Наклонената свещ

VI

— Имате ли някаква идея? — попита Карол, когато напуснаха мотела и колата се насочи обратно към Лос Анжелос.

— Това все още е ваша грижа — отбеляза Мейсън и запита. — Предвиждате ли нещо за подкрепа на силите?

— Огладняхте ли? — усмихна се тя.

— Истина е, че умирам от глад. Този леден вятър изостря апетита.

— Ще хапнем някъде по пътя. Така много искам да открием татко.

— Не мислите ли, че е доста късно за това? Не допускате ли, че полицията го държи вече в ръцете си?

— Твърде вероятно.

Слънцето се бе потопило зад хоризонта, превърнало разиграния от вятъра океан в разплискана сиво-синкава стомана. Отдясно изникващите от канала скалисти острови изрязваха рязко силуети върху синьо-зеленикавия фон на запада.

— По-добре да включа светлините — забеляза Карол и запали фаровете.

След като вече бяха преминали Вентура и наближаваха Камарило, Мейсън наруши мълчанието.

— Преди колко време баща ви е напуснал мотела?

Тя отдели очите си от пътя само за миг, колкото да му хвърли кратък поглед.

— Не зная. Защо?

— Нищо. Просто се чудех.

— Няма начин да узная.

— Разбирам.

Колата избръмча плавно по стръмнините на Конейо Грейд и премина през разлато плато, осеяно с вечно зеления американски дъб. Вятърът бе останал в низините зад тях и звездите блестяха ярки върху кристално чистото небе на ранната вечер. Далеч пред тях се открояваха светлините, очертаващи покрайнините на Лос Анжелос. След около още петнадесет минути мълчалив бяг Карол заяви изведнъж.

— Ей там, пред нас, има ресторант, където баща ми обикновено се храни, когато е на път. Съществува известна вероятност да го намерим там, в случай че е напуснал мотела в по-късните часове на следобеда.

— В такъв случай може да сме се разминали с него по пътя.

— Не съм сигурна, но може да е станало тъкмо така. Ей там, червеният неонов надпис РЕСТОРАНТ КИРПИЧЕНАТА КЪЩИЧКА.

Мейсън не отрони ни дума.

Карол паркира колата сръчно и угаси мотора. Тъкмо заключваше, когато Мейсън й посочи червения прожектор на кола, паркирана в отсрещната редица.

— Изглежда полицията също се храни тук.

— О, да, контролиращите пътя полицаи отсядат често тук и…

— Това не е кола на трафичната полиция. Карол остана безмълвна, а адвокатът я улови леко под ръка и я въведе в Кирпичената къщичка. Салонът разполагаше с около петнадесет маси. Точно срещу входа се намираше огромна камина, където пращяха дъбови главни и разпръскваха приятна топлина. Съдържателката, облечена в испански танцов костюм, с тежка тъмна коса, изразителни черни очи и силно начервени устни, се усмихна на Мейсън и ги поведе към една маса. Внезапно Карол сподави вик, насочи се наляво и доближи една от масите, където трима души водеха разговор. Мейсън видя, че добре сложен мъж с ниско подстригани сиви мустаци и приветливи сиви очи отправи към нея усмихнат поглед, и чу Карол да произнася.

— Здравей, татко! Какво, за бога, правиш тук?

Тримата мъже се изправиха. Мейсън, последвал Карол, отправи лек поклон с глава към човека със сиви мустаци и запита:

— Мистър Роджър Бърбанк, предполагам?

— Пери Мейсън, татко. Нали знаеш, адвокатът — избърбори Карол.

Бърбанк протегна яката си с дебели пръсти ръка с готовност през масата и стисна сърдечно ръката на адвоката.

— И лейтенант Траг — изсмя се Мейсън в обърканото от учудване лице на полицая. — Позволете да ви представя Карол Бърбанк, лейтенант. И смея да вярвам, че джентълменът, седнал до вас, е също от отдела за убийства.

— Джордж Авън — представи го Траг и след миг, колебаейки се, добави — експерт по дактилоскопия.

Адвокатът се ръкува и с Авън.

— Не бихте ли седнали? — покани учтиво Роджър Бърбанк. Съдържателката, показваща два реда блестящи усмихнати бели зъби, се доближи.

— Не знаех, че се присъединявате към ваши приятели. Келнер, веднага два стола, моля!

Когато столовете бяха донесени, Мейсън прихвана единия и настани Карол на него, а после седна на другия.

— Умираме от глад! — обяви той.

— Надявам се, че не е отнело много време на вашите подкрепления, за да пристигнат навреме тук — подметна сухо Траг.

— Моите подкрепления!? — повдигна учудено вежди Бърбанк.

— Вашият адвокат.

— Боя се, че има някаква грешка. Не съм викал мистър Мейсън.

— Не сте ли му казал още? — обърна се Карол към лейтенанта.

— Отскоро съм тук — поясни полицаят. — Успях да му поставя само един-два въпроса.

— Да ми каже какво? — настоя Бърбанк пред дъщеря си.

— Искам да се изясни този въпрос, мистър Бърбанк — намеси се Траг. — Много важно е да разберем точно къде сте бил и какво сте вършил вчера следобед и вечерта? Досега заобикаляхте отговора. Надявам се, ще заговорите вече.

— Защо моето местопребиваване значи толкова много за вас?

— Е, е, джентълмени, нека бъдем откровени — намеси се Мейсън.

— Татко, налага се да кажеш на тези джентълмени точно къде си бил. Не е необходимо да съобщаваш имената на тези, с които си бил, ако не считаш това за желателно, но наистина е наложително да им съобщиш къде и кога си бил там, където си бил. Извънредно важно е.

— Фред Милфийлд е бил убит на вашата яхта — каза кротко Мейсън.

— Ето какво се получава, когато се опитваш да бъдеш учтив! — каза раздразнено Траг. — В минутата, когато влязох, трябваше да ви отведа в полицията и да ви разпитвам там.

— Фред Милфийлд убит! — извика Бърбанк.

— Точно така, татко, и ние се трудихме цял ден да те намерим.

— И счетохте за необходимо да вземете и адвокат със себе си? — запита лейтенантът.

— Разбира се — стрелна го със студен, твърд поглед Карол. — Ако знаехте всички факти за случая…

— Просто не мога да разбера — вметна Бърбанк — защо някому ще е притрябвало да убива Фред Милфийлд? Сигурен ли сте, че е убит, лейтенант?

— Моля те, много те моля, татко! Нима не ни вярваш? Нали ще кажеш?

— Да чуем по-напред какво ще каже лейтенант Траг — настоя Роджър Бърбанк.

Много нетърпелива, Карол се обърна към полицая.

— Татко не е бил изобщо там вчера следобед. Баща ми е намесен в политически дела. Има неща, които трябва да се държат в абсолютна дискретност. Дори и сега не съм в състояние да ви изложа никакви подробности. Да допуснем, че татко е имал среща с някои големци от Сакраменто — хора, които държат съвещанието им да бъде запазено в най-дълбока секретност. За него просто е невъзможно да ви съобщи кои са били там, а и всеки от тях би отрекъл провеждането на срещата, ако му се постави този въпрос. Предполагайки, че са взети всички предпазни мерки за осигуряване на тайната, допуснах, че са се срещнали в един от мотелите по крайбрежния аутобан, провели са конференцията, траеща почти двадесет и четири часа, за да изработят плановете си, и след това са се разделили, и то щ много отдавна. Помислих, че татко може да е спрял за вечеря тук, реших да проверя тази вероятност и ето ни тук.

— Колко интересно наистина, колко интересно! — поклати глава лейтенант Траг. — И при това заявявате, че никой 01 състава на конференцията не ще приеме, че е бил там?

— Нито един от тях не ще допусне това.

— А сега нека престанем да бием наоколо по храстите, а не в целта под тях — продължи Траг. — Ако е налице нещо, от което полицията се интересува, на всяка цена трябва да го проверим и узнаем. От друга страна, ако няма нищо такова — и тук гласът на лейтенанта стана злокобно сух, — искаме да потвърдим и него също.

— Кажи им, татко! — подкани Карол.

Бърбанк не промълви нищо. Тъмна сянка на неодобрение бе легнала върху лицето му, когато отправи смръщен поглед към дъщеря си.

— Добре — продължи решително тя, — ако ти не искаш, аз ще говоря. Изследвайте мотела Прибой и слънце, който е по средата на пътя между Вентура и Санта Барбара и заема голяма площ в ляво от пътя на…

— Да, зная това място — прекъсна я Траг. — Искате да кажете, че срещата се е състояла там?

— Вие само идете там.

— Ако има нещо подобно — обърна се Траг към Бърбанк, — ще е по-добре да го докажете.

Гневът на Бърбанк бе явен.

— Е, добре — произнесе той с гримаса на досада — тя пусна котката от торбата, но аз все пак няма да потвърдя нищо. Ако ме запитате официално, аз ще… по дяволите, аз ще го отричам.

— Някакви доказателства? — погледна Траг към Карол.

— Разбира се, има доказателства, ако се насочите незабавно към тях. Препълнени пепелници и празни бутилки се търкалят още там. Снемете отпечатъците от пръсти по тях. Казахме на управителката да остави всичко така, както си е било. Татко даже си е забравил бръснарските прибори върху стъклената полица в банята.

— За бога! — възкликна Бърбанк. — Винаги забравям тая проклета самобръсначка!

— Друго веществено доказателство освен бръснарския комплект? — запита Траг сухо.

— Татко — обърна се Карол към баща си, — да не си взел ключа от вилата със себе си? Нямаше го на вратата, когато го потърсихме.

Роджър Бърбанк постави бавно ръка в страничния джоб на сакото си и извади типичен хотелски ключ, върху дръжката на който висеше верижка, а на нея емблема от пресован картон, носеща надпис Мотел — Прибой и слънце. Под него, отбелязано с големи цифри, стоеше числото 14. На обратната страна бе отпечатана обичайната бележка, указваща, че ако ключът случайно бъде забравен от клиента, той се умолява само да постави пощенска марка върху картона на емблемата и да пусне ключа в някоя пощенска кутия.

Траг грабна ключа, повика с пръст келнера и бутна стола си назад.

— Върни нашите поръчки, а сметката предай на този умник — и той гневно насочи показалеца си към Мейсън.