Младите роби

Глава двадесет и третаРАИС МУРАД

През последните шест дни робите не прекараха съвсем лошо. Не страдаха вече от глад и жажда.

Един ден ги посети господарят им с един млад, много красив мавър.

Той им каза да станат и ги разгледа един по един.

Мавърът беше облечен със скъпа горна дреха, обшита разкошно на гърдите и ръкавите, с качулка с пискюли, носеше изящно подстригана брада. Широките кожени обуща и красивият пояс допълваха отлично неговия костюм. Очите му гледаха сладострастно.

Към него се отнасяха с особена почит, което даваше да се разбере, че е някаква знаменита личност. С него дойде и многобройна свита, която яздеше на великолепни арабски коне.

Като разгледа робите, мавърът си отиде, а арабите им съобщиха, че вече са собственост, на знаменития чужденец.

Надеждата за свобода, която тъй блазнеше нещастниците от няколко дни, се пръсна като дим при тази злокобна вест.

— Да идем при господарите си! — извика Хари. — И да им кажем да не ни продават! Тръгнете след мен!

Всички последваха Хари към жилището на шейха.

— Защо ни продадохте? — попитаха те. — Нима забравихте своите обещания? Защо отиде тогава другарят ви за откуп?

— Че какво от това? — отговориха арабите. — Каква цена ще получи Бо-Музем за вас?

— Сто долара за мен — отговори круменът — и по сто и петдесет за всеки от приятелите ми.

— Вярно е. Но за да ви заведем в Мохадор, трябва да бием още сума път.

— Разбира се.

— Добре, но Райс Мурад е богат мавър и заплати за всеки по сто и петдесет долара. Няма ли да бъдем най-големите глупаци на света, ако след това ви заведем в Мохадор, където може и нищо да не получим? Вече е късно: свършихме работата с Райс Мурад. Вие вече му принадлежите.

След този отговор моряците разбраха, че съдбата им се намира в ръцете на мавъра. Те помолиха крумена да попита в каква посока ще ги отведе новият им господар.

Но веднага им бе заповядано да си вървят в обора и по-скоро да обядват. Бил каза, че няма никакъв апетит и не е в състояние да глътне дори една хапка.

— Не скърби, старче — каза Хари, — надеждата не е изгубена съвсем!

— Аз пък мисля, че вече всичко е изгубено! — забеляза Колин.

— Ако непрекъснато меним господарите си, най-после ще намерим и такъв, който ще ни заведе в Мохадор.

— На това ли залагаш надеждата си за нашето спасение? — продума Колин с отчаян глас.

— Спомнете си за брат ми — намеси се и старият моряк. — Досега той е променил доста господари и още се скита из пустинята немил-недраг, още робува, а може би и никога вече няма да се освободи.

— Ще се покоряваме ли на новия си господар? — попита Колин.

— Да! — отговори Хари. — Гърбът ми още не е заздравял от бой. Преди да се подложим на нови мъки, нека се уверим дали упорството ще ни помогне нещо.

За да пътува по-бързо, Райс Мурад купи четири коня за робите. Докато оседлаваха конете, те се помъчиха да узнаят накъде ще ги заведе мавърът, но вместо точен отговор чуха следното:

— Само един Бог знае това. Той иска сляпо да му се покоряват всички хора! Ние не можем да ви кажем къде отиваме!

В момента, когато мавърът и неговият отряд се готвеха да тръгнат, в селото пристигнаха Бо-Музем и скотовъдецът.