Мъртвите риби

II

Той бутна желязната порта, която поддаде с ужасно скърцане. Горе, на стълбищната площадка, светна голяма лампа, а в антрето се разнесе слаб звън. Той влезе колкото може по-бързо и затвори решетката, но не без да го удари ток, защото алармената инсталация не беше на обичайното си място.

Тръгна по алеята. Точно по средата кракът му се натъкна на някакъв твърд предмет и от земята бликна ледена струя вода, която проникна в панталона му и го намокри от глезените до коленете.

Затича се. Както всяка вечер, гневът постепенно го завладяваше. Изкачи трите стъпала със стиснати юмруци. Горе мрежата се омота в краката му и за да избегне падането, той направи такова движение, че повторно скъса чантата си на един пирон, забит в нищото. Дълбоко в него нещо се беше изкълчило и той дишаше като риба на сухо. След малко се успокои и брадичката му отново падна върху гърдите. После усети студа от мокрия панталон и хвана дръжката на вратата. Бързо я пусна. Разнесе се неприятна миризма и едно парче от кожата му, залепнало за нажежения порцелан, започна да почернява и да се гърчи. Вратата беше отпорена. Влезе.

Слабите му крака не го държаха и тон рухна в ъгъла на антрето върху студения квадрат, който миришеше на проказа. Сърцето му ръмжеше между ребрата и той се тресеше от силните, груби и неравномерни удари.