Мъртвите риби

V

Пълзейки из стаята, господарят чу напевния възглас на продавачката на пипер, с който обикновено тя известяваше, че минава. Той стъпи на краката си, видя, че може да ходи така, изтича към антрето и нарочно отвори рязко вратата. Изправен на стълбищната площадка, се загледа как девойката приближаваше.

Тя беше в своята униформа, къса плисирана поличка, едва покриваща задника, къси чорапки в червено и синьо и болеро, което разкриваше гърдите й, като не забравяме и платнената шапчица на червени и бели райета, които търговците на пипер от остров Мавриций бяха наложили в света благодарение на търпението си.

Господарят й направи знак и тя пое нагоре по алеята. В същото време той слезе по стъпалата и тръгна да я пресрещне.

— Добър ден — каза той. — Искам пипер.

— Колко зърна? — попита тя с престорена усмивка, защото го мразеше.

Черните коси и матовата й кожа пораждаха у него усещането за чаша студена вода върху слабините му, много важно усещане наистина.

— Качете се по стълбите — каза той — и ще ви кажа колко.

— Искате да останете долу и да гледате бедрата ми, нали?

— Да — отвърна господарят и лигите му потекоха.

Той протягаше ръце.

— Първо платете пипера — каза тя.

— Колко?

— Сто франка зърното, но първо го опитайте.

— Ще се качите ли по стълбите?… — прошепна господарят. — Ще ви дам една серия от Занзибар.

— Вчера брат ми донесе три вкъщи — каза тя със сладникава усмивка. — Опитайте пипера.

Подаде му едно зърно, а господарят не забеляза, че това беше семе от отровен карамфил. Поднесе го доверчиво към устата си и го глътна.

Търговката на пипер вече се отдалечаваше.

— Как? — учуди се господарят. — А стъпалата?

— Ха-ха-ха! — каза търговката на пипер с рафинирана жестокост.

През това време господарят започна да усеща тонизиращото действие на отровата и се втурна да тича с всичка сила около къщата. Облегната на желязната порта, търговката на пипер го наблюдаваше.

На третата обиколка тя му направи знак и зачака господарят също да я погледне, но тичайки все по-бързо и по-бързо, той я погледна едва когато започна четвъртата обиколка. Тогава тя повдигна плисираната си поличка и отдалеч видя как лицето на господаря става мораво, после съвсем черно, а после започна да изгаря и тъй като очите му бяха все така приковани в това, което тя му показваше, той се спъна в маркуча за поливане, който използваше да дави плъховете; сгромоляса се по лице върху един голям камък и камъкът се заби между скулите му, точно в носа и челюстта. Краката му още стържеха земята и дълбаеха двойна бразда, в която постепенно, с изтъркването на обувките, се появиха следи от пет дебели пръста, с които той си служеше, за да задържа чорапите си.

Търговката на пипер затвори желязната порта и пое отново по пътя си, като отметна подигравателно пискюла на платнената си шапчица.