Холгер Палмгрен седеше в инвалидната си количка в стаята за посещения.
– Тази татуировка с дракона, винаги съм искал да попитам, защо е толкова важна за теб?
– Заради една случка с майка ми.
– С Агнета?
– Бях малка, може би на шест. Избягах от къщи.
– Да, мисля, че си спомням. Посетила ви една жена, нали? Жена с някакъв белег.
– Кожата на врата ѝ изглеждаше като изгорена.
– Сякаш я е нападнал дракон?