Младите роби

Глава петаПРЕКЪСНАТИЯТ ТАНЦ

Безплодните опити на младите моряци трябваше да накарат и стария моряк да се откаже от язденето на камилата, още повече, че през целия си живот той не се бе качвал на седло.

Но след пет дни скитане по рохкавия пясък, като моряк, който не обича много да върви пешком, Бил си помисли, че всеки друг начин за пътуване ще бъде по-приятен от сегашния.

Без много усилия се качи на седлото, защото дресираната камила винаги коленичеше, когато някой искаше да я възседне. Тъкмо морякът се закрепи на седлото, и луната светна с такъв блясък, кой почти съперничеше, с дневната светлина. Сред тоя пейзаж сенките на кималата и на ездача някак необичайно се очертаваха върху белия пясък. И макар животното да представляваше в преносен смисъл кораб, а ездачът — стар морски вълк, то видът им като цяло бе доста комичен. Тази гледка накара моряците да забравят за миг мисълта за грозящата ги опасност и те прихнаха в неудържим смях.

Бил обаче ни най-малко не се обиди от това: тъкмо обратното — радваше се, като виждаше младите си спътници в такова весело разположение на духа. Като им каза да вървят с него, отпусна юлара на животното и то се понесе бързо напред.

Известно време младежите можеха да вървят успоредно с него, като полагаха явни усилия да не изостават, но скоро разстоянието помежду им се увеличи. Старият моряк разбра, че или трябва да задържи хода на камилата, или съвсем скоро ще се отдалечи прекалено много от младите си спътници.

Но да се намали бързината на животното беше много мъчно и сам Бил се усещаше в невъзможност да стори това. Действително той държеше юлара, но това не му даваше достатъчно власт над камилата.

— Спрете я! — извика Бил, когато тя започна да усилва крачка. — Дявол да я вземе! Трябва да свивам платната. Вие можете да се смеете колкото си искате, млади приятели, но това е един съвсем необикновен кораб! Не мога да се оправя с него.

Докато морякът казваше това, животното удвои бързината си.

В същото време то издаде особен звук, причина за който не беше ездачът й.

Беше вече на стотина крачки пред младите моряци, но след изцвилването усили своя бяг, и то така, че само след няколко минути те можеха да видят само сянката на Бил и на животното, която най-сетне съвсем изчезна зад могилите.

Като разбра каква е работата, Бил вече не мислеше за друго, освен как по-здраво да се закрепи на седлото. Той се помъчи да я спре с думи, но като видя, че това не му помага, реши да мълчи през цялото време на ездата.

Но как щеше да свърши всичко това? Къде го водеше камилата? — ето въпросите, които измъчваха Бил.

Но той нямаше много време да търси решението им, защото мехари стигна до върха на един хълм, откъдето се откри гледка, която оправдаваше опасението на моряка.

След няколко секунди той беше толкова близо, че можеше да наблюдава с всички подробности картината, която се откриваше пред него. В долината, към която го носеше камилата, се виждаше осветен кръг от около 20 метра в диаметър, сред който развълнувано се движеха мъже, жени и деца. Около тях Бил забеляза различни животни: коне, камили, овце и кучета. Чуваха се гласове, викове, песни и най-вече звуци от някакъв груб инструмент. Камилата го носеше с всички сили към тоя кръг. Лагерът беше разположен в полите на висок хълм. Бил се приготви да скочи, но беше късно: разбра, че вече е забелязан. Виковете, които се разнесоха от палатките, не му позволиха да се съмнява в това. За бягане беше късно и той остана като прикован върху седлото. Камилата отговори на дивите викове на своите предишни другари и се натика право в кръга на играчите. Тук, сред възклицанията на мъжете, крясъка на жените, виковете на децата, блеенето на козите и лая на около двадесет кучета, камилата спря тъй внезапно, че ездачът не успя да се задържи на гърба й и падна на земята с вирнати крака. Така Бил попадна в арабския лагер.

По волята на Провидението се изправи без сериозни рани. Беше леко зашеметен от падането, но като направи няколко крачки, дойде съвсем на себе си и си представи ясно своето положение. Беше изобщо немислимо да избяга, той бе станал роб на шайка бедуини. Много се учуди, когато видя няколко добре познати му предмета. При входа на най-голямата палатка забеляза цяла грамада вещи, взети от повредения кораб, от неговата фрегата, от фрегатата с големите разперени платна на мачтите.

Не се съмняваше по отношение на тези вещи. Позна много от онези, които доскоро бяха негова лична собственост. От другата страна на лагера, край друга голяма палатка, имаше също голям куп моряшки принадлежности, пазени, както и първите, от стража. Бил се огледа, като се надяваше да види и някого от екипажа на фрегатата: твърде възможно бе и други да бяха сполучили да стигнат до брега с помощта на някоя бъчонка, къс от мачта или нещо друго. Може би негови приятели бяха сполучили да се спасят и от крайбрежните скитници, тъй като в лагера не се виждаше никой, ако, разбира се, не бяха затворени в палатките. Това обаче не беше много вероятно. По-вероятно бе, че моряците или са се издавили в океана, или ги е постигнала много по-зла участ — попадане в ръцете на крайбрежните разбойници.

Обстоятелствата, при които Бил правеше тези си предположения, трябваше да го накарат да ги счита за почти верни. Него го блъскаха и влачеха двама бедуини, въоръжени с дълги криви саби, препираха се очевидно кой да му отсече главата.

Бяха по всяка вероятност главатари на племето. Старият моряк чу, като ги наричаха така в тълпата; и двамата като че ли бързаха да го обезглавят. Бил намираше главата си в такава опасност, че след като го пуснаха, няколко секунди продължаваше да се двоуми дали тя стои още на мястото си. Не разбра нито дума от разговора на двете противни страни, макар те да говореха толкова много, че спорът им можеше да се счита равен по време и по оживеност на онзи в английския парламент, който се описваше в цели протоколи.

След известно време морякът узна, че противниците носят дългите си саби не за да отсекат неговата глава, а за да се заплашват взаимно един друг.

Узна още, че двамата „шейхове“ се карат помежду си, че лагерът се състои от двама началници и две племена, съединени навярно с цел да ограбват по-резултатно.

По двете части на плячката, грижливо разделена и пазена пред палатките на всекиго от началниците, се виждаше много ясно, че са разделили помежду си изхвърлените на брега останки от кораба. Положението на Бил беше действително твърде сериозно. Той видя как го дърпаха един след друг и двамата, което го караше да предполага, че всеки от тях иска да го завладее.

Тези главатари никак не си приличаха. Единият беше малък, с жълто и изгоряло лице, с твърди и ъгловати черти, които разкриваха арабския му произход. Кожата на другия беше черна като смола, имаше херкулесовско тяло, широко лице, чип нос и дебели бърни, а главата му беше огромна и покрита с гъсто руно от дълги лъскави коси.

Арабският шейх искаше да завладее моряка, защото знаеше, че като го отведе на север, ще може да го продаде скъпо на европейските търговци в Мединуан или на европейските консули в Мохадор. Много хора, пострадали от корабокрушение по бреговете на Сахара, виждаха отново своите другари и своето отечество, но не поради човеколюбивите чувства на арабите, а след откупване срещу определена сума.

В черната глава на съперника бе заседнала почти същата мисъл. Само че той имаше намерение да отведе Бил в Тимбукту. Колкото и да не се ценяха белите хора сред арабските търговци, които гледаха на тях като на обикновени роби! Черният обаче знаеше, че на юг от Сахара ще получи за него добра цена.

След няколко минути, прекарани в караница и заплахи, двамата съперници престанаха да се заплашват един-друг със сабите, като че ли отиваха към някакво разбирателство.

Но спорът им още не беше приключил. Те говореха един след друг и Бил, макар да не разбра нито дума, се досети, че младият арабин привежда като довод да притежава пленника обстоятелството, че е пристигнал в лагера с неговата камила.

Черният сочеше към двата купа плячка и по всяка вероятност доказваше, че при подялбата е взел по-малко.

В тази минута се появи нова личност: млад човек и доколкото Бил можа да предположи, той сигурно се ползваше с известно влияние. Бил си помисли, че новият сигурно е нещо като посредник. Предположението, което направи той, като че ли удовлетвори двете враждуващи страни и те очевидно се приготвиха да разрешат спора си по друг начин.

Бил беше залогът в играта.

Играта се състоеше в преместването на топки от една браздичка в друга, подобно на играта на шах. Противниците не си продумваха, клечаха един срещу друг с такива сериозни лица, каквито имат играчите на шах. Когато играта свърши, се вдигна отново голям шум: откъм страната на победителя и другарите му се чуха ликуващи викове, а привържениците на победения нададоха страшни протести. Така Бил разбра, че принадлежи на черния шейх. Последният веднага отиде при него.

Оставиха моряка почти гол, съблякоха го по риза и дадоха всичките му дрехи на другия вожд.

Отведоха го в палатката на своя господар и го прибавиха там като нова плячка към купа от заграбените предмети до входа.