Оригиналното название на комедията е „Love’s Labour’s Lost“. Името на Пън в оригинала е „Dull“ (тъп, бавен, бавносхващащ), а на Кратун — „Costard“ (вид едра ябълка; ост. „тиква“).
Навара — област, обхващаща двата склона на Пирененте; през Средновековието отделно кралство.
Аквитания — старо название на областта между река Гарона и Пиренеите.
Купидон — римски бог на любовта, който бил изобразяван обикновено като момченце — често сляпо, въоръжено с лък и стрели: златни — за щастливата любов, и оловни — за нещастната.
Самсон (библ.) — прочут със своята сила вожд на еврейското племе, който, пленен от филистимяните, изкъртил и отнесъл до близката планина вратата на града, в който бил затворен; предаден от своята любима Далила.
„…балада за царя и просекинята…“ — става дума за старата английска балада за африканския цар Кофетуа, който се влюбил в просекинята Зенелофон и се оженил за нея.
Жига… канарски танц… — живи танци, популярни по Шекспирово време.
„…френската болест…“ — често срещан у Шекспир намек за кръгообразното окапване на косата у болните от сифилис.
Аргус (мит.) — стоок великан от гръцката митология, който, докато спял с половината от очите си, с останалата половина бодърствал; синоним на бдителен страж.
„…разни еретици…“ — намек за католиците, които се стремели да спасят душата си посредством благодеяния.
Немейски лъв (мит.) — чудовище от гръцката митология, което Херкулес задушил в пещерата му.
Пипин Французки — става дума за краля на франките Пипин Къси (VIII в.).
Геновева Британска — жена на легендарния бретонски крал Артур.
Sanguis (лат.) — кръв.
Haud credo (лат.) — не вярвам.
In via (лат.) — с цел.
Omne bene (лат.) — всичко е добре; карай да върви!
Mehercule! (лат.) — кълна се в Херкулеса!
Quasi (лат.) — почти.
„Fauste… ruminat“ (лат.) — „Моля те, Фаусте, нека когато цялото стадо преживя в хладната сянка…“ — началона една еклога от италианския поет Батиста Спаньола, роден в Мантуа през XV в.
„Vinegia, Vinegia…, pregia“ (лат.) — „Венеция, Венеция, който не те е виждал, той не те цени.“
Epistula (лат.) — писмо.
Ben venuto (итал.) — добре дошъл.
Pauca verba (лат.) — малко думи: без много приказки!
„…избива овце…“ — героят от Троянската война Аякс полудял поради нанесена му несправедливост и се нахвърлил срещу стадо овце, вземайки го за гръцка войска.
Нестор — гръцки вожд от Троянската война, чието име е станало синоним на умъдрена от опита старост.
Тимон — древен атински мъж, известен като човекомразец.
Хеспериди (мит.) — пазителки на златните ябълки, които Херкулес откраднал.
Сфинкс (мит.) — крилато чудовище с лъвско тяло и женска глава, убиващо пътниците, които не успявали да разрешат загадката му.
Allons! Allons! (фр.) — Да вървим! Да вървим!
„Satis quid sufficit“ (лат.) — да се задоволяваме с необходимото!
„…Novi hominem tamquam te…“ (лат.) — познавам този човек, както зная теб.
Vocatur (лат.) — казват.
„…Ne intelligis, domine…“ (лат.) — не разбирате ли, господине?
„…Laus deo, bone intelligo!…“ (разв. лат.) — слава богу, добре разбирам.
Присциан — римски граматик (V в.н.е.).
„…Videsne quis venit…“ (лат.) — виждаш ли кой иде?
„…Video et gaudeo…“ (лат.) — виждам и се радвам.
Quare (лат.) — защо?
Honorificabilitudinitatibus (лат.) — изкуствено съставена дълга безсмислена дума.
Pueritia (лат.) — детинщина.
Quis? Quis? (лат.) — Какво? Какво?
Manu cita (лат.) — на бърза ръка.
Caput (лат.) — глава.
Praeambula (лат.) — отминавай!
Sans question (фр.) — безспорно.
„Деветимата херои“ — общо название, което включвало най-прочутите по Шекспирово време герои от библията, древността и рицарското Средновековие.
Исус Навин (библ.) — вожд на евреите, съборил според легендата със звука на тръбите си стените на града Йерихон и спрял слънцето, за да доведе до победа една от битките си.
Юда Макавей — вожд на евреите (II в. пр.н.е.), известен с военните си победи.
Помпей Велики — Кней Помпей, прочут римски пълководец (107–48 г. пр.н.е.).
Херкулес — главен герой от гръцката митология, извършил 12 подвига като удушването на Немейския лъв, умъртвяването на Лернейската хидра, надвиването на Критския бик и т.н.
„…удушването на една змия…“ (мит.) — според легендата Херкулес удушил в люлката си двете змии, изпратени му от Хера.
Via! (итал. ) — Хайде!
Свети Денис — светец-покровител на Франция.
La fortuna della guerra (итал.) — военното щастие.
«…укротител конски…» — по разказа на Плутарх Александър Македонски, още млад, проявил смелост и съобразителност, като обуздал коня Буцефал; пак според него Александър си държал главата накриво, а тялото му издавало благоухание.
Tempore… и т.н. (лат.) — tempore — време; manus — ръка; puer — момче; exit — излизане.
„Искариотски…“ (библ.) — Юда от Искариот — един от учениците на Исуса, който предал своя учител за тридесет сребърника и след това, измъчван от съвестта си, се обесил на едно смокиново дърво.
Ахил… Хектор — Ахил — гръцки герой от Троянската война; Хектор — троянски герой, син на цар Приам.
Ханибал — картагенски военачалник (247–183 г. пр.н.е.), воювал дълго срещу Рим.
Родоски колос — едно от седемте чудеса на света: огромна бронзова статуя на Аполон, издигната през III в. пр.н.е. при входа на родоското пристанище.