Напразни усилия на любовта

ПЪРВА СЦЕНА

Навара2. В парка на кралския дворец.

Влизат Кралят, Бирон, Лонгвил и Дюмен.

КРАЛЯТ

Тъй славата, която ние всички

преследваме до сетния си дъх,

записана на бронза ни надгробен,

ще ни спаси от истинската смърт;

дорде живеем, да извършим подвиг,

пред който всепоглъщащото Време

нащърбило косата си, да трябва

да ни даде в наследство вечността!

Затуй, бойци — така ви назовавам,

защото влизате във бой с пълчища

от свои страсти и съблазни чужди —

затуй, бойци, последният ни указ

остава в сила: нашата Навара

ще удиви света със своя двор,

превърнат в академия, която

ще дири ключ към земно съвършенство.

Вий тримата, Дюмен, Бирон, Лонгвил,

заклехте се, че три години с мене

ще спазвате учебния ни устав,

нанесен точно върху този свитък.

Сега сложете подпис, тъй че който

престъпи някоя от тези точки,

с това честта си сам да опетни.

Ако не сте напразно дали слово,

ще трябва да го спазвате сурово!

ЛОНГВИЛ

Готов съм аз! Какво са три години?

Плътта щом пости, разумът пирува,

Известно е, че лакомият залък

докарва тлъст корем и мозък малък!

ДЮМЕН

Владетелю, като Лонгвил аз също

плътта си съм напълно умъртвил —

Дюмен отблъсва низшите наслади —

разкош, богатства, пиршества, любов —

за висшия живот на философ!

БИРОН

И аз готов съм като тях, кралю,

да дам обет, че тука три години

в учение усърдно ще живея;

но чух за правила, като например

да не поглеждаме жена, което,

надявам се, не се предвижда тук;

или това, че трябва да се храним

веднъж на ден, като веднъж в неделя

я караме без ядене, което,

надявам се, не се предвижда тук;

или да спим три часа през нощта,

без денем да склопим очи, което

(понеже аз да спя обичам нощем

и после до обяд да си доспивам),

надявам се, не се предвижда тук.

Повярвайте, кралю, човек не може

да гони философски глъбини

без хапване, без сън и без жени!

КРАЛЯТ

А вчерашните клетвени слова?

БИРОН

Кралю, аз клех се само във това,

че три години ще прекарам тука

ведно със вас, отдаден на наука.

ЛОНГВИЛ

Предчувствах го! Той вече се отметва!

БИРОН

Тогава на шега положих клетва.

Защо ни е да учим? — питам аз.

КРАЛЯТ

За да познаем скритото от нас.

БИРОН

Което недостъпно ни е, значи?

КРАЛЯТ

Да, в туй се свеждат нашите задачи.

БИРОН

Тогаз приемам! Щом целта е тая,

аз всичко недостъпно ще позная;

например как да хапна на вечеря,

когато забранява го обета,

и как добра мома да си намеря,

когато са момите под запрета;

изобщо как научно да си шавам,

без устава суров да нарушавам.

Щом иска някой да ме закълне

това да уча нощем и дене,

не само няма да му кажа „не“,

но ще го моля сам на колене!

КРАЛЯТ

Не, тези страсти пречат на човека,

поел ученолюбната пътека!

БИРОН

Която страст е също, но такава,

че мъките със мъка награждава!

Какво? Да търсим в книги до зори

свещицата на правда непозната,

додето четенето изгори

на нашите зеници светлината,

и дирейки във нощ неясен зрак,

деня си ясен да превърнем в мрак?

Не, нека да потапяме очи

в две по-сияещи очи отсреща

и удивени да летим в лъчи,

каквито никой учен не усеща!

Науката е слънце — ослепява

тоз, който твърде дълго в нея гледа

и своя плява като разпилява

сред чуждите цитати, буквоеда

при цялата си ученост голяма

се радва на звездите във нощта

не повече от оня, който няма

понятие за звездните неща.

Да, можеш да кръщаваш светилата

и пак да ти е празно във главата!

КРАЛЯТ

Научен съд над бедната наука!

ДЮМЕН

И при това от него вее скука!

ЛОНГВИЛ

И вместо в гвоздея, във пръста чука!

БИРОН

И гъски крякат, значи, Март е тука!

ДЮМЕН

Какво е туй?

БИРОН

Една шега за трима.

ДЮМЕН

Тя няма смисъл.

БИРОН

Но пък има рима.

КРАЛЯТ

Речта му е като слана, която

напролет спира кълновете смели!

БИРОН

А трябва ли да идва пищно лято,

преди синигерите да са пели?

На Коледа ако узрее плод,

не е ли като сняг над майски храсти —

за всичко има ред във тоз живот

и спомнят късните ви книжни страсти

за оня, който лазел по стрехата,

когато дирел пътя към вратата.

КРАЛЯТ

Добре, Бирон. Вървете си тогаз!

БИРОН

Не, клетва дал съм да живея с вас

и въпреки че бе от мен възпято

незнанието със такива думи,

каквито вий за знанието свято

не бихте изнамерили срещу ми,

аз подписа си първи ще ви дам!

Къде е листът? Дайте го насам!

КРАЛЯТ

Вземете и измийте своя срам!

БИРОН (чете)

„…Освен това жена не бива да се приближава до двора на по-малко от миля.“

И тази точка е оповестена?

ЛОНГВИЛ

От глашатаите, преди три дена!

БИРОН

А наказанието за греха?

Чете.

„…Която престъпи горното, ще бъде наказана с отрязване на езика.“

Това е ваше сто на сто!

ЛОНГВИЛ

Да, мое и добро е то!

БИРОН

О, боже господи, защо?

ЛОНГВИЛ

За да опази туй место

от непосредствени съблазни.

БИРОН

Но средствата му са омразни!

Чете.

„…Освен това, ако в срок от три години мъж от двора бъде заловен да говори с жена, ще трябва да изтърпи общественото опозоряване, което останалите решат да му наложат.“

Вий първи ще разкъсате таз книга,

защото скоро — знаете сами —

принцесата на Франция пристига

да иска Аквитанските3 земи.

Баща й болен я изпраща тук,

така че аз не виждам изход друг,

освен да се покажем груби с нея

или да махнем тази алинея.

КРАЛЯТ

Наистина! Забравихме я ние!

БИРОН

Вината пак в науката се крие.

Понеже сложни цели си поставя,

тя простите си длъжности забравя

и щом постигне нещо някой ден,

превзема сякаш град опожарен —

загубила е толкоз във войната,

че плячката не стига за отплата.

КРАЛЯТ

Ще го престъпим този пункт все пак.

Необходимост. Просто няма как!

БИРОН

Тез „няма как“ във тригодишен срок

ще станат триста хиляди на брой,

защото с чувства ни създава бог

и властен е над тях единствен той;

тогаз и аз, щом нейде кривна крак,

на себе си ще кажа: нямах как!

Така, успокоен от таз утеха,

подписвам устава от край до край.

И вече съм скроил позорна дреха

на този, който срока не изтрай!

И аз съм слаб пред разните съблазни,

но въпреки че чувствувам омразни

тез сухи точки, воля в мен ще има

да се държа, когато вие трима

ще сте предали всеки свой стяг!

Но я кажете, няма ли все пак

да има нещо малко за забава?

КРАЛЯТ

Такава всеки ден ще ни създава

със своите дрехи, фрази и талант

Армадо, озареният от слава,

познат на трима ви испански гранд.

Вий знаете го в нега как примира

от звуците на своите уста

и как върти в ума си, без да спира,

турнира на ума и глупостта!

На двора ни той гост е и когато

откраднем от учението миг,

това дете на хрумването свято

ще ни разказва на висок език

за смуглата Испания, родила

герои славни без петно и страх,

чиито безподобни ум и сила

историята е покрила с прах.

За мене той лъжец е талантлив

и нищо ако нямате против,

ще го направя разказвач придворен.

БИРОН

Да, той е събеседник неуморен

и познавач на модите безспорен!

ЛОНГВИЛ

Армадо и Кратун щом бъдат с нас,

ще литнат три години като час!

Влизат Пън, носещ писмо, и Кратун.

ПЪН

Къде е собствената личност на краля?

БИРОН

Ето я. Какво искаш, драги?

ПЪН

Аз като негов пристав сам приставлявам неговата личност, но понастоящем желая да го видя плътски.

БИРОН

Ето, това е той.

ПЪН

Дон Арм… Арм… как беше… ви уважава своето изражение! Извършено е престъпно деяние в телеторията! В писмото е казано всичко.

КРАТУН

Ваша милост, и аз съм комплициран вътре.

КРАЛЯТ

Писмо от Великия Армадо!

БИРОН

В което, надявам се, е наблъскал сто огромни фрази по един дребен случай!

ЛОНГВИЛ

Тъкмо случай да се позабавляваме! Да ни помага бог!

БИРОН

За какво: да го изтърпим докрай или да сдържим смеха си?

ЛОНГВИЛ

Да го изслушаме с по-малко забележки и да се смеем не много гръмко; или да се удържим от едното и другото.

БИРОН

Добре. Ще се изкачим във веселието дотам, докъдето е издигнал стъпалата на високия си стил!

КРАТУН

Писмото, господине, говори за мен във връзка със Жакнета, понеже бях уличен във връзка с нея.

БИРОН

Е как беше уличен?

КРАТУН

Просто уличен, макар че не на улицата, а в парка. То беше само едно вместопрестъпление, а господин приставът вика: „Три стават!“ Защото, казва, по трите точки си престъпил устава формално. Първо, пристъпил си към нея — значи: „пристъпление“; второ, целунал си я право в устата — значи: „противоуставно“; и трето, пипал си й формите — значи "формално".

БИРОН

И какво е заключението?

КРАТУН

Ами такова, заключение, с ключ. Само че не какво, а за колко! О, аз горкият!

КРАЛЯТ

Желаете ли да изслушате това писмо?

БИРОН

Както се слуша гадател!

КРАТУН

Гаден испанец — и аз това казвам!… Ами то човек като е прост, ваша милост, поддава се на плътта!

КРАЛЯТ (чете)

„Върховни наместнико на небосвода, велики властелине на Навара, земно божество на душата ми и хранителю на бедната ми плът…“

КРАТУН

Дотук още няма за Кратун!

КРАЛЯТ (чете)

„…Тъй се случи…“

КРАТУН

Ами случи се я! На него ако се случи, ще изпусне ли случая?

КРАЛЯТ

Тихо!

КРАТУН

Че кой шуми, ваша милост? Ние с нея съвсем тихичко, а той като…

КРАЛЯТ

Ни дума повече!

КРАТУН

И аз това казвам, ваша милост — защо ви е да четете натам другите думи?

КРАЛЯТ (чете)

"…Тъй се случи, че нападнат от черната меланхолия, реших да поверя своето мрачно тягостно настроение на свръхблаготворното въздействие, което целителният балсам на Вашия въздух ми предлагаше. И, както е вярно, че съм дворянин, възнамерих да предприема една разходка. „По кое време?“ Към часа шест, когато кравите най-охотно пасат, птичките най-сладкозвучно пеят, а людете сядат край трапезата за това храноприемане, което зоват "вечеря". Толкоз на въпроса "По кое време?" Следва въпросът „На каква почва?“, при което става дума за почвата, върху която се разхождах. Тази почва е Вашият парк. Колкото до въпроса „На кое място?“ — сиреч къде точно станах свидетел на крайно отблъскващото и във висша степен осъдително произшествие, извличащо от белоснежното ми перо катраненочерното мастило, което Вие в този миг съзирате, гледате и виждате — това място лежи в посока северо-североизток от западния ъгъл на причудливата плетеница от лехи и пътечки, която носи името „Ваша градина“. Там аз видях този прост овчар, тази недостойна мишена на вашия присмех…"

КРАТУН

Това да е за мен?

КРАЛЯТ (чете)

„…тази неука и невежествена душа…“

КРАТУН

За мен е май!

КРАЛЯТ (чете)

„…този низък слуга…“

КРАТУН

За мен ще е!

КРАЛЯТ (чете)

„…този, доколкото помня, се казва Кратун…“

КРАТУН

Това е! За мен е!

КРАЛЯТ (чете)

„…в щение и общение, противни на оповестените от Вас изричен указ и забранителен устав, с една… О, не е по силите ми да го изрека!… С една…“

КРАТУН

Женска!

КРАЛЯТ (чете)

„…С една дъщеря на прамайка ни Ева, с едно създание на противния нам пол…“

КРАТУН

Ами, противен!

КРАЛЯТ (чете)

„…или, за да бъда по-лесно разбран от Ваша милост, с една жена! Пришпорван от вечно живото в мен съзнание за своя дълг, аз ви го изпращам, за да му въздадете заслуженото възмездие посредством изпълнителя на светлата Ви власт Антони Пън, човек с държание, достойнство и отлично име…“

ПЪН

Аз! Антони Пън, с ваше разрешение!

КРАЛЯТ (чете)

„…Що се отнася до Жакнета — тъй се нарича това вместилище на страсти, което изненадах в ръце тена гореказания момък, аз ще я задържа под мой надзор, готов при първи милостив знак от Ваша страна да представя въпросния низък съд на греха пред високия съд на Вашата добродетел. Приемете, моля, дълбокото уважение на Вашия изгарян от бушуващия огън на чувството за дълг, Дон Адриано де Армадо.“

БИРОН

Не е толкоз добро, колкото очаквах, но все пак е най-доброто, което съм чувал досега.

КРАЛЯТ

Точно, най-добро в лошото. А ти, любезни, какво ще кажеш за всичко това?

КРАТУН

За женската, ваша милост, признавам.

КРАЛЯТ

А указа не си ли чул?

КРАТУН

За чуване, чул съм го, но отричам да съм го разбрал.

КРАЛЯТ

В него се казваше, че който бъде заловен с уличница, ще получи една година затвор.

КРАТУН

Да, ваша милост, ама Жакнета не е уличница, ами порядъчна!

КРАЛЯТ

Все едно. Указът включва и порядъчните.

КРАТУН

Ама тя не е само порядъчна, ваша милост, ами и девствена!

КРАЛЯТ

Няма значение. Той обхваща и девствените.

КРАТУН

Тогава отдръпвам девствеността! Тя е една…

КРАЛЯТ

Каквато и да е, няма да ти свърши работа.

КРАТУН

Ще ми я свърши, ваша милост, и още как!

КРАЛЯТ

Стига! Слушай присъдата си! Ще седиш седмица на хляб и вода!

КРАТУН

А не може ли месец, но на свинско и вино?

КРАЛЯТ

И Дон Армадо ще е твой пазач.

Бирон, следете как ще се изпълни!

А ние, господа, да почнем вече

това, в което се заклехме строго!

Излиза, следван от Дюмен и Лонгвил.

БИРОН

Ей богу, предугаждам отдалече,

че то ще ни изложи твърде много!…

Ти тръгвай!

КРАТУН

Вярвайте, уважаеми, че си патя за чистата правда, защото правда е, че ме хванаха с Жакнета, а пък тя е чиста девойка! Ще изпия чашата, но дано само ме държите максималък срок, та скоро да видя сюблиматния миг на щастието!

Излизат.

ВТОРА СЦЕНА

В парка.

Влизат Армадо и Комарчето.

АРМАДО

Обясни ми, момко, когато един човек с голяма душа е изпаднал в меланхолия, какво означава това?

КОМАРЧЕТО

Означава, че е станал печален.

АРМАДО

Но, мили палавнико, печал и меланхолия е едно и също!

КОМАРЧЕТО

О, не, господарю, съвсем не!

АРМАДО

Че как можеш да отличиш едното от другото, крехки младежо?

КОМАРЧЕТО

По познатите им прояви, жилави старежо.

АРМАДО

Защо „стареж“? Защо „жилав“?

КОМАРЧЕТО

А защо „младеж“? Защо „крехък“?

АРМАДО

Аз те назовах тъй, защото завидната ти възраст с право може да се нарече „крехка“.

КОМАРЧЕТО

А пък аз — защото вашата също завидна възраст с право може да се назове „жилава“.

АРМАДО

Мило и ловко подхвърлено, детенце!

КОМАРЧЕТО

Кой, аз — подхвърлено дете?

АРМАДО

Не, това беше казано за отговора ти.

КОМАРЧЕТО

А защо отговорът ми да е бил ловко подхвърлен?

АРМАДО

Защото си изврътлив, затова.

КОМАРЧЕТО

Като похвала ли го казвате?

АРМАДО

И то във висша степен заслужена.

КОМАРЧЕТО

Бихте могли да я отправите към първата змиорка.

АРМАДО

Защо? Ти от тях ли се учиш?

КОМАРЧЕТО

Да, понеже шараните преподават на други.

АРМАДО

Бързо казано, но внимавай, трябва ми малко, за да кипна!

КОМАРЧЕТО

Щом вие кипнете, аз ще се изпаря.

АРМАДО

Но аз тези пари ще ти ги избия от главата!

КОМАРЧЕТО (настрани)

Парите той ги бие, но него парите не го бият!

АРМАДО

Обещах да уча три години с краля.

КОМАРЧЕТО

А бихте могли да научите всичко за час.

АРМАДО

Невъзможно!

КОМАРЧЕТО

Защо? Колко прави три по едно?

АРМАДО

Не съм силен в смятането — наука за кръчмари!

КОМАРЧЕТО

А вие сте благородник и картоиграч!

АРМАДО

Да! И едното, и другото! Това са двете качества, които придават блясък на един съвършен мъж!

КОМАРЧЕТО

Но тогава сигурен съм, че знаете колко правят двойка и асо.

АРМАДО

Колкото две и едно.

КОМАРЧЕТО

Което презряното простолюдие нарича „три“.

АРМАДО

Точно.

КОМАРЧЕТО

Видяхте ли колко е лесно, господарю? Изучихте смятането до три, преди три пъти да мигнете. А какво по-лесно от това, да прибавите към думата "три" думата „години“ и да сведете трите години до две думи — това и ученият кон от панаира може дави го сметне.

АРМАДО

Прекрасен каламбур!

КОМАРЧЕТО (настрани)

За един празен мехур!

АРМАДО

И за награда ще ти призная, че съм влюбен. При това, колкото е изобщо недостойно за един войн да се влюби, дваж по-недостойна е тази, в която съм влюбен. Ако в ръкопашен бой с природната си слабост можехме да се освобождаваме от осъдителните помисли, бих взел в плен въжделението си и бих го дал на първия срещнат французки кавалер срещу някое ново словесно изящество. Презирам любовните въздишки и охотно бих се отрекъл от Купидона4. Утеши ме, момко! Кажи ми кои велики мъже са били влюбени?

КОМАРЧЕТО

Херкулес, господарю.

АРМАДО

О, сладкият Херкулес! Дай ми още знаменити примери, мили момко! Изброй ми ги и нека бъдат, мило детенце, все мъже с тежко име и славни подвизи!

КОМАРЧЕТО

Самсон5, господарю. Той е от тези с тежко име и на които тежко им е било, защото е мъкнал на гърба си като носач цели градски порти. А и той е бил влюбен!

АРМАДО

О, точно сглобени Самсоне! О, здраво сковани Самсоне! И все пак аз те превъзхождам в изкуството на рапирата поне толкоз, колкото ти мен в мъкненето на порти. А ето че и аз съм влюбен като теб!… Коя е била неговата любов, скъпо ми Комарче?

КОМАРЧЕТО

Една жена, господарю.

АРМАДО

Но с какъв тен на лицето?

КОМАРЧЕТО

Смес от четирите или от трите, или от двата, или от един-единствен.

АРМАДО

Уточни ми все пак: какъв е бил той?

КОМАРЧЕТО

Морскозелен, господарю.

АРМАДО

Нима има такъв тен?

КОМАРЧЕТО

Доколкото съм чел, господарю. И то най-добрият от четирите!

АРМАДО

Наистина, зеленото е цвят на любовта, но все пак боя се, че Самсон е сбъркал, като си е избрал любима с такъв тен. Навярно се е влюбил в ума й.

КОМАРЧЕТО

Точно тъй, господарю, защото и умът й е бил зелен.

АРМАДО

А лицето на моята любов е като роза — бяло-румено, без нито едно петънце!

КОМАРЧЕТО

Доста петънца, господарю, могат да се скрият под тази смес от румено и бяло.

АРМАДО

Изясни се, изящно възпитани юноша!

КОМАРЧЕТО

Татенце, майчице, елате ми на помощ!

АРМАДО

Какво сладко синовно обръщение! Колко нежно и прочувствено!

КОМАРЧЕТО

„Под розови страни греха

не можеш ти откри —

човек хладее от страха,

а от срама гори.

А сняг и плам се смесват в тях

и чудиш се смутен:

кое е срам, кое е страх,

кое — естествен тен?“

Леки стихчета, господарю, за нерозовото положение при розовите лица.

АРМАДО

А помниш ли, момченце, имаше една балада за царя и просекинята6?

КОМАРЧЕТО

Да, човечеството й е брало греха преди три поколения, но сега тя пък бере праха някъде и едва ли може да се намери, а и да се открие, няма да можем да й използваме нито текста, нито мелодията.

АРМАДО

Ще дам да ми разработят отново тази стара тема, за да прецедя през нейния прецедент аргументите за моето увлечение. Момко, аз съм влюбен в младата селянка, която залових с онзи низък селяк Кратун. Тя е прелестна и от всяка гледна точка достойна!

КОМАРЧЕТО (настрани)

…да бъде напердашена. Но и да получи един любовник по-добър от негова милост!

АРМАДО

Пей, момко! На душата ми е тежко от любов!

КОМАРЧЕТО (настрани)

Чудно, при такава лека възлюбена!

АРМАДО

Пей, казах!

КОМАРЧЕТО

Нека изчакаме да мине тази компания!

Влизат Пън, Кратун и Жакнета.

ПЪН

Господине, волята на Краля е вие да вземете селяка Кратун над свой подзор. Не бива нито да му налагате антракции, нито да му разрешавате санкции, но обаче трябва да пости три дена в седмицата. А тази девица ми е заповядано да я държа в парка, защото е назначена да дои кравите. Сбогом!

АРМАДО

Руменината ще ме издаде!… Девойко, чувай!

ЖАКНЕТА

Да не съм глуха!

АРМАДО

Ще те посетя в краварника!

ЖАКНЕТА

Щом си рекъл, ей го там!

АРМАДО

Зная къде е разположен!

ЖАКНЕТА

Че много знаеш!

АРМАДО

И даже мога да те науча на нещо!

ЖАКНЕТА

С тази мутра ли?

АРМАДО

Чуй, аз те любя!

ЖАКНЕТА

Чували сме ги такива!

АРМАДО

И тъй, сбогом!

ЖАКНЕТА

Много ти здраве!

ПЪН

Хайде, Жакнета, пътувай!

Излиза с Жакнета.

АРМАДО

Презрений селяко, ще има да постиш, докато заслужиш опрощение за простъпката си.

КРАТУН

Добре, уважаеми, само ако може, тъй, докато постя, поне да си хапвам добре.

АРМАДО

Ще получиш тежко възмездие, бъди уверен!

КРАТУН

Тогава ще съм по-добре от слугите ви, защото те получават леко възнаграждение.

АРМАДО

Отведи този простак и го пази добре!

КОМАРЧЕТО

Хайде, рабе непокорни! Поемай!

КРАТУН

Тръгвам, но няма нужда да стоите на пост край мен! Ще постя и така.

КОМАРЧЕТО

Пост без пост? Може, но ще трябва да стоиш затворен.

КРАТУН

Добре, ама когато настъпят отново сияйните дни на мизерията, някои ще видят!

КОМАРЧЕТО

Какво ще видят някои?

КРАТУН

Нищо особено, господин Комарчо. Това, дето им е пред очите. На харестанта всичко трябва да му харесва и затова аз си трая. Слава богу, не съм толерантен като някои други и знам да се сдържам!

Излиза, следван от Комарчето.

АРМАДО

О, аз любя дори почвата — нещо низко, която нейната обувка — нещо по-низко, движена от ногата й — нещо най-низко, тъпче! Но обичайки против устава, аз извършвам вероломство към своята чест, а мигар може да бъде истинска една любов, която започва с измама? Любовта — какъв добър дух! Любовта — какъв подъл дявол! Да, любовта е единственият зъл ангел, известен в природата! Дори Самсон е бил подмамен от нея въпрек исвоята сила! Сам Соломон е бил подлъган от нея въпреки своята мъдрост! Щом стрелата на Купидона е разцепила боздугана на Херкулеса, как да се справи с нея шпагата на един испанец? Този палав бог не обръща внимание на предизвикателствата от първа и втора степен, не спазва правилата на фехтовката и изобщо не признава дуела като такъв! Ние, мъжете, го оскърбяваме, наричайки го хлапе, но това хлапе тържествува над нас, мъжете! Прощавай, храброст! Ръждясвай, шпага! Млъкни, барабан! Вашият повелител е ранен от любов! Да, аз любя! Дух на любовните рими, ръката подкрепи ми! Чувствам, че сонета напира! Дири, ум! Лети, перо! Усещам талант за цял фолиант!

Излиза.