Момиченцето с всички дарби

70

Мелани дава най-доброто от себе си с материалите, които са й под ръка.

Приближава до дивите деца изправена на пръсти, за да изглежда по-висока, за да прилича възможно най-много на бог или на титан. От врата надолу е гола — облечена в небе — а на главата си носи твърде големия шлем от биозащитния костюм, чийто поляризиран визьор напълно скрива лицето й.

Тялото й е яркосиньо и лъщи, намазано от главата до петите с гела дезинфектант, който доктор Колдуел използва — използваше — при дисекциите.

В лявата си ръка носи джобната аларма на мис Жустиню, която прави точно това, което мис Жустиню каза, че ще прави. Сто и петдесет децибела удрят като чук ушите и смазват мозъците на всички наблизо, правейки невъзможна всяка ясна мисъл. Воят, разбира се, причинява същото и на Мелани, но тя поне го очаква, когато натиска бутона.

В дясната ръка носи сигналния пистолет и стреля с него право в момчето с боядисаното лице, което е откраднало якето на Киърън Галахър. Ракетата прелетява на сантиметри от момчето и пушекът го обвива цяло, обвива всички деца, като шал, спуснал се от небето.

Мелани запраща джобната аларма в краката на момчето, докато то залита назад, размахало ръце, сякаш някой го напада.

След това момиченцето с цялата си сила се хвърля върху момчето. Не иска да го прави. Иска той да избяга, точно като останалите деца, но той не бяга, а Мелани няма повече идеи как да го прогони.

Удря го под брадичката с дръжката на сигналния пистолет: сериозен удар, който отмята главата му назад и го кара да се олюлее. Олюлява се, но не пада. Възвръща си равновесието и замахва с всички сили с бухалката.

И удря. Но го подлъгва шлемът, който е твърде голям за Мелани и стои съвсем хлабаво на слабичките й раменца. Момчето решава, че тя е с петнайсет сантиметра по-висока, отколкото е всъщност. Разрушителният удар, който би й пръснал черепа, ако я беше улучил, перва върха на шлема и го събаря в краката им.

Момчето с изненада установява, че Мелани има втора глава под първата и се поколебава, стиснал бухалката за бекхенд замах. Воят на алармата още реже слуха. Сякаш целият свят пищи.

Мелани превърта барабана на пистолета и зарежда нова ракета. След това застрелва боядисаното момче с нея право в лицето.

За другите деца, които гледат отдалеч, сигурно изглежда така, сякаш лицето на момчето избухва в пламъци. Ракетата засяда в орбитата на окото му и свети като парченце от слънцето, паднало на земята. От нея се лее пушек, отначало се издига право нагоре, после се пречупва в неравна спирала, когато коленете на момчето поддават и то се сгъва назад. Изпуска бухалката и притиска длани до лицето си.

Мелани взема бухалката и го довършва.

Докато приключи, всички останали деца вече са избягали.