Мис Каприз

За миг Дали не каза нищо. Повдигна крака си и постави ботуша си на бронята на колата, загледан в посоката, накъдето бяха излетели камъните. Накрая я погледна.

- Променила си се, Франси, знаеш ли?

Тя кимна.

- Теди не е обикновено момче.

По начина, по който го каза, тя разбра, че това не е комплимент.

- Теди е най-доброто дете на света - отвърна му остро.

- Той има нужда от баща. Едно мъжко присъствие ще го закали. Момчето е много хилаво. Първото нещо, което трябва да направиш, е да му кажеш за мен.

Тя искаше да му изкрещи и да му отвърне, че няма да направи нищо подобно, но с болезнена яснота осъзна, че вече твърде много хора знаят, за да може да запази тайната от сина си. Кимна неохотно.

- Имаш да се реваншираш за много години - каза Дали.

- Нямам да се реванширам за нищо.

- Не възнамерявам да изчезна от живота му. - Лицето на Дали отново се изопна. - Можем да се споразумеем сами или да наема някой адвокат кръвопиец, когото да насъскам срещу теб.

- Няма да позволя Теди да бъде наранен.

- Тогава по-добре да се споразумеем. - Той свали крака си от колата, отвори вратата и се настани зад волана. - Връщай се в къщата. Ще го доведа утре.

- Утре? Искам го сега! Още тази вечер!

- Е, това е твърде лошо - подсмихна се той. После затръшна вратата.

- Дали! - Тя се втурна към него, но той вече излизаше от кариерата, а изпод гумите на колата му хвърчеше чакъл. Франческа крещя след него, докато не осъзна, че е безсмислено, и после се втурна към своята кола.

Първоначално двигателят не искаше да запали и тя се уплаши, че акумулаторът е паднал заради фаровете. Когато най-сетне успя, Дали вече беше изчезнал. Даде газ по стръмния път след него, без да обръща внимание на занасянето. На върха на кариерата зърна избледняващите му светлини в далечината. Гумите й избуксуваха, докато ускоряваше. Само ако не беше толкова тъмно! Той излезе на магистралата и тя продължи след него.

Следва го в продължение на няколко мили, пренебрегвайки пищенето на гумите и увеличавайки безразсъдно скоростта, когато пътят стана равен. Дали познаваше черните пътища, а тя не, но отказваше да се предаде. Той нямаше право да й причинява това! Знаеше, че го е наранила, но нямаше право да я тероризира. Достигна почти сто километра в час, после сто и двайсет...

Ако той не беше угасил фаровете си, може би накрая щеше да го настигне.

26

Когато се върна в къщата на Дали, Франческа беше като вцепенена. Докато уморено излизаше от колата, прехвърляше в ума си откъслечни епизоди от срещата в кариерата. Повечето мъже щяха да са щастливи, че им е била спестена тежестта по отглеждането на дете. Защо не си беше избрала някой от тях?

- Ъъъ... госпожице Дей?

Сърцето на Франческа подскочи, когато чу момичешкия глас, долетял до нея откъм ореховото дърво край пътя. „Не и тази вечер“, помисли си тя. Не сега, когато имаше чувството, че носи хиляди тонове тежест на плещите си. Как успяваха винаги да я намерят?

Още преди да се обърне по посока на гласа, знаеш какво ще види - отчаяно младо лице, упорито и тъжно, евтини дрехи, неизменно допълнени с крещящи обеци. Дори знаеше историята, която ще чуе. Но тази вечер нямаше да слуша. Тази вечер имаше твърде много нещастие в собствения й живот, за да понесе и чуждото.

Едно момиче в джинси и мръсно розово яке пристъпи към светлината, която идваше откъм кухненския прозорец. Носеше твърде много грим и разделената й на път коса падаше като перде около лицето.

- Аз... ъъъ... видях ви по-рано на бензиностанцията. Първоначално не повярвах, че сте вие. Аз... ъъъ.. чух от едно момиче, което срещнах отдавна, че... нали знаете... че можете...

Агенцията на бегълците. Следваше я от Далас до Сейнт Луис, после до Лос Анджелис и Ню Йорк. Сега репутацията й на най-големия лапнишаран на света бе стигнала дори до малки градчета като Уайнет.

- Как ме намери? - попита тя.

- Аз... аз поразпитах. Някой ми каза, че сте отседнали тук.

- Как се казваш?

- Дора, Доралий. - Момичето повдигна цигарата, която държеше към устата, и си дръпна.

- Пристъпи напред, за да те видя.

Доралий го направи, приближи се неохотно, сякаш повдигането на червените високи гуменки изискваше нечовешко усилие. Не беше на повече от петнайсет, реши Франческа, макар че сигурно щеше да настоява, че е на осемнайсет. Тя се приближи до нея и разгледа лицето й. Зениците й не бяха разширени, говорът й беше колеблив, но не заваляше. В Ню Йорк, ако заподозреше, че момичето взема наркотици, го водеше в една стара сграда в Бруклин, ръководена от монахини, които имаха опит със страдащи от зависимост тийнейджъри.

- Откога не си яла нещо свястно? - попита Франческа.

- Храня се - отвърна предизвикателно момичето.

Със сладки неща, досети се Франческа. И вафли, натъпкани с химия. Понякога децата на улицата събираха парите си и се глезеха с пържени картофки.

- Искаш ли да влезем вътре и да поговорим?

- Май да. - Момичето сви рамене и хвърли цигарата си на пътя.

Докато я водеше към кухнята, Франческа си помисли, че чува в ухото си ядосания глас на Холи Грейс да й се подиграва: „Ти и твоите проститутки! Остави на държавата да се погрижи за тях, както се предполага, че трябва да прави. Кълна се в бога, че си изгубила всякакъв здрав разум“. Но Франческа знаеше, че държавата няма достатъчно убежища, за да се погрижи за всички тези деца. Просто ги връщаше обратно на родителите им, където твърде често проблемите започваха отново.

Първият път, когато Франческа приюти избягало дете, беше в Далас, след едно от телевизионните си предавания. Темата й беше за тийнейджърките проститутки и тя бе ужасена от властта, която сводниците упражняваха над момичетата, които все пак бяха още деца. Без съвсем да разбере как точно се случи, заведе две от тях вкъщи и после не остави на мира социалните, докато не им намериха приемни домове.

Слухът за това бавно се разнесе и оттогава на всеки няколко месеца тя се озоваваше с някоя увесила се на врата й тийнейджърка. Първо в Далас, после в Лос Анджелис, накрая и в Ню Йорк излизаше вечерно време от работа и намираше някой, застанал пред сградата, чул слуховете по улиците, че Франческа Дей помага на момичета в беда. Често те искаха просто храна, друг път скривалище от сводниците си. Рядко говореха, бяха преживели твърде много отхвърляне. Просто се мъкнеха след нея като това момиче, пушещи цигара или гризящи ноктите си, надяващи се, че Франческа Дей някак ще разбере, че е последната им надежда.

- Трябва да се обадя на семейството ти - заяви Франческа, докато топлеше чиния с храна в микровълновата и я поднасяше на момичето заедно с ябълка и чаша мляко.

- Майка ми и пет пари не дава какво се случва с мен - каза Доралий, а раменете й увиснаха толкова много, че косата й почти докосна масата.

- Все пак трябва да й се обадя - отвърна твърдо Франческа.

Докато Доралий ровеше храната в чинията си, тя позвъни на номера в Ню Мексико, който момичето й беше дало неохотно. Беше точно както каза. Майка й не даваше и пет пари за нея.

След като се нахрани, Дора започна да отговаря на въпросите на Франческа. Стояла на стоп, когато я видяла да отбива

на бензиностанцията и да пита за кариерата. За кратко живяла по улиците на Хюстън, после прекарала известно време в Остин. Сводникът й я биел, започнала да се притеснява да не хване СПИН.

Франческа беше чувала същата история толкова много пъти и преди - тези бедни, тъжни деца, изхвърлени толкова млади на улицата. Час по-късно тя зави момичето в едно малко легло в шивашката стая, а после внимателно събуди госпожица Сибил, за да й разкаже какво се бе случило в кариерата.

Госпожица Сибил остана с нея няколко часа, докато Франческа не настоя да се върне в леглото. Знаеше, че няма да може да заспи и отиде обратно в кухнята, където изплакна мръсните чинии от вечерята на Доралий и ги зареди в съдомиялната. После застла кухненските чекмеджета с нови хартиени постелки, които откри в шкафа. Към два сутринта започна да пече. Нищо не помагаше дългите часове на нощта да минат по-бързо.

- Какво е това там, Скийт? - Теди подскачаше на задната седалка и сочеше през страничното стъкло на колата. - Ей там! Онези малки животни по хълмовете!

- Мислех, че ти казах да си сложиш колана - тросна се Дали, който караше. - По дяволите, Теди. Не искам да скачаш в колата, докато шофирам. Сложи си колана или ще изляза с колата от пътя.

Скийт хвърли мрачен поглед на Дали, а после погледна през рамо към Теди, който се мръщеше на врата на баща си по същия начин, който Скийт беше виждал да прави Дали с хората, които не харесва.

- Това са ангорски кози, Теди. Хората тук ги отглеждат за мохер, от който се правят модни пуловери.

Но Теди беше загубил интерес към козите. Той чешеше врата си и си играеше с единия край на колана.

- Закопча ли го? - сопна се Дали.

- Аха. - Теди закопча колана колкото бавно смееше.

- Да, господине - смъмри го Дали. - Когато говориш с възрастни, казваш „господине“ или „госпожо“. Само защото живееш на Север не означава, че не ти трябва възпитание. Разбираш ли?

- Аха.

Дали се извърна към задната седалка.

- Да, господине - промърмори мрачно Теди. После погледна към Скийт. - Колко още остава, докато видя мама?

- Не много - отвърна Скийт. - Защо не отвориш хладилната чанта и не си вземеш един „Доктор Пепър“? - Докато Теди се занимаваше с това, той се протегна към радиото и увеличи звука на задните колони, така че да не може да го чуе какво казва. Наведе се по-близо до Дали и отбеляза: - Държиш се като истински негодник, знаеш ли?

- Не се бъркай - сопна се Дали. - Дори не знам защо ти се обадих да се срещнем. - За момент замълча, а кокалчетата на ръцете му върху волана побеляха. - Виждаш ли какво е направила с него? Върти се наоколо и говори за айкюто и алергията си. Виж какво се случи в мотела, когато се опитах да му похвърлям топка. Той е най-тромавото дете, което съм виждал през живота си. Ако не може да се справи с една футболна топка, смятай какво ще прави с голф топка.

Скийт обмисли думите му за момент.

- Спортът не е всичко.

Дали снижи глас.

- Знам това. Но детето е странно. Не можеш да разбереш какво си мисли зад тия очила и опъва панталона си нагоре чак до под мишниците. Кое дете носи така панталона си?

- Вероятно се страхува, че ще му паднат. Хълбоците му не са много по-широки от бедрото ти.

- Нали? На всичкото отгоре и това. Хилав е. Помниш ли колко едър беше Дани още от самото начало.

- Майката на Дани е доста по-висока от майката на Теди.

Дали стисна зъби и Скийт не каза нищо повече.

На задната седалка Теди затвори едното си око и се взря в дълбините на кутийката с другото. Почеса обрива на корема си. Макар че не можеше да чуе какво си говорят отпред, беше сигурен, че е за него. Но не му пукаше. Скийт ставаше, но Дали беше ужасен загубеняк. Истински задник.

Буца заседна в гърлото на Теди, сякаш бе глътнал някаква голяма лигава зелена жаба. Вчера най-накрая беше престанал да се заблуждава, че всичко е наред, защото знаеше, че не е. Не вярваше, че майка му е казала на Дали да го отведе от Ню Йорк, без значение какво му казваше той. Помисли си, че може би Дали го е отвлякъл, и се опита да не се страхува. Но знаеше, че нещо не е наред и искаше майка си.

Жабата, настанила се в гърлото му, се поду. Вбесяваше се от представата да плаче като някакво бебе, така че се взря в предната седалка. Когато се увери, че вниманието на Дали е насочено към шофирането, пръстите му се промъкнаха към колана. Разкопча го беззвучно. Никакъв задник нямаше да казва на Лашър Велики какво да прави.

Франческа сънува научния проект на Теди. Беше затворена в стъклена клетка с насекоми, които пълзяха навсякъде по нея, а някой използваше гигантска карфица, опитвайки се да ги набучи на нея. А тя беше следващата. После видя лицето на Теди от другата страна на стъклото, който я викаше. Опита се да стигне до него, да го докосне...

- Мамо! Мамо!

Изведнъж се събуди. С все още замъглен от съня ум почувства някой да се хвърля през леглото към нея, да се замотава в завивките и в колана на халата й.

- Мамо!

За няколко секунди остана хваната между съня и реалността, и после изпитва единствено пронизващото чувство за радост.

- Теди? О, Теди! - Хвана дребното му тяло и го придърпа към себе си, смеейки се през сълзи. - О, скъпи... - Косата му беше хладна до бузата й, сякаш идваше отвън. Тя го издърпа в леглото и стисна лицето му между ръцете си, като го обсипа с целувки. Наслаждаваше се на познатото усещане от малките му ръце около врата й, на тялото му, притиснато до нейното, на меката му коса, на миризмата му. Искаше да оближе бузите му като котка котенцето си.

Смътно осъзнаваше, че Дали се беше облегнал на вратата на спалнята и ги наблюдаваше, но беше толкова обсебена от радост, че синът й се е върнал при нея.

Теди беше заровил лице в шията й и тя усещаше, че трепери.

- Всичко е наред, скъпи - прошепна, докато сълзите се стичаха по бузите й. - Всичко е наред.

Когато вдигна глава, очите й неволно срещнаха тези на Дали. Изглеждаше толкова тъжен и самотен, че за секунда й мина лудешката мисъл да му помаха с ръка да дойде при тях в леглото. Той се извърна и се отдалечи, а тя се почувства отвратена от себе си. После забрави за Дали, цялото й внимание беше обсебено от Теди. Измина известно време, преди някой от тях да се успокои достатъчно, че да говори. Забеляза, че Теди е покрит със завяхващи червени петна и се чешеше непрекъснато с нокти.

- Ял си кезчуп - скара му се нежно, като се протегна през тениската да погали гърба му. - Защо си ял кетчуп, скъпи?

- Мамо - промърмори той, - искам да си идем вкъщи.

Франческа спусна краката си отстрани на леглото, като продължи да го прегръща. Как щеше да му каже за Дали? Миналата нощ, докато оправяше чекмеджетата и печеше мъфини, беше решила, че е най-добре да изчака, докато се върнат в Ню Йорк и събитията се нормализират. Но сега, като гледаше малкото му тревожно лице, знаеше, че отлагането не е възможно.

Докато отглеждаше Теди, никога не си беше позволявала удобните малки лъжи, които повечето майки казваха на децата си, за да си осигурят спокойствие. Дори не беше способна да измисли някоя история за Дядо Коледа, която да е поне малко убедителна. Но сега беше хваната в единствената лъжа, която му беше казвала, и то опашата лъжа.

- Теди - започна тя, като стисна двете му ръце между своите, - говорили сме много за това, колко е важно да се казва истината. Понякога обаче за една майка е трудно да го прави, особено когато детето й е твърде малко, за да разбере.

Без предупреждение Теди измъкна ръцете си и скочи от леглото.

- Трябва да отида да видя Скийт. Казах му, че ще сляза веднага. Трябва да тръгвам.

- Теди! - Франческа скочи и хвана ръката му, преди да успее да стигне до вратата. - Теди, трябва да си поговорим.

- Не искам.

Той знае - помисли си Франческа. - На подсъзнателно ниво той знае, че ще му кажа нещо, което не иска да чуе.

Обви ръце около раменете му.

- Теди, става въпрос за Дали.

- Не искам да слушам.

Тя го хвана по-здраво и прошепна в ухото му.

- Много отдавна Дали и аз се познавахме, съкровище. Ние... ние се обичахме. - Тя направи гримаса при тази допълнителна лъжа, но реши, че е по-добре така, отколкото да обърква сина си с подробности, които не би разбрал. - Нещата между нас не се получиха и се разделихме. - Тя коленичи пред него, така че да вижда лицето му, ръцете й се плъзнаха по неговите, за да хванат малките му китки, докато той все още се опитваше да се измъкне. - Теди, това, което ти казах за баща ти... че съм го познавала още от Англия и че е умрял...

Теди разтърси глава, малкото му обринато лице се изкриви от нещастие.

- Трябва да тръгвам! Наистина, мамо! Трябва! Дали е загубеняк! Мразя го!

- Теди...

- Не!

Като използва цялата си сила, той се отскубна от ръцете й и преди да успее да го хване отново, се втурна към вратата. Франческа чу краката му да тупкат гневно надолу по стълбите.

Отпусна се на пети. Синът й, който обичаше всеки възрастен мъж, който се появеше в живота му, не беше харесал Дали Бодин. За момент почувства слаб пристъп на задоволство, но после осъзна с отрезвяваща яснота, че без значение колко й е омразна самата представа за това, Дали бе фактор в живота на Теди. А какъв ефект щеше да има върху сина й фактът, че не харесваше мъжа, който, рано или късно, ще се наложи да осъзнае, че му е баща?

Тя зарови ръце в косата си, изправи се и затвори вратата, за да се облече. Докато се намъкваше в панталон и пуловер, си припомни лицето на Дали, докато ги гледаше. В изражението му имаше нещо познато, нещо, което беше зървала върху лицата на нещастните тийнейджърки, които я чакаха пред студиото нощем.

Намръщи се в огледалото. Беше твърде нереално. Дали Бодин не беше тийнейджърка, избягала от къщи, и тя отказваше да симпатизира и за миг на мъж, който не беше много по-добър от обикновен престъпник.

Надникна в стаята за шиене, за да се увери, че Доралий все още спи, после отдели няколко минути, за да се съвземе, и се обади по телефона да си уговори среща с един от областните социални работници. След това отиде да потърси Теди. Откри го отпуснат на стол близо до скамейката на приземния етаж, където Скийт полираше дървената глава на един голф стик. И двамата мълчаха, но мълчанието, изглежда, бе приятелско, а не враждебно. Франческа видя подозрителни ивици по бузите на сина си и обгърна с ръка раменете му, сърцето я болеше за него. Не беше виждала Скийт от десет години, но той й кимна толкова небрежно, сякаш бяха минали само няколко минути. Франческа също му кимна.

- Теди ще ми е асистент, докато захващам тези айръни тук -обяви Скийт. - Обикновено дори не си и помислям да оставям малки деца да ми помагат в това, но Теди е най-отговорното момче, което някога съм срещал. Знае кога да говори и кога да си държи устата затворена. Обичам това качество у мъжете.

На Франческа й се искаше да целуне Скийт, но тъй като не можеше да го направи, притисна устните си до главата на Теди.

- Искам да се приберем у дома - каза рязко Теди. - Кога ще тръгваме?

После Франческа усети как синът й замръзна. Знаеше, че Дали е влязъл в работилницата зад тях, още преди да е чула гласа му.

- Скийт, какво ще кажеш двамата с Теди да се качите горе и в кухнята да хапнете малко шоколадов кейк?

Теди скочи от стола с бързина, която Франческа подозираше, че е заради желанието му да се отдалечи от Дали, а не за да яде шоколадов кейк. Какво се беше случило между двамата, че да го направи толкова нещастен? Той обичаше историите на Холи Грейс. Какво беше направил Дали, че да го отчужди толкова много?

- Хайде, мамо - каза Теди, като я сграбчи за ръката. - Да идем да хапнем кейк. Хайде, Скийт. Да тръгваме.

Дали докосна ръката му.

- Вие със Скийт идете. Аз искам да поговоря с майка ти за минутка.

Теди стисна ръката на Франческа по-здраво и се обърна към Скийт.

- Нали каза, че трябва да оправим тези стикове? Нека да започнем веднага. Мама ще ни помогне.

- Можете да го направите и по-късно - каза по-рязко Дали. - Искам да говоря с майка ти.

Скийт остави стика, който държеше.

- Хайде, момче, и бездруго исках да ти покажа някои голф трофеи.

Колкото и да й се искаше да я отложи, Франческа знаеше, че не би могла да избягва конфронтацията завинаги. Нежно се освободи от ръката на Теди и кимна към вратата.

- Тръгвай, съкровище. Аз ще се кача след минутка.

Теди нацупи упорито устни и погледна първо нея, после Дали. Тръгна към вратата с провлачени стъпки, но преди да стигне до нея, се извърна гневно към Дали.

- Внимавай да не я нараниш! - изкрещя той. - Ако я нараниш, ще те убия!

Франческа беше шокирана, но Дали не каза и дума. Той просто гледаше към Теди.

- Дали няма да ме нарани - намеси се тя бързо, притеснена от избухването му. - Двамата сме стари приятели. - Думите почти заседнаха в гърлото й, но тя успя да докара половинчата усмивка.

Скийт хвана ръката на Теди и го побутна към стълбите, но не и преди синът й да хвърли един заплашителен поглед през рамо.

- Какво си му направил? - попита Франческа в мига, в който Теди се отдалечи достатъчно. - Никога не съм го виждала да се държи така с някого.

- Не се опитвам да спечеля някакъв си конкурс за популярност - отвърна студено Дали. - Искам да съм му баща, не най-добър приятел.

Отговорът му я разгневи почти колкото я и изплаши.

- Не можеш просто да се появиш в живота му след девет години и да очакваш да поемеш ролята на бащата. На първо място, той не те иска. На второ, аз няма да го позволя.

По челюстта му потрепна мускулче.

- Както ти казах в кариерата, Франческа, можем да се споразумеем или да оставим работата на кръвопийците. В днешно време и бащите имат права или напоследък не си чела вестници? И вероятно ще е по-умно, ако забравиш за още няколко дни плановете си да се върнеш на изток. Трябва ни време, за да уредим нещата.

В някакъв момент подсъзнателно и тя бе стигнала до същото заключение, но сега го погледна скептично.

- Нямам намерение да оставам тук. Теди трябва да ходи на училище. Напускаме Уайнет още днес следобед.

- Не мисля, че това е добра идея, Франси. Ти имаше девет години. Сега ми дължиш поне няколко дни.

- Ти го отвлече! - възкликна тя. - Не ти дължа нищо...

Дали размаха пръст във въздуха, като на някой плакат за набиране на доброволци.

- Ако не можеш да отделиш дори няколко дни, за да измислим какво да правим, тогава май всичко, което ми каза при кариерата за това, че знаеш какво е важното в живота, са пълни глупости, а?

Войнственото му настроение я вбеси.

- Защо постъпваш така? Изобщо не те е грижа за Теди. Просто използваш едно малко момче, за да ми отмъстиш, че съм наранила мъжкото ти его.

- Изобщо не ми пробутвай глупавата ти псевдопсихология, Мис Каприз - каза той студено. - Нямаш и най-малка представа за какво ме е грижа.

Тя вирна брадичка и го изгледа строго.

- Това, което знам, е, че успя да отчуждиш дете, което обича абсолютно всеки на света, особено ако е мъж.

- Така ли? - изсумтя Дали. - Е, не е изненадващо, защото никога не съм виждал дете, което толкова много да се нуждае от мъжко присъствие в живота си. Толкова заета ли беше с проклетата си кариера, че не можа да отделиш няколко часа да го запишеш за някой спорт?

Ледена ярост изпълни Франческа.

- Кучи син такъв - изсъска тя. Избута го и бързо се заизкачва по стълбите.

- Франси!

Тя игнорира вика му. Сърцето й блъскаше в гърдите, каза си, че е била абсолютна глупачка да изгуби дори секунда в съчувствие към него. Втурна се по стълбите и отвори вратата, която водеше към задния коридор. Закле се, че дори и да насъскаше всички свирепи адвокати на света срещу нея, пак никога нямаше да пипне отново сина й.

- Франси!

Чу стъпките му по стълбите и се забърза още повече. Но после той я хвана, сграбчи ръката й и я спря.

- Слушай, Франси, нямах предвид...

- Не ме докосвай! - Опита се да се отскубне от него, но той я задържа, решен да се изясни. Едва осъзнаваше, че Дали се опитва да се извини, беше твърде разстроена, за да го изслуша.

- Франси! - Той я хвана по-здраво за раменете и погледна надолу към нея. - Съжалявам.

Тя се опита да го отблъсне.

- Пусни ме! Няма за какво да говорим.

Но той не я пускаше.

- Ще говоря с теб, дори ако трябва да те вържа като прасе...

И спря рязко, когато сякаш от нищото едно малко торнадо се хвърли върху краката му.

- Казах ти да не докосваш майка ми! - изпищя Теди, като го риташе й удряше с всичка сила. - Задник такъв! Ти си задник!

- Теди! - извика Франческа и се завъртя към него, когато Дали инстинктивно я пусна.

- Мразя те! - крещеше Теди на Дали, лицето му бе почервеняло от гняв, а по бузите му се стичаха сълзи, докато усилваше атаката си. - Ще те убия, ако я нараниш!

- Няма да я нараня - каза Дали, опитвайки се да отстъпи от летящите юмруци на Теди. - Теди! Няма да я нараня.

- Спри, Теди! - извика Франческа. Но гласът й беше толкова истеричен, че само влоши нещата. За секунда очите й уловиха погледа на Дали. Той изглеждаше също толкова безпомощен, колкото тя се чувстваше.

- Мразя те! Мразя те!

- И това ако не е върхът - рече провлачен женски глас от другия край на коридора.

- Холи Грейс! - Теди се откъсна от Дали и се затича към едно от малкото сигурни убежища, на които можеше да разчита в свят, който ставаше все по-озадачаващ.

- Здрасти, Теди. - Холи Грейс го придърпа към себе си и притисна нежно малката му глава към тялото си. После го разтри успокоително по тесните рамене. - Справи се много добре, скъпи. Дали може да е голям, но ти успешно отстояваше позицията си.

Франческа и Дали избухнаха едновременно.

- Какво, по дяволите, ти става да му говориш такива неща?

- Как можа, Холи Грейс!

Холи Грейс ги погледна над главата на Теди, обходи с поглед раздърпаните им дрехи и зачервените потресени лица. После поклати глава.

- По дяволите. Изглежда, съм изпуснала най-интересното обединяване в историята от Американската гражданска война насам.

0ранческа издърпа Теди от прегръдката на Холи Грейс. Притисна сина си до себе си и го поведе по коридора към предната част на къщата с намерението да го качи горе, да си стегне багажа и да напусне Уайнет завинаги. Но докато минаваше през свода към хола, рязко спря.

Сякаш целият свят се беше събрал да гледа как животът й се разпада. Скийт Купър стоеше до прозореца и ядеше шоколадов кейк. Госпожица Сибил седеше с Доралий на дивана. Чистачката, която помагаше на госпожица Сибил, тъкмо влизаше през входната врата. Джери Яфе крачеше напред-назад по килима.

Франческа се обърна, за да поиска обяснение от Холи Грейс за присъствието му, но видя, че най-добрата й приятелка е твърде заета да прегръща Дали. Ако някога се беше съмнявала на кого е лоялна Холи Грейс, защитното й поведение спрямо Дали току-що й беше изяснило това.

- Трябваше ли да водиш целия свят с теб? - тросна й се Франческа.

Холи Грейс погледна към нея и когато забеляза Джери, изрече ругатня, която Франческа би искала Теди да не бе чул.

Джери изглежда не беше спал цяла нощ и незабавно тръгна към Холи Грейс.

- Не можа ли да ми звъннеш и да ми кажеш какво става?

- Да ти звънна ли? - изкрещя Холи Грейс. - Защо трябва да ти звъня и какво, по дяволите, правиш тук?

Чистачката не бързаше да си закачи палтото, докато ги оглеждаше със зле прикрито любопитство. Дали изучаваше Джери със смесица от враждебност и интерес. Това беше единственият мъж освен него, който бе в състояние да накара Холи Грейс Бодин да си изпусне нервите.

Франческа почувства тъпа болка в слепоочието.

- Какво искаш да кажеш с това, какво, по дяволите, правя тук? - отвърна Джери. - Позвъних на Наоми от Вашингтон и разбрах, че Теди е отвлечен и всички сте разтревожени. Какво очакваше да направя? Да си стоя във Вашингтон и да се преструвам, че всичко е наред?

Спорът между Холи Грейс и Джери се развихри и тогава телефонът звънна. Всички, включително чистачката, го игнорираха. Франческа почувства, че се задушава. Можеше да мисли само за това, че трябва да измъкне Теди от тук. Телефонът продължаваше да звъни и чистачката най-накрая се отправи към кухнята да го вдигне. Холи Грейс и Джери рязко се умълчаха.

В този момент Дали погледна към Доралий.

- Кое е това момиче? - попита с не особено голямо любопитство.

Скийт поклати глава и вдигна рамене. Госпожица Сибил зарови в торбата с ръкоделието си. Холи Грейс погледна отвратено Франческа.

Проследявайки погледа на бившата си жена, Дали се обърна към Франческа за обяснение.

- Казва се Доралий - информира го сковано Франческа. -Нуждае се от подслон, където да остане временно.

Дали помисли за момент, после кимна.

- Здрасти, Доралий.

В очите на Холи Грейс проблеснаха искри, а устните й се свиха ядосано.

- Вие двамата не сте с всичкия си! Нямате ли си достатъчно неприятности, че си търсите още?

Чистачката подаде глава в хола.

- Търсят госпожица Дей.

Франческа не й обърна внимание. Макар че главата й започна наистина да пулсира от болка, реши, че е търпяла достатъчно обидите на Холи Грейс.

- Просто млъкни, Холи Грейс Бодин. Искам да знам какво правиш тук. Всичко това е достатъчно ужасно и без да се появяваш и да пърхаш с крилца около Дали като някоя квачка. Той е голям мъж! Няма нужда да водиш неговите битки. И със сигурност няма нужда да го защитаваш от мен.

- А да ти хрумва, че може би не съм дошла само заради него? -тросна й се Холи Грейс. - Може би смятам, че и двамата нямате достатъчно здрав разум, за да се справите със ситуацията.

- Чух достатъчно от твоя здрав разум - отвърна й също толкова ядосано Франческа. - Писнало ми е да слушам за...

- Какво да правя с телефонното обаждане? - попита чистачката. - Мъжът казва, че е принц.

- Мамо! - изплака Теди, чешейки обрива по корема си и хвърляйки зли погледи към Дали.

Холи Грейс посочи с острия си нокът към Доралий.

- Ето го идеалния пример за какво говоря! Ти никога не мислиш. Просто...

Доралий скочи.

- Не е нужно да слушам тия шибани глупости!

- Това наистина не е твоя работа, Холи Грейс - прекъсна ги Джери.

- Мамо! - изплака отново Теди. - Мамо, обривът ме сърби! Искам вкъщи!

- Ще говорите ли с тоя принц, или не? - настоя чистачката.

В главата на Франческа сякаш заудря пневматичен чук.

Искаше да изкрещи на всички да я оставят на мира. Приятелството й с Холи Грейс се разпадаше пред очите й; Доралий изглеждаше така, сякаш ще ги нападне; Теди беше готов да се разплаче.

- Моля ви... - каза тя, но никой не я чу.

Никой освен Дали.

Той се наведе към Скийт и му прошепна:

- Ще ми направиш ли услуга да задържиш Теди?

Скийт кимна и се приближи към момчето. Гневните гласове се извисиха. Дали пристъпи напред и преди някой да успее да го спре, вдигна Франческа на рамото си. Тя ахна, когато се озова с главата надолу.

- Съжалявам, хора - рече Дали. - Но всички вие ще трябва да изчакате реда си. - И после, преди някой да успее да го спре, я отнесе през вратата.

- Мамо! - изпищя Теди.

Скийт го хвана, преди да се е втурнал след Франческа.

- Не се притеснявай, момче. Майка ти и Дали винаги се държат така, когато са заедно. По-добре е да свикваш.

Франческа затвори очи и облегна главата си на прозореца в колата на Дали. Стъклото хладнееше на слепоочието й. Знаеше, че трябва да е изпълнена с праведен гняв, да наругае Дали за своеволното му мачовско изпълнение, но беше доволна, че я отнесе от тези настоятелни, критични гласове. Разстрои се, че изостави Теди, но знаеше, че Холи Грейс ще го успокои.

По радиото тихо зазвуча мелодия на Бари Манилоу. Дали се протегна, за да го изключи, но погледна към нея и го остави. Изнизаха се няколко километра и Франческа започна да се успокоява. Дали не казваше нищо, но като се имаше предвид през какво бяха минали, мълчанието беше относително успокоително.

Затвори очи и се отнесе, докато колата не сви по тясна алея, която завършваше пред двуетажна каменна къща. Рустикалната малка постройка беше разположена в горичка от стари кедри, които осигуряваха защита срещу вятъра, а силуетите на ниските синеещи хълмове се виждаха в далечината. Тя погледна въпросително към Дали, докато спираха на алеята.

- Къде сме?

Той изключи двигателя и слезе, без да й отговори. Франческа го наблюдаваше разтревожено, докато обикаля колата и й отваря вратата. Опря едната си ръка на покрива, а другата на рамката на вратата и се наведе към нея. Докато се взираше в студените му сини очи, в тялото й започнаха да се зараждат странни усещания. Неочаквано се почувства като изгладняла жена, на която току-що са й поднесли изкусителен десерт. Моментът на слабост я засрами и тя се изчерви.

- По дяволите, красива си - каза тихо Дали.

- Не и наполовина колкото теб - отвърна Франческа, решена да унищожи странната атмосфера, която се зараждаше между тях. - Къде сме? Чия е тази къща?

- Моя.

- Твоя? Не може да сме на повече от трийсет километра от Уайнет. Защо имаш две къщи толкова близо една до друга?

- След това, което се случи там, съм изненадан, че питаш. -Той отстъпи, за да й направи път.

Тя слезе от колата и се загледа замислено във верандата.

- Това е убежище, нали?

- Може и така да го наречеш. Ще съм ти благодарен, ако не казваш на никого, че си идвала. Всички знаят за къщата, но до този момент се държат настрана. Ако разберат, че съм те довел тук, сезонът ще бъде открит и не след дълго ще се наредят на опашка със спалните си чували, игли за плетене и хладилни чанти с „Доктор Пепър“.

Тя тръгна към предните стъпала, любопитна да влезе вътре, но преди да успее, Дали докосна ръката й.

- Франси? Работата е там, че това е моята къща и не можем да се караме в нея.

Никога не го беше виждала с толкова сериозно изражение върху лицето.

- Какво те кара да смяташ, че искам да се караме?

- Предполагам, че просто ти е в природата.

- В моята природа! Първо отвличаш сина ми, после отвличаш и мен, а сега имаш наглостта да ми кажеш, че искам да се караме!

- Наречи ме песимист. - Той седна на стъпалата.

Франческа стисна длани, осъзнавайки с неудобство, че я е хванал неподготвена. После потрепери. Беше я изнесъл от къщата без яке, а навън едва ли беше повече от четири градуса.

- Какво правиш? Защо сядаш тук?

- Ако се налага да си кажем всичко, да го направим тук, защото след като влезем в къщата, трябва да сме наистина любезни един с друг. Наистина, Франси, тази къща е моето убежище и няма да го съсипвам с караници.

- Това е нелепо. - Зъбите й започнаха да тракат. - Имаме да обсъждаме деликатни теми и не мисля, че ще успеем, без да се разгорещим.

Той потупа мястото до себе си.

- Замръзвам - рече тя и се тръшна до него, но докато се оплакваше, откри, че тайно се наслаждава на идеята за къща, където споровете не бяха разрешени. Какво ли щеше да се случи с човешките взаимоотношения, ако имаше повече подобни къщи? Само Дали можеше да измисли нещо толкова интересно. Тя тайничко се примъкна по-близо до топлината му. Беше забравила колко хубаво мирише, на сапун и чисти дрехи.

- Защо не седнем в колата? - предложи му. - Ти си само по риза. Сигурно не ти е много топло.

- Ако останем тук, ще приключим по-бързо. - Дали прочисти гърлото си. - Първо, искам да ти се извиня за гадната забележка, че кариерата ти е по-важна от Теди. Никога не съм твърдял, че съм идеален, но все пак това беше удар под кръста, за който се срамувам.

Тя обгърна коленете си с ръце.

- Имаш ли представа какво е за една работеща майка да чуе подобно нещо?

- Не се замислих - измънка той. После добави отбранително: - Но по дяволите, Франси, ще ми се да не излизаш извън кожата си и при най-малката грешка от моя страна. Твърде емоционална си.

Тя зарови пръсти под мишниците си. Защо мъжете винаги правеха така? Какво ги караше да мислят, че могат да кажат най-възмутителните, най-болезнените неща на една жена и после да очакват тя да си мълчи? Хрумнаха й няколко остри коментара, които й се искаше да направи, но ги преглътна в интерес на влизането вътре.

- Теди се подчинява на собствените си правила - каза тя твърдо. - Той не е нито като теб, нито като мен. Той е изцяло себе си.

- Виждам това. - Дали опъна крака, подпря ръце на коленете си и се взря в стъпалата за момент. - Той просто не е като другите деца.

Всичките й съмнения в качествата й като майка изникнаха в ума й. Теди не беше спортна натура, Дали не го харесваше.

- Какво искаш от него? - възкликна тя гневно. - Да иде и да понабие малко жени? - Той замръзна до нея и й се дощя да си беше премълчала.

- Как ще се справим с това? - попита я тихо. - Ставаме като куче и котка още щом се приближим достатъчно, за да се подушим. Може би ще е по-добре да оставим всичко на адвокатите.

- Това ли искаш наистина?

- Всичко, което знам, е, че съм уморен да се карам с теб, а не сме прекарали заедно и един ден.

Зъбите й започнаха да тракат.

- Теди не те харесва, Дали. Няма да го насилвам да прекарва време с теб.

- Просто двамата с Теди не започнахме познанството си добре. Някак си ще трябва да се справим.

- Няма да е толкова лесно.

- Много неща не са лесни.

Тя погледна с надежда към вратата.

- Нека спрем да говорим за Теди и да влезем вътре за няколко минути. След като се стоплим, може да излезем и да довършим разговора.

Дали кимна, после се изправи и й предложи ръката си. Тя прие, но допирът беше твърде приятен, така че го пусна възможно най-бързо, решена да сведе физическите им контакти до минимум. Той сякаш прочете мислите й, после се обърна да отключи.

- Тази Доралий е истинско предизвикателство - отбеляза. Влезе вътре и посочи към теракотения коридор, осветен от овален прозорец. - Колко бездомници си прибрала през последните десет години?

- Хора или животни?

Той се засмя и докато влизаха в дневната, Франческа си припомни чудесното му чувство за хумор. В хола имаше избелял ориенталски килим, колекция от месингови лампи и няколко стола. Всичко беше удобно и непретенциозно - всичко с изключение на красивите картини по стените.

- Дали, откъде ги имаш? - попита тя и тръгна към едно оригинално маслено платно, изобразяващо мрачни планини и избелели кости.

- Оттук-оттам - отвърна той, сякаш не беше сигурен.

- Разкошни са! - Франческа се премести, за да разгледа голямо платно, осеяно с екзотични абстрактни цветя. - Не знаех, че колекционираш изкуство.

- Не колекционирам, просто съм окачил на стената няколко творби, които харесвам.

Тя повдигна вежда, за да му даде да разбере, че преструвката му не е минала. Невежите хора не купуваха подобни картини.

- Далас, съществува ли някаква, макар и малка вероятност, да подходиш сериозно към разговора?

- По-скоро не. - Той се ухили и посочи към трапезарията. -Там има една акрилна живопис, която сигурно ще ти хареса. Купих я от малка галерия в Кармел, след като направих двойно боги на седемнайсетата дупка в Пебъл Бийч два поредни дни. Толкова се депресирах, че трябваше или да се напия, или да си купя картина. Имам още една от същия художник в къщата ми в Северна Каролина.

- Не знаех, че имаш къща в Северна Каролина.

- Тя е от онези, модерните, които приличат повече на банков трезор. Всъщност не си падам много по нея, но има хубава гледка. Повечето от къщите, които купувам в последно време, са по-традиционни.

- Има и още?

Той сви рамене.

- Стана така, че вече не понасям мотелите и тъй като започнах да изкарвам пари по турнирите и да прибирам добри чекове, трябваше да правя нещо с парите. Купих къщи в различни части на страната. Искаш ли нещо за пиене?

Франческа осъзна, че не е яла нищо от предната вечер.

- Всъщност искам нещо за ядене. И после може би ще е добре да се върна при Теди.

И да се обадя на Стефан - помисли си. - И да се срещна със социалната работничка за Доралий, И да говоря с Холи Грейс, която беше най-добрата ми приятелка.

- Глезиш Теди твърде много - отбеляза Дали, докато я водеше към кухнята.

Тя спря на място. Крехкото примирие помежду им беше нарушено. Отне му миг, за да разбере, че тя не го следва, и се обърна, за да види какво я задържа. Когато забеляза изражението на лицето й, въздъхна, хвана я за ръката и я поведе към верандата. Франческа се опита да се измъкне, но той я държеше здраво.

Когато излезе навън, я блъсна студения порив на вятъра. Обърна се, за да го погледне.

- Не раздавай оценки за това, каква майка съм, Дали. Прекарал си по-малко от седмица с Теди, така че не започвай да си въобразяваш, че си авторитет във възпитанието му. Дори не го познаваш!

- Но знам какво виждам. По дяволите, Франси, не се опитвам да нараня чувствата ти, той просто ме разочарова.

Тя почувства да я пронизва болка. Теди - нейната гордост и радост, кръв от кръвта й, част от сърцето й - как можеше той да разочарова някого?

- Не ми пука - каза студено. - Единственото, което ме тревожи, е какво разочарование очевидно си ти за него.

Дали пъхна едната си ръка в джоба на джинсите си и погледна към кедровите дървета, без да каже и дума. Вятърът поде кичур от косата му и го издуха назад от челото му. Най-накрая проговори тихо.

- Може би е по-добре да се върнем в Уайнет. Предполагам, че това не беше много добра идея.

Тя също се загледа в кедрите за няколко секунди, преди да кимне бавно и да тръгне към колата.

В къщата нямаше никого с изключение на Теди и Скийт. Дали отиде отзад, без да каже къде точно, и Франческа изведе Теди на разходка. Опита се да подхване темата за Дали на два пъти, но той отклоняваше опитите й и тя не го насили. За сметка на това не можеше да нахвали добродетелите на Скийт Купър.

Когато се върнаха в къщата, Теди се втурна в кухнята да хапне, а тя слезе на приземния етаж, където откри Скийт да лакира главата на стика, която полираше по-рано. Той не вдигна поглед, когато Франческа влезе в работилницата, и тя го наблюдава няколко минути, преди да проговори.

- Скийт, искам да ти благодаря за това, че си толкова мил с Теди. В момента той има нужда от приятел.

- Не е нужно да ми благодариш - отвърна дрезгаво Скийт. -Теди е добро момче.

Франческа се облегна с лакът на менгемето, докато наблюдаваше с удоволствие как работи Скийт. Бавните внимателни движения я успокоиха и постепенно започна да мисли по-ясно. Двайсет и четири часа по-рано всичко, което искаше, беше да отведе Теди далеч от Дали, но сега се заигра с идеята да се опита да ги сближи. Рано или късно, Теди щеше да узнае за връзката си с него. Не можеше да понесе идеята синът й да израсте с емоционални белези, защото мрази баща си, и ако освобождаването му от тези белези означаваше, че ще трябва да прекара още няколко дни в Уайнет, просто щеше да го направи.

Взела решение, Франческа погледна към Скийт.

- Ти наистина харесваш, Теди, нали?

- Разбира се, че го харесвам. Той е от децата, с които нямам против да си прекарвам времето.

- Твърде лошо, че не всички се чувстват така - отбеляза тя горчиво.

Скийт прочисти гърлото си.

- Просто дай на Дали време, Франси. Знам, че си нетърпелив човек и винаги искаш да пришпорваш нещата, но понякога нещата не може да бъдат пришпорени.

- Те се мразят, Скийт.

Той обърна главата на стика, за да я огледа, после потопи четката си в лака.

- Когато двама души си приличат толкова много, понякога им е трудно да се сближат.

- Приличат? - Тя го зяпна. - Дали и Теди не си приличат.

Скийт я погледна, сякаш беше най-глупавият човек, когото е срещал, после поклати глава и продължи да работи.

- Дали е грациозен - възрази тя. - Той е атлетичен, великолепен...

Скийт се изкикоти.

- Е, да, Теди е грозновато хлапе. Трудно е да се разбере как двама красавци като теб и Дали са успели да го създадат.

- Той има вътрешна красота - отвърна Франческа отбранително.

Скийт се изсмя отново, потопи четката и после я погледна.

- Не обичам да давам съвети, Франси, но ако бях на твое място, щях да се концентрирам повече върху това, да натяквам на Дали за играта му, вместо за Теди.

Тя го погледна с изумление.

- Защо ми трябва да му натяквам за голфа?

- Няма да се отървеш от него. Разбираш това, нали? Сега, когато знае, че Теди му е син, той ще продължи да се появява, независимо дали ти харесва.

Тя вече беше стигнала до същото заключение и кимна неохотно.

Скийт прокара четката по гладката извивка на дървото.

- Моят най-добър съвет е да използваш мозъка си и да измислиш как да го накараш да играе по-добре.

Тя беше напълно озадачена.

- Какво се опитваш да ми кажеш?

- Точно каквото вече ти казах.

- Но аз не знам нищо за голфа и не виждам какво общо има играта на Дали с Теди.

- Така стоят нещата със съветите. Или ги приемаш, или не.

Франческа го изгледа преценяващо.

- Ти знаеш защо е толкова критичен към Теди, нали?

- Имам няколко предположения.

- Защото прилича на Джейси ли? Това ли е?

Скийт изсумтя.

- Не подценявай чак толкова Дали.

- Тогава какво е?

Скийт закачи главата на пръчка, за да изсъхне, после потопи четката в буркан с разтворител.

- Просто се концентрирай върху играта му, това е. Може би ще имаш повече късмет от мен.

И не каза нищо повече.

Когато Франческа се качи горе, забеляза, че Теди си играе на двора с едно от кучетата на Дали. Върху кухненската маса имаше плик с името й, надраскано отгоре с почерка на Джери. Отвори го и прочете съобщението.

Бейби, сладурче, агънце, любов моя,

Какво ще кажеш двамата с теб да се насвяткаме тази вечер? Ще те взема за вечеря и разврат в 19,00. Най-добрата ти приятелка е царицата на слабоумните, а аз съм най-големият будала на света. Обещавам да не плача на рамото ти през цялото време. Кога ще престанеш да си толкова малодушна и ще ме поканиш в шоуто си?

Искрено твой,

Зоро Велики

П. П. Не забравяй да вземеш контрацептиви.

Франческа се разсмя. Въпреки трънливото начало на запознанството им на онзи тексаски път преди десет години, между нея и Джери се бе зародило приятелство, откакто преди две години се беше преместила в Манхатън. Той прекара първите няколко месеца от познанството им в извинения за това, че я е изоставил, макар Франческа да му каза, че така й е направил услуга. За нейно изумление, той й връчи един стар пожълтял плик с паспорта й и четиристотинте долара от куфара. Тя отдавна беше дала на Холи Грейс парите, за да се изплати на Дали, така че същата вечер тримата се поглезиха в града.

Когато Джери дойде да я вземе, носеше коженото си спортно яке с тъмнокафяв панталон и светъл пуловер. Грабна я в прегръдките си и я целуна приятелски по устните, а тъмните му очи проблеснаха закачливо.

- Здрасти, красавице. Защо не можах да се влюбя в теб вместо в Холи Грейс?

- Защото си твърде умен, за да се занимаваш с мен - отвърна тя през смях.

- Къде е Теди?

- Подмами Доралий и госпожица Сибил да го заведат на някакъв ужасен филм за скакалци убийци.

Джери се усмихна, но после стана сериозен и я погледна загрижено.

- Как се чувстваш всъщност? Цялата ситуация сигурно е трудна за теб, нали?

- Имала съм и по-хубави дни - призна тя.

Дотук само проблемът й с Доралий беше близо до разрешаване. Същият следобед госпожица Сибил беше настояла да заведе момичето в областния офис на социалните, като даде на Франческа да разбере, че възнамерява да задържи Доралий, докато не й намерят приемно семейство.

- Днес следобед прекарах известно време с Дали - каза Джери.

- Сериозно? - Франческа беше изненадана. Беше й трудно да си представи двамата заедно.

Джери й задържа входната врата.

- Дадох му един не много приятелски правен съвет и му казах, че ако се опита да направи нещо подобно с Теди отново, лично ще насъскам цялата американска правна система срещу него.

- Мога само да си представя как е реагирал на това - отвърна тя сухо.

- Ще ти направя услуга и ще ти спестя подробностите. -Тръгнаха към наетата тойота. - Знаеш ли, странно е. След като спряхме да си разменяме обиди, открих, че почти харесвам този кучи син. Имам предвид, мразя факта, че той и Холи Грейс са били женени, и особено мразя факта, че все още са толкова загрижени един за друг, но когато започнахме да говорим, имах чувството, че двамата с Дали се познаваме от години.

- Не се заблуждавай - рече Франческа, докато той й отваряше вратата. - Единствената причина, поради която се чувстваш приятно с Дали, е, че да си с него до голяма степен е като да си с Холи Грейс. Ако харесваш единия, е трудно да не харесаш и другия.

Вечеряха в уютен ресторант, в който се сервираше чудесно дивечово месо. Преди да свършат с основното ястие, вече бяха потънали в обичайния си спор защо Франческа не канеше Джери в шоуто си.

- Само веднъж, красавице, само за това моля.

- Забрави, познавам те. Ще се появиш с фалшиви радиационни изгаряния по цялото тяло или ще обявиш в ефир, че руските ракети са на път да взривят Небраска.

- Е, и? Разполагаш с аудитория от милиони безучастни андроиди, които гледат шоуто ти и не разбират, че живеем на ръба на разрушението. Моята работа е да разтърсвам хората.

- Не и в моето предаване - заяви твърдо тя. - Аз не манипулирам зрителите си.

- Франческа, напоследък вече не става въпрос за малки тринайсеткилометрови фойерверки като тази, която падна в Нагасаки. Говорим за мегатонове. Ако двайсет хиляди мегатона ударят Ню Йорк, това ще има по-голям катастрофален ефект от провалянето на някое парти на Доналд Тръмп. Ще изпрати радиоактивен прах на хиляди мили и ще остави осем милиона изпържени тела да гният в канавките.

- Опитвам се да ям, Джери - протестира тя, като остави вилицата си.

Джери толкова беше привикнал да говорил за ужасите на ядрената война, че можеше да погълне без проблем вечеря от пет блюда, докато описва смъртоносните случаи на радиационно отравяне.

- Знаеш ли кои са единствените същества, които имат шанс да оцелеят? Хлебарките. Ще са слепи, но ще могат да се размножават.

- Джери, обичам те като брат, но няма да ти позволя да превърнеш предаването ми в цирк. - Преди той да успее да подхване поредната серия аргументи, тя смени темата. - Говори ли с Холи Грейс следобед?

Той остави вилицата си и поклати глава.

- Отидох до къщата на майка й, но тя залости вратата, когато ме видя да идвам. - Отмести чинията си и отпи от водата.

Изглеждаше толкова нещастен, че Франческа се разкъса между желанието да го утеши и необходимостта да му набие малко здрав разум в главата. Джери и Холи Грейс очевидно се обичаха и на нея й се искаше да спрат да прикриват проблемите си. Макар че Холи Грейс почти не говореше за това, Франческа знаеше колко силно копнееше за дете, а Джери дори не желаеше да обсъди въпроса с нея.

- Защо вие двамата не се опитате да постигнете някакъв компромис? - предложи му колебливо.

- Тя не разбира от дума - отвърна Джери. - Набила си е в главата, че се възползвам от известността й...

Франческа изстена.

- Не отново това. Холи Грейс иска бебе, Джери. Защо никой от вас не признае какъв е истинският проблем? Знам, че не ми влиза в работата, но мисля, че от теб ще излезе чудесен баща и...

- Боже, да не би двете с Наоми заедно да вземате уроци по натякване, или какво? - Той грубо изблъска чинията си настрани. - Да идем в „Роустабаут“, става ли?

„Роустабаут“ беше последното място, където искаше да ходи.

- Всъщност не...

- Нашите гълъбчета със сигурност ще са там. Ще влезем, ще се престорим, че не ги виждаме, и после ще правим секс на бара. Какво ще кажеш?

- Не.

- Хайде, красавице. Двамата изсипаха тонове лайна върху нас. Нека и ние да им подхвърлим малко.

Верен на себе си, Джери пренебрегна всичките й протести и я избута от ресторанта. Петнайсет минути по-късно вървяха към входа на кръчмата. Мястото изглеждаше почти както Франческа го помнеше, само дето неоновите реклами на бира бяха нови и сега ъгълът се заемаше от видеоигри. Хората си бяха същите.

- Виж ти кой влиза през вратата - каза гърлен женски глас от една маса вдясно. - И това ако не е самата кралица на Англия с краля на болшевиките до нея. - Холи Грейс седеше с бирена бутилка пред себе си, а до нея Дали пиеше сода.

Франческа почувства поредното странно присвиване в стомаха при вида на студените му сини очи, които я изучаваха над ръба на чашата.

- Не, греша - продължи Холи Грейс, докато оглеждаше абаносовочерната рокля на „Галанос“, която Франческа носеше с яркочервено сако с широки рамене. - Тя не е кралицата на Англия, а онази кечистка, дето вече сме я виждали да се бие.

Франческа стисна ръката на Джери.

- Да си тръгваме.

Пълните устни на Джери се опънаха в тънка линия, но той отказа да помръдне. Холи Грейс бутна назад стетсъна си, като старателно го игнорираше, докато изучаваше дрехите на Франческа.

- „Галанос“ в „Роустабаут“. Мамка му. Заради теб ще ни изритат. Не се ли умори винаги да си в центъра на вниманието?

Франческа забрави за Джери и Дали и погледна Холи Грейс с искрена загриженост. Тя наистина се държеше гадно. Пусна ръката на Джери, отиде до нея и седна.

- Добре ли си? - попита я.

Холи Грейс се намръщи в бирената си чаша, но не каза нищо.

- Да идем в тоалетната да поговорим - прошепна Франческа и когато Холи Грейс не отговори, добави по-строго: - Веднага.

Холи Грейс й отправи бунтарски поглед, което й напомни за сина й.

- Няма да ходя никъде с теб. Все още съм ти бясна, задето не ми каза истината за Теди. - Тя се обърна към Дали. - Да танцуваме, скъпи.

Дали ги наблюдаваше с интерес. Изправи се и уви ръка около раменете на Холи Грейс.

- Разбира се, мила.

Двамата понечиха да се отдалечат, но Джери пристъпи напред и блокира пътя им.

- Не е ли интересен начинът, по който са се вкопчили един в друг? - рече той на Франческа. - Това е най-впечатляващият случай на забавено развитие, който съм виждал.

- Отиди да танцуваш, Холи Грейс - каза тихо Франческа, -но докато го правиш, имай предвид, че и аз може да се нуждая от теб също толкова много, колкото и Дали.

Холи Грейс се поколеба за момент, но после се извърна към ръцете на Дали и заедно отидоха към дансинга.

В този момент един от редовните клиенти на „Роустабаут“ отиде да помоли Франческа за автограф и не след дълго тя беше обградена от почитатели. Поговори си е тях, макар вътрешно да бе изпълнена с объркване. С периферното си зрение виждаше Джери да говори с някаква пищна млада жена на бара. Холи Грейс танцуваше с Дали и двамата се движеха грациозно в абсолютно съвършенство, изглеждаха, сякаш бяха изключили останалата част от света. Бузите започнаха да я болят от толкова усмивки. Даде още автографи и прие още комплименти, но редовните клиенти на „Роустабаут“ отказваха да я оставят на мира. Бяха свикнали със звездата от „Чайна Колт“, но да видят блестящата Франческа Дей, беше нещо съвсем различно. Не след дълго тя забеляза как Холи Грейс се измъкна през задната врата. Една ръка докосна рамото й.

- Съжалявам, хора, но Франси ми обеща този танц. Помниш ли още как се танцува ту-степ, скъпа?

Франческа се обърна към Дали и след моментно колебание прие поканата. Той я притисна към себе си и тя изпита неловкото чувство, че се е върнала десет години назад във времето, когато този мъж беше центърът на света й.

- По дяволите, странно е да танцувам с някого, който носи рокля - каза Дали. - Това сако подплънки ли има?

Гласът му беше тих, нежен и развеселен. Беше толкова хубаво да е близо до него. Твърде хубаво.

- Не позволявай на Холи Грейс да нарани чувствата ти -каза той тихо. - Просто й трябва време.

Симпатията на Дали при дадените обстоятелства я изненада.

- Приятелството й означава много за мен.

- Мен ако питаш, начинът, по който онзи комуняга се е възползвал от нея, я тревожи повече от всичко останало.

Франческа осъзна, че Дали не разбира истинската същност на проблемите между Холи Грейс и Джери, но реши, че не е нейна работа да го осветлява по въпроса.

- Рано или късно, тя ще се осъзнае - продължи той. - И знам, че ще е благодарна, ако тогава си насреща. А сега какво ще кажеш да спреш да се тревожиш за Холи Грейс и да се концентрираш върху музиката, за да потанцуваме наистина добре?

Франческа се опита, но усещаше присъствието му толкова осезаемо, че не й беше до танци.

Музиката утихна до романтична кънтри балада. Брадичката му докосна върха на главата й.

- Изглеждаш ужасно красива тази вечер, Франси.

В гласа му имаше дрезгавина, която я изнерви. Той я притегли малко по-близо до себе си.

- Толкова си дребничка, съвсем го бях забравил.

„Не ме очаровай - искаше да го помоли Франческа, докато усещаше топлината на тялото му да се процежда в нейното. -Не бъди сладък и сексапилен, не ме карай да забравя всичко, което стои между нас.“ Изпитваше смущаващото усещане, че звуците около тях затихват, че музиката замлъква, че другите гласове изчезват и на дансинга остават само те двамата.

Дали я придърпа още по-близо и ритъмът им се промени, вече не беше танц, а нещо подобно на прегръдка. Тялото му беше твърдо и стабилно до нейното. Тя се опита да събере достатъчно сили, за да се пребори с привличането помежду им.

- Нека... нека да седнем.

- Добре.

Но вместо да я пусне, той стисна ръката й. Другата му ръка се плъзна под сакото й, така че от тялото й я делеше само тънката копринена рокля. Бузата й намери рамото му. Тя се сгуши до него и имаше чувството, сякаш се е прибрала у дома. Успокои дъха си, затвори очи и се понесе с него.

- Франси - прошепна в косата й, - ще трябва да направим нещо за това.

Първо реши да се престори, че не го разбира, но в този момент не й беше до кокетничене.

- Това е... просто химия. Ако не й обръщаме внимание, ще го преодолеем.

Дали я придърпа по-близо.

- Сигурна ли си?

- Абсолютно. - Надяваше се, че не може да чуе лекото потрепване в гласа й. Неочаквано се уплаши и се усети да казва: - Боже, Дали, това ми се е случвало стотици пъти. Хиляди. Сигурна съм, че и на теб.

- Аха - отвърна той безизразно. - Хиляди пъти. - Изведнъж спря да се движи и отпусна ръце. - Виж, Франси, не знам дали и с теб е така, но вече не ми се танцува.

- Добре. - Тя му отправи най-добрата си коктейлна усмивка и се зае да оправя реверите на сакото си. - Нямам нищо против.

- До после. - Той се обърна и се отдалечи.

- Да, до после - каза тя на гърба му.

Раздялата им беше топла. Не си размениха гневни думи. Не си изрекоха предупреждения. Но докато го гледаше да се изгубва в множеството, имаше смътното усещане, че между тях двамата се очертаваше нова зона на сблъсък.

28

Макар че Дали направи няколко половинчати опита да изглади отношенията си с Теди, двамата бяха като куче и котка. Когато баща му беше наблизо, Теди скачаше по мебелите, чупеше съдове и се мусеше. Дали не щадеше критики към детето и двамата се чувстваха все по-нещастни в компанията си. Франческа се опита да се държи като помирител, но от вечерта, когато танцуваха в „Роустабаут“, между нея самата и Дали се беше насъбрало толкова много напрежение, че непрестанно си изпускаше нервите.

Следобеда на третия им и последен ден в Уайнет тя се скара с Дали, след като Теди беше изтичал нагоре по стълбите и бе ритнал един стол в кухнята.

- Не можеш ли да седнеш с него и да редите пъзел или да четете книга заедно? - настоя тя. - Какво, за бога, те кара да мислиш, че ще успее да удари билярдната топка, като му крещиш през цялото време?

Дали се загледа в дупката в зеления филц на масата.

- Първо, не крещях, второ, не се меси. Тръгвате си утре и това ми осигурява твърде малко време да компенсирам девет години женско влияние.

- Само частично женско влияние - тросна се тя. - Не забравяй, че Холи Грейс прекарва много време с него.

Очите му се присвиха.

- Какво имаш предвид?

- Имам предвид, че тя е дяволски по-добра като баща, отколкото ти някога ще бъдеш.

Дали направи крачка назад, всеки мускул от тялото му беше напрегнат от войнственост, но само миг по-късно отново застана до нея.

- И още нещо, мислех, че ще говориш с него, ще му обясниш, че съм му баща.

- Теди не е в настроение за каквито и да е обяснения. Той е умно дете. Ще даде знак, когато е готов.

Очите му обходиха тялото й с преднамерена наглост.

- Знаеш ли какво не е наред с теб? Мисля, че все още си незрялото дете, което не може да понесе, че няма да стане на неговото!

Нейните очи му отвърнаха със същото.

- А аз мисля, че ти си безмозъчен спортист, който не струва и пукната пара без стик в ръката!

Обстрелваха се с гневни думи като с балистични ракети, но дори докато враждебността между тях се натрупваше, Франческа изпитваше смътното усещане, че нищо от казаното не улучва целта. Думите им бяха просто димна завеса, която не успяваше да скрие факта, че въздухът помежду им е натежал от страст.

- Нищо чудно, че не си се омъжила. Ти си най-студената жена, която съм срещал през живота си.

- Има доста мъже, които няма да се съгласят с теб. Истински мъже, не бляскави момченца, които носят толкова тесни джинси, че всичко изваждат на показ.

- Това само показва къде все гледаш.

- Това само показва колко съм отегчена.

Думите летяха над главите им като куршуми, докато двамата кипяха от безсилие и изнервяха всички в къщата.

Най-накрая Скийт Купър не издържа.

- Имам изненада за вас двамата - каза той, като промуши главата си през вратата. - Качете се горе.

Без да поглеждат един към друг, Дали и Франческа се качиха по стълбите в кухнята. Скийт ги чакаше до задната врата и държеше якетата им.

- Госпожица Сибил и Доралий ще заведат Теди в библиотеката. Вие двамата идвате с мен.

- Какво става? - попита Франческа.

- Не съм в настроение - тросна се Дали.

Скийт подхвърли един червен анорак на Дали.

- Не ми пука дали си в настроение, или не, защото, мамка му, гарантирам ти, че ще останеш с един кади по-малко, ако не си замъкнеш задника в колата ми в следващите трийсет секунди.

Като мърмореше под нос, Дали последва Франческа към форда на Скийт.

- Дали, ти се качи отзад. Франси ще седне до мен.

Дали продължи да мърмори, но направи каквото му казаха.

Франческа направи всичко по силите си да вбеси още повече Дали по време на пътуването, като се отдаде на приятелски разговор със Скийт и умишлено го изключи от него. Скийт не обръщаше внимание на въпросите му за това, къде отиват, като каза само, че има решение поне на част от проблемите им. Бяха на почти трийсет километра извън Уайнет, на път, който изглеждаше смътно познат на Франческа, когато той отби на банкета.

- Имам нещо наистина интересно в багажника на колата, което искам да видите. - Надигна се в седалката, извади резервен ключ от джоба си и го подхвърли на Дали. - Ти също го виж, Франси. Мисля, че ще накара и двама ви да се почувствате много по-добре.

Дали го изгледа подозрително, но отвори вратата и излезе. Франческа закопча якето си и го последва. Тръгнаха от противоположните страни на колата към багажника и Дали се протегна към ключалката. Но преди да успее да я докосне, Скийт натисна газта и отпраши, като остави и двамата на пътя.

Франческа се взираше след бързо отдалечаващата се кола с изумление.

- Какво...

- Кучи син! - изкрещя Дали и размаха юмрука си към задницата на форда. - Ще го убия! Когато го докопам, ще съжалява за деня, в който се е родил. Трябваше да се сетя... Този изкуфял нехранимайко...

- Не разбирам - прекъсна го Франческа. - Къде отива? Защо ни изостави?

- Защото повече не може да понася да те слуша да се караш, ето защо!

- Мен?

Последва кратка пауза, преди Дали да я грабне за ръката.

- Хайде.

- Къде отиваме?

- В къщата ми. На около километър и нещо по пътя.

- Колко удобно - каза тя сухо. - Сигурен ли си, че вие двамата не сте измислили това заедно?

- Повярвай ми - изръмжа Дали, - да съм затворен в онази къща с теб, е последното нещо на света, което искам. Там няма дори телефон.

- Погледни го от добрата страна - отвърна тя саркастично. - С тия праведни правила, които си установил, няма да можем да се караме, след като се озовем вътре.

- Да, и ще е добре да се придържаш към тях, освен ако не искаш да прекараш нощта на верандата.

- Нощта ли?

- Не мислиш, че той ще се върне да ни вземе до сутринта, нали?

- Майтапиш се.

- Така ли ти се струва?

Повървяха малко и после само за да го подразни, Франческа започна да си тананика „Отново на пътя“ на Уили Нелсън. Той спря и я изгледа.

- О, не бъди такъв мърморко - укори го тя. - Трябва да признаеш, че това е поне малко забавно.

- Забавно! - Дали опря ръце на хълбоците си. - Бих искал да зная какво му е толкова забавното! Знаеш толкова добре, колкото и аз какво ще се случи между нас двамата в къщата.

Край тях премина камион и запрати косата на Франческа в лицето й. Тя почувства пулса й да се качва в гърлото.

- Нищо подобно не знам - отвърна високомерно.

Дали я изгледа възмутено, казвайки й без думи, че я смята за най-големия лицемер на света. Тя също го изгледа на свой ред и реши, че най-добрата тактика е нападението.

- Дори да си прав, което не е така, няма нужда да се правиш, че ти предстои вадене на мъдрец.

- Това сигурно ще е дяволски по-приятно.

Едно от подмятанията му най-накрая бе успяло да я ужили и Франческа се закова на място.

- Наистина ли го мислиш? - попита, истински наранена.

Дали зарови ръка в джоба на анорака си и изрита един камък.

- Разбира се, че го мисля.

- Не е вярно.

- Абсолютно вярно е.

Тя сигурно изглеждаше толкова разстроена, колкото се и чувстваше, защото изражението му омекна и той направи крачка към нея.

- О, Франси...

Преди някой от двамата да разбере напълно какво се случва, тя се беше озовала в прегръдките му и той бавно навеждаше устните си към нейните. В началото целувката им бе нежна и сладка, но бяха толкова гладни един за друг, че се задълбочи почти незабавно. Пръстите му се заровиха в косата й. Тя обви ръце около врата му, застана на пръсти и разтвори устни, за да посрещне езика му.

Целувката ги разтърси. Беше като огромен тайфун, който със силата си помете всичките им различия. Едната му ръка обхвана дупето й и я повдигна леко от земята. Целувката му се премести от устата й към врата и после отново към устата. Другата му ръка намери голата кожа, където якето и пуловерът й се бяха вдигнали над панталона и я погали нагоре по гръбнака. Само за секунди и двамата бяха възбудени, мокри, готови да се погълнат един друг.

Една кола мина край тях, надула клаксона, през прозорците се чуха подсвирквания. Франческа свали ръцете си от врата му.

- Спри - изстена тя. - Не може... О, Боже...

Той бавно я свали на земята. Кожата й беше гореща.

Дали бавно измъкна ръката си от пуловера й и се отдръпна от нея.

- Работата е там - започна той, останал без дъх, - че когато се случи нещо такова, този тип сексуална химия, хората не действат разумно.

- Този тип неща често ли ти се случват? - сопна се Франческа, неочаквано изнервена като котка, която е била погалена срещу косъма.

- Последния път, когато се случи, бях на седемнайсет и си обещах, че ще си науча урока. По дяволите, Франси, сега съм на трийсет и седем, а ти си на колко, трийсет?

- Трийсет и една.

- И двамата сме достатъчно възрастни, за да знаем какво правим, но ето ни тук като разгонени тийнейджъри. - Той поклати русата си глава отвратено. - Цяло чудо ще е, ако не получиш смучка на врата.

- Не ме обвинявай, ако се случи - не му остана длъжна тя. - От толкова дълго съм в редиците на целомъдрените, че в момента всичко ми изглежда примамливо, дори и ти.

- Мислех, че ти и принц Стефан...