Мъжете са от Марс, жените — от Венера (Психология на отношенията между мъжа и жената)

Жената е като морска вълна. Когато се чувства обичана, самоувереността й се издига и пада вълнообразно. Чувства ли са наистина добра, тя достига върха, но след това настроението й може внезапно да се промени и вълната се разбива. Това разбиване е временно. След като достигне дъното, внезапно настроението й се променя и тя отново ще се почувства добре. Вълната автоматично започва отново да се издига.

Когато вълната на жената се издигне, тя чувства, че има е себе си излишък от любов, която може да даде, но когато вълната падне, тя чувства вътрешна празнота и отново трябва да се изпълни с любов. Този момент на достигане до дъното е време за емоционално пречистване.

Ако тя е потискала някакви отрицателни чувства или се е отказвала от своята същност, за да бъде по-любвеобилна на гребена на вълната, при спускането започва да изживява тези чувства и неудовлетворени потребности. В такъв момент тя има особена нужда да поговори за проблемите си и да бъде изслушана и разбрана.

Жена ми Бони казва, че преживяването при „слизане надолу“ прилича на спускане в тъмен кладенец. Когато жената слезе в своя „кладенец“, тя съзнателно се потапя в своето подсъзнание, е тъмнина и смесени чувства. Тя може внезапно да изпита множество необясними емоции и неясни желания. Може да почувства безнадеждност, като смята, че е съвсем сама и без закрила. Но скоро след като стигне дъното, ако почувства обич и защита, тя автоматично ще се почувства по-до-бре. Както внезапно се е „разбила“ /като вълна/, тя може автоматично да се издигне отново и да започне да излъчва любов във взаимоотношенията си с мъжа.

Самочувствието на жената се издига и пада като вълна. Когато стигне дъното, това е времето за емоционално пречистване.

Способността на жената да дава и да получава любов във взаимоотношенията си с мъжа обикновено е отражение на чувствата й към нея самата. Когато не се чувства достатъчно добре по отношение на себе си, тя не може да прояви одобрение и разбиране спрямо своя партньор. В моменти на спад тя е склонна към потиснатост или емоционални реакции. Когато вълната й опре дъното, тя става по-уязвима и се нуждае от повече любов. От съществено значение е партньорът й да разбере потребностите й в такива моменти. В противен случай той може да отправи към нея неразумни искания.

Как мъжете реагират на вълната

Когато мъжът обича жената, тя сияе от любов и удовлетворение. Повечето мъже наивно очакват, че това ще продължи вечно. Но да се надяваш, че нейната любяща природа няма да се промени, е все едно да очакваш, че времето винаги ще бъде слънчево. Животът прелива в сменящи се един след друг ритми — ден и нощ, горещо и студено, лято и зима, пролет и есен, облачно и ясно. По същия начин във взаимоотношенията помежду си мъжете и жените имат своите собствени ритми и цикли. Мъжете се отдръпват и след това се приближават, докато жените се издигат и падат в желанието си да обичат себе си и другите.

Мъжът приема, че внезапната промяна в настроението на жената се дължи единствено на неговото поведение. Когато тя е щастлива, той смята, че има принос за това, но когато е нещастна, се чувства отговорен. Мъжът може да се почувства изключително объркан, защото не знае как да се справи с положението. В един момент жената изглежда щастлива и той вярва, че се справя добре, но в следващия я вижда нещастна. Той е шокиран, защото е смятал, че се справя добре.

Бил и Мери са женени от 6 години. Бил е забелязал у Мери приликата с вълната, но тъй като не я е разбрал, се опитал да „оправи“ нещата, но вместо това ги влошил още повече. Той сметнал, че има нещо нередно в склонността й към издигане и падане. Опитал се да й обясни, че не трябва да бъде потисната. Мери се почувствала още по-неразбрана и по-разстроена.

Въпреки че Бил сметнал, че „оправя“ нещата, в действителност той й пречел да се почувства по-добре. Когато жената слезе в своя „кладенец“, мъжът трябва да разбере, че именно тогава тя се нуждае най-много от него и че това не в проблем, които може да бъде решен или уреден. Именно в този момент тя му дава възможност да я подкрепи с безусловната си любов.

Бил каза: „Не мога да разбера жена си Мери. Седмици наред тя е най-чудесната жена на света. Дава безрезервно любовта си на мен и на всички около нея. След това внезапно я потиска мисълта, че прави твърде много за другите, и започва да проявява неодобрението си към мен. Не е моя вината, че тя е нещастна. Обяснявам й това и тогава стават най-големите разправии между нас.“

Подобно на много мъже, Бил допуска грешка, като се опитва да попречи на своята партньорка да „се спусне надолу“ или „да се издигне нагоре“. Опитва се да я спаси, като я тегли нагоре. Не съзнава, че когато жена му се спуска надолу, тя трябва да стигне до дъното, преди да започне да се издига отново нагоре.

Когато жена му Мери започнала да се „разбива“, първият й симптом бил, че се чувствала потисната. Вместо да я изслуша с обич, топлота и разбиране, той се опитвал да я върне „горе“ с обяснения защо не трябва да се чувства толкова угнетена.

Последното нещо, от което жената се нуждае, когато е по пътя си „надолу“, е някой да й каже защо не трябва да се спуска „надолу“. Тя има нужда от някой, който да бъде с нея, докато слиза „надолу“, да я изслуша, докато споделя чувствата си, и да е съпричастен към нейните преживявания. Дори ако мъжът не може напълно да разбере защо жената се чувства разстроена, той може да й предложи любовта, вниманието и подкрепата си.

Бил все още бил объркан дори след като разбрал, че жените приличат на вълните. Следващия път когато му се сторило, че жена му се е спуснала в своя „кладенец“, той се опитал да я изслуша. Докато тя му говорела за някои от нещата, които я безпокоели, той се стараел да не прави предложения, чрез които да я „оправи“ или да я накара да се почувства по-добре. Но след около 20 минути той се разстроил извънредно много, защото тя не се почувствала по-добре.

Той ми каза: „Отначало слушах. Тя, изглежда, започна да ми се доверява и да споделя това, което я безпокои. Но след това започна да се притеснява още повече. Струваше ми се, че колкото повече я слушах, толкова по-угнетена ставаше. Казах й, че не трябва да се притеснява, и тогава започна големият спор.“

Въпреки че Бил е изслушал Мери, той все пак се бе опитал да я „оправи“. Очаквал е тя веднага да се почувства по-добре. Просто не е знаел, че ако жената почувства подкрепа, когато се спуска в своя „кладенец“, не е задължително веднага да се успокои. Може да се почувства и по-зле. Но това е признак, че неговата закрила има ефект. Тя може да й помогне да стигне по-бързо до дъното и едва тогава да се почувства по-добре. За да се изкачи „нагоре“, тя първо трябва да стигне до дъното. Това е цикълът.

Бил се объркал, защото въпреки че я изслушвал, не виждал полза от своята подкрепа. Струвало му се, че тя слиза все „по-надолу“. За да избегне това объркване, мъжът трябва да помни, че дори да успее да помогне на жената, понякога тя може да изпадне в още по-голямо униние. Трябва да разбере, че преди да се издигне „нагоре“, вълната трябва да стигне до дъното, и да се откаже от очакванията си, че в резултат на неговата подкрепа тя веднага ще се почувства по-добра.

Дори когато мъжът успее да даде подкрепа на жената, тя може да изпадне в още по-голямо униние.

С това ново прозрение Бил прояви по-голямо разбиране и търпение към Мери. След като успешно подкрепи Мери, докато тя бе в своя „кладенец“. Бил разбра, че няма начин да се предскаже колко време ще продължи унинието й; понякога кладенецът й бе по-дълбок, отколкото преди.

Повтарящи се разговори и спорове

Жената отново възвръща любящата си същност, щом излезе от „кладенеца“. Тази положителна промяна често се разбира погрешно от мъжа. Типично за него е да мисли, че каквато и да е била причината за нейната тревога, тя е вече напълно отстранена. Случаят не е такъв. Това е илюзия. Жената внезапно става по-любвеобилна и сговорчива и мъжът погрешно смята, че всичките й проблеми са решени.

Когато вълната й отново се разбие, ще изникнат отново подобни проблеми. Тогава той става нетърпелив, тъй като е смятал, че те са вече решени. Без да разбира „вълната“, на него му е трудно да потвърди и одобри нейните чувства, докато тя е в „кладенеца“.

При повторна поява на нерешените проблеми на жената, мъжът може да реагира по следния неподходящ начин:

1. „Колко пъти трябва да преживяваме всичко това?“

2. „Чувал съм всичко това и преди.“

3. „Смятах, че вече сме установили това.“

4. „Кога ще се измъкнеш от това състояние?“

5. „Не искам отново да се занимавам с това.“

6. „Това е лудост! Започваме отново същия спор.“

7. „Защо имаш толкова много проблеми?“

Когато жената се спусне в своя „кладенец“, скътаните в подсъзнанието й проблеми излизат на повърхността. Те може да са свързани с взаимоотношенията й с мъжа, но обикновено идват от минали взаимоотношения и от детството й. Ако нещо е останало неизлекувано или нерешено в миналото й, то неизбежно ще се появи отново. Ето някои от по-често срещаните чувства, които тя може да изпита, когато се спусне в „кладенеца“.

Тя започва да вярва на взаимоотношенията си с мъжа и може да отива и да се връща от своя „кладенец“ без конфликти и схватки, когато чувства все по-голяма подкрепа в такива трудни моменти. Това е благословията на взаимоотношенията, изпълнени с обич.

Да се подкрепи жената, когато тя е в своя „кладенец“ е подарък, който тя ще оцени. Постепенно тя ще се освободи от сковаващото влияние на своето минало. Тя ще продължи да преминава през приливи и отливи, но те няма да са толкова силни, че да надделяват над любвеобилната й природа.

Разбиране на състоянието на нужда

По време на семинара за взаимоотношенията между мъжа и жената Том се оплака: „В началото на нашите взаимоотношения Сюзън изглеждаше много силна, но след това стана толкова безпомощна. Спомням си, че я уверявах, че я обичам и че тя има значение за мен. След много разговори преодоляхме това препятствие, но месец по-късно тя почувства същата несигурност. Сякаш изобщо не ме бе чула първия път. Толкова бях разочарован от нея, че започнахме голям спор.“

Том с изненада разбра, че много други мъже имат същите преживявания в отношенията си с жените. Когато срещнал Сюзън, тя е била на гребена на вълната. С развитието на техните взаимоотношения любовта на Сюзън към Том растяла, но след като нейната вълна преминала връхната си точка, тя започнала да се чувства безпомощна и ставала все по-обсебваща. Чувствала се несигурна и искала повече внимание.

Това било началото на нейното спускане в „кладенеца“. Том не можел да разбере защо се е променила, но след доста оживена дискусия, която продължила часове, Сюзън се почувствала много по-добре. Том я уверил в любовта и подкрепата си и Сюзън започнала отново да се издига „нагоре“. Той почувствал вътрешно облекчение.

Тогава Том сметнал, че е решил успешно този проблем в отношенията помежду им. Месец по-късно обаче Сюзън се „разбила“ и изпаднала в същото положение. Този път Том показал много по-малко разбиране и одобрение към нея. Проявил нетърпение. Било му обидно, че тя отново не му вярва, след като я бил уверил в любовта си месец преди това. В защитната си реакция той неправилно преценил нейната повтаряща се потребност от уверения. В резултат на това започнали спорове.

След като научи, че жените приличат на вълни, Том осъзна, че повторната поява на безпомощност и несигурност у Сюзън е естествено, неизбежно и временно явление. Той разбра и колко наивен е бил да мисли, че неговата искрена реакция към най-дълбоките и съкровени проблеми на Сюзън би могла да я излекува завинаги.

Умението на Том успешно да закриля Сюзън, когато тя бе в своя „кладенец“, не само улесни вътрешното й излекуване, но им помогна да избегнат конфликтите в такива моменти. Том получи стимул, след като осъзна три основни неща:

1. Любовта и закрилата на мъжа не могат мигновено да решат проблемите на жената. Любовта му обаче може да направи за нея дълбокото спускане в нейния „кладенец“ безопасно, Наивно е да се очаква жената да бъде безупречно любяща през цялото време. Мъжът може да очаква същите проблеми да изникнат отново и отново. Всеки път обаче подкрепата му може да става все по-действена.

2. Спускането на жената в „кладенеца“ не става по вина на мъжа и не означава, че той се е провалил. Растящата му закрила не може да предотврати спускането, но може да й помогне да преживее по-леко трудните си моменти.

3. Жената притежава способността да се издига спонтанно, след като е достигнала дъното. Мъжът не трябва да се опитва да я „оправи“. Тя не се е „счупила“, а просто се нуждае от неговата любов, търпение и разбиране.

Когато жената не се чувства в безопасност в своя „кладенец“

Склонността на жената да се разбива като вълна се увеличава, когато тя е в интимни отношения с мъжа. От съществено значение е тя да чувства сигурност, когато преминава през този цикъл. В противен случай тя упорито се старае да внуши на мъжа, че всичко е наред, и потиска отрицателните си емоции.

Когато жената не се чувства свободна да се спусне в своя „кладенец“, единствената й алтернатива е да избегне интимността и секса или да потисне и притъпи чувствата си, като се отдаде на пиене, прекалено ядене, много работа и прекомерни грижи. Въпреки тези пристрастия обаче тя периодично ще пада в своя „кладенец“ и чувствата й могат да станат неконтролируеми.

Вероятно сте чували за двойки, които никога не спорят, не се карат и след това за изненада на всички изведнъж решават да се разведат. В повечето от тези случаи жената е потискала отрицателните си емоции, за да избегне разправиите. В резултат на това тя става безчувствена и неспособна да почувства любовта си.

При потискане на отрицателните емоции положителните усещания също се потискат и любовта умира. Избягването на споровете и разправиите е, разбира се, здравословно, но не и когато става чрез потискане на чувствата. В девета глава ще разберем как да избегнем споровете, без да потискаме своите чувства и чувствата на партньора си.

„Разбиването на вълната“ на жената в време за емоционално пречистване. Без този катарзис жената бавно загубва способността си да обича и да израства в любовта. Контролираното потискане на чувствата пречи на вълновия й характер и с времето тя постепенно става безчувствена и безстрастна.

Някои жени, които избягват да се справят с отрицателните си емоции и се противят на естественото вълнообразно движение на чувствата си, изпитват предменструален синдром. Съществува силна взаимовръзка между предменструалния синдром и неспособността за справяне с отрицателните чувства, В някои случаи жените, които се научават да се справят успешно с чувствата си, усещат, че предменструалният синдром изчезва.

Дори силната, уверена и преуспяла жена изпитва нужда от време на време да посети своя „кладенец“. Мъжете обикновено грешат, като мислят, че ако техните партньорки преуспяват в работата си, не преживяват периоди на емоционално пречистване. Вярно е тъкмо обратното.

Когато жената работи, тя обикновено е изложена на стрес и емоционално замърсяване. Потребността й от емоционално пречистване се засилва. По същия начин мъжката потребност да се отдръпне като ластик може да нарасне, когато той се намира под силно напрежение в службата си.

Едно проучване показва, че самооценката при жената обикновено се покачва и спада в един цикъл между 21 и 35 дни. Не са правени проучвания колко често мъжът отскача като ластик, но от опит знам, че периодът е горе-долу същият. Цикълът на самооценка при жената не е непременно в синхрон с менструалния й цикъл, но все пак той се повтаря средно на всеки 28 дни.

Когато жената облече служебния си костюм, тя се откъсва от тази емоционална въртележка. Но когато се върне у дома, тя има нужда от нежната и любяща закрила на партньора си, която цени и от която се нуждае в такива моменти.

Важно е да признаем, че тенденцията на слизане в „кладенеца“ невинаги се отразява задължително върху служебната компетентност на жената, но влияе силно върху общуването й с хората, които дълбоко обича и от които има нужда.

Умният мъж се научава да прави всичко, което е по силите му, за да помогне на жената да се почувства в безопасност при приливите и отливите й. Той се отказва от преценките и исканията си, за да й даде необходимата подкрепа. И в резултат на това се наслаждава на взаимоотношения, в които любовта и страстта се увеличават с годините.

Може би ще му се наложи да преживее няколко емоционални бури или да изпита жажда за известно време, но наградата ще бъде много по-голяма. Непросветеният мъж все още страда от бури и жажда, но тъй като не познава изкуството да обича жената, докато е в „кладенеца“, любовта им намалява и постепенно изчезва.

Когато тя е в „кладенеца“, а той в „пещерата“

Харис каза: „Опитах всичко, което научих по време на семинара. Наистина имаше ефект. Бяхме толкова близки. Имах чувството, че съм в рая. След това внезапно жена ми Кати започна да се оплаква, че гледам твърде много телевизия. Започна да се държи с мен, сякаш бях дете. Възникна голям спор помежду ни. Не знам какво се случи, Разбирахме се толкова добре.“

Това е пример какво може да се случи, когато действието на „вълната“ и на „ластика“ съвпаднат по време. След семинара Харис успя да даде повече от всякога на жена си и семейството си. Кати бе доволна. Не можеше да повярва на очите си. Сближиха се повече от всякога. Вълната й достигаше върха си. Това продължи две седмици и после една вечер Харис реши да остане до късно и да гледа телевизия. Ластикът бе започнал да се отпуска. Той трябваше да се оттегли в „пещерата“.

Когато той се оттеглил, Кати се почувствала много засегната. Вълната й бе започнала да се разбива. Тя възприе оттеглянето му като край на отново преживяната интимност. Изминалите две седмици бяха всичко, което тя е искала, и сега смяташе, че ще го изгуби. Още като малко момиче бе мечтала за такава интимност. Отдръпването му бе огромен шок за нея. За уязвимото малко момиче вътре в нея това бе все едно да дадеш бонбон на някое бебе и след това да му го вземеш, Беше много разстроена.

За марсианеца е трудно да разбере чувството на изоставеност, изпитано от Кати. Марсианската логика му казва: „Бях чудесен през изминалите две седмици. Това не ми ли дава право на малко почивка? Отдадох ти цялото си време, сега е време да се погрижа и за себе си. Трябва да си по-уверена и по-сигурна от всякога в моята любов.“

Венерианската логика в различна: „Последните две седмици бяха чудесни. Доверих ти се повече от всякога. Загубата на любвеобилното ти внимание за мен е по-болезнено от всякога. Започнах наистина да ти се доверявам и точно тогава ти се отдръпна.“

Като не се доверява и не се разкрива напълно, Кати прекарва години в самозащита да не бъде обидена. Но през тези две седмици на споделена любов тя започва да се доверява повече от всякога през живота си. Подкрепата на Харис прави безопасен контакта й със старите й чувства от детството.

Внезапно тя започва да се чувства както в детството си, когато баща й бил твърде зает, за да й обърне внимание. Миналите потиснати чувства на гняв и безсилие се наслагват върху решението на Харис да гледа телевизия. Без тях Кати би могла да приеме по-деликатно това желание на съпруга си.

Тъй като чувствата от миналото бликват отново, тя се чувства засегната от факта, че Харис предпочита да гледа телевизия. Ако можеше да сподели и обсъди болката си, това би довело до изблик на много силни чувства. Кати щеше да стигне до дъното и след това да се почувства значително по-добре. Отново щеше да поиска да вярва в интимността, дори със съзнанието, че може да я заболи, когато той неизбежно щеше отново да се отдръпне временно.

Харис обаче не разбира защо тя трябва да се обижда и й казва това. Започва спор. Да каже на жена, че не трябва да се чувства засегната, е най-лошото нещо, което един мъж може да изрече. Тогава боли още повече, все едно че бъркате с пръст в открита рана.

Когато жената се чувства обидена, думите й към мъжа могат да прозвучат като обвинение. Но ако получи обич и разбиране, обвинението ще изчезне. Докато опитите да й се обясни защо не трябва да се обижда могат само да влошат нещата още повече.

Понякога, когато а засегната, жената може да приеме с разума си, че на трябва да чувства обида. Емоционално обаче все още я боли и тя не желае да чуе от него, че не трябва да се чувства по този начин. Нужно й е той да разбере защо е засегната.

Харис е разбрал напълно погрешно реакцията на Кати. Той смята, че тя настоява никога да не гледа телевизия. Кати не иска Харис да се откаже от гледането на телевизия. Тя просто желае той да знае колко болезнено е това за нея.

Жените чувстват инстинктивно, че ако огорчението им бъде разбрано, те могат да се доверят на партньора си да извърши всякакви промени. Когато Кати споделя огорчението си, тя просто е имала потребност да бъде изслушана и след това убедена, че той няма да се превърне отново в предишния Харис, вманиачен към телевизията и емоционално недосегаем.

Разбира се, Харис има същото право да гледа телевизия, каквото и Кати да се чувства потисната. Тя заслужава да бъде изслушана, разбрана и да получи уверения. Харис не прави нищо лошо, като гледа телевизия, както и Кати не греши, че се чувства угнетена.

Мъжете спорят за правото си да бъдат свободни, докато жените спорят за правото си да бъдат потиснати. Мъжете искат пространство, докато жените искат разбиране.

Тъй като Харис не разбира „вълната“ на Кати, той смята, че реакцията й е нечестна. Мисли, че трябва да пренебрегне чувствата й, ако иска да гледа телевизия.

Става раздразнителен и си мисли, че не може да й даде любов и интимност през цялото време.

Харис изпитва желание да докаже правото си да гледа телевизия, да живее своя собствен живот и да запази същността си. Той спори за това, докато Кати просто иска той да я изслуша. Тя спори за правото си да се чувства обидена и потисната.

Решаването на конфликти чрез разбиране

Харис наивно смята, че ядът, недоволството и чувството за безсилие на Кати, породени от пренебрежението му в продължение на 12 години, ще бъдат изтрити след две седмици любов.

Също толкова наивни са и надеждите на Кати, че Харис може да съсредоточи вниманието си изцяло върху нея и семейството, а не да се оттегля и да мисли само за себе си.

Когато Харис започва да се отдръпва, това предизвиква „разбиването“ на вълната у Кати. Нейните дълго пренебрегвани чувства бликват отново. През онази вечер тя не реагира само на гледането на телевизия, а на пренебрежението в продължение на години. Спорът им преминава в крясъци. След два часа викове те вече не си говорят.

Осъзнавайки впоследствие случилото се, те успяха да решат конфликта си и да възстановят взаимоотношенията си. Харис разбра, че отдръпването му е предизвикало у Кати момента за емоционално пречистване. Тя е имала нужда да говори за своите чувства, а не да бъде обвинявана, че е сбъркала. Харис е окуражен от разбирането, че тя се бори да бъде изслушана, тъй както той се бори да бъде свободен. Той узна, че като подкрепи потребността й да бъде изслушана, тя ще подкрепи неговата потребност от свобода.

Когато той подкрепи нейната потребност да бъде изслушана, тя може да подкрепи неговата потребност от свобода.

Кати разбра, че Харис не иска да омаловажи нейните чувства. И макар да се отдръпва, той ще се върне обратно и те отново ще могат да изпитат интимност. Тя осъзна, че нарасналата интимност между тях е увеличила потребността му да се оттегли. Тя научи, че наранените й чувства го карат да се чувства под контрол и че трябва да му внуши, че тя не се опитва да му каже какво трябва да прави.

Харис ме попита: „Какво ще стане, ако аз просто не мога да слушам и искам да бъда в «пещерата» си? Понякога започвам да слушам и се вбесявам.“

Уверих го, че това е нормално. Когато „вълната“ й се разбива и тя има най-голяма нужда да бъде изслушана, неговият „ластик“ понякога се отпуска и той изпитва желанието да се оттегли. Той не може да й даде това, от което тя се нуждае. Харис се съгласи и каза: „Да, така е. Когато искам да се отдръпна, тя иска да говори.“

Когато мъжът има нужда да се оттегли, а жената иска да разговаря, опитите му да я изслуша само влошават нещата. Скоро той или ще я осъди и вероятно ще избухне от яд, или много ще се изтощи и разсее, а тя ще се потисне още повече. Когато той не е способен да я изслуша с внимание, обич, разбиране и уважение, могат да помогнат следните три действия.

Три стъпки, за да се подкрепи жената, когато мъжът се оттегля

1. Приемете ограниченията си.

Първото нещо, което трябва да направите, е да приехте, че трябва да се оттеглите и че няма какво повече да й дадете. Независимо колко много я обичате вие не можете да слушате внимателно. Не се опитвайте да слушате, когато не можете.

2. Разберете нейната болка.

След това трябва да разберете, че не можете да й дадете това, от което тя се нуждае в този момент. Мъката й е истинска. Не смятайте, че греши, като иска повече или като се чувства обидена. Боли я, че е изоставена, когато се нуждае от вашата любов. Вие не грешите, че имате нужда от пространство, тъй както тя не греши, че иска да бъде близо до вас. Може да се уплашите, че тя няма да ви прости и да ви вярва. Но тя може да ви повярва и да ви прости, ако проявите обич и разбиране към огорчението й.

3. Избягвайте споровете и дайте уверения.

Като проявите разбиране, вие няма да я накарате да се почувства виновна от това, че е потисната и угнетена. Въпреки че не можете да й дадете подкрепата, от която тя се нуждае, можете да избегнете влошаването на отношенията си с нея, като не спорите, Уверете я, че ще се върнете и след това ще можете да й дадете подкрепата, която заслужава.

Няма нищо лошо в потребността на Харис да остане сам или да гледа телевизия, както и в накърнените чувства на Кати. Вместо да спори за правото си да гледа телевизия, той е могъл да й каже: „Разбирам, че си разстроена, но точно сега наистина имам нужда да погледам телевизия и да се отпусна. Щом се почувствам по-добре, ще поговорим.“ Това ще му даде време да погледа телевизия и възможност да се отпусне и да се подготви да изслуша болката на партньорката си, без да накърни чувствата й.

Тя може да не хареса този отговор, но ще го уважи. Разбира се, че иска той да бъде любвеобилен както обикновено, но ако той желае да се уедини, то това е неговата истинска потребност. Той не може да даде това, което не притежава. Може само да избегне влошаването на отношенията им. Решението се крие в зачитането на неговите потребности, както и на нейните. Той трябва да получи времето, което му е нужно, за да се върне и да й даде това, което иска.

Когато мъжът не може да слуша за накърнените чувства на жената, когато се оттегля, той може да й каже: „Разбирам, че се чувстваш обидена, но ми трябва малко време, за да помисля. Моля те, почакай!“ Много по-добре е мъжът да се извини и да спре да слуша, отколкото да се опитва да пренебрегне нейната обида.

Чувайки неговото предложение, Кати казва: „Ако му позволя да отиде в «пещерата» си, аз какво да правя? Давам му пространство, но какво получавам в замяна?“

Това, което Кати получава, е най-доброто, което партньорът й в този момент може да й даде. Като не настоява той да я изслуша, тя може да избегне превръщането на проблема в огромен спор. Второ, тя ще получи неговата подкрепа, когато той се върне и бъде действително способен да дава.

Помнете, че ако не пречите на мъжа да се оттегли като ластик, когато се върне, той ще бъде изпълнен с много повече любов. Тогава той ще бъде способен да слуша. Това е най-подходящото време за започване на разговор.

Приемането на мъжката потребност от уединение не означава, че се отказвате от потребността си да разговаряте. Това означава просто отказ от искането мъжът да ви изслуша, когато имате нужда да говорите. Кати прие, че мъжът невинаги може да слуша и да говори, но понякога може да направи това. Много важно е точно да се определи подходящото време. Тя получи стимул да не се отказва от разговора, но да намери времето, когато той ще бъде в състояние да я изслуша.

Когато мъжът се отдръпне, е подходящото време да получите подкрепа от приятели. Ако Кати чувства потребност да разговаря, а Харис не може да я изслуша, тя може да поговори със своите приятели. Твърде голям натиск се оказва върху мъжа, когато той е единственият източник на любов и закрила. Когато „вълната“ на жената се разбие, я партньорът й е в „пещерата“, много важно е тя да има други източници на подкрепа. В противен случай ще се почувства безсилна и ще изпита недоволство от партньора си.

Твърде голям е натискът върху мъжа, когато той е единственият източник на любов и закрила.

Как парите могат да създадат проблеми

Крие каза: „Напълно съм объркан. Когато се оженихме, бяхме, бедни. Работехме много и парите едва ни стигаха за наема. Понякога жена ми Пам се оплакваше колко тежък е животът й. Можех да я разбера. Но сега сме богати. И двамата направихме успешна кариера. Как може още да е недоволна и нещастна? Други жени биха дали всичко, за да бъдат в нейното положение, Само се караме. Бяхме по-щастливи, когато бяхме бедни, а сега искаме да се разведем.“

Крие не бе разбрал, че жените приличат на вълните. Когато се оженва за Пам, нейната „вълна“ се разбива от време на време. В такива моменти той я изслушва и разбира нейната болка. По-лесно му е да признае отрицателните й емоции, защото и той ги споделя. От негова гледна точка тя е имала всички причини да бъде потисната — те нямат достатъчно пари.

Марсианците са склонни да смятат, че парите са решението на всички проблеми. Когато Крие и Пам били бедни и се борели да свържат двата края, той я изслушвал и бил съпричастен към грижите й. И решил да спечели повече пари, за да я направи щастлива. Тогава Пам чувствала, че той наистина я обича.

След като оправили финансовото си положение обаче, тя не преставала да се чувства потисната от време на време. Той не можел да разбере защо тя продължавала да е нещастна. Смятал, че трябва да бъде щастлива през цялото време, защото са богати. А Пам чувствала, че не я обича.

Крие не съзнавал, че парите не могат да накарат Пам да се почувства щастлива. Когато „вълната“ й се разбивала, те се карали, защото той не разбирал тази нейна потребност. Горчивата ирония е, че колкото повече забогатявали, толкова повече се карали.

Когато били бедни, липсата на пари била основната й грижа, но след като забогатели, тя все повече осъзнавала емоционалните си потребности. Такова развитие е нормално, естествено и предсказуемо.

След удовлетворяването на финансовите си нужди жената започва все повече да осъзнава емоционалните си потребности.

Помня, че прочетох следния цитат в една статия: „Богатата жена може да получи съчувствие само от богатия психиатър.“ Когато жената има много пари, хората /и особено нейният съпруг/ отричат правото й да бъде потисната. Не й разрешават да бъде като вълна и да се разбива от време на време. Не й позволяват да изучава чувствата си или да иска повече от която й да било област от живота й.

От жената с пари се очаква да бъде удовлетворена през цялото време. Защо? Защото животът би могъл да бъде много по-лош без финансовата й обезпеченост. Това очакване е не само непрактично, но и непочтително. Независимо от богатството, положението, привилегиите или конкретните обстоятелства жената се нуждае от разбирането да бъде потисната и да се разбива като вълна.

Крие се окуражи, когато разбра, че може да направи жена си щастлива. Спомни си, че е уважавал чувствата й, когато са били бедни, и че може да го направи и сега независимо от парите си. Вместо да чувства, че няма надежда, той осъзна, че знае как да й помогне. Беше се заблудил, че парите му сами по себе си ще я направят щастлива. В действителност грижовността му и неговото разбиране към нея бяха единствен източник на нейното удовлетворение.

Чувствата са важни

Ако никой не подкрепи жената, когато понякога е нещастна, тя може никога да не изпита истинско щастие. За да бъде истински щастлива, тя трябва да се потопи дълбоко в „кладенеца“, да освободи, излекува и пречисти чувствата си. Това е естествен и здравословен процес.

Ако искаме да почувстваме положителните чувства на любов, щастие, доверие и благодарност, трябва периодично да чувстваме и яд, тъга, страх и съжаление. Именно когато жената слезе в своя „кладенец“, тя може да излекува тези отрицателни емоции.

Мъжете също се нуждаят от отрицателни емоции, за да могат да изпитат положителни чувства. Уединението на мъжа в „пещерата“ е времето, когато той мълчаливо изпитва и преработва отрицателните си емоции.

Когато жената е в подем, тя може да бъде удовлетворена от това, което има. Но при спускането си „надолу“ тя започва да осъзнава какво пропуска. Когато се чувства добре, тя е в състояние да види и откликне на хубавите неща в живота си. Но когато се „разбива“, любвеобилното й „зрение“ се замъглява и тя реагира повече на това, което липсва в живота й.

Жената гледа на живота като на чаша с вода, която е наполовина пълна и в същото време наполовина празна. Когато е по пътя си „нагоре“, тя вижда хубавите неща в живота си. По пътя „надолу“ тя вижда празнотите в него. Каквато празнина изпусне по пътя си „нагоре“, тя я вижда по пътя си „надолу“.

Ако не научат, че жените са като вълните, мъжете не мотат да разберат или да закрилят жените си. Те се объркват, когато нещата външно се подобряват, а всъщност се влошават. Като пойни тази разлика, мъжът държи в ръката си ключа към любовта на жената. Любовта, която тя заслужава, когато й е най-необходима.