Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)

Когато марсианците и венерианките се срещнали за първи път, те се сблъскали с много от проблемите на взаимоотношенията, които срещаме и днес. Но щом установили, че са различни, те успели да ги решат. Една от тайните на успеха им било доброто общуване помежду им.

По ирония на съдбата те общували добре, защото говорели на различни езици. Когато възниквали проблеми, те просто търсели помощта на преводач. Всички знаели, че жителите на Марс и на Венера говорели на различни езици, така че когато възникнел конфликт, вместо да започнат да се поучават или да се карат, те изваждали речниците, за да се разберат по-добре. Ако и това не помогнело, отивали при преводач.

И така, в марсианския и венерианския език имало едни и същи думи, но начинът, по който ги използвали, им придавал различен смисъл. Изразите им били близки, но имали различно значение или емоционална окраска. Много лесно можели да възникнат недоразумения. Така че когато имали проблеми в общуването помежду си, те допускали, че това е само едно от онези неизбежни недоразумения и че с малко помощ те несъмнено ще се разберат. Те изпитвали доверие един към друг, нещо, което рядко се среща днес, и се приемали такива, каквито са.

Изразяването на чувства срещу изпращането на информация

Днес също имаме нужда от преводач. Мъжете и жените рядко искат да кажат едни и същи неща дори когато използват същите думи. Например когато жената каже: „Струва ми се, че никога не ме слушаш“, тя не очаква, че думата „никога“ ще се възприеме буквално. Употребата й е просто начин да изрази объркването, което чувства в момента, и не трябва да се приема като фактическа информация.

Наистина, за да изразят напълно чувствата си, жените като поетите използват различни суперлативи, метафори и обобщения. Мъжете погрешно възприемат тези изрази буквално. И тъй като те не разбират истинския им смисъл, в повечето случаи реагират враждебно. В таблицата по-долу са изредени десет типично женски оплаквания, които лесно могат да се изтълкуват погрешно, както и начините, по които мъжът може да реагира враждебно на тях.

Виждате колко лесно „буквалният“ превод на думите на жената може да заблуди мъжа, който е свикнал да използва речта като средство за предаване само на факти и информация. Очевидно е също, че отговорите на мъжа могат да доведат до спор. Неясното и равнодушно общуване е най-големият проблем при взаимоотношенията между мъжа и жената. Оплакване номер едно на жените от взаимоотношенията им с мъжете е: „Нямам чувството, че той чува това, което му казвам.“ Но дори това оплакване се разбира погрешно от мъжете!

Буквалното тълкуване от мъжа на: „Той не чува това, което му казвам“, го кара да пренебрегва и оспорва нейните чувства. Той мисли, че я е чул, тъй като може да повтори това, което му е казала. Преводът на тази фраза на език, който мъжът би разбрал правилно, е: „Имам чувството, че не разбираш напълно това, което искам да ти кажа, или че не те интересува как се чувствам. Би ли ми показал, че наистина се интересуваш от това, което искам да ти кажа?“

Ако мъжът наистина разбере оплакването й, той ще спори по-малко и ще може да реагира по-положително. Но когато мъжете и жените са на ръба на спора, те като правило не се разбират. В такъв случай важно е да се преосмисли и преведе казаното.

Тъй като много мъже не съзнават, че жените изразяват чувствата си по различен начин, те преценяват думите им погрешно или омаловажават чувствата на партньорките си. Това води до спорове. Древните марсианци се научили да избягват много спорове, като разбирали правилно това, което казвали венерианките. Когато изслушването предизвиквало някаква съпротива, те се консултирали с фразеологичния венерианско-марсиански речник за правилен превод.

Когато венерианките говорят

Тук са включени различни откъси от изгубения венерианско-марсиански фразеологичен речник. Всяко от десетте оплаквания, изредени по-горе, е преведено така, че мъжът да може да разбере истинското му значение. Всеки превод съдържа и намек за отговора, който жената желае да получи.

Всъщност когато венерианката е потисната, тя не само използва общи приказки, но и моли за специална подкрепа. Тя не моли пряко, защото на Венера всички знаят, че драматичният език съдържа в себе си и лична молба.

Във всеки един от преводите се разкрива тази скрита молба за закрила. Ако мъжът, който слуша жената, може да долови тази молба и да реагира по съответния начин, тя ще почувства, че той я разбира и обича.

„Никога не излизаме заедно“ — преведено на марсиански, означава: „Иска ми се да излезем и да сме заедно. Винаги прекарваме толкова добре заедно и аз толкова обичам да съм с теб. Какво мислиш? Ще ме заведеш ли на вечеря? От няколко дни не сме излизали.“

Без този превод, когато жената каже: „Никога не излизаме“, мъжът обикновено чува следното: „Ти не си изпълняваш задълженията. Много ме разочарова. Вече не правим нищо заедно, защото ти си мързелив, не-романтичен и просто досаден.“

„Всички ме пренебрегват“ — преведено на марсиански означава: „Днес се чувствам пренебрегната и подценена. Чувствам се така, сякаш никой не ме вижда. Разбира се, сигурна съм, че някои хора ме виждат, но те, изглежда, са безразлични към мен. Предполагам, че съм разочарована и от твоята прекалена заетост напоследък. Наистина оценявам това, че работиш много, но понякога оставам с чувството, че не играя никаква роля в живота ти. Страхувам се, че работата ти има по-голямо значение от мен самата. Ще ме прегърнеш ли, за да ми покажеш колко много означавам за теб?“

Без този превод, когато жената каже: „Всички ме пренебрегват“, мъжът обикновено разбира: „Толкова съм нещастна. Никога не получавам вниманието, което заслужавам, Положението е напълно безнадеждно. Дори ти не ме забелязваш, а ти си човекът, който се предполага, че ме обича. Как не те е срам. Толкова си безразличен. Аз никога не бих те пренебрегнела по този начин.“

„Толкова съм уморена, че не мога да правя нищо“ — преведено на марсиански, означава: „Толкова много неща свърших днес. Наистина имам нужда от почивка, преди да направя каквото и да било друго. Щастлива съм, че имам твоята подкрепа. Ще ме прегърнеш ли, за да ми покажеш, че добре се справям и че заслужавам почивка?“

Без този превод, когато жената каже: „Толкова съм уморена, че не мога да направя нищо“, мъжът обикновено чува: „Върша всичко, а ти нищо не правиш. Заеми се с нещо. Не мога аз да върша всичко. Чувствам, че се намирам в пълна безизходица. Искам да живея с «истински мъж». Избрах теб и това беше голямата ми грешка.“

„Искам да забравя всичко“ — преведено на марсиански, означава: „Искам да знаеш, че обичам работата и начина си на живот, но днес съм много потисната. Бих искала да се погрижа малко за себе си, преди да поема нови отговорности. Ще ме попиташ ли: «Какво има», и след това ще ме изслушаш ли с разбиране, без да ми предлагаш някакви решения? Просто искам да почувствам, че разбираш напрежението, което изпитвам в момента. Това ще ме накара да се почувствам много по-добре. Ще ми помогне да се отпусна. Утре отново ще поема отговорностите си, ще се върна към ежедневните си грижи.“

Без този превод, когато жената каже: „Искам да забравя всичко“, мъжът чува: „Трябва да правя толкова много неща, които не искам да върша. Толкова съм нещастна с теб. Искам да имам по-добър партньор, който да направи живота ми по-пълноценен. Ти изобщо не можеш да се справиш.“

„В тази къща винаги цари хаос“ — преведено на марсиански, означава: „Днес ми се иска да се отпусна, но в къщата цари ужасен хаос. Разстроена съм и се нуждая от почивка. Надявам се, че не очакваш да оправя всичко сега. Ще се съгласиш ли с мен, че трябва да подредим, и ще ми предложиш ли поне малко да ми помогнеш?“

Без този превод, когато жената каже: „В тази къща винаги цари хаос“, мъжът обикновено чува: „В тази къща цари хаос заради теб. Правя всичко възможно, за да я оправя, но преди да съм свършила, ти отново разхвърляш всичко. Ти се мързеливец и аз няма да живея с теб, ако не се промениш. Изчисти или се махай!“

„Никой не ме слуша вече“ — преведено на марсиански, означава: „Страхувам се, че те отегчавам. Страхувам се, че вече не те интересувам. Днес, изглежда, съм свръхчувствителна. Ще ми отделиш ли повече внимание? Ще ми бъде много приятно. Имах тежък ден и се чувствам така, сякаш никой не желае да чуе това, което искам да кажа. Изслушай ме и ме попитай: «Какво се случи днес? Какво още се случи? Как се почувства? А ти какво поиска? Какво още чувстваш?» Помогни ми с утвърдителни и успокояващи фрази като: «Разкажи ми нещо повече» или «Така е», или «Разбирам какво искаш да кажеш», или «Разбирам». Или просто слушай и от време на време, когато спра за малко, направи успокоителни възклицания като «О…», «Аха» и «Хм».“ /Забележка: Марсианците никога не били чували тези възклицания преди да отидат на Венера./

Без този превод, когато жената каже: „Никой не ме слуша вече“, мъжът обикновено чува: „Аз ти обръщам внимание, но ти не ме слушаш. А преди ме слушаше. Станал си твърде досаден, за да остана с теб. Искам да бъда с някоя вълнуваща и интересна личност, а ти определено не си такъв. Разочарова ме. Ти си егоист и си лош.“

„Нищо не е както трябва“ — преведено на марсиански, означава: „Днес съм толкова потисната и съм толкова благодарна, че мога да споделя чувствата си с теб. Това ми помага да се почувствам по-добре. Изглежда, днес нищо не върви както трябва, Знам, че това не е вярно, но винаги се чувствам така, когато съм потисната от всички неща, които трябва да правя. Прегърни ме и ми кажи, че се справям прекрасно. Наистина ще ми стане по-добре.“

Без този превод, когато жената каже: „Нищо не е както трябва“, мъжът обикновено чува; „Ти никога ме вършиш нещата както трябва. Вече не ти вярвам. Ако не те бях слушала, нямаше да се намирам в тази бъркотия. Друг би оправил нещата, но ти само още повече ги объркваш.“

„Ти не ме обичаш вече“ — преведено на марсиански, означава: „Днес ми се струва, че не ме обичаш. Страхувам се, че съм те отблъснала. Знам, че наистина ме обичаш, правиш толкова много за мен. Днес просто се чувствам малко несигурна. Ще ме увериш ли в любовта си, като ми кажеш двете вълшебни думи: «Обичам те». Когато го казваш, се чувствам толкова добре.“

Без този превод, когато жената каже: „Ти не ме обичаш вече“, мъжът възприема следното: „Дадох ти най-хубавите години от живота си, а ти не ми даде нищо. Само ме използва. Ти си един безчувствен егоист. Правиш само това, което ти харесва, мислиш за себе си и само за себе си. Никой не те интересува. Колко глупава съм била, че съм те обичала. Сега нямам нищо.“

„Винаги бързаме“ — преведено на марсиански, означава: „Днес всички ме карат да бързам. Никак не обичам да бързам. Искаше ми се да живеем по-спокойно. Съзнавам, че никой няма вина за това и разбира се, грешката не е твоя. Знам, че правиш всичко възможно, за да стигнем навреме, и наистина оценявам усърдието ти. Би ли ми помогнал, като кажеш нещо от рода на «Трудно е винаги да бързаш за някъде. Аз също не обичам това.»?“

Без този превод, когато жената каже: „Винаги бързаме“, мъжът единствено чува: „Ти си толкова безотговорен. Чакаш винаги последната минута, за да свършиш всичко. Никога не мога да бъда щастлива с теб. Винаги бързаме, за да не закъснеем. Разваляш всичко всеки път, когато съм с теб. Много по-щастлива съм, когато ме съм близо до теб.“

„Искам повече романтика“ — преведено на марсиански, означава: „Мили, напоследък работиш толкова много. Нека да отделим малко време за нас двамата. Харесва ми, когато се отпуснем и сме сами, без децата и без други грижи. Ти си толкова романтичен. Ще ме изненадаш ли скоро с цветя и ще ме изведеш ли някъде? Обичам да ме ухажваш.“

Без този превод, когато жената каже: „Искам повече романтика“, мъжът обикновено го възприема по следния начин: „Не ме удовлетворяваш вече. Не ме привличаш повече. Няма и капка романтика в теб. Всъщност, като си помисля, ти никога не си ме удовлетворявал. Иска ми се да приличаш повече на другите мъже, с които съм била.“

След като използва този речник няколко години, мъжът не трябва да го отваря всеки път, когато почувства, че го обвиняват или критикуват. Той започва да разбира начина, по който жените говорят и чувстват. Съзнава, че тези драматични фрази не трябва да се възприемат буквално. Просто по този начин жените се изразяват по-пълно. Така е било някога на Венера и хората от Марс трябва да помнят това!

Когато марсианците не говорят

Едно от големите предизвикателства за мъжете е правилно да разберат и да помогнат на жената, когато тя говори за чувствата си. Най-голямото предизвикателство за жените е правилно да разберат и да помогнат на мъжа, когато той не говори. Мълчанието най-често се разбира погрешно от жените.

Най-голямото предизвикателство за жените е правилно да разберат и да подкрепят мъжа, когато не говори.

Твърде често мъжът внезапно спира да общува и става мълчалив. Това е нещо нечувано на Венера. Отначало жената мисли, че мъжът е глух. Тя мисли, че той може би не чува това, което се говори, и затова не отговаря.

Знаете ли, че мъжете и жените мислят и преработват информацията по съвсем различен начин? Жените мислят на глас, като споделят това, което откриват с душата си, пред заинтересован слушател. Дори днес жената често открива какво иска да каже едва в процеса на говорене. Този процес на свободен поток от мисли и изразяването им на глас й помага да се потопи в интуицията си. Той е напълно нормален и понякога — необходим.

Мъжете обаче преработват информацията по различен начин. Преди да говорят или да отговорят, те първо размислят върху чутото или преживяното. Те стигат мълчаливо до най-правилния или полезен отговор. Първо го формулират вътрешно и след това го изразяват гласно. Този процес може да отнеме минути или часове. И което е още по-лошо и объркващо за жените, ако мъжът няма достатъчно информация, той може да не отговори изобщо.

Жените трябва да разберат, че когато мълчи, той всъщност им казва: „Аз не знам какво още да кажа, но мисля по това.“ Вместо това те чуват: „Аз не ти отговарям, защото не ме интересуваш и няма да ти обърна внимание. Това, което ми каза, не е важно и следователно няма да ти отговоря.“

Жената разбира погрешно мълчанието на мъжа. В зависимост от това, как се чувства през този ден, тя може да започне да си представя най-лошото: „Той ме мрази, той не ме обича, той ще ме напусне завинаги.“ По-късно това може да предизвика най-големия й страх: „Страхувам се, че ако той ме отблъсне, никога повече няма да бъда обичана. Не заслужавам някой да ме обича.“

Когато мъжът мълчи, за жената е лесно да си представи най-лошото. Защо? Защото жената мълчи само когато това, което има да каже, е обидно или пък не иска да говори с този мъж, тъй като не му вярва вече и не желае да има нищо общо с него. Нищо чудно тогава, че жените се чувстват несигурни, когато мъжът мълчи!

Когато жената слуша друга жена, тя продължавала я уверява, че я слуша и че й е интересно. Инстинктивно, когато говорещата направи пауза, слушателката й я подкрепя с възклицания като „О-о-о“, „Аха“ или „Хм“.

Без тези окуражаващи възклицания мълчанието на мъжа може да бъде много заплашително. Като разбере потребността на мъжа от уединение, жената може да се научи правилно да интерпретира мълчанието му и да реагира по съответния начин.

Жените трябва много да научат за мъжете, преди взаимоотношенията им с тях да ги удовлетворят напълно. Те трябва да разберат, че когато мъжът е потиснат или е подложен на стрес, той автоматично ще спре да говори и ще отиде в своята „пещера“, за да обмисли нещата. Те трябва да осъзнаят, че никой не може да влезе в „пещерата“, дори най-добрите приятели на мъжа. Така е било още на Марс. Жените не трябва да се плашат, че са направили нещо много лошо. Те трябва постепенно да разберат, че ако просто оставят мъжете да отидат в „пещерите“ си, след известно време те ще излязат оттам и всичко ще бъде наред.

Този урок е труден за жените, защото едно от златните правила на Венера било никога да не се изоставя приятел, когато е потиснат. Изоставянето на любимия марсианец, когато е разстроен, просто не прилича на любов. Тъй като го обича, жената иска да отиде при него в „пещерата“ и да му предложи помощта си.

Освен това тя често погрешно приема, че ако може да му зададе много въпроси за това как, се чувства, и да го изслуша с разбиране, той ще се почувства по-добре. Това обаче потиска още повече марсианеца. Тя инстинктивно иска да го подкрепи по начин, по който би искала и на нея да помогнат. Намеренията й са добри, но резултатът е обратен.

И мъжете, и жените трябва да престанат да предлагат един на друг подкрепата, която те предпочитат, и да започнат да изучават различните мисли, чувства и реакции на своите партньори.

Мъжете отиват в „пещерите“ си, или стават мълчаливи, по различни причини.

1. Той има нужда да помисли върху някакъв проблем и да намери практическото му решение.

2. Той няма отговор на въпроса или проблема. Мъжете никога не са били възпитавани да казват: „Боже, нямам отговор. Трябва да отида в «пещерата» и да го намеря.“ Други мъже приемат, че казват именно това, когато мълчат.

3. Той е потиснат или под стрес. В такива моменти той има нужда да остане сам, за да се успокои и да възстанови контрола върху себе си. Не иска да каже или направи нещо, за което може да съжалява.

4. Той трябва да намери себе си. Тази четвърта причина става много важна, когато мъжете са влюбени. В някои моменти те започват да губят и забравят същността си. Могат да почувстват, че прекалената интимност им отнема силата. Те трябва да регулират докъде може да стигне близостта им. Когато се сближат твърде много и могат да изгубят себе си, алармените им звънчета звънват и те тръгват към „пещерата“. Така те се възстановяват и намират отново своята любвеобилна и силна същност.

Жените говорят по много причини. Понякога жените говорят по същите причини, поради които мъжете мълчат. Ето четири обичайни причини, поради които жените говорят:

1. За да предадат или получат информация. Това обикновено е единствената причина, поради която мъжът говори.

2. За да проучат и открият какво точно искат да кажат самите те. Той спира да говори, за да определи вътре в себе си какво иска да каже. Тя говори, за да мисли на глас.

3. За да се почувстват по-добре и по-съсредоточени, когато са потиснати. Той спира да говори, когато е притеснен. В „пещерата“ той има възможност да се успокои.

4. За да създадат интимност. Като споделя своите съкровени чувства, тя е в състояние да опознае своята любвеобилна същност. /Марсианецът спира да говори, за да намери отново себе си. Той се страхува, че прекалената интимност ще му отнеме същността./

Сега вече лесно можем да разберем защо без това жизнено важно разбиране за нашите различия и потребности и влюбените, и брачните двойки водят толкова много битки в своите взаимоотношения.

Важно е жените да разберат, че не трябва да се опитват да накарат мъжа да говори, преди той да е готов за това. Докато обсъждахме тази тема на един от моите семинари, една американка от индиански произход сподели, че в нейното племе майките съветвали младоженките да помнят, че когато мъжът е потиснат или напрегнат, той ще се оттегли в „пещерата“ си. Жената не трябва да приема това като лична обида, защото то ще се случва от време на време. Това не означава, че той не я обича. Те я уверявали, че той ще се върне. И най-важното — те предупреждавали младата жена никога да не го следва. В противен случай щял да я изгори змеят, който пазел „пещерата“.

Много излишни конфликти възникват от това, че жената иска да отиде с мъжа в „пещерата“. Жените просто не разбират, че мъжете наистина имат нужда да останат сами и да мълчат, когато са разстроени. Мъжът се оттегля в „пещерата“ си, а жената не разбира какво точно става. Тя естествено се опитва да го накара да говори. Ако има проблем, тя се надява да му помогне, като го изведе навън и го накара да говори за това.

Тя го пита:

— Какво става? Нещо не е ли наред? Той казва:

— Нищо.

Но тя усеща, че той е потиснат. Чуди се защо не сподели чувствата си. Вместо да го остави да се оправи сам в „пещерата“, тя неволно прекъсва този вътрешен процес. Пита го отново:

— Знам, че нещо те измъчва, кажи ми какво е? Той отново отговоря:

— Нищо.

— Не е нищо — казва тя. — Нещо те тревожи. Какво чувстваш?

— Слушай, добре съм. А сега ме остави на мира — казва й той.

— Как можеш да се държиш така с мен? Ти дори не разговаряш с мен. Откъде мога да знам как се чувстваш? Ти не ме обичаш. Чувствам се изоставена.

В този момент той губи контрол върху себе си и започва да й казва неща, за които по-късно ще съжалява. Какво се случва? Змеят излиза и я изгаря с огнения си дъх.

Когато марсианците говорят

Жените могат да се опарят не само когато несъзнателно нарушават самоанализа на мъжа, но и когато погрешно разбират думите му — предупреждение, че или е в „пещерата“ си, или е на път към нея. Когато го запитат: „Какво има?“, марсианецът ще каже нещо кратко като „Няма нищо“ или „Всичко е наред“.

Тези кратки сигнали са обикновено единственият начин, който дава възможност на венерианката да разбере, че трябва да го остави да се справи сам с чувствата си. Вместо да кажат: „Потиснат съм и известно време трябва да остана сам“, мъжете просто мълчат.

Следващата таблица съдържа шестте най-често срещани кратки предупредителни сигнала, както и отговорите, които жените несъзнателно дават по един натрапчив и неподходящ начин.

Когато мъжът даде един от горните кратки отговори, той обикновено желае да приемат мълчанието му или просто пространство, в което да остане сам. В такива моменти, за да избегнат недоразуменията и ненужната паника, венерианките са се консултирали с марсианско-венерианския фразеологичен речник. Без негова помощ жените погрешно тълкуват тези кратки фрази.

Жените трябва да знаят, че когато мъжът каже: „Добре съм“, това, което той наистина има предвид, е: „Добре съм, защото мога да се справя с всичко сам. Не се нуждая от ничия помощ. Моля те, помогни ми, като не се тревожиш за мен. Вярвай, че мога да се справя с всичко сам.“

Без този превод, когато е потиснат и казва: „Добре съм“, на нея й се струва, че той отрича потиснатостта и проблемите си. Тогава тя се опитва да му помогне, като задава въпроси или изразява своето мнение какъв е проблемът. Тя не знае, че това е съкратен начин на изразяване. Следват откъси от марсианско-венерианския фразеологичен речник:

„Наред съм“ — преведено на венериански, означава: „Наред съм, мога да се справя със своята депресия. Нямам нужда от помощ, благодаря ти.“

Без този превод, когато той каже: „Наред съм“, тя може да чуе: „Не съм потиснат, защото не ме е грижа“ или „Не ми се иска да споделям с теб чувствата си. Не вярвам, че ще ме разбереш.“

„Добре съм“ — преведено на венериански, означава: „Добре съм, защото успешно се справям със своя проблем. Нямам нужда от помощ. Ако се нуждая от помощ, ще ти кажа.“

Без този превод, когато той каже: „Добре съм“, тя може да чуе: „Не ме интересува случилото се. Този проблем е без значение за мен. Дори това да те безпокои, не ме интересува.“

„Няма нищо“ — преведено на венериански, означава: „Няма проблем, с който да не мога да се справя сам. Моля те, не ме питай повече за това.“

Без този превод, когато той каже: „Няма нищо“, тя може да чуе: „Не знам какво ме измъчва. Нуждая се от твоите въпроси, за да ми помогнат да открия какво става.“ В този момент тя започва да го ядосва, като му задава въпроси, а той в действителност иска да остане сам.

„Всичко е както трябва“ — преведено на венериански, означава: „Имам проблем, но ти не си виновна за това. Мога да го реша сам, ако ме оставиш на мира, не ми задаваш въпроси или правиш предложения. Просто се дръж така, сякаш не се е случило нищо, и аз ще се справя по-добре.“

Без този превод, когато той каже: „Всичко е както трябва“, тя може да чуе: „Може би така трябва да бъде. Нищо не трябва да се променя. Ти можеш да ме обиждаш и аз мога да те обиждам“ или „Този път всичко е наред, но помни, че ти си виновна. Направи го веднъж, но не го прави повече.“

„Дребна работа“ — преведено на венериански, означава: „Не е голяма работа, защото мога да оправя нещата. Моля те, не се занимавай с този проблем и не говори повече за него. Това ме потиска още повече. Поемам отговорността да го реша. Ще бъда щастлив да го направя.“

Без този превод, когато той каже: „Дребна работа“, тя може да чуе: „От мухата правиш слон. Това теб не те засяга. Не преигравай.“

„Няма проблеми“ — преведено на венериански, означава: „За мен не представлява никаква трудност да направя това или да реша този проблем. Приятно ми е да ти направя този подарък.“

Без този превод, когато той каже: „Няма проблеми“, тя може да чуе: „Не е болка за умиране. Защо го превръщаш в проблем или в молба за помощ?“ След това тя прави отново грешка, като му обяснява защо това е проблем.

Марсианско-венерианският фразеологичен речник може да помогне на жените да разберат какво мъжете всъщност искат да кажат, когато не са многословни. Понякога това, което той в действителност казва, е точно обратното на това, което тя чува.

Какво да прави жената, когато той отива в „пещерата“

По време на моите семинари, когато обяснявам за пещерите и змейовете, жените обикновено искат да знаят как могат да съкратят времето, което мъжете прекарват в „пещерите“ си. Тогава моля мъжете да отговорят и те обикновено казват, че колкото повече жените се опитват да ги накарат да говорят или да напуснат „пещерите“ си, толкова по-дълго време те остават в тях.

Друго често срещано обяснение, което мъжете дават, е: „Трудно ми е да изляза от «пещерата», когато чувствам, че партньорката ми се сърди за времето, което съм прекарал там.“ Като карате мъжа да чувства, че е постъпил погрешно, като е отишъл в „пещерата“, вие все едно го бутате обратно вътре точно когато той иска да излезе навън.

Щом мъжът отиде в „пещерата“ си, той обикновено е обиден или напрегнат и се опитва да реши проблема си сам. Ако му предложите подкрепата, която жената би искала да получи, това ще има обратен ефект. Има шест основни начина да го подкрепите, когато излезе от „пещерата“ си, и да съкратите времето, което той иска да прекара сам.

Как да подкрепите мъжа в „пещерата“

1. Не показвайте неодобрение към потребността му от уединение.

2. Не се опитвайте да му помогнете да реши проблема си, като предлагате решения.

3. Не се опитвайте да му помагате, като задавате въпроси за чувствата, които изпитва в момента.

5. Не се тревожете за него и не го съжалявайте.

6. Направете нещо, което да ви направи щастливи.

Ако искате да „говорите“, напишете му писмо, което той да прочете по-късно, когато излезе, а ако имате нужда от утеха, поговорете с приятел. Не го превръщайте в единствения източник на вашето удовлетворение. Мъжът иска любимата му венерианка да вярва, че той може да се справи сам с проблемите си. Това е много важно за неговата чест, гордост и самоуважение. А на нея й е трудно да не се тревожи за него.

За жените безпокойството за другите е начин да изразят своята любов и грижи. По този начин те ги убеждават в любовта си. Да бъде щастлива, когато човекът, когото обича, е потиснат, за жената е просто немислимо. Той, разбира се, не желае тя да бъде щастлива в този момент, защото той е потиснат. И все пак иска тя да е щастлива изобщо, за да има един проблем по-малко. Той иска тя да е щастлива и защото това му помага да се чувства обичан от нея. Когато жената е щастлива и няма за какво да се тревожи, за него става по-лесно да излезе от „пещерата“.

Горчивата ирония е, че мъжете показват любовта си, като не се тревожат. Мъжът пита: „Как можеш да се тревожиш за някой, от когото се възхищаваш и на когото вярваш?“ Мъжете обикновено се подкрепят един друг с фрази като: „Не се тревожи, ти можеш да се справиш“ или „Това е техен проблем, не твой“, или „Сигурен съм, че нещата ще се оправят“. Мъжете се подкрепят взаимно, като не се безпокоят или омаловажават проблемите си.

Трябваха ми години, за да разбера, че жена ми фактически искаше от мен да се тревожа за нея, когато беше потисната. Без това разбиране на кашите различни потребности омаловажавах и пренебрегвах нейните проблеми. А това само я потискаше още повече.

Когато мъжът отиде в „пещерата“ си, той обикновено се опитва да реши някакъв проблем. Ако партньор-ката му е щастлива и не се нуждае от нищо в този момент, то тогава той има да решава един проблем по-малко, преди да излезе от „пещерата“. Съзнанието, че тя е щастлива с него, също му дава повече сила да се справи с проблема, докато е в „пещерата“.

Всичко, което я разведрява или й помага да се почувства по-добре, ще помогне и на него. Ето няколко примера в тази връзка:

Четете книга. Слушайте музика. Работете в градината. Спортувайте. Направете си масаж. Слушайте записи за самоусъвършенстване. Почерпете се с нещо вкусно.

Обадете се на приятелка, за да си побъбрите. Пишете до някое списание. Идете на пазар. Молете се или размишлявайте. Идете на разходка. Вземете перлена вана. Идете на лекар. Гледайте телевизия или видео.

Марсианците също препоръчвали на венерианките да правят нещо приятно. Трудно било дори да се мисли за щастие, когато приятелят е наранен, но венерианките винаги намирали начин. Всеки път, когато техният любим марсианец отивал в „пещерата“ си, те отивали на пазар или изпълнявали някаква друга приятна мисия. Венерианките обичали да пазаруват. Жена ми Бони понякога използва тази техника. Когато разбере, че съм в „пещерата“, тя отива на пазар. Никога не чувствам, че трябва да се извинявам за марсианското у мен. Когато тя може да се грижи за себе си, аз се чувствам свободен да се погрижа за себе си и да отида в „пещерата“. Тя вярва, че когато се върна, ще я обичам още повече.

Жена ми знае, че тръгна ли към „пещерата“, не е най-подходящото време за разговори. Когато започна да проявявам признаци на интерес към нея, тя разбира, че излизам от „пещерата“ и е дошло време за тях. Понякога небрежно ще вметне: „Когато ти се прииска да разговаряме, нека да прекараме известно време заедно. Ще ми кажеш ли кога?“ Така тя опитва почвата, без да се натрапва или да настоява.

Как да изразите подкрепа на марсианеца

Дори когато са извън „пещерата“, мъжете искат да им вярват. Те не обичат нежелани съвети или съчувствие. Те имат нужда да доказват самите себе си, Способността да правят нещата без чужда помощ е нещо съществено за тях. /Докато жената се гордее с взаимоотношенията си, когато някой й помага./ Мъжът чувства подкрепа, когато жената общува с него по начин, който му казва: „Вярвам, че ще се справиш, освен ако сам не поискаш помощ.“

Да се научите да подкрепяте мъжете по този начин може да се окаже много трудно в началото. Много жени чувстват, че единственият начин да получат това, което искат във взаимоотношенията с мъжа, е да го критикуват, когато той прави грешки, и да предлагат нежелани съвети. Ако не взаимстват модел за подражание от майките си, които знаят как да получат подкрепа от мъжа, жените не се досещат, че могат да подтикнат мъжа да им даде повече, като направо помолят за подкрепа, без да са критични или да предлагат съвети. Ако той се държи по начин, който тя не харесва, може просто да му каже, че не харесва поведението му, без да прави заключения, че той не е прав или че е лош.

Без разбирането, че те отблъскват мъжете с нежелани съвети или критика, много жени са безсилни да получат това, което искат от мъжа и от което се нуждаят. Нанси бе разстроена от взаимоотношенията си с мъжете. „Все още не знам как да подходя към един мъж с критика или съвет — каза ми тя. — Ами ако маниерите му на хранене са дивашки или се облича лошо? Ами ако е симпатично момче, но се държи с хората така, сякаш е някакъв особняк и това му причинява неприятности във взаимоотношенията с другите? Какво трябва да направя тогава? Каквото и да му кажа, той се сърди, заема отбранителна позиция или просто не ни обръща внимание.“

Отговорът е, че тя в никакъв случай не трябва да го критикува или съветва, ако сам не го поиска. Вместо това трябва да се опита да му покаже, че го приема с любов. Той има нужда от това, а не от поучения. Когато почувства, че тя го приема такъв, какъвто е, той ще започне да я пита какво мисли. Ако обаче усети, че тя настойчиво иска той да се промени, той няма да иска съвети или внушения. Особено при интимни взаимоотношения мъжете трябва да се чувстват много сигурни, преди да се отпуснат и да потърсят подкрепа.

Ако жената не получи това, от което се нуждае, тя трябва не само търпеливо да вярва, че партньорът й ще израсне и ще се промени, но и да сподели чувствата си и да зададе въпроси /но отново без да дава съвети или да критикува/. Това е изкуство, което изисква обич и творчество. Съществуват четири възможни подхода:

1 Жената може да каже на мъжа, че не харесва начина, по който се облича, без да го поучава как да го прави. Може да вметне небрежно, докато той се облича: „Не ми харесва ризата, която си облякъл. Би ли сложил друга тази вечер?“ Ако той се подразни от тази забележка, тя трябва да уважи чувствителността му и да се извини. Може да каже: „Извинявай, не исках да ти казвам как да се обличаш.“

2. Ако той е много чувствителен, а някои мъже наистина са такива, тя може да опита да поговори за това друг път. Може да каже следното: „Помниш ли онази синя риза, която носеше със зеления панталон? Тази комбинация не ми харесва. Защо не я носиш с черния панталон?“

3. Тя може направо да попита: „Ще ми позволиш ли да те заведа на пазар някой ден? Ще ми бъде много приятно да ти избера дрехи“. Ако той откаже, тогава тя може да бъде сигурна, че той не желае тя да се държи с него като майка. Ако се съгласи, внимавайте да не предлагате твърде много съвети. Помнете, че той е чувствителен.

4. Тя може да каже: „Искам да говоря за нещо с теб, но не знам как да ти го кажа. /Пауза./ Не искам да те обидя, но искам да го кажа. Моля те, изслушай ме и ми предложи как да го кажа по-добре.“ Това ще му помогне да се подготви за шока, след което той щастливо ще открие, че всъщност става дума за дреболия.

Да разгледаме друг пример. Ако тя не харесва маниерите му на хранене и те са сами, тя може да каже / без неодобрителни погледи/: „Би ли използвал прибори?“ или „Би ли пил от чашата си?“ Ако обаче сте с други хора, не казвайте нищо и дори се направете, че не забелязвате, Друг път бихте могли да му кажете: „Би ли използвал приборите, когато се храним заедно с децата?“ или „Много ми а неприятно, когато ядеш с ръце. Толкова ме дразнят такива дребни неща. Би ли използвал приборите, когато се храним заедно?“

Ако поведението му ви притеснява, изчакайте, когато сте сами, и споделете с него чувствата си, Не му казвайте как „трябва да се държи“ или че греши; вместо това споделете честно чувствата си с обич и без излишни приказки. Можете да кажете: „Онази вечер на партито не ми хареса, че бе толкова шумен. Когато съм с теб би ли опитал да бъдеш по-сдържан?“ Ако той се разстрои и не хареса забележката ви, просто се извинете за своята критичност.

Изкуството да се отговаря отрицателно и да се иска подкрепа се обсъжда подробно по-нататък. А кога е най-подходящото време за провеждане на такива разговори, ще разберем в следващата глава.

Мъжът може да почувства, че се задушава, когато жената се опитва да го утеши или да му помогне да реши проблема си. Той като че ли долавя недоверието й, че може да реши проблемите си. Може да се почувства под контрол, ако реши, че тя се държи с него като с дете или че иска до го промени.

Това не означава, че мъжът не се нуждае от любов, която да го успокои. Жената трябва да разбере, че го подкрепя, като се въздържа да му предлага нежелани съвети как да реши проблемите си. Той се нуждае от любящата й подкрепа, но по различен начин от нейния. Да се въздържате да коригирате поведението на мъжа или да се опитвате да подобрите нещо в него са всъщност начини да го подкрепите. Съветите могат да бъдат полезни само ако той изрично ви ги поиска.

Мъжът търси съвет или помощ само тогава, когато вече е направил това, което е по силите му. Ако получи твърде много помощ или я получи твърде рано, той ще изгуби чувството си за власт и сила. Той става или мързелив, или несигурен. Инстинктивно мъжете се подкрепят един друг, като не предлагат съвети или помощ, освен ако не ги помолят за това.

Когато решава проблемите си, мъжът знае, че първо трябва да измине известно разстояние сам и едва след това може да поиска помощ, ако се нуждае от нея. Само тогава той няма да загуби силата, Властта и достойнството си. Да се предлага помощ на мъж в неподходящо време може лесно да се възприеме като обида.

Дори когато мъжът реже пуйката за Коледа и партньорката му не спира да му дава съвети, той чувства, че му нямат доверие. Той й се противопоставя, тъй като е решил да свърши всичко сам, по свой начин. От друга страна, ако мъжът й предложи помощ в рязането на пуйката, тя приема това като знак на обич и грижа.

Когато жената предложи на съпруга си да се вслуша в съвета на някой експерт, той може да се обиди. Спомням си една жена, която ме попита защо съпругът й се бе ядосал в такава ситуация. Обясни ми, че веднъж, преди да правят любов, тя го попитала дали е прегледал бележките си от магнетофонния запис на моя лекция за тайните на големия секс. Тя не бе разбрала, че това е обидно за него. Въпреки че бе харесал моите лекции, той не искаше тя да му казва какво да прави, като му напомня да следва моите съвети. Той искаше тя да му вярва, че знае какво да направи!

Докато мъжете искат жените да им вярват, жените искат внимание. Когато мъжът попита жената със загрижен израз на лицето: „Какво има, мила?“, тя се чувства успокоена от неговото внимание. Когато по подобен загрижен и внимателен начин тя попита мъжа: „Какво има, скъпи?“, той може да се почувства обиден или отблъснат защото остава с впечатлението, че тя не вярва, че той ще се справи с проблемите.

За мъжа е много трудно да направи разлика между споделянето на чувства и съчувствието. Той мрази да го съжаляват. Жената може да каже: „Толкова съжалявам, че те обидих.“ Той ще отвърне: „Няма значение“, и ще отблъсне подкрепата й. Но тя от своя страна обича да го чува да казва: „Съжалявам, че те обидих“. Тогава тя чувства, че той наистина я обича. Мъжете трябва да намерят начини да показват вниманието си, докато жените трябва да открият начини да изразяват доверието си.

За мъжа е много трудно да направи разлика между споделянето на чувства и съчувствието й. Тони мрази да го съжаляват.

Наскоро след женитбата ми с Бони, една вечер преди да отпътувам за семинара си през уикенда, тя ме попита в колко часа ще ставам. След това в колко часа ми е полетът. После пресметна нещо наум и ме предупреди, че нямам много време до излитането на самолета. Тя мислеше, че ми помага, но аз не се чувствах по този начин. Беше ми обидно. Бях пътувал по света 14 години, за да водя курсове, и никога не бях изпускал самолета си.

На сутринта, преди да замина, тя ми зададе няколко въпроса като: „Взе ли си билета? Взе ли си портфейла? Имаш ли достатъчно пари? Взе ли си чорапи? Знаеш ли къде ще отседнеш?“ Тя мислеше, че изразява любовта си, но аз чувствах, че ми няма доверие, и се дразнех. Накрая й казах, че ценя добрите й намерения, но не обичам майчинска загриженост от този род.

Споделих с нея, че ако иска да ме покровителства, то начинът е да ме обича безусловно и да ми вярва. Казах й: „Ако изпусна самолета, не ми натяквай: «Казвах ти, че ще стане така.» Повярвай ми, че ще си взема поука и това няма да се повтори. Ако си забравя четката за зъби или бръснарските принадлежности, остави ме сам да се оправя. Не ми го напомняй, когато ти се обадя по телефона.“ Като знаеше какво искам, за нея бе по-лесно да ме подкрепи.

Веднъж на път за Швеция, където бях поканен да проведа семинар за взаимоотношенията между мъжете и жените, телефонирах от Ню Йорк на Бони в Калифорния, за да й кажа, че си бях забравил паспорта. Тя реагира чудесно и с обич. Не започна да ме поучава, а само се засмя и каза: „Господи. Джон, какво приключение! Какво ще правиш сега?“

Помолих я да изпрати копие от паспорта ми по факс до консулството на Швеция и проблемът бе разрешен. Тя бе толкова сговорчива. Нито за миг не започна да ме поучава какво е трябвало да направя. Дори се гордееше с мен, че съм намерил решение на проблема си.

Значението на малките промени

Един ден забелязах, че когато децата ме помолят да направя нещо, винаги казвах: „Няма проблем.“ По този начин исках да кажа, че ще се радвам да го направя. Един ден доведената ми дъщеря Джули ме попита: „Защо винаги казваш: «Няма проблем»?“ Не можах веднага да й обясня. След известно време разбрах, че това беше още един от дълбоко вкоренените ми марсиански навици. С това ново съзнание започнах да казвам: „Ще ми бъде приятно да го направя.“ Тази фраза изразяваше моето послание и разбира се — повече обич към венерианската душа на дъщеря ми.

Този пример разкрива много важна тайна за обогатяване на взаимоотношенията между мъжете и жените. Можем да правим малки промени, без да жертваме нищо от себе си. Това била и тайната на успеха на марсианците и венерианките. Те внимавали много да не пожертват истинската си същност, но едновременно с това проявявали желание да извършат малки промени в начините на взаимодействие. Научавали как да подобрят взаимоотношенията си, като създадат или променят няколко прости фрази.

Важно в да осъзнаем, че за да обогатим взаимоотношенията си, трябва да направим малки промени. Големите промени обикновено изискват известно потискане на истинската ни природа, а това не е хубаво.

Вдъхването на известна увереност у жената, когато мъжът отива в „пещерата“ си, е онази малка промяна, която той може да направи, без да измени на природата си. За да извърши тази промяна, той трябва да разбере, че жените наистина се нуждаят от известна увереност, за да се тревожат по-малко. Ако мъжът не разбира разликата между мъжете и жените, той не може да разбере защо внезапното му мълчание става причина за такова безпокойство. Като й внуши известна увереност, той може да поправи положението.

От друга страна, ако не разбира тази разлика, той може да се откаже да отиде в „пещерата“, за да я удовлетвори. Това е голяма грешка. Ако той се откаже от „пещерата“ /и от истинската си природа/, той става раздразнителен, прекалено чувствителен, отбранителен, слаб, пасивен или дребнав. И което е още по-лошо, той не осъзнава защо е станал толкова неприятен.

Когато жената е притеснена от намерението му да отиде в „пещерата“, вместо да се откаже, мъжът може да направи няколко малки промени и да улесни решаването на проблема. Той не трябва да се отказва от истинските си потребности или от мъжката си природа.

Как да изразим подкрепа на венерианката

Както вече споменахме, когато мъжът отива в „пещерата“ или става мълчалив, той казва: „Имам нужда от малко време да помисля върху това, моля те не казвай нищо. Ще се върна.“ Той не разбира, че жената може да е чула: „Не те обичам, не мога да понасям да те слушам, отивам си и никога няма да се върна!“ За да противодейства на това тълкуване и за да й предаде верния смисъл на посланието си, той би могъл да се научи да казва трите вълшебни думи: „Ще се върна.“

Когато мъжът се отдръпва, жената ще е благодарна, ако каже на глас: „Имам нужда от малко време да обмисля нещата. Ще се върна.“ или „Имам нужда известно време да бъда сам. Ще се върна.“ Изненадващо е как простите думи „Ще се върна“ могат да променят толкова много неща.

Жените много ценят това уверение. Когато мъжът осъзнае колко важно е то за жената, той е в състояние да си спомни и да й го даде.

Ако като дете жената се е чувствала изоставена или отблъсната от своя баща или ако майка й се е чувствала отблъсната от съпруга си, тя /детето/ ще бъде още по-уязвима за чувството на изоставеност. Затова мъжът никога не трябва да осъжда потребността й от такова уверение. По същия начин мъжът не трябва да бъде укоряван за потребността му от уединение.

Жената не трябва да бъде осъждана, че се нуждае от уверение, тъй както мъжът не трябва да бъде осъждан за потребността му от уединение.

Когато жената е по-малко уязвима по отношение на детството си и ако разбере потребността на мъжа да се уединява за известно време в „пещерата“, нейната потребност от уверения ще бъде по-малка.

Спомням си, че говорих за това на един от семинарите и една жена каза: „Толкова съм чувствителна към мълчанието на мъжа ми, но като дете никога не съм се чувствала изоставена или отблъсната. Майка ми никога не се е чувствала отхвърлена от баща ми. Дори когато се разведоха, те го направиха с обич.“

После тя се засмя. Разбра, че е била излъгана. След това заплака. Разбира се, че майка й се бе чувствала отхвърлена. Разбира се, че и тя бе чувствала същото. Родителите й бяха разведени! Също както родителите си и тя бе отрекла болезнените си чувства.

Днес, когато разводът е нещо толкова обикновено, става още по-важно мъжете да дават уверения. Тъй както мъжете могат да подкрепят жените, като правят малки промени в поведението си, така и жените трябва да направят същото.

Как да общуваме, без да се обвиняваме

Мъжът обикновено се чувства атакуван и обвиняван от жената, когато тя в потисната и говори за проблемите си. Тъй като не осъзнава разликата между тях, той не проявява разбиране към потребността й да говори за чувствата си.

Мъжът погрешно смята, че тя му говори за чувствата си, защото е убедена, че той носи някаква отговорност или вина. Тъй като тя е разстроена и иска да говори, той приема, че причината е той. Когато тя се оплаква, той го приема като обвинение. Много мъже не разбират потребността на венерианките да споделят чувства на потиснатост с хората, които обичат.

С упражнения и със съзнанието за нашите различия жените могат да се научат да изразяват чувствата си, без това да звучи като обвинение. За да увери мъжа, че не го обвинява в нищо, тя може да направи пауза, след като е говорила няколко минути, и да му каже колко много цени готовността му да я изслуша.

Тя би могла да каже някоя от следните фрази:

• „Наистина се радвам, че мога да говоря за това.“

• „Наистина се чувствам по-добре, че мога да говоря за това.“

• „Чувствам такова облекчение, че поговорих с теб за това.“

• „Наистина се радвам, че мога да се оплача за всичко това. Чувствам се много по-добре.“

• „След като ти казах всичко това, се чувствам много по-добре. Благодаря ти.“

Тази проста промяна може да има голямо значение.

Докато описва проблемите си, тя би могла да покаже, че оценява нещата, които той е извършил, за да улесни живота й и да го направи по-пълноценен. Например ако тя се оплаква от работата си, може понякога да спомене колко е хубаво, че го има и че може да се прибере при него у дома; ако се оплаква за къщата, би могла да спомене с благодарност, че е оправил оградата; ако пък се оплаква за пари, може да спомене, че той наистина работи много; или ако се оплаква от трудностите с децата, тя би могла да спомене колко се радва, че може да разчита на неговата помощ.

Доброто общуване изисква участието на двете страни. Мъжът трябва да помни, че споделянето на проблемите не означава обвинение и че когато жената се оплаква, тя просто се разтоварва от напрежението. Жената може да се научи как да му покаже, че въпреки оплакванията си го цени.

Например жена ми влиза и ме пита докъде съм стигнал с тази глава. Аз отвръщам: „Почти свърших. Как мина твоят ден?“

Тя казва: „О, имам достатъчно работа. Почти нямаме време да сме заедно.“ С предишното съзнание щях да заема отбранителна позиция и да й напомня за времето, което сме прекарали заедно, или да й кажа колко важно бе за мен да спазя срока. И така само бих създал напрежение.

Но новото ми аз, съзнавайки различията помежду ни, разбира, че тя търси потвърждение на чувствата си и разбиране, а не отправя обвинения, нито иска обяснения. Казвам й: „Права си, наистина сме много заети. Седни на скута ми и дай да те прегърна. Денят ни беше доста напрегнат.“

След това тя казва: „Ти наистина усещаш какво искам.“ Това е оценката, от която имам нужда, за да бъда с нея. После започва да се оплаква от тежкия ден и от умората си. След няколко минути спира за момент. Тогава й предлагам вместо нея да откарам бавачката на детето у дома й, за да може тя да си почине и се отпусне преди вечеря.

Тя казва: „Наистина ли ще закараш бавачката? Това е чудесно. Благодаря ти!“ Дори когато е уморена и изтощена, тя отново ми дава благодарността и одобрението, от които се нуждая, за да се почувствам добър партньор.

Жената не смята, че трябва да покаже благодарност, защото допуска, че мъжът знае колко много цени неговата готовност да я изслуша. Но той не знае това. Когато тя говори за проблемите си, той трябва да получи уверение, че тя все още го обича и цени.

Мъжът се разстройва от проблемите, ако не направи нещо, за да ги разреши. Като му благодари, жената може да го накара да разбере, че той й помага и само като я изслушва.

Жената не трябва нито да потиска чувствата си, нито да ги променя, за да подкрепи партньора си. Тя трябва само да ги изрази така, че той да не се почувства атакуван, обвиняван или упрекван. Няколко малки промени могат да имат голямо значение.

Четирите вълшебни думи на подкрепа за мъжа са: „вината не е твоя.“ Когато жената дава израз на своята потиснатост, тя може от време на време да прекъсне, за да го окуражи с думите: „Наистина съм ти благодарна, че ме изслушваш, и ако прозвучи сякаш вината твоя, искам да знаеш, че не е така. Ти не си виновен.“

Жената трябва да се научи да чувства своя слушател и да се съобразява със склонността му да мисли за себе си като за пълен неудачник, когато тя говори за толкова много проблеми.

Онзи ден сестра ми се обади по телефона и започна да говори за трудностите, които преживяваше в момента. Докато я слушах, си повтарях, че за да я подкрепя, не трябва да й предлагам никакви решения. Тя просто имаше нужда от слушател. След като я слушах десет минути и от време на време подхвърлях възклицания като „Ъх-ъхъ“, „О“ и „Така ли!“, тя каза: „Е, благодаря ти, Джон. Сега се чувствам много по-добре.“

За мен бе много по-лесно да я изслушам, защото знаех, че не ме обвинява. Обвиняваше някой друг. По-трудно ми е, когато жена ми е нещастна, защото тогава мога да се почувствам обвинен. Когато обаче тя ме окуражава да я изслушам, като ми показва, че ме цени, ми е много по-лесно да бъда добър слушател.

Жената може да убеди мъжа, че вината не е негова ако тя действително не го обвинява или критикува. Но ако не може да се сдържи да не го нападне, тя трябва да сподели чувствата си с някой друг или да изчака докато й мине и се настрои за разговор с него. Тя би могла да сподели неприязнените си чувства с някой, който не я притеснява и би бил в състояние да й даде подкрепата, от която се нуждае. След това, когато е изпълнена с повече обич и склонност да прости, тя може спокойно да се обърне към партньора си, за да сподели с него чувствата си.

Мъжът често упреква жената, че го обвинява, когато тя заговори неволно за проблемите си. Това в много вредно за взаимоотношенията, защото блокира общуването.

Представете си, че жената казва: „Всичко, което правим, е само работа, работа и пак работа. Вече изобщо не се забавляваме. Станал си толкова сериозен.“ В този случай мъжът може лесно да почувства, че тя го обвинява.

Ако той се чувства обвинен, предлагам да не й отвръща със същото и да не казва: „Имам чувството, че ме обвиняваш.“ По-добре е да каже: „Неприятно ми е да казваш, че съм прекалено сериозен. Може би искаш да кажеш, че аз съм виновен, че вече не се забавляваме?“

Или може да каже: „Обидно ми е да ми казваш, че съм толкова сериозен и че вече не се забавляваме. Сигурно искаш да кажеш, че за всичко съм виновен аз?“

Освен това, за да подобри общуването, той може да й предложи изход, като каже: „Ти като че ли искаш да кажеш, че аз съм виновен, че работим толкова много. Така ли е?“

Или: „Като казваш, че вече не се забавляваме и че аз съм толкова сериозен, чувствам се така, сякаш казваш, че за всичко съм виновен аз. Така ли е?“

Всички тези отговори са почтителни и й дават възможност да оттегли обвиненията, които гой смята, че отправя към него. Когато тя каже: „О не, не казвам, че вината е твоя“, той вероятно ще почувства известно облекчение.

Друг подход, който намирам за много полезен, в да помните, че жената винаги има правото да бъде потисната и че щом се разтовари, ще се почувства много по-добре. Това съзнание ми позволява да се отпусна и да си спомня, че ако мога да слушам оплакванията й, без да ги приемам твърде лично, впоследствие тя ще ми бъде много благодарна. Дори и да ме обвинява, то няма да продължи дълго време.

Когато мъжът се научи да изслушва и осмисля правилно чувствата на жената, общуването става много по-лесно. Но като всяко изкуство изслушването изисква практика. Всеки ден, когато се върна у дома, обикновено намирам Бони, питам я как е прекарала деня и така се упражнявам в изкуството да слушам.

Ако тя е потисната или е имала напрегнат ден, докато я слушам, оставам с чувството, че в известен смисъл съм отговорен и следователно нося вина. Най-трудно е да не възприемам това твърде лично и да се опитам да я разбера правилно. Правя това, като си повтарям непрекъснато, че говорим на различни езици. Когато продължавам да питам: „Какво още се случи?“, откривам, че има много други неща, които я безпокоят. Постепенно започвам да разбирам, че не съм единствената причина за нейното състояние. След малко тя започва да оценява търпението, с което я изслушвам, дори да съм частично отговорен за нейната потиснатост, и става твърде благодарна, любяща и сговорчива.

Въпреки че изслушването е важно умение, което трябва да се упражнява, понякога мъжът е твърде чувствителен или напрегнат, за да преведе подтекста на фразите й. В такива моменти той дори не трябва да се опитва да слуша. Вместо това може учтиво да каже: „Моментът не е подходящ за мен. Хайде да поговорим за това по-късно.“

Друг път мъжът не съзнава, че не е способен да я изслуша, докато тя не започне да говори. Ако той се разстрои, докато слуша, не трябва да се опитва да продължи — това просто ще го потисне още повече. И няма да е от полза за нито един от двамата. Вместо това може да каже почтително: „Наистина искам да чуя какво ми казваш, но точно сега ми е много трудно да слушам. Мисля, че ми е необходимо малко време да помисля по това, което току-що каза.“

Тъй като Бони и аз се научихме да общуваме така, че да зачитаме различията помежду си и да разбираме потребностите си, бракът ни стана много по-лесен. Наблюдавал съм същата тази трансформация у хиляди хора и семейни двойки. Взаимоотношенията разцъфтяват, когато общуването предполага приемане и уважение на същностните различия на партньорите.

Когато възникнат недоразумения, помнете, че говорим на различни езици: отделете необходимото време, за да преведете това, което партньорът ви иска да каже или мисли. Това определено изисква практика, но си заслужава.