи на масата. Рекламната табела се размаза пред погледа му. -Мама казва, че е важно това, което е вътре в човека, а не отвън. Дали носиш очила, или не е без значение.

Дали издаде някакъв звук, който не звучеше много мило, и после кимна с глава към хамбургера.

- Защо не ядеш?

Теди побутна пакета с върха на пръста си.

- Казах, че искам хамбургер без кетчуп - промърмори той.

Върху лицето на Дали се изписа странно, напрегнато изражение.

- Е, и? Малко кетчуп не е навредил на никого.

- Алергичен съм - обясни Теди.

Дали изсумтя и Теди осъзна, че той не харесваше хората, които не обичат кетчуп или тези с алергия. Реши все пак да изяде хамбургера само за да му покаже, че може да го направи, но стомахът му вече се чувстваше странно и кетчупът щеше да го накара да мисли за кръв и черва. Освен това щеше да предизвика сърбящ обрив по цялото му тяло.

Опита се да измисли какво да каже, за да се хареса на Дали. Не беше свикнал да му се налага да мисли за това, как да накара възрастните да го харесват. Понякога връстниците му го смятаха за смотаняк или той ги мислеше за такива, но не и възрастните. Подъвка малко долната си устна, после каза:

- Айкюто ми е сто шейсет и осем. Ходя в клас за надарени деца.

Дали изсумтя отново и Теди разбра, че е направил поредната грешка. Звучеше така, сякаш се хвали, а всъщност искаше да привлече интереса на Дали.

- Защо се казваш така, Теди? - попита го Дали. Каза името странно, сякаш се опитваше бързо да се отърве от него.

- Когато съм се родил, майка ми четяла разказ за дете, на име Теди, от известния писател Дж. Р. Селинджър. Съкратено е от Тиодор.

Изражението на Дали стана още по-кисело.

- Дж. Д. Селинджър, значи. Никой ли не ти вика Тед?

- О, да - излъга Теди. - Всички. Всички деца и изобщо. Искам да кажа, освен Холи Грейс и мама. И ти можеш да ми викаш така, ако искаш.

Дали бръкна в джоба си и измъкна портфейла. Теди видя нещо твърдо и сурово в изражението му.

- Иди и си купи друг хамбургер, какъвто ти харесва.

Детето погледна към банкнотата в ръката на Дали и после обратно към хамбургера си.

- И този е добър. - Бавно побутна опаковката.

Ръката на Дали се стовари върху хамбургера.

- Казах иди и си купи друг, по дяволите!

Теди се почувства зле. Понякога майка му се караше, ако направеше нахална забележка или не си изпълнеше задълженията, но от това стомахът му никога не се обръщаше както сега, защото той знаеше, че майка му го обича и че не иска да стане смотаняк, като порасне. Но усещаш, че Дали не го обича. Дори не го харесваше. Устните му се изпънаха в упорита линия.

- Не съм гладен и искам да се прибера вкъщи.

- Това е много лошо. Известно време ще пътуваме заедно, точно както ти казах.

Теди се взря в него.

- Искам да се прибера. В понеделник съм на училище.

Дали стана от масата и посочи с глава към вратата.

- Хайде. Ако ще се държиш като разглезен пикльо, можеш да го правиш, докато пътуваме.

Теди се затътри след него към вратата. Вече не му пукаше за старите тъпи истории на Ходи Грейс. Според него Дали беше голям дърт загубеняк. Отново си сложи очилата и пъхна ръка в джоба си. Джобният гребен беше топъл и успокояващ в ръката му. Искаше му се да е истински. Ако Лашър Велики беше тук, щеше да се разправи с Дали Бодин Загубеняка.

Веднага щом колата излезе на шосето, Дали натисна газта и се престрои вляво. Знаеше, че се държи като истинско копеле. Знаеше, но не можеше да се спре. Яростта му не утихваше и по-силно от всичко друго искаше да удари някого. Гневът му продължаваше да го разяжда, растеше и се усилваше, докато вече не можеше да го сдържа. Имаше чувството, че част от мъжествеността му е била отнета. Беше на трийсет и седем и нямаше и едно проклето нещо, с което да се похвали. Беше второкласен професионален голф играч. Беше се провалил като съпруг, а като баща беше престъпник. А сега и това.

Тази кучка. Тази проклета, егоистична, разглезена, малка богаташка кучка. Беше родила неговото дете, без да му каже и дума. Всички онези истории, които беше пробутала на Холи Грейс, бяха лъжи. Той им беше повярвал. Боже, добре го беше подредила, точно както му беше казала, че ще направи, онази нощ на паркинга на „Роустабаут“. С едно щракване на пръсти му беше показала най-презрителния среден пръст, който една жена можеше да покаже на мъж. Беше му отнела правото да познава собствения си син.

Дали се загледа в момчето, седнало на пасажерската седалка до него, сина, който беше плът от плътта му, също както и Дани някога. Сигурно Франческа вече беше разбрала, че е изчезнал. Мисълта го дари с момент на горчиво задоволство. Надяваше се, че страда наистина силно.

Уайнет изглеждаше точно както Франческа го помнеше, макар че някои от магазините се бяха променили. Докато оглеждаше града през прозореца на взетата под наем кола, тя осъзна, че животът я беше завъртял в голям кръг обратно до точката, откъдето бе започнало всичко.

Отпусна рамене в безплоден опит да облекчи малко от напрежението във врата си. Все още не знаеше дали е постъпила правилно, като напусна Манхатън и долетя в Тексас, но след три непоносими дни на чакане телефонът да звънне и на избягване на репортерите, които искаха да я интервюират за връзката й със Стефан, бе стигнала до момент, в който трябваше да направи нещо.

Холи Грейс й предложи да отиде в Уайнет.

- Дали винаги отива там, когато страда - обясни й, - а точно сега предполагам, че страда много.

Франческа се опита да игнорира обвинението в гласа й, но това не беше лесно. След десет години приятелство отношенията им бяха сериозно обтегнати. Денят, в който Франческа се беше върнала от Лондон, Холи Грейс обяви:

- Ще остана до теб, Франческа, защото така съм устроена, но ще мине известно време, преди отново да мога да ти вярвам.

Франческа се опита да я накара да разбере.

- Не можех да ти кажа истината. Ти беше толкова близка с Дали.

- И затова ме излъга? Разказа ми онази глупава история за бащата на Теди от Англия, а аз ти вярвах през всичките тези години. - Лицето на Холи Грейс потъмня от гняв. - Не разбираш ли, че семейството означава много за Дали? На другите мъже може и да не им пука, но Дали не е като тях. Той прекара целия си живот в опит да си създаде семейство. Скийт, госпожица Сибил, всички онези бездомници, които е прибирал през годините. Това ще го убие. Първият му син умря, а ти му открадна втория.

През Франческа премина вълна от гняв, още по-силна заради вината.

- Не ме съди, Холи Грейс Бодин! Двамата с Дали имате доста разкрепостена представа за морала и никой от вас няма право да ми размахва пръст. Не знаеш какво е да мразиш онова, което представляваш, да се налага да пресъздадеш себе си. Тогава направих онова, което е нужно. И ако трябва да се върна в онзи момент, ще сторя пак същото.

Холи Грейс не се трогна.

- Тогава ще си двойна кучка.

Франческа премигна, за да прогони сълзите, когато сви към улицата, където се намираше къщата на Дали. Болеше я сърцето заради неспособността на Холи Грейс да разбере, че за Дали аферата им беше просто незначително сексуално развлечение, със сигурност не и нещо, което да оправдае отвличането на деветгодишно дете. Защо Холи Грейс заставаше срещу нея? Франческа се зачуди дали е постъпила правилно, като не предупреди полицията, но не можеше да понесе мисълта името на Теди да се появи във всички таблоиди. „Обичното дете на телевизионна звезда отвлечено от голфъра баща.“ Дори можеше да си представи фотографиите. Отношенията й със Стефан щяха да станат още по-публични и журналистите щяха да изровят всички стари истории за Дали и Холи Грейс.

Франческа много добре си спомняше какво се бе случило, след като сериалът „Чайна Колт“ направи Холи Грейс известна. Неочаквано всяка подробност от необичайния й брак с един от най-колоритните професионални голф играчи се появи в медиите и докато в пресата излизаха коя от коя по-пикантни истории, двамата не можеха да мръднат никъде, без да бъдат обсадени от папараци. Холи Грейс понасяше ситуацията по-добре от Дали, който беше свикнал със спортните репортери, но не и с папараците. Не отне много време да започне да раздава юмруци, което най-сетне привлече вниманието на комисаря. След една особено грозна разправия в Албакърки Дали беше отстранен от турнирите за седем месеца. Скоро след това Холи Грейс подаде молба за развод в опит да осигури и на двама им по-спокоен живот.

Къщата все още пазеше лавандуловите си капаци на прозорците и редиците скачащи зайчета, макар че боята беше освежена от някой по-несръчен от госпожица Сибил. Старата учителка посрещна Франческа на вратата. Не се бяха виждали от десет години. Госпожица Сибил бе леко прегърбена, раменете й бяха по-отпуснати, но гласът й не беше загубил авторитета си.

- Влизай, скъпа, влизай на топло. Боже, боже, с тези температури човек би си помислил, че сме в Бостън, а не в Тексас. Скъпа моя, не съм на себе си, откакто се обади.

Франческа я прегърна нежно.

- Благодаря ти, че ми позволи да Лойда. След всичко, което ти казах по телефона, не бях сигурна, че ще искаш да ме видиш.

- Да не искам да те видя? Боже мили, че аз броях часовете. - Госпожица Сибил я поведе към кухнята и я помоли да им налее кафе. - Не обичам да се оплаквам, но напоследък животът не е много интересен. Не мога да се оправям сама, както съм свикнала, а Далас се движи с една ужасна млада жена. Не мога да я заинтригувам дори с Даниел Стийл, да не говорим за класика. - Тя посочи на Франческа един стол срещу нея. -Боже, боже, не мога да ти опиша колко се гордея с теб. Само като си помисля колко далеч стигна... - Тя неочаквано прониза Франческа с учителския си поглед. - Сега ми разкажи за тази ужасна ситуация.

Франческа й разказа всичко, без да спестява нищо. За нейно облекчение, госпожица Сибил не беше толкова осъдителна като Холи Грейс. Изглежда, разбираше нуждата й от независимост. Естествено, беше явно разтревожена от реакцията на Дали при виждането на детето си.

- Смятам, че Холи Грейс е права - каза тя накрая. - Далас сигурно пътува към Уайнет и съм убедена, че не приема ситуацията никак добре. Франческа, можеш да останеш в стаята за гости, докато той се появи.

Франческа планираше да отседне в хотел, но прие поканата с благодарност. Докато беше в къщата, щеше да се чувства по-близо до Теди. Половин час по-късно тя се оказа увита в домашно одеяло, а лъчите на зимното слънце се прокрадваха през дантелените завеси, докато старият радиатор излъчваше успокоителна топлина. Заспа почти веднага.

До обяд на следващия ден Дали все още не се беше появил и вече не я свърташе от тревога. Може би трябваше да остане в Ню Йорк? Ами ако той не пътуваше към Уайнет?

После Холи Грейс се обади и й каза, че и Скийт е изчезнал.

- Какво искаш да кажеш с това изчезнал? - възкликна Франческа. - Нали той обеща да ти се обади, ако чуе нещо.

- Вероятно Дали му е звъннал и му е казал да си държи устата затворена. Предполагам, че Скийт е отишъл да се срещне с него.

Франческа се почувства разгневена и безпомощна. Ако Дали кажеше на Скийт да долепи пистолет до челото си, той вероятно щеше да го направи. Към средата на следобеда, когато госпожица Сибил излезе за курса си по грънчарство, Франческа щеше да откачи. Защо се бавеше толкова Дали? Не искаше да напусне къщата от страх, че той ще се появи, затова започна да чете уроците по американска история за изпита си за гражданство, но не можеше да се концентрира. Закрачи из къщата и накрая се озова в спалнята на Дали, където слабата зимна светлина се отразяваше в колекцията му от голф трофеи, наредена пред прозореца. Взе едно списание за голф със снимката му на корицата. „Далас Бодин - винаги шаферка, но никога булка.“ Забеляза, че бръчиците край очите му са по-дълбоки, а чертите му се бяха поизострили, но зрелостта не беше отнела красотата му. Беше дори по-зашеметяващ, отколкото си го спомняше.

Потърси по лицето му някаква малка прилика с Теди, но не откри нищо. За пореден път се зачуди как беше разбрал, че е негов син. Остави списанието, огледа се из стаята и я заля вълна от спомени. Тук ли беше заченат Теди, или в блатото на Луизиана, където Дали я беше проснал върху ривиерата?

Телефонът до леглото иззвъня. Тя удари крака си в рамката, докато се втурваше да го вдигне.

- Ало! Ало?

Отвърна й тишина.

- Дали? - Името му прозвуча като хлипане. - Дали, ти ли си?

Не последва отговор. Почувства как косъмчетата на врата й настръхват, сърцето й се разтуптя. Беше сигурна, че отсреща има някой, ушите й се напрегнаха да доловят звук.

- Теди? - прошепна тя. - Теди, мама е.

- Аз съм, Мис Каприз. - Гласът на Дали беше тих и горчив, старият й прякор прозвуча като обида. - Трябва да си поговорим. Чакай ме при каменната кариера северно от града след половин час.

Тя чу решимостта в гласа му и изплака:

- Чакай! Теди там ли е? Искам да говоря с него!

Но връзката прекъсна.

Франческа се втурна по стълбите, грабна велуреното си яке от гардероба в коридора и го намъкна върху пуловера и джинсите. Тази сутрин беше вързала косата си на тила с шал и сега в бързината оплете тънката коприна в яката на якето. Ръцете й трепереха, докато освобождаваше шала. Защо Дали постъпваше така? Защо не доведеше Теди в къщата? Ами ако Теди беше болен? Ами ако се беше случило нещо?

Дишането й се учести, тя запали двигателя и излезе на заден ход на улицата. Пренебрегна ограничението на скоростта, стигна до най-близката бензиностанция и помоли да я упътят. Указанията бяха сложни и тя пропусна един пътен знак за северната част на града, отклони се на мили, преди да намери равния черен път, който водеше до кариерата. Ръцете я боляха от стискането на волана. Беше минал повече от час от обаждането му. Щеше ли да я чака? Повтаряше си, че Теди е в безопасност - Дали можеше да нарани нея, но не би наранил едно дете. Мисълта почти я успокои.

Кариерата беше разположена край пътя като гигантска рана, огромна, сурова и заплашителна в излиняващата сива зимна светлина. Последната смяна работници очевидно си бяха тръгнали, защото широкият равен двор пред нея бе пуст. Край неподвижните камиони се извисяваха пирамиди от червеникав камък. Притихнали поточни линии водеха до боядисани в зелено вагонетки, издигащи се като гигантски фунии над земята. Франческа прекоси двора към гофрираната метална сграда, но не видя никакъв признак на живот, никакво превозно средство освен камионите. Помисли, че е закъсняла. Дали вече си бе тръгнал. С пресъхнала от тревога уста, подкара колата извън двора и по пътя, към пастта на кариерата.

На възбуденото й въображение му изглеждаше сякаш гигантски нож е разрязал земята, проправяйки си път право към ада. Безлюден, зловещ и суров, каньонът на кариерата караше всичко да изглежда дребно. Редките голи зимни дървета по ръба на отсрещната страна изглеждаха като клечки за зъби, хълмовете в далечината бяха като детски купчини от пясък. Дори потъмняващото небе вече не изглеждаше огромно, сякаш някакъв похлупак беше паднал над огромен празен котел. Тя потрепери, когато се принуди да продължи до ръба.

На последните лъчи светлина тя смътно различи на дъното една от играчките на Теди.

За част от секундата се почувства дезориентирана, докато накрая осъзна, че колата е истинска. Беше истинска, както и миниатюрният мъж, който се беше облегнал на капака. Тя стисна очи за момент, после брадичката й потрепери. Нарочно беше избрал това ужасно място, защото искаше Франческа да се почувства дребна и безпомощна. Направи усилие да възстанови контрола си, отдалечи се от ръба и подкара край него, почти изпускайки стръмната чакълена отбивка, която водеше към дълбините на кариерата. Започна бавно да се спуска.

Докато тъмните стени на кариерата се издигаха около нея, психически се подготви за срещата. От години се сблъскваше с привидно непробиваеми бариери и се удряше в тях, докато не поддадяха. Дали беше просто поредното препятствие, което трябваше да премине. Освен това тя имаше предимство: той очакваше да се сблъска с момичето, което познаваше, с двайсет и една годишната Мис Каприз.

Още докато се взираше надолу към него, установи, че е сам. Докато се приближаваше, не видя нищо, което да промени заключението й. Теди не беше там. Дали искаше да упражни цялата си сила, преди да й върне детето. Франческа паркира колата под ъгъл пред неговата, но на стотина метра. Ако това беше конфронтация, щеше да изиграе своята част от войната на нерви. Дневната светлина беше почти угаснала и тя остави фаровете включени. Отвори вратата и излезе премерено - без да бърза, без излишни движения, без коси погледи към надвисналите гранитни стени. Приближи се към него бавно, като вървеше в светлината на фаровете с изпънат гръб. Студен порив на вятъра поде шала й и я зашлеви през бузата. Тя затвори очи.

Дали стоеше с лице към нея и с гръб колата, беше се облегнал на капака с кръстосани глезени и ръце - целият заключен и затворен. Беше без шапка, а над ризата си носеше елек без ръкави. Ботушите му бяха покрити с червена прах от кариерата, сякаш беше стоял тук известно време.

Тя се приближи до него с вирната брадичка и нетрепващ поглед. Едва когато стигна съвсем близо, видя колко ужасно изглежда Дали, съвсем различно от кориците на списанията. На светлината от фаровете забеляза, че лицето му е измъчено и сиво, а челюстта му беше покрита с набола брада. Само сините му очи бяха същите, с изключение на това, че бяха студени и твърди като скалата под краката й. Тя спря пред него.

- Къде е Теди?

Острието на нощния вятър се вряза в кариерата и повдигна косата от челото му. Той се отдръпна от колата и се изправи в цял ръст. За момент не каза нищо. Просто стоеше там и я наблюдаваше, сякаш беше особено гнусна човешка отрепка.

- През живота си съм удрял жена само два пъти - каза накрая той. - И ти не се броиш, защото беше повече самоотбрана, тъй като ме удари първа. Но трябва да ти кажа, че откакто открих какво си ми причинила, мисля само как да те хвана и да свърша работата както трябва.

Франческа призова цялата сила на волята си, за да му отговори.

- Нека да отидем някъде, където ще можем да седнем, да си вземем кафе и да обсъдим всичко.

Устата му се изви в грозна усмивка.

- Не смяташ ли, че времето за сядане и пиене на кафе е било преди десет години, след като си открила, че си бременна с детето ми?

- Дали...

Той повиши глас.

- Не мислиш ли, че може би тогава е бил моментът да ми звъннеш по телефона и да ми кажеш: „Здрасти, Дали, имаме малък проблем и мисля, че трябва да седнем и да поговорим“?

Тя зарови юмруци в джобовете на якето си и присви рамене срещу студа, опитвайки се да не му позволи да види колко много я плаши. Къде беше мъжът, който някога й беше любовник - който се смееше щедро, който се забавляваше със слабостите на хората, който беше бавен и спокоен като топла меласа?

- Искам да видя Теди. Какво си направил с него?

- Той изглежда досущ като моя старец - заяви гневно Дали. - Миниатюрно копие на старото копеле Джейси Бодин. Джейси биеше жените. Беше много добър в това.

Ето как беше разбрал. Тя помаха към колата си, не желаеше да стои повече в мрачната кариера и да го слуша как говори за биене на жени.

- Дали, нека да отидем...

- Не си знаела, че Теди прилича на Джейси, нали? Не си смятала, че ще го разпозная, когато си планирала малката си мръсна война.

- Нищо не съм планирала. И това не е война. Хората правят, каквото се налага да направят. Помниш каква бях тогава. Ако бях дотичала при теб, никога нямаше да имам шанса да порасна.

- Решението не е било само твое - каза той, а в очите му проблесна гняв. - И не ми се слушат тия феминистки глупости за това, как аз нямам никакви права, защото съм мъж, а ти си жена и става въпрос за твоето тяло. Става въпрос и за моето тяло. Много ми се иска да видя как щеше да родиш това момче без мен.

Тя премина в атака.

- Какво щеше да направиш, ако преди десет години бях дошла при теб и ти бях казала, че съм бременна? Тогава беше женен, помниш ли?

- Женен или не, щях да се погрижа за вас, това е абсолютно сигурно.

- Именно за това ти говоря! Аз не исках да се грижиш за мен. Тогава нямах нищо, Дали. Бях глупаво малко момиче, което мислеше, че светът е негова играчка. Трябваше да се науча как да работя. Трябваше да бърша тоалетни и да живея с останките от храната на другите, и да загубя цялата си гордост, преди да мога да спечеля някакво самоуважение. Не можех да се откажа от това и да дотичам при теб за подаяния. Да отгледам това бебе сама, беше нещо, което трябваше да направя. Беше единственият начин да се спася.

Затвореното, решително изражение на лицето му не се отпусна и тя се ядоса на себе си, че се опитва да го накара да разбере.

- Още тази вечер си искам Теди обратно или ще отида в полицията.

- Ако искаше да отидеш в полицията, вече да си го направила.

- Единствената причина, поради която изчаквах, е, че не искам нещата да станат публично достояние заради самия него. Но повярвай ми, няма да отлагам повече. - Тя се приближи към него, решена да го накара да осъзнае, че не е безпомощна. - Не ме подценявай, Дали. Не ме бъркай с представата си за онова момиче, което познаваше преди години.

За момент Дали не каза нищо. Обърна глава и се загледа в мрака.

- Другата жена, която съм удрял, е Холи Грейс.

- Дали, не искам да слушам...

Ръката му се стрелна и хвана нейната.

- Ще слушаш, защото искам да разбереш точно с какъв кучи син си имаш работа. Изкарах ангелите на Холи Грейс с плесник, след като Дани умря, ето какъв човек съм. И знаеш ли защо?

- Недей... - Тя се опита да се отскубне, но той я хвана още по-здраво.

- Защото плачеше! Затова я ударих. Ударих жена си, защото плачеше за умрялото си дете. - Острите сенки, хвърляни от фаровете, разсичаха лицето му. Той пусна ръката й, но изражението му остана свирепо. - Това дава ли ти някаква представа какво мога да ти причиня?

Той блъфираше, Франческа го знаеше. Чувстваше го. По някакъв начин се беше разкрил пред нея, за да може да надникне вътре в него. Беше го наранила силно и той бе решил да я накаже. Вероятно наистина искаше да я удари - само дето не беше в състояние да го направи. Можеше да види и това.

По-ясно отколкото й се щеше, тя най-сетне видя дълбините на болката му. Почувства я с всяко свое сетиво, защото отразяваше и нейната. Цялата й същност отхвърляше представата за страданието на кое да е живо същество. Дали бе взел сина й, но знаеше, че не е в състояние да го задържи задълго. Той искаше да я удари, но това беше против природата му, затова търсеше друг начин да я накаже, друг начин да я накара да страда. Побиха я тръпки. Дали беше умен и ако помислеше достатъчно, може би щеше да открие подходящото отмъщение. Трябваше да го спре, преди това да се случи. Заради тях двамата и заради Теди не можеше да позволи това да продължава.

- Отдавна научих, че хората, които имат много притежания, хабят толкова енергия да ги пазят, че губят представа за важните неща в живота. - Тя пристъпи напред, без да го докосва, а само за да се увери, че я гледа право в очите. - Аз имам успешна кариера, Дали, както и седемцифрена сметка в банката и солидна професия. Имам къща и красиви дрехи. Имам четирикаратови диамантени обеци на ушите. Но никога не забравям кое е важното. - Ръцете й се вдигнаха към ушите и свалиха обеците. Диамантите лежаха в дланта й, студени като парченца лед. Тя ги протегна към него.

За първи път Дали изглеждаше несигурен.

- Какво правиш? Не ги искам. Не го държа за откуп, за Бога!

- Знам това. - Тя търкулна диамантите в дланта си, за да уловят светлината от фаровете. - Вече не съм твоята Мис Каприз, Дали. Просто искам да съм сигурна, че разбираш точно какви са приоритетите ми и колко далеч мога да стигна, за да си върна Теди. Искам да знаеш срещу какво се изправяш. -Пръстите й се свиха около диамантите. - Най-важното нещо в живота ми е моят син. А всичко друго е просто боклук.

И после, докато Дали я гледаше, дъщерята на Блек Джак Дей го направи отново. С едно силно движение на ръката тя хвърли перфектните четирикаратови диаманти далеч, в най-тъмната част на кариерата.