Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)

Един от парадоксите на любовта е, че когато всичко върви добре и се чувстваме обичани, можем внезапно да се отдалечим емоционално от партньорите си или да се отчуждим от тях. Може би ще откриете себе си в някои от следващите примери:

1. Изпитвате силна обич към вашия партньор, но на следващата сутрин се събуждате с чувство на раздразнение и неприязън към него или нея.

2. Вие сте любящи, търпеливи и отзивчиви, но на следващия ден ставате взискателни и недоволни.

3. Не можете да си представите, че можете да не обичате партньора си, но изведнъж на следващия ден между вас избухва спор и започвате да мислите за развод.

4. Вашият партньор прави мил жест към вас, но вие сте недоволни заради случаите в миналото, когато той или тя са ви пренебрегвали.

5. Партньорът ви ви привлича, но после внезапно започвате да се чувствате напълно равнодушни в негово или в нейно присъствие.

6. Вие сте щастливи с вашия партньор, но после изведнъж започвате да се чувствате несигурни в отношенията помежду си или безсилни да получите това, от което се нуждаете.

7. Чувствате увереност и сигурност, че партньорът ви ви обича, но изведнъж започвате да изпитвате отчаяние, като че ли сте изпаднали в беда.

8. Вие сте щедри в любовта, но после изведнъж ставате сдържани, преценяващи, критични, сърдити или властни.

9. Партньорът ви ви привлича, но след като той или тя се обвържат с вас, вие загубвате интерес или намирате другите за по-привлекателни.

10. Искате да правите секс с партньора си, но когато той или тя поискат това, вие не искате.

11. Чувствате се доволен от себе си и от живота си, но после изведнъж започвате да се чувствате недостойни, изоставени и несъответстващи на положението, което заемате.

12. Прекарвате чудесен ден а нетърпеливо очакване да се срещнете с партньора си, но когато го/я видите, нещо, което той или тя казва, ви кара да почувствате разочарование, притеснение, умора или емоционално отчуждение.

Може би сте забелязали, че партньорът ви също преживява някои от тези промени. Прегледайте отново горния списък и помислете как вашият партньор би могъл изведнъж да загуби способността си да ви даде любовта, която заслужавате. Може би сте изпитвали неговите или нейните внезапни промени в дадени моменти. Обичайно явление е двама лудо влюбени изведнъж да започнат да се мразят или да се карат.

Тези внезапни обрати са доста объркващи. Въпреки това са често срещани. Ако не разберем причините за тяхното възникване, можем да си помислим, че полудяваме, или да направим погрешното заключение, че с любовта ни е свършено. За щастие има обяснение за всичко това.

Любовта изважда на повърхността нашите неизживени чувства. Един ден се чувстваме обичани, а на другия изведнъж изпитваме страх да повярваме в любовта. Болезнените спомени на отблъскване изплуват в съзнанието ни, когато трябва да повярваме и приемем любовта на партньора си.

Когато обичаме себе си повече или сме обичани от другите, потиснатите чувства могат да бликнат и временно да засенчат възприятието ни, че обичаме и сме обичани. Те се появяват, за да бъдат излекувани и освободени. Може изведнъж да станем раздразнителни, затворени, критични, недоволни, взискателни, равнодушни или сърдити.

Чувствата, които не сме могли да изразим в миналото си, внезапно изплуват в съзнанието ни тогава, когато можем бе страх да ги изпитаме. Любовта размразява нашите потиснати чувства и те постепенно започват да излизат на повърхността на нашите взаимоотношения.

Сякаш вашите неизживени чувства изчакват, докато се почувствате обичани, и тогава избликват, за да бъдат излекувани. Всички ние носим в себе си куп неизживени чувства — рани от нашето минало, които спят у нас, докато се почувстваме обичани. Тогава се чувстваме сигурни да бъдем такива, каквито сме, и наранените ни чувства излизат на повърхността.

Ако можем успешно да се справим с тези чувства, ще се почувстваме много по-добре и ще съживим своя съзидателен, сърдечен потенциал. Ако обаче започнем да се караме и да обвиняваме партньора си, вместо да се излекуваме от миналото си, ние просто ще изпаднем в униние и отново ще потиснем чувствата си.

Проблемът е, че когато идват, неизживените чувства не казват: „Здравей, ние сме твоите неизживени чувства от миналото.“ Ако чувствата ви на изоставеност или отчуждение от детството започнат да изникват отново, вие ще се почувствате изоставени или отблъснати от партньора си. Болката от миналото се проектира в настоящето. Неща, които обикновено не ви притесняват, сега се превръщат в болезнен проблем.

Ние потискаме с години болезнените си чувства. След това някой ден се влюбваме и любовта ни кара да се чувстваме достатъчно сигурни, за да открием и осъзнаем чувствата си. Любовта отваря сърцата ни и започваме да чувстваме болката.

Миналите ни чувства могат да избликнат внезапно не точно когато се влюбим, а в други моменти, когато се чувстваме наистина добре, щастливи сме и сме влюбени. В такива добри времена двойките могат неочаквано да започнат да се карат, вместо да бъдат щастливи.

Например те могат да се карат, когато се местят в ново жилище или го обзавеждат, присъстват на абитуриентски бал, религиозно тържество или сватба, получават подаръци, отиват на почивка или на разходка с кола, приключват проект, празнуват Коледа или Деня на благодарността, решават да се откажат от някой вреден навик, купуват нова кола, напредват в кариерата си, печелят на лотария, изкарват много пари, решават да похарчат много пари или дори когато правят любов с голямо удоволствие.

Във всички тези специални случаи единият или двамата партньори могат внезапно да изпаднат в необясними настроения и да реагират странно; унинието идва или преди, или по време, или веднага след събитието. Бихте могли да извлечете голяма полза за себе си, ако прегледате горния списък от специални случаи и се замислите как вашите родители са преживявали подобни ситуации, както и как вие самите бихте постъпили в тях.

Принципът 90/10

Ако разберем как минали неизживени чувства периодично изплуват на повърхността, ще разберем и защо нашите партньори толкова лесно могат да ни наранят. Когато сме потиснати, около 90 на сто от настроението ни се дължи на миналото ни и няма нищо общо с това, което според нас е причината за него. Само около 10 на сто от огорченията ни са свързани с настоящето.

Да разгледаме един пример. Ако партньорът ни е настроен малко критично към нас, това може да ни обиди. Но тъй като сме възрастни хора, бихме могли да си кажем, че той не е искал да бъде критичен или че е имал лош ден. Това разбиране не позволява моментното настроение на партньорите ни да ни обиди. Ние не го възприемаме в личен план.

Но друг път възприемаме твърде болезнено отношението му, защото нашите наранени чувства от миналото са на път да се възкресят. В резултат на това ние сме по-уязвими към критичното отношение на партньора си. Боли ни много, защото като деца сме били критикувани безмилостно. Критиката на партньора ни наранява, защото освобождава и старата ни обида от миналото.

Като деца не сме могли да разберем, че сме невинни и че техните собствени проблеми са били причината за отрицателното отношение на родителите ни към нас. В детството си ние приемаме твърде лично всички критики, всяко отблъскване и обвинение.

Когато тези неизживени чувства от детството ни отново се появят, ние възприемаме забележките на партньора си като критика, отблъскване и обвинение. Трудно е да обсъдим проблемите си в такива моменти. Всичко става наопаки. Когато партньорът ни изглежда критичен, 10 на сто от реакцията ни се дължи на влиянието му върху нас, а 90 на сто — на нашето минало.

Представете си, че някой ви бутне с ръка или ви блъсне. Няма много да ви заболи. Сега представете си, че имате отворена рана и някой я докосне или се блъсне във вас. Боли много повече. По същия начин, когато неизживените чувства бликнат, ние изведнъж ставаме прекалено чувствителни към нормалните сблъсъци във взаимоотношенията с партньорите си.

В началото на нашите взаимоотношенията не сме толкова чувствителни — нужно е време, за да се появят чувствата от миналото. Но когато те дойдат, ние реагираме различно към нашите партньори. В повечето случаи 90 на сто от това, което ни притеснява, нямаше толкова да ни потиска, ако ги нямаше неизживените ни чувства от миналото.

Когато миналото на мъжа възкръсне, той се отправя към „пещерата“ си. В такива моменти е прекалено чувствителен и има нужда от голямата отзивчивост на партньорката си. Когато се появят неизживените чувства от миналото на жената, настъпва срив в самочувствието й. Тогава тя се спуска в „кладенеца“ на своите чувства и има нужда от нежни, любящи грижи.

Това прозрение ще ви помогне да контролирате чувствата си, които напират от миналото ви. Ако сте огорчени от партньора си, преди да влезете в конфликт с него или с нея, първо изразете върху лист хартия чувствата си. В процеса на писането на любовни писма отрицателната ви нагласа автоматично ще изчезне и обидата от миналото ще се излекува. Любовните писма ще ви помогнат да постигнете онова равновесие в настоящето, което ще ви даде възможност да отговорите на партньора си с повече доверие, одобрение, разбиране и прошка.

Откриването на принципа на 90/10 също помага в случаите, когато партньорът ви реагира рязко по отношение на вас. Осъзнаването на факта, че той или тя са под влияние на миналото си, може да ви помогне да проявите повече разбиране към тях и да им дадете подкрепата си.

Когато усещате миналите чувства на партньора ви да избликват, никога не му казвайте, че преиграва или прекалява. Това го обижда още повече. Нали ако бръкнете право в раната на някого, няма да му кажете, че преиграва?

Осъзнаването на ролята на миналите чувства ни помага да разберем по-добре реакциите на нашите партньори. Това е част от процеса на лечение. Дайте им малко време да се успокоят и да дойдат на себе си. Ако е твърде трудно да се изслушат чувствата им, насърчете ги да ви напишат любовно писмо, преди да разговаряте за каквото и да било.

Като осъзнаете влиянието на миналото върху днешните си реакции, вие ще можете да излекувате наранените си чувства. Ако вашият партньор ви е разстроил по някакъв начин, напишете му любовно писмо и докато пишете, се запитайте каква е връзката на обхваналото ви настроение с вашето минало. Докато пишете, може да изникнат спомени от миналото и да откриете, че всъщност причината за унинието ви не е вашият партньор, а майка ви или баща ви. В такива моменти продължете да пишете, но адресирайте писмото до родителите си. След това напишете сърдечно писмо-от-говор до себе си. Споделете го с вашия партньор.

Той ще поиска да чуе писмото ви. Чудесно е, когато партньорът ви поеме отговорност за 90-те процента от обидата си, която идва от собственото му минало. Без това разбиране за ролята на нашето минало в нашето настояще ние сме склонни да обвиняваме партньорите си или поне те се чувстват обвинявани.

Ако искате партньорът ви да бъде по-отзивчив към вашите чувства, дайте му възможност да се докосне и до болезнените чувства от миналото ви. Тогава той или тя ще могат да разберат вашата чувствителност. Любовните писма дават отлична възможност за това.

Причината за вашето притеснение никога не е тази, за която си мислите

Когато усвоите навика да пишете любовни писма и да изучавате чувствата си, вие ще откриете, че обикновено сте потиснати заради съвсем различни причини от тези, за които първо сте си помислили. Като изпитате и почувствате по-дълбоките причини, отрицателното ви състояние ще изчезне. Както внезапно ни обземат отрицателни емоции, така изненадващо можем да се освободим от тях. Ето няколко примера:

1. Една сутрин Джим се събужда с чувство на раздразнение към своята партньорка. Тя го дразни с всичко, което прави. Когато обаче й написва любовно писмо, той открива, че всъщност е потиснат от майка си, която винаги е упражнявала строг контрол върху него. Разбрал, че тези чувства от миналото го обземат отново, той написва кратко любовно писмо до майка си. За да напише писмо, той си представя, че е отново детето, което непрекъснато се е чувствало под контрол. След като го написва, той изведнъж престава да чувства раздразнение към партньорката си.

2. След месеци на любов Лиза изведнъж става критична към партньора си. Тя му написва любовно писмо и открива, че всъщност се безпокои дали е достатъчно добра за него и дали той все още се интересува от нея. Осъзнавайки истинските си страхове, тя започва отново да чувства обич към партньора си.

З На другия ден след една романтична вечер, която прекарват заедно, Бил и Джийн влизат в остър конфликт. Всичко започва с недоволството на Джийн, че той не е свършил нещо. Вместо да прояви разбиране както обикновено, Бил е склонен да се разведе По-късно, когато написва любовно писмо, той разбира че всъщност се страхува да не го изоставят. Припомня си как се е чувствал като дете, когато родителите му са се карали. Написва писмо до родителите си и изведнъж отново започва да изпитва любов към жена си.

4. Съпругът на Сюзън Том е притеснен от изпълнението на някаква задача в службата, срокът на конто изтича. Когато се връща вкъщи, Сюзън изпитва крайно недоволство и раздразнение към него вътрешно тя разбира напрежението, в което се намира той, но емоционално не може да го приеме. Докато му пише любовно писмо, тя открива, че всъщност се сърди на баща си, който често я е оставял сама с деспотичната й майка Като дете тя се е чувствала безсилна и изоставена и сега тези чувства я обземат отново, за да бъдат излекувани. Тя написва любовно писмо до баща си и внезапно ядът й към Том изчезва.

5. Рейчъл е увлечена по Фил, докато той не й казва, че я обича и иска сериозна връзка. На другия ден настроението й внезапно се променя Тя започва да изпитва множество съмнения и страстта й угасва. Когато му написва любовно писмо, тя открива, че се сърди на баща си заради безразличието и лошото му отношение към майка й. След като написва любовно писмо до баща си и се освобождава от отрицателните чувства, тя изведнъж отново изпитва привързаност към Фил.

Можа не винаги да изпитвате минали настроения и чувства, когато започнете да усвоявате писането на любовни писма. Но когато постепенно отворите душата си и проникнете по-дълбоко в чувствата си, ще се убедите, че потиснатостта ви има връзка и с миналото ви.

Отговорът на закъснялата реакция

Тъй както любовта може да върне болезнени чувства от миналото, така и удовлетворяването на желанията ви би могло да предизвика отрицателна реакция. Спомням си как узнах това за първи път. Преди много години изпитвах силно желание да правя секс с партньорката си, но тя нямаше склонност към него. В съзнанието си го приех. На следващия ден отново й подсказах желанието си, но тя все още не проявяваше интерес. Това продължи и през следващите дни.

В края на втората седмица започнах да чувствам неприязън към нея. Но тогава още не знаех как да съобщавам на своя партньор чувствата си. Вместо да й кажа какво чувствам и колко съм потиснат, аз се преструвах, че всичко е наред. Потисках отрицателните си чувства и се опитвах да бъда сърдечен. Чувството ми на неприязън продължи да расте през следващите две седмици.

Правех всичко, което можех, за да й доставя удоволствие и да я направя щастлива, докато вътрешно бях недоволен, че ме отблъсква. В края на втората седмица отидох и й купих красива нощница. Занесох я вкъщи и вечерта й я дадох. Тя отвори кутията и бе приятно изненадана Помолих я да я облече. Тя каза, че няма настроение.

В този момент се предадох. Просто забравих за секса. Посветих се на работата си и се отказах от него. Смятах, че съм постъпил добре, като съм потиснал чувството си на недоволство. След около две седмици обаче, когато се върнах от работа, тя бе приготвила романтична вечеря и бе облякла нощницата, която й бях купил. В дневната цареше полумрак на фона на тиха музика.

Можете да си представите моята реакция. Изведнъж почувствах силен прилив на неприязън. Помислих си: „Страдаш вече четири седмици.“ И внезапно избликна цялото ми недоволство, което бях потискал през тези седмици. След като поговорихме, разбрах, че готовността й да ми даде това, което исках, бе освободила старото ми недоволство.

Започнах да срещам това явление в много други ситуации. Наблюдавах го и по време на консултации в моята практика. Когато най-накрая единият партньор проявяваше желание за положителна промяна, другият внезапно ставаше безразличен и равнодушен.

Щом Бил прояви готовност да даде на Мери това, което тя искаше, нейната реакция бе: „Е, вече е твърде късно“ или „И какво от това?“

Многократно съм давал консултации на двойки, женени повече от двадесет години. Техните деца отдавна се пораснали и вече са напуснали дома им. И изведнъж жената иска развод. Мъжът се събужда и разбира, че иска да се промени и има нужда от помощ. Но когато започва да се променя и да й дава любовта, която е търсила в продължение на двадесет години, тя реагира с хладна неприязън.

Тя като че ли иска той да страда двадесет години като нея. За щастие не е така. Ако те продължат да споделят чувствата си и той разбере, че е била пренебрегвана, тя постепенно става по-възприемчива към промените у него. Може да се случи и обратното — мъжът иска да си отиде, а жената иска да се промени, но той се противи.

Други примери за забавена реакция срещаме в обществения живот. В социологията това се нарича криза на растящите очаквания. Така се случи през 60-те години, по времето на администрацията на Джонсън. За първи път малцинствата в САЩ получиха повече права от когато и да било преди. Резултатът бе експанзивни изблици на гняв, бунтове и насилие. Всички потиснати расистки чувства изведнъж намериха отдушник.

Това е друг пример за бликване на болезнени чувства. Когато малцинствата почувстваха растяща подкрепа, у тях се надигнаха чувствата на недоволство и гняв. Неизживените чувства от миналото започнаха да изплуват на повърхността. Подобна реакция сега се наблюдава в страните, където хората най-накрая получават свободата си.

Защо здрави хора могат да имат нужда от консултации

С нарастването на интимността във взаимоотношенията ви любовта ви също нараства. В резултат на това избликват по-дълбоки, болезнени чувства, които трябва да бъдат излекувани — дълбоки чувства, като срам и страх. Тъй като не знаем как да се справим с тези болезнени чувства, ние се оказваме в безизходно положение.

За да ги излекуваме, трябва да ги споделим, но обикновено твърде много се страхуваме или срамуваме да разкрием чувствата си. В такива моменти можем да изпаднем в депресия, да изпитаме тревога, недоволство, отегчение или просто изтощение без някаква видима причина. Всичко това са симптоми за потискането на надигналите се в нас неизживени чувства.

Инстинктивно ще поискате или да избягате от любовта, или да се отдадете на други пристрастия. Този момент е най-подходящ за излекуване на чувствата ви, а не за бягство. Когато почувствате изблик на дълбоки чувства, ще постъпите разумно, ако се консултирате с психолог.

Вие проектирате всеки изблик на дълбоки чувства върху вашия партньор. Ако сте се чувствали несигурни да изразите чувствата си пред вашите родители или партньори от миналото, няма да можете да установите контакт с чувствата си в присъствието на новия си партньор. Независимо от отзивчивостта на партньора ви, вие няма да се чувствате в безопасност, когато сте с него. Чувствата ви ще останат блокирани.

Парадоксът се състои в това, че когато се чувствате добре с партньора си. Вашите най-дълбоки страхове могат да изплуват на повърхността. Щом избликнат, изведнъж ви обхваща страх и вие не сте в състояние да ги споделите. Страхът дори може да ви накара да изпаднете в състояние на вцепенение и равнодушие. Когато това се случи, чувствата, които са на път да бликнат, остават блокирани.

Парадоксът е следният: когато вие се чувствате добре с партньора си, вашите най-дълбоки страхове могат да изплуват на повърхността. Щом те избликнат, изведнъж ви обхваща страх и вие не сте в състояние да ги споделите.

Именно тогава помощта на консултанта или на психолога е от огромно значение. Ако сте с някого, върху когото не проектирате страховете си, вие можете да преработите чувствата, които избликват. Но ако сте само с партньора си, може да изпаднете във вцепенение.

Ето защо дори хората, които се обичат, могат неизбежно да почувстват нужда от помощта на лекар. Споделянето на чувствата в групи за подкрепа има същия освобождаващ ги ефект. Общуването с хора, с които не сте в интимни отношения, но които са склонни да ви помогнат, ви дава възможност да споделите накърнените си чувства.

Когато проектираме тези чувства върху интимния си партньор, той или тя са безпомощни да ни помогнат. Всичко, което партньорът ни може да направи, в да ни насърчи да получим подкрепа. Съзнанието за това, как миналото ни продължава да влияе върху отношенията помежду ни, ни дава възможност да приемем приливите и отливите в любовта. Започваме да вярваме в любовта и в нейния целебен ефект. За да запазим жива магията на любовта, трябва да проявим гъвкавост и да се приспособим към нейните променящи се сезони.

Сезоните на любовта

Взаимоотношенията между мъжа и жената са като градина. Ако искаме да цъфти, трябва да я поливаме редовно. Да полагаме специални грижи за нея, като отчитаме смяната на сезоните и непредсказуемите промени на времето. Да сеем нови семена и да почистваме плевелите. По същия начин, за да запазим жива магията на любовта, трябва да разберем кои са нейните сезони и да се грижим за специалните й потребности.

Влюбването прилича на пролетта. Чувстваме се така, сякаш винаги ще бъдем щастливи. Не можем да си представим, че няма да обичаме партньора си. Това е времето на невинността. Любовта изглежда вечна. Това е вълшебното време, когато всичко изглежда съвършено и ни се отдава без всякакви усилия. Нашият партньор, изглежда, ни подхожда идеално. Танцуваме заедно в красива хармония и благодарим на добрата съдба.

През лятото на нашата любов ние осъзнаваме, че партньорът ни не е толкова съвършен, колкото сме смятали в началото, и че трябва да работим върху взаимоотношенията ни. Не само осъзнаваме, че партньорът ни е от друга планета, но и че той или тя е човешко същество, което допуска грешки и има недостатъци.

Появяват се първите признаци на потиснатост и разочарование; плевелите трябва да се изкоренят, а растенията да се полеят с още вода под горещото слънце. Става все по-трудно да дадем и да получим любовта, от конто се нуждаем. Откриваме, че не винаги сме щастливи и не винаги чувстваме любов в сърцата си. Това не е нашата представа за любовта.

В такива моменти много двойки загубват надежда. Не желаят да работят върху взаимоотношенията си, тъй като погрешно очакват, че пролетта ще продължи през цялата година. Обвиняват партньорите си и се отказват от връзката си с тях. Не съзнават, че любовта не винаги е лесна; понякога са необходими много усилия под палещите лъчи на изгарящото слънце. През летния сезон на любовта трябва да се погрижим за потребностите на своя партньор и да искаме да получим любовта, от която се нуждаем. Това не става автоматично.

Грижите, положени за градината през лятото, ни дават възможност да пожънем резултатите от упорития си труд. Идва есен. Това е златно време — богато и благодарно. Изпитваме по-зряла любов, която приема и разбира несъвършенствата на партньора, както и нашите собствени. Това е време на благодарност и споделяне. След упоритата работа през лятото можем да се отпуснем и да се наслаждаваме на любовта, която сме създали.

Времето отново се променя и идва зима. През студените безплодни зимни месеци цялата природа се затваря в себе си. Това е време за почивка, размишления и обновяване. Време, когато изживяваме собствената си неизлекувана болка в сянката на собственото ни „аз“. Тогава капакът се повдига и освобождава накърнените ни чувства. Това е време на самотно израстване, когато трябва да се вгледаме повече в самите себе си, отколкото в партньорите си, за да намерим любов и удовлетворение. Това е изцелително време. Време, през което мъжете са в летаргия в „пещерите“ си, а жените потъват на дъното на своите „кладенци“.

След като заобичаме и излекуваме себе си през тъмната зима на любовта, пролетта се завръща неизбежно. Отново изпитваме благословените чувства на надежда, любов и изобилие от възможности. Благодарение на вътрешното си изцеление и душевни търсения по време на пътуването през зимата, ние отново можем да отворим сърцата си и да почувстваме пролетта на любовта.

Успешните взаимоотношения

Изучаването на това ръководство за подобряване на общуването и за удовлетворяване на желанията ще ви подготви да изградите успешни взаимоотношения с другия пол. Имате всички основания да се почувствате обнадеждени и сигурни в тези отношения. Ще устоите и на промените през сезоните на любовта.

Наблюдавал съм как хиляди двойки преобразяват взаимоотношенията си буквално за 24 часа. Те идват в събота на семинар и до неделя вечерта отново са влюбени един в друг. Като приложите прозренията, които ви разкрива тази книга, и помните, че мъжете са от Марс, а жените — от Венера, ще постигнете същия успех.

Предупреждавам ви да не забравяте сезоните на любовта. През пролетта винаги е лесно, но през лятото трябва упорито да работите. През есента може да се почувствате твърде щедри и удовлетворени, но през зимата ще сте изчерпани. Познанията, които ще ви помогнат да преминете през лятото и да укрепите взаимоотношенията си, лесно се забравят. Любовта, която чувствате през есента, може лесно да загубите през зимата.

През лятото на любовта, когато става все по-трудно и вие не получавате любовта, от която се нуждаете, може изведнъж да забравите наученото в тази книга. В един миг то може напълно да изчезне. Тогава започвате да обвинявате партньора си и забравяте да се грижите за неговите потребности.

Когато навлезете в снежната пустош на зимата, може да изпитате чувство на безнадеждност. Може да започнете да се самообвинявате и да забравите да обичате и да се грижите за себе си. Може да почнете да се съмнявате в себе си и в своя партньор. Да станете цинични и да сте склонни да се откажете от всичко. Всичко това е част от цикъла. Винаги е най-тъмно преди да се зазори.

За да успеем във взаимоотношенията си, трябва да приемем и разберем различните сезони на любовта. Понякога любовта протича леко и като че ли се развива от само себе си; в други моменти тя изисква усилия. Понякога сърцата ни са изпълнени с любов, в други моменти изпитваме чувство на празнота. Не трябва да очакваме от партньорите си винаги да са любвеобилни или дори да помнят как би трябвало да проявят обичта си. Трябва да проявяваме щедрост и към себе си, като се опитаме да разберем чувствата си и не очакваме винаги да помним всичко, което сме научили за сърдечността.

Процесът на усвояването на тези умения изисква не само да чуваме другия и да прилагаме прозренията, но и да ги забравяме и след това да си ги припомняме. Чрез тази книга вие научихте неща, на които родителите ви не биха могли да ви научат. Те просто не са ги знаели. Сега, когато научихте за тях, моля, бъдете реалисти. Позволете си да продължите да правите грешки. Много от новите прозрения, които сте придобили, може и да забравите за известно време.

Образователната теория твърди, че за да научим нещо ново, трябва да го чуем двеста пъти. Не можем да очакваме от себе си /или от нашите партньори/ да запомним всички нови прозрения в тази книга. Трябва да бъдем търпеливи и благодарни за всяка тяхна малка стъпка напред. Свикването с тези идеи и превръщането им в част от вашия живот изисква време.

Не само трябва да чуем новото прозрение двеста пъти, но и да се отучим от наученото в миналото. Не сме невинни деца, които учат как да изграждат успешни отношения помежду си. Ние сме програмирани от родителите си, от културната среда, в която сме израснали, и от собствените си болезнени преживявания в миналото. Интегрирането в живота ни на новата мъдрост за изграждане на взаимоотношения на обич е ново предизвикателство. Вие сте пионери. Откривате нови земи. Понякога може да се загубите. Понякога може да се загуби и партньорът ви. Използвайте това ръководство като карта, която ще ви води уверено през неизвестни земи.

Следващия път, когато другият пол ви огорчи, си спомнете, че мъжете са от Марс, а жените — от Венера. Дори да не си спомните нищо друго от тази книга, разбирането, че сме различни, ще ви помогне да бъдете по-обичливи. Ако се освободите постепенно от склонността си да съдите и обвинявате другия и се стремите настойчиво да удовлетворите потребностите и желанията си, вие ще можете да създадете онези взаимоотношения на обич, от които се нуждаете, които заслужавате и желаете.

Още много нови неща ви очакват занапред. Желая ви да живеете в любов и светлина. Благодаря ви, че ми позволихте да се намеся и да променя живота ви.