Наклонената свещ

XV

Седнала в кантората на Мейсън, Карол Бърбанк запита:

— Чух какво ви каза Траг, когато напускахме кабинета му. Колко време имам още на разположение?

— Не зная. Всичко зависи от това, дали баща ви е арестуван и какво е казал досега.

— Не допускам, че могат да уловят татко в капан, освен…

— Освен какво? — завита адвокатът, когато гласът й секна.

— Той може много лесно да бъде обвинен.

— Разкажете ми всичко, което не зная. Най-после започнахте да говорите истината.

— Страхувам се да ви я кажа.

— По дяволите, та аз съм ваш адвокат. Каквото и да ми кажете, си остава тайна.

— Ако ви кажа, боя се, че ще откажете да ни представлявате.

— Не ставайте глупава. Аз вече не мога да се откажа, защото забъркахме и Дела във всичко това. На всяка цена трябва да я измъкна от тази каша. Разкажете ми всичко от самото начало.

— Мистър Мейсън, всичко това ще ви прозвучи ужасно, но моля ви, не ме съдете, преди да завърша.

Мейсън отвърна само с жест на нетърпение.

— Всичко започва — подхвана Карол — от нещо, което се случи преди години и което преследва баща ми през целия му живот. Дафни Милфийлд знае всичко и го използува, за да принуди баща ми да застане зад гърба на съпруга й при този проект в Скийнър Хийлз.

— Изнудване? — обади се Мейсън.

— Не тъкмо в този смисъл, но… е, да, може да се нарече и така.

— Струва ми се, че ще трябва да го наричам така.

— Всичко бе извършено много хитро и ловко. Един ден Дафни позвъни на татко. Искала само да поднови старото приятелство. Тя, разбира се, щяла да пази тайната му. Можел да разчита на нейната абсолютна дискретност. След една-две седмици Фред Милфийлд посетил татко. Изложил му плановете си за Скийнър Хийлз, които се нуждаели от финансиране. Те значели толкова много за Дафни и него и той желаел така силно работата да тръгне.

— И какво стана?

— Разбира се, в предприятие от този тип не можете да осъществявате планове за сондиране, преди да сте поставили цялата земя под свой контрол. Фред Милфийлд знаел как да постъпи и бил уредил всичко с един човек, на име Ван Нийз, когото никога не бях срещала. Те двамата започнаха ла разпространяват версията, че се интересуват от каракулски овце, и започнаха да изкупуват цялата земя в този край. Нефтените полета се оказаха по-добри от това, което някой бе посмял да допусне. Под предлог, че пробива дълбок кладенец за вода, татко направи пробно сондиране и намериха напоени с петрол пластове, преди още да бяха напълно готови за експлоатационна работа.

— В такъв случай Милфийлд и Ван Нийз са богати?

— Те биха станали богати с времето и там е бедата. Съществува едно нещо, което татко не може да понася — то е да го мамят. Той откри, че Милфийлд го лъже най-користно.

— По какъв начин?

— Идеята се състоеше в това, най-напред да се изготвят само договори за изкупуване на земята от продавачите, а по-късно да се извърши и самото изкупуване. Предвиждаха се и изплащания на ръка, когато бе трудно сделката да се приключи само с подписване на контракти. Фред започна да мами татко по отношение на тези плащания. Бе платил например хиляда, а докладваше на татко, че е платил пет хиляди. Понеже тези суми се изплащаха неофициално без документ в случаите, когато продавачът трудно склоняваше да продаде земята си, то нямаше и начин те да бъдат проверявани.

— Как баща ви откри това?

— Стана подозрителен и в петък рано следобед посети Франк Палермо. Представи му се за конкурентен купувач. Избра Палермо, защото знаеше, че въпреки подписването на един договор от страна на хитрия селянин, той не би се поколебал да подпише и друг по-изгоден.

— И какво разкри баща ви?

— Че на Палермо са били броени само хиляда долара.

— А колко бе заявил Милфийлд?

— Четири хиляди.

— И какво стана по-нататък.

— Татко бе ядосан страшно. Опита се да се свърже с Милфийлд, но като не успя, нареди той да му телефонира в яхт-клуба, когато се прибере. Татко бе също ядосан и по повод на този инцидент с камиона. Милфийлд пренасяше каракулски овце с камиони, зарегистрирани на татково име. За изглаждане на инцидента Милфийлд не бе сторил нищо и баща Ми нареди на своите адвокати да приключат с работата, независимо колко струва то. Опасяваше се, че някой досетлив адвокат би постъпил като вас. Да проследи номера на камиона, да разбере какво се върши под прикритие и да започне вдигане до небесата на цените за тези земи, където сделките още не бяха приключени.

— Нека се върнем към Милфийлд и баща ви. Какво стана по-нататък?

— Милфийлд се свърза с татко по телефона по-късно следобеда в петък. Татко му съобщил какво точно е разкрил. Виждате, татко би могъл да сложи край на всякакъв контакт на Милфийлд с работата, ако можеше да докаже измама и присвояване на пари, и поради това Милфийлд изпадна в паника.

— Какво отговори той?

— Че може да доведе Палермо на яхтата и той да признае, че е лъгал. Разбира се, е това не можа да заблуди татко. Той знаеше много добре, че срещу доволно голям подкуп Палермо ще свидетелствува за всичко, каквото поискат от него.

— И Милфийлд дойде на яхтата?

— Да, едва късно следобед.

— И какво се е случило?

— Милфийлд се опитал да вилнее, като претендирал, че е обвинен неправдиво, заплашвал и посегнал да удари татко. Тогава баща ми му нанесъл тежък удар е юмрук и Милфийлд паднал в безсъзнание. Татко се качил на палубата, откъснал лодката на госта си, за да няма с какво да избяга на брега, качил се на бордовата моторница и пристигнал на брега. Възнамеряваше да съобщи па полицията, за да арестуват Милфийлд.

— А защо не са го арестували?

— Най-напред се свърза с мен по телефона. Убедих татко да не уведомяваме полицията, докато не разберем в какво състояние се намира Милфийлд. Грабнах колата и пристигнах в яхт-клуба. Бордовата лодка бе там. Качих се и отидох на яхтата.

— И какво открихте?

— Милфийлд лежеше мъртъв на пода. Видимо бе ударил главата си о прага, когато е паднал вследствие удара на татко.

— Защо не се обадихте в полицията?

— Не можех да го сторя поради тази случка от миналото на татко.

— Каква е тя?

— Преди доста години татко е станал участник в едно сбиване в Ню Орлеан. Човекът, когото ударил тогава, при падането блъснал главата си в една желязна ограда и умрял. Нямало никакви свидетели и татко се измъкнал от този случай невредим. Ако сега полицията открие този инцидент от миналото му, не приемат, че и двата случая са умишлени убийства, извършени под прикритието на самоотбрана.

Мейсън започна да кръстосва кантората припряно.

— Останалото го знаете — продължи Карол. — Върнах се я казах на татко, че Милфийлд е мъртъв. Той една не се самоуби тази нощ. После аз измислих онази схема за неговото алиби. Знаех, че Ласинг и неговата компания са на мотела Прибой и слънце. Бе се обаждал по телефона на два пъти, в петък късно през нощта и в събота сутринта, за да се свърже с татко. Накарах Джъдсън Белтин да ме отведе с кола до мотела, но Ласинг си бе заминал.

— И какво направихте?

— Белтин предплати вилата за още един ден, като се представи за един от компанията на Ласинг.

— А после вие подредихте декора на сцената?

— Да.

— Къде беше баща ви през това време?

— Стоеше прикрит в ресторанта, където го намерихме.

— Как узна полицията, че той е там?

— В определен час, уговорен много грижливо помежду ни, Белтин позвъни в полицията и анонимно им придаде съобщението. Исках полицията да открие татко там, после да се присъединим и ние и в подходящия психологически момент баща ми да извади ключа от джоба си и… впрочем вие знаете как стана всичко.

— Направихте го така, че почти убеждаваше — обади се Мейсън.

— Знам.

— Опитахте ли се да обработвате Ласинг?

— Да, к тук направих голямата грешка. Позвъних му и го замолих като услуга в моя чест да отказва да отговаря на въпроси относно хората, които са били с него; да претендира, че са били все големци и, ако някой го запита, дали и баща ми е бил там, да не лъже, а просто да отказва да отговаря, и то в такъв маниер, та да изглежда, че татко и някакви важни птици са били там, но той просто е задължен да не дава тази информация.

— Добре. Да се върнем сега към онова, което се е случило на яхтата. Колко време след разправията на баща ви с Милфийлд вие бяхте на яхтата?

— Около един час, а може би и повече. Бях на един коктейл.

— Къде беше баща ви?

— В кантората си.

— По кое време пристигнахте в яхт-клуба?

— Не зная точно, но още не бе се смрачило, помня това.

— Скочихте в бордовата лодка, задействувахте мотора и отидохте на яхтата?

— Да.

— И открихте тялото па Милфийлд?

— Да.

— Къде лежеше то?

— Проснат на пода, като главата бе на три до пет сантиметра от покрития с пиринч праг на кабината.

— Когато полицията го е старяла, трупът не бил там.

— Зная. Яхтата постепенно се е накланяла с настъпването на отлива и тялото се е претърколило до дясната стена на кабината.

— Какво ще кажете за този кървав отпечатък от дамска обувка?

— Не знаех, че съм стъпила в кръв, докато не започнах да изкачвам стълбите. В мига, когато поставих десния си крак върху стъпалото, почувствувах това лепкаво, странно усещане и когато погледнах надолу, разбрах какво е станало.

— Какво направихте?

— Снех и двете си обувки и се изкачих по стълбите по чорапи.

— А после?

— След като се настаних в лодката, измих обувките. Мислех, че не останала никаква следа от кръв. Едва по-късно разбрах, че не е така. Засъхнала кръв бе останала между подметката и кожата. Не знаех как да се отърва от тях в: реших да ги увия като колет и предам на съхранение в багажната на Юниън Търминъл.

— И така, яхтата все още не бе наклонена и трупът на Фред Милфийлд не беше още се претърколил, когато пристигнахте там?

— Точно така. Лежеше така, че главата почти докосваше прага.

— Трябва да съществува някакъв път, който да извежда човека от тая каша — каза замислен Мейсън. — и то не за вас, не за баща ви, а за Дела.

Той продължи да крачи с натежало от мисли чело. Карол го наблюдаваше притихнала. Изведнъж Мейсън се извъртя и грабна телефона.

— Те не са проследили Дела, а това означава, че са били подир вас, мис Бърбанк. Следили са всяка ваша стъпка, всяко ваше движение. Имало е повече детективи, не само един. Колетната разписка е паднала от чантата ви. Някой я вдигнал и я подал на Дела. Видяхте ли го да извършва това, мис Бърбанк?

— Спомням см, че един мъж й връчи вещо.

— Как изглеждаше той?

— На възраст около петдесетте и носеше сив костюм. Бе много приятелски усмихнат и…

— Забравете тази приятелска усмивка, тя е била капан. Какъв бе цветът на очите му, на косите му?

Карол поклати колебливо глава.

— Имаше нещо особено, нещо комично в носа му. Изглеждаше някак много широк.

— Счупен?

— Може би е било така. Да, тъкмо това трябва да е.

— Колко ВИСОК?

— Среден ръст.

— Пълен?

— Ами… широкоплещест такъв.

Мейсън набра телефонния номер на Пол Дрейк.

— Пол, необходима ми е пълна информация за един полицай от отдела за убийства. Искам да открия такъв, който по всяка вероятност на млади години е бил боксьор, сега е на около петдесет, със счупен нос, широк в раменете, среден на ръст, светъл тен, облечен в сив костюм. Зарежи всичко друго и се залови с тази задача!

— Кое е толкова важно около него? — запита Дрейк.

— Той е този, който е подал на Дела разписката, след като Карол я изтървала. На всяка цена трябва да докажа, че той е полицейски детектив и че полицията сама е напъхала разписката в ръцете на Дела. От всичко това искам да направя изкуствено полицейско нагласяване на доказателства, разбра ли ме?

— Разбирам те — отвърна неуверено Дрейк, — но това няма да е така лесно. Ако…

На вратата откъм коридора се чу властно почукване.

Адвокатът постави слушалката спокойно на място, отиде до вратата и я дръпна. На прага стояха лейтенант Траг и двама униформени полицаи. Усмивката на Траг бе спокойна и уверена.

— Казах ви, Мейсън, че ще бъда обратно тук за нея. И този път никакъв магистрат не ще може да ви направи услуга да ви чака. Сега сме готови да предявим обвинение.

Мейсън се обърна към Карол Бърбанк.

— Е, мила, това е то.

— Моля, намерете татко и… — започна тя.

— Не ставайте глупава — прекъсна я адвокатът. — Причината, че лейтенантът е в състояние сега да отправи обвинение срещу вас, е…

— Че съм задържал баща ви — довърши Траг.

— Точно това е — потвърди Мейсън.