Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)

Мъжете са като ластик. Когато се отдръпват, те го правят само за да се върнат обратно. Ластикът е отлична метафора, чрез които можем да разберем интимния цикъл на мъжа. Този цикъл включва сближаване, отдръпване и след това отново сближаване.

Повечето жени с изненада разбират, че дори когато мъжът обича, той периодично има нужда да се оттегли, преди отново да се приближи. Мъжете инстинктивно чувстват потребност да се отдръпнат. Това не е решение или избор. То просто се случва. Не е нито негова, нито нейна вина. Това е естественият му цикъл.

Когато мъжът обича, той периодично има нужда да се отдръпне, преди отново да се приближи.

Жените погрешно разбират отдръпването на мъжа, защото обикновено жената се отдръпва по различни причини. Тя се отдръпва, когато не вярва, че мъжът разбира чувствата й, когато в обидена и се страхува да не я огорчи отново или когато той е направил нещо лошо и я е разочаровал.

Разбира се, мъжът може да се отдръпне по същите причини, но ще го стори и дори когато тя не е направила нищо лошо. Той може да я обича и да й вярва и изведнъж да започне да се отдръпва. Но като изпънат ластик той ще се отдалечи и след това отново сам ще се върне при нея.

Мъжът се отдръпва, за да удовлетвори потребността си от независимост или самостоятелност. Опънат до крайност, той изведнъж ще се втурне обратно. Когато се отдалечи, изведнъж отново ще почувства нужда от любов и интимност. Той автоматично ще бъде мотивиран по-силно да даде любовта си и да получи любовта, от която има нужда. Когато мъжът отскочи обратно, той възобновява взаимоотношенията до степента на интимност, в която са били в момента на неговото отдръпване. Той не се нуждае от време, за да свикне отново с партньорката си.

Какво трябва да знае всяка жена за мъжете

Ако се разбере правилно, интимният цикъл на мъжа обогатява взаимоотношенията, но тъй като се разбира погрешно, той създава излишни проблеми. Да разгледаме следния пример:

Маги бе разстроена, разтревожена и объркана. Тя и приятелят й Джеф ходели от шест месеца, Всичко било много романтично. След това без никаква явна причина той започнал да се отдалечава емоционално. Маги не можела да разбере защо той изведнъж се отдръпнал. Тя ми каза: „В един миг той бе толкова внимателен, а в следващия дори не искаше да говори с мен. Опитах всичко, за да го върна, но, изглежда, нещата само се влошиха още повече. Той изглежда толкова отчужден. Не знам къде сбърках. Наистина ли съм толкова угасна?“

Когато Джеф се отдръпнал, Маги го приела като лична обида. Това е често срещана реакция. Тя сметнала, че е направила нещо лошо, и започнала да се самообвинява. Искала да оправи нещата, но колкото повече се опитвала да се доближи до Джеф, толкова повече той се отдръпвал от нея.

След семинара Маги се успокои. Тревогата и объркването й незабавно изчезнаха. И което е още по-важно, тя престана да се самообвинява. Разбра, че когато Джеф се отдръпва, вината не е нейна. Освен това тя узна защо той се отдръпва и как деликатно да се справи с това положение. Месеци по-късно, на друг семинар, Джеф ми благодари за това, което бе научила Маги. Той ми каза, че са сгодени и ще се женят. Маги бе открила една тайна за мъжете, която малко жени знаят.

Тя разбра, че като се опитва да се доближи до Джеф, когато той се отдръпва, тя в действителност му пречи да се оттегли на разстоянието, което му е нужно, за да може след това отново да се върне при нея. Като тича след него, тя само му пречи да почувства, че има нужда от нея и иска да е с нея. Тя осъзна, че е правила това във всички свои взаимоотношения. Несъзнателно бе пречила на осъществяването на важен цикъл. Като се опитва да запази интимността, тя всъщност я осуетява.

Ако мъжът няма възможност да се отдръпне, той никога няма да може да почувства силно желание за интимност. От съществено значение за жените е да разберат, че ако настояват за непрекъсната интимност или „тичат“ след своя интимен партньор, когато се отдръпва, той почти винаги ще се опитва да избяга и да се отдалечи. И никога няма да има шанс да почувства собственото си страстно желание за любов.

По време на семинарите илюстрирам това с голям ластик. Представете си, че държите ластик. Започнете да го опъвате надясно. Този ластик може да се разтегли на 30 см. Когато го разтеглите 30 см, не можете да направите нищо друго, освен да го пуснете обратно. Виждате с каква сила и скорост той се връща обратно.

По същия начин, когато мъжът се е оттеглил на максимално разстояние, той ще се върне с максимална сила и скорост. Щом като се оттегли до своята граница, у него настъпват промени. Цялата му нагласа започва да се променя. Мъжът, който изглежда, че не обича и не се интересува от партньорката си /докато се оттегля/, изведнъж не може да живее без нея. Той отново чувства потребността от интимност. Силата му се възвръща, защото се събужда желанието му да обича и да бъде обичан.

Това обикновено озадачава жената, защото при нея нещата са различни: ако тя се отдръпне, за да възстанови отново интимността, й е необходимо време за ново сближаване. Ако не разбере, че мъжете са различни в това отношение, тя може да не повярва на внезапното му желание за интимност и да го отблъсне.

Мъжете също трябва да разберат тази разлика. Когато мъжът се върне, преди жената да е готова да го приеме отново, тя обикновено се нуждае от време и разговори, за да възстанови връзката. Този преход може да бъде по-деликатен, ако мъжът осъзнае, че жената може би се нуждае от повече време, за да възстанови същата степен на интимност — особено ако се е почувствала обидена, когато той се е отдръпнал. Ако не разбере различията помежду им, мъжът може да прояви нетърпение, тъй като той е готов да възобнови интимността, докато жената все още не е готова за това.

Мъжете започват да чувстват необходимост от самостоятелност и независимост, след като са удовлетворили потребността си от интимност. Когато той започне да се отдръпва, тя автоматично изпада в паника. Жената не разбира, че след като се оттегли и удовлетвори потребността си от независимост, той изведнъж отново ще поиска да възстанови интимността. При мъжа потребностите от интимност и самостоятелност се редуват автоматично.

Така например в началото на взаимоотношенията му с Маги Джеф е силен и изпълнен с желание. Ластикът е изпънат до крайност. Той иска да й направи впечатление, да я удовлетвори, да й достави удоволствие и да станат близки. След като постига целта си, тя изпитва желание да се сближат повече. Тя му се доверява и той се приближава все повече и повече към нея. После те постигат интимност и той се чувства чудесно. Но след известно време настъпва промяна.

Представете си какво се получава с ластика. Той се отпуска. Силата и стегнатостта изчезват. Няма никакво движение. Именно това става и с желанието на мъжа да се приближи, след като е постигнал интимност.

Независимо, че тази близост удовлетворява мъжа, той неизбежно започва да преживява вътрешна промяна. Все по-силно изпитва потребност да се отдръпне. След като временно е утолил жаждата си за интимност, той иска да бъде независим и самостоятелен. Потребността му от друг човек е удовлетворена. Той може да се чувства твърде зависим, а може и да не съзнава защо иска да се оттегли.

Когато Джеф се оттегля, без да даде никакво обяснение на Маги /или на себе си /. Мат изпитва страх. Тя изпада в паника и започва да тича след него. Смята, че е направила нещо погрешно и го е отблъснала неволно. Представя си, че той очаква от нея да възстанови интимността. Страхува се, че той няма да се върне.

И което е още по-лошо, тя се чувства безсилна да го върне, защото не знае какво е направила, за да го отблъсне. Тя не знае, че това е просто част от цикъла на неговата интимност. Когато го пита какво има, той няма ясен отговор, поради което отклонява разговорите по този въпрос. Той просто продължава да се отдалечава от нея.

Ако не разберат този цикъл, мъжете и жените лесно могат да започнат да се съмняват в любовта на другия. Без да съзнава, че е попречила на Джеф да намери отново страстта си, Маги може лесно да допусне, че Джеф не я обича. Без възможност да се оттегли, Джеф ще загуби желанието и страстта си да бъде с нея. Той лесно може да приеме, че вече не обича Маги.

След като се научи да оставя Джеф на разстояние в неговото „пространство“, Маги откри, че той наистина се връща. Тя се опита да не тича след него, когато той се отдръпне, и вярваше, че всичко ще бъде наред. И всеки път той се връщаше.

С нарастването на доверието й в този процес, за нея стана по-лесно да не изпада е паника. Когато той се отдръпваше, тя не тичаше след него и не мислеше, че нещо не е наред. Приемаше тази страна на Джеф.

Колкото по-искрено я приемаше, той толкова по-бързо се връщаше. Джеф започна да разбира своите променливи чувства и потребности и доверието му към любовта, която изпитваше към Маги, се увеличи. Беше способен да се обвърже. Тайната на успеха на Маги и Джеф бе, че те разбраха и приеха простата истина: мъжете са като ластик.

Как жените разбират погрешно мъжете

Без разбирането, че мъжете са като ластик, жените много лесно могат да възприемат погрешно реакциите на мъжа. Най-често настъпва объркване, когато тя каже: „Нека да поговорим“, а той веднага се отдръпва емоционално. Точно когато тя иска да го приеме и да се приближи към него, той желае да се отдръпне. Често чувам оплакването: „Всеки път, когато искам да говорим, той се отдръпва. Чувствам, че не се интересува от мен.“ Така тя прави погрешното заключение, че той изобщо не иска да говори с нея.

Аналогията с ластика обяснява защо мъжът може да обича много партньорката си и въпреки това внезапно да се отдръпне. Когато той се оттегля, то не е защото не иска да говори, а защото има нужда известно време да остане сам; да бъде сам със себе си в момент, когато не е отговорен за някой друг. Това е времето, през което той ще се погрижи за себе си. А когато се върне, тя ще може да разговаря с него.

До известна степен мъжът губи себе си, като се свързва с партньорката си. Като чувства потребностите й, проблемите, желанията и емоциите й, той може да изгуби усещането за собственото си аз. Отдръпването му позволява да възстанови личните си граници и да удовлетвори потребността си да бъде самостоятелен.

Някои мъже обаче определят отдръпването по различен начин. За тях то е просто усещане: „Нужно ми е известно пространство“ или „Имам нужда да остана сам“. Независимо от определението, когато се отдръпне, мъжът удовлетворява истинската си потребност да се погрижи известно време за себе си.

Тъй както ние не решаваме да огладнеем, така и мъжът не решава да се отдръпне. Това е инстинктивен импулс. Той може само да се доближи повече и след това да започне да губи себе си. В този момент той започва да чувства потребност от самостоятелност и се отдръпва. Като разберат този процес, жените могат да възприемат правилно отдръпването на мъжете.

За много жени мъжът е склонен да се отдръпне точно когато те искат да разговарят с него и да установят интимност. Това става по няколко причини:

1. Жената несъзнателно усеща отдръпването на мъжа и точно в такива моменти се опитва да възстанови интимната им връзка. Тя казва: „Нека да поговорим.“ Тъй като той продължава да се отдръпва, тя прави погрешното заключение, че той не иска да говорят или че не я обича.

2, Когато жената се довери и сподели дълбоки и съкровени чувства, това може да предизвика у мъжа потребност да се оттегли. Той може да се справи с толкова много интимност до момента, в който звънват алармените му звънчета и го предупреждават, че е време да намери равновесие, като се оттегли. В най-интимни моменти мъжът може внезапно и автоматично да превключи към потребността си от самостоятелност и да се оттегли.

Отдръпването на мъжа обърква много жената, тъй като често пъти е предизвикано от нейните думи или действия. Обикновено когато жената започне да говори за нещата с чувство, мъжът започва да усеща подтик да се отдръпне. Това в така, защото чувствата привличат мъжете по-близо и създават интимност, а когато мъжът се приближи твърде много, той автоматично започва да се отдръпва.

Причината за това не е нежеланието му да узнае нейните чувства. В друг момент от цикъла на интимност, когато той трябва да се приближи, същите чувства, които биха предизвикали оттеглянето му, ще го привлекат по-близо до нея. Не думите й, а моментът, в който ги изрича, предизвиква неговото отдръпване.

Кога да разговаряте с мъжа

Когато мъжът се отдръпва е неподходящо време за разговори или за опити за сближаване. Оставете го да се отдръпне. След известно време той ще се върне. Ще се появи отново любвеобилен и сговорчив и ще действа така, сякаш нищо не се е случило. Това е подходящото време за разговори.

В такова златно време, когато мъжът желае интимност и е склонен да разговаря, жените обикновено не започват разговори. Съществуват три често срещани причини за това:

1. Жената се страхува, защото последния път, когато се е опитала да говори, той се е отдръпнал. Тя погрешно приема, че не го интересува и не иска да я слуша.

2. Жената се страхува, че мъжът е разстроен от нея, и изчаква той да започне разговор за чувствата си. Тя знае, че ако разговорът я накара да се отдръпне внезапно, преди да са се сближили, ще трябва да разговаря за случилото се, преди да може да възобнови връзката. Тя изчаква той да започне разговор за причината за своята потиснатост. Той обаче не изпитва потребност да разговаря за това, защото вече не е потиснат.

3. Жената има толкова много неща за казване, но не иска да се натрапва. За да бъде учтива, вместо да говори за собствените си мисли и чувства, тя прави грешката да го пита за неговите чувства и мисли. Когато се окаже, че той няма какво да й каже тя прави заключението, че той не иска да разговаря с нея.

При всички тези неправилни предположения за нежеланието на мъжа да води разговори няма нищо чудно, че жените не са удовлетворени от отношенията с мъжете.

Как да накараме мъжа да говори

Когато жената иска да говори или чувства потребност от сближаване, не трябва да чака мъжът да започне разговора. Тя трябва да бъде първата, която ще започне да споделя, дори ако партньорът й има малко за казване. Тъй като тя му а благодарна за готовността да я изслуша, той постепенно ще й каже още неща.

Мъжът може да е склонен да разговаря с жената, но отначало просто да няма много за казване. Това, което жените не знаят за марсианците е, че те трябва да имат причина, за да разговарят. Те не разговарят само за да споделят нещо. След като обаче жената е говорила известно време, мъжът ще започне да става по-податлив и ще сподели своето отношение към казаното.

Например ако тя говори за някои свои проблеми през деня, той може да сподели някои от своите, така че да могат да се разберат един друг. Ако тя говори за своите чувства към децата, след това той може да изрази своите. Когато жената е откровена, а мъжът не се чувства обвинен или притиснат до стената, тогава и той постепенно започва да й се доверява.

Жената, която споделя чувствата си, мотивира по естествен начин мъжа да говори. Но когато той чувства, че върху него се оказва натиск, съзнанието му направо блокира. Той няма какво да каже. Дори и да има, той ще се противи, защото чувства нейния натиск.

За мъжа е трудно да говори, когато жената е настойчива. Тя несъзнателно го отблъсква, като го разпитва. Особено когато той не чувства потребност да говори. Жената погрешно приема, че мъжът „има нужда да говори“ и следователно „трябва“ да го направи. Тя забравя, че той е от Марс и не чувства като нея голяма потребност да разговаря.

Тя дори смята, че ако той не говори, значи не я обича. А да отблъснеш мъжа за това, че не говори, значи да му внушиш, че няма какво да каже. Мъжът трябва да чувства, че го приемат такъв, какъвто е, и по-късно той постепенно ще се довери. Той няма усещането, че жената го приема, когато иска от него да говори повече или се сърди, че той се отдръпва.

Мъж, който има нужда да се отдръпне надалеч, преди да се научи да споделя и да бъде откровен, трябва първо да се научи да изслушва жената продължително време. Неговата готовност да изслушва трябва да бъде оценена и по-късно той постепенно ще започне да споделя.

Колкото повече жената се опитва да накара мъжа да говори, толкова повече той ще й се противопоставя. Преките опити да се накара мъжът да говори не са най-добрият подход, особено ако той се отдръпва. Вместо да се чуди как може да го накара да говори, по-добре е тя да си зададе въпроса: „Как мога да постигна по-голяма интимност, да разговарям и общувам с моя партньор?“

Ако жената чувства потребност от повече разговори във взаимоотношенията си с мъжа, а повечето жени са такива, тя може да бъде инициатор на разговори при едно условие — ако очаква и приема понякога той да е готов както да разговаря, така и инстинктивно да се отдръпва.

Когато мъжът проявява готовност за разговори, вместо да му зададе 20 въпроса или да настоява той да говори, тя би могла да му каже колко го цени дори само за това, че я изслушва. В началото тя би трябвало да се опита да го окуражи да говори.

Например Маги би могла да каже: „Джеф, ще ме изслушаш ли? Имах много тежък ден и искам да говоря за това. Ще ми помогнеш да се почувствам много по-добре.“ След няколко минути тя може да направи пауза и да каже: „Наистина съм ти благодарна, че ме изслуша. Това означава много за мен.“ Тази оценка окуражава мъжа да чуе повече.

Без благодарност и окуражаване мъжът може да изгуби интерес, защото той остава с впечатлението, че неговото „слушане“ няма никакъв ефект. Той не разбира колко ценно е това за нея. Повечето жени обаче инстинктивно знаят колко важно е изслушването. Да се очаква от мъжа да знае това без известна практика значи да се очаква от него да прилича на жената. За щастие, след като получи благодарност за това, че е изслушал жената, мъжът научава стойността на разговора си с нея.

Когато мъжът не иска да говори

Сандра и Лари са женени от 20 години. Сандра искаше развод, а Лари искаше да подобри взаимоотношенията им.

Тя каза: „Как може да твърди, че иска да запази брака ни? Той не ме обича. Не чувства нищо Отдръпва се, когато искам да говоря с него. Студен и безсърдечен е. Крие чувствата си от двадесет години. Нямам желание да му прощавам. Няма да остана. Твърде уморена съм от опитите да го накарам да се отпусне и сподели чувствата си и да стане поне малко уязвим по отношение на мен.“

Сандра не знаеше, че и тя бе допринесла за проблемите помежду им. Мислеше, че за всичко е виновен той. Беше уверена, че е направила всичко възможно, за да внесе повече интимност в разговорите и общуването им, а той й се е противопоставял в продължение на двадесет години.

След като научи метафората за ластика и мъжете по време на моите семинари, тя избухна в сълзи и прости на съпруга си. Беше разбрала, че „неговият“ проблем е „техен“ проблем. Осъзна колко много бе допринесла за задълбочаването на конфликта.

Тя каза: „Помня първата година след сватбата ни, когато му се доверявах, говорех за чувствата си, а той просто си отиваше. Мислех, че не ме обича. След като това се случи няколко пъти, се отказах. Не исках да страдам отново. Не знаех, че в други случаи той може да ме изслуша. Не му дадох такава възможност. Исках да бъда неуязвима по отношение на него. Исках той първи да сподели чувствата си.“

Разговорите на Сандра с Лари приличат на разговори между глухи. Отначало тя се опитвала да го накара да говори, като му задавала серия въпроси. После, преди да може да сподели това, което иска, тя се разстройвала от кратките му отговори. Когато накрая дала израз на чувствата си, те били винаги едни и същи. Била потисната, че той не е откровен, любвеобилен и че не споделя чувствата си.

Такъв разговор може да протече по следния начин:

Сандра: Как премина денят ти?

Лари: Добре.

Сандра: Какво се случи?

Лари: Каквото става всеки ден.

Сандра: Какво искаш да правим през този уикенд?

Лари: Все ми е едно. Ти какво искаш да правим?

Сандра: Искаш ли да поканим приятели на гости?

Лари: Не знам…Знаеш ли къде е програмата на телевизията?

Сандра /разстроена/: Защо не говориш с мен?

Лари /стреснато мълчи/.

Сандра: Обичаш ли ме?

Лари: Разбира се, че те обичам. Нали се ожених за теб.

Сандра: Как би могъл да ме обичаш? Ние никога не говорим. Как можеш да седиш тук и да мълчиш. Нищо ли не те интересува?

В този момент Лари обикновено ставал и излизал на разходка. Когато се връщал, той се държал така, сякаш нищо не се е случило. Сандра също се преструвала, че всичко е наред, но вътрешно потискала любовта и топлотата си. Привидно се опитвала да бъде любвеобилна, но вътрешно неприязънта й се увеличавала. От време на време недоволството й избликвало и тя започвала отново разпит за чувствата на съпруга си. След двадесет години събиране на доказателства, че той не я обича, тя не желаеше повече да се лишава от интимност.

На семинара Сандра каза: „Прекарах 20 години в опити да накарам Лари да говори. Исках той да ми се довери и да бъде уязвим по отношение на мен. Не съзнавах, че това, от което имах нужда, бе мъж, който да ми помогне аз самата да стана откровена и уязвима по отношение на него. Именно от това се нуждаех. През този уикенд споделих с мъжа си повече съкровени чувства, отколкото за 20 години. Почувствах, че ме обича много. Това е, което ми е липсвало. Мислех, че той трябва да се промени. Сега знам, че няма нищо нередно нито у него, нито у мен. Ние просто не сме знаели как взаимно да си помогнем.“

Сандра винаги се е оплаквала, че Лари не говори. Тя постепенно убедила себе си, че неговото мълчание прави интимността им невъзможна. На семинара тя се научи да споделя чувствата си, без да очаква или да настоява Лари да й отвърне със същото. Вместо да отблъсква мълчанието му, тя се научи да го цени. Това го направи по-добър слушател.

Лари усвои изкуството да слуша. Той се научи да слуша, без да се опитва да решава проблемите й. Много по-полезно е да научиш мъжа да слуша, отколкото да бъде откровен и уязвим. Когато той се научи да слуша жената, която обича, и тя оцени това, той постепенно ще й се довери и ще му бъде по-лесно да споделя чувствата си.

Когато мъжът разбере, че жената цени способността му да я изслушва и не го отблъсква за това, че не е споделял с нея много неща, той постепенно ще започне да й се доверява. Когато долови, че не се налага да говори, той по естествен начин ще започне разговор. Но първо трябва да почувства нейното одобрение. И ако въпреки това тя се разстройва от неговото мълчание, значи забравя, че мъжете са от Марс!

Когато мъжът не се отдръпва

Лиза и Джим са женени от две години. Те правели всичко заедно. Никога не се разделяли. След известно време Джим станал извънредно раздразнителен, пасивен, мрачен и избухлив.

На частна консултация Лиза ми каза: „Вече не ми е забавно да бъда с него. Опитах всичко, за да го ободря, но напразно. Искам да правим приятни неща заедно — да отидем на ресторант, на пазар, да пътуваме, да ходим на театър, на гости и танци, но той не иска. Вече не правим нищо заедно. Само гледаме телевизия, ядем, спим и работим. Опитвам се да го обичам, но ме е яд. Той беше толкова очарователен и приятен. Животът ми с него сега наподобява съжителство с мекотело. Не знам какао да направя. Той просто не иска да се помръдне!“

След като научиха за мъжкия цикъл на интимност — теорията за ластика, Лиза и Джим разбраха какво се беше случило. Те бяха прекарвали твърде много време заедно и сега имаха нужда да бъдат повече време разделени.

Когато мъжът се приближи твърде много и не се отдръпне, най-често срещаните симптоми при него са мрачността, раздразнителността, пасивността и противодействието. Джим не е знаел как да се отдръпне. Чувствал се гузен, че прекарва известно време сам. Мислел е, че трябва всичко да споделя с жена си.

Лиза също е смятала, че те трябва да правят всичко заедно. По време на консултациите попитах Лиза защо е прекарвала толкова време с Джим.

Тя каза: „Страхувах се, че той ще се разстрои, ако направя нещо приятно без него. Веднъж отидох на пазар и той наистина ми се разсърди.“

Джим сподели: „Помня този ден. Но не съм ти бил сърдит. Бях разстроен, тъй като бях загубил търговска сделка. В действителност помня този ден, тъй като си спомням колко добре се почувствах в празната къща. Не посмях да ти го кажа, защото мислех, че ще се засегнеш.“

Лиза обясни: „Мислех, че не искаш да излизам без теб. Струваше ми се толкова недосегаем.“

С това ново съзнание Лиза получи разрешението, от което се нуждаеше — да не се тревожи толкова много за Джим. Отдръпването на Джим фактически й помогна да стане по-самостоятелна и независима, Тя започна да се грижи по-добре за себе си. Като се зае с нещата, които искаше да прави, и получи подкрепата на приятелките си, тя стана много по-щастлива.

Тя се освободи и от недоволството си от Джим. Разбра, че е очаквала твърде много от него. След като чу за ластика, тя осъзна, че също има вина за проблемите им. Стана й ясно, че той има нужда от повече време да бъде сам. Любвеобилните й жертви са му пречели да се отдръпне и след това да се върне, а склонността и да бъде зависима го е задушавала.

Лиза започна да прави приятни неща без Джим. Една вечер излезе с приятелки да хапнат навън. Друга вечер отиде на театър. Трета вечер — на рожден ден.

Лиза бе изумена колко бързо се променяха техните взаимоотношения. Джим стана много по-внимателен и грижовен към нея. След две седмици той отново бе предишният Джим. Искаше да се забавляват заедно и започна да крои планове. Възвърна мотивацията си да споделя с нея чувствата си.

По време на консултациите Джим ми каза: „Чувствам такова облекчение. Чувствам, че Лиза ме обича — когато се връща вкъщи, тя се радва да ме види. Толкова е хубаво, че ми липсва, когато я няма. Приятно е да «чувстваш» отново. Почти бях забравил какво е. Преди ми се струваше, че каквото и да направя, не е достатъчно добро. Лиза винаги се опитваше да ме накара да върша разни неща, като ми казваше какво да правя и ми задаваше въпроси.“

Лиза сподели: „Разбрах, че съм го обвинявала за моето нещастие. Когато поех отговорността за щастието си! установих, че Джим се изпълва с енергия и живот. Наистина е чудо!“

Противодействие на цикъла на интимност

Съществуват два начина, чрез които жената може неволно да противодейства на естествения цикъл на интимност на своя партньор. Те са:

Преследването му, когато се отдръпне;

Наказването му за това, че се е оттеглил.

Следва описание на най-често срещаните начини, чрез които жената преследва мъжа и му пречи да се оттегли.

Видове поведение на преследване

1. Физическо

Когато той се отдръпне, тя го следва физически. Той влиза в друга стая и тя го следва. Или както при Лиза и Джим, тя не прави онова, което би искала да прави и което всъщност би й дало възможност да бъде с партньора си.

2. Емоционално

Когато той се оттегли, тя емоционално го следва. Тревожи се за него. Иска да му помогне да се почувства по-добре. Съжалява го. Задушава го с внимание и хвалебствия.

Друг начин, чрез който тя може емоционално да му попречи да се отдръпне, е да прояви неодобрение към потребността му да бъде сам. Неодобрението й също го отчуждава от нея.

Друг подход е нейният любящ или обиден вид, когато той се отдръпва по тази начин тя моли за неговата интимност и той се чувства под контрол.

3. Съзнателно

Тя може да го тегли назад, като му задава въпроси, внушаващи вина: „Как можеш да се държиш така с мен?“ или „Какво не е в ред при теб?“, или „Не разбираш ли колко много ме боли, когато се отдръпваш?“

Друг начин, чрез който тя може да се опита да го притегли обратно, е да се опита да му се хареса. Става прекалено сговорчива. Опитва се да бъде безупречна, така че той да няма причини да се отдръпне. Отказва се от своята същност и се опитва да стане такава, каквато смята, че той желае да бъде.

Тя се страхува да разклати „лодката“ от страх, че той може да се отдръпне, и затова потиска истинските си чувства и избягва да прави неща, които могат да го разстроят.

Вторият основен начин, чрез който жената може несъзнателно да прекъсне мъжкия цикъл на интимност, е да го накаже, че се е оттеглил. Следва списък от най-често срещаните начини, чрез които жената „наказва“ мъжа и му пречи да се върне и да й се довери.

Наказателно поведение

1. Физическо

Когато той започне да я желае отново, тя го отблъсква. Тя отхвърля физическата му привързаност. Може да го отблъсне и сексуално не му позволява да я докосва или да бъде близо до нея. Може да го удари или да счупи нещо, за да демонстрира недоволството си.

Когато мъжът е наказан за това, че се е отдръпнал, той може да се уплаши и да не го направи никога повече. Страхът може да му попречи да се оттегля в бъдеще, тогава неговият естествен цикъл се нарушава. Това може да предизвика и яд, който му пречи да почувства желание за интимност. Той може да не се завърне повече, след като се отдръпне.

2. Емоционално

Когато мъжът се върне, жената е нещастна и го обвинява. Тя не му прощава това, че я е изоставил. Той не може да направи нищо, за да й достави удоволствие или да я направи щастлива. Чувства се неспособен да я удовлетвори и се отказва.

Когато мъжът се върне, тя изразява неодобрението си чрез думи, тона на гласа си или чрез обидени погледи.

3. Съзнателно

Когато мъжът се върне, тя отказва да му се довери и да сподели с него чувствата си. Става студена и му се сърди, че не й се доверява и не разговаря с нея.

Тя престава да вярва, че той наистина я обича, и го наказва, като не му дава възможност да я изслуша и да бъде „добро момче“. Той с радост се връща при нея, а се оказва в немилост.

Когато мъжът чувства, че го осъждат за това, че се е оттеглил, той може да се уплаши, че ще загуби любовта й, ако се отдръпне отново. Започва да чувства, че в такъв случай ще бъде недостоен за нейната любов. Може да се уплаши да потърси любовта й отново, защото се смята за недостоен за нея; допуска, че тя може да го отблъсне. Страхът от отхвърляне не му позволява да се върне обратно от „пещерата“

Как миналото на мъжа може да повлияе на цикъла на интимността

Естественият цикъл у мъжа може да е бил нарушен още в детството му. Той може да се страхува да се оттегли, защото е наблюдавал майчиното неодобрение към емоционалното отдалечаване на баща му. В такъв случай той може дори да не осъзнава потребността си да се оттегли. Или несъзнателно да започне да гради аргументи, които да оправдаят оттеглянето му.

Този чувствителен мъж естествено развива повече феминистката страна у себе си за сметка на потискането на мъжките си качества. Той е чувствителен човек. Опитва се упорито да бъде любвеобилен и да се хареса, но в този процес губи част от мъжественото у себе си. Чувства се виновен, че се оттегля. Без да осъзнава какво точно се е случило, той загубва желанието, силата и страстта си; става пасивен или прекалено зависим.

Той може да се страхува да остане сам или да отиде в „пещерата“. Може да приеме, че не му харесва да бъде сам, защото дълбоко в себе си се страхува да не загуби любовта й. Вече е преживял в детството си как майка му е отблъснала баща му или него.

Докато някои мъже не знаят как да се оттеглят, други не знаят как да се приближат. Суровият мъж няма проблем с оттеглянето. Той просто не може да се върне и да се довери. Дълбоко в себе си може би се страхува, че не е достоен за любов. Страхува се от голяма близост и обич. Не може да си представи колко добре ще го приемат, ако се приближи повече. Чувствителният мъж, както и суровият мъж нямат положителен пример или опит, свързани с техния естествен цикъл на интимност.

Разбирането на този мъжки цикъл на интимност е еднакво важно и за мъжете, и за жените. Някои мъже се чувстват виновни, че се нуждаят от известно уединение в „пещерата“ си, или се объркват, когато започнат да се отдръпват и по-късно се връщат обратно. Те могат да се заблудят, че у тях има нещо нередно. Мъжете и жените ще изпитат еднакво облекчение, след като разберат тайните за мъжете.

Мъдрите мъже и жени

Мъжете обикновено не съзнават как внезапното им отдръпване и по-късното им завръщане се отразява на жените. С новото прозрение за влиянието на неговия цикъл на интимност върху жената мъжът може да признае значението на искреното слушане, когато тя говори. Той разбира и зачита нейната потребност да получи уверение, че се интересува от нея и я обича. Когато не чувства необходимост да се оттегли, мъдрият мъж отделя време за разговор, като сам пита партньорката си как се чувства.

Той започва да разбира собствените си цикли и я уверява, че след като се оттегли, отново ще се върне. Може да каже: „Трябва да остана сам за известно време, но след това ще отделим специално време само за нас двамата.“ Или ако той започне да се отдръпва, докато тя говори, може да й каже: „Трябва ми известно време, за да помисля за това, и после можем отново да поговорим.“

Мъжът започва да разбира собствените си цикли и я уверява, че след като се отдръпне, по-късно ще се върне отново.

Когато той се върне, за да разговарят, тя може да се опита да разбере защо се е оттеглил. Ако той не е сигурен, както често се случва, може да каже: „Не съм сигурен. Просто ми трябваше известно време, за да остана сам със себе си. Но нека продължим нашия разговор.“

Той започва да разбира по-добре нейната потребност да бъде изслушана и че трябва да я слуша по-дълго време, когато не изпитва желание да се отдръпне. Освен това той научава, че изслушването му помага да осъзнае какво би искал да сподели с нея.

Когато започва разговор, мъдрата жена се научава да не настоява мъжът да говори, а го моли да я изслуша. По този начин натискът върху него изчезва. Тя се научава да се доверява и споделя чувствата си, без да изисква същото от него.

Тя вярва, че той постепенно ще й се довери, след като почувства нейното одобрение и я изслуша. Тя не го наказва, нито го преследва. Разбира, че понякога съкровените й чувства предизвикват желанието му да се оттегли, докато в други случаи /когато той се завръща/ е напълно способен да я изслуша, когато му доверява интимната си същност. Тази мъдра жена не се предава, а продължава да изгражда отношенията си с търпение и обич, със знанието, което малко жени притежават.