Напразни усилия на любовта

ПЪРВА СЦЕНА

В парка.

Влизат Армадо и Комарчето.

АРМАДО

Погугукай, гълъбче! Удовлетвори зажаднелия ми слух!

КОМАРЧЕТО (пее)

„Гу-гу-гу!“

АРМАДО

Ах, нежен звук! О, прелестен цветец на младостта! Вземи тоз ключ, дари волност на онзи момък и го доведи безотлагателно пред моето лицеприятие! Възнамерявам да го натоваря с преноса на това ми излияние до моята любима.

КОМАРЧЕТО

А защо, господарю, не опитате да излеете любовта си като французин?

АРМАДО

На френски, искаш да кажеш?

КОМАРЧЕТО

Не, изискани ми господарю. Изобщо без думи, а само така: първо отмервате една жига7 с върха на езика си и изтананиквате един канарски танц с пъргавата си нога, като същевременно изразявате черната си любовна мъка посредством бялото на очите си. Една нота полувъздъхвате, а другата четвъртизпявате, като ту търкаляте звука в гърлото си, сякаш поглъщате любовните слова, ту гъгнете носово, сякаш ги вдъхвате в гърдите си. И шапката, надвесена над очите ви, като сенник над лавка! С ръце в джобовете, сякаш излязъл от мухлясалите портрети или кръстосал ги на гръдния кош, a la заек на ръжен! И никакво задържане на едно място: две-три трели и хайде на друго! Това са то тънкостите, това са то финостите, това са то изящностите на века! Чрез тях единствено се погубват онези девички, които чакат да се погубят и без тях, самички! На такова държание обръща внимание всяко женско създание!

АРМАДО

С какво си купил толкоз опитност?

КОМАРЧЕТО

Със три стотинки наблюдателност.

АРМАДО

Добре, бягай, че любовта ме зове! Adieu!

КОМАРЧЕТО

Ха, дьо! Тц, тц!

АРМАДО

Искаш да кажеш, че любимата ми е кобила?

КОМАРЧЕТО

Не, господарю! Как мога да я нарека кобила…

Настрани.

когато е една кранта, и то сигур наемна…

Към Армадо.

Нима не си спомняте как изглежда тя?

АРМАДО

Малко смътно.

КОМАРЧЕТО

О, каква лоша памет! Защо не вземете любимата си по-присърце!

АРМАДО

О, аз съм я взел присърце и във сърце, момченце!

КОМАРЧЕТО

Не, във сърцето ви я няма. Тя ви е само „при“, „под“ и „над“ него. Мога да ви го докажа.

АРМАДО

Ти — на мен? И какво ще ми докажеш?

КОМАРЧЕТО

Че съм мъж, когато порасна! Но сега засега само това, че вашата любима ви е „при, под и над“ сърцето. „При“ — защото ви е примамила; „под“ — защото ви се подиграва; и „над“ — защото е инат и никога няма да ви се даде!

АРМАДО

И трите ти игрословици бяха великолепни!

КОМАРЧЕТО (настрани)

А ти си една велика лепка по тях!

АРМАДО

Извикай оня Кратун! Бих желал да му поверя своето послание.

КОМАРЧЕТО

Чудесна комбинация: кратуна повереница на тиква!

АРМАДО

А? Какво каза?

КОМАРЧЕТО

Нищо, господарю. Казах, че този Кратун трябва да се подтиква, защото инак, докато стигне…

АРМАДО

Краварникът не е далече. Хайде, лети!

КОМАРЧЕТО

Като олово, господарю!

АРМАДО

Какво искаш да кажеш, невръстни остроумецо?

С олово ний сравняваме нещата,

които са недвижни, бавни, тежки!

КОМАРЧЕТО

Е, да, сравненията правят грешки.

АРМАДО

За пръв път чувам да лети олово!

КОМАРЧЕТО

Тук вий се излетяхте, честно слово —

с какво по вражите стени гърмим?

АРМАДО

О, сладкозвучен риторичен дим!

Той, значи, е снаряд, а аз съм топ.

Изстрелвам го към момъка…

КОМАРЧЕТО

Бум! Хоп!

Излиза.

АРМАДО

Изящен остроумник!… О, разреши, небе,

към тебе да отправя дъха си, който бе

доскоро толкоз волен, а ето го сега,

престола си отстъпил на черната тъга!

Но момъкът се връща!

Влиза отново Комарчето, следван от Кратун.

КОМАРЧЕТО

Господарю, представям ви едно природно чудо: кратуна със счупен крак!

АРМАДО

Ясно: ребус, енигма, каламбур. Дай тълкуванието!

КРАТУН

Не ща нито еребус, нито нигма, нито календур! Живовляк, господине! Само живовляк, да ми се наложи! Никаква нигма, никакъв еребус! Само живовляк!

АРМАДО

Кълна се, ти ще ме разсмееш насила! Твоята глупост ми издува далака и тъй разгъва дробовете ми, че след миг ще ме доведе до избухване на неуместен смях. О, звезди мои, простете ми! За невежата, изглежда, каламбурът е лекарство!

КОМАРЧЕТО

Че не е ли лекарство и за образования?

АРМАДО

Не, каламбурът, драги, е сблъсък на слова

с еднакъв звук, а смисъл различен при това.

Нещо от рода на шарадите и стихчетата с поанта.

Ето например:

„Лисица, стършел и шебек

броили се — излезли тек.“

Това е уводът. Сега трябва да дойде поантата.

КОМАРЧЕТО

Аз ще я кажа. Вие само повторете увода!

АРМАДО

„Лисица, стършел и шебек

броили се — излезли тек.“

КОМАРЧЕТО

„…С гъсока се броили пак —

излезли чифт и още как!“

Сега нека аз да кажа увода, а вие — поантата!

„Лисица, стършел и шебек

броили се — излезли тек.“

АРМАДО

„…С гъсока се броили пак —

излезли чифт и още как!“

КОМАРЧЕТО

Чудесна поанта! Радвайте се, че гъсокът остана у вас! Още искате ли?

КРАТУН

Тоз май продава гъски, а този купувач е!…

Простете, господине, че вмесвам се обаче

купувате ли поанта (по нашенски де, гъска),

то трътката й трябва от мазнина да лъска!

АРМАДО

Но от какво започна тоз разговор все пак?

КОМАРЧЕТО

От таз Кратуна тука със счупения крак.

Вий после споменахте за моите каламбури.

КРАТУН

А аз пък после казах живовляк да се тури;

за поантата след туй пък той — хъка, вие — мъка,

и сключихте със него на сляпо пазарлъка!

АРМАДО

И все пак кажи ми какво беше това с Кратуната и счупения крак?

КОМАРЧЕТО

Ще ви го кажа, и то с чувство.

КРАТУН

Е как с чувство, като не си го почувствал! Аз ще я разкажа тази поанта:

„Кратун реши да бяга,

но спъна се о прага!“

Ай, ай!

АРМАДО

Преустанови това неприятно пищене!

КРАТУН

Той пищялът ми пищи, господине!

АРМАДО

Изслушай ме, Кратуне, обявявам те за свободен. Постът ти свърши. Амнистия!

КРАТУН

Какво? „Хамни с тия“? Ще хамна, ама с кои „тия“, не ги виждам. Все пак подушвам една чудесна поанта със хрускава кожичка!

АРМАДО

О, боже! Разбери, искам да кажа, че те освобождавам, еманципирам, разкрепостявам! Ти беше затворен, зазидан, затегнат, задръстен!…

КРАТУН

Вярно е, вярно е! И вие ще ми дадете разслабително да ме разкара?

АРМАДО

Аз ти дарявам свобода, отпускам те на воля и срещу това искам от теб единствено възмездие: да транспортираш до селянката Жакнета този ми знак на внимание.

Връчва му писмо.

И тъй като моята чест е изградена върху туй, че всяка услуга трябва честно да бъде възнаградена, вземи тази гратификация!

Дава му пари.

Комарче, следвай ме!

Излиза.

КОМАРЧЕТО

Като следствие подир причина! Довиждане, уважаеми Кратуне!

КРАТУН

Сбогом, сладка мръвчице! Довиждане, педя човек — лакът уста!

Комарчето излиза.

Я да видим сега тази „гратификация“! Гратификация! Това било латинска дума за петнайсе стотинки! Петнайсе стотинки — една гратификация. „Колко я продаваш тази кордела?“ „Един грош.“ „Много е. Давам една гратификация.“ Все другояче звучи! По ми харесва от „френска корона“, особено ако е от тези, дето ни коронясва с тях френската болест8. Отсега нататък ще купувам само с гратификации.

Влиза Бирон.

БИРОН

О, извънредно драги ми Кратуне! Добра среща!

КРАТУН

Моля ви, уважаеми, колко лакти розова кордела могат да се купят за една гратификация?

БИРОН

Каква гратификация?

КРАТУН

Ами от петнайсе стотинки, каква!

БИРОН

Тогава можеш да си купиш кордела за три по пет стотинки.

КРАТУН

Благодаря ви, уважаеми. Господ здраве да ви дава!

БИРОН

Стой, селяко! Трябваш ми.

Ако желаеш да си ми полезен,

ще те помоля за една услуга.

КРАТУН

А за кога ще я искате?

БИРОН

За днес следобед.

КРАТУН

Имате я от мене, уважаеми! Сбогом!

БИРОН

Но аз не съм ти казал каква е!

КРАТУН

Като я свърша, ще разбера.

БИРОН

Но нали трябва първо да я узнаеш, мошенико!

КРАТУН

Тогава ще дойда утре сутрин, да ми я кажете.

БИРОН

Трябва да я свършиш днес следобед! Чувай, разбойнико, то е съвсем лесно:

Принцесата на лов ще дойде тука,

а в свитата й има една дама

с ухаещото име Розалина!

Без бавене вложи това писмо

във нейната ръчица белоснежна!

Дръж тази компенсация, за теб!

Дава му пари.

КРАТУН

„Компенсация“? О, сладичка компенсация! По-добра от гратификацията! С цели единайсе гроша и пет стотинки по-добра! О, миличка компенсация! Ще бъде изпълнено, уважаеми, буква по буква! Къде е компенсацията, къде е гратификацията!

Излиза.

БИРОН

Аз — влюбен? Аз — камшика за страстта,

гонителя на нежните въздишки,

надзорника, не, нощния стражар,

блюстителя, пазача, опекуна

над глезеното и капризно богче

на любовта? Не, не! Не е възможно!

На туй джудже-гигант, хлапе-старик,

монарх на римите и пръв регент

на меланхолиите, цар помазан

на припкащите попски съгледвачи,

но този дон Амур, дон Купидон,

маршал на женските поли хвърчащи

и крал на мъжките издути гащи,

слуга да съм, да му тръбя с тръбата

като помощника на акробата?

Аз влюбен, лапнал, хлътнал в тази тук,

която — както нов часовник немски —

ще трябва всеки миг да се наглежда,

защото инак няма да е вярна?

Аз клетвата си да потъпча в прах,

и то за най-опасната от трите,

за тази тъмнокожа дяволица

с две топчета катранени, забити

насред лицето, и така шавлива,

че и да вържеш Аргус9 да я пази,

пак, щом поиска, лука ще ти сгази?

Кой, аз да се влека и да се моля

след нея?… Но така е: туй е напаст,

която Купидон ми е изпратил,

задето се отнасях тъй нехайно

към детската му всемогъща власт.

Сега ще любя, диря, плача, пиша —

какво да правим — любовта е сляпа:

един обиква ябълка, друг — ряпа!

Излиза.