Митът за вечното завръщане (Архетипи и повторение)

1

Eliade, M. Traité d’Histoire des Religions, p. 191 sq.

2

Вж. препратката в моя труд „Cosmologie si alchimie babiloniana“. Bucarest, 1937, p. 21 sq.

3

Chiera, E. Sumerian religious texts, I, p. 29.

4

Holmberg, Uno. Der Baum des Lebens, p. 39.

5

Вж. Weill, R. Le Champs des roseaux, p. 62 sq.

6

Nyberg, H. S. Questions de cosmologie…, II, pp. Ns 35–36.

7

Burrows, E. The Labyrinth, p. 65 sq.

8

Вж. Cosmologie, p. 22; Burrows, The Labyrinth, p. 60 sq.

9

Charles, R. The Apocrypha, II, 482, бележката.

10

Charles, R. Ibid., II, 405; Pincherle, A. Gli Oracoli Sibillini giudaici, p. 95 — 96.

11

In illo tempore — в онова време, отколе. — Бел. прев.

12

Mahâvastu, 39, 2; вж. също Coomaraswamy, Svayamâtrnnâ, 24.

13

Номи — административни области в Древен Египет — Бел. прев.

14

Cosmologie, p. 22.

15

Вж.. Van, Hamel цит. в: Van der, Leeuw L’Homme primitif et la religion, p. 110.

16

Coomaraswamy. The Rig — Veda as Land — náma — bók, p. 26.

17

Eliade, M. Cosmologie et alchimie babyloniennes.

18

Kirfel, W. Die Kosmographie der Inder. Bonn, 1920, 15.

19

Вж.. Holmberg. Der Baum des Lebens, p. 41.

20

Текстове у: Christensen, A. Le premier homme et le premier roi, II, p. 42.

21

Holmberg, p. 41.

22

Schebesta. Les Pygmées, p. 156 sq.

23

Вж. например Gaerte, W. Kosmische Vorstellungen im Bilde prâhistorischen Zeit.

24

Yeremias, A. Handbuch der altorientalischen Geisteskultur, S. 130.

25

Burrows, Eric. The Labyrinth, p. 51.

26

Цит: Burrows. The Labyrinth, p. 62, n. 1.

27

Цит. y: Wensinck, A. Y. Navel of the Earth, p. 15; Burrows, op. cit., p. 54 — споменава други текстове.

28

Eliade. Cosmologie, p. 35.

29

Mansika, цит. в: Holmberg, p. 72.

30

Вж. Dombart Der Sakralturm. I, S. 34.

31

W. F. Albright, „The Mouth of the Rivers“ (American Journal of Semitic Languages and Literatures, XXXV, 1919, p. 161–195), p. 173.

32

Гномон — вид слънчев часовник. — Бел. Прев.

33

Gravet, M. La Pensée chinoise, p. 324.

34

Текст от Kîsâ’i, цитиран у Wensinck, p. 29.

35

Burrows. Op. cit., p. 46 sq.

36

Yeremias. Handbuch, S. 113.

37

Burrows, p. 50.

38

Текстове у: Burrows, p. 55.

39

Текстове, цитирани у Wensinck, p. 19.

40

Ibid., p. 16; Burrows, p. 57; Roscher. Neue Omphalosstudien, p. 16 sq., 73 sq.

41

Вж. коментара на Kirfel, Kosmographie, S. 8.

42

Burrows, p. 49.

43

Текстове у: Christensen, I, p. 22 sq.

44

Wensinck, p. 14.

45

The Book of the Cave of treasures, прев. Wallis Budge, p. 53.

46

Вж. Dahnhardt, O. Natursagen, I. S. 112.

47

Текстове у: Burrows, p. 57.

48

Eliade, M. Comentarii la legenda Mesterului Manole. Bucarest, 1943.

49

Stevenson, Sinclair. The rites of the twiceborn, p. 354.

50

Rig-Veda, VI, 17, 19; Rig-Veda, I, 52, 10.

51

Мефистофел също е бил „der Vater aller Hindernisse“, баща на всички пречки („Фауст“, ст. 6209).

52

Howitt, A. The Native Tribes of South-East Australia, p. 645 sq.

53

Callaway, H. The Religious System of the Amazulu, p. 58.

54

Van Gennep. Tabou et totémisme à Madagascar, p. 27 sq.

55

Вж. Van der Leeuw. Phänomenologie der Religion, p. 349 sq., 360 sq.

56

Вж. Bundahishn, I, A 18 sq.

57

Вж. Mannhardt. Wald und Feldkulte, I, p. 469 sq., 480 sq.

58

Вж. Labat, R. Le Caractère religieux de la royauté assyro-babylonienne, p. 115, 247 sq.

59

Labat. Op. cit., p. 247.

60

Вж. Главата за земеделските тайнства в „Traité d’histoire des religions“, p. 303 sq.

61

Вж. Frazer. Adonis, p. 43 sq.

62

Ibid., p. 46–48.

63

Le Progrès de l’Homme, p. 188 sq., 319 sq.; вж. също Macleod. The Origin and History of Politics, p. 217 sq.

64

Dumézil, G. Mythes et dieux des Germains, p. 99 sq.; Horace et les Curiaces, p. 126 sq.

65

Dumézil, G. Ouranós-Váruna, pp. 42, 65.

66

Ohrt. Herba, Gratia Plena, 17; Eliade. La Mandragore, p. 23 sq.

67

Ohrt, F. 18.

68

Dellate, A. Herbarius, Liège, 1938, p. 100.

69

Dellate, A. 102.

70

Aitareya Brahmana, VI, 27; Вж. Платон. Закони, 667 — 669; Държавникът 306d.

71

Вж. The Philosophy of mediaeval and Oriental Art; Figures of speech or figures of thought.

72

Вж. Платон, Диалози. T. 4, C, 1990, c. 63 (прев. Б. Богданов). — Бел. прев.

73

Вж. L’Homme primitif et la religion.

74

Howitt. Op. cit., p. 543.

75

Ibid., p. 630.

76

Williams, F. E. цитиран y: Lévy-Bruhl, La Mythologie primitive, p. 162.

77

Ibid., p. 163–164.

78

Цит. Lévy-Bruhl, p. 165.

79

Mauss, M. Essai sur le don, forme archaïque de l’échange.

80

Вж. Coomaraswamy, Ananda. Vedic exemplarism; The Rig Veda as Land — nâma — bôk.

81

Boeder, G. Urkunden zur Religion der alten Ägypten, p. 98 sq.

82

Представянето на желаното за действително. — Бел. прев.

83

Вж. материалите у: Hasluck, F. W. Christianity aud Islam under the Sultans, vol. II, p. 648.

84

Както е известно, легендата за Крали Марко (Марко Кралевити, Марко Кралевичи) има широко разпространение с разнообразни варианти и в българския юнашки епос. Вж. Български юнашки епос, кн. LIII. Сборник за народни умотворения и народоопис. С., 1971. — Бел. прев.

85

Тук не е мястото да подхващаме проблема за битката между чудовището и героя (вж. Schweitzer. Herakles, 1922; Lods, A. Comptes rendus de l’Acdemie des Inscriptions, 1943, р, 283 sq.

Твърде вероятно е, както предполага Ж. Дюмезил (Horace et les Curaces, специално с. 126 и сл.), че битката на героя срещу триглаво чудовище е трансформираният в мит дребен ритуал на инициацията. Че тази инициация не винаги принадлежи на „героичния“ тип, може да се заключи, между другото, от паралелите с Британска Колумбия, отбелязани от Дюмезил (с. 129–130), където също става въпрос за шаманската инициация. Ако в християнската митология св. Георги „героично“ се сражава срещу дракона и го убива, други светци постигат същия резултат без битка (вж. френските легенди за св. Самсон, св, Жюлиен, света Маргьорит, свети Бие и др.; Sébillot, P. Le Folklore de la France, I, 1904, p. 468; III, 1906, 298, 299). От друга страна, не трябва да се забравя, че извън възможната му роля в обредите и митовете на героичната инициация, драконът в много други традиции (австралийско-азиатска, индийска, африканска и др.) е носител на космологичния символизъм: той символизира инволюцията, начина на съществуване, преди Светът да добие форма, неразчлененото „Единно“ преди Сътворението (вж. Coomaraswamy Ananda, The darker of de the dawn 1938; Sir Gawain and the Green knight, Indra and Namuci, „Speculum“, януари 1944, pp. 1–25). Тъкмо поради това змиите и драконите почти навсякъде са отъждествявани с „господарите на местата“, с „автохтонните“, срещу които трябва да се бият новодошлите, „завоевателите“, тези, които трябва да „формират“ (т.е. да „създават“) завзетите територии. (За отъждествяването на змиите и „автохтонните“ вж. Autran, Ch. L’Epopée indoue, Paris, 1946, p. 66 sq.)

86

Вж. Chadwick. The Growth of Literatureq vol, II, p. 375.

87

Вж. Chadwick, p. 376.

88

Срем — историческа област в Сърбия. — Бел. прев.

89

Вж. текстове и литература по въпроса у Chadwick, op. cit., II, p. 309–342, 374–389.

90

Chadwick. Vol. III, p. 762.

91

Вж. Caraman и др.

92

Murko. La Poésie populaire épique en Yougoslavie au début du XXe siècle (Paris, 1929), p. 29. Изследване на историческите и митичните елементи на германската, келтската и скандинавската епическа литература не влиза в рамките на нашия труд. Читателят може да се отнесе по тези теми към трите тома на Чадуик.

93

Посмъртният (спомен). — Бел. прев.

94

Nilsson, M. P. Primitive Time-Reckonning, p. 270.

95

Срв.. Rock, F. Das Jahr von 360 Tagen und seine Gliederung. — Wiener Beitrage zur Kulturgeschichte und Linguistik, I, 1930, 253–288.

96

Frazer, J. G. Le Bouc Emissaire. Tr. fr., Paris, 1925.

97

Митично лице, етруск, почитан на 14 март с празнуването на римския празник Мамуралиа, чиято същност е ритуалното изгонване на облечен в кожи човек, наречен „Мамурий Ветурий“, което символизира изгонването на зимата. — Бел. прев.

98

Jean, Ch. La Religion sumérienne. Paris, 1931, p. 168.

99

Erankfort, H. Gods and Myths in Sargonid Seals. — Iraq, I 1934, p. 21 sq.

100

Срв. Götze, A. Kleinasien (Leipzig, 1933) p. 130.; Furlani, G La religione degli Hittiti. Bologna, 1936, p. 89.

101

Enuma ellish, VI, 33.

102

Labat, R. Le caractère religieux de la royauté assyror babylonienne, p. 99.

103

Götze. Op. cit., p. 130 sq.

104

Engnell, Ivan. Studies in the divine kingship in the Ancient Near East. Uppsalaa, 1934, p. 11. Аналогичен двубой се провеждал на хиподрума в Константинопол до последните векове на Византийската империя — срв. Йоан Малала (Malalae, J. Chronographia. Bonn, 1831, 173–176) и Бенджамен от Тудела (у Patai, R. Man and Temple, pp. 77 sq.).

105

Labat. R., p. 247 sq.

106

Документален материал, тълкуване и библиография у Zimmern, H. Zum babylonischen Neujahrfest, I-II Leipzig, 1906, 1918; Berichte über die Verhandlungen der Kgl. Sächsischen Gesellschaft des Wissenschaften, Ph.-h. Kl. 58, 3; 70, 5); Pallis, S. A. The babylonian akitu festival. Copenhagen, 1926; виж също критиките на Nyberg, H. S. в Le Monde oriental. XXIII, 1929, p. 204–211). Относно замкук и вавилонските Сатурналии срв. Frazer, Le Bouc émissaire, p. 314 sq.; Labat. Op. cit., p. 95 sq. Един смел опит да се изведат от вавилонския празник всички подобни ритуали, известни в Средиземноморския басейн, в Азия, в Централна и Северна Европа, представлява съчинението на Liungman, W. Traditionswanderungen: Euphrat-Rhein. I-II Helsinki, 1937–1938, p. 290 sq. и passim. Срв. също Hooke, S., H. The origins of early Semitic ritual. London, 1938, p. 57 sq.

107

Според Zimmern u Reitzenstein, но вж. и Briem, O. Е. Les sociétés secrètes des mystères. Paris, 1941, p. 131.

108

Wensinck, A. J. The Semitic New Year and the origin of eschatology. — „Acta-Orientalia“, I, 1923, 158–199.

109

Wensinck. Op. cit., 168.

110

Hashshanu, Ros. I, 2; Wensinck, p. 163.

111

Ephrem Syrin. Himn. Eph. VIII, 16; Wensinck, p. 169.

112

Mowinckel, Pederson, Hans Schmidt, A. R. Johnson и др.

113

Срв. Johnson, A. R. The rôle of the King in the Jérusalem cuits — In: Hooke, S. H. The Labyrinth. London, 1935, p. 79 sq.

114

При „обръщането на годината“ — Изход 34, 22 и „в края на годината“ — Изход 23,16.

115

Съдии, 21, 19; Левит, 23, 39, it. n.

116

Второзаконие, 16, 13; Захария, 14, 16.

117

Срв. Pettazzoni, R. La Confessione dei peccati. Vol. II, p. 229, за всички позовавания на Талмуда.

118

Koran, surat IV, 4.

119

Wensinck. Op. cit., p. 171.

120

Ефрем, Сирин. Химни, I, 1.

121

Преведен у Darmesteter. Zend-Avesta. Paris, 1892. Vol. II, p. 640, n. 138.

122

Cosmographie: цитирана от Christensen, A. Les types du premier homme et du premier roi. II, p. 147.

123

Ta’anit, fol. 2a; Wensinck, p. 173.

124

Drower, E. S. The Mandaeans of Iraq and Iran. Oxford, 1937, p. 86.

125

Lassy. Muharram Mysteries. Helsinki, 1916, 219–223.

126

Frazer. Adonis, (Ille éd., London, 1914), p. 252 sq., и напоследък Liungman, W. Euphrat-Rhein, I, 103 sq., които се опитва да ги изведе от свързаните с Озирис ритуали.

127

Срв. събраните извори y Marquart. J. The Hawrôz, its ffistory and its Significance. Journal of the Cama Oriental Institute. Bombay, XXXI, 1937, pp. 1–15 и особено p. 16.

128

Al-borûno. The Chronology of Ancient nations. (Прев. От Е. Sachau, London, 1879, p. 199.

129

Christensen, II, p. 149.

130

Al-borûno. Op. cit., p. 201; Christensen, II, 148.

131

Al-borûno p. 200, 202–203.

132

Ibidem, p. 202.

133

Furlani, G. Testi religiosi degli Yezidi. Bologna, 1930, pp. 59 sq.

134

Срв. Frazer. Le Bouc émissaire, p. 287 sq. Dumézil, G. Le Problème des Centaures. Paris, 1929, p. 39 sq.; Granet, M. La Pensée chinoise, p. 107.

135

Rig Veda, IV, 33, 7.

136

Chronology, p. 208.

137

Исаия, 34, 4, 9–11. Срв. аналогичните представи у Bahman-Yasht, II, 41 и у Лактанций, Божеств. Институции, VII, 16, 6. Коментар на текстовете от Cumont, F. La Fin du monde selon les mages occidentaux. — Revue d’Histoire des Religions, 1931 p. 76 sq. Виж също и Bousser, W. Der Antichrist in der Überlieferung des Judentums, des Neuen Testaments und der alten Kirche. Göttingen, 1895, p. 129 sq. passim.

138

Hufler, Otto. Kultische Geheimbiinde der Germanen. I. Frank furt a. M., 1934.

139

Liungman, W. Euphrat-Rhein. Vol. II, 426 sq., passim.

140

Huth, Otto. Janus. Bonn, 1932; Hertel, J. Das Indogermanische Neujahrsopfer im Veda Leipzig, 1938.

141

Höfler, O. passim i Al. Slavik. Kultische Geheimbünde der Japaner und Germanen. Wiener Beiträge zur Kulturgeschichte und Linguistik. IV, 1936, p. 675–764).

142

Saintyves, P. Essais de folklore biblique. Paris, 1923, p. 30 sq.; Hertel J., p. 52; Dumesil. Le Probleme des Centaures, s. 146; Granet M., Danses et légendes de la Chine ancienne, I-II. Paris, 1926, p. 155; Huth O., Op. cit., p. 146; Liungman, W. p. 473 sq.

143

Dumézil, p. 148 sq. u passim; у племето хопи инициациите винаги се състоят на Нова година — срв. Spence, Lewis. In: Hostings. Encyclopédie of Religions and Ethics. Vol. III, p. 67.

144

Liungman, W. Op. cit., II, p. 800 sq., 896 sq.

145

Разбира се, ролята на „оргията“ в земеделските общества е много по-сложна. Сексуалните излишества упражнявали магическо въздействие върху очакваната реколта, но в тях винаги се открива и тенденцията към яростно сливане на всички форми, с други думи към реактуализиране на Хаоса преди Сътворението. Срв. съответната глава в Eliade, M. Traité d’histoire des religions, p. 285 sq.

146

Slawik, Al. Kultische Geheimbünde der Japaner und Germanen.

147

Ibidem, p. 762.

148

Oka, M. Kulturschichten in Altjapan. Trad. inédite.

149

Slawik, Al. Op. cit., p. 679 sq.

150

Pettazzoni, R. La confessione dei peccati. Bologna, 1935.

151

Eliade, M. Comentarii la legenda Mesterului Manole…; виж и предишната глава.

152

Срв. например Çatapatha Brahmâna, VI, 5, 1 sq.

153

Çat. Brahmâna, I, 9, 2, 29; VI, 5, 1 sq.; 7, 2, 12; 7, 3, 1; 7, 3, 9.

154

Çat. Br., X., 4, 2, 2.

155

Ibidem, X, 4, 3, 24 sq.

156

Aitarvya, Br. VII, 7, 2, etc.

157

Çat. Br., X, 4, 3, 1.

158

Според формулировката на Paul Mus, Barabudur, I, p. 384.

159

Çat. Br., X, 5, 4, 10.

160

ibidem, VIII, 2, 1, 17–18.

161

Ibidem, VI, 8, 1, 15; 1, 2, 18 sq.; svr. Mus, P. Op. cit., I, p. 384 sq., II, pp. 733–789.

162

Hocart, A. M. Kingship.

163

Ibidem, 189–190.

164

Срв. Eliade, M. Comentarii la legenda Mesterului Manole, по-спец. p. 56 sq.

165

Приведено (и преведено) y Thomson Campbell. Assyrian Médical Texts, p. 59.

166

Traité d’histoire des Religions, p. 142 sq.

167

Възгледи и митове за създаване на човека. — Бел. прев.

168

Срв. главата, посветена на луната, в Traité d’histoire des religions.

169

Виж напр. Fr. 26 В = 66 D.

170

Виж други примери в гл. II на Traité d’histoire des religions.

171

Още веднъж да уточним, че от гледна точка на антиисторическите народи и класи, „страдание“ е равносилно на „история“. Тази еквивалентност важи за европейските селски цивилизации — култури дори и в наши дни.

172

Widengren, Geo. King and Saviour, I.

173

I Самуил, 12, 10.

174

I Самуил, 12, 15.

175

Без религиозния елит и по-специално без пророците, юдаизмът не би се различавал много от религията на еврейската колония в Елефантина, запазила чак до V в.пр.н.е. палестинската народна религия. Срв. Vincent, A. La Religion des Judeo Araméens d’Elephantine, Paris, 1937. „Историята“ е дала възможност на тези евреи от диаспората да постигнат един удобен синкретизъм, запазвайки редом с Яхве и божества като Бетел, Харамбетел, Ашумбетел и дори богинята Анат. Това потвърждава още веднъж значението на „историята“ в юдейския религиозен опит и непрекъснатото ù запазване под силен натиск. Нека не забравяме, че пророчеството и месианизмът са наложени и утвърдени преди всичко под натиска на съвременната история.

176

Ще бъде от полза да отбележим, че това, което се нарича „вяра“ в юдейско-християнски смисъл, се различава структурно от другите архаични религии. С това не поставяме под съмнение религиозната автентичност на последните, изградени върху една всеобщо валидна диалектика на свещеното. Но „вярата“ е основана на едно ново свето пришествие (теофания), на друго откровение, което прави невалидни другите свето-явления (хиерофании) в очите на съответния елит. По този въпрос вж. гл. I на Traité d’histoire des religions.

177

Това не предполага липса на религиозност у тези народи (повечето общества с развита земеделска структура), а само „традиционната“ оценка (основана на архетипи), която те дават на християнството.

178

Manu, I, 69 sq.; Mahabharata, III, 12, 826.

179

Cp. напр. Vayu Purâna, I, 8; Vishnu Purâna, VI, 3.

180

Jakoby, H. — In: Encyclopaedia of Religion and Ethics, vol. I, p. 200 sq.

181

Без съмнение предизвикана от астрологичния аспект на иуга, в чието формиране по принцип не са изключени астрономически влияния от Вавилон: срв. Jeremias, А. Handbuch der Äitoientalischen Geisteskultur (2 ed., Berlin, 1929), p. 303. Виж също и Abegg, Е. Der Messiasglaube in Indien und Iran (1928), p. 8 sq.; Mankad, D. R., Manvantara-Catyryuga Method, passim., Scheftelowits, J. Die Zeit als Schiksalsgottheitin der indischen und iranischen Religion, passim.

182

Срв. Atharva Veda, X, 8, 4; Rig Veda, I, 164, 115, etc.

183

Срв. например, Jâtaka, I, p. 2.

184

Срв. Asanga. Mahâyânâsamgraha, V, 6; de La Vallée-Poussin, Vijnaptimâtratâsiddhi, Paris, 1929, p. 731–733, etc. Относно изчисляването на „asankheyya“ срв. бележките на La Vallée-Poussin. Abhidharmakosa, III. 188-189; IV. 224 и Mahâprajnâpâramitâsâstra de Nâgârjuna, Trad. d’après la version chinoise par Etienne Lamotte, Le Traité de la Grande Vertu de Sagesse, vol. I (Louvain, 1944), p. 247 sq. За философските възгледи на епохата срв. La Vallée-Poussin. Documents d’Abhidharma. La controverse du temps. Mélanges chinoises et bouddhiques. V, Bruxelles, 1937, 1-158; Schayer, S. Contributions to the problem of Time in Indian Philosophy, Cracovie, 1938.

185

Dîghanikâya, II, 2–7.

186

Виж Eliade, M. Yoga, p. 166 sq.; Techniques du Yoga, chap. IV.

187

В този цикъл отново има четири фази, напомнящи донякъде четирите „неизчислими“ в будисткото учение — вж. Bignone, Е. Empedocle, p. 548 sq.

188

Дикеарх, цитиран у Порфирий, вж. Porphyr. Vita Pythag., 19.

189

Bidez, J. Eos ou Platon et L’Orient. Bruxelles, 1945; авторът държи сметка за изследванията на Boll, Bezild, W. Gundel, W. Jäger, A. Götze, J. Stenzel и дори за така противоречивите понякога тълкувания на Reitzenstein.

190

Платон. Държавникът, 269 с и сл. Цитатите са по Платон. Диалози. Т. IV, С, 1990, (прев. Д. Марковски).

191

Ibidem, 270 с.

192

Ibidem, 270 е.

193

Ibidem, 271 a, 271 е.

194

Ibidem, 272 a.

195

Напр. месианското illud tempum (тогава) у Исаия, XI, 6, 8; LXV, 25.

196

Dinkard, VII, 9, 3–5, и m. h.

197

Carcopino, J. Virgile et le mystère de la IVe églogue, p. 72 sq.; Cumont, F. La Fin du monde selon les mages occidentaux, p. 89 sq.

198

Срв. четирите „века“ у Хезиод. Дела и дни, 110 и сл.

199

Bidez, J. Op. cit., p. 76.

200

Платон, Тимей, 22 d и 23 е, — потоп, споменат у жреца Саис.

201

Bidez, J. Op. cit., p. 83.

202

Тимей, 22 d.

203

Напр. Хризип — Chrysipp. frg. 623–627 (Diels-?).

204

Още у Зенон — Zenon, frg. 98 Diehl, 109 von Arnim.

205

Например Bundahishn, XXX, 18.

206

Cumont, Fr. La Fin du Monde, p. 39 sq.

207

Oracles Sybillins, II, 253.

208

Yasht, XIX, 14, 89.

209

Виж също Scheftelovitz. Die Zeit als Schiksahls-Gottheit; Zaehner, R. C. Zurvanica, Scheder; H. H. Der iranische Zeitgott.

210

Sudkar-Nask, чието съдържание познаваме по Donkart, IX, 8.

211

Bahman-yasht, I. 3; II, 14.

212

Srv. Cumont. La Fin du Monde, p. 71 sq.

213

Nyberg, H. S. Questions de cosmologie, p. 41 sq., p. 235.

214

Firmic. Maternus, III, 1.

215

Bundahishn, гл. I; Nyberg. Op. Cit., 214–215.

216

Източната и юдео-християнска символика на преминаването през огъня са проучени от Edsman, Cari Maria, Le Baptême de feu. Uppsala, 1940.

217

Срв. Cumont, F. Op. cit., p. 68 sq.

218

Вж. Cumont. Op. cit., p. 70, nt. 5.

219

Вж. Cumont. Op. cit., p. 72.

220

Текстовете и на двете у Cumont. Op. cit., p. 78, n. 1.

221

Lactant. Institutiones, VII, 17, 9; Cumont. Op. cit., p. 81.

222

Срв. Testamentum Abrahami, Ethica Enochi и др.

223

Исаия, 26, 19.

224

Исаия, 65, 17; в Jubil., I, 29 дори се говори за ново Сътворение.

225

Hostings, Encyclopédie, I, 187 b. — превод на A. Jeremias.

226

Пак там; виж също Jeremias, A. Handbuch, p. 320 sq.

227

Напр. Платон. Държавата, VIII, 546 и сл.

228

Измежду много други „освобождения“, християнството постига и освобождение от астралната предопределеност, и Тациан (Tatien., Ad Graecos, 9) пише: „Ние стоим над Съдбата“ — с което обобщава цялата християнска доктрина. „Слънцето и Луната са направени за нас; как бих могъл да се кланям на нещо, направено, за да ми служи?“ (Пак там, 4). Срв. също св. Августин Блажени, За Божия Град (St. Augustin. Civ. Dei, XII, ch. Х-ХШ); относно идеите на св. Василий, Ориген, св. Григорий и св. Августин, противопоставящи се на теорията за космическите цикли, вж. Duhem, P. Lé Systume du monde, II, pp. 446 sq.

229

Hubaux, J. Les grands mythes de Rome.

230

Carcopino, J. Virgile et le mystère da la IVe églogue.

231

Лукиан. Фарсала. 639, 642-45; Carcopino, J. Op. cit., p. 147.

232

Horac., Epod, XVI.

233

Carcopino, J. Op. cit., p. 45 и др.

234

Virgil. Æn. I, 255 sq.: — „Hic ego nec metas rerum nec tenpora pono: imperio sine fine dedi.“ Srv. Hubaux. Op. cit., p. 128 sq.

235

Carcopino, J. p. 200.

236

Æn, VI, 798: „extra anni solisque vias“.

237

Duhem., P. Le Système du Monde. Paris, 1913 sq.; Thorndike, L. History of Magic and Expérimental Sciences. New York, 1929; Sorokin, P. Social and Cultural Dynamics. Vol. II, New York, 1937.

238

Вж. Duhem. II, 404 sq., 447–478.

239

Thorndike. I, p. 455 sq.; Sorokin, p. 371.

240

Duhem. V, p. 223 sq.

241

Duhem. V, 225 sq.; Thorndike, II, 267 sq., 416 sq., etc.; Sorokin, 371.

242

Sorokin. Op. cit., p. 372.

243

Истинска трагедия, за западния свят е било, че профетично-есхатологичните умозрения на Йоахим Флорски, вдъхновили и подхранили мисълта на такива умове като Франциск от Асизи, Данте и Савонарола, биват така бързо забравени, а името на калабрийския монах оцелява само като прикритие на множество апокрифи. Непосредствената необходимост на духовната свобода не само по отношение на догмите, но и по отношение на обществото (свобода, която Йоахим схваща като необходимост едновременно на божествената и на историческата диалектика) по-късно отново проповядват идеолозите на Реформацията и Възраждането, но в съвсем други термини и следвайки други духовни перспективи.

244

Sorokin, p. 379 sq.

245

Sorokin, p. 383, n. 80.

246

Вж. по-горе, c. 169 sq.

247

Вж. Rey, A. Le Retour éternel et la philosophie de la physique. Paris, 1927; Sorokin. Contemporary Sociological Theories. New York, 1928, pp. 728-741; Toynbee. A Study of History. Vol. III Oxford, 1934; Elsworth Huntington, Mainsprings of Civilization (New York, 1945), специално с. 453 sq. Antoine, Jean-Claude. l’Eternel Retour de l’Histoire deviendra-t-il objet de science? („Critique“, № 27, Août 1948, p. 723 sq.).

248

Позволяваме си освен това да подчертаем, че „историцизмът“ е бил създаван и изповядван преди всичко от мислители, принадлежащи към такива нации, за които историята никога не е била постоянен ужас. Може би тези мислители са щели да възприемат съвсем друго виждане, ако са принадлежали към белязаните от „фаталността на историята“ нации. Във всеки случай би било интересно да се узнае дали теорията, според която всичко случващо се е „добро“ тъкмо защото се е случило (вж. например Кроче), би допаднала така леко на мислителите от балтийските, балканските или колониалните страни. За „оправдаването“ на историческото събитие у Кроче можем да препратим читателя към великолепното (за съжаление малко известно) опровержение на Адриано Тилгер „Critica dello Storicismo“.

249

Добре е да уточним, че в този контекст „модерният човек“ е онзи, който смята себе си изключително за „исторически“ и се стреми да бъде такъв, т. е. това е преди всичко „човекът“ на историцизма, на марксизма и екзистенциализма. Излишно е да добавяме, че не всички „модерни“ хора се отъждествяват с такъв човек.

250

По този Въпрос вж. Eliade. Traité d’Histoire des Religions, p. 340 sq.

251

Без да говорим за реално възприеманите възможности на „магическото творчество“ в традиционните общества:

252

Вж. „Техники на Йога“ („Techniques du Yoga“).

253

Единствено с аргументация от този тип би могла да се обоснове социология на знанието, която да не води до релативизъм и скептицизъм. Икономическите, социалните, националните, културните и др. „влияния“ върху „идеологиите“ (в смисъла на Карл Манхайм) не биха могли да премахнат обективното й значение, както треската или опиянението, които откриват на поета ново творческо състояние, не намаляват стойността на поезията му. Обратно, всички тези социални, икономически и т.н. влияния биха представлявали условия да се разглежда духовният свят от нови страни. Но от само себе си се разбира, че социологията на знанието, т.е. изучаването на социологичната обусловеност на идеологиите, би могла да избегне релативизма само като утвърждава автономията на духа, което, ако правилно сме разбрали, Карл Манхайм не е посмял да твърди.

254

Нека не отхвърляме самонадеяно подобни твърдения заради единствената причина, че заключават в себе си възможността за чудо. Ако, откакто се е появило християнството, чудесата са се оказали твърде редки, вината за това не носи християнството, а самите християни.