Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)

Преодоляването на различията и разногласията е едно от най-големите предизвикателства в отношенията между мъжете и жените. Често пъти, когато съществува несъгласие между тях, дискусиите могат да се превърнат в спорове, а след това съвсем лесно — в конфликти. Изведнъж те престават да разговарят сърдечно и започват автоматично да се обвиняват, нараняват, оплакват, недоволстват, да изискват един от друг и да се съмняват един в друг.

Като спорят по такъв начин, мъжете и жените не само нараняват чувствата си, но и влошават отношенията помежду си. Тъй както общуването е най-важният елемент в нашите взаимоотношения, споровете могат да бъдат най-деструктивният, защото колкото по-близки сме с някого, толкова по-лесно е да го нараним или да бъдем наранени от него.

Винаги препоръчвам на двойките да не спорят. Когато двама души не са свързани сексуално, за тях е много по-лесно да останат безпристрастни и обективни в споровете. Когато обаче спорят двойки, които са емоционално и особено сексуално свързани, те лесно приемат нещата в твърде личен план.

Основната препоръка, която мога да ви дам, е: никога не спорете. Вместо това обсъдете плюсовете и минусите на проблема. Преговаряйте, за да получите това, което желаете, но не спорете. Възможно е да бъдете честни, открити и дори да изразите отрицателни емоции, без да спорите и да се карате.

Някои двойки се карат през цялото време и постепенно любовта им умира. Другата крайност е, когато те потискат искрените си чувства, за да избегнат конфликтите и да не спорят. Потискането на истинските чувства също води до загубване на връзката с любовта. Едните двойки водят истинска война, а другите — студена война.

Най-добре е двойките да намерят равновесието между двете крайности. Като помним, че сме от различни планети, и усвоим изкуството да общуваме, е напълно възможно да избегнем споровете, без да потискаме отрицателните си емоции, конфликтни идеи и желания.

Какво става, когато спорим

Ако не разберем колко големи са различията между мъжете и жените, много лесно можем да започнем спор, който да уязви не само партньорите ни, но и самите нас. Тайната за избягване на споровете е общуване, изпълнено с обич и уважение.

Различията и разногласията не нараняват толкова, колкото начините, чрез които ги изразяваме. В идеалния случай спорът не трябва да наранява нито една от страните; вместо това той може просто да бъде един разговор, в който се изразяват различията и разногласията помежду ни. /Неизбежно е всички двойки да имат понякога различия и разногласия./ Практиката показва обаче, че повечето двойки започват да спорят за едно нещо и след пет минути вече спорят за начина, по който водят спора.

Несъзнателно започват да се обиждат; това, което е могло да бъде безобиден спор, лесно решим чрез взаимно разбиране и приемане на различията, прераства в конфликт. Те отказват да приемат или разберат мнението на партньора си поради подхода на другия.

Решаването на всеки спор изисква разтягане или разширяване на нашата гледна точка, за да се интегрира и включи и гледната точка на другата страна. За да направим това, трябва да почувстваме, че ни ценят и уважават. При недружелюбно отношение на партньора ни самоуважението ни може да се накърни, ако приемем неговата гледна точка.

Повечето двойки започват да спорят за едно нещо и след пет минути вече спорят за начина, по който водят спора.

Колкото по-интимни сме с някого, толкова по-трудно е да възприемем обективно неговото мнение, без да реагираме на отрицателните му емоции. За да се защитим от усещането, че заслужаваме неуважението или неодобрението на другата страна, автоматично заемаме отбранителна позиция и се противопоставяме на нейната гледна точка. Дори и да приемаме вътрешно нейното мнение, можем да продължим упорито да спорим с нея.

Защо споровете нараняват

Не това, което казваме, наранява другата страна, а начинът, по който го казваме. Съвсем естествено, когато е предизвикан, мъжът насочва цялото си внимание да докаже правотата си и забравя да бъде любвеобилен. Тогава автоматично намалява способността му да общува с внимателен, почтителен и успокояващ тон. Той не съзнава нито колко невнимателен, нито колко обиден е тонът му за неговата партньорка. В такива моменти обикновеното несъгласие може да прозвучи като обида към жената; молбата се превръща в заповед. Естествено тя се съпротивлява на този подход дори когато приема съдържанието на казаното от него.

Мъжът несъзнателно наранява партньорката си, когато говори, без да проявява загриженост, а после започва да й обяснява защо не трябва да се чувства потисната. Той погрешно приема, че тя отхвърля неговото мнение, докато всъщност нея единствено я притеснява липсата на обич в неговото поведение. Тъй като мъжът не разбира реакцията на жената, той се съсредоточава още повече върху разясняването на важността на казаното, вместо да коригира начина, по който го е казал.

Той няма представа, че започва спор; смята, че тя спори с него. Защитава мнението-си, докато тя защитава себе си от острите му забележки, които я обиждат.

Когато мъжът не зачете наранените чувства на жената, той ги омаловажава и така още повече увеличава огорчението й. Трудно му е да разбере защо тя се обижда, тъй като той не е толкова уязвим към невнимателни забележки или обиден тон. Следователно мъжът може да не разбере колко много наранява партньорката си и така да предизвика нейната съпротива. По същия начин жените не осъзнават колко много нараняват мъжа. За разлика от мъжа, когато жената се чувства предизвикана, тонът й автоматично става все по-недоверчив и отхвърлящ. Такова отблъскване е по-обидно за мъжа, особено когато той е емоционално обвързан с жената.

Жените започват и изострят споровете, като първо споделят отрицателните си емоции за поведението на партньорите си и след това започват да дават нежелани съвети. Ако жената не смекчи отрицателните си емоции с послания на доверие и съгласие, мъжът реагира отрицателно, което обърква жената. И отново тя не съзнава колко много го обижда недоверието й към него.

За да избегнем споровете, трябва да помним, че нашият партньор се противопоставя не на това, което казваме, а на начина, по който го казваме. Спорът изисква двама души, но прекратяването му — само един. Най-добрият начин за прекратяване на спора е той да се прекрати още в зародиш. Поемете отговорността да разпознаете кога разногласието се превръща в спор. Прекратете разговора и направете почивка. Размислете върху подхода си към вашия партньор. Опитайте се да осъзнаете, че не му давате това, от което се нуждае в действителност. След известно време отново започнете разговора, но с обич и уважение. Прекъсванията позволяват на яда и на обидите ни да преминат, преди да се съсредоточим върху опитите да подновим общуването.

Четири начина за избягване на обиди

Съществуват четири основни пози, които обикновено заемат мъжете и жените, за да не се обиждат в спора. Те са: конфликт, бягство, преструвка и отстъпление. Всяка от тези пози дава краткотрайни придобивки, но в края на краищата всички те са непродуктивни. Нека да изследваме всяка от тях.

1. Конфликтът. Тази поза определено идва от Марс. Когато разговорът загуби нотките на обич и подкрепа, някои индивиди инстинктивно започват да се карат. Те незабавно заемат войнствена поза. Девизът им е: „Най-добрата отбрана е силната атака.“ Те нападат, като обвиняват, осъждат и критикуват партньора си. Склонни са да започнат да викат и да изразят яда си. Вътрешният им мотив е да сплашат партньора си, като го накарат да ги обича и подкрепя. Когато той отстъпи, те приемат, че са спечелили, но в действителност става обратното.

Сплашването винаги отслабва доверието в отношенията помежду ни. Ако постигнете със сила целите си, като създавате впечатление, че другата страна е сгрешила, неизбежно ще провалите взаимоотношенията си. Когато двойките се карат, те постепенно загубват способността си да бъдат откровени и уязвими. Жените се затварят в себе си, за да се защитят. Мъжете правят същото и престават да са толкова грижовни. Постепенно интимността, която е съществувала в началото на взаимоотношенията им, напълно изчезва.

2. Бягството. Тази поза също идва от Марс. За да избегнат конфронтацията, марсианците могат да се оттеглят в „пещерите“ си и никога да не излязат оттам. Това прилича на студена война. Те отказват да говорят и проблемите не могат да се решат. Това пасивно-агресивно поведение не е същото като прекъсването, след което се връщаме към разговора и решаваме проблемите с повече обич.

Марсианците се страхуват от конфронтация, предпочитат да изчакат и да избегнат разговорите по всички теми, които могат да предизвикат спор. Те са прекалено предпазливи във взаимоотношенията си. Обикновено жените се оплакват, че трябва да „пипат с ръкавици“, но при мъжете е същото. Това чувство е толкова дълбоко вкоренено в мъжете, че те дори не го съзнават.

Вместо да спорят, някои двойки просто престават да разговарят за разногласията си. Те се опитват да постигнат целите си, като наказват партньора си и оттеглят любовта си. Те не нараняват пряко партньорите си, както любителите на конфликти, а бавно ги лишават от любовта, която заслужават, и така ги нараняват косвено. Като сдържат любовта си, партньорите ни със сигурност ще ни дадат по-малко.

За кратко време може да настъпи спокойствие и хармония, но ако двойките не говорят за проблемите и чувствата се, неприязънта между тях нараства. В края на краищата те загубват връзка със страстните любовни чувства, които са ги свързали. За да притъпят неудовлетворените си болезнени чувства, те обикновено се отдават на прекалено много работа, прекалено ядене или на други пристрастия.

3. Преструвката. Тази поза идва от Венера. За да се предпази от обиди от партньора си, венерианката се преструва, че не съществува никакъв проблем. Извиква усмивка на лицето си и изглежда много мила и щастлива. С времето обаче такива жени стават все по-недоволни; те винаги дават много на партньорите си, но в замяна не получават това, което искат. Това недоволство блокира естествения израз на любов.

Те се страхуват да бъдат честни по отношение на чувствата си, затова искат всичко да изглежда „наред и чудесно“. Мъжете също често използват тези прийоми, но за тях те означават нещо напълно различно. Той иска да каже: „Всичко е наред, защото аз се занимавам с него“ или „Наред е, защото знам какво да направя“, или „Чудесно е, защото аз го решавам и нямам нужда от помощ“. За разлика от мъжа, когато жената използва тези прийоми, това означава, че тя се опитва да избегне конфликт или спор.

За да избегне „приливите и отливите“, жената може дори да се самозалъже и да повярва, че всичко е наред и чудесно, докато в действителност няма да е така. Тя жертва или отрича желанията, чувствата и потребностите си, за да избегне възможността от конфликт.

4. Отстъплението. Тази поза също идва от Венера. Вместо да спори, венерианката се предава. Тя поема вината и отговорността за огорчението на своите партньори. За кратко време тя създава взаимоотношения, които наподобяват обич и закрила, но накрая те загубват своята същност.

Веднъж един мъж ми се оплака от жена си: „Обичам я толкова много — каза той. — Тя ми дава всичко, което искам. Единственото ми оплакване е, че не е щастлива.“ Жена му бе прекарала 20 години в отричане от себе си заради съпруга си. Те никога не се бяха карали и ако я попитате за взаимоотношенията със съпруга й, тя би ви казала следното: „Имаме чудесни взаимоотношения. Съпругът ми ме обича. Единственият проблем е, че аз в депресия, а не знам защо.“ Тя е депресирана, защото се е отрекла от себе си, за да бъде любвеобилна и мила през всичките тези 20 години.

За да се харесат на партньорите си, тези хора интуитивно усещат желанията им и се моделират така, че да им доставят удоволствие. В края на краищата те са дълбоко недоволни, че е трябвало да се откажат от себе си заради любовта към другия.

За тях всяка форма на отблъскване е много болезнена, защото те вече са се отказали до голяма степен от себе си. Стремят се да избегнат противопоставянето на всяка цена и искат да бъдат обичани от всички. В този процес те буквално се отказват от своята същност.

Може би ще откриете нещо от себе си в една от тези четири позиции или в повечето от тях. Хората обикновено преминават от една в друга. Във всяка от тях целта е да се защитим от нараняване. За съжаление това не може да се постигне. Единствено правилният подход е предугаждането и прекратяването на спора. Прекъснете, докато ви преминат ядът и обидата, и след това се върнете и продължете разговора. Общувайте, като проявявате повече разбиране и уважение към другия пол и постепенно ще се научите да избягвате споровете и конфликтите.

Защо спорим

Мъжете и жените обикновено спорят за пари, секс, решения, срокове, стойности, отглеждане на децата и домашни задължения. Тези дискусии и преговори обаче се превръщат в болезнени спорове само по една-единствена причина — не се чувстваме обичани. Емоционалната болка идва от липсата на чувство за обич, а когато човек изпитва емоционална болка, той трудно може да прояви обич.

Тъй като жените не са от Марс, те не долавят инстинктивно потребностите на мъжа, за да могат успешно да се справят с разногласията. Конфликтните идеи, чувства и желания са голямо предизвикателство за мъжа. Колкото по-близки са отношенията му с жената, толкова му е по-трудно да се справи с различията и разногласията помежду им. Когато тя не хареса нещо, което той е направил, мъжът е склонен да го приеме като лична обида и смята, че тя не го харесва.

Мъжът се справя с различията и разногласията най-добре, когато емоционалните му потребности са удовлетворени. Когато обаче е лишен от любовта, от която се нуждае, той заема отбранителна позиция и започва да проявява лошата си страна — инстинктивно той посяга към меча си.

Външно може да изглежда, че той спори за пари, отговорности и т.н., но действителната причина, поради която той изважда меча си, е, че не се чувства обичан. Когато мъжът спори за пари, срокове, деца или по друг въпрос, той всъщност тайно спори по някоя от следните причини.

Удовлетворяването на основните емоционални потребности на мъжа намалява склонността му да участва в болезнени спорове. Той автоматично започва да я изслушва и да й говори с много повече уважение, разбиране и внимание. По този начин споровете, различията в мненията и отрицателните емоции могат да се решат чрез разговори, преговори и компромиси, без да ескалират в болезнени спорове.

Жените също допринасят за болезнените спорове, но по други причини. Привидно те могат да спорят за пари, отговорности или по други въпроси, но тайно в себе си те се противопоставят на партньорите си по някои от следните причини.

Въпреки че всички тези болезнени чувства и потребности съществуват, те не се предават и решават от само себе си. Те вътрешно нарастват и избликват по време на спор. Понякога исканията се отправят пряко, но обикновено намират израз в изражението на лицето, позата на тялото или тона на гласа.

Мъжете и жените трябва да разберат и да се съобразяват със специфичната си чувствителност, а не да я пренебрегват. Ще решите истинския проблем само ако се опитате да общувате по начин, който удовлетворява емоционалните потребности на партньора ви. Тогава споровете могат да се превърнат в разговори от взаимна полза, в преговори за решаване на различията и разногласията помежду ви.

Анатомията на спора

Болезнените спорове обикновено имат една и съща анатомия. Може би ви е познат следният пример.

Жена ми и аз отидохме на приятна разходка извън града. Хапнахме и всичко изглеждаше чудесно, докато не започнах да говоря за възможни бъдещи инвестиции. Изведнъж тя се разстрои от това, че започнах да обсъждам инвестирането на известна част от парите ни в акции. Аз исках само да обсъдя този въпрос, но тя счете, че вече съм решил какво да направя, без дори да взема предвид нейното мнение. Ядоса се, че мога да постъпя така. Притесних се, че тя се разстрои от това, което казах, и започнахме спор.

Мислех, че тя не одобрява избора ми за инвестиции, и започнах да споря, за да я убедя. Всъщност повече спорех от яд, че я бях разстроил. Тя спореше, че тези акции са твърде рисковани. В действителност тя бе разстроена, че обмислям тези инвестиции, без да съм се допитал до мнението й. Беше разстроена и от това, че не уважавах правото й да се тревожи. Накрая аз толкова се разстроих, че тя ми се извини, защото не ме бе разбрала и не ми бе повярвала, и ядът ми премина.

По-късно, когато се сдобрихме, тя повдигна въпроса. „Много пъти, когато спорим — каза тя, — изглежда, аз се разстройвам от нещо, след това ти се разстройваш от това, че аз съм се разстроила, и после аз трябва да ти се извинявам, че съм те разстроила. Смятам, че нещо липсва. Понякога ми се ще и ти да ми се извиниш.“

Веднага разбрах нейната логика. Изглеждаше доста нечестно да очаквам от нея извинение, особено ако аз бях причината за огорчението й. Това ново прозрение преобрази отношенията помежду ни. Когато споделях това по време на моите семинари, открих, че хиляди жени бяха преживели същото. Това е още един често срещан модел на отношения между мъжете и жените. Нека да го разгледаме.

1. Жената изразява притеснението си относно „АБВ“.

2. Мъжът й обяснява защо не трябва да се притеснява относно „АБВ“.

3. Тя чувства, че той омаловажава проблемите й, и се потиска още повече. /Сега тя е разстроена повече от това, отколкото относно „АБВ“./

4. Той чувства неодобрението й и това го огорчава. Обвинява я за това и очаква извинение, преди да се одобрят.

5. Тя се извинява и се чуди какво се е случило или се разстройва още повече и спорът прераства в скандал.

С ясното разбиране за анатомията на спора успях да реша този проблем по по-справедлив начин. Като си спомних, че жените са от Венера, опитах се да не я обвинявам за това, че е разстроена. Вместо това се опитах да разбера с какво я бях огорчил и да й покажа загрижеността си. Дори и да не ме разбираше, ако в момента се чувстваше наранена от мен, аз трябваше да й покажа, че това не ми е безразлично и че съжалявам.

Щом тя бе разстроена, свикнах първо да я изслушам, след това искрено да се опитам да разбера за какво се притеснява и накрая да кажа: „Съжалявам, че те разстроих, като казах…“ Това даде незабавен резултат. Спорехме много по-рядко.

Понякога обаче да се извиниш е много трудно. В такива моменти поемам дълбоко въздух и не казвам нищо. Опитвам се да си представя как се чувства тя и да открия причините за нейното мнение. След това казвам: „Съжалявам, че си толкова разстроена.“ Въпреки че това не е извинение, то все пак показва, че не съм безразличен и, изглежда, помага.

Мъжете рядко казват: „Съжалявам“, защото на Марс това означава, че са извършили нещо погрешно и се извиняват. Жените обаче казват: „Съжалявам“, в смисъл на „Интересувам се от това, как се чувстваш ти“. Това не означава, че те се извиняват за погрешна постъпка. Мъжете, които разбират това, но рядко казват: „Съжалявам“, могат да направят чудеса, като се научат да използват различния смисъл на венерианския език. Най-лесният начин да се отклони спорът е да се каже: „Съжалявам“.

Повечето спорове ескалират, когато мъжът започва да омаловажава чувствата на жената и тя реагира с неодобрение. Като мъж трябваше да се науча да признавам и утвърждавам чувствата на жена си. Тя се опита да изразява чувствата си по-непосредствено, без да проявява неодобрението си към мен. Резултатът — по-малко конфликти и повече любов и доверие. Без това ново разбиране сигурно щяхме да водим и досега същите спорове.

За да се избегнат болезнените спорове. Важно е двете страни да признаят, че мъжът неволно омаловажава чувствата на жената, докато жената несъзнателно изпраща послание на неодобрение.

Най-често мъжете започват спор, като подценяват чувствата или гледната точка на жената. Мъжете не разбират колко много могат да я разстроят по този начин.

Например мъжът може да омаловажи отрицателните чувства на жената, като каже: „А, не се тревожи за това.“ Ако е отправена към друг мъж, тази фраза звучи приятелски. Но за интимната партньорка тези думи са безчувствени и я обиждат.

Друг пример — мъжът може да се опита да разсее притеснението на жената, като каже: „Не е голяма работа.“ След това той предлага някакво практическо решение, като очаква тя да изпита облекчение и щастие. Той не разбира, че тя се чувства подценена и без закрила. Тя не може да оцени неговото предложение за решение, докато той не признае потребността й да бъде разстроена.

Един от най-често срещаните примери е когато мъжът е направил нещо, което разстройва жената. Инстинктивно той иска да я накара да се чувства по-добре, като й обяснява защо не трябва да се тревожи. Той уверено й казва, че има прекрасна, логична и разумна причина за това, което е направил. Няма никаква представа, че подобно отношение я кара да се чувства така, сякаш няма никакво право да бъде разстроена. Когато й обясни позицията си, единственото послание, което стига до нея, е, че нейните чувства не го интересуват.

За да може тя да чуе обясненията му, той първо трябва да чуе нейните причини за огорчението й. Той може да задържи обясненията си и да я изслуша с разбиране. Ако просто прояви интерес към чувствата й, тя ще почувства подкрепата му.

Тази промяна в подхода изисква продължителна практика, но все пак може да се постигне. Обикновено когато жената споделя чувства на объркване разочарование или безпокойство, всяка клетка в тялото на мъжа инстинктивно реагира с цял списък обяснения и оправдания, за да й докаже колко безсмислено е нейното огорчение. Мъжът никога не се стреми да влоши нещата. Склонността му да дава обяснения на чувствата й е просто марсиански инстинкт.

Като разбере, че механичните му инстинктивни реакции в случая имат обратен ефект, мъжът може да се промени. Чрез по-дълбоко разбиране и собствен опит как може да въздейства на жената мъжът е в състояние да осъществи тази промяна.

Най-често срещаният начин, по който жените неволно започват спорове, е като не споделят непосредствено чувствата си. Вместо направо да изрази разочарование или неприязън, жената задава реторични въпроси и волно /или неволно/ предава послание на неодобрение. Дори понякога смисълът на посланието да не е такъв, именно той достига до мъжа.

Например когато мъжът закъснее, жената може да се чувства така: „Ме ми харесва да те чакам, когато закъсняваш“ или „Тревожех се, че нещо ти се е случило“. Когато той се върне, вместо направо да сподели чувствата си, тя задава реторичен въпрос като „Как можеш да закъсняваш толкова много?“ или „Какво да мисля, когато се връщаш толкова късно?“, или „Защо не се обади?“

Разбира се, няма нищо лошо да попитате: „Защо не се обади?“, ако искрено търсите някаква сериозна причина. Но когато жената е потисната, тонът на гласа й често разкрива, че тя не търси отговор на въпроса си, а просто настоява, че няма приемлива причина за неговото закъснение.

Когато мъжът чуе въпрос като „Как можа да закъснееш толкова?“ или „Защо не се обади?“, той не узнава нищо за чувствата й, а чува просто нейното неодобрение. Той чувства натрапчивото й желание да му помогне да бъде по-отговорен. Чувства се нападнат и заема отбранителна позиция. Жената не може да си представи колко болезнено за него е нейното неодобрение.

Точно както жените се нуждаят от признаване на своите чувства, така и мъжете се нуждаят от одобрение. Колкото повече мъжът обича жената, толкова по вече той се нуждае от нейното одобрение. Тази потребност винаги присъства в началото на техните взаимоотношения. Или тя му предава посланието, че го одобрява, или той чувства увереност, че може да спечеш нейното одобрение. И в двата случая присъства одобрението.

Дори когато жената е наранена от други мъже или от баща си, тя все пак ще му даде одобрението си в началото на техните взаимоотношения. Може би чувства че „той е особен, не е като другите“.

Оттеглянето на одобрението е особено болезнен за мъжа. Жените обикновено не съзнават, че оттегля одобрението си. А когато го направят, те чувстват, че имат основания за това. Причината за тази нечувствителност е, че жените наистина не съзнават колко важно е одобрението за мъжете.

Жената обаче може да се научи да не се съгласява с поведението на мъжа и все пак да проявява одобрение към него. За да почувства обич, мъжът трябва да получи нейното одобрение към него такъв, какъвто е, дори и да не е съгласна с поведението му. Обикновено когато жената не одобрява поведението на мъжа и иска да го промени, тя изразява цялостно неодобрение към него. Разбира се, може да има моменти, когато тя проявява одобрението си в различна степен, но неодобрението й е много болезнено и обидно за него.

Повечето мъже много се срамуват да признаят колко много им е необходимо одобрение. Те могат да стигнат дотам да доказват, че това им е безразлично. Но защо тогава веднага охладня ват, отдалечават се и заемат отбранителна позиция, когато загубят одобрението на жената? Защото ги боли, когато потребностите им са неудовлетворени.

Една от причините, поради които отношенията между мъжете и жените са толкова успешни в началото, е че мъжът все още се радва на благоволението на жената. Той все още е нейният рицар в блестящи доспехи. Получава благословията на нейното одобрение и това повишава самочувствието му. Но щом започне да я разочарова, той загубва благоволението й. Загубва и одобрението й и се оказва в немилост.

Мъжът може да се справи с разочарованието на жената, но когато то се изразява в неодобрение или отблъскване, той се чувства обиден. Жените обикновено разпитват мъжа за поведението му с неодобрителен тон. Мислят, че така ще му дадат урок. Но грешат. Това само предизвиква у него страх и неприязън. И постепенно той загубва мотивацията си.

Проявата на одобрение към мъжа означава, че вие разбирате добрите подбуди за неговите действия. Дори когато той е безотговорен или мързелив и непочтителен, ако жената го обича, тя може да открие и да признае добрите страни у него. Да дадете одобрение означава да откриете сърдечното намерение или добротата, скрити зад външното поведение на мъжа.

Да се държите с мъжа, сякаш той не е имал основателна причина за своите действия, означава, че оттегляте одобрението, което той е получил в началото на отношенията помежду ви. Жената трябва да помни, че може да даде одобрение дори когато има разногласия с мъжа.

Двата ключови проблема, които водят до спор:

1. Мъжът чувства, че жената не одобрява неговото мнение.

2. Или жената не одобрява начина, по който мъжът разговаря с нея.

Повечето спорове възникват не поради разногласията между двама души, а защото или мъжът чувства, че жената не одобрява мнението му, или жената не одобрява начина, по който той разговаря с нея. Тя може често да прояви неодобрение, когато той подценява гледната й точка или й говори, без да проявява загриженост. Когато мъжете и жените се научат да одобряват и оценяват чувствата на другия, те няма за какво да спорят. Могат само да обсъждат и преговарят по различията помежду си.

Когато мъжът направи грешка, забрави да изпълни поръчка или някаква друга задача, жената не разбира колко чувствителен е той в такъв момент. Именно тогава той най-много се нуждае от нейната любов. Оттеглянето на нейното одобрение в такъв момент му причинява най-силна болка. Тя дори може да не съзнава, че го прави. Може да смята, че просто се чувства разочарована, но той чувства само нейното неодобрение. Един от начините, чрез които жените неволно изразяват неодобрението си, е погледът и интонацията на гласа им. Думите, които тя подбира, могат да са сърдечни, но погледът и тонът на гласа й могат да наранят мъжа. Неговата отбранителна реакция ще и покаже, че е сгрешила. Той омаловажава нейните чувства и оправдава своите.

Мъжете най-често са склонни да спорят, когато са направили грешка или са разстроили жената, която обичат. Ако я е разочаровал, той иска да й обясни защо не трябва да бъде потисната. Смята, че обясненията му ще й помогнат да се почувства по-добре. Това, което не знае, е, че когато тя е разстроена, най-много й е необходимо да я изслуша и да оцени нейните чувства.

Как да изразите различията си, без да спорите

Без здравословни модели за подражание, изразяването на различията и разногласията може да се окаже много трудна задача. Повечето родители или не са спорили, или когато са го правели, спорът бързо е прераствал в конфликт. Следват примери за това, как мъжете и жените несъзнателно предизвикват спорове, и предлагам добри алтернативи те да бъдат избегнати.

Във всеки от описаните спорове първо посочвам реторичния въпрос, който жената може да зададе, а след това — как мъжът може да разбере този въпрос. След това показвам как мъжът може да обясни поведението си и как жената може да почувства, че я пренебрегват. Накрая правя предложения как мъжете и жените могат да изразят чувствата си така, че да избегнат споровете.

Анатомията на един спор

Нейният реторичен въпрос, когато той се върне у дома късно: „Как можа да закъснееш толкова?“ или „Защо не се обади?“, или „Какво трябва да мисля?“

Посланието, което той чува, е: „Нямаш основателна причина за закъснението! Ти се безотговорен Никога не бих закъсняла толкова много Аз съм по-добра от теб.“

Неговите обяснения, когато той се върне късно и тя е разстроена: „Имаше задръстване на моста“ или „Понякога животът е различен от очакванията ни“, или „Не можеш да очакваш, че винаги ще се прибирам навреме.“

Тя чува следното: „Не е трябвало да се тревожиш, тъй като имам основателни причини за закъснението. Така или иначе, работата ми е по-важна от теб, и ти си твърде взискателна!“

Как тя може да прояви по-малко неодобрение:

Тя би могла да каже. „Наистина не ми харесва, когато закъсняваш. Това ме разстройва. Добре би било следващия път да се обадиш, че ще закъснееш.“

Как той може да бъде по-утвърдителен

Той казва: „Закъснях, извинявай. Притеснила си се.“ Най-важното е просто да я изслуша без много обяснения. Опитайте се да разберете и потвърдите това, от което тя се нуждае, за да почувствате любовта й.

Нейният реторичен въпрос:

Когато мъжът забрави да направи нещо, тя казва: „Как ножа да забравиш?“ или „Кога ли ще си спомниш?“, или „Как мога да ти имам доверие?“

Посланието, което стига до мъжа:

„Нямаш основателна причина да забравиш. Ти си глупав и не мога да ти имам доверие. В нашите взаимоотношения аз давам много повече от теб.“

Неговите обяснения:

Когато той забрави да направи нещо и тя се разстрои от това, той обяснява: „Наистина бях зает и просто забравих. Това просто се случва понякога“ или „Голяма работа Това не означава, че не ме е грижа.“

Посланието, което тя чува:

„Не трябва да се притесняваш за толкова обикновени неща. Твърде взискателна си и реакцията ти е неразумна. Опитай се бъдеш реалист живееш в някакъв въображаем свят.“

Как та може да прояви по-малко неодобрение:

Ако тя е потисната, би могла да каже: „Не ми харесва, когато забравяш.“ Тя също може да възприеме друг ефективен подход и да не споменава, че в забравил нещо, а просто да го помоли отново. „Ще ти бъда благодарна, ако …“ Дой ще разбере, че е забравил.

Как той може да бъда в по-утвърдителен:

Той казва: „Забравих… Сърдиш ли ни се?“ След това трябва да я остави да говори, без да я кара да смята, че е сгрешила, като се сърди Докато говори, тя ще разбере, че той я слуша, и скоро ще почувства благодарност към него.

Нейният реторичен въпрос:

Когато той се върне вкъщи от „пещерата“, тя казва „Как можеш да бъдеш толкова безчувствен и равнодушен?“ или „Как очакваш да реагирам?“, или „Как мога да знам какво става вътре в теб?“

Посланието, което той чува:

„Нямаш основателна причина да се отдръпваш от мен. Ти си жесток и безсърдечен. Не си мъжът, който ми трябва. Ти ме обиди така, както аз никога не съм те обиждала.“

Неговите обяснения:

Когато той се върне от пещерата и тя е притеснена, той обяснява: „Исках известно време да бъда сам, само два дни. Какво толкова се е случило?“ или „Нищо не съм ти направил. Защо се разстройваш толкова?“

Посланието, което тя чува:

„Не трябва да се чувстваш обидена или изоставена, а ако е така, не мога да ти помогна. Искаш прекалено много. Ще правя каквото си искам и твоите чувства не ме интересуват.“

Как тя може да прояви по-малко неодобрение:

Ако това я притеснява, тя може да каже: „Знам, че ти е необходимо да се уединяваш понякога, но въпреки това ме боли, когато го правиш. Не казвай, че грешиш, но за мен е важно да разбереш какво изпитвам.“

Как той може да бъде по-утвърдителен:

„Разбирам, че ти е мъчно, когато се оттеглям. Сигурно моето уединение е много болезнено за теб. Нека да поговорим за това.“ Когато тя почувства, че той я е чул, за нея става по-лесно да приеме потребността му от уединение.

Нейният реторичен въпрос:

Когато той я разочарова, тя казва: „Как можа да го направиш?“ или „Защо не можеш да изпълниш обещанието си?“, или „Нали каза, че ще го сториш?“, или „Кога най-сетне ще се научиш?“

Посланието, което достига до него:

„Няма причина да искаш да ме разочароваш. Ти си идиот. Нищо не можеш да направиш както трябва. Не мога да бъда щастлива, докато не се промениш.“

Неговите обяснения:

Когато тя е разочарована от него, той обяснява: „Хей, следващия път, ще го направя както трябва“ или „Голяма работа“, или „Но аз не знаех какво имаш предвид.“

Посланието, което достига да нея:

„Ако си разстроена, вината е твоя. Трябва да бъдеш по-непретенциозна. Не трябва да се притесняваш, аз не ти съчувствам.“

Как тя може да прояви по-малко неодобрение:

Ако тя е разстроена, може да каже: „Не ми харесва да бъда разочарована Мислех, че ще се обадиш. Всичко е наред, но искам да знаеш как се чувствам, когато ти…“

Как тай може да бъде по-утвърдителен:

„Разбрах, че те разочаровах. Нека да поговорим за това. Как се чувстваш?“. И отново я оставете да говори. Дайте й шанс да бъде изслушана и тя ще се почувства по-добре След малко я запитайте: „Какво трябва да направя, за да почувстваш подкрепата ми?“ или „Как мога да ти помогна сега?“

Нейният реторичен въпрос:

Когато той не уважава чувствата й и я огорчава, тя казва: „Как можа да се държиш така с мен?“ или „Интересуваш ли се изобщо от мен?“, или „Аз така пи се държа с теб?“

Посланието, което достига до него:

„Ти си лош и груб. Аз съм много по-сърдечна от теб. Никога няма да ти простя това. Трябва да бъдеш наказан и порицан. Вината е само твоя.“

Неговите обяснения:

Когато той не уважава чувствата й и тя се разстройва още повече, той обяснява: „Виж, аз не исках да кажа това“ или „Наистина те слушам, виж, точно сега го правя“, или „Не винаги те пренебрегвам“, или „Не ти се присмивам.“

Посланието, което достига до нея:

Това, което тя чува, е: „Нямаш право да бъдеш потисната. Безсмислено е. Прекалено чувствителна си, нещо у теб не е в ред, В тежест си ми.“

Как тя може да прояви по-малко неодобрение:

Тя може да каже: „Не ми харесва начинът, по който говориш. Моля те, престани“, или „Не бъди лош, това не ни харесва. Искам да прекъснем разговора“, или „Не искам разговорът ни да протече по този начин. Нека започнем отначало“, или „Не заслужавам да се държиш с мен по този начин. Искам да прекъснем разговора“, или „Моля те, не ме прекъсвай“, или „Моля те, чуй какво казвам.“

Как той може да бъде по-утвърдителен:

Той казва: „Съжалявам, не заслужаваш да се държа с теб по този начин.“ Поемете дълбоко въздух и просто изслушайте нейния отговор Тя може да продължи и да каже нещо като „Ти никога не ме слушаш.“ Когато спре за малко, кажете: „Права си. Понякога не те слушам. Извинявай, ти не заслужаваш това Нека да почнем отначало. Този път ще се справим по-добре!“

Мъжът може да отговори най-добре на къси и откровени фрази.

Поученията и въпросите имат обратен ефект.

Започването на разговора отначало е отличен начин да се попречи на разрастването на спора. Ако тя не иска да започне откачало, не я карайте да чувства, че греши. Запомнете, че ако й дадете правото да бъде потисната, тогава тя ще прояви благосклонност и одобрение.

Нейният реторичен въпрос:

Тя се оплаква: „Защо винаги бързаме?“ или „Защо винаги трябва да тичаме, когато отиваме някъде?“

Посланието, което стига до него:

„Няма основателна причина за такова бързане. Никога не съм щастлива с теб. Нищо не е в състояние да те промени. Ти си некадърник и очевидно не те е грижа за мен.“

Неговите обяснения:

„Не е чак толкова зле“ или „Винаги е било така“, или „Сега не можем да направим нищо“, или „Не се тревожи толкова много; всичко ще бъде наред.“

Посланието, което стига до нея

„Нямаш право да се оплакваш. Трябва са си благодарна за това, което имаш, ида не бъдеш толкова неудовлетворена и нещастна. Нямаш основателна причина да се оплакваш, ти разваляш настроението на всички.“

Как тя може да прояви по-малко и неодобрение:

Ако тя се чувства потисната, може да каже: „Бързаме и това не ми харесва. Струва ми се, че винаги бързане“ или „Харесва ми, когато не бързаме. Мразя, когато понякога се налага да тичаме. Просто не ми харесва. Ще предвидиш ли още 15 минути при следващото ни пътуване?“

Как тоя може да бъде по-утвърдителен:

Той казва: „И на мен не ми харесва. Иска ми се просто да забавим темпото. Струва ми се, че не е разумно.“ В този пример той е съпричастен към нейните чувства. Дори да обича бързането, той може да я подкрепи най-добре, когато е разстроена, като прояви искрено участие към притеснението й.

Нейният реторичен въпрос:

Когато тя чувства липса на подкрепа или омаловажаване на чувствата й, може да каже: „Защо каза това?“ или „Защо трябва да ми говориш по този начин?“, или „Не те ли интересува какво казвам?“, или „Как можеш да говориш така?“

Посланието, което стига до него:

„Нямаш основателна причина да се държиш така с мен. Следователно ти не ме обичаш. Не те е грижа за мен. Давам ти толкова много, а ти не ми даваш нищо в замяна.“

Неговите обяснения:

Когато тя чувства, че той омаловажава чувствата й и това я разстройва, той обяснява: „Но това, което казваш, е безсмислено“ или „Но за не съм казал това“, или „Чувал съм всичко това и преди.“

Посланието, което тя чува:

„Нямаш право да си потисната. Ти си неразумна и объркана. Аз знам кое е правилно, а не ти. Аз те превъзхождам. Ти предизвикваш тези спорове, а не аз.“

Как тя може да прояви по-малко неодобрение:

„Не ми харесва това, което казваш. Имам чувството, че ме осъждаш. Не заслужавам това.“ Или тя може просто да отмине забележките му и да го помоли да изпълни желанията й: „В толкова лошо настроение съм. Ще ме изслушаш ли? Така ще ми помогнеш да се почувствам по-добре“. /Мъжете имат нужда от голямо насърчаване, за да изслушат жената./

Как той може да бъде по-утвърдителен:

„Съжалявам, че това не ти харесва. Какво толкова казах?“ или „Моля те, разбери ме“ или „Имах тежък ден. Знам, че вината не в само твоя. Искам да разбереш как се чувствам. Ти искаш ли?“

Като й дава възможност отново да помисли върху казаното от него, той може да каже: „Съжалявам. Разбирам защо не ти хареса“. След това просто направете пауза Моментът е подходящ за изслушване. Трябва да устоите на изкушението да й обяснявате, че тя погрешно е разбрала казаното от вас. Щом като е обидена, тя трябва да бъде изслушана, за да може да се излекува. Обясненията помагат само след като обидата в излекувана чрез проява на разбиране.

Подкрепата в трудни моменти

Във всички взаимоотношения има трудни моменти. Те могат да възникнат по различни причини, като загуба на работа, смърт, болест или просто липса на достатъчно почивка. В такива трудни моменти най-Важното е да се опитате да общувате, като проявявате обич, разбиране и одобрение. Освен това трябва да разберете и привиете, че вие и вашите партньори далеч не винаги сте съвършени. Като се научите да общувате успешно в по-малко трудни моменти, вие ще можете по-лесно да се справите при възникването на по-големи проблеми.

Във всеки от горните примери представям жената в трудни моменти — когато е разстроена от нещо, което мъжът е направил или е пропуснал да извърши. Разбира се, мъжете могат също да бъдат огорчени от жените и всяко от горните предложения важи еднакво и за двата пола. Полезно упражнение във вашите взаимоотношения е да попитате партньора си как тя или той биха реагирали на предложенията, описани по-горе.

Когато не сте огорчени от партньора си, отделете малко време, за да разберете кои думи имат най-голям ефект върху него, и споделете кои имат най-голямо въздействие върху вас. Възприемането на тези предварително „съгласувани фрази“ може много да помогне за неутрализиране на напрежението при възникване на конфликт.

Запомнете също, че независимо от правилния избор на думите, най-голямо значение има чувството, което влагате в тях. Дори и да използвате най-подходящите фрази, ако вашият партньор не почувства обич, утвърждаване и одобрение от ваша страна, напрежението ще продължи да нараства. Както споменах и преди, понякога най-доброто решение за избягване на конфликта е да изчакате известно време, когато доловите, че той наближава. Подновете общуването едва тогава, когато можете да проявите по-голямо разбиране, признание, утвърждаване и одобрение към чувствата на вашия партньор.

Отначало някои от тези промени могат да предизвикат у вас чувство на неловкост или дори усещането, че се подвеждате взаимно. Много хора смятат, че любовта означава „да казваш това, което мислиш“. Прекалено откритият подход обаче не отчита чувствата на другия. Човек може да бъде честен и прям по отношение на чувствата си, но да ги изразява така, че да не огорчи или обиди партньора си. Като приложите някои от горните препоръки, ще увеличите способността си да общувате с по-голямо внимание и с повече доверие. След известно време ще започнете да вършите това, без да се замисляте.

Ако вашият партньор се опита да приложи някои от горните препоръки, помнете, че той или тя се опитват да ви окажат по-голяма подкрепа. Отначало думите им могат да ви се сторят не само неестествени, но и неискрени. Не е възможно да се промени цял един живот от условности за няколко седмици. Старайте се да оцените всяка тяхна стъпка, защото в противен случай те могат бързо да се откажат.

Как да избегнем спора чрез сърдечно общуване

Емоционално заредените спорове и конфликти могат да се избегнат, ако разберем потребностите на нашия партньор и ги удовлетворим. Следващият пример илюстрира как може да се избегне спорът, когато жената изразява открито чувствата си в общуването с мъжа, а той проявява разбиране.

Спомням си как една година жена ми Бони и аз отидохме на почивка. Тръгнахме с кола и най-сетне можехме да си починем след една тежка седмица. Смятах, че Бони ще бъде щастлива, че отиваме на почивка. Вместо това тя въздъхна и каза: „Чувствам се така, сякаш животът ми е едно дълго и мъчително изтезание.“

Поех дълбоко въздух и отвърнах: „Разбирам какво искаш да кажеш. Чувствам се така, сякаш от мен изцеждат всяка капчица живот.“ След като казах това, имитирах с ръце изцеждането на парцал.

Бони кимна одобрително и за моя изненада изведнъж се усмихна и после смени темата. Започна да говори колко е развълнувана, че сме предприели пътуването.

Преди шест години това нямаше да се случи. Щяхме да спорим и аз погрешно щях да я виня за това. Щях да се разстроя от думите й, че за нея животът е бавно и мъчително изтезание. Щях да приема това като лична обида и да сметна, че тя се оплаква от мен. Щях да започна да се защитавам и да й обяснявам, че нашият живот не е мъчение и че тя трябва да е благодарна, че отиваме на такава чудесна почивка. След това щяхме да спорим и да прекараме дълга и мъчителна ваканция.

Всичко това щеше да се случи, ако не бях проявил разбиране.

Този път разбрах, че Бони просто изразява едно пасивно чувство. Тя нямаше предвид мен. След като разбрах това, нямаше защо да се защитавам. Забележката ми, че съм напълно изстискай, й показа, че съм я разбрал. От своя страна тя се съгласи с мен и аз почувствах нейната любов, съгласие и одобрение. Тъй като се бях научил да приемам и утвърждавам чувствата й, тя получи любовта, която заслужаваше. Спор между нас не възникна.